Решение №2/27.01.2014 ВНОХД № 478/2013 АпС Пловдив

   Решение №2/27.01.2014 ВНОХД № 478/2013 АпС Пловдив Решение №2/27.01.2014 ВНОХД № 478/2013 АпС Пловдив Наказателно дело от общ характер № 2/2013 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за престъпление по НК . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) . Решение № 2 от 27 януари 2014гр, Пловдивски апелативен съд, І наказателен състав, ВНОХД № 478 по описа за 2013 година. Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 112/04. 11. 2013 г. по НОХД 1023/2013 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия М. Т. М. за виновен в това, че на 15. 04. 2013 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – член на комисия по ТЕЛК, като лекар ортопед, е поискал и приел дар от Христо Г. И-., парична сума от 300 лв. /6 броя банкноти от по 50.00 лв./, която не му се следва, за да извърши действия по служба – да бъде признат процент нетрудоспособност на Х. Г. И-. от гр. П., поради което и на основание чл. 301 ал. 1 вр. чл. 93 ал. 1 б. А и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 37 ал. 1 т. 8Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания НК съдът е лишил подс. М. Т. М. от правото му да участва като член или председател на комисии пред ТЕЛК или НЕЛК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 66 ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба изготвена от адв. Ш,. защитник на подс. М.. П. се оплакване за неправилност, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения в процесуалните правила и се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. В допълнителните писмени съображения към жалбата се поддържа тезата, че бидейки член на ТЕЛК подсъдимият не е имал качеството длъжностно лице, не е поискал да му бъде предадена сумата 300 лв. и че при вземането на парите имал представата, че получава документи, а не пари. В съдебно заседание пред Апелативния съд подсъдимият и неговия защитник поддържат направените оплаквания и искания. Прокурорът предлага присъдата да бъде потвърдена. Апелативният съд обсъди подадената жалба, становищата на страните, служебно извърши проверка за правилността на присъдата и намери за установено следното. Подадената жалба е неоснователна.

Апелативният съд напълно приема изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка.становено е по несъмнен начин, че св. И-. от дълго време страда от заболяване на ставите. Същият е претърпял операция и с експертно решение на ТЕЛК е бил инвалидизиран през 2008 г., като е приета 60 % нетрудоспособност. През 2010 г. срокът на инвалидизиране е бил продължен с 3 години. След изтичането на този 3-годишен срок св. И-. се явил отново пред ТЕЛК за продължаване на срока. На 15. 04. 2013 г. около 08:00 часа преди обед И-. чакал във фоайето пред кабинетите на ТЕЛК да бъде повикан за преглед. И-. бил предварително уведомен за датата на предстоящия преглед.

становено е, че комисията ТЕЛК се състои от 3 лекари, но прегледа на лицето и на документите се извършва от лекаря – специалист в областта, в която е заболяването на конкретния пациент. Останалите членове на комисията са полагали подпис, ако са съгласни със становището на колегата си член на комисията. Документите на св. И-. били при подсъдимия М.. Подсъдимият излязъл от кабинета си и повикал по име св. И-., след което му поискал личната карта и рентгеновата снимка на тазобедрената става, която св. И-. носел. Не след дълго подс. М. отново излязъл във фоайето, казал на свидетеля, че с тези документи нагоре не може да мине и му дал указания да го изчака в дъното на коридора. Подсъдимият отишъл след известно време при св. И-. в дъното на коридора и му заявил „около 300 лв. ще дадете и ще станат нещата”. Свидетелят И-. отговорил, че няма толкова пари в себе си, а подсъдимият М. заявил „аз съм тук до 13:30 часа”.

Свидетелят И-. бил убеден, че ще получи продължение на срока на инвалидизация и мислел, че не е необходимо да дава на подсъдимия исканата сума пари. И-. споделил това със съпругата си и решил да потърси съдействие от полицията. След посещението на св. И-. във ІІ РУП била сформирана група, в която били включени оперативните работници св. Т. и .Д.. Свидетелят И-. занесъл в полицията плик, съдържащ сумата 300 лв./ 6 банкноти от по 50.00 лв/ С. на полицията описани банкнотите, след което ги върнати на св. И-.. Свидетелят И-. седнал на пейка във фоайето и изчакал появяването на подсъдимия. В по-късен момент подсъдимият излязъл от кабинета си, забелязал св. И-. и му направил жест с глава да го последва. Подсъдимият тръгнал към стълбите, водещи към 2-я етаж и св. И-. го последвал. Когато започнали да се изкачват по стълбите подсъдимият попитал св. И-. дали носи парите, а И-. извадил от джоба си плика с парите и го предал на подс. М.. По делото не се спори, че подсъдимият е взел плика, след което влезнал в тоалетната, извадил парите от плика и ги поставил в джоба на ризата си.

Полицейските служители Т. и .Д., които се намирали във фоайето на болничното заведение също се качили на 2-я етаж и при излизането на подс. М. от тоалетната се легитимирали, като го поканили да ги придружи до диван, намиращ се във фоайето. Подсъдимият направил опит да се отдели от полицейските служители и да се приближи до прозорец или да влезе в тоалетната, но не му било позволено да направи това. Не след дълго до подсъдимия дошъл разследващ полицай, който в присъствието на поемни лица поканил подсъдимия да предаде личните си вещи. Подсъдимият бръкнал в джоба на ризата си под мантата и извадил дадените му пари /без плика/. За това действие разследващият полицай изготвил протокол за обиск, одобрен от съдия, който е приложен в досъдебното производство. След това подсъдимият бил отведен в полицията и му била изготвена заповед за полицейско задържане. В Заповедта за полицейско задържане бил посочен начален час 12:00 часа, тъй като реално в този час подсъдимият бил задържан в болничното заведение. Свидетелят Т., който изготвил заповедта за полицейско задържане за 24 часа, извършил и задължителния в този случай обиск на подсъдимия.

По делото е установено, че преди да бъде задържан подсъдимият, същият провел разговор със св. Д,. негова колежка, която го попитала по каква причина рентгеновата снимка на св. И-. е отделена и оставена на перваза на прозореца на кабинета. Подсъдимият излъгал св. Д,. че пациентът И-. още не се е явил и че това е причината за отделянето на неговите документи. Свидетелката Д. лично се убедила, че била излъгана от подсъдимия, тъй като след неговото задържане намерила на бюрото на подсъдимия личната карта на св. И-. и му я върнала. По делото е установено, че св. И-. след задържането на подсъдимия е бил прегледан от състав от лекари без участието на подсъдимия и с експертно решение му е определена 50 % нетрудоспособност без св. И-. да е представил нови документи или рентгенови снимки.становено е също така от показанията на св. Я. и .Д,. че подсъдимият по повод на тяхно искане да бъдат инвалидизирани провел с всяка от тях разговор, при който показвал с приплъзване на пръстите на ръката и с размахване напред – назад на портфейла си, че трябва да направят нещо във връзка с тяхното искане за инвалидизиране.

Относно направените оплаквания. Оплакването, че по делото не са били иззети и приложени записите на камерата за видеонаблюдение, намираща се във фоайето пред кабинета на подсъдимия и че мястото, на което подсъдимият е получил парите е в близост до това фоайе, не внасят по никакъв начин съмнение в тезата на обвинението. Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е получил 6-те банкноти от по 50.00 лв. на обща сума 300 лв. в плик от св. И-. и че след това е извадил банкнотите от плика и ги поставил в джоба на ризата си. Твърдението, че подсъдимият мислил, че получава плик с документи, а не с пари е неправдоподобно и не се подкрепя по никакъв начин от доказателствата по делото.

Неправдоподобно е и твърдението, че подсъдимият не е искал пари и че по отношение на него е била извършена провокация към подкуп. Свидетелят И-. не е имал никаква мотивация да извършва провокация към подкуп. Същият е смятал, че е болен и че следва да бъде инвалидизиран, тъй като това е било направено с предходните решения на ТЕЛК. Служителите на полицията са били длъжни да реагират на оплакването на свидетеля И-. и са действували законосъобразно. Свидетелят И-. е бил пасивен до подканването от страна на подсъдимия да предаде вече поисканите пари.

Тезата на защитата, че подсъдимият не е имал качеството на длъжностно лице също не може да бъде приета. В обвинителния акт и в мотивите към присъдата са посочени множество решения на Върховния касационен съд по сходни казуси и Окръжният съд правилно е приел, че е налице дългогодишна и константна практика на ВКС относно това, представляват ли членове на експертните лекарски комисии длъжностни лица по смисъла на НК. В подкрепа на тази теза е и Решение 276/29. 11. 2013 г. на ІІ н. о. на ВКС, постановено по чнд № 834/2013 г. на 29. 11. 2013 г., с което по повод на поискано от Г. прокурор на Р България възобновяване Върховният касационен съд е възобновил ВНОХД № 346/2012 г. на Пловдивския апелативен съд и е изложил подробни съображения в подкрепа на тезата, че членовете на лекарската комисия представляват длъжностни лица.

Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение. Като е изготвил заповед за полицейско задържане и задължителния обиск преди задържането в полицейското управление и като е присъствувал на задържането полицейският служител – свидетеля Т. не е извършил действия по разследването. Дори и да бъдат игнорирани показанията на този свидетел не биха били налице основания за оправдаване на подсъдимия. По делото са събрани множество други доказателства които по убедителен и несъмнен начин подкрепят тезата на обвинението.

Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и ще способствува за постигането на целите на наказанието посочени в чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) НК. Обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована. При постановяването и не са били допуснати процесуални нарушения. Присъдата следва да бъде потвърдена.

Като намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице НПК Пловдивският апелативен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 112, постановена на 4.11.2013 година по НОХД №1023 по описа за 2013 година на Пловдивският окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Свързани документи: Присъда "112 по нохд 1023/13 ОС- Пловдив Решени" №168 по н.д. 389/14 ВКС