Решение № 109/05.07.2011 ВНОХД №206/2011 АпС Варна

Решение № 109/05.07.2011 ВНОХД №206/2011 АпС Варна Решение № 109/05.07.2011 ВНОХД №206/2011 АпС Варна Наказателно дело от общ характер № 109/2011 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .

Предмет на въззивното производство е присъда № 62 по НОХД №908/2009 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 17.05.2010 год.,с което подсъдимия по делото: С.Н.Р., български гражданин, е признат за невинен по обвинението: по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура. Протеста е бланкетен , като се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, без да се сочат доводи. Молят съда да постанови осъдителна присъда.

Постъпила е жалба и допълнение към нея от адв. М.Р. ***- процесуален представител на частния обвинител- С.П.П..Сочат се доводи за незаконосъобразност на постановената присъда. Допуснати са съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при изслушването на първата петорна СМЕ и нарушения при назначаването и приемането на втората разширена СМЕ.Молят съда да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна такава.

С решение №222/10.05.2011 год., състав на Първо наказателно отделение към ВКС, е отменил решението на Варненския апелативен съд и е върнал делото на същата инстанция с конкретни указания. Според решението на ВКС, съдилищата са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, но анализа на доказателствата е непълен.

Представителят на прокуратурата не подържа протеста и в съдебно заседание, моли съда да потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Подсъдимия Р., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю.Г. ***. Оспорват подадения протест. Сочат доводи на правилност и законосъобразност на постановената присъда от първоинстанционния съд. Изводите на съда били правилни и законосъобразни и молят съда да потвърди присъдата.

Частния обвинител, редовно призован не се явява, за него се явява адв. М.Р. ***. Подържа подадената жалба и сочи същите доводи. Моли съда да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна такава.

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

П.С. П. ***. Същият е бил разведен, като е имал син - частния обвинител в настоящето производство – С.П.П.. Последния живее от години в чужбина и през целия период не е полагал грижи за баща си. П. е бил в тежко здравословно състояние – страдал е от психично заболяване – “Параноидна шизофрения”, злоупотребявал е с алкохол, дългогодишен пушач и е водил “жалко съществуване” според определението на свидетелката Е.П. – живуща на същия адрес на съпружески начала със св. Стоян Желязков Тонев – втори братовчед на П.. Двамата са хората, които са полагали грижи за него в последните години от живота му. П. е бил основно лежащо болен, като Тонев му е купувал лекарства и го е носил до леглото му, когато приятели по чашка са го оставяли мъртво пиян, в безпомощно състояние пред вратата. В редките случаи, когато частният обвинител е посещавал баща си, срещите са ставали на чаша бира в заведение в близост до къщата. Многократно е лекуван за психичното си заболяване.

На 19.04.2006г. е бил приет за лечение в МБАЛ “Св. Анна” – Варна с диагноза исхемичен мозъчен инсулт и е бил изписан от болничното заведение на 25.04.2006г. с подобрение – епикриза т.2 л.69 по д.п. На 30.07.2006г. около 20,30 часа след употреба на алкохол му прилошало и бил настанен за лечение в Клиника по нервни болести при МБАЛ “Св. Марина” в гр. Варна с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт, пореден инфаркт /тромбоемболичен/”. Изписан на 02.08.2006г.

На 06.10.2006г. при оперативния дежурен при І-во РУ на МВР – Варна постъпил сигнал от граждани живущи в гр. Варна ул.”Иван Вазов” № 41 за това, че П. П. се държал неадекватно – хвърлял боклук пред вратите на съседите, къртил звънци и ключовете за осветление по стълбището. На место бил изпратен мотопатрул от сектор “СПООР” при ОД на МВР – Варна, в чийто състав бил свидетеля Т.Т. – старши полицай. На место свидетеля установил, че се касае за болно лице и докладвал, като помолил да бъде изпратен лекар. Пристигнал екип на ЦСМП – Варна, като лекар прегледал П. и дал заключение, да бъде настанен за лечение в психиатрично отделение. Полицаите съдействали на медицинския екип и отвели болния в ІІІ - то психиатрично отделение към І - ва психиатрична клиника при МБАЛ “Св. Марина” – гр. Варна.

П. е бил приет в 11,15 часа от подс. С.Р. – началник на отделението. Последния го прегледал, разяснил му правата като пациент и П. подписал декларация за информирано съгласие за лечение в психиатричен стационар – л.16 - 18 по д.п. Била извършена справка в психодиспансера касаеща психичното му заболяване, при която било установено, че същият е заболял през 1985г., лекуван е през 1987, 1988 и 1996г. Пенсионер по болест. Последен преглед отразен в личната му амбулаторна карта е през 2003г. При извършения преглед болния съобщил, че е съученик с лекарите психиатри д-р В. и д-р Р.. По-късно подсъдимият от св. д-р В. научил, че пациента е претърпял през 2006г. мозъчен инсулт.

При проведения при постъпването преглед било установено и вписано в историята на заболяването № 32152 следното : Неврологичен статус : Дизартричен говор, няма отпадна мозъчна симптоматика. Мозъчен инсулт 2006г. Соматичен статус : Занемарен външен вид /мръсни дрехи и нечистоплътен/. Изразена кахексия. Ритмична сърдечна дейност, тонове ясни. ДС – изострено везикуларно дишане със сухи свиркащи хрипове – двустранно. Крайници без отоци. Психичен статус : Напрегнат, контактен, ориентиран цялостно, негативистичен. Не споделя сетивни измами и налудности. Некритичен към социалните си проблеми и поведение. Емоционално - волева промяна на личността. Памет и интелект не могат да се изследват поради негативизъм. От назначените лабораторни изследвания на кръв и урина се установило, че показателите, са в нормите, като има малко завишение на левкоцитите, които били 12 000 при норма 10 000. Била назначено лечение с “Халоперидол” - 9 мг., “Финлепсин” 600 мг. и “Диазепам” 40 мг. Съобразно Медицинския стандарт по психиатрия, болния бил настанен в сектор за повишена сигурност, намиращ се в отделението, в който се осигурявал повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно, или непредсказуемо поведение.

По отношение на поведението на болния в История на заболяването /ИЗ/ № 32152 и рапортната тетрадка водена в отделението е отбелязано :

- 06.10.2006г. “Следобед прекара в сън. Отказа да вечеря”., 20,00 часа дежурния лекар д-р Р. е отбелязал, че болния категорично отказва вземането на таблетки. “Ако отказва таблетки да се прави Халоперидол 2Х1 амп. и Диазепам 2Х1 амп.”.

- 07.10.2006г. – болния е бил спокоен, вземал е таблетки и не е създавал проблеми

- 08/09.10.2006г. – вземал е лекарствата си с много уговорки и е спал през нощта.

- 10.10.2006г. – д-р Р. е отбелязал, че болния е некритичен към лечение. Следващото отбелязване е на 16.10.2006г.

Междувременно на 14.10.2006г. подсъдимия бил дневен дежурен по болница. От служители на МВР по спешност в отделението били заведени принудително двама болни. Д-р Р. преценил, че психичното състояние на болния П. е стабилизирано и са отпаднали критериите за настаняването му в сектора за повишена сигурност. Поради това пациента бил преместен за лечение в свободния сектор. Болните на лечение в този сектор имали право да се разхождат в двора на болницата и свободно да контактуват с близките си, без надзор от медицинския персонал. Била намалена и дозировката на приеманите медикаменти.

- 16.10.2006г. е вписано, че болния е отпаднал, с нестабилна походка. На същата дата в рапортната тетрадка за ІІ - ра смяна е записано, че П. се е разхождал по коридора, като е влизал и във фоайето. Вечерял е в трапезарията.

- 16/17.10.2006г. дежурната сестра е отбелязала в рапортната тетрадка ”Болния не спа през цялата нощ”.

- 17.10.2006г. “Лежи в леглото, казва, че не може да стане”. На същата дата в рапортната тетрадка за І-ва смяна е отбелязано, че П. за обяд е отсъствал от отделението. В тетрадката за втора смяна е отбелязано, че е отсъствал и от вечеря.

- 17/18.10.2006г. в рапортната тетрадка е отбелязано, че болния не се е прибрал в отделението

На 18.10.2006г. подсъдимия написал в ИЗ, че болния на 17.10.2006г. в 11,00 часа е напуснал отделението, изписал го служебно, а на 19.10.2006г. изготвил епикриза – л.9 - 10 по д.п. Междувременно на 17.10.2006г. сутринта подсъдимия Р. минал на визитация в отделението и болния П. му съобщил, че е отпаднал и не е спал през нощта. Д-р Р. разпоредил спирането на лекарството “Халоперидол”. По-късно през деня между 10,30 и 11,00 часа подсъдимия срещнал болния, който излизал от отделението. Доколкото между лекар и пациент по време на престоя се били създали приятелски отношения, с оглед на обстоятелството, че били от гр. Варна и родени в близки години – 1947 и 1949г., а и П. съобщил, че е съученик и приятел с психиатрите д-р В. и д-р Р., подсъдимия го спрял и го попитал къде отива. Болния отговорил, че отива при своя приятел д-р В.. Бил облечен с полушуба – светла на цвят и бяла фланела под нея. Доколкото П. бил на свободен режим и можел да ходи свободно в болницата, подсъдимия не направил опит да го спре.

След срещата си с д-р Р., болния отишъл в кабинета на д-р В.. Двамата разговаряли, като на св.В. му направило впечатление лошия външен вид на бившия му съученик – слаб, занемарен, с голяма брада и мръсна сплъстена коса. Бил обут с дънки и фланела. П. помолил В. да му съдейства да излезе от болницата, като се оплакал, че са го довели с полиция. Споделил, че се чувства добре и не иска да остава. Не съобщил оплаквания от здравословно естество, Св. В. поел ангажимент да разговаря с лекуващите лекари.

По-късно от бившата съпруга на П. разбрал, че е починал. След тази среща с д-р В., действията на болния до 07,00 часа на 18.10.2006г. не са установени.

Няколко минути преди 07,00 часа при св. Иван Я. – охранител при фирма “Агенция Дага полис” ООД София – извършваща дейност по охрана на територията на МБАЛ “Св. Марина” ЕАД – Варна, който по това време бил на пост в района на бариерата пред централния вход на болницата дошли работещи в лечебното заведение, които му съобщили, че на плочника в ляво от входа на болницата, пред хранителен магазин, има паднал човек. Я. отишъл и установил, че човека е починал, тъй като нямал пулс. Обадил се в спешното отделение на болницата, откъдето изпратили лекар, който също констатирал настъпилата смърт. В 07,00 часа на 18.10.2006г. в дежурната част на ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна бил подаден сигнал за починало лице с неустановена самоличност в двора на МБАЛ “Св. Марина” – Варна. Било образувано д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна и бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на съдебен лекар – д-р Д.. Трупа се намирал на 10 м. от страничния вход на болницата и бил облечен в черно яке от изкуствена кожа – разкопчано, сива фланела и сиви панталони. Не били установени видими следи от насилие. Изготвен бил и фотоалбум – л.31-33 по д.п. В резултат на проведените издирвателни мероприятия самоличността на починалия била установена посредством св.Е.П. /живуща на съпружески начала със св.С.Т. – братовчед на П./, която разпознала трупа.

Същия ден с постановление на дознател при ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна била назначена СМЕ, възложена на вещото лице д-р В. Д. от КСМ при МУ – Варна със задачи : 1. Каква е причината за смъртта на трупа с неустановена самоличност ? 2. Има ли наличие на алкохол в кръвта ? Изготвяйки заключението по експертизата, в съответствие с поставените му задачи, вещото лице отговорило, че смъртта на П.С. П. – на 57 г. се дължи на двустранна пневмония довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването и. Няма следи от механични увреждания по трупа. Към момента на настъпване на смъртта, П. не е бил алкохолно повлиян. Състоянието на трупните изменения, отговаря на смърт от първо денонощие. В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ със задача определяне на приблизителния час на настъпване на смъртта на П.. Съобразно заключението на приетата от съда експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено, смъртта на П. П. е настъпила около 03,15 - 05,15 часа на 18.10.2006г. Трупа бил предаден на св. П., която организирала погребението му. Синът на П. не присъствал.

Разследването по д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години. Раздел II. Телесна повреда от НК, било прекратено на 18.12.2006г. с постановление на прокурор при ВРП – л.43 по д.п. На 08.01.2007г. по сигнал на С.П.П. – син и единствен наследника на починалия, чрез неговия пълномощник, адв. К.С. от АК – Варна, била образувана проверка от ВОП по случая. С постановление на прокурор при ВОП от 23.04.2007г. било образувано предварително производство водено срещу неизвестен извършител с оглед престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Срока за разследване е бил удължаван от Главния прокурор на РБ неколкократно и същото е приключило на 22.05.2009г.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Първоинстанционният съд е провел съдебно производство, събрал е всички необходими доказателства по делото и е извършил анализ на събраните доказателства по делото и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни. Срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд е подаден протест, който е допустим ,но е неоснователен и необоснован. В съдебно заседание пред въззивната инстанция явяващия се прокурор от Апелативна прокуратура – Варна не подържа протеста. Изразява становище ,че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна.

Установената и възприета фактическа обстановка от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и се базира на основата на събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства по делото. Фактическата обстановка не се оспорва от страните. Спорния въпрос е относно това, дали подсъдимия е провел правилно лечение на приетия пациент и дали има пропуски в действията на подсъдимия, като лекуващ лекар и като началник на отделение и дали тези пропуски са в причинно следствена връзка с настъпилия летален изход.

Становището на Върховния съд е ,че първоинстанционния съд и въззивната инстанция при предишното разглеждане на делото, са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Въз основа на това, настоящата инстанция намира възраженията на процесуалния представител на частния обвинител за пороци при приемането и приобщаването към доказателствата по делото на изготвените по делото експертизи за неоснователни . Варно е ,че първоинстанционния съд не е коментирал първата петорна СМЕ, но съда е назначил повторна такава ,чиито изводи е обсъдил обстойно и е обосновал своите правни изводи, въз основа на заключението на вещите лица. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на тази експертиза, тъй като същата е подписана от петимата специалисти и обстоятелството ,че всеки специалист е развил своите отговори самостоятелно по поставените въпроси, не опорочава самата експертиза. Не е вярно, че няма единно заключение, относно поставените въпроси по експертизата. Безспорно е установена причината за настъпилата смърт , като експертите са обсъждали и другите основания ,които не са обсъждани от първата петорна експертиза.

Много подробно ВОС е обсъдил и коментирал заключението на СМЕ изготвена от д-р Д.. Същият е изготвил експертизата при извършената аутопсия на трупа на пострадалия. При тази експертиза е била поставена задача пред експерта да даде отговор за причината на смъртта и наличието на алкохол. В съдебно заседание това вещо лице е отговорило ,че единствено хистологичния резултат би прецизирал стадия на установената пневмония и вида й, но такъв въпрос не е бил поставен на вещото лице. Именно поради този пропуск, ВОС не е приел изцяло заключението по експертизата. Този извод на съда е обоснован, като се има предвид и допълнително събраните доказателства по делото, а именно епикриза от неврологично отделение на МБАЛ „Св.Анна”-Варна и епикриза от клиниката по неврология при МБАЛ „Св.Марина”-Варна, според които за периодите от 19.04.2006 год. до 25.04.2006 год. и от 30.07.2006 г. до 02.08.2006 год. пострадалия е бил приеман по спешност и лекуван с диагноза”исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в лявата средна мозъчна артерия”, като е установена и хипертонична болест ІІІ-та степен. Установена е исхемична болест на сърцето с миокарден инфаркт в хроничен стадий. Следи от тези увреждания не са били констатирани от ВЛ при аутопсията на трупа, което основателно е разколебало достоверността на така изготвеното заключение. Правилен е извода на първоинстанционния съд ,че настъпилото трупно разложение далеч преди хода на процеса в съдебната му фаза е обезмислило ексхумацията, с цел събиране на допълнителни доказателства за установяване на точната причина за смъртта на пострадалия. Изводите на вещите лица по назначените експертизи са категорични,че пневмонията е възможно да протече без симптоматика. Този извод се базира и на обстоятелството, че случая е касаел човек със слаб имунитет, лошо психическо състояние , алкохолизъм и пушене. Всички вещи лица са категорични, че липсата на хистология, е пречка да се отговори на въпроса, как и кога е протекла двустранната бронхопневмония. Според вещите лица при приемане на болния са извършени диагностичните мероприятия предвидени в медицински стандарт „Психиатрия”- психичен статус, неврологичен статус, телесен статус, диагностичен и лечебен план, режим и надзор. Вещите лица са категорични ,че наличието на отпадналост у пациента на 16-17.10.2006 год. , не е основание да се предполага диагноза пневмония, доколкото при психично болни лекувани с невролептици и имуносупресирани болни , какъвто е бил пострадалия и анамнеза за алкохолизъм, тютюнопушене, сърдечно –съдови и мозъчни заболявания, пневмониите протичат атипично, тъй като пациентите са с намалена реактивност. Според вещите лица лекуващия лекар, не е имал достатъчно основание да проведе рентгеново изследване на белия дроб. Вещите лица са категорични ,че при пациенти, с такова състояние, пневмониите се развиват бързо- за няколко часа.

Според обвинителния акт, подсъдимия не е осигурил достъпна ,своевременна ,достатъчна и качествена здравна медицинска помощ, не е осигурил системно наблюдение на пострадалия, не е назначил консултации със специалисти, не е осигурил системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения, не е водил изрядно и в пълен обем болничната документация. Като началник отделение не е контролирал и не е участвал пряко в диагностичния и лечебен процес на пострадалия. Пострадалия е бил приет за лечение в психиатрично отделение на 06.10.2006 год и е бил изписан на 17.10.2006 год. Буди недоумение защо прокуратурата е повдигнала обвинение за периода от 10.10.2006 год. , като се има предвид ,че болшинството от повдигнатите обвинения за несвършена работа, е следвало да бъдат извършени още при приемането на пациента. Освен това от заключението на вещите лица е видно ,че болестта, от която е починал според аутопсията, е напълно възможно да се е появила , развила и причинила смъртта, след като е напуснал самоволно отделението на 17.10.2006 год. Пострадалия е бил намерен сутринта на 18.10.2006 год., от което е видно ,че от момента на напускане на отделението, до настъпването на смъртта са минали, повече от 12 часа, през което време е възможно да се развие заболяването. От доказателствата по делото е видно ,че пострадалия е напуснал лечебното заведение и е бил извън него, тъй като от събраните доказателства по делото е видно ,че е намерен мъртъв с други дрехи, не с тези, с които е бил при напускане на отделението. Липсата на хистологичен материал, който не е бил иззет при аутопсията , не дава възможност, да се даде отговор, кога се е появила пневмонията, кога се е развила и как е протекла. Това не е възможно да се направи и по време на съдебното дирене, тъй като изминалото време, не дава възможност за ексхумация на трупа. Ето защо ,настоящият състав на съда намира изводите на първоинстанционния съд , че дори и да има пропуски при приемането и лечението на пострадалия, не може категорично да се определи, кога се е развила пневмонията и дали има причинно следствена връзка между пропуските на лекуващия лекар и настъпилата смърт. Липсват симптоми при приемането и лечението на пострадалия, които да са давали основание на подсъдимия да приеме, че болния развива бронхопневмония и да не е предприел адекватни мерки за неговото лечение. Подсъдимия е предписал лечение за пациент страдащ от психично заболяване и предписаното му лечение, като такъв е било правилно и адекватно. Освен това, преди да напусне отделението, пострадалия се е срещнал с д-р В. , като го помолил да му съдейства да излезе от болницата. Споделил, че се чувства добре и не иска да остава в болницата. Не съобщил оплаквания от здравословно естество. След тази среща с д-р В., до намирането му мъртъв на 18.10.2006 год. в 7,00 часа, липсват доказателства, къде е ходил и какво е правил. Предвид на гореизложеното, настоящият състав на съда намира ,че лечението на пациента П. е било адекватно по отношение на заболяването, за което е приет на лечение „Параноидна шизофрения” и са изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика. Соматичното състояние на пациента в периода от 10.10.2006 год. до 17.10.2006 год., не е предполагало извършване на консултации със специалисти и назначаване на допълнителни изследвания. Ето защо извода на първоинстанционния съд , че не е налице нито от субективна, нито от обективна страна състава на чл.123 , ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, е правилен. Предвид на гореизложеното , първоинстанционния съд правилно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Водим от горното и на основание чл.338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 62 на Варненския окръжен съд- постановена на 17.05.2010 год. по НОХД 908/2009 год.,с подсъдим: С.Н.Р., ЕГН-**********

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а в случаите по чл. 308, ал. 2 - не по-късно от шестдесет дни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава по реда на чл. 178, че е изготвено. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато постанови подлежащо на касационна проверка решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, съдът се произнася по мярката за неотклонение, като прилага съответно чл. 309, ал. 2 или 3. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд. (4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато постанови окончателно решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, въззивният съд изпраща незабавно препис от решението на прокурора. (5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Получилият препис от влязлото в сила решение прокурор от съответната на въззивния съд прокуратура може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор. В тези случаи издалият разпореждането прокурор уведомява първоинстанционния прокурор, който предприема действие по изпълнение на присъдата след получаването и от съда. Глава двадесет и втора. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Актове, които подлежат на проверка от НПК, пред ВКС на Р.България.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ При секретар: С.Д. и в присъствието на прокурор: ВИЛЕН МИЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Димитров ВНОХД №206/2011 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 62 по НОХД №908/2009 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 17.05.2010 год.,с което подсъдимия по делото: С.Н.Р., български гражданин, е признат за невинен по обвинението: по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура. Протеста е бланкетен , като се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, без да се сочат доводи. Молят съда да постанови осъдителна присъда.

Постъпила е жалба и допълнение към нея от адв. М.Р. ***- процесуален представител на частния обвинител- С.П.П..Сочат се доводи за незаконосъобразност на постановената присъда. Допуснати са съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при изслушването на първата петорна СМЕ и нарушения при назначаването и приемането на втората разширена СМЕ.Молят съда да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна такава.

С решение №222/10.05.2011 год., състав на Първо наказателно отделение към ВКС, е отменил решението на Варненския апелативен съд и е върнал делото на същата инстанция с конкретни указания. Според решението на ВКС, съдилищата са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, но анализа на доказателствата е непълен.

Представителят на прокуратурата не подържа протеста и в съдебно заседание, моли съда да потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Подсъдимия Р., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю.Г. ***. Оспорват подадения протест. Сочат доводи на правилност и законосъобразност на постановената присъда от първоинстанционния съд. Изводите на съда били правилни и законосъобразни и молят съда да потвърди присъдата.

Частния обвинител, редовно призован не се явява, за него се явява адв. М.Р. ***. Подържа подадената жалба и сочи същите доводи. Моли съда да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна такава.

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

П.С. П. ***. Същият е бил разведен, като е имал син - частния обвинител в настоящето производство – С.П.П.. Последния живее от години в чужбина и през целия период не е полагал грижи за баща си. П. е бил в тежко здравословно състояние – страдал е от психично заболяване – “Параноидна шизофрения”, злоупотребявал е с алкохол, дългогодишен пушач и е водил “жалко съществуване” според определението на свидетелката Е.П. – живуща на същия адрес на съпружески начала със св. Стоян Желязков Тонев – втори братовчед на П.. Двамата са хората, които са полагали грижи за него в последните години от живота му. П. е бил основно лежащо болен, като Тонев му е купувал лекарства и го е носил до леглото му, когато приятели по чашка са го оставяли мъртво пиян, в безпомощно състояние пред вратата. В редките случаи, когато частният обвинител е посещавал баща си, срещите са ставали на чаша бира в заведение в близост до къщата. Многократно е лекуван за психичното си заболяване.

На 19.04.2006г. е бил приет за лечение в МБАЛ “Св. Анна” – Варна с диагноза исхемичен мозъчен инсулт и е бил изписан от болничното заведение на 25.04.2006г. с подобрение – епикриза т.2 л.69 по д.п. На 30.07.2006г. около 20,30 часа след употреба на алкохол му прилошало и бил настанен за лечение в Клиника по нервни болести при МБАЛ “Св. Марина” в гр. Варна с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт, пореден инфаркт /тромбоемболичен/”. Изписан на 02.08.2006г.

На 06.10.2006г. при оперативния дежурен при І-во РУ на МВР – Варна постъпил сигнал от граждани живущи в гр. Варна ул.”Иван Вазов” № 41 за това, че П. П. се държал неадекватно – хвърлял боклук пред вратите на съседите, къртил звънци и ключовете за осветление по стълбището. На место бил изпратен мотопатрул от сектор “СПООР” при ОД на МВР – Варна, в чийто състав бил свидетеля Т.Т. – старши полицай. На место свидетеля установил, че се касае за болно лице и докладвал, като помолил да бъде изпратен лекар. Пристигнал екип на ЦСМП – Варна, като лекар прегледал П. и дал заключение, да бъде настанен за лечение в психиатрично отделение. Полицаите съдействали на медицинския екип и отвели болния в ІІІ - то психиатрично отделение към І - ва психиатрична клиника при МБАЛ “Св. Марина” – гр. Варна.

П. е бил приет в 11,15 часа от подс. С.Р. – началник на отделението. Последния го прегледал, разяснил му правата като пациент и П. подписал декларация за информирано съгласие за лечение в психиатричен стационар – л.16 - 18 по д.п. Била извършена справка в психодиспансера касаеща психичното му заболяване, при която било установено, че същият е заболял през 1985г., лекуван е през 1987, 1988 и 1996г. Пенсионер по болест. Последен преглед отразен в личната му амбулаторна карта е през 2003г. При извършения преглед болния съобщил, че е съученик с лекарите психиатри д-р В. и д-р Р.. По-късно подсъдимият от св. д-р В. научил, че пациента е претърпял през 2006г. мозъчен инсулт.

При проведеното при постъпването преглед било установено и вписано в историята на заболяването № 32152 следното : Неврологичен статус : Дизартричен говор, няма отпадна мозъчна симптоматика. Мозъчен инсулт 2006г. Соматичен статус : Занемарен външен вид /мръсни дрехи и нечистоплътен/. Изразена кахексия. Ритмична сърдечна дейност, тонове ясни. ДС – изострено везикуларно дишане със сухи свиркащи хрипове – двустранно. Крайници без отоци. Психичен статус : Напрегнат, контактен, ориентиран цялостно, негативистичен. Не споделя сетивни измами и налудности. Некритичен към социалните си проблеми и поведение. Емоционално - волева промяна на личността. Памет и интелект не могат да се изследват поради негативизъм. От назначените лабораторни изследвания на кръв и урина се установило, че показателите, са в нормите, като има малко завишение на левкоцитите, които били 12 000 при норма 10 000. Била назначено лечение с “Халоперидол” - 9 мг., “Финлепсин” 600 мг. и “Диазепам” 40 мг. Съобразно Медицинския стандарт по психиатрия, болния бил настанен в сектор за повишена сигурност, намиращ се в отделението, в който се осигурявал повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно, или непредсказуемо поведение.

По отношение на поведението на болния в История на заболяването /ИЗ/ № 32152 и рапортната тетрадка водена в отделението е отбелязано :

- 06.10.2006г. “Следобед прекара в сън. Отказа да вечеря”., 20,00 часа дежурния лекар д-р Р. е отбелязал, че болния категорично отказва вземането на таблетки. “Ако отказва таблетки да се прави Халоперидол 2Х1 амп. и Диазепам 2Х1 амп.”.

- 07.10.2006г. – болния е бил спокоен, вземал е таблетки и не е създавал проблеми

- 08/09.10.2006г. – вземал е лекарствата си с много уговорки и е спал през нощта.

- 10.10.2006г. – д-р Р. е отбелязал, че болния е некритичен към лечение. Следващото отбелязване е на 16.10.2006г.

Междувременно на 14.10.2006г. подсъдимия бил дневен дежурен по болница. От служители на МВР по спешност в отделението били заведени принудително двама болни. Д-р Р. преценил, че психичното състояние на болния П. е стабилизирано и са отпаднали критериите за настаняването му в сектора за повишена сигурност. Поради това пациента бил преместен за лечение в свободния сектор. Болните на лечение в този сектор имали право да се разхождат в двора на болницата и свободно да контактуват с близките си, без надзор от медицинския персонал. Била намалена и дозировката на приеманите медикаменти.

- 16.10.2006г. е вписано, че болния е отпаднал, с нестабилна походка. На същата дата в рапортната тетрадка за ІІ - ра смяна е записано, че П. се е разхождал по коридора, като е влизал и във фоайето. Вечерял е в трапезарията.

- 16/17.10.2006г. дежурната сестра е отбелязала в рапортната тетрадка ”Болния не спа през цялата нощ”.

- 17.10.2006г. “Лежи в леглото, казва, че не може да стане”. На същата дата в рапортната тетрадка за І-ва смяна е отбелязано, че П. за обяд е отсъствал от отделението. В тетрадката за втора смяна е отбелязано, че е отсъствал и от вечеря.

- 17/18.10.2006г. в рапортната тетрадка е отбелязано, че болния не се е прибрал в отделението

На 18.10.2006г. подсъдимия написал в ИЗ, че болния на 17.10.2006г. в 11,00 часа е напуснал отделението, изписал го служебно, а на 19.10.2006г. изготвил епикриза – л.9 - 10 по д.п. Междувременно на 17.10.2006г. сутринта подсъдимия Р. минал на визитация в отделението и болния П. му съобщил, че е отпаднал и не е спал през нощта. Д-р Р. разпоредил спирането на лекарството “Халоперидол”. По-късно през деня между 10,30 и 11,00 часа подсъдимия срещнал болния, който излизал от отделението. Доколкото между лекар и пациент по време на престоя се били създали приятелски отношения, с оглед на обстоятелството, че били от гр. Варна и родени в близки години – 1947 и 1949г., а и П. съобщил, че е съученик и приятел с психиатрите д-р В. и д-р Р., подсъдимия го спрял и го попитал къде отива. Болния отговорил, че отива при своя приятел д-р В.. Бил облечен с полушуба – светла на цвят и бяла фланела под нея. Доколкото П. бил на свободен режим и можел да ходи свободно в болницата, подсъдимия не направил опит да го спре.

След срещата си с д-р Р., болния отишъл в кабинета на д-р В.. Двамата разговаряли, като на св.В. му направило впечатление лошия външен вид на бившия му съученик – слаб, занемарен, с голяма брада и мръсна сплъстена коса. Бил обут с дънки и фланела. П. помолил В. да му съдейства да излезе от болницата, като се оплакал, че са го довели с полиция. Споделил, че се чувства добре и не иска да остава. Не съобщил оплаквания от здравословно естество, Св. В. поел ангажимент да разговаря с лекуващите лекари.

По-късно от бившата съпруга на П. разбрал, че е починал. След тази среща с д-р В., действията на болния до 07,00 часа на 18.10.2006г. не са установени.

Няколко минути преди 07,00 часа при св. Иван Я. – охранител при фирма “Агенция Дага полис” ООД София – извършваща дейност по охрана на територията на МБАЛ “Св. Марина” ЕАД – Варна, който по това време бил на пост в района на бариерата пред централния вход на болницата дошли работещи в лечебното заведение, които му съобщили, че на плочника в ляво от входа на болницата, пред хранителен магазин, има паднал човек. Я. отишъл и установил, че човека е починал, тъй като нямал пулс. Обадил се в спешното отделение на болницата, откъдето изпратили лекар, който също констатирал настъпилата смърт. В 07,00 часа на 18.10.2006г. в дежурната част на ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна бил подаден сигнал за починало лице с неустановена самоличност в двора на МБАЛ “Св. Марина” – Варна. Било образувано д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна и бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на съдебен лекар – д-р Д.. Трупа се намирал на 10 м. от страничния вход на болницата и бил облечен в черно яке от изкуствена кожа – разкопчано, сива фланела и сиви панталони. Не били установени видими следи от насилие. Изготвен бил и фотоалбум – л.31-33 по д.п. В резултат на проведените издирвателни мероприятия самоличността на починалия била установена посредством св.Е.П. /живуща на съпружески начала със св.С.Т. – братовчед на П./, която разпознала трупа.

Същия ден с постановление на дознател при ІІ - ро РУ при ОД на МВР – Варна била назначена СМЕ, възложена на вещото лице д-р В. Д. от КСМ при МУ – Варна със задачи : 1. Каква е причината за смъртта на трупа с неустановена самоличност ? 2. Има ли наличие на алкохол в кръвта ? Изготвяйки заключението по експертизата, в съответствие с поставените му задачи, вещото лице отговорило, че смъртта на П.С. П. – на 57 г. се дължи на двустранна пневмония довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването и. Няма следи от механични увреждания по трупа. Към момента на настъпване на смъртта, П. не е бил алкохолно повлиян. Състоянието на трупните изменения, отговаря на смърт от първо денонощие. В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ със задача определяне на приблизителния час на настъпване на смъртта на П.. Съобразно заключението на приетата от съда експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено, смъртта на П. П. е настъпила около 03,15 - 05,15 часа на 18.10.2006г. Трупа бил предаден на св. П., която организирала погребението му. Синът на П. не присъствал.

Разследването по д.п. № 1820/2006г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127 ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години. Раздел II. Телесна повреда от НК, било прекратено на 18.12.2006г. с постановление на прокурор при ВРП – л.43 по д.п. На 08.01.2007г. по сигнал на С.П.П. – син и единствен наследника на починалия, чрез неговия пълномощник, адв. К.С. от АК – Варна, била образувана проверка от ВОП по случая. С постановление на прокурор при ВОП от 23.04.2007г. било образувано предварително производство водено срещу неизвестен извършител с оглед престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Срока за разследване е бил удължаван от Главния прокурор на РБ неколкократно и същото е приключило на 22.05.2009г.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Първоинстанционният съд е провел съдебно производство, събрал е всички необходими доказателства по делото и е извършил анализ на събраните доказателства по делото и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни. Срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд е подаден протест, който е допустим ,но е неоснователен и необоснован. В съдебно заседание пред въззивната инстанция явяващия се прокурор от Апелативна прокуратура – Варна не подържа протеста. Изразява становище ,че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна.

Установената и възприета фактическа обстановка от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и се базира на основата на събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства по делото. Фактическата обстановка не се оспорва от страните. Спорния въпрос е относно това, дали подсъдимия е провел правилно лечение на приетия пациент и дали има пропуски в действията на подсъдимия, като лекуващ лекар и като началник на отделение и дали тези пропуски са в причинно следствена връзка с настъпилия летален изход.

Становището на Върховния съд е ,че първоинстанционния съд и въззивната инстанция при предишното разглеждане на делото, са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Въз основа на това, настоящата инстанция намира възраженията на процесуалния представител на частния обвинител за пороци при приемането и приобщаването към доказателствата по делото на изготвените по делото експертизи за неоснователни . Варно е ,че първоинстанционния съд не е коментирал първата петорна СМЕ, но съда е назначил повторна такава ,чиито изводи е обсъдил обстойно и е обосновал своите правни изводи, въз основа на заключението на вещите лица. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на тази експертиза, тъй като същата е подписана от петимата специалисти и обстоятелството ,че всеки специалист е развил своите отговори самостоятелно по поставените въпроси, не опорочава самата експертиза. Не е вярно, че няма единно заключение, относно поставените въпроси по експертизата. Безспорно е установена причината за настъпилата смърт , като експертите са обсъждали и другите основания ,които не са обсъждани от първата петорна експертиза.

Много подробно ВОС е обсъдил и коментирал заключението на СМЕ изготвена от д-р Д.. Същият е изготвил експертизата при извършената аутопсия на трупа на пострадалия. При тази експертиза е била поставена задача пред експерта да даде отговор за причината на смъртта и наличието на алкохол. В съдебно заседание това вещо лице е отговорило ,че единствено хистологичния резултат би прецизирал стадия на установената пневмония и вида й, но такъв въпрос не е бил поставен на вещото лице. Именно поради този пропуск, ВОС не е приел изцяло заключението по експертизата. Този извод на съда е обоснован, като се има предвид и допълнително събраните доказателства по делото, а именно епикриза от неврологично отделение на МБАЛ „Св.Анна”-Варна и епикриза от клиниката по неврология при МБАЛ „Св.Марина”-Варна, според които за периодите от 19.04.2006 год. до 25.04.2006 год. и от 30.07.2006 г. до 02.08.2006 год. пострадалия е бил приеман по спешност и лекуван с диагноза”исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в лявата средна мозъчна артерия”, като е установена и хипертонична болест ІІІ-та степен. Установена е исхемична болест на сърцето с миокарден инфаркт в хроничен стадий. Следи от тези увреждания не са били констатирани от ВЛ при аутопсията на трупа, което основателно е разколебало достоверността на така изготвеното заключение. Правилен е извода на първоинстанционния съд ,че настъпилото трупно разложение далеч преди хода на процеса в съдебната му фаза е обезмислило ексхумацията, с цел събиране на допълнителни доказателства за установяване на точната причина за смъртта на пострадалия. Изводите на вещите лица по назначените експертизи са категорични,че пневмонията е възможно да протече без симптоматика. Този извод се базира и на обстоятелството, че случая е касаел човек със слаб имунитет, лошо психическо състояние , алкохолизъм и пушене. Всички вещи лица са категорични, че липсата на хистология, е пречка да се отговори на въпроса, как и кога е протекла двустранната бронхопневмония. Според вещите лица при приемане на болния са извършени диагностичните мероприятия предвидени в медицински стандарт „Психиатрия”- психичен статус, неврологичен статус, телесен статус, диагностичен и лечебен план, режим и надзор. Вещите лица са категорични ,че наличието на отпадналост у пациента на 16-17.10.2006 год. , не е основание да се предполага диагноза пневмония, доколкото при психично болни лекувани с невролептици и имуносупресирани болни , какъвто е бил пострадалия и анамнеза за алкохолизъм, тютюнопушене, сърдечно –съдови и мозъчни заболявания, пневмониите протичат атипично, тъй като пациентите са с намалена реактивност. Според вещите лица лекуващия лекар, не е имал достатъчно основание да проведе рентгеново изследване на белия дроб. Вещите лица са категорични ,че при пациенти, с такова състояние, пневмониите се развиват бързо- за няколко часа.

Според обвинителния акт, подсъдимия не е осигурил достъпна ,своевременна ,достатъчна и качествена здравна медицинска помощ, не е осигурил системно наблюдение на пострадалия, не е назначил консултации със специалисти, не е осигурил системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения, не е водил изрядно и в пълен обем болничната документация. Като началник отделение не е контролирал и не е участвал пряко в диагностичния и лечебен процес на пострадалия. Пострадалия е бил приет за лечение в психиатрично отделение на 06.10.2006 год и е бил изписан на 17.10.2006 год. Буди недоумение защо прокуратурата е повдигнала обвинение за периода от 10.10.2006 год. , като се има предвид ,че болшинството от повдигнатите обвинения за несвършена работа, е следвало да бъдат извършени още при приемането на пациента. Освен това от заключението на вещите лица е видно ,че болестта, от която е починал според аутопсията, е напълно възможно да се е появила , развила и причинила смъртта, след като е напуснал самоволно отделението на 17.10.2006 год. Пострадалия е бил намерен сутринта на 18.10.2006 год., от което е видно ,че от момента на напускане на отделението, до настъпването на смъртта са минали, повече от 12 часа, през което време е възможно да се развие заболяването. От доказателствата по делото е видно ,че пострадалия е напуснал лечебното заведение и е бил извън него, тъй като от събраните доказателства по делото е видно ,че е намерен мъртъв с други дрехи, не с тези, с които е бил при напускане на отделението. Липсата на хистологичен материал, който не е бил иззет при аутопсията , не дава възможност, да се даде отговор, кога се е появила пневмонията, кога се е развила и как е протекла. Това не е възможно да се направи и по време на съдебното дирене, тъй като изминалото време, не дава възможност за ексхумация на трупа. Ето защо ,настоящият състав на съда намира изводите на първоинстанционния съд , че дори и да има пропуски при приемането и лечението на пострадалия, не може категорично да се определи, кога се е развила пневмонията и дали има причинно следствена връзка между пропуските на лекуващия лекар и настъпилата смърт. Липсват симптоми при приемането и лечението на пострадалия, които да са давали основание на подсъдимия да приеме, че болния развива бронхопневмония и да не е предприел адекватни мерки за неговото лечение. Подсъдимия е предписал лечение за пациент страдащ от психично заболяване и предписаното му лечение, като такъв е било правилно и адекватно. Освен това, преди да напусне отделението, пострадалия се е срещнал с д-р В. , като го помолил да му съдейства да излезе от болницата. Споделил, че се чувства добре и не иска да остава в болницата. Не съобщил оплаквания от здравословно естество. След тази среща с д-р В., до намирането му мъртъв на 18.10.2006 год. в 7,00 часа, липсват доказателства, къде е ходил и какво е правил. Предвид на гореизложеното, настоящият състав на съда намира ,че лечението на пациента П. е било адекватно по отношение на заболяването, за което е приет на лечение „Параноидна шизофрения” и са изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика. Соматичното състояние на пациента в периода от 10.10.2006 год. до 17.10.2006 год., не е предполагало извършване на консултации със специалисти и назначаване на допълнителни изследвания. Ето защо извода на първоинстанционния съд , че не е налице нито от субективна, нито от обективна страна състава на чл.123 , ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, е правилен. Предвид на гореизложеното , първоинстанционния съд правилно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Водим от горното и на основание чл.338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 62 на Варненския окръжен съд- постановена на 17.05.2010 год. по НОХД 908/2009 год.,с подсъдим: С.Н.Р., ЕГН-**********

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а в случаите по чл. 308, ал. 2 - не по-късно от шестдесет дни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава по реда на чл. 178, че е изготвено. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато постанови подлежащо на касационна проверка решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, съдът се произнася по мярката за неотклонение, като прилага съответно чл. 309, ал. 2 или 3. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд. (4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато постанови окончателно решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, въззивният съд изпраща незабавно препис от решението на прокурора. (5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Получилият препис от влязлото в сила решение прокурор от съответната на въззивния съд прокуратура може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор. В тези случаи издалият разпореждането прокурор уведомява първоинстанционния прокурор, който предприема действие по изпълнение на присъдата след получаването и от съда. Глава двадесет и втора. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Актове, които подлежат на проверка от НПК, пред ВКС на Р.България.

Решение № 411/29.11.2011 ВНОХД 206/2011 ВКС Присъда №62/17.05.2010 г. НОХД 908/2009 ОС Варна