Решение № 237/29.04.2014 НД № 333/2013 ВКС

  Решение № 237/29.04.2014 НД № 333/2013 ВКС

  Наказателно дело от общ характер № 237/2013 г. пред Върховния касационен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Р. П. срещу решение на Варненски апелативен съд № 168 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 209/13, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 57 от 3.06.13 г, по НОХД № 215/13.

С първоинстанционната присъда подсъдимата Е. Р. П. е призната за виновна в това, че на 26.02.2009 г в [населено място], в качеството си на анестезиолог-реаниматор в [фирма], е причинила смъртта на М. С. Г. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност: лекарска дейност, като нарушила задълженията си по Закона за здравето - чл. 81, ал.2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. , чл. 86, ал. 1, т. 3 и 4 и Наредба № 11/18.04.2005 г за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение” - раздел Б, т. 1.1, т. 1.3, т. 1.6, т. 1.6.2, т. 1.6.3, т. 1.6.4, раздел В: т. 1.13, като след деянието направила всичко, зависещо от нея за спасяване на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК, за срок от три години, както и да заплати на гражданските ищци К. К. Г. и С. М. Г. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че обясненията на подсъдимата не са кредитирани относно спирането на медикамента „изофлуран” и ползването на детска маншета за измерване на кръвното налягане, а по въпроса имало ли е детска маншета съдът е влязъл в ролята на експерт, позовавайки се на протокола за оглед и фотоалбума към него, че неправилно е отказан повторен разпит на св. Р. и св. А. за установяване на обстоятелството дали в операционната зала е имало детска маншета за измерване на кръвното налягане и дали е използвана, както и за поредността във времето при прилагане на „изофлурана”, че не е установено дали майката на пострадалото дете е информирала подсъдимата за провеждането на предходната операция по вливане на стволови клетки, че незаконосъобразно е отказано изслушването на повторна СМЕ, че допълнителните изследвания на пострадалия е следвало да бъдат проведени по инициатива на лекуващите лекари, че подсъдимата не е разполагала с необходимата база, за да предвиди възникналото усложнение при прилагане на анестетиците, че настъпилият „сърдечен арест” по време на операцията не може да се вмени във вина на подсъдимата, че се касае за случайно деяние, че материалният закон е приложен неправилно, че са налице основания за отхвърляне на гражданските искове или алтернативно, за редуциране на размерите им, че наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимата да бъде оправдана или да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание, респективно, бъдат редуцирани размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата не участва лично в производството пред ВКС. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци не участват лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК не е налице. Въззивният съд е възприел подробния и прецизен анализ на доказателствените източници, направен от първата инстанция. Оценката на доказателствата е извършена при спазване изискванията на чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита НПК. По делото са събрани всички доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина, поради което не е имало необходимост от допълнителен разпит на св. Р. и св. А..

Детайлно са обсъдени обясненията на подсъдимата за това, че тя не е разполагала с пълната информация за здравословното състояние на пострадалото дете, което я е лишило от възможността да направи адекватен избор на препарати за анестезия. Верен е даденият от съдилищата отговор, че подсъдимата не е положила усилия да се подготви за предстоящата операция и да съобрази медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение”, отчитайки спецификата на основното заболяване на пациента - прогресивна мускулна дистрофия, тип „Д.-Б.”, характеризиращо се с поражения на мускулите, включително и на сърдечния мускул. Установено е, че подсъдимата се е подготвила за анестезия на пациент с мускулна дистрофия, без да отчете типа й / „Д.-Б.” /, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Изяснено е, че жалбоподателката е приложила медикаментите „изофлуран” и „листенон”, които са противопоказни за боледуващите от посочения тип мускулна дистрофия. Установена е поредността на приема им: първо е приложен „изофлуран”, а след това „листенон”, но именно тези препарати са обусловили „сърдечен арест”, представляващ причина за смъртта на пострадалия.

Обясненията на подсъдимата са кредитирани относно това, че тя е разпоредила спиране на „изофлурана”, но това се е случило, след като медикаментът вече е постъпил в организма на пациента, а решението й да го спре е продиктувано от състоянието на детето, изпаднало в клинична смърт / мониторът е отбелязал изолиния, индикация за липса на сърдечна дейност /. От обясненията на подсъдимата и показанията на св. А. е изяснено, че по време на операцията сърдечната дейност на пострадалия е била проследявана на монитор, на който са били изписани стойностите на пулс, кръвно налягане и насищането с кислород. При тези данни е ирелевантно за изхода на делото дали в операционната зала е имало апарат за измерване на кръвното налягане, пригоден за деца / детска маншета /, поради което не се е налагало изясняване на това обстоятелство / в този смисъл, без правно значение е изводът на съда, че е липсвал такъв апарат /.

Установено е, че подсъдимата е разполагала с необходимата информация за състоянието на детето. Такава се е съдържала в представената й медицинска документация, където е бил вписан типът на прогресивната мускулна дистрофия / „Д.-Б.” /. При проведения разговор на жалбоподателката със св. Г. преди операцията майката на детето я е уведомила за извършената през 2006 г трансплантация на стволови клетки, когато спрямо пострадалия е била приложена успешно локална и обща анестезия. Извън съобщеното от майката за „функционалния шум на сърцето”, такива данни са се съдържали и в документацията, приложена към историята на заболяването, но подсъдимата е проявила нехайство към това обстоятелството и по този начин сама се е поставила в невъзможност да действа по начин, че да избегне престъпния резултат.

По делото са изслушани СМЕ и Тройна СМЕ, които детайлно са описали причината за смъртта и обстоятелствата, довели до леталния изход. Експертите са отговорили пълно на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в обосноваността и правилността на заключенията, тоест, не е възникнала процесуална необходимост от назначаване на повторна СМЕ.

В обясненията си подсъдимата е заявила, че не е била запозната с наличието на имунен дефицит при детето и това, според нея, е станало причина за непредвиденото усложнение, довело до фаталния край. Вещите лица от Тройната СМЕ обаче са посочили, че имунният дефицит не влияе на анестезията, а същественото, което е следвало да се съобрази, е основното заболяване мускулна дистрофия, тип „Д.-Б.”, криещо рискове от увреждане на сърдечния мускул, включително и в ранна детска възраст, което е изключвало приема на избраните от жалбоподателката анестетици „изофлуран” и „листенон”.

Установено е, че подсъдимата е подходила към пострадалия по стандартна процедура, несъобразена със специфичното му заболяване, което е било в нарушение на Консенсуса по нервно-мускулни заболявания, представляващ препоръка за добра лекарска практика, разпространен като монография и достъпен за ползване. Жалбоподателката е заявила, че не е запозната с новите източници на информация, касаещи анестезия на пациенти с такъв тип заболяване, което правилно е съобразено при преценката на субективната страна на деянието / подсъдимата не е положила дължимата грижа за запознаване със съвременните стандарти за добра лекарска практика /.

Верен е изводът, че допълнителните изследвания на детето преди операцията са били необходими за правилната преценка относно избора на анестетици. Касае се за задължение на анестезиолога, отговорен за приложението на безопасна анестезия, нарушаването на което е в причинна връзка с престъпния резултат. Провеждането на такива допълнителни изследвания и консултации с други специалисти е щяло да доведе до пълно и цялостно очертаване на клиничната картина на пациента, страдащ от рядко заболяване, което, от своя страна, е щяло да насочи анестезиолога към правилния подбор на медикаменти за анестезия. Ето защо, неоснователно се твърди, че задължението за провеждане на такива изследвания е било само на лекуващите лекари.

Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Не е допуснато и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Правилен е изводът, че липсва случайно деяние, а е налице професионална непредпазливост, тъй като е установено, че поради немарливо изпълнение на дейност, източник на повишена опасност / лекарска дейност / подсъдимата е нарушила служебните си задължения, в резултат от което е последвал престъпният резултат. Случайно деяние би било налице, ако жалбоподателката бе изпълнила стриктно задълженията си, но въпреки това, поради съпътстващ фактор, който тя не е била длъжна или не е могла да предвиди, настъпи смъртта на пациента. В случая, обаче смъртта се дължи на неправилно подбрани медикаменти за анестезия, което е могло да бъде избягнато, ако подсъдимата бе приложила правилата на добрата медицинска практика. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателката, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... НПК, а именно: липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление.

Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност, имайки предвид, че е пострадало малко дете, чието основно заболяване е било добре овладяно. В същото време, степента на обществена опасност на дееца е ниска с оглед безупречната до момента на деянието професионална биография на подсъдимата и чистото й съдебно минало. При съвкупната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната й отговорност, определеното наказание една година „лишаване от свобода” / и неналагане на кумулативното наказание „лишаване от права” / се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Ето защо, искането за смекчаване на наказанието се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено.

Законосъобразно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност на жалбоподателката. Деянието покрива признаците на деликт по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, тъй като е налице виновно противоправно поведение, от което са последвали вреди, подлежащи на овъзмездяване. Правилно са определени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, тъй като са оценени адекватно обстоятелствата, релевантни по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, а именно: съобразено е, че загубата за родителите е невъзвратима и мъката, която са преживели, следва да бъде репарирана със суми от по 50 000 лв, за всеки от тях. Ето защо, не може да бъде уважено искането за отмяна на решението в гражданската част и отхвърляне на исковете за вреди, респективно, не може да бъде уважено искането да бъде изменено решението, като бъдат редуцирани размерите на уважените граждански искове.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 168 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 209/13 .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 333 по описа за 2014 г