1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. 2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по искане на председателя на Върховния административен съд (ВАС) за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите (ОСК) във Върховния административен съд поради констатирана противоречива съдебна практика по следните въпроси:
1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба?
2.
В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба? Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В съдебната практика на районните и административните съдилища по поставените за тълкуване въпроси са застъпени две противоположни становища.
В едното становище се приема, че съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим субсидиарно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), при липса на промяна във фактическата обстановка, приета за установена в наказателното постановление, въззивният (районният) съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да измени правната квалификация на нарушението и на основанието за налагане на наказанието, без да отменя наказателното постановление.
В тази група съдебни решения се приема, че след като не е налице промяна във фактическото установяване, с упражняването на това правомощие на районния съд не се нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В подкрепа на този извод се изтъкват аргументи, че както по отношение на описаните в наказателното постановление юридически факти, така и относно вида и размера на административното наказание деецът не е възпрепятстван да изложи своята позиция и да ангажира доказателства пред районния съд.
Съдебните състави, застъпващи това становище, посочват, че аналогично правомощие за касационната инстанция е предвидено с разпоредбата на чл. 354, ал. 2, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, също приложима субсидиарно на основание препращащата разпоредба на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН. В подкрепа на изложеното се позовават и на разпоредбата на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съгласно която за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи служебно.
Допълнителни аргументи в подкрепа на възможността за преквалифициране на деянието от съда, включително и от административния съд като касационна инстанция, са изведени от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. дело № 7/2010 г. на ВАС, ОСК, в което правомощията на административния съд са обсъдени във връзка с приложението на привилегирования състав по чл. 415в от Кодекса на труда (КТ) в хипотезите на чл. 414, ал. 3 от същия, преди изменението на чл. 415в КТ (ДВ, бр. 7 от 24 януари 2012 г.).
Според другото становище в границите на правомощията по чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 1 ЗАНН (да потвърди, измени или отмени наказателното постановление) съдът не разполага с материалноправната компетентност на административнонаказващ орган и не може да налага административно наказание на различно от посоченото в наказателното постановление правно основание. Правомощието на районния съд да измени наказателното постановление се състои в изменение на размера на наложеното административно наказание чрез неговото намаляване.
При неправилна квалификация на нарушението съдът има единствено правомощието да отмени наказателното постановление поради материална незаконосъобразност, а не да изменя наказателното постановление, като преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. В тази група съдебни решения се приема, че изменението на дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на описаното в наказателното постановление деяние ограничава правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице.
Това важи в още по-голяма степен за касационната инстанция, тъй като изменението на квалификацията с окончателно решение лишава подведеното под административнонаказателна отговорност лице от възможност за защита в двуинстанционно съдебно производство, като се има предвид правораздавателния характер на наказателното постановление. В част от съдебните решения като допълнителен аргумент се посочва, че преквалифицирането на нарушението от съда може да доведе до налагане на две административни наказания за едно и също административно нарушение, тъй като не е изключено административнонаказващият орган да издаде или вече да е издал друго наказателно постановление, което би било в противоречие с принципа „ne bis in idem“ („не два пъти за едно и също нещо“).
1.
По първия въпрос Върховният административен съд приема за правилно становището, според което в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. 1.1.
Доколкото противоречивата съдебна практика е породена от различното разбиране дали правомощието на районния съд по чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 1 ЗАНН (доп.
- ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 59 от 1998 г., бр. 30 от 2006 г., доп., бр. 10 от 2011 г.) да изменя наказателното постановление се изчерпва само с изменението на размера на административното наказание, или включва и възможност за преквалификация на деянието чрез прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на първо място следва да се отговори на въпроса дали в производството пред районния съд има основание за субсидиарно приложение на чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК.
Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, а наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК (т. 1 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС, ОСГК и ВАС, ОСК).
Обжалването на наказателното постановление пред районния съд е продължение на административнонаказателното производство, с него се поставя началото на следващата, незадължителна фаза от неговото развитие, в която спорът следва да бъде решен от съда по същество. Съгласно чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 1 ЗАНН районният съд в състав от един съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление или електронния фиш.
За разлика от касационното производство, за което чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 2 ЗАНН прави разграничение между приложимия закон относно основанията за съдебна проверка и приложимия закон относно реда на провеждане на производството, то за производството пред районния съд такова разграничение няма и за всички неуредени въпроси относно разглеждането на жалбите срещу наказателните постановления субсидиарно приложение намира единствено НПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН.
Съгласно чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбата на чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 1 ЗАНН, която регламентира правомощията на районния съд в производството по обжалване на наказателното постановление, е употребена думата „измени“, без конкретизация на проявлението на изменението, нито на основанията за това.
Единствената индикация относно съдържанието на това правомощие в ЗАНН е в поставеното от законодателя императивно изискване съдът да разгледа делото по същество. След като в ЗАНН не се съдържат правила относно конкретното проявление на това правомощие, то този въпрос се явява неуреден от същия закон. Следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК и по-конкретно разпоредбите му за въззивното производство, тъй като с оглед на правораздавателния характер на наказателното постановление в съдебната практика трайно се приема, че при проверка на неговата законосъобразност районният съд има правомощия на въззивна инстанция.
Едно от правомощията на въззивната инстанция по НПК е изменението на първоинстанционната присъда, което е регламентирано в чл. 337Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК. Видно от съдържанието на чл. 337Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК, озаглавен „Изменение на първоинстанционната присъда“, хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК) и прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК) са уредени самостоятелно, т.е. правомощието на съда да измени присъдата не се изчерпва само с намаляване на наложеното наказание.
По изложените съображения следва да се приеме, че в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има същото съдържание. Наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие.
Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (9) Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. ЗАНН.
Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес. Затова при тълкуване на релевантните в настоящия случай законови разпоредби следва да се осигури баланс между тези две цели. 1.2.
Тълкуването на правомощието на районния съд в горния смисъл е съобразено с изискванията за справедлив съдебен процес по член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Постановените досега осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са по наказателни дела, по които правната квалификация на деянието е променена с окончателен съдебен акт и лицето е било лишено от възможност да се защити срещу нея пред съд.
Възможността за касационно обжалване на решението на районния съд изрично е предвидена от законодателя още с измененията на ЗАНН през 1998 г., т.е. лицето има възможност за защита срещу променената правна квалификация пред още една съдебна инстанция, включително да се защити и в случаите, когато счита, че преквалификацията се основава на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
След като преквалификацията се извършва от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. Ако жалбоподателят не е сторил това поради процесуално бездействие във въззивното производство, то неблагоприятните последици от несправяне с доказателствената тежест относно фактите ще са изцяло в резултат на неговото поведение, а не поради ограничаване на правото му на защита от съда. 1.3.
В подкрепа на това разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020 г.) се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика.
Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК прави впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК.
По горните съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2Чл. 337. ⚖️ Практика (5) (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс; 5. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) намали или отмени административното наказание. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) увеличи административното наказание; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата НПК във връзка с чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН , районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
2.
По втория въпрос Върховният административен съд приема за правилно становището, според което като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. 2.1. В чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 2 ЗАНН (доп.
- ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 59 от 1998 г., бр. 30 от 2006 г., доп., бр. 10 от 2011 г.) е предвидено, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдържанието на тази разпоредба е възпроизведено в новия чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (150) Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис. Необжалваемоств (нов
- ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за производството по разглеждане на касационни жалби пред административния съд, се прилагат разпоредбите на НПК. В постановените досега тълкувателни решения на ОСК на ВАС се приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 2 ЗАНН към глава дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. по т. дело № 7/2008 г. на ВАС, ОСК е изразена и позицията, че препращането не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство. В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. дело № 7/2010 г. на ВАС, ОСК е прието, че административният съд има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 415в от Кодекса на труда.
Това тълкуване е мотивирано с приложението на чл. 354, ал. 2, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК във връзка с чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. ЗАНН. Съгласно чл. 354, ал. 2, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Но именно във връзка с упражняване на това правомощие (на основание отменения НПК, който дава същото законодателно решение на правомощията на касационната инстанция
– чл. 357, ал. 2, т. 2Чл. 357. ⚖️ Практика (2) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването по чл. 356, ал. 1, а в случаите по чл. 356, ал. 2 - в седемдневен срок, като: 1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1; 2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26; 3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда; 4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото; 5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни. (2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред. (3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни. Действия на съдията-докладчик НПК, отм., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) в решението по делото Пенев с/у България, № 20494/04, 7 януари 2010, Европейският съд по правата на човека постанови, че е налице нарушение на член 6, ал. 3
а) и b), заедно с член 6, ал. 1 от Конвенцията , относно това, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за характера и причината за обвинението срещу него, не му е дадено адекватно време и място за подготовка на защитата и не е получил справедлив съдебен процес.
В посоченото решение ЕСПЧ подчертава, че Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. фактите, на които се основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава. В контекста на тези съображения ЕСПЧ заключава, че Пенев не е бил информиран подробно за характера и причината за обвинението срещу него и че не му е било осигурено адекватно време и място за подготовка на защитата
– следователно не е получил справедлив процес (т. 42-44).
ЕСПЧ е установил нарушение на същите разпоредби от Конвенцията и в решението си по делото Д.М.Т. и Д.К.И с/у България, № 29476/06, 24 юли 2012, тъй като преквалификацията на престъплението е извършена за първи път в окончателен съдебен акт на Върховния касационен съд. И в този случай ЕСПЧ отбелязва, че в нито един момент на производството пред касационната инстанция жалбоподателят не е бил уведомен за промяната на правната квалификация на деянията и не е имал възможността да води състезателен дебат относно преквалификацията.
ЕСПЧ припомня, че в съдебната си практика отдава също толкова важно значение на информирането на жалбоподателя за фактическата обстановка на обвинението, колкото на информирането за правната квалификация, която се дава на деянията (т. 80-84). В резултат още на първото осъдително решение срещу България законодателят е приел изменение в сега действащия НПК, като е предвидил вътрешно средство за защита, когато осъдителната присъда е изменена от касационната инстанция и престъплението е преквалифицирано за първи път от касационната инстанция с прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
В чл. 422, ал. 1, т. 5Чл. 422. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното дело се възобновява, когато: 1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; 2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; 4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; 5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната; 6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната. (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване. Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) НПК (изм.
- ДВ, бр. 93 от 2011 г.) е предвидено основание за възобновяване на наказателното дело по искане на осъдения, когато са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1–3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК. В мотивите на Закона за изменение и допълнение на НПК (№ 154-01-95 от 02.09.2011 г.) е отбелязано, че измененията са предложени във връзка с решението на ЕСПЧ по делото Пенев с/у България и целят да не се допуснат и други подобни случаи на осъдителни решения срещу България.
Правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК е запазено, но е предвидено постановеният съдебен акт да подлежи на проверка в производството по възобновяване, като осъденият разполага с право да направи искане за възобновяване на наказателното дело. Друг е въпросът доколко тази уредба е достатъчна гаранция за покриване на стандартите за справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията, но този въпрос не е свързан с предмета на настоящото дело, поради което не следва да бъде обсъждан.
Подобна възможност във връзка с обезпечаване на правото на справедлив съдебен процес не се предвижда нито в сега действащия ЗАНН, нито след влизане в сила на последните му изменения и допълнения. Понастоящем лицето, по отношение на което е издадено наказателно постановление, дори не разполага с инициатива за възобновяване, а след влизане в сила на приетите със ЗИДЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изменения и допълнения на глава трета, раздел VIII „Възобновяване на административнонаказателните производства“ от ЗАНН това лице вече разполага с инициатива за възобновяване, но сред регламентираните основания не е налице такова, което да е аналогично на цитираното по-горе основание по НПК.
Правото на справедлив съдебен процес е едно от основните човешки права, закрепено в чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство от Конвенцията. Нарушаването му не може да бъде оправдано нито с обезпечаване на бързина на процеса, нито с постигане на целите на наказанието. Бързината на съдебното производство е едно от проявленията на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Спазването на този принцип е предпоставка и гаранция за правото на справедлив съдебен процес (чл. 6, ал. 1 от Конвенцията) и не може да му се придава обратен знак, т.е. да се допусне дерогация на правото на справедлив съдебен процес с цел постигане на бързина.
Предвид осъдителните решения на ЕСПЧ и последвалата промяна в основанията за възобновяване по НПК, каквато обаче не е извършена в ЗАНН, неоснователно някои от съдебните състави продължават да се позовават на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. дело № 7/2010 г. на ВАС, ОСК. В допълнение следва да се отбележи, че след постановяване на посоченото тълкувателно решение е извършена нормативна промяна, като е дадено противоположно разрешение на въпроса относно приложението на привилегирования състав на чл. 415в КТ (нов
- ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) за нарушенията на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от същия кодекс.
С новата ал. 2 на 415в КТ (ДВ, бр. 7 от 2012 г.) законодателят е изключил изрично приложението на същия член по отношение на тях. 2.2. Поставеният въпрос относно правомощието на касационната инстанция да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние засяга всички видове административни нарушения, без значение на вида на субекта, степента на обществена опасност на конкретното административно нарушение, вида и размера на установеното за него административно наказание и правната и фактическа сложност на спора относно законосъобразността на наказателното постановление (само за яснота е необходимо да се отбележи, че поставеният въпрос не обхваща приложението на чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и ЗАНН, тъй като при маловажни случаи на административни нарушения наказателното постановление се отменя, а не се изменя).
Доколкото горните мотиви са изведени от съдебната практика по наказателни дела, по които субект на наказателната отговорност може да бъде само физическо лице, то следва изрично да се посочи, че същото следва да е разрешението и относно юридическите лица. Тяхната отговорност, както и на едноличните търговци, е регламентирана от административнонаказателното право като обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност
- в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. дело № 5/2013 г. на ВАС, ОСК.
Съгласно чл. 83, ал. 1Чл. 83. ⚖️ Практика (2) (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. (2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Съставеният акт за установяване на административно нарушение се предявява и връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. (4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след издаване на наказателното постановление, предупреждението или резолюцията на наказващия орган административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Издаденото наказателно постановление, предупреждение или резолюция се връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция не е сред административните наказания, посочени в чл. 13Чл. 13. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1. ЗАНН, а е изведена като отделен институт в глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, която е след глава втора „Административни нарушения и наказания“.
Независимо от отличителните характеристики на отговорността на юридическите лица и едноличните търговци, които са подробно изяснени в последното цитирано тълкувателно решение, като се вземе предвид това, че допуснатите нарушения при осъществяване на тяхната дейност се санкционират с наказателни постановления по същия ред (чл. 83, ал. 2Чл. 83. ⚖️ Практика (2) (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. (2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Съставеният акт за установяване на административно нарушение се предявява и връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. (4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след издаване на наказателното постановление, предупреждението или резолюцията на наказващия орган административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Издаденото наказателно постановление, предупреждение или резолюция се връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. ЗАНН) и предвидените за тях имуществени санкции в специалните закони са в по-висок размер от този на глобите за същите нарушения, то изложените по-горе съображения за липса на правомощие на административния (касационен) съд да измени дадената с наказателното постановление правна квалификация важат и за тях. 2.3.
Положителен отговор на поставения въпрос не може да се обоснове и с аргументи, изведени от разпоредбата на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства „Предмет на касационната проверка“ от глава дванадесета от АПК, съгласно която за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Първо, цитираното правило посочва част от касационните основания за обжалване по АПК (чл. 209, т. 1Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, 2 и 3, пр. 1 АПК), докато по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 2 ЗАНН касационната проверка по административнонаказателните дела е на основанията по НПК.
Съгласно чл. 348, ал. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК касационните основания са следните: 1.) когато е нарушен законът; 2.) когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3.) когато наложеното наказание е явно несправедливо. Второ, разпоредбата на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК е израз на принципа на служебното начало, който има различно проявление в административния и административнонаказателния процес.
Макар и да се приема в съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт (т. 1 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС, ОСГК и ВАС, ОСК), нито подчинява производството по издаването и обжалването им на едни и същи принципи с еднакво проявление.
Трето, трайна е съдебната практика, че когато правното основание за издаване на административния акт не съответства на фактическото, съдът разполага единствено с правомощие да го отмени като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, а не да го измени, извършвайки преквалификация на неправилно посоченото в него правно основание. Когато решава спора по същество (чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК), касационната инстанция има същите правомощия като първата, т. е. правомощието по чл. 172, ал. 2, пр. 3 във връзка с чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване АПК да измени административния акт не включва възможност за преквалификация на правното му основание. 2.4.
Целта на тълкувателната дейност на съда е да постигне безпротиворечиво прилагане на закона, а не допълването му с правила, които не съществуват в позитивното право. В случай че законодателят е искал да уреди правомощието на касационната инстанция да изменя квалификацията на изпълнителното деяние, то наред с измененията и допълненията на ЗАНН в частта на производството пред районния съд би приел такива и за касационното производство.
Такива обаче не са приети и действащата понастоящем редакция на чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. 2 ЗАНН е възпроизведена изцяло в новия чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов (нов
- ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от същия закон. В заключение
- по втория поставен въпрос Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема, че подведеният под административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път от районния съд.
Следователно в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 от ЗСВ Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
РЕШИ:
1.
В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Източник: ВАС (Е-Портал)