Настоящата статия е вдъхновена от наскоро изпратено до нас писмо със следните въпроси относно трудоустрояването:
Има ли право ЛКК да извърши трудоустрояване и да определи конкретни противопоказни условия на труд при лице, което вече има действащо пожизнено решение на ТЕЛК?
Необходимо ли е в този случай лицето задължително да бъде насочено за ново освидетелстване от ТЕЛК?

Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в Закона за здравето случаи - при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора.

Правото на информирано съгласие означава, че преди да започне лечението, болният не само трябва да даде съгласие за него, но да го даде след като е информиран по достъпен и разбираме за него начин.

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт.

Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални и общи административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.
Тези дела се водят пред съответния административен съд, пред който се подава жалба, срещу действие или бездействие на административен орган.

Много често пациентите, на които се е наложило да им бъде извършена някаква медицинска интервенция, не разбират веднага, че работата не е била извършена качествено и за тях е настъпила вреда. Наскоро до нас се обърна пациент с подобен казус.
Преди 8 години му е била направена обикновена стоматологична процедура по лечение на кариес. Първоначално е смятал, че процедурата е направена качествено, тъй като нямал последващи оплаквания. Наскоро след това, обаче парченце от зъба се отчупило. Наложило се е старата пломба да бъде премахната. След което се оказало, че стоматологичния кабинет, който е посетил не са почистили каналите достатъчно добре и вследствие на това гнойния процес е продължил бавно да убива зъба. Направили му компютърна томография на двете челюсти и от нея станало ясно, че няма резорбция на корен, но има нужда от сериозно и скъпо лечение.

Екипът на „Право и здраве“ често получава запитвания от пациенти, които срещат трудности при тълкуването и обжалването на Експертни решения (ЕР) на ТЕЛК. За да помогнем на хората, изпаднали в подобна ситуация, представяме реален казус от нашата практика, който илюстрира два от най-често срещаните проблема: разминаването между медицинските кодове и процентите за инвалидност, както и неправомерното определяне на датата на инвалидизация.
Казусът: Несъгласие с процента и датата на инвалидизация

Няма спор и до сега, че пациентът има право да получи копие на всички медицински документи свързани с неговото лечение. Споровете възникваха заради това, че много болници поставиха такса за такава услуга, която в някои случаи достигаше абсурдни размери, например 10 лева на страница.

Обикновено искането на копие на документацията е свързано с недоволство от медицинското обслужване и желанието на пациентите да потърсят правата си по съдебен ред. Някои болниците използваха таксата, като бариера срещу такива искания и формален повод да не предоставят документите.

Законът за здравето регламентира правото на пациента по всяко време на лечебния процес, да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение.  Изключение от този принцип се прави само в два случая, изрично описани в закона - когато има психично заболяване и болният е настанен за принудително решение с решение на съда и когато страда от заболяване, чието нелечение може да доведе до увреждане (заразяване) на други лица.

Съгласно чл. 40, ал.1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и също съгласно ал. 2 на чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, всички лица лишени от свобода, се осигуряват за сметка на държавата и могат да ползват същия пакет от медицински услуги, от които се ползват и неизтърпяващите наказанието лишаване от свобода.
Как държавата осигурява достъп до медицински услуги в местата за лишаване от свобода ?

Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето.

Какви са практическите измерения на този императивен текст на закона ? На първо място, правото на второ лекарско мнение не е ограничено от гледна точка на мястото на получаване на медицинска помощ - то е валидно независимо от това дали помощта се оказва в болница или в лечебно заведение за извънболнична помощ или в Спешна помощ.

Може ли лекарят или друг служител в лечебно заведение да разпространява информация за пациенти, която му е станала известна по повод лечението им? Може ли общественият интерес да надделее над защита на личните данни на пациента?

В чл. 28б, ал. 1 от Закона за здравето е регламентирано правото на пациента на пълен достъп до информацията, касаеща здравословното му състояние. Това право не е обвързано с приключване на лечението или преустановяване на престоя в болничното заведение. Съдебната практика приема, че възможността за ежедневно получаване на информация в устна форма не дерогира задължението за предоставяне на копие от медицинската документация.

Малко известно право на пенсионерите е правото им да се лекуват планово в която и да е страна членка на Европейския съюз.
Системата за координация на социалната сигурност в Европейския съюз (ЕС) гарантира, че всички граждани имат достъп до необходимото здравно обслужване, независимо в коя държава членка пребивават или престоят.
Въпреки че основните принципи важат за всички осигурени лица, пенсионерите се ползват от специален режим, който произтича от факта, че тяхното "пребиваване" (обичайно място на живеене) може да бъде различно от държавата, която им изплаща пенсията и поема здравното им осигуряване.

Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

Взаимоотношенията в сферата на здравеопазването са изградени върху деликатен баланс на доверие, професионализъм и споделена отговорност. През последните години обаче българската съдебна практика бележи устойчив ръст на делата, свързани с т.нар. "лекарска грешка" или медицински деликт. Като процесуалист с дългогодишен опит в тази сложна материя, намирам за необходимо да внеса яснота относно правните основания за ангажиране на гражданската отговорност на лекаря и лечебното заведение, но и, което е от съществено значение, да очертая механизмите за нейното намаляване или изключване.
I. Основания за възникване на гражданска отговорност

Експертизата на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ, както и трудоустроя-ването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се извършват от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Регистрацията, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК лица се осъществява от Регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са структурни звена на Регионалните здравни инспекции (РЗИ).

Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ), представителна организация за защита правата на пациентите, ще внесе в понеделник сигнал в Комисията за защита от дискриминация срещу Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, заради отказа им да включат в Националния рамков договор процедура за финансиране на биомаркерната диагностика.

Създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 година. Тогава се приема план за действие, целящ отстраняване на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Европейския съюз към 2005 година, като едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейска здравноосигурителна карта, наричана накратко ЕЗОК.

Планирам медицинска процедура в друга държава в Европа. Как се извършва възстановяването на разходите? Първо, свържете се с Вашата национална здравна система или осигурителна институция, която Ви покрива планираното лечение. После ще трябва да решите как искате да бъдат покрити разходите.Има два различни законодателни акта на ЕС, които уреждат здравното обслужване в друга държава от ЕС.

Първият обхваща регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 за координация на системите за социална сигурност („регламентите“). Вторият е Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване („Директивата“). Имайте предвид, че обхватът на покриваните здравни услуги, условията за достъп до медицинско лечение, както и възстановяването са различни при двата правни инструмента. Повече информация можете да намерите в наличния на всички езици на ЕС наръчник за пациентите1 и на портала „Вашата Европа“.