Присъда № 46/28.05.2010 НОХД № 245/2010 ОС Плевен

Присъда № 46/28.05.2010 НОХД № 245/2010 ОС Плевен Наказателно дело от общ характер № 46/2010 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Присъда № 46 от 28.V.2010г, Плевенски окръжен съд, НС, нохд № 245/2010г, на основание данните по делото и закона:

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимият К. И.К., роден на 23.Х.1930година в с., обл. , живущ , българин, български гражданин, женен, не осъждан, с висше образование, работи, ЕГН ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.Х.2006 г. в гр., обл. Плевенска като рентгенолог в Медицински център „БЕЛ МЕДИК” ЕООД, нарушил действащия към тази дата Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, чл.36 т.2Чл. 36. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Членовете на БЛС, съответно на БЗС, са длъжни: 1. да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика; 2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) да прилагат правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4; 3. да спазват устава; 4. да уведомяват управителния съвет на районната колегия, в която членуват, за промените, свързани с упражняването на професията.: „Членовете на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз са длъжни: да прилагат правилата за добра медицинска практика”; чл.36 т.1: „Членовете на БЛС, съответно на БЗС са длъжни: да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика”; съгласно действащия към 30.Х.2006 г. Кодекс за професионална етика - чл.3 – „Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента”; чл.35 – „Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това” и след като бил длъжен съгласно длъжностната му характеристика: т.4 – Да прилага правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и рентгенологични изследвания при спазване на професионалната тайна и правата на пациента, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – при изпълнение на образно инструментално изследване на червата /иригография/ на Марийка Димитрова Джантова от гр. ***, пропуснал да постави навреме правилна диагноза на настъпилото усложнение, пробив, чрез пет броя рентгенови снимки, направени при изследването, за да бъде предприета спешна хирургична интервенция, с което на 6.ХІ.2006 г. в КАИЛ при УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД гр. *** причинил смъртта на Марийка Димитрова Джантова от гр. ***, поради което и на основание чл.123 /1/ във вр. с чл.2 във вр. с чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. /1/ НК ОТЛАГА изтърпяването на горното наказание с ПЕТ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

ПРИЗНАВА подс. К. И.К., с посочена по-горе самоличност за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение в частта му с деянието си да е нарушил чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. /2/ от Закона за здравето : „ Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”, чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... /1/ т.3 от Закона за здравето: „ като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ” и по чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Кодекса на професионалната етика в частта му да съдейства за социалната му реадаптация, поради което на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК ГО ОПРАВДАВА в тази част на обвинението.

На основание чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (1) (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. (2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп. Органи, които вземат решение за претърсването и изземването /1/ във вр.с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания /1/ т.7 НК ЛИШАВА подс.К. И.К., с посочена по-горе самоличност от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр.с чл.52 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД подс.К. И. К., с посочена по-горе самоличност СОЛИДАРНО с „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. ***, представлявано от И.Х.Х. ДА ЗАПЛАТЯТ обезщетение за претърпените неимуществени вреди на З.М.Д. в размер на четиридесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 6.ХІ.2006 г. до окончателното изплащане на сумата; на Р.З.Д. в размер на тридесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 6.ХІ.2006 г. до окончателното изплащане на сумата и на А.З.А. в размер на тридесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 6.ХІ.2006 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до предявеният им размер от 60000 лева за З.М.Д. и по 50000 лева от Р.З.Д. и А.З.А. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА подс.К. И. К., с посочена по-горе самоличност СОЛИДАРНО с „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. ***, представлявано от И.Х.Х. ДА ЗАПЛАТЯТ направените по делото деловодни разноски от гражданските ищци както следва: в размер на 1100 лева за З.М.Д., 1100 лв за Р.З.Д. и 1100 лева за А.З.А..

ОСЪЖДА подс.К. И. К. , с посочена по-горе самоличност СОЛИДАРНО с „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. ***, представлявано от И.Х.Х. ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса върху уваженият размер на гражданските искове от 4000 лева по сметка на ***ски окръжен съд.

ОСЪЖДА подс. К. И.К., с посочената по-горе самоличност на основание чл. 189Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските /3/ НПК да заплати направените по делото деловодни разноски в размер на 550 лв по сметка на ОДП гр. *** и 1759 лева по сметка на Окръжен съд гр. ***.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр. *** в 15 дневен срок от днес.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 245/2010г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - Плевен, ПОСТАНОВЕНА НА 28.05.2010г.

Обвинението е против К. И.К., роден на 23.Х.1930 година в с. ***, обл. ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, не осъждан, с висше образование, работи, ЕГН ********** за това, че на 30.Х.2006 г. в гр. ***, обл. ***ска, като рентгенолог в Медицински център „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. ***, съгласно действащия към тази дата Закон за здравето, чл. 81, ал.2 : „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”; съгласно действащия към 30.102006г. Закон за здравето, чл.86, ал.1,т.3 : „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ”; съгласно действащия към горната дата Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, чл.36 т.2Чл. 36. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Членовете на БЛС, съответно на БЗС, са длъжни: 1. да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика; 2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) да прилагат правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4; 3. да спазват устава; 4. да уведомяват управителния съвет на районната колегия, в която членуват, за промените, свързани с упражняването на професията.: „Членовете на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз са длъжни: да прилагат правилата за добра медицинска практика”; чл.36 т.1: „Членовете на БЛС, съответно на БЗС са длъжни: да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика”; съгласно действащия към 30.Х.2006 г. Кодекс за професионална етика – чл.2, т.1 и т.3: „ Лекарската професия се основава на следните ценности: професионална компетентност и отговорност; добросъвестност”; чл.3 – „Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента”; чл.35 – „Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това” и след като бил длъжен съгласно длъжностната му характеристика: т.4 – Да прилага правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и рентгенологични изследвания при спазване на професионалната тайна и правата на пациента, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – при изпълнение на образно инструментално изследване на червата /иригография/ на Марийка Димитрова Джантова от гр. ***, пропуснал да постави навреме правилна диагноза на настъпилото усложнение, пробив, чрез пет броя рентгенови снимки, направени при изследването, за да бъде предприета спешна хирургична интервенция, с което на 6.ХІ.2006 г. в КАИЛ при УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД гр. *** причинил смъртта на Марийка Димитрова Джантова от гр. ***- престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от З. Михойлов Д., А.З.А. и Р.З.Д. против К.И.К., солидарно с „ БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр.***, представлявано от управителя И.Х.Х., с правно основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за сумата от 60 000 лв. за З.М.Д. и по 50 000 лв. за А.З.А. и Р.З.Д., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2006г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за направените деловодни разноски. „БЕЛ МЕДИК” ЕООД *** е конституирано, като граждански ответник в производството. З.М.Д., А.З.А. и Р.З.Д. са конституирани, като частни обвинители.

В съдебно заседание прокурора поддържа повдигнатото обвинение, изразява становище, че същото е доказано по един несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие, пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия с приложение разпоредбата на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК. Изразява становище, че претенциите на гражданските ищци са основателни и следва да се уважат в предявения размер.

Гражданските ищци и ч. обвинители се явяват лично и с повереника си адв.Д.Д., поддържат обвинението наред с прокурора, пледират за постановяване на осъдителна присъда при приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НКи молят да бъдат уважени в пълен размер предявените от тях гр. искове.

Гражданския ответник „БЕЛ МЕДИК”ЕООД се представлява от управителя И.Х. и адв. В.Начев, които изразяват становище, че обвинението не е доказано по несъмнен, респективно пледират да се отхвърлят предявените граждански искове, като неоснователни и недоказани.

Подсъдимия К.И.К. се явява лично и със защитниците си адв.Г. Ангелов и адв. Н.Д.. Подсъдимия дава обяснения, не признава вината си, моли да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Защитата в лицето на адвокати Ангелов и Д. ангажира становище, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие, че диспозитива на обвинителния акт е непрецизно формулиран, доколкото се сочат, като нарушени общи норми, които не предписват конкретно дължимо поведение от страна на подсъдимия, че няма причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и причинения престъпен резултат, поради което пледират за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Пострадалата Марийка Димитрова Джантова страдала от болки и тежест в корема и по повод тези нейни здравословни оплаквания в началото на м. октомври 2006г. се подложила на медицински преглед. След проведено хистологично изследване била поставена диагноза повърхностен гастрит, антрален тип и било предписано медикаментозно лечение. В края на същия месец болките се засилили, поради което Марийка Джантова се обърнала към свидетеля д-р. И.Х., хирург, който извършил преглед на 25.10.2006г. С медицинско направление Джантова била насочена за преглед към гастроентеролог. Този преглед бил извършен от свидетеля д-р. И.Д.И., който направил ехография на коремните органи на пациентката и от своя страна назначил изследване- иригография с направление за медикодиагностична дейност № 48/25.10.2006г.

С горното направление Джантова посетила рентгеновото отделение на МЦ „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр.*** и била приета от подсъдимия К.- рентгенолог, работещ на трудов договор в дружеството. Същия извършил изследването, което се изразява във вкарване на бариева каша в дебелото черво на пациентката и изготвяне на рентгенови снимки в тази област. По разпореждане на подсъдимия, бариевата каша била въведена с помощта на иригатор от санитарката- свидетелката А.К., а К. твърди, че наблюдавал наблюдавал процеса на контролния монитор на рентгеновия апарат. Снимките били изготвени от свидетелката Ц.М. по разпореждане на подс.К..

При въвеждането на кашата, К. видял,че котрастната материя /бариевата каша/ спира и не изпълва дебелото черво, поради което преустановил въвеждането и в организма на пострадалата, тъй като се усъмнил, че това се дължи на тумор в областта на сигмата. Казал на пациентката да отиде до тоалетна за да изкара кашата и да изчака изготвянето на снимките. След изготвяне на същите, К. се запознал с тях, но не констатирал, че контрастната материя е излязла извън пределите на дебелото черво и написал фиш за изследването, в който отразил така направеното от него разчитане, според което има съмнение за запушване на дебелото черво. На 30.10.2008г. Джантова отишла при личния си лекар д-р. Ф. и и показала резултата от изследването. Ф. изпратила Джантова на преглед при свидетеля И. И., който е лекаря назначил иригографията. И. се запознал с издадения от подс.К. фиш и извършил от своя страна фиброректосигмоидоскопия на пациентката. При това изследване той не установил болестни изменения по лигавицата на правото черво и сигмата, нито туморни формации, които да водят до запушването му.

Пострадалата Джантова продължавала да изпитва болки в корема, които се засилвали и на 01.11.2006г. гр. ищец и ч. обвинител Д. и дъщеря му А.А. завели пострадалата отново при д-р. И..Последния я прегледал и съобщил на А., че се касае за херния, която не е за спешна операция. В следващите няколко дни болките на пострадалата се засилили, поради което в дома на Джантова била извикана свидетелката д-р.Ф., неин личен лекар. Последната се консултирала със свидетеля д-р. С. и след проведен преглед от него била поставена диагноза „остър пиелонефрит” и Джантова била хоспитализирана в МБАЛ ***. На 01.11.2006г., поради възникнала остра бъбречна недостатъчност, след консултация с д-р. М.А., Джантова била транспортирана и приета във Втора клинична база към УМБАЛ ***. Състоянието на Джантова продължило да се влошава и на 05.11.2006г., след консултация с хирург- свидетеля д-р. Г., била предприета хирургична интервенция с оглед становището му, че се касае за перитонит. При операцията хирурга установил дифузен пурулентен перитонит с кафеникав цвят с давност над 24 часа, източник на който бил перфорирал в коремната кухина параректален абсцес. След операцията, пациентката била приведена в КАИЛ в тежко състояние, където починала около 06.00ч. на 06.11.2006г.

Така приетата от съда за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Обстоятелствата свързани със здравословните оплаквания на пострадалата и предприетите от нея действия в тази насока се установяват от показанията на свидетелите Р.Д.А.З. Ангеова, З.Д.. Предприетите действия във връзка с диагностициране на заболяването на Джантова, извършените по отношения изследвания, развилата се след извършване на иригографията симптоматика се установяват от показанията на свидетелите И.Х., И.Д.И., Ю.К.Ф., М.И.А., както и от дадените от подс.К. обяснения.

От обясненията на д-р.К., както и от показанията на свидетелите М. и К. се установява извършеното изследване иригография, предмет на настоящето производство и редът по който е извършено, както и направената /оказала се неправилна впоследствие/ констатация на д-р.К. във връзка с разчитането на изготвените рентгенови снимки.

От съществено значение за установяване обективната истина по делото е заключението на комисийната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц.д-р. П.Л., проф.д-р. К., д-р.П., д-р.Д. и д-р. К.. От същото се установява пряката причинно-следствена връзка между медицинските действия извършени от подс.К. и причинения противоправен резултат. Касае се за допусната грешка при изпълнение на образното инструментално изследване, изразен в пропуск да се диагностицира пробив на дебелото черво, поради което е пропусната възможността за поставяне на навременна диагноза- перитонит и предприемане на спешна хирургична интервенция, чрез която е било възможно да бъде спасен живота на пострадалата.

С оглед установяване на възможната причина за пробива на дебелото черво и възможността, респ. невъзможността за поставяне на точна диагноза и моментите в които е могло да стане това, както и периода, в който е могло да се предприеме хирургична интервенция за да бъде спасен живота на пострадалата, съдът назначи и изслуша заключение по допълнителна комисийна съдебномедицинска експертиза. От това заключение е видно, че пробива на дебелото черво не е могъл да бъде диагностициран обективно от при последващите иригографията изследвания, извършени на пострадалата, че не е възможно пробива в червото да се получи от стара фистула и че при пробив на дебелото черво и излив на контрастна материя в параректалното пространство е необходимо предприемането на спешна хирургическа интервенция, като решаващи са първите 6-12 часа.

Във връзка с причината за получения пробив на дебелото черво, настоящия съд намира, че същата не е установена по един безспорен начин. Подс.К. твърди, че преди извършване на изследването е указал на пациентката да извърши клизми. Той изразява предположението си, че именно при тези клизми тя сама си е причинила пробива на дебелото черво. Неговите обяснения обаче са в противоречие с показанията на гр. ищци и ч. обвинители, които твърдят, че Джантова не си е правила клизми, а е приемала очистителни. Независимо от обстоятелството дали пробива е причинен от самата пострадала или при въвеждане на бариевата каша в организма и при извършеното изследване иригография, проблемът за пациентката е настъпил поради неправилното разчитане на изготвените рентгенови снимки от подс.К., на които, според заключението на вещите лица по комисийната съдебномедицинска експертиза, е видно „излизането на контрастна материя извън лумена на червата, което говори за перфорация”.

Това неправилно разчитане е отразено в издадения от подс.К. фиш. Анализирайки посочените заключения по комисийната съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава е видно, че след този момент, при извършваните по отношение на Джантова изследвания не е било възможно установяването на тази перфорация. След влошаване здравословното състояние на Джантова, симптомите, които са се проявили са сочели за друг вид заболяване- пиелонефрит, а симптомите на перитонита са се проявили и са били диагностицирани твърде късно, за да бъде успешна извършената в тази връзка хирургична интервенция.

От правна страна :

По отношение на подс.К.И.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Субект на престъпление по смисъла на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК може да бъде всяко наказателно- отговорно лице, което причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга право-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и което има правото да упражнява подобно занятие или дейност. За да се приеме, че едно лице е правоспособно да упражнява дадено занятие или друга правно регламентирана дейност е необходимо не само то да притежава знания за характера на дейността, респективно техниката и технологията, но и целият комплекс от знания, предвиден в съответните нормативни актове, като тези знания следва да са проверени и документирани по надлежния ред чрез издаване на съответно разрешение, удостоверение за това. По делото е установено, че подсъдимия К. е с висше медицинско образование, с дългогодишен стаж, като лекар и работи на трудов договор в МЦ „БЕЛМЕДИК” ЕООД гр.***, като лекар ординатор, поради което същия може да бъде субект напрестъплението по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Упражняването на лекарска професия е правно регламентирана дейност съобразно Закон за здравето, закон за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, закона за лечебните заведения и свързаните с тях подзаконови нормативни актове. От обективна страна деянието се изразява в причиняване смърт другиму. Изпълнителното деяние може да бъде както под формата на действие, така и под формата на бездействие. Необходимо е деянието да е част, елемент от дейност или занятие, правно регламентирани и представляващи източник на повишена опасност. Според съдебната практика, дадена дейност или занятие представляват източник на повишена опасност, когато и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица и при тяхното упражняване съществува голям риск за увреждане на хора или имущество. Настоящия съдебен състав намира, че упражняването на лекарска професия несъмнено е дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като са налице нормативно установени задължения на лекарите по хуманна медицина, свързани с опазване живота и здравето на пациентите. Разпоредбата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК е бланкетна,т.е. препраща към конкретни технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на дееца.

Съобразно повдигнатото обвинение от прокуратурата се сочи на първо място нарушение разпоредбата на чл.81, ал.2 от Закон за здравето : „ Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи : 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. Съдът намира, че горната разпоредба не е относима към деянието осъществено от подс.К.. Касае се за обща норма, която не регламентира определено поведение и не вменява в задължение на подсъдимия извършване на конкретно действие. Втората разпоредба по диспозитива на повдигнатото обвинение е на чл.86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето.Настоящия съдебен състав намира, че тя също не вменява в задължение на подсъдимия извършване на конкретни действия или спазване на конкретно поведение, а регламентира правата на пациента.

Следващата норма по диспозитива на повдигнатото обвинение е на чл.36, т.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина която регламентира задълженията на лекарите да прилагат правилата на добрата медицинска практика. Съдът счита, че с деянието си подс.К. е допуснал нарушение на тази норма, тъй като от изготвените съдебномедицински експертизи се установява, че извършеното изследване иригография и по-конкретно разчитане на снимките от него се в разрез с правилата на добрата медицинска практика, тъй като подсъдимия е имал обективната възможност правилно да разчете тези снимки и респективно да установи пробива на дебелото черво на пострадалата, но не го е сторил. На следващо място, прокуратурата се е позовала на разпоредбата на чл.36 т.1 от същия закон, който представлява норма, въвеждаща задължение на лекарите да спазват Кодекса за професионална етика. Посочени са и конкретни норми на този кодекс, като съдът намира, че липсва допуснато нарушение на разпоредбата на чл.2, т.1 и т.3 от този кодекс, тъй като се касае за обща норма, сочеща ценностите, на които се основана лекарската професия, но не съдържаща правило за поведение, което К. е бил задължен да следва.Настоящия съдебен състав намира, че е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3 от Кодекса, доколкото тази норма регламентира задължението на лекаря да действа в интерес на физическото здраве на пациента, а несъмнено пропуска на д-р. К. да диагностицира настъпилия пробил на дебелото черво без налични обективни причини за това, съставлява действие, което не е в интерес на физическото здраве на починалата Джантова. Налице е и нарушение на чл.35 от Кодекса, доколкото пропускайки да постави правилна диагноза, д-р. К. е пропуснал и възможността да потърси консултация с други лекари и по-конкретно хирург за провеждане на спешна оперативна интервенция. Съдът намира, че са допуснати и нарушения от страна на д-р.К. във връзка със задълженията му по т.4 от длъжностната му характеристика, които всъщност се явяват и нормативноустановени такива по чл.36,т.2 Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, а именно да прилага правилата на добрата медицинска практика. В тази връзка, подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението в частта му досежно посочените по-горе норми, които не са относими към осъщественото от него изпълнително деяние.

От субективна страна деянието е непредпазливо във формата на небрежност. Касае се за немарливо изпълнение на правнорегламентираната дейност, като подсъдимия е притежавал необходимите знания, могъл е да постави правилна диагноза, за което не е имало обективни пречки, но е пропуснал да го стори. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смърт на пострадалата Джантова, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът намира, че е доказана по един несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието на този подсъдим и настъпилата смърт на Джантова. Ето защо, същия следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност по така повдигнатото му обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието, с оглед критериите на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК, съдът съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и ниската такава на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита чистото съдебно минало на К., доброто му процесуално поведение, сравнително напредналата му възраст. Като отегчаващо такова следва да се отчете неосъзнаването на високата степен на обществена опасност на осъщественото от него деяние и липсата на критично отношение към настъпилите именно поради това деяние тежки общественоопасни последици. При тези съображения съдът намира, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс.К., при отчитане разпоредбата на чл.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. НК във връзка с настъпилите промени в наказуемостта на престъплението по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК е три години лишаване от свобода. Същото следва да се отложи на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК с максималния изпитателен срок от 5 години. С оглед нормата на чл.160, ал.1Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба НК и във връзка с чл.37, ал.1,т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания НК, съдът намира, че следва да постанови и наказание по вид лишаване от права, а именно лишаване от право за упражняване на лекарска професия за срока на наказанието лишаване от свобода.По преценка на настоящия съдебен състав, така определените наказания ще способстват за постигане целите на чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) НК, а именно генералната и специалната превенция.

За да бъде налице деликтна отговорност по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки : да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно, от което да е последвала вреда. Противоправността се свързва с нарушаване чрез действие или бездействие на определени правни норми, а вината се предполага до доказване на противното. Характера на вредите може да бъде имуществен или неимуществен. Размерът на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Разпоредбата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД въвежда солидарна отговорност между възложителя на определена работа и деликвента, на когото тази работа е възложена и във връзка с изпълнението на която е причинено увреждането. Доколкото съдът приема, че с деянието си подсъдимия К. е причинил противоправния резултат- смърт на Джантова, от който за нейните наследници по закон са настъпили неимуществени вреди- болки и страдания от загубата на техен близък, то предявените искове се явяват основателни. Солидарно с подс.К. следва да носи гражданска отговорност и работодателят му, съобразно чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД- дружеството „БЕЛ МЕДИК”ЕООД ***, защото именно във връзка със задълженията по сключения между дружеството и подсъдимия трудов договор е причинено увреждането, което е основание за гражданските претенции. Във връзка с размера на обезщетението, съдът намира, че по отношение на съпруга на починалата З.М.Д. справедливия размер на обезщетението е 40 000 лв., тъй като същия е загубил своята морална опора в живота и е лишен от грижата на съпругата си завинаги.По отношение на дъщерите на починалата- Р.Д. и А.А., доколкото същите живеят в самостоятелни домакинства и не са свързани материално с домакинството на родителите си, но е налице привързаност към майката по силата на родственото отношение, справедливия размер на обезщетението по преценка на съда е по 30 000 лв. за всяка от тях. Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях от 06.11.2006г. За разликата до предявените размери, исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Подсъдимия и гр. ответник солидарно, с оглед изхода на производството следва да заплатят направените от гр. ищци деловодни разноски от по 1100 лв. за всеки от тях за упълномощаване на повереник, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове от 4000 лв. по сметка на ОС ***. На основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК, подсъдимия К. следва да заплати направените деловодни разноски в размер на 550 лв. по сметка на ОДП *** за изготвените в хода на досъдебното производство експертизи и деловодните разноски свързани със съдебното производство пред ОС *** в размер на 1759 лв.

Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата си.