Решение № 59/16.03.2015 НД № 1854/2014 ВКС

   РЕШЕНИЕ № 59/16.03.2015 НД № 1854/2014 ВКС

   Присъда: Върховният касационен съд ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение, с което подсъдимата С. Р. А. е призната за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Наложено й е наказание една година лишаване на свобода, изпълнението на което е ОТЛОЖЕНО за срок от три години (условна присъда). Подсъдимата е осъдена да заплати обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци.

Решение № 59/16.03.2015 НД № 1854/2014 ВКС Наказателно дело от общ характер № 59/2014 г. пред Върховния касационен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК). Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение).

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата С. Р. А. срещу въззивно решение № 292/21.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 501/2014 г. от Софийски апелативен съд.

В жалбата се претендира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимата А. за неизпълнение на текстове от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ЦСМП (Правилника) и "Основни задължения" (длъжностна характеристика), които нямат нормативен характер с общовалидно значение по смисъла на ЗНА, нито са подзаконови актове. Сочи се още, че обвинението е останало недоказано, тъй като медицинските експерти не са дали категоричен отговор дали ако пострадалият Б. е бил хоспитализиран, то инфаркт не би настъпил. Обобщено се изтъква, че посочените доводи очертават съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Отправеното искане е за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимата А..

В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимата С. Р. А. и процесуалният й представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея.

Гражданските ищци М. К., Б. Б., М. Б., П. Б. и И. Б. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалба.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания от НПК, установи следното: І. С присъда № 11/14.03.2014 г., постановена по НОХД № 555/2013 г. от Софийски окръжен съд, подсъдимата С. Р. А. е била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, за което на основание чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК й е наложено наказание една година лишаване на свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимата А. и същата е осъдена да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на М. К. - 40 000 лева; на Б. Б. - 40 000 лева; на М. Б. - 30 000 лева; на П. Б. - 5 000 лева; на И. Б. -5 000 лева. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена.

Касационната жалба се позовава единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, но част от подкрепящите го доводи следва да се разгледат в аспекта на процесуалните нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Оплакванията, изложени в касационната жалба, са били поддържани и пред въззивния съд, който ги е разгледал, анализирал и отхвърлил с убедителни мотиви.

Доказателствената съвкупност, обсъдена от предходните инстанции, обезпечава крайното решение, че подсъдимата, като лекар-ординатор в ЦСМП - София област не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 100, ал. 3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от ЗЗ и възпроизведени в Правилника, както и в "Основни задължения", във връзка със спешно диагностициране, терапия, наблюдение и спешна хоспитализация при остри нарушения на жизненоважни функции, с което е причинила смъртта на пострадалия М. Б., настъпила вследствие на остър миокарден инфаркт.

Гласните доказателствени източници (показанията на свидетелите М. К., Б. Б. и М. Б.) убедително сочат, че подсъдимата при посещението си в дома на пострадалия, въпреки непълната кардиограма, не е предприела действия за пълно и точно диагностициране в болнични условия и консултация със специалист (в случая кардиолог). При непълната кардиограма подсъдимата е обосновала пред близките на пострадалия, че няма нужда от други изследвания и консултации - тоест, не е необходима хоспитализация на Б.. Установените по делото факти очертават, че подсъдимата е пренебрегнала съобщените от починалия и неговите близки анамнестични данни и данните за фамилна обремененост. Сама е поставила работна диагноза "стенокардия" (също проява на исхемична болест на сърцето), изискваща доказване или отхвърляне чрез съответните изследвания и консултации със специалист, което се извършва в болнично заведение, а не в домашни условия. При повторното сигнализиране по телефона от близките на пострадалия за влошаване на състоянието му подсъдимата отново е отказала настаняване в болнично заведение.

Експертните заключения по назначените и приети съдебномедицински експертизи подкрепят приетата от предходните инстанции фактология. Вещите лица са обективирали преценка, че е имало оформена съвкупност от фактори, налагащи незабавно хоспитализиране на болния и консултация с кардиолог, тоест настаняване в медицинско заведение, разполагащо с техника за изследвания и диагностика. Пряка последица от поведението на подсъдимата А. е смъртта на Б.. Противно на заявеното в жалбата, експертите са категорични за неизбежността на леталния изход при бездействие спрямо наличен тромб и текущ инфаркт (виж и разясненията, дадени от вещите лица в хода на съдебното следствие).

Правилно е отхвърлено възражението на защитата, че разпоредбите на Правилника и "Основните задължения" са неприложими. Поддържаната теза, че нарушаването на визираните в тях правила може да доведе само до дисциплинарна, но не и до наказателна отговорност, поради което се дължи оправдаване на подсъдимата, са неприемливи. Първо, защото жалбоподателят пропуска, че бланкетната норма на чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е конкретизирана и с правила, регламентирани в ЗЗ (чл. 100, ал. 3), чийто нормативен характер е несъмнен, и тези правила са възпроизведени и детайлизирани в Правилника и "Основните задължения". Второ, към казаното от въззивния съд по така повдигнатия от защитата въпрос може да се добави и следното: ВКС е имал повод да изрази становище (виж, решение № 622/2004 г. на ВКС по н.д. № 476/2003 г., І н.о.), че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт, от което становище настоящият съдебен състав не намира основание да отстъпи. При установените фактически положения правилно е приложен материалният закон. Вменените на подсъдимата задължения по чл. 100, ал. 3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от ЗЗ, чл. 18, ал. 4 и, ал. 5Чл. 18. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), от Правилника и раздел VІ от "Основни задължения" се оказват неизпълнени от нея и това е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Б.. Инкриминираното поведение на подсъдимата А. покрива обективните и субективни признаци на бланкетната норма на чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. В жалбата липсват оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и срещу размера на уважените граждански искове за неимуществени вреди. При липса на аргументи в тези насоки касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 5Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... от НПК.

С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 292/21.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 501/2014 г. от Софийски апелативен съд.