Присъда № 174/27.06.2011 ВНОХД № 169/2011 АпС В. Търново

    Присъда № 174 от 27.06.2011г., Апелативен съд - Велико Търново, НС, внохд № 169/2011г., на осн. чл.336 ал.1 т.2,във вр. с чл.334 т.2Чл. 334. ⚖️ Практика (2) Въззивният съд може: 1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд; 2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда; 3. да измени първоинстанционната присъда; 4. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8а и 10 и ал. 5; 5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25; 6. да потвърди първоинстанционната присъда. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от НПК:

П Р И С Ъ Д И:

ОТМЕНЯ Присъда № 25 от 15.04.2011г. на Плевенския окръжен съд, постановена по НОХД № 1* по описа на съда за 2010г.,вместо което:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. роден на ... в с. Р.,обл. Л.,живущ в гр. Б., обл. П. ,българин,български гражданин, с висше образование, женен,неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 30.10.2006г. в гр. Б., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -лекар рентгенолог в М. център”Б”ЕООД гр. Б. е нарушил действащите към тази дата чл.6 от Закона за лечебните заведения, според който „лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряват защита на правата на пациента и Наредба № 22 издадена от Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицинските стандарти, Раздел ІV ”Организация на дейността”,точка 7-ма Извършването на изследванията се контролира от лекар специалист по образна диагностика и завършва с писмено тълкуване на получените резултати при изпълнение на образно изследване на червата ”ириография” на М. Д. Д. от гр. Б., пропуснал да постави навреме правилна диагноза при изследването на настъпило усложнение-пробив на дебелото черво, чрез 5 бр. рентгенови снимки, направени при изследването, за да бъде предприета спешна хирургична интервенция, което на 06.11.2006г. причинил смъртта на М. Д. Д. от гр. Б., поради което и на основание чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК му налага наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Признава същия подсъдим със снета по –горе самоличност за НЕВИНЕН в това на 30.10.2006г да е нарушил утвърдени стандарти за медицински дейности с Наредба №22 на Министъра на здравеопазването:„Основни раздели на образната диагностика”Раздел ІІІ точка 7-Образна диагностика на храносмилателната система и точка 8-ма ”Лекарят специалист по образна диагностика може да препоръча проследяване,контролни прегледи и други образни изследвания”, в резултат на което да е причинил на 06.11.2006г. смъртта на М. Д. Д. , поради което го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение в тази му част.

На основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК лишава К. И. К. от правото да упражнява професията хуманен лекар за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия К. с ЕГН ********** със снета по делото самоличност и М. ц. „Б”ЕООД гр. Б. да заплатят солидарно на З. М. Д. от гр. Б. ул.”М”№*** сумата 50 000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане, като отхвърля предявения граждански иск за разликата над 50 000лв. до предявения размер от 60 000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия К. с ЕГН ********** и М. ц. „Б”ЕООД гр. Б. да заплатят солидарно на А. З. ва А. от гр. Б. ул.”. №*** сумата 30 000лв./тридесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените й с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане, като отхвърля предявения граждански иск за разликата над 30 000лв. до предявения размер от 50 000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия К. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност и М. ц. „Б” ЕООД гр. Б. да заплатят солидарно на Р. З. ва Д. от гр. Б. ул.”С”№*** вх. Б сумата 30 000лв./тридесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените и с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане, като отхвърля предявения граждански иск за разликата над 30 000лв. до предявения размер от 50 000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия К. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност и М. ц. „Б”ЕООД гр. Б. да заплатят солидарно държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 4 400 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия К. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност и М. ц. „Б”ЕООД гр. Б. да заплатят на: З. М. Д. , А. З. ва А. и Р. З. ва Д. по 2600лв. на всеки един от тях, представляващи направените от тях разноски по делото.

ОСЪЖДА К. И. К. със снетата по горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 550лв. по сметката на ОД”Полиция” гр. П. и сумата 2437лв. разноски по сметката на Плевенския окръжен съд.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Върховния Касационен съд гр. С. в петнадесет дневен срок от днес.

МОТИВИ:

Предмет на въззивната проверка е Присъда №25 от 15.04.2011г. на Плевенския окръжен съд, постановена по НОХ д.№1366 по описа на съда за 2010 година, с която:подсъдимия К И К роден на 23.10.1930 г. в с. Р. обл. Ловешка , живущ в гр. Б. с висше образование е признат за , НЕВИНЕН в това на 30.12.2006г. в гр. Б.,поради немарливо изпълнение на занаятие , представляващо източник на повишена опасност –рентгенолог в медицински ц. „Белмедик”ЕООД гр. Б. да е нарушил действащите към тази дата чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и раздел ІІІ и раздел ІV от Наредба №22 от 28.06.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт”Образна диагностика „ издадена от Министъра на здравеопазването, и да е причинил на 06.11.2006г. смъртта на М. Д. Д. от гр. Б. поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и е отхвърлил като неоснователнии недоказани гражданските искове за неимуществени вреди от престъплението, предявени от гражданските ищци,:З. М Д. ,Р З. ва Д. и А. З. А. против подсъдимия и „Белмедик” ЕООД гр. Б..,за заплащането им солидарно от двамата ответници.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест от И. Ш. при Плевенската окръжна п. с който се атакува присъдата изцяло. Протеста не е мотивиран Не са конкретизирани конкретни оплаквания. От съдържанието му се извлича оплакване за неправилност на присъдата,поради постановяването и в нарушение на закона. Предлага да се отмени присъдата и вместо нея се постанови друга с която се признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, евентуално за извършено престъпление по чл.122Чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат, както и да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по от НПК.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци: З. М. Д. ,Р З. ва Д. и А. З. ва А. адв. Д. от Плевенската адвокатска колегия. В жалбата е направено оплакване за разглеждане на делото и постановяване на присъдата при допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. Моли да се отмени присъдата е делото се върне на прокурора.

В съдебно заседание пред настоящия състав, прокурорът от Великотърновската апелативна п. подържа протеста.навежда довод ,че окръжния съд е направил необоснован и неправилен извод,че при извършването на медицинската дейност образно изследване на червата не бил допуснал нарушения на стандартите утвърдени с Наредба №22 на Министъра на здравеопазването. Напротив от заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза тези нарушения били изрично индивидуализирани. Предлага да се отмени присъдата и вместо нея се постанови нова с която подсъдимия бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. На второ място ако подсъдимия не бъде признат за виновен по предявеното обвинение да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.129Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. от НК.

Частните обвинители и граждански ищци,чрез повереника си адв. Д. поддържат жалбата си. Навеждат нови доводи в подкрепа на оплакване,че неправилно е приложен закона. Окръжният съд според тези доводи правилно е приел,че е налице причинна връзка между направената образна диагностика на червата на починалата и смъртта и ,но направил необосновани и неправилни изводи,че не била установена причината за пробива на дебелото черво на починалата пациентка ,в резултат на който пробив вкараната през ануса и при изследването контрастна материя/ бариева каша/навлязла в коремната и кухина и предизвикала развитие на „перитонит” в резултат на развитието на който настъпила смъртта и. Навеждат се доводи ,че точно неправилното тълкуване на образа на направените 6 бр. снимки от подсъдимия е причина за развитието на перитонита и фаталния резултат от това негово развитие. Молят да се отмени присъдата и вместо нея се постанови друга ,с която да се признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание, както и да се уважат предявените граждански искове срещу него и гражданския ответник”Белмедик”ЕООД гр. Б. като основателни и доказани.

Апелаторите частни обвинители и граждански ищци З. М. Д. Р. З. ва Д. и А. З. ва А. всеки от тях поотделно заявяват ,че подържат съображенията на техния повереник адв. Д. .

Гражданският ответник М. ц. ”Белмедик” ЕООД,гр. Белене чрез повереника си адв. Н. от ПлАК поддържа правилността на присъдата и моли същата да се потвърди. Навежда доводи в подкрепа на това си искане Лично управителят на гражданския ответник МЦ„Белмедик”ЕООД” гр. Б. заявява,че поддържа съображенията и доводите на повереника адв. Н. .

Подсъдимият К. И. К. ,чрез упълномощения си защитник адв. Г. поддържа правилността на присъдата и моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Навежда доводи както следва: На първо място не било установено ,че пробива на дебелото черво е получен при извършеното образно изследване на червата, поради което липсвало причинна връзка . В подкрепа на това становище излага съображения ,че съществуват данни ,че пострадалата преди това си е правила сама в домашни условия клизма и е вероятна възможността сама да си е пробила дебелото черво. Освен това липсвали данни по време на изследването нейна болезнена реакция да е насочила към пробив на червото в този момент. На второ място било установено ,че пострадалата е починала на седмия ден след изследването, а според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта от предизвикан перитонит настъпвала за много по-кратко време. Следователно не било установено по несъмнен начин,че пострадалата е починала от перитонита предизвикан от излива на бариевата каша при изследването в коремната и кухина. В рамките на личната си защита подсъдимия заявява,че е невинен . Обяснява,че започне ли пробив в червото същия не може да бъде спрян по никакъв начин. Моли да се потвърди присъдата.

Великотърновския апелативен съд като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност ,прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата М. Д. Д. от гр. Б. страдала от болки в областта на коремната област и по повод на тези нейни здравословни оплаквания през м. октомври потърсила медицинска помощ. След проведено хистологично изследване била поставена диагноза повърхностен гастрит-антрален тип и и било предписано медикаментозно лечение. В края на месеца болките не престанали и пострадалата се обърнала за медицинска помощ към св. Д. , който извършил преглед на 25.10.2006г.. С медицинско направление след прегледа Д. била насочена към лекар специлист-гастроенторолог. Джантова била прегледана от гастроентеролога д-р И. , който направил ехография на коремните органи и от своя страна назначил изследване ”иригография”, с направление за медико-диагностична дейност № 48 от 25.10.2006г.

С това направление Д. посетила рентгеновото отделение на медицински ц. „Белмедик”ЕООД гр. Б. и била приета от подсъдимия К. , който работел на трудов договор към центъра като рентгенолог. Същия извършил изследването „иригография”, което се изразявало във вкарване на контрастно вещество- бариева каша в почистеното предварително ,чрез гладуване за определено време,вземане на почистващи медикаменти, или чрез клизма дебело и тънки черва и заснемане на изпълнената с каша част от чревния тракт. Изследването се извършвало под ръководството и контрола на подсъдимия. По разпореждане на същия бариевата каша била въведена през аналния отвор в дебелото черво на Д. чрез иригатор/ прибор за извършване на клизми/ от санитарката в отделението свидетелката А. , Подсъдимия е следвало да контролира вкарването на бариевата каша в червата от другото медицинско лице , да заснеме визирания от него участък от тях и след като направи снимки на отделните участъци да ги разчете и даде заключение за състоянието на изследваната част от храносмилателната система.

При въвеждането на кашата подсъдимия видял ,че бариевата каша спира и не изпълва дебелото черво , поради което преустановил въвеждането на кашата в дебелото черво, като се усъмнил ,че причината за непроникването е тумор в областта на „сигмата” на дебелото черво. Казал на пациентката да отиде до тоалетната , да изкара кашата и да чака изготвянето на снимките . След изготвянето на снимките подсъдимия К. се запознал с тях и въпреки ,че от същите било очевидно при прегледа им,че част от бариевата каша е излязла извън стените на дебелото черво и е навлязла в коремната кухина ,същия написал фиш в който не отразил това аномално разположение на кашата извън стените на дебелото черво на пациентката и изразил заключението си писмено с фиш,според което заключение съществувало съмнение че пациентката имала патологична преграда в дебелото черво, която го запушвала.

На 30.10.2006г. пострадалата Д. отишла при личния си лекар д-р Ф. показала резултата от изследването. Ф от своя страна изпратила Д. при св. Д. , който бил назначил „иригографията”.д-р И. се запознае с издадения фиш от подсъдимия за разчитане на находката при извършеното образно изследване , и от своя страна за да провери съмненията на подсъдимия за запушване на дебелото черво. Д-р И. за да отстрани съмненията относно наличието на патологична преграда на дебелото черво ,каквото заключение бил направил подсъдимия извършил друго изследване на дебелото черво на Д. -„фиброректосигмоидоскопия”, при което изследване той не установил болестни изменения по лигавицата на „правото черво” и „сигмата” , нито туморни формации, които да водят до запушването му.

Пострадалата Д. продължила да чувства болки в коремната област, които се засилвали и на 01.11.2006 г.и нейния съпруг / гр. ищец и частен обвинител З. Д. и дъщеря и гр.ищ. и част.обв. А. А. завели болната отново при д-р И. . Последния я прегледал и съобщил ,че има херния, която не е за спешна операция. В следващите няколко дни болките на пострадалата се засилили , поради което в дома на Д. била извикана личната и лекарка д-р Ф. . Последната като я прегледала и се консултирала по телефона със св. Д. поставила диагноза „остър пиелонефрит”. Д била хоспитализирана в „МБАЛ” гр. Б.. На същата дата поради възникнала и установена остра бъбречна недостатъчност след консултация с д-р М. пострадалата Д. била транспортирана и приета на лечение във Втора клинична база на „УМБАЛ” гр. П.. Състоянието на Д. продължило да се влошава и на 05.11.2006г. след консултация с хирург св.д-р Г. била предприета хирургична интервенция с оглед становището му,че се касае до „перитонит”. При операцията хирурга установил „дифузен перулентен перитонит” с кафеникав цвят с давност над 24 часа ,източник на който бил перфорирал в коремната кухина параректален абсцес. След операцията пациентката била приведена в КАИЛ в тежко състояние, където починала около 6ч. на 06.11.2006г.

От заключението на комисийната съдебно-медицинска експертиза се установява пряка причинна връзка между напусналата при извършеното от подсъдимия изследване „иригография” пределите на стените на дебелото черво бариева каша и установяването и в коремната кухина и развития абсцес в коремната кухина в резултат на който пациентката починала. Вещите лица са обяснили тази причинна връзка като са описали какво се е случило след това излизане на кашата извън пределите на стените на дебелото черво и по специално в частта му наречена право черво. Навлизането на бариевата каша в коремната кухина заедно с фекални частици и бактерии предизвикала параректален абсцес и настъпване на „дифузен пурулентен перлитонит „, който поради развитието му без да бъде извършена спешна животоспасяваща операция в рамките до 12 часа от настъпването на излива на кашата , предизвикал настъпването на смъртта на Д.

От заключението на същата експертиза и обясненията на вещите лица по нея е установено ,че на всяка от направените при извършеното от подсъдимия образно изследване”иригография” 5 бр. снимки е очевидно ,че бариевата каша вкарана през ануса е излязла в зоната на правото черво извън неговите предели/стени/ поради пробив и е навлязла в коремната кухина. В обясненията си вещото лице д-р Д. е категоричен ,че контура на контрастната материя е много неравен около”ампула ректи” /правото черво/ и се вижда съвсем ясно излив на контрастна материя извън червото т.е в коремната кухина. Нещо повече видно от записаното в протокола по делото / лист 104 от съдебния том-І инстНОХД № 1366/2010г./вещото лице д-р Д. е показал на съда на снимката и по конкретно частта в която се възприема в бяло излива на контрастното вещество в корема на пациентката. Той е посочил точно къде се вижда на снимката излива на контрастна материя извън червото. Впоследствие отново е конкретизирал,че там на снимката”където се вижда контраст с мека плътност е очевидно изливът на контрастната материя в свободния корем, който се вижда съвсем отчетливо и рентгенолог е трябвало да го диагностицира” Според заключението на експертите разчитането на снимките е следвало да завърши с логичното заключение,че в тази зона има пробив на дебелото черво и поради това част от бариевата каша е напуснала пределите му и изтекла в коремната кухина . Също така според експертите при такава находка извършващия изследването следва незабавно да насочи пациента със заключение за спешна оперативна намеса и отстраняване на чуждата материя/ бариевата каша/ от коремната кухина ,като бузусловен и неотстраним без спешна хирургична намеса източник на смъртоносен абсцес. Смъртта на пострадалата Д. според заключението е резултат на развитието на абцеса предизвикан от излива на бариевата каша в коремната кухина, който абсцес ,поради това ,че е продължил повече от критичните 24 часа , е довел до невъзрвратими увреждания на вътрешните органи , при които причинени увреждания никакво лечение след това не е могло да спаси живота на пациентката .

Приетата фактическа обстановка се установява от писмените документи събрани на ДП и приобщени на съдебното производство по реда на чл.283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила от НПК, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на съдебно-медицинската комисийна експертиза и дадените от експертите устни обяснения в последното съдебно заседание пред първата инстанция по въпросите на експертизата в съдебно заседание. В тези си обяснения вещите лица фактически не са отговаряли на допълнителни въпроси извън първоначално поставените,а са изяснявали и доуточнявали вече дадените отговори, а също така са обяснили ,как и въз основа на кои от изследваните документи и данни са стигнали до изводите в съдебно-медицинската експертиза

Въз основа на така установените факти съдът намира,че подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл. 123 ал.1, като в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана медицинска дейност-образна диагностика на храносмилателната система на пострадалата М. Д. Д. на 30.10.2006г.причинил смъртта на последната.

Извършвайки изследването подсъдимия се отнесъл немарливо към задълженията му на лекар-рентгенолог при МЦ”Белмедик” гр. Б. визирани в чл. 6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и М. стандар”Образна диагностика” раздели ІІІ и ІV точки 7 и 8 от раздел ІV –ти , одобрен с Наредба №22 на Министъра на финансите в резултат на което пропуснал да установи и не направил диагностично заключение за очевиден и заснет на 5 бр. снимки направени при това изследване , излив на използваното от него при изследваното контрастно вещество /бариева каша/в коремната кухина на пациентката, проникнало там в резултат на пробив в дебелото и черво, въпреки,че точно дебелото черво било предмет на това изследване . Впоследствие този недиагностициран от подсъдимия излив на бариева каша извън дебелото черво в коремната кухина предизвикал и обусловил развитието на абсцес от който настъпила смъртта и. Чрез деянието си подсъдимия поставил началото на развитие на възпалителния процес „перитонита” и не направил необходимото за неговото разкриване въпреки очевидно видимите характерни белези за излив извън стените на дебелото черво на бариевата каша на направените от него рентгенови снимки.

Съгласно чл.7 от Раздел 4-ти на стандарт „образна диагностика извършването на изследванията се контролира от лекар специалист по образна диагностика и завършва с писмено тълкуване на получените резултати. Подсъдимия е точно такъв специалист-рентгенолог, който е бил длъжен да контролира изследването през цялото време на монитора на апарата и при откриване на отклонения , както е в случая-напускане на кашата на стените на дебелото черво, да тълкува данните от снимките и въз основа на тях да направи заключение за опасния излив на бариева каша в коремната кухина. Въз основа на този излив същия следва да направи елементарния и единствено възможен извод,че кашата е излязла извън стените на червото ,в резултат на пробив на същото. При тази очевидна находка съгласно точка 8 от раздел ІV на с медицински стандарт „Образна диагностика на храносмилателната система” подсъдимия и е следвало да препоръча друго изследване което да потвърди или да отхвърли пробива на дебелото черво и наличието на бариева каша в коремната кухина на пациентката , в рамките на 12 часа от излива, в който период при потвърждаване на находката следва да се предприеме спешна оперативна намеса за спасяване живота на пациентката . Вместо да направи това със съответното писмено заключение върху фиша на болната ,подсъдимия се е задоволил да направи писмено заключение,че бариевата каша не прониква в дебелото черво.

Несъстоятелно е възражението на подсъдимия ,че пробива на дебелото черво е предизвикан от дейност на други лица, включително и от самата пациентка ,поради което той не е причинил с действията си образуването и развитието на перитонитния абсцес. Действително не са налице по делото категорични доказателства,които да изключват пробива на дебелото черво да е получен преди изследването и дори да е причинен от самата пациентка ,при евентуално извършване на предписана клизма за почистване на дебелото черво , но този факт е без значение по делото , тъй като по отношение на подсъдимия липсва обвинение той или друго медицински лице по време на контролираното от него изследване”ирогография да е причинило този пробив. Съществен за предмета на доказване и обвинението е другия факт а именно: категорично е установено от доказателствата и заключението на експертизата ,че пробива се ясно изразява на направените от подсъдимия 5 бр. снимки при рентгеновото изследване. Следователно подсъдимият е първия лекар, който е имал първата възможност да направи заключение за пробива на базата на очевидния на снимките излив на бариева каша в коремната кухина на пациентката. Освен това на всеки медик и на всеки изучавал анатомия на човека в средния курс е ясно ,че всяко чуждо тяло попаднало в коремната кухина на човека предизвиква абсцес известен като перитонит и този процес представлява непосредствена заплаха за живота . Точно при очевидното наличие на излив на бариева каша в коремната кухина на пациентката и липсата на заключение за такъв излив от страна на подсъдимия като непосредствена заплаха за живота на пациентката представлява немарливо изпълнение на цитираните по горе задължения от раздел ІV на медицински стандарт”Образна диагностика на храносмилателната система”. Точно това е отклонението което поради немарливост подсъдимия е направил от предписаните правила на стандарта , а не причиняването на пробив на дебелото черво при изследването. Тук следва да се отбележи ,че подсъдимия се е заблудил по своя вина , като при разчитането на снимките вместо да се концентрира при изясняване на находката, а именно откриване на очевидния излив на бариева каша извън границите на червото в коремната кухина ,същия си е отклонил вниманието от обусловения от този излив друг факт, а именно:непроникването на кашата по нагоре в червото и евентуалното наличие на патологична преграда/туморно образование в областта на сигмата. Нормалното обяснение при правилното разчитане на снимките е,че контрастното вещество/ /бариевата каша/ не се качва нагоре и не изпълва дебелото черво, не защото има патологична преграда, а защото изтича в коремната кухина през пробива на червото на около 10 см. от аналния отвор. Според заключението на експертите на всички от петте снимки находката за излива на каша извън рамките на дебелото черво е ясно видима и е нормално да бъде направено заключение за същата от изследващия специалист.

Несъстоятелно е възражението на подсъдимия ,че пробива на дебелото черво е бил такъв,че не е могъл да бъде открит дори от втория специалист извършил изследване на дебелото черво на Д. на другия ден , а именно: „фибро-ректосигмоидо-скопия”. Действително д-р И. извършил това изследване не е установил пробива , но това може да се дължи и на това ,че ако пробива е една малка цепнатинка може да не бъде забелязана, а може да се дължи и на това ,че след като д-р И. е прочел заключението във фиша издаден след изследването от подсъдимия е насочил вниманието си в откриване на патогенна преграда на червото в областта на „сигмата” или неговото заблуждение е резултат на заблуждението на подсъдимия формирано като резултат от проявената от последния небрежност при извършването на изследването с бариевата каша. Освен това при изследването извършено от д-р И. не може да се види вече възникналия излив на бариевата каша в коремната кухина на пациентката. В случая дебелото черво на пациентката наподобява спукана автомобилна гума с много малка цепнатинка. Когато при изследването от подсъдимия в дебелото черво се вкара под налягане бариева каша/както е при вкарването на въздух в гумата/,същата раздува червото ,цепнатината се отваря и част от кашата се излива извън стените му през пробива. При изследването със ректофиброскоп дебелото черво не е поставено под налягане и цепнатината не се отваря и затова е много по-трудно видима. При изследването извършено от подсъдимия целия процес на вкарване на кашата в червото , раздуването/ изпълването му/ и проникването на част от кашата през стената на червото и попадането и в коремната кухина е заснет в пет броя отделни снимки и на всички личи ясен образ описващ излизането на кашата от анатомичните граници на червото . Диагностицирането на излива е само едно просто разчитане на образа на снимките, което според вещите лица е могло да стане без каквито и да било затруднения, поради ясния образ на същите и очевидното изливане на кашата извън червото . Както вече се посочи по-горе самия факт на излива на бариева каша в коремната кухина , представлява непосредствена и безусловна заплаха за живота на изследваната пациентка и всеки медик на първо място следвайки установената практика и професионален опит може от прегледа на образа да се убеди ,че такъв излив съществува , като извърши верификация на този факт чрез друго изследване или даде категорично писмено заключение за този излив. Подсъдимия нито е предписал друго изследване чрез което да се извърши верификацията на това обстоятелство ,нито е направил заключение за излив на бариева каша през червото в коремната кухина за да може назначилия изследването гастроентеролог д-р И. да предприеме адекватното лечение, а именно насочване на пациентката към хирургично отделение за оперативно отстраняване на кашата и на развилия се въз основа на нейното проникване в коремната кухина застрашаващ живота абсцес.

Обективно с излива на бариева каша при проведеното от подсъдимия изследване „иригография” е поставено началото на един болестотворен процес при който чуждото тяло в коремната кухина /бариевата каша/проникнала заедно с фекални остатъци и чревни бактерии е предизвикала първичен абсцес. В резултат на развитието на този абсцес в продължение на повече от 12 часа без лекарска намеса , поради небрежното изпълнение от подсъдимия на задълженията му визирани по-горе по изпълнението на предписаните с медицински стандарт” Образна диагностика на храносмилателната система” действия по наблюдение,контрол , диагностициране и верификация , този абсцес е поразил вътрешните органи на пациентката до степен на спиране на функциите им поради което настъпва смъртта и . Следователно немарливото изпълнение на задълженията в посочения медицински стандарт са поставили началото на болестотворния процес и обусловили настъпването на инкриминирания резултат –смъртта на пострадалата. Налице са немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност,причинната връзка между немарливото изпълнение на дейността и настъпилия инкриминирания престъпен резултат .

Несъстоятелно е възражението на защитата на подсъдимия, че не съществувала причинна връзка между немарливото провеждане на изследването „иригография” от подсъдимия и настъпилата смърт в резултат на развития перитонит. Основавайки се на заключението на вещите лица ,че максималния срок за успешен изход на лечението на перитонита е 24 часа защитата навежда довода ,че пациентката е починала 6 дена след излива на бариева каша в дебелото черво и ако действително бариевата каша е предизвикала перитонита, тя не би живяла толкова дълго. Тук следва да се отбележи че този довод е чиста манипулация с обстоятелствата. Вещите лица от комисийната съдебно-медицинска експертиза ,никога и никъде в заключенията си не са давали отговор колко време след възнникване на инфекцията/ абцеса:/ в коремната кухина може да живее с болния. Същите са дали заключение основано на научните постижения практиката и опита ,че гарантиран положителен изход при това заболяване съществува ако хирургичната операция се извърши до 12 час от възникването на абцеса , а извършването на операцията до 24 час не дава пълна гаранция за спасяване на живота на пациента ,но същия може да бъде спасен . Същата експертиза е дала заключение ,че смъртта се предизвиква от това,че когато абцеса продължи повече от 24 часа същия предизвиква невъзвратими увреждания на вътрешните органи което в последващите часове и дни преустановяват действието и човек умира. Колко дни и часове може да живее човек с такъв нелекуван абсцес е в зависимост от неговото индивидуално състояние, както и скоростта на развитие на абцеса и последващите от него явления.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината несъзнавана небрежност . При наблюдението на изследването и при разчитането на снимките от същото същия е бил несъсредоточен и не е установил очевидна находка за излив на бариевата каша извън границите на дебелото черво. Това небрежно отношение към задълженията при извършване на изследването”иригография” е обусловило извършването на повторна небрежност, като подсъдимия не е направил опит да се провери находката на снимките ,чрез друго изследване , при което да се потвърди или отхвърли тази находка. Следователно подсъдимия не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Ето защо съдът като намери,че деянието предмет на обвинението е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна отмени обжалваната оправдателна присъда и призна подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази наличието на смекчаващите вината обстоятелства:чисто съдебно минало и напредналата възраст на подсъдимия, и отегчаващото вината обстоятелство- изключително грубата небрежност допусната от подсъдимия, а именно липса на заключение, при очевидна находка на излив на бариева каша в коремната кухина видима и на петте снимки без изключение, и неполагането на каквито и да било усилия да се отстранят съмненията. Допуснатата от подсъдимия немарливост е изключение в неговия твърде продължителен професионален живот. Следва да се отбележи,че същия е допуснал фаталната грешка когато е бил на възраст 75 години, при която естествено са отслабени концентрацията, вниманието и интензитета на мисловната дейност. Освен това следва да се отбележи,че значителен принос за настъпване на обществено опасните последици има и ръководството на медицинския ц. , който е назначил подсъдимия на тази длъжност, с оглед напредналата му възраст,вместо да го използва ,като консултант в екип с оглед възрастта и опита му, а не да му възлага работа с висока индивидуална отговорност. При това наличие на това съотношение на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът наложи наказанието на подсъдимия значително под средния размер , а именно една година лишаване от свобода.

Не са налице условията на чл.78 аЧл. 78а. ⚖️ Практика (68) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета. Раздел V. ... от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Налице са условията на чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за отлагане изпълнението на наказанието, а освен това за постигане на целите на индивидуалната превенция не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно . Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от една година лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът съобрази ,че с оглед постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция на подсъдимия и да се изключи възможността подсъдимия да извърши друго престъпление от подобен характер ,съдът намери ,че следва на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от право да упражнява професията хуманен лекар за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Предявеният от гражданският ищец З. М. Д. против подсъдимия и МЦ”Белмедик” ЕООД гр. Б. иск за заплащане на солидарно на сумата 60 000лв.,представляваща обезщетение за причинените със смъртта на съпругата му М. Д. Д. неимуществени вреди- болки и страдания по загубата и съдът намери за основателен за сумата 50 000лв. За да определи този размер съдът съобрази разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД,времето на причиняването на вредите и практиката на съдилищата относно размера на обезщетението по същото това време ,както и много добрите личностни отношения между гражданския ищец и починалата му съпруга,обстоятелството че с причиняването на смъртта и е лишен завинаги от своя другар, което освен,че е тежка и невъзвратима загуба, на тази възраст го обрича на самота и тъга.до края на живота му . Ето защо съдът уважи този иск за сумата 50 000лв.при солидарна отговорност на ответниците, ведно със законната лихва ,считано от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане,а за разликата над сумата 50 000лв. до предявения размер от 60 000лв. съдът намери иска за неоснователен и недоказан и го отхвърли.

Предявеният от гражданската ищца А. З. ва А. против подсъдимия и МЦ”Белмедик” ЕООД гр. Б. иск за заплащане на солидарно на сумата 50 000лв.,представляваща обезщетение за причинените със смъртта на нейната майка М. неимуществени вреди- болки и страдания по загубата и съдът намери за основателен за сумата 30 000лв. За да определи този размер съдът съобрази разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД,времето на причиняването на вредите и практиката на съдилищата относно размера на обезщетението по същото това време ,както и много добрите личностни отношения между гражданската ищца и нейната майка –. . Съдът взе предвид факта,че въпреки загубата на най-близкия си в биологично отношение човек ищцата има свое семейство и чувството за загубата съпоставимо с това на съпруга е по лесно преодолимо поради ново-изградените семейни връзки. . Ето защо съдът уважи този иск за сумата 30 000лв.при солидарна отговорност на ответниците, ведно със законната лихва ,считано от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане,а за разликата над сумата 30 000лв. до предявения размер от 60 000лв. съдът намери иска за неоснователен и недоказан и го отхвърли.

По същите съображения съдът уважи предявения от гражданската ищца Р. З. ва Д. против подсъдимия и МЦ”Белмедик” ЕООД гр. Б. иск за размера на сумата 30 000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2006г. до окончателното и изплащане, и отхвърли този иск за разликата над 30 000лв. до предявения размер от 50 000лв.

С оглед този изход на делото съдът осъди подсъдимия и МЦ„Белмедик” ЕООД гр. Б. да заплатят държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 4 400лв.по сметката на Великотърновския апелативен съд., по 2 600лв. разноски по гражданските искове на всеки един от гражданските ищци . Съдът също така осъди подсъдимия да заплати на държавата сумата 2 437лв.разноски по делото по сметката на Плевенския окръжен съд и сумата 550лв. разноски на досъдебното производство по сметката на ОД”Полиция” гр. П..

Свързани документи: Присъда №"46 НОХД № 245/2010 ОС - Плевен Решение №"259 ВНОХД № 226/2010 АпС - Велико Търново Присъда №"25 НОХД № 1366/2010 ОС - Плевен Решение №"443 НД 2207/2011 ВКС Решение №"20 ВНОХД № 349/2011 АпС- Велико Търново