Решение № 497/28.12.2015 ГД № 200/2015 РС Силистра

РЕШЕНИЕ № 497/28.12.2015 ГД № 200/2015 РС Силистра Гражданско дело № 200/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . гр. д. № 200 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците: Д.В.А. с ЕГН **********, И.Д.А. с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. О.В.К. - САК молят съда да постанови решение, с което да осъди “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в размер на 1 250.00 лева като част от 145 000.00 лева за всяка от тях в следствие на извършване на възложената от ответника работа, станало причина за настъпилата смърт на наследодателя на ищците Д. И. А. на 07. 05. 2012 г.

Твърдят, че на 07.05.2012г., около 06.30 часа, наследодателят на ищците Д. И. А., придружаван от съпругата си Д.В.А. (първата ищца) посетил Спешно приемно отделение (СПО) при “М. Б. ЗА А. Л. – С.” АД, с оплаквания от силни болки в горната част на стомаха и повръщане. В манипулационната зала бил приет от Д-р М.В.Р., който след преценка състоянието на пациента поставил диагноза "гастрит и дуоденит” и назначил лечение, състоящо се в поставяне на система с банка серум за вливане и инжекции “Но шпа” и “Квамател”. Оформен е лист за преглед на пациент в Спешно отделение. Д. А. е освободен с дадени указания за посещение на личния лекар за издаване на медицинско направление за преглед от специалист-гастроентеролог.

Около 08.30 часа наследодателят на ищците, придружаван от дъщеря си И.А. (втората ищца) посетил личния си лекар д-р Т. И. Т., който констатирал вписаните обстоятелства в Листа за преглед на пациент в Спешно отделение и издал необходимото медицинско направление. Тъй като прегледа от специалист-гастроентеролог предстоял да се извърши следобед, около 14.00 часа, Д. А. и дъщеря му решили да се прибират в дома си, който се намира в близост до кабинета на личния лекар. Когато пристигнали, И.А. първа влязла в къщата и когато установила, че баща й не я е последвал, решила да провери защо се бави. Погледнала през прозореца и видяла, че същият седи в автомобила, наклонен на една страна. Изтичала при него и когато го докоснала, той издал хъркащ звук. Пристигнал екип на СПО при “МБАЛ – С.” АД, който обаче само констатирал настъпилата смърт на Д. И. А..

Извършена била аутопсия на трупа, в резултат на която било установено, че непосредствена причина за смъртта е остър миокарден инфаркт вследствие на тромбоза на лявата венечна артерия от тромб, образувал се върху разязвена плака с развитие на белодробен и мозъчен оток. Образувано е НОХД № 2 / 2013г. по описа на СОС, приключило с Присъда № 12 / 01.03.201З г., с която М.В.Р. е признат за виновен в това, че на 07.05.2012г. в гр. С., в качеството си на лекар-ординатор в Спешно приемно отделение при “МБАЛ – С.” АД, е причинил смъртта на Д. И. А. от с К., обл. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна (грешна) диагноза и нарушил нормите на: 1. добрата медицинска практика, определени в Правилника за добра медицинска практика на БЛС, свързани с пълно изследване на пациента; 2. критерий 3.1.2. от Наредба № 41/21.12.2005г. за утвърждаване на “Медицински стандарти по обща медицинска практика”; 3. точка 1.3.2.3. от Раздел 1, глава 1 на Наредба № 45 / 26.08.2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт “Спешна медицина”.

С последвалите Решение № 110 / 25. 07. 201З г. по ВНОХД № 150 / 201З г. по описа на ВАпС и Решение № 551 / 21. 02. 2014 г. по НД № 2137 / 201З г. по описа на ВКС, постановената присъда е изменена само в частта досежно размера на наложеното наказание на М.В.Р..

Считат, че съгласно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, ответникът следва да носи отговорност за бездействието, респективно - неадекватни и некомпетентни действия на своя служител д-р М.В.Р., които са довели до летален изход за наследодателя на ищците. Навеждат доводи, че в резултат на настъпилата смърт на Д. И. А., на ищците са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от същата. Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които всички те са претърпели заради внезапната и неочаквана загуба на своя близък. Всички ищци са изживели и изживяват комплекс от отрицателни емоции, страдания и скръб, тъй като отношенията между тях и починалия са били основани на взаимна обич, доверие и уважение; помагали са си взаимно; били са изключително привързани един към друг; ищците са разчитали на финансовата и морална подкрепа на своя съпруг и баща. В резултат настъпилата кончина на Д. А. изградените в годините отношения на житейска и семейна близост между ищците и техния наследодател са безвъзвратно и необратимо прекъснати. Съпругата на починалия Д.А. е изпаднала в тежък психологически шок, обективно породен от липсата на човека, с когото е споделяла всички радости и трудности през дългия им съвместен съпружески живот, а децата му - И. и М., завинаги са лишени от бащини ласки, грижи и подкрепа, като тази липса ще съпътства целия им жизнен път.

Заявяват, че на 07.05.2014г. са депозирали молба до “Д. З.” АД, с която поискали да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените неимуществени вреди, тъй като към момента на възникване на процесното събитие застрахователното дружество е обезпечавало професионалната отговорност на лекарите и медицинските лица, служители при “МБАЛ – С." АД съгласно полица № 130211000304 за застраховка "Професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал". Образувана била щета № 223586 / 07. 05. 2014 г., като застрахователното дружество им изплатило застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева общо на всички ищци - до размера на уговорената застрахователна сума при настъпване на събитие, в резултат на което е пострадало едно лице, която сума твърдят, че е съобразена при определяне размера на исковите претенции, но считат, че тази сума не съответства на тежестта на причинените на увредените лица неимуществени вреди, като същата е недостатъчна да ги възмезди по справедлив начин.

Ответник: “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К., чрез пълномощника адв. И.Р. от САК, със съдебен адрес:***, офис 2 е подал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Навежда доводи за липса на отговорност, като се позовава на определението за „лекарската грешка“ като професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на робата, при които са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота на пациента, които са могли да бъдат предотвратени, като същевременно заявява, че самият ответник - работодател на д-р М.Р., е направил всичко по силите си, създал е оптимални условия за работа, и с присъждане на претендирания размер обезщетение именно от юридическото лице, ще се достигне до едно безкрайно затруднение в нормалната работа на лечебното заведение.

Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като счита, че то в известна степен е повлияло да се стигне до летален изход, като при посещение при личния си лекар - д-р Т. Т., е отказало да бъде прегледано, поискало е само да му се предостави съответното направление за специалист. Аргументът за това поведение е бил свързан с факта, че часове преди това пострадалият е бил в спешно отделение на болницата, но ответникът счита, че личният лекар би могъл, чрез преглед най - малко да се опита да поправи грешката на своя колега. Заявява, че всичко, което е правил пострадалият от напускане на Спешно отделение е било абсолютно противопоказно за състоянието му. Твърди, че не се е установило и да е бил потърсен преди началото на работното време д-р Т., след като излизайки от здравното заведение пострадалият е продължил да се чувства зле.

Оспорват предявената претенция изцяло, макар и да изразяват становище относно ниския размер на частта, предмет на разглеждане в настоящото производство. Излагат доводи за недоказаност на характера на семейните отношения между пострадалото лице и ищците, като считат, че само добрите отношения не са основание да се претендира сумата изцяло от ответника. Допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията ответникът посочва с оглед наличието на застраховка „Професионална отговорност на лекари“ в дружеството, като по тази застраховка на ищците е заплатена сумата от 10 000 лева общо на трите и ответникът счита, че е погасено правото на ищците да претендират от него сумата, която са претендирали и получили от застрахователя му. Излагат и твърдения във връзка с обстоятелството, че ищците са заявили претенция отново към същия застраховател, предвид застраховката, която ответникът има - „професионална отговорност“ по полица № 130211001759 от 31. 03. 2014 г. с ретроактивна дата, считано от 01. 04. 2009 г. и включваща процесният период, като в този случай лимита на отговорност за юридическото лице, възлиза на 200000.00 лева за всяко събитие.

В условията на евентуалност, в случай че претенцията срещу него бъде уважена, предявява срещу третото лице „G.” З. АД- С., ЕИК обратен иск, като моли, ако бъде осъдено дружеството да заплати на ищците по първоначалния иск исковите суми или някакви части от тях, както и разноски по делото, да бъде осъден „G.” З. АД- С., ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., район „О.“, бул. „К. А. Д.“ да му ги заплати в размерите, в които бъде осъдено дружеството да ги заплати на ищците, ведно със законната лихва от датата на плащането им на първоначалните ищци, както и да заплати на първоначалния ответник разноските по делото.

Също в условията на евентуалност, в случай че претенцията срещу него бъде уважена, предявява срещу третото лице М.В.Р., с ЕГН ********** обратен иск, като моли, ако бъде осъдено дружеството да заплати на ищците по първоначалния иск исковите суми или някакви части от тях, както и разноски по делото, да бъде осъден М.В.Р., с ЕГН ********** да му ги заплати в размерите, в които бъде осъдено дружеството да ги заплати на ищците, ведно със законната лихва от датата на плащането им на първоначалните ищци, както и да заплати на първоначалния ответник разноските по делото.

„G.” З. АД- София, ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., район „О.“, бул. „К. А. Д.“ , оспорва предявения обратен иск. Счита, че със заплащането на сумата от 10 000 лева общо на трите ищци по тяхна застрахователна претенция е изпълнил задълженията си. Според ответника с посочването на ретроактивна дата застрахователят приема да носи отговорност за извършените/допуснатите от тази дата до крайната дата на застраховката неправомерни действия или бездействия на застрахования, при осъществяване на застрахованата професионална дейност, причинили вреди на трети лица, при условие, че тези вреди са настъпили след ретроактивната дата до края на срока на застраховката и претенцията от увреденото лице е била предявена за първи път писмено пред застрахователя или пред съда през срока на застрахователния договор. В този смисъл навежда доводи, че предвид настъпилото събитие / смърт вследствие на грешна диагноза / на 07. 05. 2012 г. – в рамките на застрахователния период по полица № 130211001759 / 31. 03. 2014 г. и предявяване на претенцията също през срока на полицата, за него е възникнало задължение за плащане, но само до размера от 10 000.00 лева, тъй като полицата, която е действала към момента на неправомерните действия е полица № 130211000304 / 27. 03. 2012 г. и в нея е уговорен лимит на отговорност за едно пострадало лице, независимо от броя на исковете, на 10 000 лева. Счита за неоснователни твърденията на ищеца по обратния иск, че застрахователят следва да носи отговорност в размера на лимитите по застрахователна полица № 130211001759 / 31. 03. 2014 г. предвид уговорената ретроактивна дата, като заявява, че тази ретроактивна дата маркира единствено началото на периода на застрахователната отговорност, но не и параметрите по тази отговорност. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че отговорността на застрахователя следва да е до размера от 200 000 лева, моли съда да има предвид обстоятелството, че този лимит покрива обезщетенията за вреди, присъдените в тежест на застрахования законни лихви и съдебните разноски, а по отношение на лихвите, че същите са дължими от датата, на която застрахованият е уведомил застрахователя за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданската му отговорност.

М.В.Р., с ЕГН ********** *** оспорва както основния иск, така и предявения спрямо него обратен иск. По отношение на основната искова претенция изразява становище за неоснователност, което мотивира с наличието на съпричиняване от пострадалото лице от една страна, така и с погасяване на задължението с оглед заплатените суми в размер на 3 333.33 лева на всяка от ищците, претендиращи обезщетение в размер на 1250.00 лева. По отношение на предявения обратен иск, счита че съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от КТ не следва да отговаря в размер по – висок от уговореното с работодателя месечно трудово възнаграждение.

Мотиви:

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното: Съдът приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД и обратни искове на осн. чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК, във вр. с чл. 229Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството от КЗ, чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ от ЗЗД и чл. 203, ал. 2Чл. 203. ⚖️ Практика (8) Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата. от КТ.

Между страните не е спорно, а и от приложената по делото присъда № 12 / 01. 03. 2013 г., постановена по НОХД № 2 / 2013 г. по описа на СОС е видно, че д-р М.В.Р. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, за това че на 07. 05. 2012 год. в гр. С., в качеството си на лекар – ординатор в Спешно приемно отделение при “МБАЛ С." – АД е причинил смъртта на Д. И. А. от с. К., обл. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна / грешна / диагноза и нарушил нормите на: 1. добрата медицинска практика, определени в “Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента; 2. критерий 3.1.2. от Наредба № 41 / 21. 12. 2005 г. за утвърждаване на “Медицински стандарти по обща медицинска практика” като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед указване на спешна и неотложна помощ.; 3. точка 1.3.2.3. от Раздел І, глава 1 на Наредба № 45 / 26. 08. 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина” като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние.; 4. точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 на Наредба № 45 / 26. 08. 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина” като не е изградил диференциално – диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диагностични методи, поради което му е наложено наказание: лишаване от свобода за срок от четири години и е лишен от право да упражнява лекарска професия за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

С решение № 110 / 25. 07. 2013 год. по ВНОХД № 150 / 2013 г. по описа на Апелативен съд – В., както и с решение № 551 / 21. 02. 2014 г. по НД № 2137 / 2013 г. по описа на ВКС е изменена постановената присъда само в частта на размера на наложеното наказание.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че признатият за виновен д-р М.Р. се е намирал в трудово – правни отношения с ответника по делото – МБАЛ С.. Съдебната практика е непротиворечива, по отношение, на това, че отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. Виновното и противоправно деяние, извършено от деликвента, е установено с влязлата в сила присъда, която се ползва със задължителната сила по чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК, като в случая причиняването на смърт по непредпазливост е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, за което д-р Р. е признат за виновен, поради което в случая е установена и причинно - следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат – смъртта на Д. И. А.. Тъй като фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен, следва да бъде ангажирана гаранционно - обезпечителната имуществена отговорност на възложителя на работата – “МБАЛ Силистра" АД -гр. С..

Тук е мястото, където следва да се обсъди възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, което съдът намира за неоснователно. За да е налице съпричиняване следва да е налице принос от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, какъвто принос в настоящия случай не може да бъде отчетен. Сочените от ответника действия като шофиране, отказ от преглед при личния лекар, както и тютюнопушене не са допринесли за фаталния изход, за което обстоятелство са събрани доказателства в наказателното производство и в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Т., събрани в настоящото производство. Пострадалият А. е ръководил действията си от диагнозата и насоките, дадени му от д-р Р. и не е извършвал никакви необичайни или забранени му дейности, които да предполагат влошаване на състоянието му. При прегледа му не е установено заболяване или състояние, при което да му е предписан покой и забрана за тютюнопушене, а указания за преглед при гастроентеролог вече са му били дадени предварително. Видно от показанията на свидетеля д-р Т., пострадалият не е имал вид на животозастрашен, т.е. дори и личният му лекар не е предположил наличието на тежко, животозастрашаващо състояние от една страна, а от друга е категоричен, че дори и да е бил в кабинета му, единственото, което е било възможно да се направи в тази ситуация е да му бъде приложен сърдечен масаж. Тези обстоятелства водят до единствения възможен извод, че състоянието на пострадалия не е било преценено правилно изначално и вредоносния резултат е настъпил именно от грешната преценка на д-р Р., а пострадалото лице не е допринесло по никакъв начин за настъпването на този резултат.

В резултат на престъплението е настъпила смъртта на Д. И. А., който видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 209 / 09. 05. 2012 г. е съпруг на първата ищца и баща на вторите две ищци. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Р. и А. се установява, че починалият е бил изключително отговорен към семейството си човек и любящ съпруг и баща. Отношенията в семейството са били много хармонични, емоционалните връзки, градящи се на любов и разбирателство – стабилни и трайни. Както съпругата, така и децата са разчитали на подкрепата и разбирането от страна на починалия и неговата смърт им е причинила неописуема мъка и страдание. Настъпила е и трайна промяна в отношението им към живота в отрицателен аспект – свидетелите са категорични в твърденията си, че след смъртта на пострадалия, трите ищци са останали затворени в себе си, тъжни и обезверени. Трите продължават да скърбят и към настоящия момент, отчитат изминалото време с извършването на религиозните ритуали от смъртта на съпруга и бащата и разговорите им с близки и познати неизменно са свързани със загубата им. Изживените от тях скръб, мъка и страдания от загубата на съпруг и баща са вреди, които житейски не могат да намерят материален еквивалент за ищците. Ето защо, законодателят в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД постановява, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразявайки се с тази законова разпоредба, с естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата, отношенията в семейството, възрастта на починалия, както и с практиката на съдилищата, настоящият съдебен състав счита, че обезщетението следва да бъде определено в размер, близък до претендирания от ищците, но предвид факта, че претенцията пред настоящата инстанция е в размер на 1250.00 лева за всяка от ищците, я уважава в този размер. Тук следва да се коментират като напълно неоснователни съжденията на третото лице относно размера на доходите в страната и приравняването им като паричен еквивалент на изживения ужас и скръбта на ищците – за близките на починалия с оглед загубата им е без значение каква е икономическата обстановка в страната или населеното място, в което живеят, тъй като самата загуба и смъртта не могат да бъдат оценени. Върху обезщетенията ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 07. 05. 2012 г., когато е настъпила смъртта. Направеното от страна на третото лице помагач - „G.” З. АД- С. възражение за погасяване на част от задължението поради изтекла кратка давност, съдът намира за формално сторено, тъй като от датата на настъпването на смъртта – 07. 05. 2012 г. до датата на предявяване на исковата претенция 01. 12. 2014 г. не е изтекъл 3 – годишния давностен срок.

По обратния иск: Безспорно, както и доказано в производството е обстоятелството, че между ответника МБАЛ С. и “G. З.” АД е сключена застраховка „Професионална отговорност” с полица № 130211001759 / 31. 03. 2014 г. със срок на действие 01.04. 2014 г. – 31. 03. 2015 г. и с уговорена ретроактивна дата – 01. 04. 2009 г., което обуславя допустимостта на заведения от ответника, обратен иск против застрахователното дружество на основание чл. 229 КЗ. Възраженията на ответника по обратния иск касаят единствено приложимостта на застрахователната полица, досежно лимита на отговорност като счита, че с изплащането на сумата от 10 000 лева общо на трите ищци е погасил задължението си с оглед обстоятелството, че е пострадало едно лице и събитието е настъпило при действието на полица № 130211000304 / 27. 03.2012 г., с която е договорен лимит от 10000 лева. Тези възражения не могат да бъдат споделени от съда. Съгласно чл. 189 от ЗЛЗ задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения, т.е. застраховката на лечебното заведение е задължителна такава. Няма спор между страните, че през целия период на действие на тази норма или от 01. 01. 2005 г. здравното заведение е имало сключени застрахователни договори на това основание за всяка отделна година, включително и за годината, в която е настъпило процесното събитие. Сключена застраховка „Професионална отговорност” с полица № 130211001759 / 31. 03. 2014 г. с уговорена ретроактивна дата покрива и отговорността на застрахованите лица за вреди, които не са покрити от други застраховки, независимо че са сключени за същия период, но имат ограниченост на рисковете или недостатъчност на лимита – това е смисълът да се сключи договор с ретроактивно действие и е несериозно твърдението, че ретроактивната дата маркира единствено началото на периода на застрахователната отговорност, но не и параметрите по тази отговорност. Напротив, при условие, че е налице сключен, валиден и действал в съответния, предхождащ период договор за застраховка, то няма никакъв интерес за застраховащия да маркира нов начален период на действие на вече съществуващи договори, при условие, че не се променят условията по тях при настъпване на застрахователно събитие. Именно разширяването на застрахованите дейности и увеличаване лимита на отговорност са условията, мотивиращи застраховащия да договори ретроактивно действие на договора за застраховка. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 30 във вр. с чл. 27 от Общите условия по застраховка “Професионална отговорност” застрахователят не отчита тяхното вътрешно противоречие досежно възможността от една страна да се договори ретроактивна дата единствено със застрахован, който е бил потребител на този вид застраховка при същия застраховател без прекъсване и прилагането на условията по действащата полица към момента на събитието - от друга, т.е. липсата на основание за сключване на клауза “ретроактивна дата”. Освен това, в конкретния случай самият застраховател е възприел като действаща и приложима застраховката „Професионална отговорност” по полица № 130211001759 / 31. 03. 2014 г. и е извършил пращане на заведената щета по нея. По изложените съображения съдът счита, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана в лимита на отговорност от 200 000.00 лева, което в настоящото производство е без значение с оглед обстоятелството, че претендираната от ищците сума е в размер на 1 250.00 лева. Предвид уважените претенции на ищците против ответника по главния иск, обратния иск следва да бъде уважен в същия размер от 3 750.00 лева. Върху размера на иска следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите – чл. 223, ал. 2 от КЗ. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД, законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение – в този смисъл Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК. Уважаването на претенцията по предявеният главен обратен иск обуславя липсата от необходимост за произнасяне пи предявения в условията на евентуалност втори обратен иск срещу третото лице - М.В.Р..

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 150.00 лева – платената ДТ. Ответникът по обратния иск също следва да заплати направените от ищеца по обратния иск разноски, които са в размер на 891.00 лв.

Водим от гореизложеното, СРС Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К., да заплати на Д.В.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 250.00 / хиляда двеста и петдесет / лева като част от 145 000.00 лева - представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в следствие на извършване на възложената от МБАЛ С. работа, станала причина за настъпилата смърт на наследодателя на Д.В.А. – Д. И. А. на 07. 05. 2012 г., заедно със законната лихва от 07. 05. 2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К., да заплати на И.Д.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 250.00 / хиляда двеста и петдесет / лева като част от 145 000.00 лева - представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в следствие на извършване на възложената от МБАЛ С. работа, станала причина за настъпилата смърт на наследодателя на И.Д.А. – Д. И. А. на 07. 05. 2012 г., заедно със законната лихва от 07. 05. 2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К., да заплати на М.Д.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 250.00 / хиляда двеста и петдесет / лева като част от 145 000.00 лева - представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в следствие на извършване на възложената от МБАЛ С. работа, станала причина за настъпилата смърт на наследодателя на М.Д.А. – Д. И. А. на 07. 05. 2012 г., заедно със законната лихва от 07. 05. 2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М.№ , представляван от изп. директор д-р Д. К. да заплати на Д.В.А. с ЕГН **********, И.Д.А. с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** разноски по производството в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева.

ОСЪЖДА “G.” З. АД- С., ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., район „О.“, бул. „К. А. Д.“ , представлявано заедно от Д. Н. М. и К. С. В. да заплати на “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К. сумите, които “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК е осъдена да заплати на Д.В.А. с ЕГН **********, И.Д.А. с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** по настоящото решение, а именно сумата от 3 750.00 / три хиляди седемстотин и петдесет / лева, обща стойност на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – присъдените на ищците разноски, ведно със законната лихва, считано от 07. 05. 2012 г.

ОСЪЖДА “G.” З. АД- С., ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., район „О.“, бул. „К. А. Д.“ , представлявано заедно от Д. Н. М. и К. С. В. да заплати на “М. Б. ЗА А. Л.-С.” АД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. М. № , представляван от изп. директор д-р Д. К. сумата от 891.00 / осемстотин деветдесет и един / лева – разноски по производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Председател : Жанет Борова