- Страни: Ф. С. С. и К. С. Я. (родители на починалото дете) срещу М. " Св. Г." Е., гр. П. (лечебно заведение)
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тримесечно кърмаче, настъпила след спешна оперативна интервенция, поради предполагаема лекарска грешка при диагностициране и лечение.
- Ключови моменти: Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) установява, че детето е починало от сърдечна недостатъчност, причинена от остро вирусно заболяване и вродена идиопатична дилатативна кардиомиопатия. СМЕ заключава, че поставената диагноза "остър хирургичен корем" е била правилна и е имало абсолютни индикации за спешна операция. Диагноза "вирусна инфекция" не е могла да бъде поставена при постъпването поради липса на симптоматика, кратък престой и невъзможност за пълни вирусологични изследвания. Проведените спешни изследвания са били адекватни, а леталният изход е бил непредотвратим, не в причинно-следствена връзка с действията на медицинския екип или с това, че лабораторията не е работила в момента на приемане. Липсват данни за пропуски в медицинската документация или показания на свидетели, които да противоречат на експертното заключение.
- Решение: Съдилищата отхвърлят исковете като неоснователни, тъй като не е установена лекарска грешка и причинно-следствена връзка между действията на лечебното заведение и смъртта на детето. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване, потвърждавайки решенията на по-долните инстанции.
Определение № 1070/15.10.2010 ГД № 823/2010 ВКС Определение № 1070 ОТ 15.10.2010г, Върховен касационен съд, IV-то ГО, гр. д. № 823 по описа за 2010 г.,Производство по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.
С решение № 33 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1297/2008 г. на П. апелативен съд е оставено в сила решение № 252 от 09.08.2006 г. по гр. д. № 249/2005 г. на П. окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Ищец: Ф. С. С. и К. С. Я. против Ответник: М. " Св. Г." Е., гр. П. субективно съединени искове за заплащане на обезщетения в размер на по 20000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С. К. Я., починал на 12.06.2005 година.
В решението е прието за установено, че на 11.06.2005 година, детето С. Я., кърмаче на тримесечна възраст, е било прието по спешност в детско хирургично отделение на М. " Св. Г." Е., гр. П. по повод клинична картина на остра чревна непроходимост, отказ от храна, подут корем и отпадналост. Извършена е била спешна оперативна интервенция, след която са били извършени вливания за поддържане циркулацията на кръвта, уринирането и намаляване оттока на влажните органи. В 2 часа на 12.06.2005 година детето е починало.
При извършената аутопсия е било установено, че смъртта е настъпила в резултат на сърдечна недостатъчност, причинена от остро вирусно заболяване, което съгласно приетото по делото експертно заключение е съществувало при голяма доза вероятност. Детето е имало и вродено тежко фоново нелечимо сърдечно заболяване: идиопатична дилатативна кардио миопатия, което е утежнило ситуацията и е допринесло за смъртния изход. Установено е, че при поставената при постъпването диагноза "остър хирургичен корем" са съществували абсолютни индикации за оперативна интервенция, като клиничната картина е била подкрепена от рентгенологично изследване; че диагнозата "вирусна инфекция" не би могла да бъде поставена, нито да се включи антибиотично лечение поради липсата на клинична картина, часа на постъпването и краткия престой на детето в болницата, правещ невъзможно изследване във вирусологичната лаборатория и отчитане на кожно алергична проба, а направените спешни изследвания на показателите на кръвта не са сочели за вирусно заболяване.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че смъртта на починалия син на ищците не се дължи на лекарска грешка при поставяне на диагнозата, нито на неполагане на необходимите грижи от дежурния лекарски екип; че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на детето и проведеното лечение, предвид което не е осъществен фактическият състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за ангажиране отговорността на болницата за заплащане на обезщетение за вреди.
Касационна жалба против решението на П. апелативен съд е постъпила от Ищец: Ф. С. С. и К. С. Я. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК с оглед липсата на уеднаквени и задължителни за съдилищата критерии за хипотезите и условията, при които се реализира отговорността при медицински деликт.
Изложени са доводи, че произнасянето по въпросите: ангажира ли отговорност за деликт поставянето на погрешна медицинска диагноза; неизвършването на преглед за типични външни проявления за предполагаемо заболяване на пациента и непровеждането на лечение на реалното му заболяване; непредприемането на действия по диагностициране и лабораторни изследвания поради приемане на пациента в извънработно време на лабораторията освобождава ли от отговорност медицинския екип и какви правила следва да бъдат отчетени при преценка за наличие на противоправно поведение, ако към момента на осъществяване на увреждащото деяние няма уеднаквени писмени медицински стандарти, които въпроси обуславят изхода на делото и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответник: М. " Св. Г." Е., гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените в изложението въпроси: ангажира ли отговорност за деликт поставянето на погрешна медицинска диагноза; неизвършването на преглед за типични външни проявления за предполагаемо заболяване на пациента и непровеждането на лечение на реалното му заболяване, не обуславят изхода на делото.
За да отхвърли предявената претенция за вреди от деликт, съдът е приел, че първоначално поставената диагноза, наложила спешна медицинска интервенция не е причинила смъртта на детето, нито е забавила адекватното му лечение; че всички възможни действия по диагностицирането му са били предприети своевременно, а настъпилата смърт е била непредотвратима. Тези изводи на съда, възприети след обсъждане на съдебномедицинските експертизи, изключват отговорността на дежурния медицински екип, респ. отговорността на болничното заведение за вреди поради лекарска грешка, поради което поставените в изложението въпроси се явяват неотносими към изхода на делото. Съдът е възприел заключението на медицинските експерти, съгласно което при постъпване на детето в болничното заведение са били налице абсолютни индикации за хирургическа оперативна ревизия на корема, а отлагането или неизвършването и би довело до фатален изход на заболяването поради настъпване некроза на червата; обемът на извършените изследвания и осъществената оперативна интервенция са били максимално приложими за общото състояние на детето и първоначалните диагностични възможности; водещата диагноза е била хирургична; последващите смъртта данни за вирусна инфекция не са убедителни, а леталния изход е бил улеснен от наличието на вродена идиопатична кардиомиопатия; не е имало клиничното съмнение за вирусна инфекция поради липса на проявена симптоматика, а дори и при съмнение, вирусната инфекция не е противопоказание за оперативна интервенция.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът дали непредприемането на действия по диагностициране и лабораторни изследвания поради приемане на пациента в извънработно време на лабораторията освобождава от отговорност медицинския екип - съдът, в съответствие с доказателствата по делото е приел, че са били предприети всички необходими спешни изследвания; извършено е било спешно диагностициране и предприета оперативна интервенция. В съответствие със заключението на медицинските експерти (лабораторните изследвания са били с данни за левкоцитоза, която не е характерна за вирусните заболявания, а обзорната рентгенография на корема е сочела клинична картина на остър корем), съдът е приел, че медицинският екип е процедирал абсолютно адекватно, провеждайки необходимите спешни изследвания, а краткото време на престой на детето в болничното заведение е било свързано с невъзможността да се продължат изследванията за пълно диагностициране на пациента, т.е. обстоятелството, че в часът на постъпване на детето в болничното заведение не е работела лабораторията, не е в причинна връзка с настъпилия летален изход.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът какви правила следва да бъдат отчитани при преценка за наличие на противоправно поведение, ако към момента на осъществяване на увреждащото деяние няма уеднаквени писмени медицински стандарти. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изхождал от конкретиката на случая, съобразявайки заключението на специалистите в съответната област, поради което липсата на уеднаквени писмени медицински стандарти не е рефлектирала върху преценката налице ли е противоправно деяние.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Определи: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1297/2008 г. на П. апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
Свързани документи: Решение №"33 по гр.д. 1297/2008 Ап - Пловдив