За касационните жалби срещу решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68Чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Раздел II. Административнонаказателни разпоредби от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 227аЧл. 227а. ⚖️ Практика (25) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. ( 2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. (3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4500 лв. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. (5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Субсидиарно прилагане от Административнопроцесуалния кодекс. За частните жалби срещу определения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68Чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Раздел II. Административнонаказателни разпоредби от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 235аЧл. 235а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Субсидиарно прилагане от Административнопроцесуалния кодекс.

1. В производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. 2. В производството по раздел ІІІ на Административнопроцесуалния кодекс „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8Чл. 45. ⚖️ Практика (111) (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. (2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството. Особен ред за извършване на някои процесуални действия и/или ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт.

Решението на съответната колегия, обективиращо резултата от упражняване на правомощието по чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт за потвърждаване или отмяна на наложено от съответния административен ръководител дисциплинарно наказание по чл. 308 ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", се приема с мнозинство, повече от половината от присъстващите

За касационните жалби срещу решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68Чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Раздел II. Административнонаказателни разпоредби от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 227аЧл. 227а. ⚖️ Практика (25) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. ( 2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. (3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4500 лв. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. (5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Субсидиарно прилагане от Административнопроцесуалния кодекс.

За частните жалби срещу определения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68Чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Раздел II. Административнонаказателни разпоредби от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 235аЧл. 235а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Субсидиарно прилагане от Административнопроцесуалния кодекс.

Наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250Чл. 250. ⚖️ Практика (3) (1) Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. (2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Предявяване на искането АПК.

: Заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (чл. 76, т. 3 отм.) подлежи на отмяна от съда, когато противоречи на Директива 2004/38/ЕО. 1. Принципът на примата бе и изрично признат от държавите членки с нарочна декларация №17 към Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Официален вестник, С 306 от 17.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г. 2. Съд на Европейския съюз, решение от 15.06.1964 г., Costa/ENEL, дело 6/64, Recuiel 1194; решение от 17.12.1970 г., Internationale Handelsgesellschaft mbH, дело 11/70, Recuiel 1125. 3. Съд на Европейския съюз, решение от 09.03.1978 г., Simmenthal, дело 106/77, Recuiel 629, т. 17. 4. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №1612/68 и отменящи директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38/ЕО). 5. Нормата е в сила от 20.10.2009 г., „Държавен вестник” бр. 82/2009 г. 6. Правото е и за членовете на техните семейства независимо от националността им. 7. Действала до 20.10.2009 г., „Държавен вестник” бр. 82/2009 г. 8. Съд на Европейския съюз, решение от 04.12.1974 г., Van Duyn, дело 41/74, Recueil 1227, т. 18; така също Съд на Европейския съюз, решение от 27.10.1977 г., Bouchereau, дело 30/77, Recueil 1999, т. 33. 9. Виж т. 18 на решението по делото Van Duyn. 10. Т. 18 на решението по делото Van Duyn; същото и в т. 34 на решението по делото Bouchereau. 11. Съд на Европейския съюз, решение от 28.10.1975 г., Rutili, дело 36/75, Rec. 1219, т. 51. 12. Чл. 27, §1, изречение последно от Директива 2004/38/ЕО; Съд на Европейския съюз, решение от 26.04.1988 г., Bond, дело 352/85, Recueil 2085, т. 34; решение от 29.10.1998 г., Комисията/Испания, дело С-114/97, Recueil І-6717, т. 41-42; решение от 14.03.2000 г., Eglise de scientology, дело C-54/99, Recueil, І-1335, т. 16 и 17. 13. Чл. 27, §2 от Директива 2004/38/ЕО. 14. Съд на Европейския съюз, решение от 18.05.1982 г., Adoui & Cornuaille, дело 115 и 116/81, т. 8 и 9. 15. Чл. 27, §2 от Директива 2004/38/ЕО. 16. Чл. 27, §3 от Директива 2004/38/ЕО. 17. Виж т. 27 и 28 от решението по делото Bouchereau. 18. Съд на Европейския съюз, решение от 03.07.1980 г., Pieck, дело 157/79, Rec. 2171, т. 18 и 19; решение от 19.01.1999 г., Calfa, дело С-348/96г., Recueil І-00011, т. 27; решение от 30.11.1995 г., Gebhard, дело С-55/94, Recueil І-04165, т. 37; решение от 26.11.2002 г., Olazabal, дело С-100/01, Recueil І-10981, т. 43. 19. Съд на Европейския съюз, решение от 16.05.1989 г., Buet, дело 382/87, Recueil 1235, т. 11. 20. Съд на Европейския съюз, решение от 26.02.1975 г., Bonsignore, дело 67/74, Recueil 297, т. 6; 21. Виж т. 6 от решението по делото Bonsignore; т. 29 от решението по делото Rutili; т. 24 от решението по делото Jipa. 22. Т. 28 и 35 от решението по делото Bouchereau. 23. Виж т. 28 от решението по делото Rutili; т. 21 от решението по делото Calfa; решение от 29.04.2004 г., Orfanopoulos and Oloveri, дело С-482/01 и С-493/01, Recueil І-05257, т. 66; решение от 31.01.2006 г., Комисията/Испания, дело С-503/03, Recueil І-1097, т. 46; решение от 27.04.2006 г., Комисията/Германия, дело С-441/02, Recueil І-3442, т. 35; виж също т. 24 от решението по делото Jipa. 24. Виж т. 27 от решението по делото Calfa. 25. Виж т. 21 от решението по делото Simmenthal. 26. Виж т. 24 от решението по делото Simmenthal.

: ОТКЛОНЯВА искането на председателя на Върховния административен съд на основание чл. 125 ЗСВ до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: „1. При настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, т. 1 и т. 2 от Конвенция ТИР какви са конкретните действия, които следва да бъдат предприети от митническите органи, преди да се пристъпи към търсене на отговорност от солидарния длъжник АЕБТРИ? 2. В кой момент следва да се потърси отговорността на гарантиращата асоциация в случаите на изискуеми публични държавни вземания по чл. 8, т. 1 и т. 2 от Конвенция ТИР, за които има образувано изпълнително дело срещу лицето, което пряко ги дължи, и как следва да се съобразят сроковете, които Конвенция ТИР предвижда за търсене на солидарна отговорност в случая?

За градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район, като съставна административно-териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии.

ОТКЛОНЯВА искането на Председателя на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2014 г. по описа на Общото събрание на двете колегии на Върховния административен съд по следните въпроси: Допустимо ли е пазарната цена по §1а, т. 2 от ДР на ЗДС да бъде установена въз основа на една-единствена сделка, отговаряща на изискванията на закона, или следва да бъдат установени поне две или повече такива сделки ? Когато подлежащият на отчуждаване недвижим имот към момента на отчуждаването се намира в урбанизирана територия на населеното място, следва ли да се изследват пазарни аналози за сделки, касаещи земеделски земи, каквито са били към момента на възстановяване на собствеността, или само такива, касаещи сделки със земи в урбанизирани територии ? Допустимо ли е за определяне пазарната цена на отчуждавания имот да се ползват сделки, чийто предмет касае идеална част от имот, имащ сходни характеристики с отчуждавания и намиращ се в близост до него, както и апортна вноска под формата на имот, след като в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС изброяването на относимите пазарни свидетелства не е изчерпателно ? Представлява ли съществено нарушение на процедурата по отчуждаването неспазването от страна на административния орган на предвидения в чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС тримесечен срок ? Нарушен ли е принципът за „равностойно парично обезщетение”, ако датата на възлагане на независимата експертиза е извън сроковете, посочени в чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС и в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ? ПРЕКРАТЯВА производството по тълкувателно дело № 6/2014 г. по описа на Общото събрание на двете колегии на Върховния административен съд по така посочените въпроси.

1. Характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен. 2. Изтичането на срока преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост.

Не е нищожен ревизионен акт, издаден на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай, че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила РА.

При извършването на повече от една търговски сделки на едро с налични храни и цветя, извън законоустановените за това места, търговецът извършва няколко отделни нарушения по смисъла на чл.3б, вр. чл.65, ал.2 от Закона за стоковите борси и тържища и във вр. с чл.18Чл. 18. ⚖️ Практика (4) Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. от Закона за административните нарушения и наказания.

1. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1Чл. 140. ⚖️ Практика (10) (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. (2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Представяне на електронни документи АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред.

2.Съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1Чл. 97. ⚖️ Практика (7) (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела. (2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения. (3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. (4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи." 19. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите "състава на" се добавя "на колегиите и". 20. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите "т. 13" се заменят с "т. 14". 21. В чл. 125: а) създава се нова т. 4: "4. съдия в административен съд;" б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7. 22. В чл. 125а: а) в ал. 1 се създава нова т. 3: "3. председателят на административния съд;" б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. 23. В чл. 125в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите "т. 2 - 4" се заменят с "т. 2 - 5". 24. В чл. 127: а) създава се нова ал. 3: "(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд."; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5; в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1 - 4" се заменят с "ал. 1 - 5"; г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4", а думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5". 25. В чл. 132, ал. 2 думите "ал. 1 - 5" се заменят с "ал. 1 - 6". 26. В чл. 143: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: "(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1." 27. В чл. 146, т. 2 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6". 28. В чл. 147: а) създава се нова ал. 4: "(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една г... АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.