Решение № 44592/18.09.2018 ГД 20999/2015 СРС

РЕШЕНИЕ № 44592/18.09.2018 ГД 20999/2015 СРС Гражданско дело № 20999/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Производство по реда на чл. 124Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на И. Т. П. против ВMA.

Ищцата: И. Т. П. чрез пълномощник адв. З. твърди, че в началото на 2010 г. при съпруга й С. П. започнали да се появяват проблеми в здравословното състояние – болки и дискомфорт в долната коремна половина, затруднения при уриниране, редуване на запек и диария.

Твърди, че след като в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ – [населено място] му била поставена диагноза карцином на ректума, на ищцата и съпруга й било препоръчано същият да бъде опериран във ВМА, тъй като там се извършвали сфинктеросъхраняващи операции с механичен съшивател. Твърди, че на 11.03.2010 г. съпругът й бил приет във ВМА, без особени оплаквания. Със семейството събрали пари за съшивател и операцията била извършена 17.03.2010 г.

Твърди, че на 24.03.2010 г. съпругът й бил изписан с препоръки да се яви на контролен преглед и да продължи лечението си с лъчетерапия и химиотерапия. На третия ден след прибирането си в [населено място], С. П. вдигнал температура до 39.5 градуса, чувствал се отпаднал, безпомощен и със силни болки в корема. По съвет на извършилия операцията във ВМА д-р И., С. П. бил прегледан от д-р Л. в МБАЛ – [населено място].

Поради продължаващо тежко състояние, се наложило ново посещение на 05-06.04.2010 г. във ВМА – по спешност и през нощта. В продължение на няколко дни С. П. престоял, включен на антибиотици, в очакване завръщането на д-р И. от чужбина. Твърди, че на 10.04.2010 г. д-р И. се завърнал в България, като при разговор с ищцата й обяснил, че това е нормално състояние след такава операция, че съпругът й е получил леко възпаление, тъй като най-вероятно е изпуснал единият съшивател, но всичко щяло да се оправи от само себе си и не се налагало да го оперират отново.

Твърди, че на 19.04.2010 г. съпругът й бил изписан с препоръки за хранене и за контролен преглед след 30 дни. Излага, че на 20.04.2010 г., след като цяла нощ С. П. не могъл да спи от силни болки в корема и неспадаща под 39 градуса температура, ищцата отново се свързала с д-р И., който отрекъл истинността на казаното от нея, като й бил казал, че от отвора не е възможно да изтича нещо, след което спрял да вдига мобилния си телефон.

Впоследствие С. П. бил приет на 22.04.2010 г. в М. – В., като пир постъпването му състоянието му било тежко, с гной и фекалии в перитонеума, както и левкоцитоза. На 28.04.2010 г. бил опериран там, като лекарите установили и извършили: аспириране на обилно гнойно-фекулентен ексудат по левия латерален канал и малкия таз; установена била колекция по левия латерален канал; ексцизиране на фистулния ход.

Описва, че на 10.10.2010 г., поради поредно ново влошаване в здравословното състояние на съпруга й, същият бил откаран в Университетската болница в [населено място], където бил опериран, изведен му бил анус претер и състоянието му временно било закрепено. Лекарите обаче констатирали, че е иноперабилен по отношение на основното заболяване. Впоследствие били предприети нови опити за лечение на тумора с химиотерапия, които не дали резултат. На 10.12.2011 г. С. П. починал.

Ищцата излага довод, че в ответното лечебно заведение е извършена операция за отстраняване на тумор при неправилна преценка на възможностите за органосъхраняващ метод – твърди, че в това отношение рискът е бил неоправдан и че този орган /сфинктерът/ бил спрял функциите си окончателно още след първата операция. Твърди, че операцията за отстраняване на тумор е извършена при условия и с метод, които допускат във висока степен възможността за компрометиране на съединяването на червата след операция, като това не било съобразено и не била поставена профилактична илеостома за предотвратяването на последиците. Подценена била възможността за допълнителни усложнения, пренебрегнати били симптоми и данни от изследвания и при втория прием не е осъществена ревизираща операция за възстановяване на пасажа и лечение на създалата се инфекция. Поддържа, че е извършена резекция /отстраняване/ на тумор по начин, който определя непълното отстраняване на неговия лош потенциал – остатъци от туморни клетки, които определяли по-късното възникване на рецидив и на метастази /включително разсейки в далечни органи – в черния дроб/. Твърди, че в случая са се реализирали почти всички оперативни и постоперативни рискове от провеждането на такава операция, като най-тежката последица била, че лечението на основното заболяване /рак/ не само, че не било осъществено по главния /хирургически/ метод, а лечението по следващия метод /химиотерапия/ било започнало не когато е необходимо – до 1 месец след операцията, а след корекцията на усложненията й – 7 месеца по-късно. Твърди, че по същата причина въобще било невъзможно прилагането на следващия метод – лъчетерапия. Лечението на рака било още по-затруднено от възникналите рецидив и метастази, причинените от новия тумор бъбречни смущения и интоксикация. Поддържа, че в нарушение на Закона за здравето, от съпруга й било получено само „бланково“ информирано съгласие за извършване на операцията, без да му бъде разяснено какво точно представлява самата операция и особено т. нар. механичен съшивател, неговата годност, вероятната възможност той да „изпусне“, както и било станало. Обобщава, че в резултат на допуснатата във ВМА лекарска грешка е изгубила съпруга си, което й се е отразило дълбоко негативно в емоционален и психически аспект /изпаднала е в тежка депресия, трудно заспива, нищо не може да я зарадва/. Представя писмена защита, с която съдът е запознат и която е пришита по делото. Претендира разноски.

Ответник: В своевременно представен по делото отговор на исковата молба, В. академия /оттук нататък и „ВМА“/ чрез пълномощник юрк. К. оспорва исковете по основателност. Сочи, че съпругът на ищцата бил подписал информирано съгласие за планова операция, с подробни обяснения за заболяването и предстоящото лечение. Сочи, че при първата операция, осъществена на 17.03.2010 г. от д-р И., доц. П., д-р Т. и д-р Л., туморната формация е била заварена от опериращия екип в трети стадий на онкологичното заболяване. Проведената операция е била животоспасяваща за пациента и била проведена технически правилно и при спазване на всички правила за добрата медицинска, в т. ч. – хирургическа практика. Последвалите следоперативни гнойно-септични усложнения при ищеца представлявали обичайни за тази ситуация ранни усложнения и били предпоставени от онкологичното заболяване на пациента, тоест оперативно пациентът бил предразположен към развитие на инфекциозни усложнения.

Посочва, че на 06.04.2010 г. пациентът е бил приет повторно в клиника „Коремна хирургия“. Извършени били всички необходими изследвания и консултации. Пациентът бил изписан на 19.04.2010 г. без данни за секреция, с нормална температура, захранен, с възстановен пасаж, с указание за хранително-диетичен режим. При втората хоспитализация на пациента във ВМА било проведено само консервативно лечение, като същият не бил опериран, тъй като към момента на прием липсвали данни, които да обусловят необходимостта от оперативно лечение /липсвала секреция от дренажното отвърстие, налице бил възстановен пасаж и флатуленция, нямало данни за свободен газ в коремната област/. Поддържа, че от приложената към исковата молба епикриза от проведеното лечение във МЗДОЗ- [населено място], където пациентът бил приет на 22.04.2010 г., било видно, че при отваряне на корема не била установена перфорация на колон десценденс и анастомозата била проходима, което доказвало правилността на извършените действия от медицинските специалисти във ВМА. Формулирано е при условията на евентуалност и възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на предявения главен иск и на обусловения такъв за вземане за лихва за забава. Представя писмена защита, с която съдът е запознат и която е пришита по делото. Претендира разноски.

На страната на ответника по негова инициатива е привлечено трето лице - помагач – ЗАД [фирма], чийто процесуален представител в първото по делото открито заседание направи възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът приема, че е предявени пред него са, при условията на обективно кумулативно съединяване, два иска – главен и обусловен иск, като главният иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД – иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. поради смърт на близък човек /съпруг на ищцата/, настъпила в резултат на противоправно и виновно поведение на физически лица при и повод изпълнение на дейност, възложена им от ответника, а обусловеният иск – за заплащане на законна лихва за забава от 17.10.2010 г. до деня, предхождащ деня на завеждане на исковата молба, намира правната си квалификация в нормата на чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Предявена е наред с тях и неискова по характер материалноправна претенция за заплащане на законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното плащане /чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД/. Въз основа на събраните доказателства и изслушани заключения, съдът приема за безспорно от фактическа страна следното.

[I.] Доказателства: От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че:

//а.// на 04.03.2010 г. С. П. е бил приет в МБАЛ – „Св. Н. Чудотворец“ – [населено място] и е изписан оттам на 09.03.2010 г. с окончателна диагноза „Са ректи“ (карцином на правото черво) – епикриза на л. № 10 от делото (в епикризата е записано, че при ректално туширане се установява туморно образование на 5-6 см., обхващащо част от ректума“, а при КТ абдомен се установява, че в малък таз се вижда туморна формация с размери 3-4 см. вътре в лумена и извън лумена на ректума с нерезки неясни очертания, която поема слабо контрастната материя) – на пациента е било предложено оперативно лечение, като му е обяснена необходимостта от такова;

//б.// на 11.03.2010 г. С. П. е бил приет в ответното болнично заведение [фирма], с вписана в епикризата диагноза „Са РЕКТИ /рT3N1M0 G2/. СТАТУС ПОСТ РЕЗЕКЦИО РЕКТИ АНТЕРИОР КУМ СИГМО – РЕКТО АНАСТОМОЗИС Т-Т МЕХАНИКА КУМ ILS-29 (епикриза на л. № 11 от делото и история на заболяването – л. № 130-153 от делото), като в епикризата от посочения период е записано, че интраоперативно е била намерена „туморна формация на ректума на 3-4 см. от АРЛ, ТУ формация в мезоректума с размери 4/4 см с овална форма, и туморна формация на ректума с размери 3/3 см с плътна консистенция, непрорастваща към околните тъкани, на около 3-4 см от АРЛ и туморна формация в мезоректум с размери 3/3 см, полип на краче с размери 1/1 см, както и че е била извършена предна резекция на ректума с последваща сигмо-ректо анастомоза Т – Т с механичен ушивател, като и че е била извършена и полипектомия; удостоверено е, че пациентът П. е бил изписан от академията на 24.03.2010 г.; удостоверено е в епикризата, основаваща се на резултата от хистопатологичното изследване на л. № 13 от делото, че хистологичният резултат е установил свободни резекционни линии;

//в.// че на 03.04.2010 г. С. П. е бил приет в МБАЛ – „Св. Н. Чудотворец“ – [населено място] и е изписан оттам на 06.04.2010 г. с окончателна диагноза „абсцес на коремна стена“ (епикриза на л. № 15 от делото), като е удостоверено да е била извършена радикална ексцизия, както и че след дезинфекция и почистване на оперативното поле, под местна анестезия е била извършена евакуация на ексудатна секреция, като е бил поставен ръкавичен дернаж в долната част на лапаротомията и е била направена стерилна превръзка, а на пациента е било препоръчано да потърси консултация с оператора във ВМИ;

//г.// на 06.04.2010 г. С. П. отново е бил повторно приет в ответното болнично заведение [фирма] и е изписан оттам на 19.04.2010 г., като му е поставена диагноза „Субилеус“ и е записано, че при болния е било проведено само консервативно лечение с вливания, както и че е бил изписан с подобрения, захранен, при спокойна оперативна рана (епикриза на л. № 16-17 и № 170 от делото);

//д.// на 22.04.2010 г. С. П. е бил приет в Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар - [населено място] с диагноза „Перитонитис акута фекулента. Са Ректи. Ст. Пост резекционем антериор ректи“, като в графа „Обективно състояние“ е записано, че при пациента е налице „фистула в хипогастриума, от която секретира гной и чревно съдържимо“, и е изписан оттам на 17.05.2010 г. (епикриза на л. № 20 от делото и история на заболяването – л. № 21-39 от делото);

//е.// на 13.10.2010 г. С. П. е бил приет в Трета хирургична клиника на УМБАЛ [фирма] – П., в епикризата по повод на който прием е записано, че пациентът е с окончателна диагноза „Карцинома ректи“, и че при него е налице локален рецидив на около 8 см. от АРЛ (аноректалната линия), че лекуващият екип е установил тежка стеноза в тази област и персистираща частична инсуфициенция на анастомозата, довела до тежкия ишиоректален абсцес, както и че пациентът, след обсъждане, е бил преценен като иноперабилен по отношение на основното заболяване, като е препоръчано да се проведе П. и лъчетерапия в ОДОЗ по район (записано е в епикризата, че хистологията е взета от параректалното пространство № 29417 – туморни жлези от нискодиференциран аденокарцином) – епикриза на л. № 63 от делото и история на заболяването № 58503 на л. № 64-86 от делото; относно извършените през време на този престой лечебни интервенции, е препратено към оперативен протокол № 975/13.10.2010 г., приложен на л. № 79 от делото, в който е записано, че е осъществена оперативна намеса „Laparotomia. R.. abdom, Ilostoma”; отбелязано е в епикризата, че пациентът е изписан на 26.10.2010 г.;

//ж.// на 08.12.2010 г. С. П. е бил приет в Комплексния онкологичен център - В. Е. – Отделение за лекарствено лечение, с диагноза „Z-51.1.Химиотерапия по повод на новообразувание“, с вписана хистология „умерено диференциран аденокарцином с интрацелуларно слузообразуване с инфилтрация на периректалната мастна тъкан и метастаза в 4 ЛВ и хроничен лимфаденит в 5р.G2“, като на пациента е предписана терапевтична схема „деган, дексаметазон, вливания, Фраксипарин + МХТ по схема 5 Фу/Левковорин – I курс“, и е бил изписан оттам на 13.12.2010 г. с препоръка да продължи лечението в дома си с поддържащата терапия;

//з.// на 17.01.2011 г. С. П. отново е бил приет в Комплексния онкологичен център - В. Е., Отделение за „Лекарствено лечение“, като на пациента е предписана терапевтична схема „Първа линия П. по схема ФОЛФОКС 6 – I КУРС, и е изписан оттам на 20.01.2011 г. с препоръка да продължи лечението в дома си с поддържащата терапия;

//з.// на 07.02.2011 г. С. П. отново е бил приет в Комплексния онкологичен център - В. Е., Отделение за „Лекарствено лечение“, като на пациента е предписана терапевтична схема „Ефлоран, Д., Дексаметазон, вливания + Първа линия П. по схема ФОЛФОКС 6 – II КУРС“, и е изписан оттам на 12.02.2011 г. с препоръка да продължи лечението в дома си с поддържащата терапия;

//и.// на 22.03.2011 г. С. П. отново е бил приет в Комплексния онкологичен център - В. Е., Отделение за „Лекарствено лечение“, като на пациента е предписана терапевтична схема „Зофран, Д., Дексаметазон, Клексан, вливания + Първа линия П. по схема ФОЛФОКС 6 – II КУРС“, и е изписан оттам на 25.03.2011 г. с препоръка да продължи лечението в дома си с поддържащата терапия;

//к.// на 28.11.2011 г. С. П. отново е бил приет в Комплексния онкологичен център - В. Е., Отделение за „Лекарствено лечение“, като на пациента е предписана терапевтична схема „Ултравист, Урографин, Урбазон, Д., вливания +“, и е изписан оттам на 29.11.2011 г. с препоръка да продължи лечението в дома си с поддържащата терапия.

[II.] Доказателства: По делото са представени Протокол – решение № 925 от 28.11.2011 г. на Клинична онкологична комисия по Химиотерапия при К. – В. – Е. , като взетото решение по този протокол гласи, „От проведения контролен КТ през м.11.2011 г. данни за прогресия на заболяването. Подлежи на втора линия П. по схема XELIRI или FORLIRI + Авастин до прогресия. Сиптоматичен контрол и лечение“, както и още две на брой Протокол – решения в тази връзка, според протокол-решенията от 17.01.2011 г. и от 08.12.2010 г., според които, съответно, пациентът подлежи от 17.01.2011 г. на Първа линия П. по схема ФОЛФОКС 8-10 курса. Смптоматичен контрол и лечение“, и – от 08.12.2010 г. на МХТ по схема „5Фу/Левковорин + 6 курса. Симптоматичен контрол и лечение“.

[III.] Доказателства: Установено е, че С. П. е подписал информирано съгласие при първата и втората си хоспитализация във ВМА, чието съдържание съдът обсъжда на съответното място в мотивите (пункт [VIII.] от тях).

[IV.] Доказателства: По делото е представено онкологично досие и описания на резултати от проведени компютърно-томографски изследвания.

[V.] Доказателства: С. П. умира на 10.12.2011 г., като негов сънаследник е преживялата го съпруга и ищца И. П..

[VI.] Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Изслушаната и приета по делото основна и допълнителна съдебномедицински експертизи, изпълнени от вещо лице д-р В. Г. и д-р В. М., дават заключения, които съдът систематизира по следния начин, а именно, че:

//А.// към момента на първата си хоспитализация във ВМА, по данни от събраните по делото документи, С. П. е страдал от карцином (рак) на ректума, при който туморът излиза извън лумена на червото, и тъй като наличието на метастази в регионалните лимфни възли може да се установи само след хистологично изследване след операцията, а проведеното впоследствие хистологично изследване на препарата от операцията доказва наличие на метастази в регионалните лимфни възли, които са били налични към момента на операцията, то това отговаря постоперативно по TNM квалификацията на pT3N1M0, което определя окончателно стадия на тумора като трети (тумор с метастази в регионалните лимфни възли, без далечни метастази); според вещите лица, прогнозата на заболяването е неблагоприятна, доколкото, без лечение, заболяването прогресира и води до смърт, а въпреки проведеното лечение, излекуване не може да бъде гарантирано;

//Б.// извършената оперативна интервенция във ВМА (предна резекция с механичен ушивател и проведеното лечение, така, както е описано в медицинската документация), отговаря на правилата на добра медицинска, в частност – хирургична практика, и на приложимите медицински стандарти, както и на обичайните грижи за пациентите. Заключението на експертизата е категорично, че стадият и локализацията на раковото заболяване допускат и определят именно такъв вид оперативна интервенция, каквато е била извършена във ВМА (по думите на вещите лица, „при конкретния случай според съвременните онкологични стандарти е следвало да се извърши именно такава интервенция“ – л. № 271 от делото), а в допълнителното си заключение вещите лица д-р Г. и д-р М. отново подчертават, че „след диагностицирането на пациента и приема му за операция по време на първия престой във ВМА, подходът за лечение е бил правилен при конкретната диагноза“ – л. № 324 от делото;

//В.// според приложените по делото документи, туморната формация е било отстранена при операцията във ВМА, което е видно и от хистопатологичното изследване – същото показва чисти резекционни линии, което означава, че ректумът е бил прерязан на достатъчно разстояние от тумора; експертизата подчертава, че според модерните стандарти е достатъчно ректумът да бъде прерязан на поне два сантиметра под тумора, за да се смята операцията за „радикална“, което качество „радикалност“ операцията в случая е имала, доколкото, според оперативния протокол, отрязването е било извършено на 5 см. под тумора;

//Г.// сфинктерите, според експертното заключение, са били запазени в резултат на и след операцията в болницата - ответник; запазването на сфинктерите, според окнологичните стандарти, не е свързано с повишен риск от рецидиви, съответно – сфинктерозапазващите операции не са свързани с общо по-голяма честота на усложненията спрямо цялостното отстраняване на ректума със сфинктерите и при конкретния случай, при съвременните онкологични стандари, е следвало да се извърши именно такава интервенция (л. № 271 от делото);

//Д.// пациентът С. П., според заключението, е бил операбилен по време на първата операция, и ако тя не би била извършена, пациентът е щял да почине от някое от усложненията на туморния процес (чревна непроходимост, перитонит, кървене и пр.), предвид което, според вещите лица, каквито и рискове да е имало при интервенцията, наложително е било те да бъдат поети, тъй като това е бил единственият шанс да бъде спасен животът на пациента – в противен случай (при неотстраняване на тумора на ректума) болният е щял да почине „в кратки срокове“ (л. № 272 от делото); в тази връзка, вещите лица в повторното си заключение подлагат на коментар въпроса, защо не е била проведена предоперативна лъчетерапия, и отговорът, който дават, гласи, че при „пациенти със застрашаващи усложнения от туморния процес“ (запушване на червото в резулат от тумора и др.) се започва с оперативно лечение, а лъчелечението се провежда впоследствие, ако е необходимо: според съдебните експерти, може от данните по настоящото дело да се предположи обосновано, че е съществувал пряк риск от застрашаващи усложнения от туморния процес (л. № 325-326 от делото), атестат за което, според вещите лица, са не само свидетелски показания на макар и индиректно заинтересования от изхода на делото свидетел д-р И. И., че той и екипът му са действали при условията на спешност и че при липса на операция в рамките на няколко дни, пациентът е щял да стигне до ситуация на чревна непроходимост (илеус), но и ред други независими данни, сочещи, според вещите лица, че пациентът е имал смущения в чревния пасаж преди операцията, показващи риск от развитие именно на чревна непроходимост, каквито са тези в епикризата от МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ - [населено място] (04.03. – 09.03.2010 г.), и по-специално – записаното там в анамнезата, че пациенът от един месец има болки в корема, които са непрекъснати и не се влияят от времето и вида на хранене, като – подчертават вещите лица – подобни данни са отразени и в анамнезата при постъпване във ВМА на 11.03.2010 г., в която анамнеза съдът констатира да е записано, че „пациентът постъпва за първи път в клиниката с оплаквания с давност 2-3 месеца, изразяващи се в поява на болки в долната коремна половина, нередовна дефекация с редуване на запек и диария, изхождане на слузни материи“ (правния си коментар във връзка с тези наблюдения на вещите лица, съдът излага на съответното място в мотивите на решението – пункт [VII.] от тях);

//Е.// използването или не на механичен ушивател само по себе си не изменя обема на оперативната интервенция и не е свързано с допълнителни рискове: използването на сишивател не е свързано със статистически значима по-висока честота на усложененията спрямо ръчния шев, а дори има някои предимства, като съкратено оперативно време и по-кратко време под упойка, по-малко травмиране на тъкаканите, и най-вече – извършването на стандартизиран от апарата механичен шев, избягващ значително вероятността от грешки в шевната техника на хирурга при ръчен шев, особено в тясно пространство като таза, където понякога, поради пространствени ограничения, свързването на червата чрез ръчен шев е невъзможно; че в развитите държави е рутинна практика подобни операции да се извършват най-често с механични ушиватели; затова, посочват вещите лица, изборът на пациента за използване на ушивател не е свързан с допълнителни рискове, а и в някои случаи възстановяването на пасажа и изхождането през естествения анус е невъзможно без ушивател, и в тези случаи пациентът бива обречен да се изхожда завинаги през противоестествен анус (черво, изведено на коремната стена в торбичка);

//Ж.// настъпилите след операцията във ВМА гнойно-възпалителни усложнения са риск при оперативната интервенция, който следва да се поеме, тъй като без нея (без оперативната интервенция) пациентът „няма шанс за излекуване“; тази категория усложнения, според съдебните експерти, представляват „потенциални ранни и късни усложнения при всички коремни операции, особено при пациенти с намален имунитет, каквито са онкологично болните“; затова и според вещите лица описаните в епикризите от МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ и ВМА констатации относно гнойно-възпалителните усложнения са очаквани по време и вид при тези операции, като според експертизата, не съществува начин за пълно предотвратяване на подобни усложнения; методите за намаляване на риска от тях включват антибиотична профилактика по време и след операцията, което „е направено“, а „повторното реактивиране на възпалителния процес няма как да се предвиди“ – л. № 273; също в тази връзка, медиците – вещи лица подчертават, че тъй като според приложената документация от ВМА състоянието на пациента се е повлияло – спадане на температурата и левкоцитите, изчезване на оплакавнията, спиране на секрецията, то пациентът правилно е дехоспитализиран при втория си прием във ВМА, като, както бе посочено, експертизата посочва в тази връзка, че „повторното реактивиране на възпалителния процес няма как да се предвиди“ – л. № 273;

//З.// извършените лабораторни изследвания и консултации във ВМА са били достатъчни, адекватни и обосновани за определяне на правилен подход към лечението – л. № 324 от делото; вещите лица подчертават, че през време на втория си престой, пациентът е бил с анемия (ниски стойности на хемоглобина и еритроцитите), завишени стойности на тромбоцити и левкоцити, завишени АСАТ и АЛАТ, ниски стойности на белтък и албумин, които цяло биха могли да се обяснят с един възпалителен процес и непълноценно хранене; отбелязаната в медицинската документация от ВМА при втория престой диагноза с код „чревна непроходимост“ е била преодоляна, тъй като е записано, че пациентът е дефекирал и е бил захранен, така че не се е налагала спешна операция по този повод; че след диагностицирането на пациента и приема му за операция по време на първия престой във ВМА, подходът за лечение е бил правилен при конкретната диагноза; при цитираните диагнози, вписани в двете епикризи от ВМА, е напълно възможно в резултат на проведеното лечение до изписването на пациента, общото му състояние да се стабилизира и той да бъде изписан в добро общо състояние; според вещите лица, възможно е след определен период, тоест – след извършване на оперативната интервенция, състоянието на пациента да се влоши, дори ако операцията е била допустима за медицинското му състояние и е била извършена правилно и при адекватно преценени рискове от медицинска гледна точка;

//И.// не може да бъде даден категоричен отговор, доколко необходима и правилна е била извършената в М. – В. операция. Горните изводи на първоначалната допълнителената експертизи съдът цени като хармониращи на доказателствата, като компетентни, обективни и безпристрастни, и възприема изводите им като издържани и обосновани, като ги кредитира с доверие. При горната фактическа обстановка и в светлината на изградените от вещите лица експертни изводи, съдът приема от правна страна следното.

[VII.] Мотиви: Не подлежи на съмнение в съдебната практика и научната доктрина, че изпълнителите на медицинска дейност дължат не обективен резултат, а добросъвестно полагане на нужния обем усилия при съблюдаване на професионално обоснован стандарт за качество. Щом поведението им при и повод изпълнението на задълженията им кореспондира на съответния приложим от гледна точка на медицината стандарт за дължима грижа, и специално – на професионално утвърдените и/или нормативно установените в хуманната медицина правила за правилно диагностициране, лечение и последващ контрол, то налице би било точно и качествено изпълнение на задълженията им, а евентуална липса на резултат от това лечение (на „излекуване“) и/или настъпилите в тази връзка обективно възможни рискове не могат да обусловят гражданска или друг вид отговорност за изпълнителя на медицинска помощ – рискът се носи не от него, а от лицето, получаващо медицинска помощ. В тази връзка, съдът не споделя изразеното в отделни съдебни актове становище, че основание за ангажиране имуществената отговорност на лечебното заведение или на лекаря биха били налице само ако поведението им е в противоречие с нормативно установено правило за поведение: съдът намира, че дали поведението на лекаря е било професионално обосновано и правилно, се преценява на широка основа, при съблюдаване на всички утвърдени по професионален път в медицинската наука и практика методи и способи при/за поставяне на диагноза, избор на лечение, провеждането му и последващия контрол, а не само на основата на съответната нормативна или поднормативна уредба. Това е така, доколкото един нормативен акт поначало едва ли може да претендира да обхване в своя регулативен обхват всички възможни ситуации при и по повод диагностиката и лечението на пациентите, а липсата на нормативна уредба, от друга страна, не може да съставлява екскулпиращо обстоятелство за медика и неговия работодател, щом поведението на медика е било некореспондентно на това, което според медицината би било професионално, правилно, обосновано и адекватно в конкретната ситуация. Правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ включва в своя обхват и правото тя да му бъде предоставена при условията на своевременност, достатъчност и качество – чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето.

[VII.1.] Мотиви: В настоящия случай, категоричното заключение на вещите лица, цитирано по-горе, е, че подходът при определяне на диагнозата на пациента и избраният въз основа на диагностицирането метод на лечение са били правилни и професионално обосновани от медицинска гледна точка; че настъпилите впоследствие абсцедиране и гнойни усложнения представляват обективни рискове, които лекуващият екип на ВМА не е (бил) в състояние да предвиди и да предотврати, но които рискове е имало обективно основание – от медицинска гледна точка – да бъдат поети от лекуващия екип при вземането на решение относно извършването на оперативна интервенция при първото хоспитализиране на С. П. във Военно-медицинска академия, тъй като без тях животът му е нямало да бъде спасен; че необходимите и адекватни превантивни контрамерки срещу възникване на гнойно-септични усложения след операция по изрязване на туморните тъкани, каквито мерки биха били даване на антибиотици, промивки и други такива, са били предприети от ответника.

Изграденият от вещите лица извод, че приемът на пациента в М. „В.“ три дни след излизането на пациента след втория му прием във ВМА отново с картина на възпалителен процес и секретираща фистула, сочи, че гнойно-възпалителният процес при С. П. не е бил кардинално излекуван, а само временно се е повилял в резултат на посоченото лекуващия екип на ответника са допуснати небрежност (непрофесионализъм) във връзка с лечението, тъй като на същото място в заключението експертите подчертават недвусмислено, че състоянието на пациента в резултат на използваното от ВМА консервативно лечение при втория прием в него се е повлияло, поради което и академията правилно с оглед клиничната картина и състоянието на пациента – според експертизата – е взела решение да дехоспитализира пациента, доколкото „повторното реактивиране на възпалителния процес няма как да се предвиди“. По същество, вещите лица дават заключение, че това, което е зависело от Военно-медицинска академия и е следвало да бъде направено от нея при втория прием на пациента през април 2010 г., е било направено, а обстоятелството, че гнойно-възпалителните процеси наново са се изострили след дехоспитализирането на пациента, е събитие, което несъмнено следва да се постави в причинно-следствена връзка с омаломощената и компрометирана от агресивното раково заболяване имунно-защитна система на пациента, от значително намалените способности на огранизма му сам да се противопоставя на инфекции и вируси при липса на непрекъснато външно антибиотично лечение, с отслабените му естествени съпротивителни сили, за укрепване на които ВМА, при все това, е положила адекватния обем от усилия и грижи. Именно тези усилия са мярата на дължима грижа, която е положена от ответника, като извън нея болницата не може да отговоря имуществено. С оглед категоричността на експертните изводи, се налага правен извод, че от страна на болничното заведение – ответник са били положени необходимият обем усилия при спазване на съответния професионален стандарт за диагностициране, лечение и предвиждане развитието на заболяването, както и за овладяване на симптомите му и за превентиране на възможни косвени усложнения, присъщи в една или друга степен на операцията от вида на процесната такава от 17 март 2010 г. Обективното неизлекуване на С. П. въпреки положените грижи при спазване на релевантния стандарт не е факт, от който да може да произтече имуществена (гражданска) отговорност за ответника, тъй като същият дължи не обективиран резултат, а професионализъм и усилия. Фактът, че животът на пациента в последна сметка не е бил спасен, съдът – държейки сметка за експертните заключения – отдава на напредналия стадий на туморното заболяване в момента, когато то е било открито, на неговото твърде бързо и агресивно развитие, на това, че ректомният карцином е рецидивирал не по вина на лекарите на ВМА, и на невъзможността да бъде проведена лъчетерапия и химиотерапия по схема след операцията във ВМА поради настъпилите не по вина на лекарите на ВМА рискови усложнения (абсцес на коремна стена, гнойно-възпалителен процес, и др.) вследствие на извършената от тях животоспасяваща операция. Неин обективно възможен и поначало непредотвратим риск се явяват тези усложнения. За рецидивирането на раковото заболяване лекарите във ВМА не могат да бъдат държани отговорни, тъй като резекционните линии след проведената от тях операция са били чисти, тоест – непосредствено след операцията във ВМА туморът е бил отстранен, а самият туморен рецидив не е факт, който лекарите при ответника да са можели да предскажат и да изключат отнапред, нито пък с поведението си те (лекарите на ВМА) биха могли виновно са допринесли за нарастване на риска от повторна поява на карцином, убедителен атестат за което е записаното в експертните заключения по делото, че запазването на сфинктерите, според онкологичните стандарти, не е свързано с повишен риск от рецидиви, съответно – сфинктерозапазващите операции не са свързани с обща по-голяма честота на усложненията спрямо цялостното отстраняване на ректума със сфинктерите, както и че използването или не на механичен ушивател само по себе си не изменя обема на оперативната интервенция и не е свързано с допълнителни рискове. Причинно-следствената връзка между операцията във ВМА на 17.03.2010 г., настъпилата в резултат от нея перкорална фистула с гнойно-възпалителен процес и настъпилото вследствие на този процес забавяне на провеждането на последващо лъче- и химиолечение, потвърдени от експертизата, не могат да бъдат вменени във вина (да бъдат отдадени на неполагане на дължимата грижа от страна) на лекарите на ответника, провели операцията, тъй като възможните неблагоприятни за пациента процеси, асоциирани с оперативно отстраняване на карцинома на правото черво (каквито са абсцесът на коремна стена, гнойно-възпалителни процеси, и др.) представляват, с оглед разумната трактовка на заключението на вещите лица, наложителен и професионално оправдан медицински риск, бъдещата реализация на каквито възможни рискове, подчертават съдебните експерти, е непредсказуема и непредвидима даже при перфектно извършване на животоспасяващата операция, като възможността такива да настъпят не може да съставлява контрааргумент срещу евентуалното вземане на решение за извършване на животоспасяващата операция на 17.03.2010 г. – без извършването й, животът на С. П. би бил изложен на непосредствена и много по-сигурна угроза, и операцията въпреки възможните и последващи рискове е можело и е следвало да се извърши, още повече, че лекуващият екип на ответника е направил това, което е било по силите му, за да изключи или ограничи риска от гноене, абсцедиране и пр.

[VII.2.] Мотиви: Не може да бъде споделен ищцовият довод, че операцията за отстраняване на тумор е било осъществена при неправилна преценка на възможностите за органосъхраняващ метод, като в това отношение рискът бил неоправдан и че този орган /сфинктерът/ бил спрял функциите си окончателно още след първата операция, съответно – че операцията за отстраняване на тумор била извършена при условия и с метод, които допускат във висока степен възможността за компрометиране на съединяването на червата след операция, като това не било съобразено и не била поставена профилактична илеостома за предотвратяването на последиците. Изводите на съдебните експерти в тази връзка (б. „Е“ от пункт [VI.] от мотивите на решението) са категорични, че използването на механичен сишивател не е свързано със статистически значима по-висока честота на усложененията спрямо ръчния шев, тоест, изборът на пациента, респ. на лекаря, за използване на механичен ушивател, не е свързан с допълнителни рискове, нещо повече – според тях в много отношения използването на механичен съшивател е по-рационално и е въпрос на финансови възможности, а не на поемане на риск; що се отнася до доводите за непоставяне на профилактична илеостома, то следва да се има предвид, че вещите лица в откритото заседание на 28.06.2016 г. подчертаха, че „все още по света няма единно становище относно необходимостта за профилактично извеждане на такава стома. ... това все още не е прието по целия свят като абсолютно задължителен стандарт ... това обременява пациента с извършването на още една втора оперативна интервенция за затварянето на стомата, със съответните рискове, ето защо има и такова становище в медицината – че такава профилактична стома не е желателно да се извежда“, с други думи – специалистите по същество потвърдиха, че не може само по себе си непоставянето на профилактична илеостома да се третира априори като фактор, причинил, допринесъл или улеснил настъпилото впоследствие абсцедиране в малък таз, перитонит, анемия и прочее. Медиците – вещи лица посочиха, че „в някои от случаите клиничната картина протича значително по-леко, когато е изведена такова стома и настъпи такова усложнение, но не винаги“, което съобразно използването от вещите лица словосъчетание „в някои от случаите“ и „но не винаги“, мотивира съда да смята, че няма разумно основание да се приеме причинно-следствена връзка между неизвеждането на стома и последвалите гнойно-септични усложения. Липсата на стома не е липса на професионален стандарт. Не по-малко съществено в тази връзка е и това, че е очевидно, че неизваждането на илеостома по никакъв начин не се отразява и няма отношение към настъпилото известно време след операцията във ВМА рецидивиране на карцинома при С. П., установено в пловдивската болница „Св. Г.“, и именно и преди всичко това рецидивиране на карцинома, неговата агресивност и бързо и неконтролируемо развитие (за което ВМА не носи отговорност, тъй като нейният екип през март 2010 г. е отстранил радикално и изцяло тогавашния карцином), а не наличието или липсата на илеостома, са същинските причинни фактори, подготвили леталния за С. П. изход. Поддържаният от ищцата в тази връзка довод не може да бъде ценен като основателен още и предвид даденото от вещите лица експертно мнение, че запазването на сфинктерите, според окнологичните стандарти, не е свързано с повишен риск от рецидиви, тоест – че сфинктерозапазващите операции не са свързани с обща по-голяма честота на усложненията спрямо цялостното отстраняване (ампутиране) на ректума със сфинктерите (буква „Г“, пункт [V.] от мотивите към решението). Във връзка с ищцовия довод за неоправдано поет от лекарите при ВМА риск, съдът споделя изразеното в литературата (С. С., „Лекарски грешки и лекарски деликти“, 1996 г., стр. 184) становище, че „щом като рисковото решение почива на фактически вярна преценка за случая и фактически обоснована прогноза относно вероятността за спасяване живота на болния измежду двете алтернативни възможнвости, то ще бъде в границите на допустимия и оправдан лекарски риск. Настъпилият въпреки това неблагополучен резултат не ще се дължи на лекарска грешка...“; съдът приема, че лекуващият екип на ответника правилно е преценил фактите и е направил вярна прогноза. Съдът държи сметка и за изразеното в литературата становище (С. С., „Лекарски грешки и лекарски деликти“, 1996 г., стр. 89), че „едно правило в хирургическата практика със силата на медицинска аксиома е изискването за анатомическа икономичност на операцията. То задължава хирурга да избере и приложи такова оперативно лечение или методика, при които да бъдат засегнати, наранени или пожертвувани възможно най-малко тъкани, органи или части от тялото на болния, при условие, че това няма да се отрази на ефективността и успеха на операцията. Когато лечебният ефект на оперативното лечение може да бъде постигнат с по-малка или ограничена по обем интервенция, не е оправдано хиругът да извършва по-радикална и голямомащабна, увреждаща и оставяща трайни следи във физиката на болния.“ Затова неампутирането на целия ректум на С. П. съдът няма основание да третира като лекарска грешка на екипа на болницата-ответник.

Не може да бъде споделен и ищцовият довод, че подценена била възможността за допълнителни усложнения, като били пренебрегнати симптоми и данни от изследвания и при втория прием не е осъществена ревизираща операция за възстановяване на пасажа и лечение на създалата се инфекция, както и че с лекарства били третирани само симптомите й, при запазване на източника им, съответно – че след втория прием във ВМА С. П. е бил изписан неизлекуван и в състояние, непозволяващо дехоспитализация: вещите лица дадоха категорично заключение, че описаните в епикризите от МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ и ВМА констатации относно гнойно-възпалителните усложнения са очаквани по време и вид при тези операции и не съществува начин за пълно предотвратяване на подобни усложнения, а методите за намаляване на риска от тях включват антибиотична профилактика по време и след операцията, което е било направено от служителите на ответника, без възможност повторното реактивиране на възпалителния процес да може да бъде предвидено. Съдът не намира в настоящия случай да са налице контрадикторни доказателства, тоест такива, които да са годни да поставят под обосновано съмнение предположението на вещите лица, че поначало би възникнал пряк риск от подобни животозастрашаващи усложнения от туморния процес при липса на незабавна операция, а че такива животозастрашаващи усложнения при липса на спешна операция по всяка вероятност биха настъпили и че това е налагало вземане на решение за оперативна намеса още през м. 03.2010 г., следва и е предопределено, по мнението на съда, от напредналия стадий на карцинома в момента на процесната операция във ВМА – трети към четвърти стадий, от агресивния му характер, и от бързината му на развитие, засвидетелствани в последвалото му рецидивиране, подготвило смъртта на пациента по-малко от две години след операцията при ответника. Затова съдът не намира да са налице разумни причини за формиране на друг извод, различен от този, че при липса на операция в средата на м. март 2010 г., пациентът С. П. би бил изправен пред преки, реални, непосредствени по време и съществени по обем рискове от получаване на животозастрашаващи усложнения в здравословното си състояние, предвид което и съдът приема, че срещу поведението на лекарите от ВМА не би могъл да бъде отправен укор за непрофесионализъм или небрежност (поетият от тях риск е бил оправдан и е медицински защитим).

В тази връзка, съдът отчита и споделя създадената по реда на действащия ГПК касационна практика, че липсата на категоричност в заключение на вещо лице, и специално – излагането на експертно мнение с уточнения от типа, че експертният извод е „по всяка вероятност“ верен, или „че може да се изгради обосновано предположение“, не обуславят сами по себе си извод за непроведено пълно и главно доказване на съответния факт – дали пълно доказване е проведено или не, съдът преценява съобразно причините за липсата на категоричност в заключението на вещото лице, и по-специално – съобразявайки безспорно установените по делото факти, логическите връзки между тях и следващите се на тяхна основа по-нататъшни правно-логически и житейски силогизми (в този дух – Решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. 1411/2009 г. на III г. о. на ВКС). Не може да бъде споделен и ищцовият довод, че е била извършена резекция /отстраняване/ на тумор по начин, който определял непълното отстраняване на неговия лош потенциал – остатъци от туморни клетки, които определяли по-късното възникване на рецидив и на метастази /включително разсейки в далечни органи – в черния дроб/: напротив, приетата по делото документация и изводите на медиците - вещи лица ясно установяват, че след проведената при ответника операция, резекционните линии са били напълно чисти, тоест – туморът е бил изцяло отстранен, а що се отнася до последващото му рецидивиране, то няма съмнение, че то не може да се поставя в причинно-следствена връзка с и да бъде отдавано на небрежно (непрофесионално) поведение от страна на лекарите, работещи при ответника и лекували съпруга на ищцата – дали би последал рецидив на карцинома, не може да се предскаже, като в тази връзка съдът държи сметка за казаното от вещите лица в откритото заседание на 28.06.2016 г. при изслушване на първоначалното заключение, че има случаи, „при които, дори когато е извършена радикална операция, след доста голям период от време, понякога десетина години, да се прояват метастази или рецидив. Проблемът е, че в някакъв етап от своето развитие туморът, който е сборът всъщност от тези туморни клетки, и то за съжаление в един ранен етап от своето развитие, дава така наречени микрометастази, които във всеки един конкретен случай къде се намират, какъв брой са, и т. н., не е възможно с наличните към момента технически и научни методи да се установи“ – л. № 281, стр. 2 от делото.

[VIII.] Мотиви: Затова, съдът, като отчита от фактическа страна дълбокото емоционално страдание на ищцата като лице измежду най-близките на починалия (засвидeтелствано и от показанията на разпитаните свидетелски показания), намира, че юридическите прeдпоставки за ангажиране имуществeната отговорност на ответника за процесното събитие, не са налице: отсъства противоправно поведение от страна на ответника (действал чрез своя операционен екип), а – ако бяха налице признаците на гражданския деликт от обективна страна в своята цялост (а те не са) – би отсъствала и вината като обективно несъответствие между дължима грижа и реално положена такава грижа. С оглед посоченото до момента, без значение е в конкретния случай отговорът на въпроса, дадено ли е било от С. П. т. нар. „информирано съгласие“. Операцията е била необходима, неизбежна и животоспасяваща, поради което не би могла да се търси правно-релевантна причинно-следствена връзка между даването или не на съгласие за провеждането й (и за начина на провеждането й – с или без механичен съшивател, с или без апмпутация на правото черво) и самото и провеждане, респ. последиците от нея. За пълнота на мотивите, следва да бъде отбелязано, че от представеното писменни доказателства „информирано съгласие“ за планова операция – „оперативни процедури на тънки и дебели черва“(л. № 150, стр. 2 от делото) се установява, че С. П. се е подписал под текст, гласящ, че „В нашата клиника е възприето следното правило: при операция се отстраняват болните тъкани и органи – нито повече, нито по - малко“, като е посочено и че „за сигурно отстраняване може да се наложи извеждане на черво на коремната стена за определен период от време – до 6 месеца. Възстановяването се извършва с нова операция, но значително по-лека“. След като болният е подписал съгласие, че ще бъдат отстранени само болните тъкани и органи, и след като видимата част от тумора е засегнала само част от правото черво, то друго, извън видимия тумор и необходимия периметър около видимата част от тумора, лекарите не са имали основание да отстраняват хирургически. С оглед редакцията на текста на информираното съгласие, няма основание да се поддържа, че волята на пациента априори е била целият ректум (право черво) да бъде отстранен – напротив, ясно е от записаното в информираното съгласие, че пациентът се съгласява, че оперативно отстраними от ВМА биха били само засегнатите от рака тъкани и клетки и околните на тях тъкани, и само в степен, гарантираща пълно изрязване на суспектната за тумор тъкан, но не и на видимо незасегнатите и несуспектни за рак тъкани, а възможността за отстраняване или не целия орган „право черво“ очевидно е била предоставена по силата на подписаното съгласие на отговорната медицинска преценка (дискреция) на специалистите по здравни грижи (записано е че, „може да се наложи извеждане“, а не примерно – „ще се наложи извеждане“ или „ще бъде изведено“, което означава конкретна преценка с оглед случая). Следователно, лекарите – даже и с оглед подписаното информирано съгласие – не са били длъжни да ампутират правото черво и да извеждат изкуствен анус отпред (а не са били длъжни да го правят и от гл. т. правилата на медицината, за което съдът изложи вече своите съображения). Обуславящият иск е неоснователен и съдът ще следва да го отхвърли. Д. за изтекла погасителна давност не следва да бъде обсъждан – това е безпредметно предвид изградения от съда извод за невъзникване на спорното материално право, предмет на обуславящия иск. Неоснователен, поради акцесорността си, се явява и искът по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. По разноските. При този изход на спора, за ищцата не възниква задължение за заплащане на разноските за събиране на доказателства, в т. ч. за възнаграждение на вещи те лица, тъй като на основание чл. 83, ал. 2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност ГПК тя е освободена от внасянето на такива (л. № 116 от делото); това освобождаване обаче не се отнася до и не изключва правомощието на ответника по чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК да претендира направените от своя страна разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение, при позитивен за него изход на спора. Такива разноски в последното открито заседание ответникът заяви, че претендира, и такива в размер, явяващ се ограничен до юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно редакцията на чл. 78, ал. 7Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК към деня на приключване на устните състезания – 29.11.2016 г., и съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало от Наредба № 1/2004 г. на Висшия Адв. С към същата дата, а именно – в размер на 1265,00 лв., следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Воден от горното, 27 състав на СРС

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ /1./ предявения от И. Т. П., ЕГН [ЕГН], против В. АКАДЕМИЯ, № по ДДС BG[ЕИК], иск по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД за заплащане на сумата от 24 500 лв. (двадесет и четири хиляди и петстотин лева), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди (под формата на страдания, мъка, душевни болки) в резултат на смъртта на С. И. П. /съпруг на ищцата/, чиято смърт ищцата твърди да е настъпила в резултат на противоправно и виновно поведение на физически лица при и повод изпълнение на дейност, възложена им от ответника В. академия, а именно – поради претендирани грешки и проява на небрежност (непрофесионализъм) при и по повод оказване на медицинска помощ и осъществяване на оперативна интервенция на 17.03.2010 г. на С. П. по време на хоспитализацията му във В. академия в периода 11.03.2010 г. – 24.03.2010 г. и впоследствие в периода 06.04.2010 – 19.04.2010 г., съотв. при по повод осъществяването на текущ и последващ медицински контрол и профилактика от страна на лекуващия екип на В. академия по време на и след посочените периоди на хоспитализация, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване на иска (16.04.2015 г.) до окончателното плащане, както и /2./ предявения осъдителен иск по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху цитираната главница от 17.03.2010 г. до деня, предхождащ деня на предявяване на исковата молба (тоест – до 15.04.2015 г., вкл.).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, И. Т. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. АКАДЕМИЯ, № по ДДС BG[ЕИК], сумата от 1265,00 лв. (хиляда двеста шестдесет и пет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред Софийския районен съд.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма] КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба, подаваема в двуседмичен срок от връчване на препис от решението (на ищцата решението да се съобщи чрез настоящия й пълномощник адв. Л. Н. на съдебния адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, на ответника – на известния по делото съдебен адрес, на третото лице помагач – на адреса му на управление, вписан в ТР – [населено място], [улица], предвид оттеглянето на пълномощното на адв. М. Н. с изявление от 27.11.2017 г., депозирано в СРС като молба с вх. № 5179184/28.11.2017 г.).

Председател: Атанас Додов при участието на секретаря Верджиния Данова