Решение № 2437 по гр. д. № 67494/2023 г. на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № 2437 гр. София , 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- Д СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Силвана Гълъбова Членове : Георги Ст. Чехларов Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100510019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца „ МОБАЛ „ Д - р Стефан Черкезов “ АД срещу решение от 23.05.2024 г. по гр.д. №67494/2023 г. на Софийския районен съд , 66 състав , с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ Смарт Модул – България “ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по ГПК вр. чл. 79 ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД за сумата от 9290,52 лв. , представляваща неизплатената част от уговорените в чл. 2 ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) от договора – 40 % от реализирания оборот , както и законна лихва върху главницата до окончателното заплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение ГПК по гр.д. №12044/2023 г. по описа на СРС , 66 състав , като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото. В жалбата се твърди , че решението на СРС е неправилно и постановено в противоречие със съдебната практика. Сочи , че неправилно първоинстанционният съд е приел , че процесните вземания са „ периодични плащания “ и се погасяват с изтичане на 3- год. погасителна давност. Предвид изложеното ,

жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна „ Смарт Модул – България “ ЕАД в срока за отговор по чл. 263 ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът , като обсъди доводите във

въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства , достигна до следните фактически и правни изводи : Жалбата е подадена в срок и е допустима , а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК

въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението , а по допустимостта – в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите , когато следва да приложи императивна материалноправна норма , както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения , поради което

въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно , като въззивният състав споделя

мотивите му , поради което и на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК препраща към

мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението , следва да се добави и следното : По делото не е спорно наличието на сочените договорни отношения. Спорен е единствено въпросът дали процесните вземания са погасени по давност. Понятието „ периодични плащания ” не е определено в закона. За установяването на действителния му смисъл и точното му съдържание е необходимо то да се разглежда с оглед функциите на погасителната давност и спецификата на тези вземания , за които е предвидена по - кратка от общата петгодишна погасителна давност. С оглед функциите на погасителната давност и голямото разнообразие на субективните права , законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл. 110Чл. 110. ⚖️ Практика (21) С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. ЗЗД и по - кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания , едната от които е за наем , за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален , по - кратък давностен срок за тези вземания , е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания , които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. След като разпоредбата на чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) б. „ в “ ЗЗД се отнася за изключение , то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания , които са подобни на наемите и лихвите. Ето защо под „ плащане ” по смисъла на чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) б. „ в ” ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време , който го прави изискуемо – годишен , месечен , седмичен или дневен. „ Периодично ” е това плащане , което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение , защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това , че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично , а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта , забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно , тъй като се касае за самостоятелни задължения , имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт / прост или сложен в зависимост от структурата си / с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент , в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава , когато падежът е предварително определен , а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. В обобщение и с ъгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС , понятието „ периодични плащания ” по смисъла на чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) б. ” в ” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други 2 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ заместими вещи , имащи единен правопораждащ факт , чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време , а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо , следва да се приеме , че давността за процесните вземания е тригодишна. Процесните вземания са дължими на възложителя до 10- то число на месеца , следващ месеца , за който е реализиран оборотът , т.е. не се касае за еднократно предаване на пари , а за трайно изпълнение , защото изпълнителят по договора трябва да престира повече от един път в течение на определен срок – всеки месец до 10- то число , т.е. неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации са обединени от това , че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. В случая не се касае за разсрочване на плащането на цената , противно на твърденията на въззивника във

въззивната жалба , а за повтарящи се задължения за плащане , падежът на които е предварително определен. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд ,

въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна , а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено , като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и направеното искане , на въззиваемата страна основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1500,00 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло р е шение №9803/23.05.2024 г. , постановено по гр.д. №67494/2023 г. по описа на СРС , ГО , 66 състав.

ОСЪЖДА „ МОБАЛ „ Д - р Стефан Черкезов “ АД , ЕИК 104510514, седалище и адрес на управление : гр. Велико Търново , ул. „ Ниш “ №1, да заплати на „ Смарт Модул – България “ ЕАД , ЕИК 130924559, седалище и адрес на управление : гр. София , ул. „ Ангел Кънчев ” №11, ет. 4, ап. 3, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 1500,00 лв. , представляваща разноски във въззивното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 3

Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)