- Страни: Обвинение: Прокуратура, частни обвинители (З. О. И., И. О. И., Г. К., С. А.) и граждански ищци (З. О. И., И. О. И., Г. К., С. А.). Подсъдим: Д-р И. Г., лекар (участваща като лекар на разположение в екипа, завеждащ АГ отделение).
- Медицински казус: Диагноза/Манипулация: Усложнено раждане на жена (А.) с изтекли околоплодни води без родова дейност, последвано от опит за нормално раждане, изваждане на мъртвороден плод, изваждане на плацентата и реанимиране. Обвинение: Причиняване на смърт по непредпазливост по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Резултат: Смърт на родилката (А.) и мъртвороден плод.
- Граждански иск: Предявен за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв. за всяка гражданска ищца. Искът не е уважен, тъй като подсъдимата е оправдана и не е налице доказан деликт.
- Ключови моменти (СМЕ): Съдебно-медицинската експертиза установява, че действието на подсъдимата Д-р И. Г. по изваждане на плацентата е следходило вече проявена травма и не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на родилката или плода. Отговорността за решенията по време на раждането е на ръководещия екипа лекар (Д-р Н.), а не на подсъдимата като лекар на разположение. Подсъдимата е била единственият лекар, назначил правилно медицинско третиране по време на своето дежурство. Съдилищата не са кредитирали вписаното в историята на болестта от Д-р Н., тъй като то не отговаря на обективно сложилите се събития. Отбелязано е, че медицинският персонал се е стремил да избегне Цезарово сечение поради спрени здравноосигурителни права на потърпевшата, въпреки че то е било жизненоважно.
- Присъда: Подсъдимата Д-р И. Г. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК от първоинстанционния, въззивния и Върховния касационен съд.
РЕШЕНИЕ № 100/05.03.2014 КНД № 2131/2013 ВКС
Наказателно дело от общ характер № 100/2013 г. пред Върховния касационен съд.
Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .
С решение № 280/19.07.13 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав, по В.Н.Д.371/13 г. , е потвърдена присъда № 5/06.02.13 г.,постановена от ОС-Враца /ВрОС/ по Н.Д.131/12 г. С последната подсъдимата И. Г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.123,ал.3Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. вр.ал.1 НК.
Срещу решението на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба от конституираните в хода на първостепенното съдебно производство граждански ищци З. и И. И., релевиращи касационното основание по чл.348, ал.1,т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Иска се отмяна на постановените от решаващите съдилища съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Постъпила е и касационна жалба от особения представител на конституираните частни обвинители и граждански ищци Г. К. и С. А., чрез техния настойник Ц. Й., с оплаквания по чл.348,ал.1,т.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест-3 НПК /и за явна несправедливост на наложеното наказание при оправдателна присъда и потвърдително решение/. Иска се отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от този съд. Настоява се и за уважаване от страна на ВКС на предявените искове за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв.за всяка гражданска ищца поотделно.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят З. И. се явява лично и поддържа жалбата. Изразява и становището на брат си, жалбоподателя И. И., за уважаване на същата. Особеният представител на частните обвинители и граждански ищци Г. К. и С. А., редовно призовани чрез техния настойник, поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира сезиращите настоящата инстанция документи за неоснователни. Гражданският ищец Г. М., редовно призован, не се явява и не заявява становище по производството. Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея защитник моли решението на САС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания и сл.НПК, намира за установено следното:
ПО ЖАЛБАТА НА ЗАХАРИН И И. И.: Същата е недопустима на две основания. Първо, видно от материалите по първоинстанционното разглеждане на делото, З. и И. И. са конституирани като граждански ищци в настоящото наказателно производство. Като такива те са подали въззивна жалба срещу оправдателната присъда на ВрОС. Същата е постъпила по пощата в деловодството на съда на 06.03.13 г., като според пощенското клеймо, положено върху плика, е изпратена на 05.03.13 г. Същевременно присъдата на първостепенния съд е постановена на 06.02.13 г. и е указано, че подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от посочената дата. Тъй като няма данни за процедура по продължаване на срока на обжалване или на възстановяване на същия, инициирана от И., след постъпване на тяхната жалба във ВрОС е следвало да се проведе производство по чл.323,ал.1,т.2 вр.чл. 319,ал.1Чл. 319. ⚖️ Практика (2) (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. (2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата. Форма и съдържание на жалбата и протеста НПК и жалбата да им бъде върната като просрочена /поради преклузивността на визирания в процесуалния закон срок/. Това не е направено от съдия при първоинстанционния съд. Въпреки че въззивното производство е образувано на 11.04.13 г.,т.е.,след постъпване на жалбата, липсва произнасяне на второстепенния съдебен състав по посоченото неблагополучие, касаещо една от конституираните акцесорни страни в процеса. Без съмнение е било нужно да се реализира очертаната процедура чрез връщане на делото на първоинстанционния съд и произнасяне на съдия от него в тази връзка, което пък би определило и годните да отправят претенции по своя жалба страни във втроинстанционното производство. САС не е сторил това, но в мотивите към решението си е маркирал просрочието на жалбата на гражданските ищци И.. То, според него се явява не толкова важно, доколкото има произнасяне както по съществото на жалбите, така и по линия на служебния съдебен почин.
Второ, отправеното пред ВКС оплакване на З. и И. И. е свързано с осмислените от тях като нарушени права на участието им в процеса поради това, че съдът не ги е запознал с възможността да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса и да имат свой повереник. В тази връзка е нужно да се направят някои разяснения, последицата от които ще формулира и правото да се ангажира подобна претенция с необходимите последици при положение, че бъде уважена. Също както и гражданския ищец, частният обвинител е акцесорна страна в процеса, чиято функция е да поддържа обвинението, наред с държавното такова. Тези фигури са важими само за съдебното производство, а на досъдебната фаза носят названието „пострадали”. Точно поради това, съгласно чл.255Чл. 255. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Подготовка на съдебното заседание НПК, съдията-докладчик е длъжен да съобщи на пострадалия за насроченото съдебно заседание, като го уведоми, когато делото ще протича по общия ред, че може да отправя искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а за ощетеното юридическо лице-като граждански ищец. Оттам насетне се очаква генериране на лична активност на пострадалия за конституиране в някакво качество, а що се касае до физическо лице- дали само като частен обвинител, граждански ищец или и двете. Според разпоредбата на чл.271,ал.6Чл. 271. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини. (2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви: 1. прокурорът; 2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3; 3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. (3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 5, т. 5. (5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната. (6) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (7) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник, заинтересованото юридическо лице или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му. (8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. (9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото. (10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. (11) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева. Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата, може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора. Проверка на самоличността на явилите се лица НПК съдът в открито съдебно заседание се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството, като отказът да бъде установено едно лице като частен обвинител подлежи на обжалване по реда на глава 22 НПК. За да се стигне до този етап обаче, преди това е необходимо да се отправи искане от пострадалия да стане определена допълнителна страна. Съдът не е процесуално задължен да разяснява на лицата процесуалните им възможности,защото това вече е било направено от съдията-докладчик с уведомлението, изпратено на основание чл.255Чл. 255. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Подготовка на съдебното заседание НПК. Разясненията за правото на отводи и за отправяне на нови искания се отнасят само за конституирани вече страни в процеса-чл.274Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и преводача на български жестов език, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. (2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс. Отстраняване на очевидни фактически грешки в предложението по чл. 246, ал. 5 и 275 НПК. По-късно, след постановяване на съответния съдебен акт, акцесорните страни могат да обжалват същия само с оглед своята съответност-частен обвинител и/или граждански ищец и само доколкото са накърнени техни законни права и интереси. Те не са процесуално легитимирани да изразяват недоволство от това, че не са били установени като друга допълнителна страна, каквото право потенциално са имали, но не са пристъпили към негова реализация. Такава легитимация не е дадена и на прокурора, който може да отстоява правата на всички, но когато са страни в процеса. Обсъжданата липса на процесуална възможност важи и за касационната инстанция-чл.349,ал.2Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. (2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. (3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси. Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста и 3 НПК.
Изложеното по принцип, отнесено към настоящия казус, довежда до извод, че след като З. и И. И. са конституирани от ВрОС единствено като граждански ищци, не и като частни обвинители, те не са оправомощени да се оплакват за нарушение на процесуалните им права във връзка с втората процесуална фигура. На такава плоскост следва да бъде обмислено релевираното в касационната им жалба основно недоволство срещу ВрОС. Той бива упрекнат в сериозно накърняване на правото на тази лица да бъдат частни обвинители, наред с бегъл анализ по съществото на производството в наказателно-правен аспект. Предвид гореизложеното обаче, за просрочие на въззивната жалба като граждански ищци, и най-общо погледнато, за излизане в касационната жалба извън рамките на възможните им претенции като съответна конституирана страна, касационната жалба на И. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Само с оглед пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че укорът към първостепенния съд е абсолютно неоснователен и в същината си. На л.65 и 67 от първоинстанционното производство са приложени съобщения по чл.255Чл. 255. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Подготовка на съдебното заседание НПК, отправени до И. и З. И., първото получено лично от И., а второто- от баща със задължение за предаване- на 19.04.12 г. От тях е видно, че са спазени указанията на съдията-докладчик, заложени в разпореждане № 203/22.03.12 г., приложено на л.8 и 9 от съд.д., и тези лица са предупредени за предоставената им процесуална възможност да искат конституиране като граждански ищци и/или частни обвинители. Следователно, в цялост са изпълнени съдебните задължения и потенциалните страни дължат, ако желаят, лична активност за обезпечаване на своите права и законни интереси, включително и да ангажират повереник, обстоятелство, което съдията-докладчик не е длъжен по закон да им уяснява. Освен за повереник, И. спорят и за незапознаването им с това, че могат да имат особен представител. Тук трябва само да се отбележи, че става дума за пълнолетни лица, което ги отличава от Г. К. и С. А. и назначаването на особен представител на последните; освен това няма данни мъжете да са недееспособни или ограничено дееспособни, което, наред с другите предпоставки,да налага намеса на държавата с назначаване на особен представител по силата на чл.101, ал.2Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви или родителят, настойникът и попечителят не упражняват правата и не изпълняват задълженията по чл. 125, 129, 164 и 168 от Семейния кодекс, съответният орган му назначава особен представител - адвокат. (2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител. (3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник. (4) Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител. Особен представител на заинтересованото юридическо лице НПК. По-нататък, в съдебно заседание на 27.06.12 г. /л.192 и сл./ И. и З. лично са поискали конституиране само като граждански ищци със съответно предявени суми по исковете им, това е сторено и те са предупредени за всички свои права точно като такава страна в процеса. Така че, погледнати през тази призма, претенциите им са несъстоятелни.
ПО ЖАЛБАТА НА Г. К. И С. А.: Основното оплакване в тази жалба касае допускане на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест вр.ал.1,т.2 НПК, с нарушаване на принципни положения в наказателния процес, относими към чл.13Чл. 13. ⚖️ Практика (8) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение, 14 и 107 НПК. Оттам се прави извод за неправилно приложение на материалния закон с оправдаване на подсъдимата. Огледани в съдържателен план обаче, съображенията се свеждат до оплакване за необоснованост /която не е касационно основание/. И това е така, тъй като по същество се оспорва доказателствената преценка на решаващите съдилища в насока на това защо те са се доверили на определени доказателства, а не на други, които се третират в полза на атакувалата страна. За тази цел не се сочат недъзи в допускане, събиране, проверка или анализ на събрания доказателствен материал, а доколкото той е противоречив, се изразява несъгласие с приемане на една доказателствена съвкупност за сметка на друга, като се прави собствен разбор на доказателствата. ВКС от своя страна ще се произнесе единствено по възражения, които биха могли да се развият под касационното основание на чл.348,ал.1,т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Решаващите съдилища са изпълнили в цялост разписаните им от закона задължения. Набраните доказателствени материали са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като в акта на САС, ревизиран от тази инстанция /възпроизвеждащ и този на ВрОС/, внимателно е изследван всеки възможен аспект.
Показанията на свидетелите- медицински работници от болницата в Бяла С., са съпоставени с обясненията на подсъдимата и с показанията на доктор Н.. Последната е основен свидетел в това производство,чието конкретно професионално поведение се явява основополагащо за определяне виновността на Г.. От една страна не бива да се забравя,че срещу Н. по този случай е водено Н.А.Х.Д., приключило с оправдаване. От друга- точно тя е лицето, което, наред с други, не само е наблюдавало няколко дни постъпилата за раждане потърпевша жена и е назначавало лечение, но и е оглавявало екипа, водещ раждането. Затова най-важната част от медицинската документация, която е била поставена на преглед пред вещите лица-медицински специалисти, е била изготвена от нея. На този фон въззивната инстанция е сравнявала доказателствената информация минута по минута,поне що се касае до започване на раждането, изваждане на мъртвороден плод, отделяне на плацентата по метода К., изваждане на плацентата, реанимиране на А. и настъпване на смъртта й.
Направеният задълбочен анализ на ИБР, в контекста на показанията на разпитаните по делото свидетели и преценката на различни по съдържание експертни изводи, е дала възможност да се заключи, че не И. Г. е била основен наблюдаващ лекар на А., докато последната е пребивавала в болницата с изтекли околоплодни води и без наличие на родова дейност. Напротив, тя е била единственият доктор, който е назначил правилно медицинско третиране, докато е била дежурна. Всъщност, заради спрените здравноосигурителни права на потърпевшата, повече от ясно протича информация по производството, че медицинският персонал доста усърдно се е стараел да не се пристъпи към Цезарово сечение, което в случая е било жизненоважно. Но Г. е била в отпуска в по-голямата част от това време. Тя е била повикана в болницата с оглед раждане от водещия същото доктор Н., не в качеството си на административен ръководител, а бидейки лекар на разположение. Н. е взела решение за операция на пациентката, след което е отменила същото и е пристъпила към нормално раждане. Повече от обяснимо, според съдилищата по фактите, тя формулира показанията си по начин, че да не търпи собствени неблагополучия. Повече от обяснимо в тази връзка, ВрОС и САС са обмисляли поведението й и по вписаното от самата нея съдържание на ИБР. Последното е съобразено с показанията на останалите свидетели от медицинския персонал и с обясненията на подсъдимата, за да се отсъди, че не отговаря на обективно сложилите се събития. При законосъобразен доказателствен подход е прието, че подсъдимата е извадила плацентата от влагалището на потърпевшата, което поради настъпилото вече увреждане е довело до по-бързо настъпване на леталния изход, но това съвсем не е станало, както е вписано от доктор Н.. В тази насока САС е взел предвид в най-голяма степен показанията на свидетелите И. и Ш.. Същите не сочат точен час, но обясняват присъствието си в родилната зала с влошеното положение на родилката и отказа на Н. да признае акушерски проблем. Тогава е влязла Г. и е изтеглила плацентата. Нейното действие следхожда вече проявената травма, като не е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на А., а още по-малко със смъртта на изродения по-рано мъртъв плод.
Тук е мястото да се отбележи, че едно от възраженията по касационната жалба е, че съдът е кредитирал показания на свидетели, които са служебно подчинени на подсъдимата. ВКС не може да се съгласи с такъв поглед. Предвид спецификата на вменената престъпна дейност е повече от ясно,че основните свидетели са свързани професионално с Г.. Доколкото тя е била завеждащ А. отделение, а иде реч за раждане, е нормално те да са й и административно подчинени. Това обаче не означава, че поради казаното автоматично трябва да бъдат отхвърляни показанията им, оценяеми в полза на подсъдимата. И. и Ш., чиито изявления се явяват в най-голяма степен решаващи за определяне кога е влязла в родилната зала Г. и какво е направила, както и какво е било станало преди това, не са й били административно подчинени, тъй като са били доктори от други отделения на болницата.
Разсъжденията, правилно процедурно изведени, относно некредитиране на написаното от Н. в ИБР, са разрешили на въззивната инстанция да облегне становището си на една част от експертните изводи. Тези, на които липсва доверяване, законосъобразно е счетено, че не са почивали на цялостен анализ- в частност не са съобразени с всички доказателствени източници, а с вписаното в ИБР от Н.. Така направените изводи са допустими и без да е наложително да се назначава техническа експертиза за химикалната паста и времето на нейното нанасяне върху ИБР, за да се прецени дали има дописване, каквото възражение се отправя в касационната жалба. Задължение на водещия раждането доктор Н. е било да попълни обсъжданата медицинска документация и тя го е сторила. Съвсем отделен е въпросът дали почасово вярно са вписани съответните манипулации. Съдилищата са извели обратното заключение и, както вече бе казано, изчерпателно са обяснили подхода си. При липса на пороци при тази им дейност, несъгласие на касационната инстанция би означавало намеса в суверенната им доказателствена преценка, което е недопустимо.
Не по-малко обстоен е бил САС и по отношение на друго обстоятелство, несподелено в жалбата. Прецизна е съдебната аргументация относно присъствието на подсъдимата в болницата и родилната зала като лекар на разположение, не като водещ раждането и съвсем не като завеждащ отделение. Инкриминираното поведение не е свързано с йерархичната структура в административен план, а с правилните стъпки, които е следвало да се предприемат при протичане на раждането от А.. Отговорност за това носи ръководещият екипа доктор, а не завеждащият отделението, независимо че физически се е намирал там. В тази насока ВКС се солидаризира с изложените задълбочени съображения на САС. Ето защо доводите по жалбата на частните обвинители К. и А., защитени чрез особения им представител, са несъстоятелни. В коментирания аспект трябва да се заключи и че не е допуснато нарушение на материалния закон с оправдаване на подсъдимата.
Въпреки казаното, настоящата инстанция се счита задължена да вземе отношение по още два проблема. Първо, в жалбата на К. и А. се настоява и за незаконосъобразно процесуално поведение от страна на ВрОС във връзка с неразясняване на правата на З. и И. И. да бъдат конституирани като частни обвинители. Както вече бе казано в настоящото решение, но по друг повод, страна като разискваната може да подава жалба, само ако са нарушени нейните права и законни интереси. Не и тези на други страни или потенциални такива. Изтъкнатото, специално що се касае до правото на касационна жалба, е постулирано в разпоредбата на чл.349, ал.3Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. (2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. (3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси. Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста НПК. Затова въобще без удостояване с по-нататъшно внимание следва да остане възражението, дало повод за това изявление.
Второ, в качеството си на граждански ищци, К. и А., чрез настойника си и особения си представител, молят ВКС да уважи предявените от тях граждански искове от по 60 000 лв., въпреки че в наказателно-оправдателната част настояват за отмяна на решението на втората инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поначало в съответствие с разпоредбата на чл.354,ал.2,т.5Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела има право да уважава граждански иск, когато е нарушен законът. Но това е възможно с изменение на присъдата или решението- казано другояче, когато фактите по конкретна престъпна деятелност са установени, въз основа на законосъобразно набран доказателствен материал и трябва да се направи корекция в приложението на материалното право и/или по наказанието, ако не се утежнява положението на осъденото лице. Понастоящем е прието непрестъпно поведение на Г., което не представлява при това какъвто и да е деликт. Само при наличие на такъв като последица от претендирано престъпно поведение може да се ангажира гражданска отговорност. Така че дори и да бе уважена касационната жалба в наказателно-оправдателната част, това би довело до прилагане разпоредбата на чл.354,ал.3, т.2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... и 3 НПК, изискваща решението на въззивния съд да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане, с оглед поредна преценка за наличен деликт. Е., в този случай не би могло върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе директно по претенциите за гражданско обезщетение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. О. И. и И. О. И..
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280/19.07.13 г.,постановено от АС-София, НО, 3 състав по В.Н.Д.371/13 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря Павлова
В присъствието на прокурора Чобанова
Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 2131/13 г. И за да се произнесе, взе предвид следното:
