Присъда /12.04.2010 НОХД № 90/2010 ОС Варна

ПРИСЪДА /12.04.2010 НОХД № 90/2010 ОС Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение На дванадесети април Две хиляди и десета година В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТОНЧЕВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.С. Д.А. Секретар Р.П. Прокурор ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ТОНЧЕВА НОХД № 90 по описа за 2010 г.

Наказателно дело от общ характер № 90/2010 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за престъпление по НК . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

По отношение на подсъдимия П.Е.С. Варненският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление, наказуемо по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. от НК - за това, че през периода 14.10.2009 година до 22.10.2009 година в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – лекар в родилно отделение на МБАЛ “Св.Анна” – гр.Варна, поискал и получил дар – сумата от 400 лева, за да извърши действие по служба – провеждане на раждане на лицето Т.Й.С. чрез “секцио”.

По съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по отношение на подс.С. обвинение. Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. от НК. Моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание “лишаване от свобода” около една година, чието изтърпяване се отложи с минимален изпитателен срок, както и наказание “глоба” в предвидения от санкцията максимален размер.

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият П.С. заявява, че разбира обвинението и не се признава за виновен по него. Дава обяснения за поведението си преди и на процеснитедати. Твърди, че иззетата парична сума от частния му кабинет е договорена с пациента по повод на конкретни медицински грижи. В последната си дума моли съда по справедливост и по съвест да прецени вината му, заявява че е невинен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

По делото подсъдимият се защитава от адвокатите Т.Я. и Й.Д.. В изложението им по съществото на делото двамата защитници пледират безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда. Адв.Я. сочи, че в обвинителният акт няма “обвиняващи факти”, защото фактическото обвинение представлява възпроизвеждане тезата само на семейството на пациент на подсъдимия. Акцентира се върху противоречивите по съдържание показания на св.Р.С. от различните фази на наказателния процес, като се прави извод за фактическата им недостоверност. Защитникът акцентира и върху едно изключително важно по отношение на защитната теза обстоятелство – липсата на нормативно задължение за подсъдимия да обяви ценоразпис на извършваните от него медицински услуги в частната си практика. Адв.Д. се присъединява към становището на първия адвокат от защитата. Като основно мото на защитната си пледоария извежда акцент, че липсата на точно установени правила за упражняване на частните медицински практики водят до недоразумения от вида на настоящето дело. Защитникът поставя два основни правни проблема – длъжностно лице ли е лекарят по време на работа в частната практика и каква е “гаранцията” на подсъдимия, че след приключване на операцията парите ще му бъдат дадени??? Аргументира се позиция за обективна и субективна несъставомерностна процесното деяние, поради което се пледира безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият се ползва от правото си по чл.291 ал.2Чл. 291. (1) След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на заинтересованото юридическо лице и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения от НПК да участва в съдебните прения. Акцентите в изказването му са в две посоки – липса на нормативно регламентирано задължение да обявява цени за медицински услуги в частната си практика и преднамереност в действията на негов пациент.

От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства: Подс.П.С. е лекар, акушер-гинеколог. През м.02.1988година същият е започнал работа като ординатор в Родилно отделение към Първостепенна окръжна клинична болница – Варна. До настоящия момент трудовото правоотношение не е прекратено. По делото е приложено допълнително споразумение /л.19 от д.пр./, видно от което подс.С. продължава да работи при условията на безсрочен трудов договор в същото родилно отделение, сега част от структурата на МБАЛ”Св.Анна” АД – Варна. Длъжностната характеристика на “лекар, акушер-гинеколог” е приложена на л.22, 23 и 24 от д.пр. В т.4 от същата е посочено “...Извършва диагностични и лечебни процедури, пункции, катетеризация, туширане, оперативно родоразрешение в родилна зала и в операционна, специални превръзки....”. Към 2009 година подсъдимият е поддържал лекарско заведение за извънболнична помощ, находящо се в гр.Варна, ул.”Парчевич” №7. В него е извършвал гинекологичен преглед, ултразвуков преглед, поставяне и сваляне на спирала, устни консултации, намазване на ерозио и изписване на рецепти /фотоалбум от д.пр., л.89/. През м.февруари 2009 година св.Т.С. узнала, че е бременна. Бремеността била констатирана след гинекологичен преглед, извършен от св.С. - лекар акушер-гинеколог, упражняваща практиката си в частен медицински център “Д-р Николай Цолов” в гр.Варна. На 18.09.2009 година св.С. била приета в МБАЛ”Св.Анна”АД – Варна, родилно отделение. Там тя се запознала с подс.С.. Останала доволна от проявената загриженост от страна на този лекар и след изписването от болницата посетила двукратно частния му лекарски кабинет. Името на д-р С. се ползвало с много добра репутация, като в частност той бил препоръчан на свидетелката и от наблюдаващата я д-р С.. При двата прегледа св.С. била придружавана от фактическия си съжител – св. Д.Д.. При втория преглед било планирано цезарово сечение за 23.10.2009 година. По време на този преглед не е ставало въпрос за заплащане на “секциото” извън предвидените суми по клиничната пътека. Стойността на гинекологичния преглед била 25лв., като сумата се платила на подс.С. непосредствено след прегледа на св.С.. На 14.10.2009 година св.Т.С. получила родилни болки. За тази дата тя имала записана час за преглед при подс.С. /има се предвид в частната практика/. Поради инцидентността на ситуацията свидетелката позвънила на подсъдимия. Той й отговорил, че прегледът ще се състои в уговорения час. На 14.10.2009 година св.С. била прегледана от д-р С.. Последната констатирала начало на родова дейност, като насочила пациентката към болнично заведение. На дата 12.10.2009 година било издадено “направление за хоспитализация” /л.28 от д.пр./. Св.Т.С. била приета в родилното отделение на МБАЛ “Св.Анна”-Варна на 14.10.2009 година около 17.00 часа от св.М.П.. Последният бил дежурен лекар в отделението. След приема на пациентката св.П. извършил рутинен преглед, включващ вземане на изследвания, ултразвук, снемане на анамнеза и пълен акушерски статус. Констатирал болки на 10 минути и разкритие от 1см /история на бременността и раждането №17367, л.26 и 27 от д.пр./ От св.С. дежурният лекар узнал, че тя била планирана за цезарово сечение с водещ оператор д-р С.. Вечер в родилното отделение имало дежурен екип от лекар и две акушерки. Формирал се предварителен график, като при извършване на операции се викал втори лекар. На 14.10.2009 година около 19.00 часа подс.С. поел дежурството от св.П.. Предвид предстоящите оперативни интервенции се наложило да обезпечи втори лекар в екипа – св.С.С.. След поемане на дежурството, подсъдимият прегледал св.С.. Констатирал налична родова дейност и спукал околоплодния мехур. Св.С. го попитала защо е направил това, при положение че била планирана за “секцио”. Подсъдимият отговорил, че не е длъжен да помни всички. В течение на времето на св.С. започнало да й става зле – започнала да кърви, изтръпнали ръцете и краката й. Тя непрекъснато се стараела да поддържа контакт със св.Д.. Той бил в предверието на родилно отделение. Заедно с него чакала и сестрата на св.С. – св.Р.С.. Наложило се св.Д. да закупи допълнително пакет с лигнин и да го предаде за нуждите на раждащата св.С.. До 22.30 часа св.Д. и св.Р.С. нямали информация кога ще бъде оперирана Т.С.. Около 22.30 часа подс.С. излязъл в коридора на болницата и в този момент св.Д. успял да говори с него – “Попитах го защо се забавиха нещата, а той ми заяви, че докато не му платя 400 лв няма да започне операцията. Въобще до тогава не е ставало въпрос за тези пари и аз нямах тези пари в момента.... Той предложи да платя, когато махат конците и аз нямах друг избор.” /показания на св.Д. ***., л.48 от съд.протокол/ . На този разговор присъствала и св.Р.С.. Непосредствено след този разговор – около 23.15часа подс.С. заедно със св.С. провели цезаровото сечение, в резултат на което се родило бебе с тегло 2.700кг. На 19.10.2009 година св.Д. подал писмен сигнал в ОД на МВР-Варна /л.5 от д.пр./, в който изложил фактите от вечерните часове на 14.10.2009 година. На 21.10.2009 година служител в сектор “Икономическа полиция” при ОД на МВР-Варна изготвил протокол, в който описал девет банкноти с номинал от по 50 лева, както следва: -банкнота с номинал 50лв, сер.БА №4814438; -банкнота с номинал 50лв, сер.БА №5146482; -банкнота с номинал 50лв, сер.БА №6420478; -банкнота с номинал 50лв, сер.АЕ №4064752; -банкнота с номинал 50лв, сер.АЕ №0240570; -банкнота с номинал 50лв, сер.БГ №7545830; -банкнота с номинал 50лв, сер.АИ №8890848; -банкнота с номинал 50лв, сер.БА №8166013; -банкнота с номинал 50лв, сер.БГ №4675081; След описването банкнотите били преснети за целите на наказателното производство, съответно приложени на л.11-16 от д.пр. На 22.10.2009 година св.Т.С. и св.Д. по силата на уговорка с подс.С. следвало да посетят частната му медицинска практика за сваляне на оперативния конец. Това станало около 17 часа. Подсъдимият прегледал пациентката, свалил конците, обяснил някои детайли от гледането на бебето и казал, че ще се видят след 40 дена. Св.Д. го попитал какво дължи, а подсъдимият С. казал “Вие не сте ми платили за секциото 400лв.”. Св.Д. извадил описаните на предходната дата банкноти и ги дал на подсъдимия. След напускането на кабинета вътре влезли полицейски служители при ОД на МВР-Варна. При извършеното претърсване в АГ кабинет, находящ се на ул.”П. *** под бюро в дясната част били намерени банкноти, както следва - 8бр. банкноти с номинал от 50лв., 4бр.банкноти с номинал 20лв., 2бр. банкноти с номинал от 10лв. На същото място имало прозрачен джоб за документи, в който имало също банкноти – 5бр. с номинал 20лв., 30бр. с номинал 10лв.. От бюрото в кабинета бил иззет амбулаторен дневник и син тефтер. В протокола за претърсване и изземване подсъдимият саморъчно изписал “Иззетите документи и пари са както следва: 1. Амбулаторен журнал...... 3.Намерените пари са от текущия оборот за днес 22.10.2009 година и от 2 седмици преди това, поради факта, че не съм ги прибирал у дома”. На 23.10.2009 година бил направен оглед на веществени доказателства /л.99 от д.пр./. Описаните на 21.10.2009 година банкноти с номинал от 50лв. са се намирали сред иззетите от АГ кабинет на подсъдими С. парични знаци, като същите се съдържат в последните осем пункта на цитирания протокол за оглед на веществени доказателства. На 22.10.2009 година подсъдимият бил задържан от органите на МВР за изясняване на случая. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото, а именно – обяснения на подс.С.; показания на разпитаните по делото свидетели – Т.С., Д.Д., Р.С., Р.Г.,***, С., както и от приобщените и прочетени на основание чл.283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила от НПК писмени доказателства.

МОТИВИ към присъдата по НОХД №90 по описа на Варненския окръжен съд за 2010г.

След анализ на доказателствения материал по делото, съдът намери следното: Безспорно за предмета на доказване е, че подс.С. е лекар акушер-гинеколог, упражняващ трудова дейност в родилното отделение на МБАЛ”Св.Анна” – Варна. Безспорно е също, че поради усложнения по време на бременността си св.Т.С. е постъпила в това болнично заведение, където се е запознала с подс.С.. Ирелевантно за предмета на доказване е чия е инициативата за последващите две визити на свидетелката в частния кабинет на подсъдимия. Важно за предмета на доказване е, че подс.С. има регистрирано лекарско заведение за извънболнична помощ, под №0306121005, като това обстоятелства е общоизвестно предвид публикуването на регистрираните лекарски практики на официалната страница в интернет на Регионален център по здравеопазване – гр.Варна. Регистрираната практика е с адрес в гр.Варна, ул.”Парчевич” №7. Не се спори от страните, че именно в този АГ кабинет, подс.С. е провел два регулярни прегледа на пациентката Т.С., като по време на втори я преглед е насрочил дата за раждане чрез цезарово сечение.

Съдът установи, че има съществено разминаване в съдържанието на гласните доказателствени средства относно обстоятелството какви договорки са били постигнати между пациентката и подс.С. на втори преглед преди раждането. Подсъдимият твърди, че тогава е определил сумата от 400лв. като цена за следродово наблюдение. Нарича го още “постоянен патронаж до 40-ия ден след раждането. Това значи, че тя денонощно съответно може да търси мен за всякакви проблеми и усложнения на след родилния период, т.тнар. пуерпериум. Това е периода до 40-ия ден след раждането. Прегледи, които могат да се осъществят в този период за получени по-обилни кръвотечения и кръвоизливи, възпаление и разширение на кръвните жлези...Възпалителни усложнения, свързани с операцията, супурация на оперативната рана – нейното възпаление и задължителния преглед на 40-ия ден след раждането.” /цитат от обясненията на подсъдимия в с.з. от 05.03.20101г., л.44 гръб/. Този факт се отрича от свидетелите Т.С. и Д.Д.. В проведените очни ставки на всеки един поотделно с подс.С., двамата независимо един от друг опровергават достоверността на твърдението на подсъдимия. Косвено показанията на двамата свидетели се подкрепят от показанията на св.С.. Тя заяви “Постоянен патронаж е едно понятие, което е от миналите години от женската консултация, която беше водена преди да навлязат услугите на здравната каса, преди 1998-2000г.. Постоянният патронаж беше задължение на кварталния акушер-гинеколог.... и акушерката и след раждане, както и преди това сме преценявали условията, в които ще бъде гледано детето...Бяхме задължени да посетим още в първите дни, когато си отива родилката в къщи, особено за родилка със секцио. Пуерпериум – това е нормално състояние, не е усложнение. Това е състояние на жената след раждане. ...Супурация на оперативната рана означава, че оперативната рана не е зараснала добре и има възпалителен процес и трябва да се изчака да зарасне. Диагностицира се преди изписването на пациентката. Конците се махат на 6-7 ден след раждането и при изваждането на конците би могло да се установи такава супурация и лекуващият лекар предлага да се извърши лечение” /показания на св. в с.з. на 12.04.2010г., л.65 от съдебния протокол/. Показанията на св.С. съдът приема, че кореспондират с твърдението на свидетелите С. и Д., че сумата от 400 лева не им е била искана за т.нар.”постоянен патронаж”, защото такъв в настоящите години не се извършва. За подобно наблюдение в показанията си говори св.П.. Той твърди, че има нормативно регламентирана “женска консултация” в следродилния период, като сочи че това е съдържимо в Закона за народното здраве. Съдът най-общо приема показанията му в тази част, като “спомен от минали практики”, защото в противен случай би се наложил извод за недостоверност на твърдение. Като се имат предвид изключително близките колегиални отношения между подс.С. и св.П., съдът приема тези показания за дадени в уверение на “колегиална съпричастност”, но като противоречащи на нормативната уредба и показанията на втората група свидетели не ги кредитира. При направения анализ се налага категоричен извод – на проведен преди 14.10.2009 година преглед в частен АГ кабинет, подс.С. не е определил цена от 400лв. за следродово наблюдение на св.Т.С..

От категорията на безспорните факти е, че на 14.10.2009 година св.Т.С. е била хоспитализирана в родилно отделение на МБАЛ”Св.Анна”-Варна с оглед започнал родилен процес. Тя е била приета от св.П., като след провеждане на неотложни прегледи и манипулации е била оставена да изчака началото на смяната на подс.С.. За тази дата спорни са две обстоятелства – от кой момент в болницата се е появила св.Р.С. и искал ли е пари подс.С., за да започне цезаровото сечение на Т.С.? Първият въпрос според съда не е от особено значение за предмета на доказване, като часът на пристигане на сестрата на пациентката се приема за второстепенен факт. В показанията си в съдебното следствие тази свидетелка твърди, че е пристигнала със съпруга си и бебето им от гр.Добричв гр.Варна преди 19 часа на 14.10.2009 година. Слизала е до колата, където чакали мъжът и бебето, качвала се при св.Д.. Относно часът на пристигането в гр.Варна са констатирани противоречия с показанията й от досъдебното производство. Там свидетелката е заявила, че е пристигнала около 17 часа, като е придружила сестра си до болницата. Свидетелката поддържа показанията от д.пр., които съдът кредитира като достоверни. Противоречието е обяснимо с продължителния период от време между събитието и разпита на свидетелката в съдебното следствие. Както бе споменато часът на идването в гр.Варна на сестрата на Т.С. не е сред особено значимите за делото факти. По-важното е, че около 22.30ч. св.Р.С. е станала очевидец на проведения разговор между подсъдимия и св.Д., в който лекарят е поискал 400лв., за да започне цезаровото сечение на сестра й. Този факт не е оборен с нито едно доказателствено средство, поради което съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка в сочената част. Тя описва състоянието на св.Д. по следния начин “...Д. беше зле и това е нормално. Визуално не беше добре. Притеснен беше за парите. Те се разбраха с доктора, че 400лв. ще ги дадат в частния кабинет. След като тя роди, ние си тръгнахме, повече не са говорили” /протокол от с.з. л.50/. Подс.С. се опитва да изгради собствена версия за случилото се вечерта на 14.10.2009 година. В обясненията си сочи, че тази вечер е извършил три оперативни интервенции. Този факт е достоверен и намира подкрепа в писмените доказателства – оперативен протокол №72 и оперативен протокол №73. Подсъдимият е оперирал в екип със св.С. За резултата от оперативните интервенции подсъдимият е съобщавал заедно с членове от оперативния екип на близките на родилките. В идентична насока са показанията на св.С.. Преди извършване на третото секцио се налага извод, че в коридора на отделението не е имало други хора освен близките на св.Т.С.. Операцията на пациент по име Щилияна Георгиева е приключила в 23 часа /оперативен протокол №73/. Изписването на този час не означава, че операторът и асистентът са излезли в това време. Този краен час показва времето, в което пациентката е излязла от анестизията. В този смисъл съдът не подлага на съмнение, че след операцията на тази пациентка подс.С. е съобщил на нейните близки за резултата, логично е те да си тръгнат, а след това е провел разговор с мъжа на Т.С.. Видно от оперативен протокол №74 е, че началото на нейната операция е в 23.15ч., а краят е в 23.55 часа. Посочването на тези часове косвено кореспондира с показанията на свидетелите Д. и Р.С. относно времевото развитие на инцидента. Втората защитна линия в обясненията на подсъдимия касае основанието за получаване на сумата от 400лв. в частната му практика. Твърди, че това е свободно определена цена за следродовонаблюдение. Относно истинността на това му твърдение съдът изложи доводи защо не го приема. Следва да се коментира дали подсъдимият е бил длъжен на общодостъпно място да обяви цените за прегледи и манипулации в кабинета си, или има право на свободно определяне на дължимите суми според спецификата на пациента и особеностите на случая. Както бе посочено, подсъдимият има регистрирано лечебно заведение за извънболнична помощ, което се установява чрез справка в публичния регистър на РЦЗ-Варна, качен в интернет страницата на ведомството. В деня на извършеното претърсване в кабинета на подсъдимия е бил заснет обявен ценоразпис. Чрез показанията на св.Д. се установи, че този ценоразпис не отговаря на действително плащаните суми от пациентите /например цената на прегледа е обявена в размер на 15лв., а дължимата сума е 25лв./. Този факт не се отрича и от подс.С.. Обясненията на подсъдимия в тази им част са съпоставими с показанията на св.С., която упражнява медицинската си практика само и единствено в частен център. Тя сочи, че има единен ценоразпис за всяка една медицинска услуга – преглед/манипулация/консултация, която е ясна за пациентите. Няма начин това да не е така, защото по силата на чл.86 ал.2 т.5Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето /цитираната норма е в сила от 02.06.2009 година/, като и на основание чл.3 т.5Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Наредба за осъществяване на достъп до медицинска помощ / в сила от 02.06.2006 година/, цената на медицинските услуги следва да бъдат обявени на общодостъпно място. Подсъдимият е задължен по цитираните правни норми да стори това. Що се касае до цитираната заповед №РД 09-77/08.02.2010 година на Министъра на здравеопазването, с която се възлага на директорите на РЦЗ-та да доведат до знанието на всички лечебни заведения, че трябва да информират пациентите си за вида и цените на предоставяните медицински услуги чрез поставяне на ценоразпис на достъпно място и пр., тя не може да се приеме за оправдаващ поведението на подсъдимия документ. Заповедта има превантивен и правоохранителен ефект. Твърденията на подсъдимия и по отношение на втория аспект от защитната му версия остава изолирани от доказателствения материал по делото. Съдът счита, че следва изрично да се коментират показанията на св.Д. от проведената очна ставка в съд.следствие На въпросът “Искал ли сте сума от 400лв. от свидетеля, за да започнете операция?” подсъдимият отговаря “Сумата от 400лв. на 14.10. не съм и помислил да искам”, а св.Д. заявява” Не е вярно, защото ако беше вярно, тези 400лв. белязаните нямаше как да се озоват в доктор С.”. Именно в това изречение съдът намира цялото обобщение на процесния случай. На 22.10.2009 година подсъдимият е приел белязаните 400лв. Категорично, те не са били плащане за после родово наблюдение на св.С., а са били парите поискани от подсъдимия на 14.10.2009 година, за да започне оперативната интервенция. В този смисъл обясненията на подс.Сварков съдът прие като защитна теза, изолирана от останалите доказателства и не ги кредитира при вземане на решението си. След като прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия П.Е.С., в извършване на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. от НК - за това, че през периода 14.10.2009 година до 22.10.2009 година в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – лекар в родилно отделение на МБАЛ “Св.Анна” – гр.Варна, поискал и получил дар – сумата от 400 лева, за да извърши действие по служба – провеждане на раждане на лицето Т.Й.С. чрез “секцио”.

Правните съображения за взетото решение са следните: Подсъдимият е длъжностно лице по см. на чл.93 т.1Чл. 93. ⚖️ Практика (17) Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпруз... б.»б» пр.1 от НК. Той работи като лекар акушер-гинеколог в МБАЛ»Св.Анна»АД - Варна. При справка в публичния търговски регистър е видно, че МБАЛ»Св.Анна» е търговско дружество, като в капитала на АД-то Държавата е акционер с 51%, а останалите 49% са разпределени между общините от Варненска област. Последното обстоятелство /относно структурирането на капитала на акционерното дружество/ не е от особено значение, по-скоро е относимо към публичноправните фунции на това АД. Важното е, че подсъдимият работи по трудов договор в юридическо лице. Работата му е ръководна, като това следва от т.2 на длъжностната му характеристика. Подсъдимият е ръководил целия персонал на процесната дата 14.10.2009 година, извършвал е организационни, контролни и отчетни действия по отношение на работата на всеки един служител от отделението. Пред съда се повдигна въпросът дали на 22.10.2009година в частния си кабинет П.С. е продължил да притежава качеството «длъжностно лице». Съдът прави положителен извод по този въпрос. Действията на подсъдимия не следва да се разглеждат изолирано едно от друго. Касае се за продължавана престъпна дейност, която е започнала на 14.10.2009 година с искане на дар и е завършила на 22.10.2009 година с получаване на дар. Паричната сума е била поискана в работно време от подс.С., в отделението което той на практика е ръководил по време на дежурството си. Именно в това му качество той е получил след осем дена неследваща му се облага. Ако той беше поискал сума пари в частния си кабинет и ги получи също в този кабинет за манипулация, извършвана в лекарското заведение за извънболнична помощ нещата по отношение на приложимото материално право биха били по-различни. Това е обаче е хипотеза, която не е реализирана, поради изричното й коментиране е ненужно. Категорично е доказано, че подсъдимият е поискал и приел дар, който не му се следва. По силата на заеманата длъжност той е бил задължен да извърши съответно родоразрешение, обезпечено от плащане по клинична пътека №141 от НЗОК, а не да са обогатява за сметка на служебните си задължения. Между неследващата се облага и служебната ангажираност на подсъдимия има конкретна връзка. Подсъдимят е съзнавал, че иска и получава пари, които не му се следват, като действията му са последвани от обвързано с поискания дар изпълнение на лекарски задължения. Пред съда се постави въпросът каква е била гаранцията на подс.С., че ще получи поисканите 400лв. на 14.10.2009 година преди извършване на цезаровото сечение. Такава «гаранция» се явява приемането на пациент от публично лечебно заведение за махане на следоперативне конец в частен кабинет, т.е. на практика пациентът продължава да е относително зависим от лекаря. Тук се намесва и друг проблем – така дискутираното доверие «пациент-лекар». Естествено е, пациентът да потърси лекарят, който го е оперирал за наблюдение на оперативната рана. Логично е точно това да е специалистът, който би могъл да даде адекватна и точна информация за състоянието след операцията. Необходимо е да се отбележи, че в цената на клинична пътека №141 е предвидено провеждането на два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписването /л.118 от д.пр./, което включва и махането на оперативния конец. Тези прегледи са безплатни и се извършват в лечебното заведение, където е проведено раждането, а не в частни практики. Междувпрочем именно съдържанието на клиничната пътека №141 изключва достоверността на твърдението на подсъдимия и св.П. за наличието на послеродов патронаж, който да изисква каквото и да е по-специално наблюдение и консултиране на родилка. Подсъдимият е извършил корупционно престъпление, което се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Засяга обществените отношения, гарантиращи достъпът до здравеопазване. Последните са особено значими предвид тежките последици, които биха могли да настъпят при нарушаване на писаните строги регламенти. Степента на обществена опасност на конкретното деяние се завишава в допълнителна степен от конкретиката на случая – обезпечаване на раждане, което предполага гарантирането на два живота, а това го прави особено укоримо. Личността на подсъдимия С. би могла да се анализира в два аспекта. Положителният касае трудовата му кариера. Не е възможно да се спори, че подс.С. е лекар, ползващ се с много добра професионална репутация сред лекарската гилдия. Това е видно от представената служебна характеристика, становище от УС на РК на БЛС-Варна и от подписката на лекари и акушерки от родилното отделение на МБАЛ”Св.Анна”-Варна в негова подкрепа. Самият трудов стаж на П.С. в областта на акушерството и гинекологията го прави доказан специалист. В негативен план съдът отчита наложеното дисциплинарно наказание на подсъдимия /л.25/ от д.пр., защото на 20.07.2009 година около 21 часа в болницата е дошла пациентка с оплаквания за контракции и след преглед от д-р Уалид й е била отказана хоспитализация. Към тази дата подсъдимият е замествал административния ръководител на родилно отделение и поради неоказан достатъчен административен контрол е бил наказан от изпълнителния директор на болницата със “забележка”. Възможните контрааргументи за малозначителността на инцидента и наказанието вероятно биха били многобройни. За съда е важно, че подсъдимият специално през 2009 година вече демонстрира неглижиране на обичайните си служебни задължения. Към данните за личността на П.С. е нужно да се добави чистото му съдебно минало. Предвид изложеното, съдът прие че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, индивидуализирано малко над минимума – лишаване от свобода за срок от една година. Това наказание не следва да се търпи ефективно, защото се касае за личност с добра обществена и социална репутация, с първа криминална проява. Няма нито едно доказателство по делото, което да даде основание на съда да приеме, че с оставането в обществото подсъдимият не би се поправил и превъзпитал. Поставянето на П.С. “под условие” от възможността да изтърпи отложеното наказание при извършване на ново престъпление в изпитателния срок е достатъчно сериозно изпитание в личен и обществен порядък. Поради това съдът приложи правилото на чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК и отложи изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът наложи и наказание “глоба”, което е кумулативно предвидено в санкцията на чл.301 ал.1Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. от НК. Глобата бе индивидуализирана според доказателствата за трудовия доход на подсъдимия и размера на искания дар, като съдът наложи такава от хиляда лева. В чл.301 ал.4Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. от НК е предвидено и налагане на наказание по чл.37 ал.1 т.6Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания и 7 от НК. Според чл.50Чл. 50. ⚖️ Практика (1) (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления. от НК наказанието лишаване от право да се заема определена длъжност или да се упражнява определена професия се налагат, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Настоящият случай демонстрира такава несъвместимост, защото упражняването на лекарска професия е станало “необходимото условие” за искането и вземането на подкуп. Касае се за професионална несъвместимост, защото подсъдимият е нарушил професионални и етични правила при извършване на настоящето престъпление на лекарската професия. Поради това съдът наложи на подс. наказание “лишаване от право да упражнява лекарска професия” за срок от една година. Срокът съдът индивидуализира като взе предвид тежестта на настоящето престъпление от една страна, а от другата добрите данни за професионалната репутация и умения на подс.С.. С такива по вид и размер наказания съдът приема, че ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната репресия. По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия: ПОДС.П.Е.С. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН-********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че през периода 14.10.2009 г. до 22.10.2009 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – лекар в родилно отделение на МБАЛ„Св. Анна” – гр. Варна, поискал и получил дар – сумата от 400 лв., за да извърши действие по служба – провеждане на раждане на лицето Т.Й.С. чрез „секцио” /Цезарово сечение/, поради което и на основание чл.301, ал.1, вр.чл.26, ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. от НК, вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила , ГЛОБА в размер на 1000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ЛЕКАРСКА ПРОФЕСИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.