Коментари на съдебна практика

📖 Казусът накратко
През август 2015 г., малко дете претърпява операция заради вродена луксация (изкълчване) на тазобедрената става в болница в Бургас. Изписано е без усложнения, но месец по-късно, при свалянето на гипса, майката твърди, че е видяла гнойна рана. Лекарите обаче записват в документите, че раната заздравява нормално.

Представеният казус урежда изключително важен и сложен юридически и медицински въпрос: ангажирането на отговорността на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при провеждане на клинични изпитвания. Определението на Върховния касационен съд (ВКС) да не допусне касационно обжалване оставя в сила акта на Апелативен съд – София. С това се потвърждава осъждането на застрахователя да заплати общо 75 000 евро (по 25 000 евро на трима наследници) за неимуществени вреди от смъртта на пациент, настъпила след участие в клинично проучване.
Този случай е показно умалено копие на проблемите с безопасността на пациентите в България – липса на достатъчно изследвания, пропуски в проследяването на симптомите и формално отношение към информираното съгласие.

📖 Казусът накратко
Тази история започва с двама лекари акушер-гинеколози, които работят в столичен медицински център „СБ“. Здравната каса (НЗОК) прави проверка и установява, че те са отчитали фиктивна дейност – прегледи и процедури, които реално не са били извършени. Касата прекратява договора на този медицински център конкретно за дейността на тези двама специалисти.
Малко преди санкцията да влезе в сила обаче, същите двама лекари започват работа в друго лечебно заведение – Медицински център "О.", който има напълно изряден и действащ договор с НЗОК. Лекарите започват да преглеждат пациенти там и новият медицински център съвсем легално отчита тази дейност към Здравната каса.

Днес предоставяме на вниманието ви едно решение на Върховния административен съд, за отмяна на множество санкции, наложени на ДКЦ от Управителя на НЗОК

СТРАНИ ПО ДЕЛОТО:
Касатор: Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
Ответник по касация: „Диагностично-консултативен център (ДКЦ)
ПРЕДМЕТ НА АНАЛИЗА:
Настоящият анализ разглежда законосъобразността на Заповед за налагане на санкции на управителя на НЗОК, с която на ДКЦ са наложени 13 броя финансови неустойки в общ размер на 1550 лв. за нарушения на Националния рамков договор (НРД). Анализът се фокусира върху ключовия правен въпрос за липсата на мотиви относно размера на наложените санкции и потвърдената от две съдебни инстанции незаконосъобразност на административния акт в тази му част.

📖 Казусът накратко

Група фирми, които изработват помощни средства и медицински изделия по поръчка за хора с увреждания (например ортопедични обувки и други приспособления), завеждат дело чрез адвокат Силвия Величкова срещу Министерството на здравеопазването. Причината е промяна в правилата (Наредба № 7), която влиза в сила в началото на 2025 г. 

За да продължат да работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавата да покрива разходите на пациентите за тези изделия, Министерството налага на фирмите нови тежки условия:

• Да се регистрират в агенция "Медицински надзор" като "самостоятелни медико-технически лаборатории" – изцяло нов регистрационен режим.
  Коментари на съдебна практика
  Прочети още …

I. ВЪВЕДЕНИЕ
Производствата за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства представляват една от най-деликатните материи в правото, тъй като в тях се пресичат фундаментални права – правото на лична свобода и неприкосновеност, от една страна, и необходимостта от защита на здравето на самия индивид и на обществото, от друга. Нормативната уредба, основно в Глава пета, Раздел V от Закона за здравето (ЗЗ), установява строги материалноправни и процесуални гаранции, целящи да предотвратят злоупотреби и да осигурят прилагането на най-адекватната и най-малко ограничаваща мярка.

📖 Казусът накратко
Представете си, че отивате на преглед при гинеколог, психиатър или си правите естетична процедура, която заплащате напълно сами. Очаквате тази информация да остане строго между вас и лекаря. Оказва се обаче, че цялата тази чувствителна информация автоматично се изпраща и съхранява в Националната здравноинформационна система (електронното ви здравно досие).

Анализ на Решение № 230/2024 г. на Окръжен съд – Варна
В настоящия анализ ще разгледаме един казус от ключово значение за българската здравна система, който засяга финансовите взаимоотношения между лечебните заведения и пациентите с прекъснати здравноосигурителни права. Решение № 230 от 2024 г. по в.гр.д. № 20243100502513/2024 г. на Варненския окръжен съд потвърждава практиката, че задължението за заплащане на болничното лечение, извън обхвата на спешната помощ, тежи изцяло върху здравно неосигуреното лице.

I. Фактическа обстановка и правен спор
През месец март 2021 г. пациентката е хоспитализирана по спешност с диагноза, свързана с остри коремни заболявания. Към момента на хоспитализацията, нейните здравноосигурителни права са били с прекъснат статус. Проведено й е консервативно лечение, като стойността на оказаната медицинска помощ възлиза на 938,00 лева съгласно ценоразписа на лечебното заведение.

📖 Казусът накратко
Представете си следната ситуация: Вие или Ваш близък имате нужда от болнично лечение. Отивате в голяма болница (в случая – УМБАЛ Бургас), където лекарите си свършват работата, лекуват Ви и Ви изписват. Зад кулисите обаче започва тежка бюрократична битка.

През 2018 г. бургаската болница е приела и лекувала пациенти, чието лечение е надхвърлило предварително зададените от държавата финансови "лимити". Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) признава, че пациентите са лекувани реално и документите са изрядни, но отказва да плати веднага на болницата, защото е "превишен бюджетът".

В един динамичен и силно регулиран сектор като здравеопазването, проверките от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните районни поделения (РЗОК) са постоянно явление. Често тези проверки завършват със санкции или с писмени покани за възстановяване на суми, получени, според контролните органи, без правно основание. В знаково свое решение от 10.03.2026 г. по административно дело № 11959/2025 г., Административен съд – София-град (АССГ) даде важен отговор на въпроса доколко формални пропуски в документацията могат да бъдат основание за отказ от заплащане на реално извършена и медицински необходима дейност. Съдът отмени изцяло писмена покана на Управителя на НЗОК, с която от столична многопрофилна болница се изискваше да възстанови сумата от 7 726,80 лв.

📖 Казусът накратко
Тази история прилича на същински институционален трилър, който се развива в рамките на броени часове. В центъра на събитията е мащабен проект на частен инвеститор за създаване на нова многопрофилна болница в София, която включва и голяма педиатрична клиника, наречена "Мама и аз".

Пътят на инвеститора не е кратък. В продължение на почти две години компанията преминава през всички сложни процедури на държавата – получава положителни оценки от Здравната каса, от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и от Министерството на здравеопазването. Институциите потвърждават, че има нужда от такава болница и тя ще бъде полезна за пациентите. На 30 април 2024 г. правителството (Министерският съвет) официално одобрява създаването на болницата.

I. ВЪВЕДЕНИЕ И РЕЗЮМЕ НА КАЗУСА
Настоящият анализ е посветен на Решение № 58 от 05.02.2026 г., постановено по административно-наказателно дело № 3081/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С коментирания съдебен акт се отменя Наказателно постановление (НП), издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на лечебно заведение – хоспис, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Санкцията е наложена за твърдяно нарушение на чл. 3, ал. 4 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), изразяващо се в осъществяване на мобилна палиативна дейност по домовете на пациенти, за която дейност, според наказващия орган, хосписът не е притежавал изрична и отделна регистрация.

Днес беше обнародвано в ДВ, Решение на ВАС, засягащо медицинските изделия, платени от НЗОК.
Казусът накратко
Представете си следната ситуация: фирма-доставчик сключва договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за да снабдява болниците с важни медицински изделия (например импланти или протези), които по закон са напълно безплатни за пациентите. Доставчикът изпълнява задълженията си, пациентите получават необходимото лечение, но когато идва време за плащане, НЗОК заявява: „Надхвърлихме си бюджета за годината, затова ще ви платим с 10%, 20% или 30% по-малко.“

Взаимоотношенията в сферата на здравеопазването обхващат едни от най-чувствителните човешки права и интереси. Това обуславя и особената тежест, която такива взаимоотношения следва да имат в обществения живот и политиките,

касаещи правилната и навременна преценка за съответствието на поведението на участниците в тези взаимоотношения с формалните и неформални правила за етика, морал и законосъобразност. 

В хода на развитието на взаимоотношенията в сферата на здравеопазването, неминуемо възникват напрежение и съмнения – предимно у пациентите и/или техните близки, които не рядко водят до съдебни спорове и извънсъдебни конфликти.

📖 Казусът накратко Пациент с тежки деформации на стъпалата се изправя пред добре познатата стена на административната бюрокрация. Заради заболяването си, човекът физически не може да носи стандартни обувки, което силно затруднява придвижването му и нормалния му начин на живот. След преглед, специална лекарска комисия (ЛКК) категорично предписва нуждата от ортопедични обувки на скромната стойност от 380 лева.

Пациентът подава документите си към Здравната каса (РЗОК - Кюстендил) с надеждата да получи полагащата му се помощ. Отговорът обаче е студен отказ. Институцията решава да чете вътрешните си таблици и "спецификации" като компютър, а не като орган, призван да помага. Чиновниците решават, че изброените медицински данни в протокола не съвпадат съвършено със запетайките в техния утвърден списък-спецификация, тълкувайки изискванията абсолютно буквално и натрупвайки ги едно върху друго.

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика.

При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл. Виновно е поведението и когато лекарят е знаел за последиците, но поради небрежност не ги е предотвратил или не е знаел, но предвид длъжността му е трябвало да ги знае.

Отговорността на лекаря (и/или на лечебното заведение) може да бъде ангажирана в две направления: Административна и Съдебна, като последната може да бъде наказателна, административно-наказателна или гражданска.

В знаково решение Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Министерство на здравеопазването (МЗ), с която се оспорваха промени в изискванията към лечебните заведения. Решението по адм. дело № 8113/2021 г. слага край на един от най-острите институционални сблъсъци в сектора и дава зелена светлина за по-гъвкаво управление на медицинските кадри в болниците.
Фактическа обстановка по казуса
Производството пред ВАС беше образувано по жалба на Управителя на НЗОК срещу Наредбата за изменение на Наредба № 49 от 2010 г. Този подзаконов акт регламентира основните изисквания към устройството, дейността и вътрешния ред на болниците и домовете за медико-социални грижи.

Днес ще ви припомним за едно Тълкувателно решение на ВКС, което дава яснота за характера и правната същност на лекарската професия. Решението също отговаря на въпроса, дали дейността на лечебните заведения и лекарите по лечение на болни, може да се определи, като публична функция, каквато е дейността на държавните органи и обществени организации. 

Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) е фундаментално за изясняване на наказателноправния статут на лекарите в България. Решението отговаря на ключовия въпрос: Дали лекарят, който не изпълнява ръководни функции или такива по управление на чуждо имущество, е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК?

В знаково решение, отменящо акт на по-долна инстанция, Окръжен съд – Пловдив внесе яснота по един често срещан, но все още спорен въпрос: кой носи финансовата отговорност за болнично лечение при прекъснати здравноосигурителни права? Решение № 246 по ВГД № 20255300502777/2025 г. категорично потвърждава принципа на личната отговорност, като възлага тежестта за плащане директно върху пациента, който не е изпълнил задълженията си към здравноосигурителната система.

Фактическа обстановка по казуса

Спорът възниква между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и пациентът Г. Я. Ш., който е получил лечение в Кардиологичното отделение на болницата в периода 01.02.2024 г. – 08.02.2024 г. Стойността на предоставената медицинска помощ по съответната клинична пътека възлиза на 1 004 лева. Проверки в регистрите на НАП безспорно установяват, че към момента на хоспитализацията пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права поради невнесени повече от три дължими месечни вноски.