Днес предоставяме на вниманието ви едно решение на Върховния административен съд, за отмяна на множество санкции, наложени на ДКЦ от Управителя на НЗОК
СТРАНИ ПО ДЕЛОТО:
Касатор: Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
Ответник по касация: „Диагностично-консултативен център (ДКЦ)
ПРЕДМЕТ НА АНАЛИЗА:
Настоящият анализ разглежда законосъобразността на Заповед за налагане на санкции на управителя на НЗОК, с която на ДКЦ са наложени 13 броя финансови неустойки в общ размер на 1550 лв. за нарушения на Националния рамков договор (НРД). Анализът се фокусира върху ключовия правен въпрос за липсата на мотиви относно размера на наложените санкции и потвърдената от две съдебни инстанции незаконосъобразност на административния акт в тази му част.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ПРОЦЕСУАЛНО РАЗВИТИЕ:
С оспорената Заповед Управителят на НЗОК е наложил 13 броя санкции „финансова неустойка“ за установени нарушения на НРД. За част от нарушенията санкциите са определени в размер на 100 лв., а за други – в максималния размер от 150 лв., при нормативно предвиден диапазон от 50 до 150 лв. за всяко нарушение.
Административен съд – София-град (АССГ), сезиран с жалба от ДКЦ, е изменил заповедта, като е намалил размера на всяка от наложените 13 санкции до законоустановения минимум от 50 лв. Основният мотив на първоинстанционния съд е, че административният орган не е изложил абсолютно никакви мотиви защо е определил размер на санкциите над минималния.
Върховният административен съд (ВАС), разглеждайки касационната жалба на НЗОК, изцяло потвърждава решението на АССГ и го оставя в сила, като намира жалбата за неоснователна.
ПРАВНИ ИЗВОДИ И АРГУМЕНТАЦИЯ:
Решенията на АССГ и ВАС са постановени в пълно съответствие с материалния закон и утвърдената съдебна практика. Основният порок на заповедта на Управителя на НЗОК, който я прави незаконосъобразна в санкционната й част, е нейната необоснованост, произтичаща от пълната липса на мотиви за определения размер на наложените санкции.
1. Нарушение на задължението за мотивиране на административния акт.
Съгласно чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и приложимите разпоредби на НРД, Управителят на НЗОК издава заповед, с която налага санкция. Тази заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително да съдържа фактически и правни основания за издаването си.
В конкретния казус, административният орган бланкетно е посочил, че размерът на наложените санкции е съобразен с тежестта на деянието. Както правилно са отбелязали и двете съдебни инстанции, това не представлява мотиви за налагане на 13 броя санкции над минималния размер. Административният орган е бил длъжен да извърши индивидуална преценка за всяко от 13-те нарушения, като обсъди критериите, заложени в чл. 413 от НРДМД 2020-2022 – вид, тежест на нарушението, брой случаи, поредност на извършването и др. Липсата на такава преценка и на изложени конкретни съображения защо за едни нарушения е наложена санкция от 100 лв., а за други – 150 лв., превръща упражняването на дискреционна власт в произвол.
Както е установено в множество сходни дела (Дело 68: Решение № 11323 /2021 АД № 6652/2021 ВАС; Дело 1952: Решение № 7559/08.07.2025 АД № 5331/2025 ВАС; Дело 1975: Решение № 826/20.06.2025 АД №36/2025 АС Габрово), липсата на мотиви за определения размер на наложената финансова санкция я прави необоснована и представлява съществено нарушение, водещо до отмяна или изменение на акта в тази му част.
2. Ограничаване правото на защита и невъзможност за съдебен контрол.
Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция не е формален пропуск. Този порок пряко засяга правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере съображенията на органа и да организира адекватно своята защита срещу тях. Същевременно, това препятства и съда да извърши контрол за законосъобразност относно правилността и съразмерността на наложената санкция.
ВАС правилно заключава, че при такава немотивираност, съдът е изправен пред невъзможност да провери дали административният орган е действал в рамките на своята оперативна самостоятелност и дали е спазил принципите на съразмерност. Ето защо, единственият законосъобразен изход е редуцирането на санкциите до техния нормативно предвиден минимум. Всяка санкция над този минимум, при липса на мотиви, се явява незаконосъобразна.
3. Приложимост на смекчаващи вината обстоятелства.
Макар и да не е основен мотив за решението на ВАС, следва да се отбележи и правилната преценка на АССГ относно наличието на изключително смекчаващо обстоятелство – усложнената епидемична обстановка по време на пандемията от COVID-19. Административният орган е бил длъжен служебно да съобрази този факт при индивидуализацията на наказанието, което очевидно не е сторил, налагайки санкции над средния и дори в максимален размер.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Анализираното решение е от съществено значение за практикуващите в сферата на медицинското право. То за пореден път утвърждава фундаменталния принцип, че административният орган не може да упражнява правомощията си произволно. Когато законът предвижда санкция в определени граници (от-до), органът е длъжен да изложи ясни, конкретни и индивидуални мотиви защо определя размер, различен от минималния. Всяко бланкетно и общо позоваване на "тежестта на нарушението" е абсолютно недостатъчно и води до незаконосъобразност на акта в частта за размера на санкцията.
Тази практика на ВАС е последователна и дава силна защита на изпълнителите на медицинска помощ срещу немотивирани и несъразмерни санкции от страна на НЗОК. Тя служи като важно напомняне към административните органи за задължението им да мотивират своите актове, гарантирайки по този начин правото на защита на гражданите и юридическите лица и възможността за ефективен съдебен контрол.
Настоящият анализ на Решение № 4132 от 03.05.2022 г. по адм. д. № 12154/2021 г. на ВАС е изготвен за информационни цели и не представлява правна консултация.