Настоящата статия е вдъхновена от наскоро изпратено до нас писмо със следните въпроси относно трудоустрояването:
Има ли право ЛКК да извърши трудоустрояване и да определи конкретни противопоказни условия на труд при лице, което вече има действащо пожизнено решение на ТЕЛК?
Необходимо ли е в този случай лицето задължително да бъде насочено за ново освидетелстване от ТЕЛК?
Въпреки че не се иска промяна на процента трайно намалена работоспособност, може ли ЛКК да определи ограничения като избягване на продължително стоене и седене, физическо натоварване и вдигане на тежести, необходимост от периодични почивки и други конкретни условия, съобразени със заболяванията?
Има ли нормативно изискване преди явяването пред ЛКК работодателят предварително да е определил конкретно работно място/длъжност за трудоустрояване, или ЛКК може първо да определи медицинските противопоказания и допустимите условия на труд?
Kакъв е правилният ред на действие, ако ЛКК отказва да се произнесе по трудоустрояването с аргумента, че предварително трябва да бъде осигурено конкретно работно място.
Лицето е с издадено безсрочно Експертно решение на ТЕЛК, а трудоустрояването е по повод на новооткрити заболявания. Считаме, че отговорите на поставените въпроси и изясняването на института на трудоустрояване би представлявало интерес и за други хора със същия проблем.
Какво е трудоустрояване ?
Съгласно чл. 314. от Кодекса на труда работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Тоест имаме разболял се работник или служител, който поради заболяването си вече не може да изпълнява работата или длъжността, за която е нает или поне не при същите условия. Самото трудоустрояване представлява преместването на въпросния работник или служител на друга работа, която може да изпълнява, или по предписания на здравните органи променяме условията, при които е упражнявал старата си работа.
Кои са компетентните органи, оправомощени да извършат трудоустрояване ?
Съгласно Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за трудоустрояване, компетентни органи, които могат да постановят трудоустрояване, да определят конкретните предписания за полагането на труд от трудоустроеното лице и да постановят времетраенето на трудоустрояването са органите на медицинската експертиза. Tова са лекуващия лекар, лекарската консултативна комисия (ЛКК) и териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Лекуващият лекар има право да трудоустрои лицето за срок от 1 месец, лекарската консултативна комисия за срок от 6 месеца. Този срок може да бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща на ТЕЛК, която се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването.
Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа.
Следователно в казуса на лице с пожизнено Експертно решение на ТЕЛК и определяне трудоспособност над 50 %, какъвто е гореописаният случай, задължително ще трябва да премине през териториална експертна лекарска комисия. ЛКК би могла единствено да постанови неговото временно трудоустрояване съобразно противопоказанията за неговите заболявания с цел да запази неговата работоспособност до окончателното произнасяне на териториалната експертна лекарска комисия.
ЛКК би могла да определи конкретните противопоказания за времето на нейното трудоустрояване като избягване на продължително стоене и седене, физическо натоварване и вдигане на тежести, необходимост от периодични почивки и други конкретни условия, съобразени със заболяванията, при които лицето би могло да упражнява своя труд само временно. Окончателните предписания във връзка с трудоустрояването ще бъдат дадени от Териториалната експертна лекарска комисия.
Каква е процедурата за трудоустрояване ?
Съгласно ал. 5 към чл. 1 от Наредбата за трудоустрояването предписанията за трудоустрояване от лекуващия лекар и ЛКК се издават до 7 дни от деня на прегледа. Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в срок до 20 дни от датата на постъпването на документите. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е до 10 дни. При вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация - представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване (ал. 4 на чл. 1 от Наредбата за трудоустрояването). Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.
Важно е да се спомене ал. 2 на чл. 2 във връзка с чл. 315 от Кодекса на труда, в който се казва, че Комисията по трудоустрояването (във всяко предприятие се разкрива комисия по трудоустрояване) определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда (работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност). Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване - на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. Изготвянето на този списък обаче не цели да даде конкретно предписание на здравните органи какви предписания за условията на да постановят за дадено лице, а само да подготви предприятието за необходимостта негови работници и служители да бъдат трудоустроени. Но финалното решение принадлежи на здравните органи.
Следователно процесът по трудоустрояване на даден работник или служител се води от съответния орган на медицинската експертиза (здравни органи), който взема решение за срока на трудоустрояване и определя предписания за пригаждане условията на труда на работника в съответствие с неговите заболявания. И в съответствие на тези предписания работодателят премества работника или служителя на друга подходяща за него работа.
Нормативно изискване за работодателя предварително да е определил конкретно работно място/длъжност за трудоустрояване преди произнасянето на орган на медицинската експертиза няма. Необходимо е на първо време здравните органи да определят противопоказанията и допустимите условия на труд. Работодателят няма право и медицинска компетентност сам да предполага от какво точно трябва да бъде защитен работникът. Ако работодателят определи длъжност предварително, той рискува да предложи работно място, което впоследствие медицинските органи да обявят за също толкова вредно. Органите на медицинската експертиза не могат да откажат трудоустрояване с аргумента, че предварително трябва да бъде осигурено конкретно работно място.
Какви ще бъдат последствията ако работодателят не изпълни предписанията на здравните органи ?
Съгласно ал. 4 на чл. 317 от Кодекса на труда При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от Кодекса на труда, а именно обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя от деня на издаване на предписанието до неговото изпълнение.
Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.
Ще има ли последиците за работника или служителя, ако откаже да изпълнява длъжността, на която е трудоустроен ?
Съгласно ал. 2 на чл. 317 от Кодекса на труда предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.
Съгласно ал. 1 на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояването при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно. Решението и отказът на здравният орган да се произнесе в съответните случаи може да се обжалва пред съответния орган на медицинската експертиза.
Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетение.
Работодателят също така има право да прекрати трудовият му договор без предизвестие (т. 5, ал. 2 на чл.330 от Кодекса на труда).
Какво се случва с получаването трудово възнаграждение на работника или служителя след трудоустрояването ?
Съгласно чл. 320 от Кодекса на труда трудоустроеният работник или служител получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.
Право на колко дни платен годишен отпуск имат трудоустроените лица ?
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда работниците и служителите имат право на 26 дни платен годишен отпуск.