Решение № 578 по адм. д. № 578/2025 ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването (МЗ), гр. София, пл. Св. Недяла № 5 срещу Решение № 14316/09.08.2024 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 1271/2024 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на МЗ срещу Решение № РД-02-36-53/10.01.2024 г. на РУО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с което на Министерство на здравеопазването на основание чл. 73, ал.1 вр. чл. 69, ал.1 и чл. 70, ал.1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер от 25 % за нарушение на чл. 121 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) вр. чл.98, ал.1, т.7 от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП) и чл. 112, ал.1, т.2 вр. 64, ал.1, т. 6 ЗОП квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередностите). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Оспорва извода на съда, че МЗ е осъществило сочената от административния орган нередност. Подробно разглежда трите елемента от фактическия състав на нередността и обосновава, че в случая не се доказва въобще да е налице нарушение на 121 ЗОП вр. чл.98, ал.1, т.7 от ППЗОП и чл. 112, ал.1, т.2 вр. 64, ал.1, т. 6 ЗОП, нито от него да е произлязла вреда за съюзния бюджет, която да налага определянето на финансова корекция. Аргументира още, че дори да се приеме, че има нарушение, то същото не представлява нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, а това прави незаконосъобразна опредената за нея финансова корекция. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени решението за определяне на финансова корекция. Претендира присъждането на разноски за две инстанции съгласно списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Б. Христова, САК. Ответникът – РУО на ОПРР, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ) срещу Решение № РД-02-36-53/10.01.2024 г. на РУО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Последното е издадено на основание чл. 73, ал.1 вр. чл. 69, ал.1 и чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ и с него e определена финансова корекция на МЗ в размер от 25 % за нарушение на чл. 121 ЗОП вр. чл.98, ал.1, т.7 ППЗОП и чл. 112, ал.1, т.2 вр. 64, ал.1, т. 6 ЗОП квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Административен съд – София-град приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ. По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразявайки легалната дефиниция за нередност, дадена в чл. 2, т.36 и от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС)№1303/2013), заключава, че МЗ има качеството икономически оператор, тъй като е юридически субект, който като бенефициер е получил средства от Европейските фондове и е отговорен за тяхното законосъобразно разходване и поради това е изпълнен първия елемент от фактическия състав на нередността. Относно вторият и третият елемент от фактическия състав на нередността, съответно действието/бездействието, което води до нарушаване на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право и вредата за съюзния бюджет, съдът анализира сочените от административния орган фактически и правни основания и заключава, че описаните фактически и правни основания за нарушението на правилата за документална проследимост на възлагането съответстват на правната квалификация на нередността, която обосновава от правна страна определената финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основното правно основание, въз основа на което е издаден оспореният акт, според посоченото в него, е чл. 73, ал.1 вр. чл. 69, ал.1 и чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ – „финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.“ Следователно с тази разпоредба законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно чл. 69, ал.1 ЗУСЕФСУ – „управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности“. Следователно с тази разпоредба законодателят възлага правомощие на управляващите органи да провеждат процедурите по администриране на нередности. Въз основа на посочените разпореди и представеното доказателство относно компетентността на издателя на акта да издава такива актове, правилен е изводът на Административен съд – София-град, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма с мотиви. Неправилен обаче е изводът му, че издателят на оспорения акт правилно е издирил и приложил материалния закон. Съгласно изискването по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието "нередност" е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая посоченото, от издателя на оспорения акт, основание за определената финансова корекция е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба финансова подкрепа със средства от Европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила. Следователно, за да е годно правно основание за определяне на финансова корекция, РУО следва да мотивира от фактическа страна и докаже нарушения на правилата, гарантиращи изпълнението на принципа за добро финансова управление и в частност на поне едно от проявленията му – икономичност, ефикасност и ефективност. В конкретния случая в мотивите на оспореното Решение № РД-02-36-53/10.01.2024 г. РУО излага мотиви, които не се отнасят до нарушения до принципа на добро финансово управление нито като цяло, нито в някое от неговите проявления – икономичност, ефикасност и ефективност. Изложените мотиви са свързани с нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки и в частност се твърди липса на одитна следа – нарушение на чл. 121 ЗОП вр. чл.98, ал.1, т.7 от ППЗОП и чл. 112, ал.1, т.2 вр. 64, ал.1, т. 6 ЗОП. Не са изложени мотиви как тези конкретни нарушения на правилата по ЗОП нарушават принципа на добро финансово управление в цялост или на някое от отделните му проявления - икономичност, ефикасност и ефективност. Налага се извод, че е налице разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция. Описаните от фактическа страна нарушения на националните правила за провеждане на обществени поръчки не подадат в обхвата на нередността, за която е определена финансова корекция - чл. 70, ал. 1, т. 3Чл. 70. ⚖️ Практика (7) (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност. (2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по ЗУСЕФСУ. Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени (в случая нарушения на правилата за провеждане на обществени поръчки, а не на принципа за добро финансово управление) и подвежда към сочената правна норма (в случая чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ). Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към несочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа фактически и правни основания. Предвид изложеното, при наличието на разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция е налице основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод и е отхвърлил жалбата МЗ като неоснователна първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради несъответствие с материалния закон, оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на закона. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски в негова полза следва да бъдат присъдени разноски съгласно представения списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК. Доказани са разноски за възнаграждение за адвокат - 5 842,80 лв за касационната инстанция; за държавна такса пред ВАС - 352 лв; държавна такса пред АССГ - 1406,30 лв. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, поради което съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размера на възнаграждението на 200 (двеста) лева. Ответникът по касация е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат като е посочил, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, както и да бъде съобразено тълкуванането дадена по дело С-438/22. Съгласно чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Следва да бъде посочено на първо място, че възражението за прекомерност следва да е надлежно мотивирано и второ - намаляването на сторените разноски е изключение, а не правило, като прекомерността подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. Твърде общият мотив, че възнаграждението, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 не дава възможност на съда да разбере конкретния мотив на ответника, който обосновава прекомерността, а доказателства за последната въобще няма. Следва са се има предвид, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 СЕС предоставя на националния съд възможността да прецени дали са допустими минимални прагове за цена на услуги, определени от орган на сдружение на предприятия, които предоставят тази услуга и имат антиконкурентен интерес, т.е. да формулира изключения от принципната забрана по член 101 ДФЕС, като прецени икономическия и правния контекст, в който тези прагове са приети, дали същите те са обосновани от преследването на една или повече легитимни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, дали с конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и дали с тях не се премахва изцяло конкуренцията. Според изложените мотиви приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което действие е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, защитаващ свободата на конкуренция и имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В този смисъл, според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. В конкретният случай претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед значителния материален интерес по делото (финансовата корекция е 25% от договора на стойност 175 788,36 лв), фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на делото и действително участие на процесуалния представител. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на касатора активно участва в производството, изготвил е подробна касационната жалба и е взел лично и активно участие в съдебното заседание. Логично и житейски обосновано адресатът на акта да защитава интереса си като наеме висококвалифициран, компетентен и съответно оценен адвокат. Поради всичко изложено, съдът намира претендираната от касаторасума съответна на фактическата и правна сложност на делото и тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, пропорционална на материалния интерес по делото и осъществената правна защита. С оглед посоченото Министерство на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено да плати на МЗ разноски по делото в размер на 7 801,10 лв. общо за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 14316/09.08.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 1271/2024 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-53/10.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Министерство на здравеопазването в размер на 25% върху безвъзмездната финансова помощ по Договор № 2069/18.08.2022 г. с изпълнител „Информат“ ООД с предмет „текущ ремонт на част от сградата на СБАЛПФЗ – Стара Загора – отделение за лечение на ковид, гр. Стара Загора. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати в полза на Министерство на здравеопазването, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 5 сумата от 7 801,10 лв. (седем хиляди осемстотин и един лева и десет стотинки). Решението е окончателно.