Решение № 362/15.10.2009 КНОХД 352/2009 ВКС

     Решение № 362 от 15.10.2009г,Върховният касационен съд на Република България, I-во НО, н.дело № 352/09г.

Касационното производство е образувано по повод искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на въззивна присъда № 62/28.11.2008 год., постановена по в.н.о.х.д. № 1427/06 год. на Софийски апелативен съд. В искането, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, са посочени нарушение на материалния и процесуален закон. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането.

Частните обвинители и граждански ищци А. М. и А. М. не участват в това производство.

Подсъдимият Ц. Й. Д. намира искането за неоснователно. Подсъдимата А. А. А., чрез защитника си изразява становище за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивната присъда в пределите на искането на възобновяване, намери следното:

С атакувания акт, е отменена присъда № 6 от 20.02.2006 год., постановена по н.о.х.д. № 583/04г на Окръжен съд- Перник и постановена нова, с която са признати за невинни подсъдимите Д. и А. и оправдани по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен.

С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. А. и Ц. Д. за извършено престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и им е наложено наказание, както следва: на А. години лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок и на Д. - една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК- с тригодишен изпитателен срок. Гражданският иск е уважен за сумата от по 30 000лв. за всеки един от гражданските ищци.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 14.12.2008год, а искането-постъпило във ВКС на РБ на 05.06.2009год.,т.е. в законоустановения по чл.421, ал.1Чл. 421. (1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства. (2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция. (3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от фактическото предаване в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 6. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Заинтересованото юридическо лице може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, съответно от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5. (4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения. Основание за възобновяване НПК срок. Разгледано по същество е основателно.

Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в искането, за ограничаване процесуални права на частното обвинение, предвид „лишаването” му от възможността да участва във въззивното производство. В проведеното съдебно заседание на 17.10.2008год., тази с. не е присъствала, не е изпратила и процесуален представител. Съдът, при отлага не делото за 28.11.2008год., е постановил да бъде призована. Видно от отбелязването на списъка, повереникът е уведомен по телефона, / а А. М. – чрез него, по аналогичен с останалите заседания начин/, като е без правно значение, че не се касае за „бърз случай” по смисъла на чл.178, ал.8Чл. 178. (1) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство. (2) Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието. (3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение. (4) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа. (5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители. (6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения. (7) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи. (8) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. (9) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Връчването на призовки, съобщения и книжа в съдебната фаза на пострадал, ощетено юридическо лице, заинтересовано юридическо лице, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник и на техните повереници, както и на свидетел, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език или специалист - технически помощник, може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, ако са посочили електронен адрес. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. (10) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато връчването в съдебното производство не може да се извърши по реда на ал. 1 - 7, по преценка на органа призовки, съобщения и книжа може да се връчват и на посочен електронен адрес. (11) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. (12) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишна ал.... НПК, след като е изпълнена останалата част от процедурата.

Касационният състав намира за основателни останалите доводи, свързани с нарушение на процесуалните правила. Допуснатото нарушение на чл.153Чл. 153. ⚖️ Практика (4) Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Доказателствена сила на експертното заключение НПК сериозно нарушава правата на обвинението - държавно и частно.

В проведеното на 12.10.2007год. съдебно заседание, въззивният съд е допуснал изслушване на комплексна, разширена по своя състав, медицинска експертиза, с включване на специалист по вътрешни болести и такъв в областта на спешната коремна медицина. В мотивите на съдебния акт /л.64 от въззивното производство/ са изложени съображения, относно необходимостта да бъде даден по - изчерпателен и не само в теоретичен план отговор на всички поставени въпроси от медицинско естество, както и да бъде съобразена цялостно доказателствената съвкупност.

Независимо, че въззивният съд е допуснал разширена и допълнителна експертиза, немотивирано е включил изцяло нови специалисти и по същество е назначена повторна такава, макар да липсват съображения, че съдебно-медицинската експертиза от досъдебната фаза на процеса не е обоснована и са възникнали съмнения за нейната правилност. Изводите на двете експертизи са диаметрално противоположни и тази неяснота е останала в хода на проведеното от Апелативния съд съдебно следствие.

В мотивите към проверяваната присъда, съдът се е опитал да преодолее посочената колизия, при едностранчив подход и изцяло игнориране на съдебно-медицинската експертиза, послужила на Окръжния съд, като изходна база за постановяване на осъдителен акт. На „теоретичния” аспект на тази експертиза е отдадено приоритетно значение, като вън от вниманието на Апелативния съд, е останало обстоятелството, че експертите са обосновали изводите си за развитието на болестния процес, на базата на възприетите, както от близките на пострадалия, така и от подсъдимите симтоми, при наличието на които, най-малкото с оглед професионалния опит на последните, е следвало да заподозрат проявление на „остър хирургичен корем”. Научната обосновка на петте фази /възпалителен, перфоративен, илеус/запек/, тромбоза, емболия, остър панкреатит/ на развитието на „остър панкреатит”, е послужила на експертите като изходна база, да проследят хронологията на събитията и във всеки един момент – да констатират наличието на болестна симтоматика, която съвсем не е следвало да бъде подценявана.

Посочената експертиза не е получила кредит на доверие и въззивната инстанция се е позовала на изслушаната в хода на проведеното от нея съдебното следствие такава, /което е безспорно негово право/. Но при такъв избирателен подход към част от доказателствения материал, са останали неизяснени редици въпроси. Въз основа на какво е поставена диагнозата от Д. -”остра алкохолна интоксикация”, при липсата на характерни нейни проявления, какво обяснение може да получи отразеното в медицинската документация от А. –„стомашно-чревна колика”, която дори самата подсъдима признава в обясненията си, че не е диагноза, а симтом, какво е наложило да не бъде направена пълна кръвна картина с биохимия—изследване на амилаза серум, извършване на обзорна скопия и графия на корема, с последваща консултация с хирург и незабавна хоспитализация? К. е подценена тази неяснота, в противовес на изискванията на процесуалния закон, Апелативният съд еднопосочно е изградил фактическите и правни изводи на базата на така нар.”медицинска случайност”.

Неблагоприятният изход от лечението, проведено от двамата подсъдими е настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства, които те не са били в състояние да предвидят и при най-добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения. Но за да е налице нещастен случай/медицинска случайност/, е необходимо да е създадена обективна невъзможност да се предвидят последствията от действията на лекарите и да не са свързани с каквито и да са пропуски и грешки от тяхна с. , което в конкретната ситуация, не е изследвано пълноценно и прецизно.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.3Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район НПК, за избирателен подход при оценката на доказателствения материал е довело до оправдателна присъда, изградена основно върху изводите на съдебно-медицинската експертиза, изслушана от въззивния съд. В проверявания съдебен акт не е извършила комплексна оценка на доказателствената съвкупност и не са положени достатъчно усилия за установяване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102Чл. 102. ⚖️ Практика (2) В наказателното производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение, както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице; 4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс. Тежест на доказването НПК.

Незаконосъобразни са изводите на инстанциите по същество по приложението на материалния закон. При установените факти, вън от всякакво съмнение не е установена несъставомерността на деянието, извършено от двамата подсъдими, по смисъла по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Тази правна норма, бланкетна по своя характер, изисква посочване на конкретни правила, в нарушението на които, при извършване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост, да е причинена смъртта на едно или по-вече лица. Липсата на нарушение на инкриминираните разпоредби, не е аргументирана убедително.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото-на връщане на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е задължително изслушване на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която на базата на специалните знания в медицината, да изрази обосновано становище за развитието на болестта на пострадалия, констатираните симптоми, израз на какви процеси в човешкия организъм са те и на какво се дължи неблагоприятното развитие на заболяването, довело до леталния изход. Необходимо е, изводите на експертите да бъдат оценени през призмата на останалия доказателствен материал.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да: 1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да признае подсъдимия за невинен и да му наложи административно наказание, когато деянието се наказва по административен ред в предвидените от особената част на Наказателния кодекс случаи или съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. (2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство. Прилагане правилата за касационното производство НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Реши:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивна присъда № 62/28.11.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1427/06 год.на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи нае обжалване.