Решение № 6296/05.09.2017 ГД № 16446/2015 СГС

РЕШЕНИЕ № 6296/05.09.2017 ГД № 16446/2015 СГС Гражданско дело № 16446/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Предявени са обективно съединени осъдителни иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Ищецът С.С.Д. твърди, че на 04.03.2015г. майка му С.С.Ч. постъпила в отделение по Нефрология на МИ на МВР, тъй като се оплаквала от болки и уринирала кръв. Направени й били различни изследвания, като при проведена консултация с д-р К. й било обяснено, че има доброкачествено образувание на яйчника, което изисквало хирургична интервенция, при съвсем рутинна операция. На същия ден Ч. постъпила в отделението по Гинекология на МИ на МВР за операция на 10.03.2015г., като до момента на извършването й пациентката се чувствала добре. Ищецът сочи, че на 11.03.2015г., след обяд, когато посетил майка си видял, че тя е замаяна, отнесена, но адекватна, а на 12.03.2015г. сутринта разбрал, че през нощта на майка му е извършена повторна операция по спешност. Обяснили му, че състоянието й е тежко, но стабилно. В следващите няколко дни ищецът сочи, че му била давана на него и на други роднини оскъдна информация. Твърди, че неправилно при първата операция не бил поставен дрен, както и че цялостният лечебен процес не бил проведен професионално, в следствие на което настъпила смъртта на майка му на 17.03.2015г.. Сочи, че бил в изключително близки отношения с майка си и че внезапната й смърт го съкрушила и променила кардинално- затворил се в себе си, станал разсеян, безотговорен, спрял да се контактува с приятелите си и да се интересува от семейството си. Счита, че ответникът М.И към МВР носи отговорност за противоправното поведение на служителите му и предявява осъдителен иск за претърпените неимуществени вреди от загубата на неговата майка, които определя в размер на 50 000лева. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.

Ответник: Ответникът: М.И към МВР оспорва исковете. Твърди, че липсва противоправно поведение на неговите служители, които в съответствие с общоприетите медицински практики и стандарти са провели лечението на С. Ч.. Претендира разноски. Третото лице- помагач на ответника З. „Б. В. и. г.“ АД оспорва искове, като също твърди да липсва нарушение на общоприетите медицински практики и стандарти от служителите на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилия летален изход за Ч..

Доказателства: Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Свидетелски показания на д-р П.М.: Според показанията на свидетеля д-р П.М., той познава пациентката С.Ч. При нощното си дежурство на 11-12 март 2015 г. забелязал, че е малко унесена и отпусната, поради което продължил с диагностичните манипулации и установил, че е с нарушен сърдечен ритъм и честота. Извършено било ЕКГ, консултация с дежурния по интензивно отделение и кардиолог. Свидетелят сочи, че направил коремна ехография, при която установил, че има малко количество течност в корема, което го насочило, че следва да се извърши ревизия, повторно отваряне на коремната кухина. Свързал се с хирурга направил първата операция, направена била консултация с анестезиолог, като нямало противопоказания за извършване на ревизията. Отворили операцията на мястото, на което било извършена предишната и било установено малко количество кръв- 200- 250 милилитра, като му направило впечатление, че нямало ясен източник на кървене. Промили коремната кухина, изчистили съсиреците, поставили два дренажа и пациентката била затворена. Били взети предреанимационни мерки, като въпреки че показателите били добри, прелели на пациентката 4 сака кръв и 2 сака плазма. Свидетелят сочи, че при извършване на коремни операции поставянето на дрен не е Задължително, както и че поставянето на такъв при първата операция не би предотвратило извършването на ревизията, тъй като от дрена е цяло да изтече една малка част.

Свидетелски показания на д-р В.: Според показанията на свидетелката д-р В., тя е служител при ответника в отделение по анестезиология и интензивно лечение, като за случая на С.Ч. е разбрала при дежурството си на 14.03.2015г. Свидетелката най- общо сочи, че при възникнали възпалителни изменение при различни органи при пациентката било извършено съответно лечение. В показанията на свидетелката се обсъжда посочен анестезиологичен риск, за което същите не са допуснати и същите нямат характер на свидетелски показания- разказ за възприети от свидетелката факти и впечатления, а на експертни изводи, поради което съдът не ги обсъжда.

Свидетелски показания на Д. А.: Според показанията на свидетеля Д. А той е живял на семейни начала със С. Ч.. Свидетелят сочи, че при постъпването си в болницата Ч. била в добро настроение и доктор К. я е уверил, че се касае за извършването на рутинна операция. След операцията тя също се чувствала добре, но след обяд на следващия ден се оплакала, че много й се спи, а след това разбрал, че през нощта са й направили втора спешна операция. В последствие свидетелят описва събитията по даване на кръв и закупуване на кръвна плазма. Свидетелят сочи, че на 16- ти март от болницата на ръка му дали секрета да го занесе за изследване в Белодробна болница, а на 17- ти Ч. починала. Свидетелят сочи, че той е бил лице за контакт като през цялото време на престоя на съпругата му болницата никой не се е свързал с него и не разбрал каква е била повторната операция.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза непоставянето на дрен при извършване на първата операция при ищцата не е пропуск на оперативния екип, тъй като поставянето му зависи от конкретната ситуация и е по преценка на оперативния екип. Поставянето му не е задължително стъпка като етап в гинекологичните ръководства и в конкретния случай не е причина за последвалата втора операция, нито е причина за настъпилия при пациентката сепсис.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Според заключението смъртта при пациентката е настъпила в следствие наличие в организма на бактерия Serrаtia Marcescenes, за наличието на която категорично е узнато въз основа на лабораторните изследвания станали готови след смъртта на Ч.. Вещите лица сочат, че тази бактерия може да е била налична в тялото на пациента или да е привнесена като вътреболнична инфекция, като развитието й в организма и преминаването й в сепсис е най- често срещано и най- опасно при възрастни хора, пациенти с множество и/ или тежки придружаващи заболявания и с отслабена имунна система. В заключението е посочено, че най – често сепсисът се развива при хоспитализирани болни, като особено уязвими са интензивните отделения. Според заключението лечението му се извършва с антибиотици, дори и преди инфекциозният причинител да е идентифициран, като първоначално се прилагат широкоспектърни антибиотици, а след излизане на микробиологичните резултати се преминава към друг антибиотик. Вещите лица сочат, че в случая лечението на сепсиса е било своевременно и адекватно, като от 11 до 17.03.2015г. са включвани глюкозни разтвори, водноелектролитни разтвори и антибиотици и др., на 14.03.2015г. поради развитие на декомпресирана дихателна недостатъчност пациентката е интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация. Също така, според вещите лица заместителната терапия с кръв и кръвни съставки е проведена правилно. В заключение вещите лица сочат, че следоперативния период на Ч. протича затегнато, с последователно настъпване на усложнения от страна на сърдечно- съдовата и дихателната система и независимо от приложеното лечение те авансират по типа на септицемия. В случая, предвид и съпътстващите фактори- придружаващи хронични заболявания, хоспитализация в реанимация и намален имунитет, се стига до необратими последици от усложненията. Инфекциозният причинител е отделил ендотоксини атакуващи всички органи в човешкия организъм и шоково състояние с всички негативни последици от него- възпаление на белите дробове, компрометиране на сърдечната функция, вазодилатация, която не се преодолява с обемно заместване. Вещите лица сочат, че това са предварително непредвидими състояния.

Вещи лица: В отговорите в о. с. з. проведено на 05.06.2017г. вещите лица сочат, че е нормално при извършване на операция на кистозния яйчник да се разрешат и другите констатирани проблеми като смъкването на половите органи; че втората операция е била спешна, като при такива операции също се взима информирано съгласие и че Ч. е била в състояние да даде такова. Също така сочат, че установеното количество кръв в коремната кухина, констатирано при втората операция не е от естество да доведе до хеморагичен шок.

Вещо лице Демирова: Според отговорите на вещо лице Демирова, Ч. е била дългогодишен пушач с оформена белодробна болест, като често при такива хора има едно състояние на намалена локална имунна защита, тъй като лигавицата на дроба е увредена, гама- глобулина, защитника на белия дроб е увреден и много лесно може да се вкара инфекция. Вещото лице сочи, че в случая не може да се каже дали пациентката е носила инфекцията или тя е вътреболнична, както и че бактерията, която се е развила е широкоразпространена и има предимство да се развива и по кожата, има я на много места, както и в природата.

Вещо лице Й.: Според в. л. Й. са необходими 3-4 дни за размножаване на посявката от изследването и установяване на причинителя на инфекцията и прецезиране на антибиотика. В момента, в който е възникнало съмнение за такава инфекция е започнало лечение с кортикостероид, който е с мощен ефект и заедно с антибиотика са поставени идеални условия за лечение на пневмонии.

Свидетелски показания на Д. Д: Според показанията на свидетелката Д. Д тя е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че отношенията между С. и майка му били много добри. Той бил единственото дете на С. Ч., работел в близост до нейния дом и почти всеки ден ходел да я вижда. Свидетелката сочи, че Ч. била в общо добро здравословно състояние преди постъпването й в болницата. Смъртта й се отразила много зле на С. Затворил се, обзела го апатия, станал разсеян.

Мотиви: Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е обективна, има гаранционно - обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД в конкретния случай е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на майката на ищеца, от която той е претърпял неимуществени вреди. На основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е било при спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика. Следва да се отбележи с оглед въведените в отговора на исковата молба възражения за нейната нередовност, че съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290, ал.1Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК- решение № 80 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2013 г., III г. о., ищецът, който основава иска си на допусната лекарска грешка не е длъжен да посочва всички и точния вид на неправилните медицинска манипулации, от които е настъпил противоправния резултат, а това представлява доказателствен въпрос. Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Не е спорно между страните, че ищецът е син на С.С.Ч., както и че тя е била пациент в болницата при ответника, където тя е починала на 17.03.2015г., като горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Установява се от заключението на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, както и от приетите писмени доказателства, че непосредствената причина за смъртта на С. Ч. е развитието на септичен ендотоксичен шок и полиорганна недостатъчност. От заключението се установява, че непоставянето на дренаж при проведената първа операция при Ч. не е в причинна връзка с така настъпилия шок. Според заключението не е налице и нарушение на лекарския екип във връзка с проведената заместваща терапия. Настъпилият при Ч. ендотоксичен шок е в следствие на развитието в организма й на бактерията Serrаtia Marcescenes, която е широкоразпространена в околната среда, има качеството да се развива по кожата и е характерна за вътре-болничните инфекции. Същата според заключението се развива в сепсис при по- възрастни хора, с отслабен имунитет и при хоспитализирани болни, като особено уязвими са интензивните отделения. Установява се от заключението, че при първите симптоми за наличие на бактериална инфекция медицинският екип е предприел напълно адекватно лечение, въпреки което е настъпила смъртта на пациента. Не се установява причинна връзка и между забавянето на лекарския екип във връзка с извършването на лабораторно изследване и настъпването на смъртта. Въпросът, който е от значение за правилното решаване на делото е кой е причинителят на инфекцията при пациента. Отговорът на този въпрос следва да се търси в медицинските стандарти, като в тази връзка приложим е този в Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Според дефиницията за вътреболнична инфекция в чл. 1.2.1 такива са инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване по повод на друго заболяване. Настоящият случай е такъв доколкото не се установява пациентът да е имал инфекцията преди това, като това изрично е предвидено и в стандарта, който урежда презумпция за възникване на инфекцията като вътреболнична, ако се е проявила по време на престоя в лечебното заведение и определен период след това. Ето защо, съдът намира за установено по делото, че е налице нарушение на медицинския стандарт на ответника свързан с превенцията на вътреболничните инфекции. Предвид обстоятелството, че това е единственото нарушение на лекарския екип на ответника във връзка с проведеното лечение на С. Ч., както и при съобразяване на обстоятелствата, че тя е постъпила за „рутинна“ операция, но и това, че при нея са били налице и други заболявания, които са от естество да намалят имунитета й, както и допринасящия за това фактор- тютюнопушенето, съдът намира, че приносът на служителите на ответника за настъпване на леталния изход при С. Ч. е в размер на 1/3. Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца С.С.Д. неимуществени вреди от смъртта на неговата майка е в размер на 80 000лева. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалата и на ищеца, както и това, че те са били в много близки отношения. Смъртта на Ч. се е отразила много тежко на ищеца, като цялостно е променила отношението му към семейството, станал разсеян и незаинтересован. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на деликта. Предвид изложеното при отчитане посочения по- горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да бъде уважен за сумата от 26 666,66лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000лева. На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта- 17.03.2015г. до окончателното плащане. По разноските. При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2399,99лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски за депозит за вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 560,00лева. На ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същият не е представил доказателства да е сторил такива.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.И.КЪМ МВР, ЕИК: ******* да заплати на С.С.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, сумата в размер на 26 666,66лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на С.С.Ч., настъпила на 17.03.2015г. в следствие противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт свързан с превенцията на вътре-болничните инфекции, ведно със законната лихва от датата на деликта- 17.03.2015г. до окончателното плащане, както и на основание 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 2399,99лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000лева.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН: ********** да заплати на М.И.КЪМ МВР, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата в размер на 560,00лева- разноски по делото. Решението е постановено при участието на ЗАД „Б. В. и г.“ АД, ЕИК: 000694286, като трето лице- помагач на ответника. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия: Илиана Станкова при секретаря Е. Калоянова