Решение № 411/29.11.2011 КНД №2238/2011 ВКС

Решение № 411/29.11.2011 КНД №2238/2011 ВКС

Наказателно дело от общ характер № 411/2011 г. пред Върховния касационен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .

Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител С. П. П., чрез повереника му адв. Р. от В. адвокатска колегия, срещу решение № 109 от 05 юли 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 206/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 62 от 17 май 2010 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 908/2009 година по описа на този съд.

В жалбата са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, довели до неправилно приложение на материалния закон, с конкретни указания по прилагането му, при постигане осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-частен обвинител С. П. не участва лично и не изпраща процесуален представител. Подадени са до съда допълнителни доводи от повереника му в подкрепа на направените в жалбата оплаквания.

Подсъдимият С. Р. също не участва лично. Представлява се от защитника си адв. Г. от САК, който изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение на въззивния съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания НПК, установи следното:

С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на Окръжния съд, с която подсъдимият С. Н. Р. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това, че през периода от 10. 10. 2006 година до 17. 10. с. г., в качеството си на лекуващ лекар и началник отделение в Психиатричната клиника на МБАЛ „Св. М.” – [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (подробно изброени конкретни нарушения на норми от Закона за здравето, Наредба № 16, правила от Правилника на МБАЛ и изисквания от длъжностната му характеристика), представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на П. С. П..

Посоченото въззивно решение е второ поред и е постановено след отмяна по реда на касационната проверка, с решение № 222/10. 05. 2011 на ВКС, І-во н. о., по к. д. № 1161/2011 година, на решение на Варненския апелативен съд по внохд № 250/2010 година, с което също е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда (отмененото въззивно решение е постановено при особено мнение на член на съдебния състав).

Жалбата на частния обвинител П. е неоснователна. Акцентът в жалбата е поставен върху заявените от жалбоподателя недостатъци на въззивния съдебен акт, изразяващи се в липсата на самостоятелен, цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, каквито указания са се съдържали в отменителното решение на ВКС. Това е довело до неверни изводи по фактите и до неправилно приложение на закона при оправдаване на подсъдимия Р. по повдигнатото му обвинение. Тези доводи не могат да бъдат споделени и това е така, защото: Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Настоящата касационна проверка констатира, че мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, което позволява както на страните, така и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Дадените от ВКС указания в отменителното решение касаят изцяло дейността на въззивната инстанция по анализ и оценка на надлежно и в достатъчен обем събрани доказателствени източници по делото. Сега атакуваното решение съдържа отговори (макар и не много пространни) на възраженията във въззивната жалба и доводите в тяхна подкрепа. Коментирани са съдебно-медицинските експертизи (д-р Д., петорната СМЕ, назначена в хода на съдебното следствие). Даден е отговор на възражението за нейната законосъобразност (л. 22 - 23 от въззивното дело), който няма причини да не бъде споделен. Тези експертни заключения са обсъдени и съобразно останалите медицински документи по делото за общото здравословно състояние на П. и предходни здравни инциденти с него (епикризи от МБАЛ „Св. А.” и от МБАЛ „Св. М.” – [населено място]). Анализът на съдържанието на доказателствените източници е в контекста на основния спорен по делото въпрос – действията на подсъдимия Р. отговарят ли на изискванията на Закона за здравето, Наредба № 16 и пр., конкретно инкриминирани по делото, както и на добрите лекарски практики и налице ли е причинна връзка между тези действия и смъртта на П. П.. Решението на въззивния съд съдържа отговор на този въпрос (л. 24 от въззивното дело). Прието е, че данните по делото не дават възможност за категоричен и несъмнен извод за наличие на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Р., предприети по отношение на П. в рамките на престоя му в болничното заведение, и настъпилата смърт на последния. Липсват обективни данни за началния момент на развитие на бронхопневмонията, като категоричното установяване на това обстоятелство не е възможно поради липсата на хистологичен материал и безпредметната ексхумация предвид изминалия продължителен период от време. Въззивният съд е обсъдил по действителното им съдържание и гласните доказателствени източници (вкл. тези на д-р В.), чийто анализ и оценка не разкрива характеристики на едностранчивост или превратност. При така установените факти по делото от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно, защото съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя именно законосъобразността на съдебния акт. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест – т. 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.

Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 05 юли 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 206/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 62 от 17 май 2010 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 908/2009 година по описа на този съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова , изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2238/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

2. Особено мнение на съдия Костова: Не споделям становището на мнозинството от състава за оставяне в сила на атакувания съдебен акт при следните съображения:

Намирам, че атакуваният съдебен акт е постановен в разрез с основните принципи по чл. 13 и чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита от НПК и неговото съдържание не удовлетворява изискванията на чл. 339, ал. 2Чл. 339. ⚖️ Практика (6) (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. (2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. (3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на от НПК. Ако въззивният съд бе изпълнил задълженията, които му възлага законът, то нямаше как да не констатира сериозните пропуски в доказателствената дейност на предходната инстанция. Намирам също така, че въззивният съд не е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС указания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Решението не съдържа в пълнота отговори на доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба, поради фрагментарното обсъждане на част от доказателствата (напр. съдържанието на епикризата на л. 5 от сл. д.) или игнориране на други (напр. експертното заключение на д-р Г. или на първата петорна СМЕ). В основата на присъдата и на въззивния съдебен акт са поставени именно експертните заключения, което е естествено с оглед предмета на доказване по делото при обвинение по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, касаещо медицинска практика. Формалното пресъздаване в съдебния акт обаче на съдържанието на съдебните експертизи, не е онзи анализ и оценка, които законът възлага на съда при надлежно формиране на неговото вътрешно убеждение. Уместно е, също така, да се отбележи, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти. Оценките в експертното заключение не са обвързващи за съда и не решават поставените въпроси, но винаги изискват аргументация за тяхното приемане или отхвърляне. В случая, в решението на въззивния съд липсва отговор на основния довод във въззивната жалба относно законосъобразността на втората петорна СМЕ – за безмотивното игнориране от първоинстанционния съд на приетото от него заключение на първата СМЕ (л. 71 от съдебното дело) и също толкова безмотивното назначаване на друга петорна СМЕ, наречена „нова”. Такава категория експертиза няма в процесуалното ни право. Не става ясно нито какво е наложило назначаването й, нито какъв е характерът й. Просто констатацията, че „...първоинстанционният съд не е коментирал първата петорна СМЕ, но съда е назначил повторна такава...” (л. 22 от делото), не би могло да се приеме за надлежен отговор на така направеното възражение във въззивната жалба. Извън това, обсъждането на констатациите и заключенията на тази „нова” експертиза е непълно и едностранчиво. Експертите дават ясно и безпротиворечиво становище за: причината за смъртта на П. (двустранна бронхопневмония), като изключват друга възможна причина; липсата на назначение още при приемането на лечение му или след това на минимума изследвания, включващи и графия на сърце и бял дроб и консултация с невролог; липсата на данни за каквито и да било медицински грижи по отношение на пациент с обострено психично заболяване и крайно увредено общо състояние (какъвто несъмнено е П.) през един много продължителен период от 10 до 16. 10. 2006 година; липсата на адекватни на състоянието му през последните два дни (16 и 17. 10.) от престоя му в болницата, изследвания на състоянието му и назначения на лечение (вкл. елементарното измерване на телесната температура). Вън от вниманието на въззивния съд са останали и резултатите от проверката на РЦЗ – [населено място] (л. 55, т. 2 от сл. д.). Изобщо не е подложена на обсъждане експертизата на д-р Г., съдържаща изследване на причината за смъртта на П. и началния момент на развитие на болестта (2 до 5 дни преди настъпването й, т. е. в периода на болничния му престой). В същия смисъл са и констатациите на експерта-пулмолог от комплексната експертиза, от които става ясно и това, че липсата на хистология затруднява само стадия на болестта, но не и нейното наличие. Превратно е оценено съдържанието на медицинската документация, от което се установява, че причината за преместването на П. от затворения в свободния сектор не е „... стабилизиране на състоянието му и отпадане на критериите за настаняване в сектора за повишена сигурност.”, както се твърди на л. 19 от решението, а липсата на места в затворения сектор (вж. епикриза, издадена и подписана от самия подсъдим Р.). Игнорирано е единодушното становище на експертите, че дори и атипичната пневмония може да бъде установена с рентгенография, каквато не е назначена на П.. Изобщо не е обсъдено обстоятелството, че за периода от 10. 10. до 16. 10 2006 година липсват каквито и да било данни за извършвани дейности за лечението на П. от страна на лекуващия му лекар Р.. Преекспонирано е значението на напускането на болницата от П., на 17. 10. 2006 година и оставането му в неизвестност до нощта срещу 18. 10., когато е починал до входа на болницата. Няма данни по делото и никой от експертите не твърди, че за тези няколко часа е възникнала и се е развила бронхопневмония до стадий, причинил смъртта на П.. Изобщо не се отчита фактът, че възможността П. да напусне болницата е последица от абсолютно немотивираното му преместване от затворения сектор дни преди това, по нареждане на подсъдимия Р..

Доста произволно е твърдението, че експертното заключение на д-р Д е разколебано и не следва да се възприема в неговата цялост, с оглед налични по делото експертизи за предходни състояния на П., доколкото извършилият аутопсията експерт борави с обективни находки, а не с прогнозни диагнози.

Така посочените нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и неговите изводи по фактите, а оттам и тези по приложение на правото.

Съдия Костова: