Решение № 3032/ 28.02.2019 АД № 6985/2018 ВАС

РЕШЕНИЕ № 3032/ 28.02.2019 АД № 6985/2018 ВАС

Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт

Касационната инстанция споделя и извода за неправилност на мотивите на задължения субект, който се позовава на хипотезата на чл. 13, ал.2, т.1Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ, която ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации).

Правилно съдът се е позовал на ал.4 на цитираната норма, която предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация.

След като чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване /§ 1, т.6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и т.2Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т.5, изр.2-ро ДР ЗДОИ.

Обосновано АССГ е приел, че обстоятелството, че поискания от заявителя доклад не представлява индивидуален административен акт по симсъла на чл. 21Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК е ирелевантно по отношение на съдържащата се в него обществена информация. Установено е, че докладът съдържа резултатите от извършена от органите на ДНСК проверка във връзка с писмо изх.№ 03-325/29.05.2017г. на министър Л. Павлова, от съдържанието на който се установява, че се касае за осъществяване на правомощията на ДНСК за контрол по устройство на територията.

Поради това той не е част от процедура по издаване на индивидуален административен акт. Докладът има самостоятелно значение, тъй като представлява краен акт, който няма за последица издаването на индивидуален административен акт.

Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.221,ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, пето отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2087/28.03.2018 година, постановено по адм.дело №14136/2017 година по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол град София да заплати на Фондация "Антикорупционен фонд" разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

при секретар Надя Дикова и с участието на прокурора Искренна Величкова изслуша докладваното от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА