Присъда №21/18.05.2010 НОХД № 379/2007 ОС Перник

  Присъда №21/18.05.2010 НОХД № 379/2007 ОС Перник Присъда №21/18.05.2010 НОХД № 379/2007 ОС Перник Наказателно дело от общ характер № 21/2007 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Б.Г., с ЕГН ********** , българин, български гражданин, роден на *** ***, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан , за ВИНОВЕН в това, че на ***, в гр. Р. в “МБАЛ – Радомир” ЕООД - ­гр. Радомир., като *** /на основание Трудов договор №***/, извършващ ръководство, координация и контрол на цялостната лечебно диагностична дейност на определен контингент в стационара /съгласно длъжностна характеристика/ , поради незнание - при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най - малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т.Х.Г., не провел нужните изследвания /поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликимията/, не е проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и немарливо изпълнение на занятие - не е осигурил динамично наблюдение на болния, като вместо това го е преждевременно изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване, не го информирал за здравословното му състояние и необходимостта от лечение; не е потърсил помощ от друго лечебно заведение осигуряващо по-голям обем от диагностични и лечебни дейности, с които си действия нарушил: чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; разд.VI, чл.2 от длъжностната характеристика на ***; не организирал и не провел лечебно-диагностичния процес на поверения му пациент, не назначил и не провел диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето - като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ -„Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”, която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Х.Г., ЕГН: ******, настъпила на *** в гр. Д., поради което и на основание чл. 123 ал.1 пр.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. и 2 от НК, във вр. с чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го ОСЪЖДА на две години лишаване от свобода, като по обвинението за това да е нарушил чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето – поставил оценка на здравословното състояние на пациента, основавайки се на имущественото му състояние, го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА. На основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изпълнение на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.И. с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на *** ***, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на ***, в гр. Р. в “МБАЛ – Р.” ЕООД - ­гр.Р., като *** /на основание Трудов договор №***/, осъществяващ планиране, организиране, контрол и отговарящ за цялостната дейност на отделението /съгласно длъжностна характеристика/, поради незнание – при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най-малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т.Х.Г., не е разпоредил провеждане на нужните изследвания /поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликимият/, не е проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и поради немарливо изпълнение на занятие - не е извършил личен преглед на болния, не е осигурил динамичното му наблюдение, като вместо това го е преждевременно изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване, не го информирал за здравословното му състояние и необходимостта от лечение; не е потърсил помощ от друго лечебно заведение осигуряващо по - голям обем от диагностични и лечебни дейности, с които си действия нарушил: чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; разд.VIІ, ал.1, б.”А” от длъжностната характеристика на ***; не назначил своевременно и не извършил диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето- като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ - „Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”, която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Х.Г., ЕГН: ******, настъпила на *** в гр. Д., поради което и на основание чл. 123 ал.1 пр.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. и 2 от НК, във вр. с чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го ОСЪЖДА на две години лишаване от свобода, като по обвинението за това да е нарушил чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето – поставил оценка на здравословното състояние на пациента, основавайки се на имущественото му състояние, го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА. На основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изпълнение на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимите Ц.Б.Г. И С.А.И. – със снети самоличности по делото , да заплатят солидарно на Г.Х. ***, с ЕГН ********** сумата от 580,40 лева – представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х. ***, с ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимите Ц.Б.Г. и С.А.И. /солидарно/ за сумата от 100000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на деянието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимите Ц.Б.Г. и С.А.И. - със снети самоличности по делото, да заплатят по сметка на ОД МВР гр.Перник сумата 1620 лева за направени разноски от фазата на досъдебното производство, а по сметка на ПОС да заплатят сумата 2600 лева за направени разноски от фазата на съдебното следствие, както и сумата от 50 лева за държавна такса изчислена съразмерно уважената част на гражданският иск.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15 дневен срок , считано от днес.

Председател:

МОТИВИ към присъда №21/18.05.2010 год. , постановена по нох. дело №379 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2007 год.

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против подсъдимият Ц.Б.Г. с ЕГН ********** *** , роден на *** *** , жив.гр.Р.,с висше образование, женен, неосъждан за това ,че : На 18.10.2006 г., в гр. Р. в “МБАЛ – Р.” ЕООД - ­гр.Р., като *** /на основание Трудов договор №***, извършващ ръководство, координация и контрол на цялостната лечебно диагностична дейност на определен контигент в стационара /съгласно длъжностна характеристика/ поради незнание - при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най- малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т.Х.Г., не провел нужните изследвания /поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликимията/, не е проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и немарливо изпълнение на занятие - не е осигурил динамично наблюдение на болния, като вместо това го е преждевременно изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване, /заради неплатени осигуровки/; не го информирал за здравословното му състояние и необходимостта от лечение; не е потърсил помощ от друго лечебно заведение осигуряващо по - голям обем от диагностични и лечебни дейности, с които си действия нарушил: чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето - поставил оценка на здравословното състояние на пациента, основавайки се на имущественото му състояние; разд.VI, чл.2 от длъжностната характеристика на ***; не организирал и не провел лечебно-диагностичния процес на поверения му пациент, не назначил и не провел диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето - като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ -„Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”, която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Х.Г., ЕГН: ******, настъпила на *** в гр. Д. - престъпление по чл. 123, ал.1, пр.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. и 2 от НК.

С обвинителния акт е повдигнато обвинение и против подсъдимия С.А.И. с ЕГН ********** *** , роден на *** ***, жив.гр.П., с висше образование, женен, неосъждан за това, че: На 18.10.2006 г., в гр. Р. в “МБАЛ – Р.” ЕООД - ­гр.Р., като *** /на основание Трудов договор №***, осъществяващ планиране, организиране, контрол и отговарящ за цялостната дейност на отделението /съгласно длъжностна характеристика/, поради незнание – при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най-малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т.Х.Г., не е разпоредил провеждане на нужните изследвания /поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликимият/, не е проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и поради немърливо изпълнение на занятие - не е извършил личен преглед на болния, не е осигурил динамичното му наблюдение, като вместо това го е преждевременно изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване, /заради неплатени осигуровки/; не го информирал за здравословното му състояние и необходимостта от лечение; не е потърсил помощ от друго лечебно заведение осигуряващо по - голям обем от диагнодстични и лечебни дейности, с които си действия нарушил: чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето- поставил оценка на здравословното състояние на пациента основавайки се на имущественото му състояние; разд.VIІ, ал.1, б.”А” от длъжностната характеристика на ***; не назначил своевременно и не извършил диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето- като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ-„Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”, която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Х.Г., ЕГН: ******, настъпила на *** в гр. Д. - престъпление по чл.123, ал.1, пр.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. и 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявения от Г.Х.С. / сестра на починалия Т.Г. / срещу двамата подсъдими солидарно , граждански иск за сумата от 100 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в душевни мъки и страдания от смъртта на нейния брат Т.Х.Г. , както и за сумата от 2430лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени от нея разходи за погребение , направа на паметна плоча , панихиди и транспортни разходи. Г.Х.С. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа повдигнатите обвинения и предлага на двамата подсъдими да се наложи наказание от по две години лишаване от свобода , чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 , ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК с изпитателен срок от четири години.

Гражданските ищец и частен обвинител чрез процесуалния си представител-адв. В. поддържа повдигнатите обвинения , като претендира предложните от прокурора наказания да бъдат изтърпени ефективно от двамата подсъдими. По отношение на предявените гр.искове , моли същите да бъдат уважени в пълен размер.

Подсъдимите Ц.Г. и С.И. не се признават за виновни.Чрез защитниците си адв. В. и адв. А. излагат доводи ,че деянието по чл.123 , ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК не е осъществено от обективна и субективна страна. Развиват съображения , че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение и молят ПОС да постанови оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими.

Пернишкият окръжен съд като провери събраните по делото доказателства по реда на чл.14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита от НПК , намери за установено следното :

Подсъдимият Ц.Б.Г. има диплома за завършено висше образование, специалност „медицина”, от ***г. на Медицинска академия- София и Свидетелство за призната специалнист-„хирургия” от *** на същата академия. Същият е назначен като *** в хирургично отделение на МБАЛ- гр.Р. с трудов договор № ***. Като такъв обвиняемият извършва ръководство, координация и контрол на цялостната лечебно диагностична дейност на определен контингент в стационара, съгласно длъжностната му характеристика.

Подсъдимият С.А.И. има диплома за завършено висше образование, специалност „медицина”, от ***г. на Медицински факултет- Пловдив и Свидетелство за призната специалнист- „хирургия” от ***, от Медицинска академия, Медицински факултет- Пловдив. Същият е назначен като *** хирургично отделение на МБАЛ- гр.Р., с трудов договор № ***/.Съгласно длъжностната си характеристика осъществява планиране, организиране и контрол, и отговаря за цялостната дейност на отделението.

На 17.10.2007 г. св.Л.Б. отишъл на работа в Търговия на едро гр.Р. и там негова колежка му казала, че пострадалия Т.Г., който също работел там като общ работник се чувства много зле. Свидетелят сварил Г. да седи на пейката, свит и държащ се за корема.Извикал още един колега и двамата заедно го занесли до служебния автомобил , защото от болки не можел да ходи сам. Закарали го в ЦСМП – Р., където бил приет със силни коремни болки.

В ЦСМП – Р., Г. бил приет и прегледан от св.А.С.- фелдшер в ЦСМП, който преценил, че пациента изглежда зле, бил със силни болки, лицето му било зачервено, напрегнато, превивал се, охкал и викал от болки. Измерил му кръвното налягане и направил палпаторно изследване на корема /той не бил твърд/. Направил си извода , че се касае за остър панкреатит и своевременно бил извикан лекар от “Хирургично отделение” на болницата – д-р Ц.Г., който не бил дежурен по това време. Той се е отзовал , прегледал болния и съмнявайки се за перфорация на стомашна или дуоденална язва, назначил обзорна графия на корема и гръдния кош, и кръвни изследвания. След като получил резултатите от извършените изследвания и съобразно констатираните от него симптоми , поставил на Г. работна диагноза “ остър панкреатит “. Настанил пациента в хирургическо отделение. Била назначена терапия - инфузионна терапия, куамател, гордокс, аналгетици и спазмалитици. При повторен преглед същата вечер констатирал, че вследствие на приложената терапия състоянието на пациента се е подобрило и преценил, че не е необходима хирургична намеса. Оставил през нощта пациента на активно наблюдение на дежурния лекар.

На другата сутрин- 18.10.2006г., подсъдимият Г. минал на визитация, заедно със завеждащия отделението-подсъдимия д-р С.И. и отново прегледал пациента, като преценил, че същият е с подобрено общо състояние. И. се запознал със случая от колегата си , като на свой ред извършил палпаторно опипване на корема и преглед с медицински слушалки. След приключване на визитацията двамата подсъдими взели решение за изписване на Т.Г.. При изписването му се пристъпило към оформянето на документите по престоя на Т.Г. , включително и справка дали лицето е здравно осигурено , тъй като резултатите от тази справка се подават на счетоводството в администрацията на отделението. Оформянето на документацията по изписването било извършено от свид. Б.Г.-медицинска сестра в отделението.След като изготвила историята на заболяването свид.Г. следвало да прикрепи към нея и справката досежно здравното осигуряване на пациента. Във връзка с това бил проведен разговор с Т.Г. дали е здравно осигурен , на което той отговорил , че е здравно осигурен , но за кратък срок . От направена справка установили, че Г. е с неплатени здравни осигуровки за 8 месеца. Въпросът за това дали Г. е здравно осигурен или не бил поставен обаче , след като решението за неговото изписване вече е било взето.

На 18.10.2006г.,сутринта, св.А.Г., братовчед на пострадалия Т.Г., отишъл да го види в болницата. Пострадалият Г. му обяснил, че има лек перитонит. Двамата отишли с колата до вкъщи, за да си вземе пострадалия личните документи и пари, и се върнали в болницата. Там платили потребителска такса и си тръгнали. Т.Г. бил изписан от болницата в гр.Р. с окончателна диагноза “ остър панкреатит”. Когато го изписали, Г. имал болки в областта на корема, но се чувствал по-добре и можел да ходи сам. Св. А.Г. откарал братовчед си в къщата на неговата майка-св.Ж.Х., която да се грижи за него. Последният спазвал хранителна диета и не употребявал алкохол, както му казали лекарите, но не се чувствал добре. Роднините му искали да го откарат в болницата, но той не позволил, защото според думите му, там не му помогнали и му искали здравни осигуровки.

На 21.10.2006 г., т.к. домашното лечение на Г. не помогнало и с оглед влошеното му състояние, близките, при които живеел, уведомили сестра му- св.Г.С.,***, за заболяването му и и казали, че е изписан от Р. болница с диагноза перитонит, защото няма здравни осигуровки.Притеснена свидетелката се свързала със свои познати лекари, от които разбрала, че диагнозата „перитонит” е много опасна и уредила настаняването на брат си в гр. С.

На 21.10.2006 г.,св. Г.С. и св.А.Г., с лек автомобил, тръгнали да откарат пострадалия в болница , но последният станал много зле и на гл. път Е 79, в района на гр. Д., на път за болнично заведение в гр. С.Т.Х.Г. починал. От болничното заведение в гр. Д., където Г. е бил закаран, само констатирали смъртта му.

При извършена аутопсия на трупа на починалия е установено, че смъртта му се дължи на остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност от нарушения в кръвоснабдяването /тромбози в съдовете/ на сърцето и белия дроб, в резултат на патологични промени в коремната кухина – тромбози на малки мезентериални съдове и последващ перитонит.

Във връзка с предмета на разследването, е назначена и извършена, комплексна съдебно – медицинска експертиза, от лекари специалисти в различни области към ЦСМД – гр. С., по време на която е установено, че между настъпилата смърт на пациента и допуснатите медицински пропуски от лекуващия лекар и завеждащ хирургичното отделение има причинно – следствена връзка. Причината за смъртта на Г. е остър мезентериален съдов инцидент от смесен тип, довел до гнойно- некротични промени в червата и последващ перитонит с всички последствия от него- ендотоксинемия, нарушения във водно- електролитен и въобще хомеостатичен баланс в организма, включително и с нарушения в кръвосъсирващата система. Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза, обв. Ц.Б.Г. и С.А.И. са допуснали груб медицински пропуск, като са изписали преждевременно болния от болницата, с невярна окончателна диагноза и неадекватно лечение, довели до смъртта на пациента.Правилното диференциално- диагностично обсъждане на казуса, провеждането на съответните изследвания- поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликемията, и активното наблюдение в условията на болничното заведение, са били основата за поставяне на вярната диагноза. В този случай при своевременна оперативна интервенция е съществувала реалната възможност за спасяване живота на болния. Клиничният ход на заболяването в самото начало, с остро възникнала внезапна болка в корема, предполага две основни спешни хирургични заболявания- на перфоративен перитонит и мезентериално- съдов инцидент.Първата е отхвърлена след рентгенографията на корема. Не е мислено за втората /според симптомите по- възможната/, а директно е поставена диагноза перитонит, при който началото не е такова.Това показва незадълбоченост в медицинската преценка и небрежност при изпълнение на професионалните задължения. Според експертизата, наличието на „остър панкреатит”- каквато диагноза е поставена от лекарите в болницата в Р., е спешно коремно хирургично заболяване, което налага болнично лечение.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите показанията на свидетелите А.Г. , Г.С. , Л.Б. , Ж.Х. *** , Б.Г. *** , К.К. , А.С. , Т.Т. и Д.Я. , от приложените писмени доказателства : медицинска документация на пострадалия Т. Г. от МБАЛ –гр.Д. /л.41-83/ медицинска документация на пострадалия Т.Г. от МБАЛ –Р. /том І- л.85-л.115; том ІІ- л.1-л.98/, медицинска документация на пострадалия Т.Г. от МБАЛ – К. /том ІІ- л.99- л.103/; съдебно - медицинска експертиза / том ІІ- л.112-122/, свидетелства за съдимост том І- л.16- 19 / и др.

С оглед прецизното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото и отстраняване на всякакви съмнения за противоречия и непълноти в експертизата изготвена на досъдебното производство , в съдебната фаза на процеса е допусната допълнителна съдебно медицинска експертиза със задачи , конкретно формулирани както от защитата на подсъдимите , така и от страна на гражданския ищец и частен обвинител. На така поставените допълнителни задачи експертите от петорната допълнителна експертиза са отговорили в пълнота , недвусмислено , ясно и точно.

Видно от заключението по тази допълнителна експертиза непосредствената причина за смъртта на Т.Г. е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност в резултат от пръснат тип тромбоемболизъм засегнал миокарда и белия дроб. Тази непосредствена причина обаче се дължи на основаното заболяване на Г. , което е остър мезентериално съдов инцидент от смесен тип , довел до гнойно-некротични промени в червата и последващ перитонит с всички последствия от него. / отговор на 1-ви 2-ри въпрос от експертизата /.

Установено е също така ,че още при снетата анамнеза при постъпването на болния на 17.10.2006год. , където са отразени данни за силни болки в корема , гадене , позиви за повръщане , обща отпадналост и изпотяване , а при прегледа е установено леко увредено общо състояние с палпаторна болка в областта на епигастриума и лявото подбедрие , са били налице достатъчно симптоми за да бъдат обсъждани петте основни синдрома на хирургичен корем , които са :1 перфоративен , 2.възпалителен , 3.илеус , 4.мезентериална тромбоза и емболия и 5.остър панкреатит. В този смисъл след отхвърлянето на перфоративния синдром при извършеното рентгенологично изследване , на пациента прибързано и поставена диагноза “ остър панкреатит “. Експертите уточняват ,че в конкретния случай началото на болката е внезапно , което не е характерно за панкреатита , а драматичното внезапно начало на болката с последващ вълнообразен характер и сравнително бързо преходен характер на болката може да има само при остър мезентериално съдов инцидент , но не и при панкреатит/отговор на въпрос 6-ти /. Експертите са категорични ,че лекарите е следвало да поставят назогастрична сонда и да извършат корекция на хипаргликамията с оглед установяването на вярната диагноза / отговор на въпрос 9-ти /

В отговора на въпрос 12-ти от експертизата , експертите са категорични че : “….Клиничният ход на заболяването в самото начало-остро възникнала палпаторна болка в корема предполага две основни спешни хирургични заболявания-1. на перфоративен перитонит и 2. на мезентериално съдов инцидент. След като перфорацията е отхвърлена не е мислено за втората възможност-мезентериално съдов инцидент. Вместо това директно е поставена диагноза “панкреатит “ при който началото не е такова. Не е обсъдено това ,че в случая няма повишаване на серумната диастаза. Всичко това говори за незадълбоченост в медицинската преценка…” Според заключението на вещите лица липсата на продължително динамично наблюдение на болния , поради преждевременното му изписване всъщност е основния медицински пропуск , което на свой ред влачи след себе си последици като невярна окончателна диагноза и неадекватно лечение. / отговор на въпрос 12-ти./

На въпрос 11-ти и 15-ти от експертизата експертите установяват ,че : въпрос 15- “ ….острият панкреатит е спешно коремно хирургично заболяване / остър хирургичен корем / , което налага болнично лечение с оглед евентуално провеждане на спешна оперативна интервенция , тъй като острият хирургичен корем е съвкупност от хирургични диагнози , налагащи хирургична интервенция в спешен порядък с цел спасяване живота на пациента….” и въпрос 11- “…Същото динамично наблюдение е могло да бъде проведено в специализираните отделения или клиники имащи възможност за провеждане на такива интервенции…”

В отговора на въпрос 9-ти поставен от защитата на подсъдимите , вещите лица са заявили ,че лечението с аналгетици , каквото е предприел подсъдимият Г. е позволено само когато диагнозата “ остър панкреатит “ е сигурна и е отхвърлена възможността за други остри хирургични заболявания , тъй като аналгетиците принципно замъгляват клиничната картина при острия корем. Налага се изводът ,че подсъдимият Г. е предприел лечение с аналгетици прибързано , без да направи всичко необходимо , за да се убеди и да отхвърли категорично други остри хирургични заболявания.

Фактическият състав на престъплението по чл.123 , ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК предвижда изпълнителни деяния , които са групирани в две алтернативно дадени форми-1. изпълнително деяние / действие или бездействие / породено от незнание и 2. изпълнително деяние , чиято основна характеристика е немарливостта , т.е подценяване , недоглеждане и лекомислено пренебрегване на факти и обстоятелства , които са важни и основни за конкретно сложилата се фактическа обстановка. Вредоносният резултат при това престъпление е леталният изход-настъпването на смърт. От субективна срана деянието е извършено по непредпазливост като форма на вината-груба небрежност или самонадеяност. Обект на престъпното посегателство са обществените отношения свързани с личността. Начина на извършване на престъплението е свързан с изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност , представляващи източник на повишена опасност. Между извършеното от подсъдимия деяние и настъпилия вредоносен резултат трябва да е налице причинно-следствена връзка.

В конкретният случай , настоящият съдебен състав на ПОС , намери ,че и двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. , ал1 от НК , поради което и обвинението са явява доказано по несъмнен и категоричен начин. Това е така по следните съображения :

И двамата подсъдими- Ц.Г. и С.И. са извършили деянието в качеството си на медицински специалисти. Подсъдимият Ц.Б.Г. има диплома за завършено висше образование, специалност „медицина”, от ***г. на Медицинска академия- София и Свидетелство за призната специалнист-„хирургия” от 1995г., на същата академия. Същият е назначен като *** в хирургично отделение на МБАЛ- гр.Р. с трудов договор № ***. Като такъв обвиняемият извършва ръководство, координация и контрол на цялостната лечебно диагностична дейност на определен контингент в стационара, съгласно длъжностната му характеристика. Подсъдимият С.А.И. има диплома за завършено висше образование, специалност „медицина”, от ***г. на Медицински факултет- Пловдив и Свидетелство за призната специалнист- „хирургия” от ***, от Медицинска академия, Медицински факултет- Пловдив. Същият е назначен като *** на хирургично отделение на МБАЛ- гр.Р., с трудов договор № ***.Съгласно длъжностната си характеристика осъществява планиране, организиране и контрол, и отговаря за цялостната дейност на отделението. Упражняването на медицинска професия , за което и двамата безспорно притежават правоспособност , е медицинска дейност , която е правно регламентирана / Закона за здравето , Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ , Кодекса на професионална етика на лекаря / и която дейност представлява източник на повишена опасност , тъй като основен предмет на тази дейност е живота и здравето на хората.

Извършеното и от двамата подсъдими деяние осъществява и двете предвидени в закона форми-незнание и немарливо изпълнение. Установи се по делото ,че към момента на извършения на Т.Г. преглед са били налице оплаквания от пациента и достатъчно симптоми за поставянето или най-малкото за подозирането на вярната диагноза-мезентериално съдов инцидент , който като синдром на острия хирургичен корем започва с внезапна остра болка , позиви за гадене , повръщане , има вълнообразен , флуктуиращ и сравнително бързопреходен характер на болката. Поради незадоволителна професионална подготовка двамата прибързано са поставили диагноза “ остър панкреатит “ , при който външно проявните форми не са такива и без да отчетат ,че в случая липсва повишаване на серумната диастаза.Високата професионална квалификация и подготовка изисква познаване на основните симптоми на заболяването , правилна преценка на резултатите от медицинските изследвания и провеждането на необходимите такива - в случая поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликамията. Вместо това прибързано са предприети действия по лечение с аналгетици , което замъглява клиничната картина при острия хирургичен корем и без да е направено всичко възможно да се установи по несъмнен начин ,че правилната диагноза е “панкреатит” , а не някои от останалите синдроми на острия хирургичен корем.Проявена е една незадълбоченост и повърхностен подход в медицинската преценка. Следователно и двамата подсъдими не са извършили дължимото и очакваното от тях- а именно да извършат всички необходими действия по диагностициране на заболяването на пострадалия и предприемане на адекватното лечение.. Причина за всичко това е незнанието , некомпетентността , незадоволителната професионална подготовка , въпреки придобитата от тях правоспособност да упражняват една високоотговорна професия , чиито предмет е живота и здравето на гражданите.

Освен незнанието и двамата подсъдими са демонстрирали едно немарливо и лекомислено отношение към професионалните си задължения. Това е така защото и двамата подсъдими са разполагали с обективната възможност да оставят болния за продължително и динамично наблюдение , което продължително проследяване състоянието на пациента е необходимо с оглед установяване на вярната диагноза и коригиране на лечебните мероприятия Същите не са потърсили помощ от друго лечебно заведение осигуряващо по-голям обем от лечебни и диагностични дейности , където по спешност би могла да се извърши спешна хирургична интервенция , каквато възможност винаги следва да се осигури на пациента при заболяване “ остър хирургичен корем “. Вместо това и двамата безотговорно и леконравно са счели ,че не следва да се възползуват от тази възможност и макар ,че са могли и са били длъжни да сторят това , същите преждевременно са изписали пациента от болницата., а при изписването на пациента същите дори не са го уведомили за здравословното му състояние , за това ,че се касае за остър корем , което е спешно хирургично заболяване и необходимостта незабавно да потърси компетентна медицинска помощ в случай на влошаване на здравословното му състояние. Всичко това говори за пренебрежително , лекомислено и непоследователно отношение към професионалните задължения , за непознаване и пренебрегване на принципите на спешност , поради което и предприетото от двамата подсъдими изпълнение на служебните задължения носи всички необходими и достатъчни параметри на немарливостта.

С действията си подсъдимият Ц.Г. е нарушил конкретни разпоредби от правнорегламентирана дейност и това са : чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; разд.VI, чл.2 от длъжностната характеристика на *** в хирургическо отделение; не организирал и не провел лечебно-диагностичния процес на поверения му пациент, не назначил и не провел диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето - като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ -„Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”, която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност.

С поведението си подсъдимият С.И. е нарушил чл.82 ал.l т.l вр.чл.81 ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т.l от Закона за здравето - не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, при спешно състояние; разд.VIІ, ал.1, б.”А” от длъжностната характеристика на ***; не назначил своевременно и не извършил диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и правилата на добрата медицинска практика; чл.92 ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Т.l и 2 от Закона за здравето- като лекуващ лекар не информирал точно пациента за здравословното му състояние и необходимостта от лечение, както и за заболяването, за което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза; чл.24 ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ-„Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане в пациента в най- близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности”.

Като резултат и в причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимите деяние и нарушаване на конкретни правнорегламентирани задължения е настъпилия за Т.Г. летален изход. И двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.123 , ал.1 ,пр.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.-во и 2- ро от НК.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост и в частност груба престъпна небрежност като форма на вината , тъй като и двамата подсъдими не са предвиждали настъпването на вредоносния резултат , но са могли и са били длъжни да го предвидят при условията на отговорно и професионално отношение към поетите служебни задължения , квалифицирани знания , умения и опит и стриктно спазване на задълженията , регламентиращи упражняваната от тях дейност.

Смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими е чистото им съд.минало. Отегчаващи вината обстоятелства няма. Причини за извършване на деянието е непрофесионалното поведение на двамата подсъдими , съчетано с непознаване на правнорегламентираната дейност.

Съдът намери ,че обвинението за това двамата подсъдими да са нарушили чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето-поставили са оценка на здравословното състояние на Г. основавайки се на имущественото му състояние , остана недоказано в процеса. От показанията на свидетелите В.Д. , М.С. и Б.Г. се установява ,че въпросът за здравата осигуровка на Г. е бил поставен едва тогава , когато решението за неговото изписване вече е било взето , а не обратното. Показания в смисъл ,че Т.Г. е изписан заради неплатени здравни осигуровки са дали свид. Г.С. , Ал.Г. и Ж.Х. , но същите не са били преки очевидци на случилото се , а само пресъздават впечатленията , които починалия Т.Г. е споделил с тях. Впечатленията на Т.Г. обаче може да са повлияни с оглед здравословното му състояние , поради което по-голяма тежест следва да се даде на показанията на свидетелите Д. , С. и Г. , които са очевидци. По тези съображения по обвинението за нарушаване на чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето , подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани.

При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимите , съдът намери ,че същата ще следва са постанови при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В този смисъл съдът , като прецени степента на обществената опасност на деянието и на всеки от двамата подсъдими , при условията на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК и при превес на смекчаващите вината обстоятелства намери , че за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК , наказанието което следва да се наложи и на двамата подсъдими следва да бъде определено под средния размер предвиден в закона , а именно по две години лишаване от свобода за всеки от подсъдимите. Настоящата съд. инстанция намери , че наложените на двамата подсъдими наказания , не следва да бъдат изтърпявани ефективно и тъй като са налице условията на чл.66 , ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК , то на това основание изпълненията на наказанията ще следва да бъдат отложени с изпитателен срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.

По гражданските искове : Съдът намери ,че предявеният от Г.С. *** срещу двамата подсъдими солидарно за сумата 100000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в душевни мъки и страдания от смъртта на нейния брат Т.Г. е неоснователен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС е очертан изрично кръгът от лицата , които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и този кръг обхваща само най-близките роднини като низходящите , възходящите и съпруга. Братята и сестрите са изключени от този кръг , за разлика от кръга роднини които имат право да получат обезщетение за причинени имуществени вреди , сред които попадат и братята и сестрите когато са понесли такива вреди. По тези съображения съдът отхвърли предявения от Г.С. иск за обезщетение за неимуществени вреди изцяло като неоснователен.

По предявения гр.иск на Г.С. срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 2430 лв. представляваща имуществени вреди изразяващи се в разходи за погребение , направа на паметник , панихиди и транспортни разходи , доказана се явява само претенцията за сумата от 580,40лв. , представляваща направени разноски за направата на надгробен паметник , тъй като видно от представената фактура №***, сумата от 580,40лв. за изработване на надгробен паметник е платена от гр.ищца. За разликата до пълния размер на гр.иск от 2430 лв. доказателства не са представени. По тези съображения съдът уважи предявеният от Г.С. *** за обезщетение за имуществени вреди само за сумата от 580,40лв. , като за разликата до пълния размер на иска от 2430лв. го отхвърли като неоснователен и недоказан

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 , ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите направените по делото разноски

Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки окръжен съд нак. състав

На 18 майГодина 2010

В публично заседание в следния състав:

Председател: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Пенка Анкова

Прокурор: АНИТА ДЖАМАЛОВА

като разгледа докладваното от председателя НОХД 379 по описа за 2007 година съд София "

Р Е Ш Е Н И Е № 85/29.04.2011 ВНОХД № 533/2010 Апелативен съд София Решение № 388/10.11.2011 НД 1903/2011 ВКС