Присъда № 62/17.05.2010 НОХД № 908/2009 ОС Варна

Присъда № 62/17.05.2010

НОХД № 908/2009 ОС Варна

Наказателно дело от общ характер № 62/2009 г. пред Окръжен съд.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение

На Седемнадесети май две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ,

Секретар Ц.Н.

Прокурор АНТОАНЕТА ГЕНЧЕВА,

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 908 по описа за 2009 година

Прокурор при ВОП е внесъл във ВОС на 09.07.2009г. обвинителен акт срещу С.Н.Р. – за престъпление по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Срещу подсъдимият Р. е предявено обвинение в това, че за периода от 10.10.2006г. до 17.10.2006г. в психиатрична клиника на МБАЛ “Св. Марина” – Варна в качеството си на лекуващ лекар и началник отделение е причинил смъртта на П.С. П. ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на дейност представляваща източник на повишена опасност. В хода на съдебното производство представителят на ВОП намира така възведеното обвинение за доказано, като в пледоарията си по същество счита за безспорно установено, че подсъдимия в качеството си на лекар не е оказал достатъчна, своевременна и качествена медицинска помощ по пострадалия П. в следствие на което е настъпила смъртта на последния. Предлага налагането на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Наследника на починалия – сина му С.П.П., чрез поверениците си – адв. М.Р. и адв. К.С. *** бе конституиран в качеството на частен обвинител в процеса. В пледоарията си по същество частното обвинение се солидаризира със държавния обвинител, счита че подсъдимият не е изпълнил задълженията си като лекуваш лекар и в следствие на това му нехайство се е стигнало до леталния изход. Предлага налагането на наказание към минималния законов размер установен в чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Защитата на подсъдимият Р. в лицето на адв. Ю.Г. ***, счита обвинението за недоказано като акцентира на заключението на петорната СМПЕ, както и на липса на хистологични изследвания, които биха дали категоричен отговор за причината на смъртта на пациента П..

Подсъдимият С.Р. в обясненията си твърди, че е изпълнил задълженията си на лекар добросъвестно, като в пледоарията си в хода на съдебните прения счита, че смъртта на пациента е настъпила след разстройство на съзнанието при което е изпаднал в безпомощно състояние, като акцентира на пропуски в първоначалната СМЕ изготвена от вещото лице д-р Д.. В последната си дума заявява, че е невинен.

М О Т И В И към присъдата по НДОХ № 908/09г. по описа на Варненски окръжен съд – наказателно отделение

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното : П.С. П. ***. Същият е бил разведен, като е имал син - частния обвинител в настоящето производство – С.П.П.. Последния живее от години в чужбина и през целия период не е полагал грижи за баща си. П. е бил в тежко здравословно състояние – страдал е от психично заболяване – “Параноидна шизофрения”, злоупотребявал е с алкохол, дългогодишен пушач и е водил “жалко съществуване” според определението на свидетелката Елена П. – живуща на същия адрес на съпружески начала със св. С.Ж.Т. – втори братовчед на П.. Двамата са хората които са полагали грижи за него в последните години от живота му. П. е бил основно лежащо болен, като Т. му е купувал лекарства и го е носил до леглото му когато приятели по чашка са го оставяли мъртво пиян в безпомощно състояние пред вратата. В редките случаи когато частният обвинител е посещавал баща си срещите са ставали на чаша бира в заведение в близост до къщата. Многократно е лекуван за психичното си заболяване. На 19.04.2006г. е бил приет за лечение в МБАЛ “Св. Анна” – Варна с диагноза исхемичен мозъчен инсулт и е бил изписан от болничното заведение на 25.04.2006г. с подобрение – епикриза т.2 л.69 по д.п. На 30.07.2006г. около 20,30 часа след употреба на алкохол му прилошало и бил настанен за лечение в Клиника по нервни болести при МБАЛ “Св. Марина” в гр. Варна с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт, пореден инфаркт /тромбоемболичен/”. Изписан на 02.08.2006г. На 06.10.2006г. при оперативния дежурен при І-во РУ на МВР – Варна постъпил сигнал от граждани живущи в гр. Варна ул.”И. Вазов” № 41 за това, че П.П. се държал неадекватно – хвърлял боклук пред вратите на съседите, къртил звънци и ключовете за осветление по стълбището. На место бил изпратен мотопатрул от сектор “СПООР” при ОД на МВР – Варна в чийто състав бил свидетеля Т.Т. – старши полицай. На место свидетеля установил, че се касае за болно лице и докладвал, като помолил да бъде изпратен лекар. Пристигнал екип на ЦСМП – Варна, като лекар прегледал П. и дал заключение за бъде настанен за лечение в психиатрично отделение. Полицаите съдействали на медицинския екип и отвели болния в ІІІ - то психиатрично отделение към І - вапсихиатрична клиника при МБАЛ “Св. Марина” – гр. Варна. П. е бил приет в 11,15 часа от подс. С.Р. – началник на отделението. Последния го прегледал, разяснил му правата като пациент и П. подписал декларация за информирано съгласие за лечение в психиатричен стационар – л.16 - 18 по д.п. Била извършена справка в психодиспансера касаеща психичното му заболяване при която било установено, че същият е заболял през 1985г., лекуван е през 1987, 1988 и 1996г. Пенсионер по болест. Последен преглед отразен в личната му амбулаторна карта е през 2003г. При извършения преглед болния съобщил, че е съученик с лекарите психиатри д-р В. и д-р Рачев. По-късно подсъдимият от св. д-р В. научил, че пациента е претърпял през 2006г. мозъчен инсулт. При проведения при постъпването преглед било установено и вписано в историята на заболяването № 32152 следното : Неврологичен статус : Дизартричен говор, няма отпадна мозъчна симптоматика. Мозъчен инсулт 2006г. Соматичен статус : Занемарен външен вид /мръсни дрехи и нечистоплътен/. Изразена кахексия. Ритмична сърдечна дейност, тонове ясни. ДС – изострено везикуларно дишане със сухи свиркащи хрипове – двустранно. Крайници без отоци. Психичен статус : Напрегнат, контактен, ориентиран цялостно, негативистичен. Не споделя сетивни измами и налудности. Некритичен към социалните си проблеми и поведение. Емоционално - волева промяна на личността. Памет и интелект не могат да се изследват поради негативизъм. От назначените лабораторни изследвания на кръв и урина се установило, че показателите, са в нормите, като има малко завишение на левкоцитите, които били 12 000 при норма 10 000. Била назначено лечение с “Халоперидол” - 9 мг., “Финлепсин” 600 мг. и “Диазепам” 40 мг. Съобразно Медицинския стандарт по психиатрия болния бил настанен в сектор за повишена сигурност намиращ се в отделението, в който се осигурявал повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно, или непредсказуемо поведение. По отношение на поведението на болния в История на заболяването /ИЗ/ № 32152 и рапортната тетрадка водена в отделението е отбелязано : - 06.10.2006г. “Следобед прекара в сън. Отказа да вечеря”., 20,00 часа дежурния лекар д-р Р. е отбелязал, че болния категорично отказва вземането на таблетки. “Ако отказва таблетки да се прави Халоперидол 2Х1 амп. и Диазепам 2Х1 амп.”. - 07.10.2006г. – болния е бил спокоен, вземал е таблетки и не е създавал проблеми - 08/09.10.2006г. – вземал е лекарствата си с много уговорки и е спал през нощта. - 10.10.2006г. – д-р Р. е отбелязал, че болния е некритичен към лечение. Следващото отбелязване е на 16.10.2006г. Междувременно на 14.10.2006г. подсъдимия бил дневен дежурен по болница. От служители на МВР по спешност в отделението били заведени принудително двама болни. Д-р Р. преценил, че психичното състояние на болния П. е стабилизирано и са отпаднали критериите за настаняването му в сектора за повишена сигурност. Поради това пациента бил преместен за лечение в свободния сектор. Болните на лечение в този сектор имали право да се разхождат в двора на болницата и свободно да контактуват с близките си без надзор от медицинския персонал. Била намалена и дозировката на приеманите медикаменти. - 16.10.2006г. е вписано, че болния е отпаднал, с нестабилна походка. На същата дата в рапортната тетрадка за ІІ - ра смяна е записано, че П.се е разхождал по коридора, като е влизал и във фоайето. Вечерял е в трапезарията. - 16/17.10.2006г. дежурната сестра е отбелязала в рапортната тетрадка ”Болния не спа през цялата нощ”. - 17.10.2006г. “Лежи в леглото, казва, че не може да стане”. На същата дата в рапортната тетрадка за І-ва смяна е отбелязано, че П.за обяд е отсъствал от отделението. В тетрадката за втора смяна е отбелязано, че е отсъствал и от вечеря. - 17/18.10.2006г. в рапортната тетрадка е отбелязано, че болния не се е прибрал в отделението На 18.10.2006г. подсъдимия написал в ИЗ, че болния на 17.10.2006г. в 11,00 часа е напуснал отделението, изписал го служебно, а на 19.10.2006г. изготвил епикриза – л.9 - 10 по д.п. Междувременно на 17.10.2006г. сутринта подсъдимия Р. минал на визитация в отделението и болния П. му съобщил, че е отпаднал и не е спал през нощта. Д-р Р. разпоредил спирането на лекарството “Халоперидол”. По-късно през деня между 10,30 и 11,00 часа подсъдимия срещнал болния, който излизал от отделението. Доколкото между лекар и пациент по време на престоя се били създали приятелски отношения с оглед на обстоятелството, че били от гр. Варна и родени в близки години – 1947 и 1949г., а и П. съобщил, че е съученик и приятел с психиатрите д-р В. и д-р Рачев, подсъдимия го спрял и го попитал къде отива. Болния отговорил, че отива при своя приятел д-р В.. Бил облечен с полушуба – светла на цвят и бяла фланела под нея. Доколкото П. бил на свободен режим и можел да ходи свободно в болницата подсъдимия не направил опит да го спре. След срещата си с д-р Р. болния отишъл в кабинета на д-р В.. Двамата разговаряли, като на св.В. му направило впечатление лошия външен вид на бившия му съученик – слаб, занемарен, с голяма брада и мръсна сплъстена коса. Бил обут с дънки и фланела. П. помолил В. да му съдейства да излезе от болницата, като се оплакал, че са го довели с полиция. Споделил, че се чувства добре и не иска да остава. Не съобщил оплаквания от здравословно естество Св. В. поел ангажимент да разговаря с лекуващите лекари. По-късно от бившата съпруга на П. разбрал, че е починал. След тази среща с д-р В. действията на болния до 07,00 часа на 18.10.2006г. не са установени. Няколко минути преди 07,00 часа при св. И.Я. – охранител при фирма “Агенция Дага полис” ООД София – извършваща дейност по охрана на територията на МБАЛ “Св. Марина” ЕАД – Варна, който по това време бил на пост в района на бариерата пред централния вход на болницата дошли работещи в лечебното завадение, които му съобщили, че на плочника в ляво от входа на болницата пред хранителен магазин има паднал човек. Я. отишъл и установил, че човека е починал, тъй като нямал пулс. Обадил се в спешното отделение на болницата, откъдето изпратили лекар, който също констатирал настъпилата смърт. В 07,00 часа на 18.10.2006г. в дежурната част на ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна бил подаден сигнал за починало лице с неустановена самоличност в двора на МБАЛ “Св. Марина” – Варна. Било образувано д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна и бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на съдебен лекар – д-р Д..*** болницата и бил облечен в черно яке от изкуствена кожа – разкопчано, сива фланела и сиви панталони. Не били установени видими следи от насилие. Изготвен бил и фотоалбум – л.31-33 по д.п. В резултат на проведените издирвателни мероприятия самоличността на починалия била установена посредством св.Елена П. /живуща на съпружески начала със св.С.Т. – братовчед на П./, която разпознала трупа. Същия ден с постановление на дознател при ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна била назначена СМЕ, възложена на вещото лице д-р Вилиам Д. *** със задачи : 1. Каква е причината за смъртта на трупа с неустановена самоличност ? 2. Има ли наличие на алкохол в кръвта ? Изготвяйки заключението по експертизата в съответствие с поставените му задачи вещото лице отговорило, че смъртта на П.С. П. – на 57 г. се дължи на двустранна пневмония довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването и. Няма следи от механични увреждания по трупа. Към момента на настъпване на смъртта П. не е бил алкохолно повлиян. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие. В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ със задача определяне на приблизителния час на настъпване на смъртта на П.. Съобразно заключението на приетата от съда експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено смъртта на П.П. е настъпила около 03,15 - 05,15 часа на 18.10.2006г. Трупа бил предаден на св. П., която организирала погребението му. Синът на П. не присъствал. Разследването по д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години. Раздел II. Телесна повреда от НК, било прекратено на 18.12.2006г. с постановление на прокурор при ВРП – л.43 по д.п. На 08.01.2007г. по сигнал на С.П.П. – син и единствен наследника на починалия, чрез неговия пълномощник адв. К.С. *** била образувана проверка от ВОП по случая. С постановление на прокурор при ВОП от 23.04.2007г. било образувано предварително производство водено срещу неизвестен извършител с оглед престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Срока за разследване е бил удължаван от Главния прокурор на РБ неколкократно и същото е приключило на 22.05.2009г. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Т.Т., И.В., В.Р., Д.Й., Д.Р., С.Х., Н.В., Д.Г., М.П., К.В., С.М., Х.П., К.С., Елена П., И.Я., Й.Й. и С.Т., писмените доказателства – ИЗ № 32152 на пациента П.П., декларация за информирано съгласие, материали по д.п. 1820/2006г. по описа на ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна, Епикриза на П.П. от ІІІ-то психиатрично отделение при МБАЛ “Св. Марина” Варна, Правилник за дейността на болницата, длъжностни характеристики, Удостоверение за наследници, Епикриза от МБАЛ “Св. Анна” – Варна – неврологично отделение, Епикриза от клиника по неврология при МБАЛ “Св. Марина” – Варна, справка от НИМХ при БАН – филиал Варна, копия от температурен лист, рапортна тетрадка и график за дежурствата при ІІІ-то психиатрично отделение при МБАЛ “Св.Марина” – Варна, справка от “Агенция Дага полис” ООД - София, резултати от проверка на РЦЗ – Варна, справка от РЗОК – Варна, надлежно прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила от НПК. По фактическата обстановка между страните не се спори. Обстоятелствата свързани с приемането, последвалото лечение и факта на смъртта на П.П. са безспорно установени. Предмет на спор е дали е проведено правилно лечение от страна на подсъдимия в качеството му на лекуващ лекар и началник на отделение, каква е причината за смъртта на пациента П. и налице ли е причинно-следствена връзка между тях. Настоящия състав приема за достоверни обясненията на подсъдимия по отношение на провежданото лечение на пациента П. за основното му заболяване – “Параноидна шизофрения”. Правилността на проведената терапия се подкрепя от свидетелските показания на д-р И.В. от които е видно, че при проведен между него и болния разговор последния е бил в добро психично състояние, както и от заключенията на вещото лице доц. В.. Изложените от подсъдимия становища, че е възможно смъртта на П. да е настъпила в резултат на отравяне с лекарства, или от хипотермия в резултат на ниски температури през нощта не се подкрепиха от другите доказателства по делото. Показанията на свидетелите Елена П. и С.Т. настоящия състав приема изцяло като обективни и основани на непосредствени впечатления от начина на живот и поведението на П.П.. Същите очертават картина на изоставен от близките си възрастен човек, психично болен, злоупотребяващ с алкохол и цигари, в общо тежко здравословно състояние. Показанията на свидетелите работили по това време в отделението ръководено от подсъдимия - В.Р., Д.Й., Д.Р., С.Х., Н.В., Д.Г., М.П., К.В., С.М., Х.П., К.С. и Й.Й. съдът приема като обективни и непротиворечиви. Същите обаче описват единствено и само организацията на работа в отделението по отношение на полаганите грижи за болните – приемане, настаняване, мерене на температура, водене на ИЗ и рапортна тетрадка. За съжаление нито един от тях няма спомен за П.П. като пациент и доказателствения материал не можа да се попълни с подробности за поведението на болния в процеса на провежданото му лечение. Това обстоятелство според настоящия състав се дължи на факта, че същите са били разпитани от органите на досъдебнотопроизводство едва на 13.08.2008г. – близо две години след престоя на пациента в отделението и е съвсем нормално с оглед множеството лекувани след това болни свидетелите да не си спомнят за поведението на П.. Доказателствения материал по делото остана непопълнен по отношение на последните часове от живота на П.П.. От момента на излизането му от кабинета на д-р И.В. – 11 - 12 часа на 17.10.2006г. до настъпването на смъртта – 03,15 – 05,15 часа на 18.10.2006г. няма нито едно доказателство. Очевидно той е бил двигателно активен – намерен е облечен с дрехи различни от тези с които е излязъл от отделението и вероятно или е ходил до дома си, или е бил посетен от негов близък. В тази насока в хода на досъдебното производство не са били предприети никакви действия. В хода на съдебното следствие бяха приети : 1. Съдебно - медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Вилиам Д. касаеща извършената на 18.10.2006г. аутопсия на трупа на П.. При защита на експертизата си вещото лице поддържа изцяло заключенията си, като обърна внимание на обстоятелството, че тя е изготвена на база на наличните данни /намерен е труп на лице с неустановена самоличност с вид на клошар/ и в рамките на поставената от разследващия орган задача – установяване на причината за смъртта и наличието на алкохол в кръвта. С това обяснява и липсата на взета хистологично проба за уточняване на стадия на установената пневмония и нейния вид. Извършения вътрешен оглед на трупа и заключението по експертизата не могат да се приемат безкритично. Налице по делото са писмени доказателства – Епикриза от неврологично отделение на МБАЛ “Св.Анна” – Варна – т.2 л.69 по д.п. и Епикриза от клиника по неврология при МБАЛ “Св. Марина” –Варна т.2 л.71 по д.п. от които се установява, че за периода от 19.04.2006г. до 25.04.2006г. и от 30.07.2006г. до 02.08.2006г. П.П. е бил приеман по спешност и лекуван с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт - тромботичен инфаркт в лява средна мозъчна артерия”, като е установена и хипертонична болест ІІІ-та степен. Установена е исхемична болест на сърцето с миокарден инфаркт в хроничен стадий. Обстоятелството, че П.П. е лекуван в горепосочените здравни заведения се доказва от приложената и приета от съда справка от РЗОК – Варна – л.140 по делото. При извършения вътрешен оглед на главата на трупа при аутопсията не са установени следи от претърпени мозъчни инсулти и изменения в съдовете. По сърцето не са установени следи от претърпян миокарден инфаркт. Налице е съществено противоречие между установеното при аутопсията и изложеното в приложените писмени доказателства. Това противоречие, обаче в съдебната фаза на процеса е невъзможно да бъде отстранено, тъй като единствения начин това да се стори е извършването на ексхумация и провеждане на нова аутопсия. Настъпилото трупно разложение далеч преди хода на процеса в съдебната му фаза обезсмисли провеждането на подобно действие по събиране на доказателства от настоящия състав. 2. Съдебно – медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Вилиам Д. за определяне на приблизителния час на настъпване на смъртта на П.П.. Съобразно заключението на същата прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните леталния изход е настъпил между 03,15 - 05,15 часа на 18.10.2006г. 3. Съдебно – медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Д.Г. по отношение възможността смъртта на П. да е настъпила в следствие на исхемичен мозъчен инсулт, както и срока за развитие на констатираното от д-р Д. заболяване двустранна бронхопневмония. В съдебно заседания д-р Г. поддържа заключението дадено на досъдебното производство, като отхвърля възможността смъртта да е настъпила от исхемичен мозъчен инсулт обосновавайки се с установеното в експертизата на д-р Д. при проведената аутопсия. Доколко цени установеното при първоначалната СМЕ при вътрешния оглед на главата на починалия настоящия състав е изложил мотиви по-горе. По отношение на срока за развитие на бронхопневмонията – неговия стадий и ясни критерии във времето вещото лице не може да отговори категорично с оглед на липсата на хистологично изследване в СМЕ № 363/2006г. 4. Комплексна съдебно - медицинска и психиатрична експертиза изготвена от вещите лица доц. д-р В. *** белодробни болести, ръководител на Катедра по белодробни болести при МУ – София и Началник І - ва клиника в СБАЛББ “Св. София”, доц. д-р И.Р. *** по неврология, началник неврологична клиника при СБАЛНП “Св.Наум” – София, д-р А.М. специалист по съдебна медицина при МБАЛСМ “Пирогов” София, д-р Вержиния Й. – специалист кардиолог, главен асистент в Клиника по кардиология и ревматология “Проф. К. Чичовски” при УМБАЛ “Д-р Г.Странски” - гр. Плевен и доц д-р В.В. ***, специалист по психиатрия и съдебна психология, ръководител програма за специалност по съдебна психиатрия при МЗ, бивш началник на специализираната клиника по съдебна психиатрия и съдебна психология при СБАЛНП “Св.Наум”. Вещите лица са определени сред специалисти практикуващи извън лечебните заведения в гр. Варна с оглед максималната им обективност. По отношение на причината на смъртта вещите лица изхождайки от заключението на първоначалната СМЕ за аутопсия стигат до извода, че причина за смъртта на П. е двустранна пневмония довела до белодробен оток, остра дихателна недостатъчност и остра сърдечно - съдова недостатъчност. Според вещото лице доц. М. не може да се изключи и възможността за ритъмна смърт, която няма морфологичен субстрат. При приемането на болния са извършени диагностичните мероприятия предвидени в медицински стандарт “Психиатрия” – психичен статус, неврологичен статус, телесен статус, диагностичен и лечебен план , режим и надзор. Вещите лица считат, че наличието на отпадналост у пациента на 16 - 17.10.2006г. не е основание да се предполага диагноза пневмония, доколкото при психично болни лекувани с невролептици и имуносупресирани болни какъвто е П. и анамнеза за алкохолизъм, тютюнопушене, сърдечно - съдови и мозъчни заболявания, пневмониите протичат атипично, тъй като пациентите са с намалена реактивност. Възможно е да се касае за атипична пневмония при която диагнозата може да бъде поставена единствено с рентгенография на белите дробове. Във случая лекуващия екип не е имал достатъчно основание да проведе рентгеново изследване на белия дроб. Вещите лица изхождайки от извършената аутопсия на трупа и липсата на хистологично изследване не са в състояние да определят стадия на пневмонията и времето на нейното развитие. Подчертава се, че при пациенти с намален имунитет, пневмониите се развиват бързо – за няколко часа. Не изключват възможността за вироза с последваща бактериална пневмония. Съпътстващите пациента мозъчно - съдови заболявания – хронична каротидна вертебрална недостатъчност, исхемичен мозъчен инсулт, мултиинфарктна енцфалопатия могат да доведат до внезапно нарушаване на мозъчното кръвообръщение, загуба на съзнание и последваща смърт. Вещите лица приемат и че ниските температури на открито през нощта се явяват допълнителен фактор за по-бързото действие на възпалителния процес и неблагоприятно въздействие върху мозъка, сърцето и белите дробове от което да последва сърдечно - съдова недостатъчност и смърт, но отхвърлят категорично като възможна причина за смъртта хипотермия. Съдът цени заключенията по тази експертиза като обективни, компетентни и защитени по категоричен начин в открито заседание.

От така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи : За да носи подсъдимия наказателна отговорност по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК следва да се докаже по безспорен и категоричен начин, че поради немарливо изпълнение на задълженията му като завеждащ отделение и лекуващ лекар е причинил смъртта на пациента П.П.. В хода на съдебното производство по безспорен и категоричен начин не се доказа причината за смъртта на П.. Възможни са следните варианти : 1. Ритъмна смърт – при нея няма морфологичен субстрат. Същата не може да се изключи съобразно заключението на вещото лице доц. М.. В полза на този вариант са двете епикризи от неврологично отделение на МБАЛ “Св. Анна” Варна и неврологична клиника на МБАЛ “Св. Марина” – Варна от които се установява, че П. е с тежки сърдечно съдови проблеми – за кратък период от време е претърпял два тежки мозъчни инсулта с тромболични инфаркти в областта на лява средна мозъчна артерия, установена е и хипертонична болест в най-тежката и степен – ІІІ – та, която е свързана и с настъпване на увреждания по съдовете. Налице е и исхемична болест на сърцето с миокарден инфаркт в хроничен стадий. С оглед на общо увреденото здравословно състояние възможността за внезапно спиране на сърдечната дейност не може да бъде изключена. В тази насока говори и местото на което е намерен трупа. Същият е в непосредствена близост – на 10 м. от страничното стълбище на болницата, на 30-40 метра от постоянен пост на охраната на медицинското заведение /показанията на св. И.Я./ и на около 20 метра от входа на спешното отделение. Обстоятелството, че не е успял да извика за помощ и да бъде чут при толкова много хора в близост води до извода, че П. внезапно е загубил съзнание и не е могъл да говори. Загубата на съзнание може да се дължи на хипоксия /недостатъчно насищане на кръвта с кислород/ и последваща аноксия. Против тази версия е експертизата при извършената аутопсия, където е установено, че починалия е без сърдечно - съдови заболявания. Доколко настоящия състав я цени са изложени съображения по – горе. 2. Двустранна пневмония – възпалително заболяване на белите дробове, довело до остра дихателна недостатъчност – оток на мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи. Този вариант се извежда от извършената аутопсия на трупа и заключението на вещото лице. Индиция за наличие на възпалителен процес в организма на пациента е установеното наличие на завишение на нивото на левкоцитите - 12 000 при норма 10 000. Това завишение обаче би могло да се дължи на инфекция, на кръвно заболяване, на употреба на кортикостероиди, или други причини. / в.л.доц. М. – л.193/, поради което не може категорично да се счете като симптом за начало на бронхопневмония. Вещите лица не са в състояние да отговорят на въпроса каква е тежестта на пневмонията и какъв е стадия и на развитие, поради липса на взет хистологичен материал от белите дробове и въпроса кога се е развила пневмонията, дали докато е лекуван в заведението пациента, или след като самоволно го е напуснал остава открит. На този въпрос би могла да отговори нова аутопсия на трупа след ексхумацията му в максимален срок до 1 - 1,5 месеца след настъпването на смъртта. 3. Атипична пневмония – съобразно заключението на вещото лице доц. М. при психично болни лекувани с невролептици и имуносуспресирани болни, какъвто е пациента и анамнеза за алкохолизъм, тютюнопушене, сърдечно-съдови и мозъчни заболявания, пневмониите протичат атипично, тъй като пациентите са с намалена реактивност. Възможно е да се касае за атипична пневмония при която диагнозата може да бъде поставена единствено с рентгенография на белите дробове. При тези болни пневмониите се развиват воалирано за кратко време и болните умират за няколко часа – за 12 часа според практическия опит в клиниката ръководена от вещото лице. При тази хипотеза за атипична пневмония като причина за смъртта е напълно възможно болестта да се е появила, развила и причинила смъртта на пациента след като е напуснал самоволно отделението. Може ли да се отхвърли подобна хипотеза? Категорично не. Би могло да не бъде приета, единствено и само, ако при извършване на първоначалната аутопсия вещото лице бе иззело хистологичен материал от белите дробове. Доколкото това не е сторено, не е извършена ексхумация и нова аутопсия на трупа отговор на въпроса /ако се приеме че смъртта е настъпила от пневмония/ кога се е появила, развила и протекла пневмонията не може да бъде даден нито към момента на съдебното производство, нито в последващ момент. Дали има причинно следствена връзка между проведеното лечение на пациента П. в ІІІ- то Психиатрично отделение при І-ва Психиатрична клиника на МБАЛ “Св. Марина” и настъпилата смърт е въпрос на който поради пропуските при извършената аутопсия на трупа не може, а и не би могло да се отговори с категоричност. При тази неустановеност е ирелевантно да се изследват конкретните действия на подсъдимия, доколкото не би могла да се изследва причинно-следствената връзка с настъпилата по неизяснена причина смърт на пострадалия. Само това е достатъчно да се приеме, че обвинението като недоказано следва да бъде отхвърлено, а подсъдимия оправдан. С оглед пълнота на изложението ВОС намира, че следва да изложи мотиви и при условие, че бе безусловно установена причната за смъртта на П.П.. При това положение главния въпрос е дали в качеството си на лекуващ лекар и завеждащ отделение подсъдимия д-р Р. е допуснал немарливост при лечението на пациента П.. Тук настоящия състав счита, че особена тежест следва да се даде на заключенията на вещото лице доц.В. - специалист по психиатрия и съдебна психология, ръководител програма за специалност по съдебна психиатрия при МЗ, бивш началник на специализираната клиника по съдебна психиатрия и съдебна психология при СБАЛНП “Св.Наум”. Действията на подсъдимия по приемането на пациента са съобразени с изискванията на Медицинския стандарт “Психиатрия” според който при приемане на пациент се извършва първоначална оценка, която трябва да съдържа: психичен статус, неврологичен статус, телесен статус, диагностичен и лечебен план , режим и надзор. Всичко това е сторено и описано в ИЗ. Установен е дизартричен говор. Той сам по себе си е неспецифичен симптом за мозъчно - съдова болест и би могъл да се дължи на дефект на пациента със зъбите – например да му липсват зъби и да говори неясно. / в.л. доц. Р. – л.189/. По отношение на сухите свиркащи хрипове установени при първоначалния преглед в обясненията си подс. Р., разяснява, че ги е приел като резултат от дългогодишно тютюнопушене. Забелязал е, че ръцете на пациента са жълти и на въпроса последния е обяснил, че пуши повече от 30 години. Подобни хрипове са данни за хроничен бронхит, а не за начало на пневмония. Добре е било да се направи консултация с интернист, което не е било сторено. Тук следва да се отбележи, че действията на подсъдимия на 06.10.2006г. са извън периода за който му е възведено обвинение, поради което настоящия състав счита, че не следва подробно за ги обсъжда. На 16.10.2006г. е вписано, че болния е отпаднал, с нестабилна походка. На същата дата в рапортната тетрадка за ІІ - ра смяна е записано, че П.се е разхождал по коридора, като е влизал и във фоайето. Вечерял е в трапезарията. На 16/17.10.2006г. дежурната сестра е отбелязала в рапортната тетрадка ”Болния не спа през цялата нощ”. В ИЗ от 17.10.2006г. “Лежи в леглото, казва, че не може да стане”. Тези данни за здравословното състояние на пациента, безсъние и отпадналост следвало ли е да предизвикат действия на подсъдимия за консултация със специалисти ? Според вещото лице доц. В. изразено в съдебно заседание в психиатрията при прилагането на психотропните препарати е обичайно да има спад на мускулния тонус, спадане на кръвното налягане, спад на общия тонус, които са характерни признаци придружаващи това лечение. Препарата “Халоперидол” води до състояние на отпадналост и отпуснатост и дори и да е била мерена температурата медикамента потиска температурната реакция. В хода на лечението препарата “Халаперидол” е бил намаляван – първо на 13.10.2006г., след това на 16.10.2006г., а на 17.10.2006г. е бил спрян, но ефекта не се е проявил поради обстоятелството, че болния е напуснал отделението. По същия начин са намалявани дозировките и на лекарствата “Диазепам” и “Финлепсин”. Обичайния ефект от намаляването на тези медикаменти би бил стабилизиране на телесния тонус и преодоляване на отпадналостта. С оглед на горното предприетите стъпки на лекуващия лекар са били правилни. Това становище се подкрепя и от в.л. доц. М. при отговор на въпрос № 3 по СМПЕ, който счита, че наличието само на отпадналост не е основание да се предполага диагноза пневмония и в случая лекуващия екип не е имал достатъчно основание да проведе рентгеново изследване на белия дроб. Температурата на болния не е мерена, но в психиатричната клинична практика мерене на температурата се прилага при условие, че болните имат соматични оплаквания. В тази насока становищата на вещите лица се подкрепят и от свидетелските показания на Д.Й., В.Р., Н.В. и др. Всичко гореизложено води настоящия състав до извода, че лечението на пациента П.П. е било адекватно по отношение на заболяването за което е приет на лечение “Параноиднашизофрения” и са изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика. Соматичното състояние на пациента в периода от 10.10.2006г. до 17.10.2006г. не е предполагало извършване на консултации със специалисти и назначаване на допълнителни изследвания. Изложените по-горе правни съждения сторени въз основа на възприетата и описана фактическа обстановка, водят съда до единствения извод, че не е налице, нито от субективна, нито от обективна страна осъществен състав на престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и подсъдимия следва да бъде оправдан по възведеното от ВОП обвинение.

П Р И С Ъ Д И:

Присъда: Съдът признава подсъдимия С.Н.Р. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С.Н.Р. – роден на *** ***, български гражданин, семеен, неосъждан, с висше образование, работи, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението В ТОВА, ЧЕ: За периода 10.10.2006 г. до 17.10.2006 г. в Психиатрична клиника на МБАЛ "Св.Марина" - Варна в качеството си на лекуващ "лекар" и "началник отделение", е причинил смъртта на П.С. П., с ЕГН **********, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност: I .Като лекар 1. Не е осигурил достъпна, своевременна, достатъчна и качествена здравна и медицинска помощ на П.С. П., с което е нарушил - чл.81, ал.2, т.1, вр. чл. 81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето /чл.81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ - "Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и Закона за здравното осигуряване" Чл.81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ Чл.81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ - "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; / Чл.86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето/ чл.86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ - "Като пациент всеки има право на: т.3. достъпна и качествена здравна помощ/ и чл.69, ал.1, т.3Чл. 69. ⚖️ Практика (7) (1) Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни вещества пациентът се намира в домашни условия, медицинският специалист, отговорен за лечението или диагностиката, е длъжен да предостави на пациента писмена инструкция за ограничаване облъчването на членовете от семейството или на лицата, които се грижат непосредствено за него. (2) Когато пациентът е малолетен или поставен под пълно запрещение, инструкцията по ал. 1 се предоставя на родителя или настойника му, а когато е непълнолетен или поставен под ограничено запрещение - на родителя или попечителя му. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ "Света Марина" ЕАД/ чл.69, ал.1 от ПУДВР на МБАЛ "Св. Марина" ЕАД чл.69, ал.1 Всеки пациент има право на: т.3 - достъпна и качествена здравна помощ 2. Не е осигурил системно наблюдение и лечение на П.С. П., не е регистрирал състоянието и промените, настъпили през целия му престой в болничното заведение, не му е назначил консултация със специалисти от други отделения, не е осигурил системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения от полувисшите и средните медицински специалисти, не е попълнил точно и своевременно медицинската документация, с което е нарушил - чл.17, ал.2, т.1,3,5 и 8 от Наредба № 16 от 21.08.1996 г., за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения./ чл.17, ал.2 от Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: Чл.17, ал.2 - Лекарите в отделението осигуряват : т.1 системно наблюдение, лечение и рехабилитация на болните и регистриране на състоянието им и промените настъпили в него през целия им престой; т.3 консултация със завеждащия и лекари от отделението, а при необходимост и по указания на завеждащия отделението /клиниката/ - и със специалисти от други отделения и здравни заведения; т.5 системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения от полувисшите и средните медицински специалисти; т.8 точно и своевременно попълване и ползване на медицинската документация/ 3. Не е участвал пряко в диагностичния и лечебен процес на П.С. П., не е водил изрядно и в пълен обем болничната му документация, с което е нарушил - чл.4.1.1. и чл.4.1.3 от длъжностна характеристика за длъжност лекар в стационар./ чл.4 от Длъжностни задължения от длъжностна характеристика за длъжност лекар в стационар: 4.1.По управление на диагностичните, лечебните и рехабилитационни дейности в структурата; 4.1.1Пряко участва в диагностичния, лечебния и рехабилитационния процес и носи отговорност за пациентите , на които е лекуващ лекар 4.1.3. Води изрядно и в пълен обем болничната документация и тази по договор с РЗОК / II .Като завеждащ отделение Не е контролирал и не е участвал пряко в диагностичния и лечебния процес на П.С. П., не е контролирал спазването на "Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред в структурата, спазването на етични норми", с което е нарушил - чл.4.1.1 и чл.4.1.2 от длъжностна характеристика за длъжността "началник отделение” /чл.4 от "Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред в структурата, спазването на етични норми" 4. Длъжностни задължения: 41. По управление на диагностичните, лечебните и рехабилитационни дейности в структурата: 4.1.1. Отговаря контролира и пряко участва в диагностичния, лечебния и рехабилитационен процес 4.1.2. Отговаря и контролира спазването на "Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред в структурата, спазването на етични норми"/, поради което на основание чл.304 пр.1Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВАпо възведеното му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.