Решение №313/09.10.2015 ГД № 1672/2015 ВКС

РЕШЕНИЕ №313/09.10.2015 ГД № 1672/2015 ВКС Гражданско дело № 1672/2015 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.А. Ж. срещу решение № 2116 от 20.11.14 г по гр.дело № 1037/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение от 13.12.2013 г по гр.дело № 730/12 г на Софийски окръжен съд, като е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат му В. Ж. Ц., причинена на 31.08.2007 г от В. И. В., признат за виновен по н.о.х.д.№ 203/08 г-служител на ответника, във връзка с работа, възложена му от последния.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл.283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими.

Въззивният съд е приел за установено, че на 31.8.07 г в КК „Б.”, В. И. В. като технически ръководител на обект „апартаментен хотел в КК „Б.”, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща повишен източник на опасност-изпълнение на строително-монтажни работи на незаконен строеж, е причинил по непредпазливост смъртта на В. Ж. Ц. /брат на ищеца/, който е изпълнявал длъжността „общ работник” при ответното дружество.Със споразумение по н.о.х.д № 203/08 г на СОС, В. В. е признат за виновен за престъпление по чл.123 ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. вр.ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за срок от три години.

Прието е от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че след смъртта на В. е обострено заболяването на ищеца-паническо разстройство, а психическото и емоционално напрежение и стресът са послужили за отключване на артериална хипертония.

От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищецът е понесъл тежко смъртта на брат си : изпаднал е в депресия, получил е световъртежи, сънят му е бил влошен-стряскал се е насън и е бълнувал за брат си.

Поради изложеното въззивният съд е приел, че ищецът е преживял психически болки и страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, но същите не подлежат на обезщетяване от страна на делинквента, респ. от страна на лицето, възложило работата, тъй като Ц. е брат на пострадалия и като такъв е изключен от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, определени по изчерпателен и задължителен начин с ППВС № 4/61 г, ППВС № 5/69 г и ППВС № 2/84 г. Прието е за недоказано и обстоятелството, че ищецът е бил нетрудоспособен и издържан от брат си.

Поради изложените съображения искът по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

С определение № 810 от 22.6.2015 г, постановено по гр.дело № 1672/2015 г на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК по материалноправния въпрос „представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт”.

По така поставения материално правен въпрос съществува задължителната практика, обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Съгласно тази практика лицата, които имат право на обезщетение по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република България начин с цитираните постановления.

Воден от установения в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба.

Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди.

За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, са братята и сестрите.

По основателността на касационната жалба. Неоснователни са изложените от касатора оплаквания. Въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Ищецът е брат на починалия и като такъв попада сред лицата, чието право на обезвреда по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е отречено изрично с ППВС № 2/1984 г.

Настоящата инстанция не споделя твърдението на касатора, че поради особения характер на връзка между двамата братя ищецът не следва да бъде изключван от кръга на правоимащите. Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД.

Игнорирането на връзката на съребрено родство в конкретния случай би довело до незачитане на задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди.

Наличието на активна легитимация за ищеца да получи претендираното с иска по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД обезщетение не произтича и от интензитета на биологичната и психологична връзка.Напротив с решение № 181 от 30.11.2012 г, постановено по гр.дело № 958/2011 г Върховният касационен съд на РБ, Търговска колегия, Второ отделение е имал случай да се произнесе, че дори-братът близнак на пострадалото лице не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за деликт, независимо от обстоятелството, че от медицинска и психологическа гледна точка връзката между близнаци е по-силна дори от биологичната връзка родител – дете.

С цитираното решение е прието, че моралните болки и страдания и обусловените от съдържанието на особената биологична връзка неблагоприятни последици за ищеца /медицински, психологични и социални/ са ирелевантни от гледна точка на неговата активна материалноправна легитимация в процеса, след като родствената му близост с пострадалия и задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД.

Дори да се приеме за основателен защитният довод на ищеца, че е житейски справедливо той да получи обезщетение, въведените от Пленума на ВС ограничителни критерии при прилагане на установения в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД принцип за справедливост не позволяват да се присъди такова, въпреки безспорно доказания факт на настъпване на вредите.

Представените две влезли в сила съдебни решения, а именно : решение от 19.7.2013 г по гр.дело № 172/12 г на Районен съд-Първомай и решение № 204 от 30.1.2014 г по гр.дело № 3039/13 г на Пловдивски окръжен съд, 7 гр.състав, с които са уважени искове по чл.226 ал.1 от КЗ, предявени от лица, които имат качеството „брат” на починалия при злополука, вследствие на ПТП, като съдилищата са им присъдили обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдалия са постановени в противоречие със задължителната съдебна практика поради което настоящият съдебен състав не споделя правните изводи в тях.

Предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение правилно и законосъобразно поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2116 от 20.11.14 г по гр.дело № 1037/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.

Решението е окончателно.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1672/15 г и за да се произнесе взе предвид следното :