Решение № 4431 по адм. д. № 580/2026 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 4431 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 9 състав, в публично заседание на 03.02.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Камелия Серафимова

при участието на секретаря Анжела Савова, като разгледа дело номер 580 по описа за 2026 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото административно производство е по реда на чл.15Чл. 15. ⚖️ Практика (10) (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. Участие на прокурора в административния процес-178 АПК,вр.с чл.44,ал.6 и ал.8Чл. 44. ⚖️ Практика (11) (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна от ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на Н. Е.—гражданин на М. срещу Заповед № 5364з-5670/19.12.2025 година на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ“ МИГР АЦИЯ“, с която последният продължил Н. Е.- гражданин на М. до отпадане на обстоятелствата по ал.6 и при изключенията на ал.8 на чл.44 от ЗЧРБ, считано от 25.12.2025 година до отпадане на пречките за изпълнение на наложената спрямо нея ПАМ.

Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че при издаването и са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и най-вече, липсват мотиви и не са изложени факти, от които да се направи извод за волята на органа . Наред с това, налице е и неизслушване на оспорващия преди да бъде издадена заповедта за продължаване на настаняването в СДВНЧ и при издаване на заповедта са нарушени и материално- правните разпоредби. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, оспорващият-Н. Е., редовно и своевременно призован, се явява и в присъствието на преводач от арабски език поддържа жалбата си на заявените основания.

Жалбата и на заявените основания се поддържа и от адвокат Г., определена от САК за процесуален представител и назначен за такъв от страна на съда.

Ответникът по оспорването- Директор на Дирекция „Миграция“-Старши комисар, редовно уведомен при условията на чл.138,ал.2Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на АПК се представлява от юрисконсулт терзийска, редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства,ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните,при условията на чл.142,ал.1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК,вр. с чл.188Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице ГПК, прие за установено следното:

Със Заповед № 8121К-1498/19.04.2016 година на Министър на вътрешните работи Н. Д.

Н. е назначен на длъжността- Директор на Дирекция“ Миграция“, считано от датата на встъпване в длъжност.

Със Заповед №4078/ ПАМ-614/23.08.2023 година на Директор РДГП- Драгоман – Комисар е наложена ПАМ“ Връщане до страна на произход“ – М. на чужденеца – Н. Е..

Със Заповед № 4078 ПАМ-615/23.08.2023 година на Директор РДГП- Драгоман е принудително настанен в СДВНЧ оспорващият Н. Е.- гражданин на М., но за не повече от 6 месеца.

На 26.09.2023 година оспорващият депозирал Молба за предоставяне на международна закрила пред ДАБ, като с Решение № 5338/08.04.2024 година на Председател на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в РБ, като с Решение № 4075/06.02.2025 година,постановено по адм. дело № 4619/2024 година по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Е. срещу Решение № 5388/08.04.2025 година на Председател на ДАБ към МС на РБ, с което е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут/ факт,установяващ се от Справка в Деловодната система на АССГ и при извършената служебна проверка от съдията- докладчик/.

Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 5817/03.06.2025 година по адм. дело № 3173/2025 година по описа на ВАС.

Със Заповед № 271з-646/10.07.2025 година на Началник РУ- Х. при ОД на МВР- Х. е заповядано да се настани принудително в СДВНЧ към Дирекция Миграция Н. Е.- гражданин на М., с цел организиране на наложената и ПАМ“ Връщане до страна на произход- М.“, но за не повече от 5 месеца и 15 дни.

Заповедта е връчена на оспорващия на дата 10.07.2025 година и текстът и преведен на разбираем за нея език, като чужденецът фактически е настанен в СДВНЧ – Любимец на дата 10.07.2025 година / видно от приложения на лист 25 от делото Приемо- предавателен протокол.

На 14.07.2025 година е проведена беседа с чужденци относно възможността за доброволно връщане в страната на произход, измежду които и с оспорващия Н. Е.- гражданин на М. от страна на полицейски инспектор в СДВНЧ Любимец, като резултатите от проведената беседа са отразени в Докладна записка , приложена на лист 45 от делото, видно от която е,че мароканската поданичка- Н. Е. не желае да се завърне в М. , въпреки , че е с отказан статут на бежанец.

С Решение №113 Х/20.08.2025 година на Интервюиращ орган при ДАБ не е допусната последваща Молба, рег. № УП-21999/01.08.2025 година на ДАБ при МС на Н. Е. до производство за предоставяне на международна закрила.

От извършената служебна справка в Деловодната система на АССГ е видно, че оспорващият е обжалвал Решението на Интервюиращ орган при РПЦ- Х., като е образувано адм. дело № 9663/2025 година по описа на АССГ, отложено за 26.02.2026 година.

На 16.12.2025 година е депозирана Докладна записка за започване на административно производство по издаване на Заповед за продължаване на принудителното настаняване на чужденец в СДВНЧ на основание чл.44,ал.8, изречение 3 от ЗЧРБ на Н. Е. , като и е предоставена възможност да се запознае с матиралите по административна преписка , да изрази становище, възражение е да представи нови факти, обстоятелства във връзка с издаването на Заповед за продължаване на настаняваното, като е изготвен Протокол от 16.12.2025 година / приложен на лист 20 от делото/, като лицето е запознато с възможността настаняването да бъде заменено с други алтернативни обезпечителни мерки, притежава паспорт, но не разполага с парични средства, които да внесе като гаранция за замяна на обезпечителната мярка.

На 19.12.2025 година до Директор на Дирекция“ Миграция“ е депозирано Предложение от Началник отдел П.- ДМ, с което е предложено срокът на принудителното настаняване в СДВНЧ на Н. Е. , гражданин на Кралство М. да бъде продължен с 6 месеца считано от 25.12.2025 година до отпадане на пречките за изпълнение на наложената срещу нея ПАМ.

На 19.12.2025година

ответникът по оспорването издал оспорената Заповед № 5364з-5670, с която продължил Н. Е.- гражданин на М. от 25.12.2025 година до отпадане на обстоятелствата по ал.6 и при изключенията на ал.8 на чл.44 от ЗЧРБ, считано от 25.12.2025 година до отпадане на пречките за изпълнение на наложената спрямо нея ПАМ.

Заповедта е връчена на оспорващия на дата 22.12.2025 година.

По делото е приложена административната преписка.

С оглед на така установената фактическа обстановка,Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима,подадена в преклузивния срок по чл.149,ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.Разгледана по същество, същата се явява основателна, но не по вси(ки изложени в нея съображения.

Оспорената Заповед №5364з-5670/19.12.2025 година на Директор на Дирекция“Миграция“Старши комисар представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,по критериите,визирани в разпоредбата на чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК,/така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката,съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма,спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл.169Чл. 169. ⚖️ Практика (1) При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Тежест на доказване АПК поставя допълнителни критерии,с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт,издаден при оперативна самостоятелност-да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай,оспорената заповед е издадена на основание чл.44,ал.8 ЗЧРБразпоредба сочеща,че настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и
2. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.

За наличието на оперативна самостоятелност, говори и самият текст на чл.44,ал.8 от ЗЧРБ-чрез използване на израза”може“.В този смисъл,по силата на самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния орган,при наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да издаде заповед за продължаване срока на принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци, спрямо когото има наложена принудителна административна мярка- „ Връщане до страна на произход“ в случая наложена със Заповед от 23.08.2023 година на ДИРЕКТОР РДГП- ДР АГОМАН. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира,че административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност,даваща му право на свободна преценка при постановяване на оспорената заповед и то по силата на самия закон-ЗЧРБ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- това е Директор на Дирекция “Миграция“– Старши комисар, на когото изрично чл.44,ал.8 от ЗЧРБ е предоставила правото да издава заповеди за продължаване настаняването на чужденци в специалните домове.Съгласно чл.77,ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР- (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 01.09.2015 г.) Дирекция "Миграция" осъществява дейност по принудително настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) на лица, за които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.

Алинея втора на същия текст доуточнява, че органите на дирекция "Миграция" осъществяват дейността си по ал. 1 при условията и по реда на ЗЧРБ и на съответните подзаконови нормативни актове.От своя страна, понятието „Служби за административен контрол на чужденците“ е легално определено в параграф 1,т.
5. от ДР на ЗЧРБ - " Служби за административен контрол на чужденците" са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон. В § 1., т.1 от ДР на ППЗЧРБ (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) е доуточнено, че " Служби за административен контрол на чужденците" са Дирекция "Миграция" и сектори/групи "Миграция" при ОДМВР. В съответствие с чл.9,ал.2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, Областната дирекция на МВР в С.-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и по аргумент от алинея трета на същия текст, районите на действие на областните дирекции на МВР се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

От доказателствата по делото е видно също, че лицето Н. Н. – Старши комисар в Дирекция„ Миграция“ е назначен на длъжността- Директор на Дирекция“Миграция“ и към датата на издаване на заповедта за продължаване на принудително настаняване в СДВНЧ е изпълнявал тази длъжност и продължава да я изпълнява.

При издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл.59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК за форма.Заповедта не съдържа предвидените в чл.59,ал.2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК задължителни реквизити,с означение на фактическите и правните основания за издаването, като в същата липсва посочване на краен период, за който се издава, по отношение на коя ПАМ следва да се прилага продължаване на настаняването и най- вече няма воля на органа за продължаване на настаняването и разпоредителната част на заповедта – Продължава Н. Е. гражданка на Кралство М. до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 и при ограниченията на ал.8 на чл.44 от ЗЧРБ, считано от 25.12.2025 година до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по никакъв начин не води до извод, че административният орган е спазил изискването за форма и няма как органът да продължи физическото лице. Нещо повече дори- волята на органа е и неясна и от нея не може да се установи до кога е продължено настаняването – а посоченото до отпадане на пречките по изпълнение на ПАМ е далеч от изискването за продължителността на настаняването и така издадена по този начин, заповедта е изключително неясна и не може да бъде изведена волята на органа и без наличие на конкретен срок се явява незаконосъобразна.

При издаването на заповедта, Директор на Дирекция„ Миграция“ е нарушил процесуално-правните разпоредби на АПК, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби.

Административният орган не е изследвал фактите и обстоятелствата, които обуславят продължаване на настаняването на чужденеца в СДВНЧ, като без да обсъди предпоставките за продължаване на настаняването, като на датата, на която е депозирано Предложението за продължаване на настаняването е издал заповедта ,без да събере каквито и да било доказателства, които до обусловят издаването на заповедта.

От доказателствата по делото е видно, че по отношение на чужденеца има влязло в сила Решение, с което му е отказан статут на бежанец, и с цел да се осигури изпълнението на ПАМ„Връщане до страна на произход“ , като след настаняването му в СДВНЧ- Любимец на дата 10.07.2025 година,оспорващият депозирал последваща молба за закрила, която не е допусната д производство по общия ред, налице е обжалване от страна на оспорващия и е висящо производство пред АССГ по адм.дело № 9663/2025 година, отложено за дата 26.02.2026 година.

Оспорващият е чужденец, който е влязъл незаконно на теритотията на РБ през 2023 година, като и е наложена ПАМ- „Връщане до страна на произход“ М. на дата 23.08.2023 година,а впоследствие подал молба за закрила,по която е налице влязло в сила решение за отказ да и бъде предоставена международна закрила, а след принудителното и настаняване в СДВНЧ на 10.07.2025 година отново е подала последваща молба за закрила.

От събраните доказателства не може да се установи ,че Дирекция“ Миграция“ е предприела реални действия за извеждане на чужденеца от РБ и за изпълнение на наложената ПАМ – „ Връщане до страна на произход“М., като по отношение на наложената ПАМ„ Връщане до страна на произход“ няма доказателства по каква причина не е изпълнена.

Твърденията в Предложението, че с оспорващия са провеждани беседи, в които той отказва да съдейства за изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ“ Връщане до страна на произход“- М. не се подкрепя от никакви доказателства по делото, нито има доказателства за предприети каквито и да било действия по изпълнение на наложената ПАМ от 2023 година- „Връщане до страна на произход- М..

Легално определение на понятието чужденец е дадено в чл.2,ал.1 от ЗЧРБ/ според която „ Чужденец“ по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Събраните доказателства сочат още, че чужденецът е гражданин на трета страна. В Директива 2008/115/ЕО е регламентирано понятието гражданин на трета страна, където „гражданин на трета страна“ е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора и което не се ползва от общностното право на свободно движение, както е определено в член 2, точка 5 от Кодекса на шенгенските граници, .„Незаконен престой“ е всяко присъствие на територията на държава-членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава-членка; .„връщане“ е процесът на връщане на гражданин на трета страна — при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане — в:— неговата страна на произход, или —страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумения на Общността или двустранни споразумения за обратно приемане или други договорености, или —трета страна, в която гражданинът на трета страна доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет;

4.Решение за връщане“ е административно или съдебно решение или друг акт, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или постановява задължение за връщане;, .„извеждане“ е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата-членка; В параграф 1,т.3б от ДР на ЗЧРБ е дадено определение на "Незаконно пребиваващ чужденец"- и това е всеки чужденец гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.

Следва да бъде посочено, че в Директива 2008/115/ЕО е предвидена възможност Държавата-членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите-членки по-специално вземат предвид,физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна; б)технически причини, като липса на възможност за превоз или неуспех на извеждането поради невъзможност за идентифициране. Ако извеждането се отлага съгласно параграфи 1 и 2, предвидените в член 7, параграф 3 задължения могат да бъдат наложени на засегнатия гражданин на трета страна. "Връщане" е действие при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане на чужденеца в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на Европейския съюз с трета страна или с двустранни споразумения за обратно приемане, или с други договорености, или в трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет,а "Доброволно напускане" е изпълнението на задължението на чужденеца за връщане в срока, определен за тази цел в заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Не се съдържат доказателства, че лицето отказва да съдейства и не желае да се завърне в страната си на произход, няма и доказателства, че чужденецът сам осуетява изпълнението на ПАМ- „Връщане до страна на произход“ и с поведението си осуетява нейното изпълнение. Наред с това, настоящият съдебен състав намира, че не съществува разумна възможност да се предприемат действия по извеждането на чужденеца от РБ, като продължаването не е обусловено от факта, че чужденецът не съдейства за установяване на неговата самоличност и за издаване на документ за пътуване, а непредприемането на действия по извеждането се дължат само и единствено на процесуалното бездействие на органите на Дирекция“ Миграция“.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че в хода на административното производство не му дадена възможност да се запознае със започналото административно производство и не е изслушан, защото преди да пристъпи към издаване на заповедта,

ответникът по оспорването е съобщил и е уведомил оспорващия за започналото административно производство и му е указана възможността да представи доказателства.

От всичко изложено дотук е видно, че материалноправните предпоставки на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО за продължаване на настаняването в специалния дом вече не са налице и са настъпили основания за освобождаване на чужденеца от СДВНЧ/- нито е налице липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна нито има забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни/, От своя страна, Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, предвижда , че "гражданин на трета страна" е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора и което не се ползва от общностното право на свободно движение, както е определено в член 2, точка 5 от Кодекса на шенгенските граници. "Незаконен престой"е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава- членка.Глава ІV – Задържане с цел извеждане от Директивата са визирани предпоставките ,при наличието на които може да бъде задържано лице с цел извеждането му от страната, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по- леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато е налице опасност от укриване; или) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.Всяко едно задържане е за възможно най- кратък срок единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. Задържането се постановява от административните или съдебните власти,Задържането се постановява в писмен вид и включва фактическите и правните основания, няма и доказателства, че е налице отказ от съдействие на чужденеца. Следва да бъде отбелязано още, че по правната си природа, принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на ПАМ“ Връщане до страна на произход“. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ.Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането,което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва продължяване на настаняването в СДВНЧ е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на ПАМ-„Връщане“, в конкретния случай в заповедта липсва посочване ,че е налице опасност от укриване, а изложеното в съдебно заседание от страна на юрисконсулт Т.,че е налице опасност чужденецът да се укрие цели да домотивира заповедта ,което е недопустимо.

В конкретната хипотеза и при казаното по- горе, от доказателствата по делото е видно, че оспорващият не е в производство за предоставяне на закрила, като има влязло в сила Решение, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Следва да бъде посочено, че опасността да се укрие, съществува не само когато лицето има вероятност да бъде извън пределите на страната, но и когато е променило адреса вътре в територията на страната или пък подава непрекъснато молби за закрила, като към датата на издаване на Заповедта за продължаване на принудителното настаняване няма доказателства, че оспорващият е депозирал последващи молби за закрила или пък, че непрекъснато подава молби за закрила, за да осуети изпълнението на ПАМ „Връщане“, няма никакви доказателства, че в периода от настаняването на чужденеца в СДВНЧ от 2023 година до датата на издаване на Заповедта Дирекция“ Миграция“ е предприела каквито и да било действия с цел осигуряването изпълнението на ПАМ- „Връщане“. От всичко изложено дотук е видно, че не са налице предпоставките за задържането/ продължаване на настаняването в СДВНЧ. Задържането в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ- „ Връщане“ е незаконно, което предпоставя отмяна на заповедта.

Претенцията на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не подлежи на уважаване. Оспорващият не е е заявил претенция за присъждане на разноски и такива не е направил, предвид това, че е освободен от заплащане на държавна такса. По силата на чл.78,ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК/ приложима по силата на препращащата норма на чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК/ когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

На тази плоскост,

ответникът по оспорването следва да бъде осъден да заплати по сметката на АССГ сумата от 5,11 евро/ 10 лева/ - държавна такса по сметката на АССГ Воден от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК, Административен съд Софияград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №5364з-5670/19.12.2025 година на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ“ МИГРАЦИЯ“, с която последният продължил Н. Е.- гражданин на М. до отпадане на обстоятелствата по ал.6 и при изключенията на ал.8 на чл.44 от ЗЧРБ, считано от 25.12.2025 година до отпадане на пречките за изпълнение на наложената спрямо нея ПАМ.

ОСЪЖДА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ“ МИГРАЦИЯ“ ГР . С. ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКАТА НА АССГ СУМАТА ОТ 5,11 евро/ 10 лева/- ДЪРЖАВНА ТАКСА, КАТО СЪЩАТА СЛЕДВА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА ОТ БЮДЖЕТА НА ДИРЕКЦИЯ“ МИГРАЦИЯ“.

На основание чл.138,ал.1Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на АПК,препис от решението да се изпрати на СТРАНИТЕ.

Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване на препис от същото,съгласно разпоредбата на чл.211,ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.

СЪДИЯ: