Решение № 19786 по адм. д. № 8111/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 19786 гр. София , 14.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 41 състав , в публично заседание на 03.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Луиза Христова при участието на секретаря Мариана Велева , като разгледа дело номер 8111 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК . Образувано е по жалба на сдружение „БХК“ , чрез адв. Д., срещу

решение № 16223 от 01.08.2024 г. на административният ръководител на СГП , с което е предоставен достъп до обществена информация на А. К. – съпредседател на БХК по заявление с вх. № 1640 от 05.07.2024 г. Жалбоподателят счита , че процесното решение не съдържа отговор на поставените в заявлението въпроси . В него няма данни за конкретните

мотиви на СГП да възложи на ДАНС и К. проверка по сигнали на „Търговска лига – глобален аптечен център“ АД относно допуснати нарушения от членовете на Обществения съвет за изграждането на Национална детска болница . Изложената информация е обща и принципна , от която жалбоподателят не би могъл да си състави мнение за дейността на прокуратурата в случая . Счита , че решението е нищожно . Твърди , че исканата информация е обществена по своя характер с надделяващ обществен интерес , тъй като цели да изясни има ли злоупотреба с властнически правомощия и превишаване на власт . В процесното решение не са конкретизирани и правните основания , като е извършено препращане към чл. 4, ал.1 от ЗДАНС , който съдържа 14 точки . Същото се отнася и до чл.6, ал.1 от З., където в 52 точки се изброяват публичните длъжности по този закон . По същество налице е отказ от предоставяне на обществена информация , който жалбоподателят моли да бъде прогласен за нищожен или алтернативно – за незаконосъобразен . В осз поддържа , че сигналите за проверките не могат да бъдат

мотиви за възложените проверки , защото същите подлежат на анализ и обосновка от страна на съответните прокурори . Ответникът - административни ят ръководител на СГП , редовно уведомен , изразява становище за неоснователност на жалбата . В осз посочва , че прокурорите , на които са възложени проверките , са излезли със съобщение в медиите относно ходи на проверките и

мотивите на постановените от тях актове. Поради това жалбоподателят е получил необходимата информация . СЪДЪТ , след като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : Със Заявление вх. № 1640 от 05.07.2024 г. сдружението чрез неговия съпредседател е сезирало Главния прокурор с искане да му бъде предоставена информация за: 1)

мотивите , в това число правните и фактически основания , с които прокурорите от СГП , на които са разпределени преписки № 8933/2024 г. и 9199/2024 г. по описа на СГП , са възложили действия по проверка на ДАНС и К.; 2) Инструкцията , която на основание чл. 38, ал.2 от З., регламентира условията , реда и сроковете за осъществяване на взаимодействие между ПРБ , Д., К. и др. Заявлението е препратено на административ ния ръководител на СГП в частта по т.1 съгласно заповед № РД-04-101 от 10.04.2024 г. на иф гл.прокурор .

С решение рег. № 16223/01.08.2024 г. административният ръководител на СГП и предоставил достъп до исканата информация по т.1 от заявлението в следния вид: прокурорите , наблюдаващи горепосочените преписки , предвид дадените им законови правомощия , визирани в чл. 145 от ЗСВ, са възложили извършването на проверка на съответните компетентни органи съобразно чл.6, ал.1 от З. и чл.4, ал.1 от ЗДАНС . Това правомощие е упражнено при наличието на конкретни основания , предвидени в самата норма , съобразно наличните първоначални данни , съдържащи се в преписките . Решението е съобщено на жалбоподателя по имейл на 01.08.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 07.08.2024 г. За установяване компетентността на издателя на акта е представена заповед № РД-04-04 от 05.01.2024 г. на иф главен прокурор , с която на административните ръководители на съответните прокуратури са делегирани правомощия да вземат решение по чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп от ЗДОИ . При така установените факти , съдът приема от правна страна следното : Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА . Подадена е в срок , от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК , който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност . Доколкото с процесното решение е приключена работата по подаденото заявление без предоставяне на достъп до исканата информация по т.1 от заявлението , съдът приема , че в него е обективиран отказ , който подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ . Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА . Процесният отказ е постановен от компетентен орган , на когото са делегирани функции по ЗДОИ . Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че решението е издадено от некомпетентен орган , доколкото същото е подписано от лице , изпълняващо длъжността административен ръководител на СГП съгласно заповед № РД-04-04 от 05.01.2024 г. на иф главен прокурор . Отказът е в съответствие с материалния и процесуалния закон . Съгласно чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ „обществена информация” е всяка информация , свързана с обществения живот в РБългария , която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица . По своя характер обществената информа ция, създавана и съхранявана от органите и техните администрации , е официална и служебна . По смисъла на ЗДОИ официална е информацията , която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия , а служебна тази, която се събира , създава и съхранява във връзка с официалната информация , както и по повод дейността на органите и на техните администрации . За да е обществена информацията по смисъла на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ , следва да са осъществен и двете визирани в нормата кумулативни предпоставки : информацията да е свързана с обществения живот в страната и едновременно с това да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение , относно дейността на задължените по закона субекти . В ЗДОИ не се съдържа легално определение на понятието обществен живот , но то е с достатъчно ясно съдържание - животът на обществото като група хора . С оглед на това всяка информация , която е свързана с живота на обществото има характер на обществена информация . Осъществяването на втората предпоставка е обвързано с правомощията и дейността на съответния публичен орган , защото само тогава информацията би могла да удовлетвори установената от закона специална цел. Основна конституционна функция на Прокуратурата е да следи за спазване на законността , вкл. като ръководи , извършва разследване , привлича към отговорност и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127, т. 1-3 от КРБ). Информацията относно извършвани проверки по повод подадени сигнали е от естество да формира мнение за дейността на Прокуратурата и убеждение за начина , по който тя упражнява правомощията си като задължен субект по ЗДОИ , респ . за активността й да да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъоб разни актове и действия да извършват проверки в определен срок , като й представят заключения , а при поискване - и всички материали (чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ). Т.е., предвид изложеното няма спор , че ответниъта е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ, че заявителят има право да получи информация от вида , от който е поисканата , тъй като същата представлява обществена такава и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти . Нормата на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ определя , че законът се прилага тогава , когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене , получаване и разпространяване на информацията . Спорният въпрос е дали процедурата по ЗДОИ е приложима в настоящия казус , тъй като информа цията , която се иска е основанията – фактически и правни за възлагане на проверка на ДАНС и К.. В случая , съдът намира , че е налице отрицателната предпоставка за правото на достъп по чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) от ЗДОИ . С разпоредбата на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) от ЗДОИ е изключено приложението на този закон за информация , за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене , получаване и разпространяване . Чл. 198, ал. 1Чл. 198. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Актове на органите на досъдебното производство от НПК урежда дължимостта от разрешение на прокурора при разгласяване на материалите по разследването . Съдържащото се в разпоредбата ограничение предполага извършвано разследване и достъп до материали , удостоверяващи факти за конкретното разследване . Целта на правилото е да обезпечи контролиран достъп до информацията относно наказателното производство и съответн о да се осуети възможността от компрометиране на дейността по разследването и вземането на мерки за разкриване на обективната истина (по аргумент и от ал. 2 на текста ). В приложното поле на ЗДОИ попадат онези актове на органите на съдебната власт (включите лно на прокуратурата ), които са част от извършваната от тях административно правна дейност и са издадени в изпълнение на административните им функции , като част от държавния апарат . Поради което , не се отрича качеството на задължен субект на Прокуратурата на Р. България . За предоставяне на информацията , събирана и съхранявана от прокуратурата и съдържаща се в разглежданите от нея дела и преписки , във връзка с функцията й на орган на съдебната власт , следва да се прилагат нормите на НПК , като специални по отношение на тези в ЗДОИ . Съгласно чл. 198, ал. 1Чл. 198. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Актове на органите на досъдебното производство от НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора . Следователно , нормативно е препятствана възможността всеки български гражданин или юридическо лице да получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата , без регламентираното в чл. 198, ал. 1Чл. 198. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Актове на органите на досъдебното производство от НПК разрешение за това , като е без значение етапа , на който се намира производството – на етап проверка или на етап образувано досъдебно производство . Предвиденият специален ред за разгласяване на материалите от разследването , в това число и относно информацията , съдържащата се в актовете на компетентните по разследването органи , съставени в хода на наказателното производство , е несъмнено свързан със специфичн ия характер на наказателното производство и необходимостта от гаранции , обезпечаващи дейността на органите по разкриване на обективната истина и опазване доброто име, законните права и интереси на лицата , участници в наказателното производство . Установения т в НПК ред и начин на разгласяване на материалите и актовете , изготвени в хода на разследването , е съобразен с буквата и духа на процесуалния закон , уреждащ правилата за провеждане на наказателни производства . Така установеният ред представлява изключение от общия принцип да се търси , получава и разпространява информация съгласно чл. 41, ал. 1 КРБ. Изключението е въведено по законодателен път и е свързано с факти и обстоятелства от категорията на изброените в изр. 2 на с.р. В случая , неприложимостта на разпоредбите на ЗДОИ към подаденото заявление за достъп до обществена информация не може да има за последица накърняване , ограничаване на правото на заявителя да получава и разпространява информация и идеи съгласно разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ , както и на правото му на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти , закрепено в чл. 13 от същата . Както в националното ни законодателство , така и съгласно ЕКПЧ , правото да се търси достъп до обществено значима информация не е абсолютно и безусловно . Самата същност и упражняването на това право следва да се оценяват в контекста на конкуренцията на идеи и ценности , предопределящи развитието на едно демократично общество . В случая , предоставеното със ЗДОИ право на достъп до обществена информация е ограничено от самия законодател посредством необходимостта от защита на други ценности , права и интереси , преценени също като подлежащи на конституционна закрила , доколкото с тях се гарантира основен принцип на правораздаването по наказателни дела - разкриване на обективната истина , а оттук - и защитата правата и законните интереси на гражданите , участващи в наказателното производство . Както бе вече посочено в

мотивите на настоящото решение , данните , съдържащи се в разглежданите от прокурора дела и преписки по образувани проверки и досъдебни производства , се събират , съхраняват и обработват от този орган , а достъпът до тях по силата на НПК е предвиден само за страните по конкретните дела и то по реда , регламентиран в цитирания специален нормативен акт. Доводите в жалбата , свързани с надделяващ обществен интерес , са неоснователни . Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ . В случая по съображенията изложени по горе редът на ЗДОИ е неприложим , тъй като е налице специален такъв по НПК (в този смисъл

Решение № 5419 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2013 г., VII о.;

Решение № 15920 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г., VII о.;

Решение № 3888 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2012 г., V о.;

решение № 11711 ОТ 05.08.2019 Г. ПО АДМ . Д. № 12928/2017 Г., V ОТД . НА ВАС ). По изложените доводи настоящият решаващ състав приема , че жалбата на сдружение „БХК“ , чрез адв. Д., срещу

решение № 16223 от 01.08.2024 г. на административният ръководител на СГП , е неоснователна и следва да бъде отхвърлена . Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК Административен съд София -град , Второ отделение , 41 състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение „БХК“ , чрез адв. Д., срещу

решение № 16223 от 01.08.2024 г. на административният ръководител на СГП . Препис от решението да се изпрати на страните . Решението съгласно чл. 40, ал.3Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения от ЗДОИ не подлежи на обжалване . СЪДИЯ :