Решение № 259/19.10.2010 ВНОХД № 226/2010 АпС В. Търново

    РЕШЕНИЕ № 259 от 19.10.2010г., Великотърновският апелативен съд, НО, внохд № 226/2010 г.

    Въззивното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия К. против присъдата по НОХД № 245/ 2010 год. на Плевенския окръжен съд. Жалбата е мотивирана. Релевират се три основания за неправилност на съдебния акт – необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. В гражданската част защитниците считат, че гражданските искове са недоказани и неоснователни и се иска същите да бъдат отхвърлени. Подробните съображения в жалбата визират претендираната необоснованост от общо фактическите изводи на първоинстанционния съд, включително и по въпроса за причинната връзка.

Въззивна жалба е подадена и от гражданския ответник ЕООД „М. център – Бел Медик” гр. Б.. И тази жалба е мотивирана. Процесуалният представител на Дружеството атакува присъдата в гражданската част, независимо от това, поради функционална свързаност, страната полемизира както с обвинителния акт, така и с фактическите изводи на Окръжния съд. Крайният извод, който се прави е за липса на причинна връзка между действията и бездействията на подсъдимия К. съставомерния вредоносен резултат. В края на жалбата се изразяват резерви и относно правната квалификация. Страната счита, че длъжностната характеристика не е нормативен акт, поради което не може да бъде в основата както на обвинението, така и на осъдителен диспозитив. В просителния пункт се иска подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан, така както и основното искане в жалбата на защитниците на подсъдимия.

С присъда № 46 от 28.05. 2010 година, по НОХД № 245/ 2010 год. състав на Плевенския окръжен съд, е признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 30.10. 2006 год. в гр. Б. като рентгенолог в М. център „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. Б., нарушил действия към тази дата Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, чл. 36 т.2Чл. 36. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Членовете на БЛС, съответно на БЗС, са длъжни: 1. да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика; 2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) да прилагат правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4; 3. да спазват устава; 4. да уведомяват управителния съвет на районната колегия, в която членуват, за промените, свързани с упражняването на професията.: „Членовете на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз са длъжни: да прилагат правилата за добра медицинска практика”; чл. 36 т. 1: „Членовете на БЛС, съответно на БЗС са длъжни: да упражняват своята професия в съответствие с кодекса за професионална етика”; съгласно действия към 30. 10. 2006 год. Кодекс за професионална етика – чл. 3 – „Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента”; чл. 35 – „Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това” и след като бил длъжен съгласно длъжностната му характеристика: т. 4 – Да прилага правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и рентгенологични изследвания при спазване на професионална тайна и правата на пациента, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – при изпълнение на образно инструментално изследване на червата / иригография/ на М. Д. Д. от гр. Б., пропуснал да постави навреме диагноза на настъпилото усложнение, пробив, чрез пет броя рентгенови снимки, направени при изследването, за да бъде предприета спешна хирургична интервенция, с което на 6.11. 2006 година в КАИЛ при УМБАЛ „Д” ЕАД гр. П. причинил смъртта на М. Д. Д. от гр. Б., поради което и на основание чл. 123 / 1/ във вр. с чл. 2,във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК го осъдил на основание три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изтърпяването на горното наказание с пет годишен изпитателен срок.

Съдът е признал подсъдимият за невинен с деянието да е нарушил чл."81 / 2/ от Закона за здравето с посоченият е в диспозитива принцип както и този по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... / 1/ т. 3 с точно текстуално описание на тези принципи, както и по чл. 3 от Кодекса на професионална етика в частта му: „да съдейства за социалната му реадаптация” и го е оправдал в тази част на обвинението.

Подсъдимият е осъден и по чл. 37 ал. 1 т. 7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК на лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от три години.

В гражданската част, на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и 52, 49 от ЗЗД подсъдимият е осъден солидарно с гражданският ответник : „БЕЛ МЕДИК” ЕООД гр. Б. да заплатят обезщетение за неимуществени вреди на З. Д. 40 000 лева и на Р. Д. 30 000 лева със законната лихва от деня на събитието, а на А. А. също сумата от 30 000 лева. Гражданските искове са отхвърлени за разликата до 60 000 лева за З. Д. и по 50 000 лева за Р. Д. и А. А. Подсъдимият и гражданският ответник са осъдени да заплатят разноските за гражданските ищци както и държавната такса върху уважения размер на гражданските искове. Подсъдимият К. е осъден да заплати и деловодните разноски в размер на 550 лева на ОДП гр. П. и 1759 лева на Окръжния съд гр. П..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят представя писмена защита с подробно развити съображения.

В съдебно заседание по реда на съдебните прения, представителят на Апелативна п. намира жалбите за лишени от основание. Съдебният акт бил правилен и обоснован. Иска присъдата да бъде потвърдена.

Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци адв. Д. счита, че жалбите са лишени от основание. Развива подробно становището си за наличие на доказано авторство, изпълнително деяние и причинна връзка между деяние и съставомерен резултат. Според повереника е налице и субективната страна на престъплението. Тази страна намира, че жалбите на подсъдимия и гражданския ответник са лишени от основание.

Двамата защитници на подсъдимия / адв. Г. адв. Н. / поддържат мотивираната жалба и развиват подробни съображения.

Процесуалният представител на гражданския ответник – адв. В. поддържа жалбата. Тази страна акцентува, че с присъдата е нарушен материалния закон. Посочените текстове от Закона за здравето регламентирали не задължения на специалисти, а права на пациенти. Колкото до длъжностната характеристика, същата не е нормативен акт и не може да бъде инкорпорирана в един съдебен акт. В този контекст се иска подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

Великотърновският апелативен съд като взе предвид направените в жалбите оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, за да се произнесе съобрази:

Настоящата инстанция освен, че е втора и последна по същество, тя е и контролна. В този контекст и мимо жалбата на подсъдимия, като съобразява частично жалбата на процесуалния представител на гражданския ответник, съдът намира, че присъдата на Окръжния съд е неправилна. Неправилността на един съдебен акт не е правно понятие, а обобщително. То е относимо към всички евентуални неправилности на съдебния акт, за които следи въззивния съд / за разлика от касационната инстанция/

Настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице съществено процесуално нарушение, което прави изцяло присъдата незаконосъобразна. На първо място е необходима една ремарка. Окръжният съд е положил до голяма степен старание да направи диференциация на нормативни разпоредби и кои от тях биха могли да бъдат приети като нарушени от страна подсъдимия, и кои текстове са неотносими, поради което съдебният акт съдържа значителен оправдателен диспозитив. В тази част въззивният съд напълно споделя изводите в мотивите, изложени на стр. 5 – 7. Съдът споделя частично тези мотиви в частта засягаща чл. 81 ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето относно принципа за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Правилни са изводите и относно чл. 86 ал. 1 т. 3 . Фактически съдът е приел, че нормата на чл. 36 т. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите относно правилата на добрата медицинска практика, са нарушени. Изложил е съображения на стр. 7 в това отношение. Отделно съдът е приел, че има нарушение по т. 4 от длъжностната характеристика, като едновременно е приел, че те са инкорпорирани и в чл. 36 т. 2 от Закона за съсловните организации.

Второинстанционният съд не споделя изводите на Окръжния съд, които са относими към частта на присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен. Всъщност подсъдимият е признат за виновен и осъден за нарушение на деонтологични правила. Съдържанието на изписания в диспозитива чл. 36 т. 2, чл. 36 т. 1 и чл. 35, не съдържат конкретни правила. Тези разпоредби имат общо – индикативно значение, някои от тях директно препращат към професионалната етика и добрата медицинска практика / чл. 36 т. 1 и т. 2/. Освен това директното посочване на Кодекса за професионална етика – чл. 3 също няма нормативен характер. Посоченото в чл. 35 задължение да се търси консултация с друг лекар или лекари, макар и самото то да представлява норма, такова нарушение не е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат. Недопустимо е също така в диспозитива и мотивите да се визира и Длъжностна характеристика. Последната също не съдържа нормативни правила. В този контекст и там където подсъдимият е признат за виновен, то текстовете не съдържат конкретика на изрични нормативни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК изпълнителното деяние съдържа две алтернативи. С тях настоящият състав не се занимава, тъй като неправилността на присъдата визира това, към което бланкетната норма препраща. Няма спор, че медицинската практика на един лекар е правно регламентирана дейност и подсъдимият може да бъде субект на престъпление. По тези дела винаги обвинението следва да посочи конкретни правила и норми, но не общопожелателни и неконкретизирани, а с конкретна физиономия на предписанието. Само по този начин за подсъдимият има яснота какво точно евентуално е нарушил за организиране на своята защита. Такава конкретика изцяло липсва в обвинителния акт. В определена степен този пропуск е саниран с присъдата, но не изцяло. Прокуратурата не е проявила необходимото процесуално старание да издири и посочи съответни правила на нормативен и поднормативен акт, които да съдържат конкретика на дадено нарушение / нарушения/. В частта, с която подсъдимият е признат за виновен, съдът се е предоверил, а и собствените му разсъждения не са убедителни.

Константната практика на съдилищата и конкретно ППВС № 2/ 1979 год. дава отговор на тези въпроси. В съдебната практика съществува едно отделно решение на състав на ВКС по НД 476/ 2003 г – І н.о. В това решение се дават някои пояснения относно бланкетната разпоредба на чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Изтъква се терминологичната спорност на израза „поднормативен акт” като този състав на ВКС приема, че не касае единствено до подзаконов такъв. Всъщност се дава едно по-разширително тълкуване на самото Постановление. Но това не може да бъде в полза нито на протеста, нито на присъдата, тъй като слизането на едно ниво по-долу, отново препраща евентуално към / изброяването е примерно/ „технологични правила”, „паспорти на машини” и пр. С други думи и в случая на поднормативни правила, всъщност отново се визират конкретни правила, макар и от по-долен ранг като е важно обобщението в края на това решение, че самите те следва да бъдат предвидени в нормативен акт. Препратката е само за яснота на изложението, тъй като в лекарската професия няма технологични паспорти, нито технологични правила, но обвинителната власт следва да издири наличието на конкретни нарушения на конкретни норми, а такива съществуват.

Именно поради това настоящият състав не отменява присъдата и не оправдава подсъдимия. Това би било наложително само в случай, ако въззивният съд стигне до извод, че липсва каквото и да било нарушение, което да е относимо/ т.е. в причинна връзка със съставомерния резултат/. Както не веднъж се е произнасял ВКС – само тогава въззивният съд отменява присъдата и дефинитивно оправдава подсъдимия. Не е такъв настоящия случай. От друга страна настоящият състав не е в прерогативите си да посочва кои са конкретните нормативни правила и в какъв нормативен акт те са инкорпорирани. Това би представлявало намеса в работата на държавното обвинение. За съда е достатъчно да констатира, че е налице хипотезата на чл. 348 ал. 1 т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. С оглед разпоредбата на ал. 3 нарушението на процесуалните правила е съществено. След като липсва конкретика на нарушени норми в обвинителния акт, то това е ограничило правото на защита на подсъдимия. Това нарушение не е отстранено. То е неотстранимо и от настоящата инстанция.

На основание чл. 335 ал. 1 т. 1Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда от НПК присъдата следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, тъй като е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалното право на обвиняемия и неговия защитник. В този смисъл, макар и защитниците на подсъдимия да поставят сериозни правни въпроси извън субекта на престъплението, то те няма как да бъдат обсъждани в настоящото решение.

Водим от тези съображения и на основание чл. 335 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 334 т. 1Чл. 334. ⚖️ Практика (2) Въззивният съд може: 1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд; 2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда; 3. да измени първоинстанционната присъда; 4. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8а и 10 и ал. 5; 5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25; 6. да потвърди първоинстанционната присъда. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане алт. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА присъда № 46/ 28.05. 2010 год. по НОХД № 245/ 2010 год. на Плевенския окръжен съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението не подлежи на касационен контрол.

Свързани документи: Присъда №"46 по нохд 245/10 ОС - Плевен Присъда №"174 по внохд 169/11 АпС - Велико Търново Решение №"443 по нак.д. 2207/11 ВКС Решение №"20 по внохд 349/11 АпС- Велико Търново