Много често пациентите, на които се е наложило да им бъде извършена някаква медицинска интервенция, не разбират веднага, че работата не е била извършена качествено и за тях е настъпила вреда. Наскоро до нас се обърна пациент с подобен казус.
Преди 8 години му е била направена обикновена стоматологична процедура по лечение на кариес. Първоначално е смятал, че процедурата е направена качествено, тъй като нямал последващи оплаквания. Наскоро след това, обаче парченце от зъба се отчупило. Наложило се е старата пломба да бъде премахната. След което се оказало, че стоматологичния кабинет, който е посетил не са почистили каналите достатъчно добре и вследствие на това гнойния процес е продължил бавно да убива зъба. Направили му компютърна томография на двете челюсти и от нея станало ясно, че няма резорбция на корен, но има нужда от сериозно и скъпо лечение.
Пациентът пита може ли да поиска лечебното заведение, което го е увредило да му заплати обезщетение или дори само предстоящото лечение?
Преди всичко, при предявяването на претенцията, поради големия срок – 8 години, ще възникне въпроса за погасителната давност.
Общата погасителната давност съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите е 5 години. Според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД погасителната давност за вземания от непозволено увреждане тече от откриването на дееца. Съгласно съдебната практика при увреждания причинени след медицинска интервенция давностния срок започва да тече от момента, в който пациента е разбрал за увреждането. В този случай пациентът трябва да докаже, че е узнал за неправилно проведеното лечение преди не по-вече от 5 години, тоест първите три години след лечението на кариеса, той не е знаел, че същото е проведено неправилно. Това е почти невероятно от медицинска гледна точка – неправилно лекуван кариес би дал симптоми много по-рано.
Причинно-следствена връзка.
Ако давностният срок не е изтекъл в хода на съдебното производство пациентът трябва да докаже, че зъболекарят е провел лечението неправилно и в резултат на това неправилно лечение е настъпила по-тежка увреда на зъба, която той сега трябва да лекува.
В ситуации, като описаната по – горе, би било много трудно да се докаже причинно – следствената връзка между извършената манипулация и увреда, установена 8 години по-късно. Вероятно през тези 8 години, пациентът е посещавал зъболекар многократно и увредата би могла да се дължи на проведеното в някои от тези случаи лечение. Ще са необходими доказателства, че в нито един от последващите случаи на лечение, не е бил увреден, защото в противен случай е прекъсва причинно-следствената връзка.
Пациентът пита още може ли да осъди лечебното заведение, ако не пази касовата си бележка?
Документите, които бихме могли да използваме в съдебен процес за непозволена увреда в следствие на медицинска интервенция са :
- Медицински документи – амбулаторен лист, запис в здравноосигурителната книжка или други, доказващи, както извършването на процедурата, така и установената степен на увреда.
- Електронното досие, което има всеки български гражданин в НЗИС (националната здравноинформационна система).
Ако пациентът не е запазил касовата си бележка не е фатално. Касовата бележка е счетоводен документ, който доказва единствено, че дадено юридическо лице е получило определена сума пари. Съдът няма да отхвърлил иска под претекст, че по делото няма представена касова бележка. Но липсата на касов бон препятства искане на обезщетение за имуществени вреди – в такъв случай могат да се претендират само неимуществени вреди.
Може ли пациентът да претендира да му бъдат възстановени вече направените разходи за лечение, както и тези разходи, които предстои да бъдат направени от него, включително и разходите за изследвания (в по – горния случай компютърна томография) ?
В резултат на един спечелен съдебен процес за непозволено увреждане, пациентът има право да претендира да му бъдат възстановени всички направени до този момент от него разходи, за изследвания за установяване на увреждането и неговото лечение, както и тези, които увреденото лице предстои да направи.
Може ли пациентът да претендира разноските по делото да бъдат платени от лечебното заведение ?
Ако заведеният от пациента иск срещу лечебното заведение бъде уважен, то ищецът (пациентът) има право да поиска от ответника да му бъдат заплатени всички направени от него разходи за такси и разноски в производството, включително и разходите за адвокатско възнаграждение (чл. 78 ГПК).
Може ли пациентът да не разговаря и не се среща с представителите на лечебното заведение лично или по телефона ?
Увреденото лице може да наеме адвокат, който да го представлява в преговори или съдебни дела с лечебното заведение. Не се налага да присъства лично или дори да разговаря с представители на лечебното заведение.
Ако имате подобни въпроси или казуси, с които се сблъсквате при медицинското обслужване, не се колебайте да ни пишете на
Адриана Анастасова