Решение № 47/9.05.2016 ГД №368/2015 АпС Бургас

РЕШЕНИЕ № 47/9.05.2016 ГД №368/2015 АпС Бургас Гражданско дело № 368/2015 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Производството е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване ГПК. С решение №145/26.11.2015 г по гр.д. № 3210/2015 г по описа на ІІ гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.303, ал.1, т.1Чл. 303. ⚖️ Практика (12) (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29; 7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. Отмяна по молба на трето лице ГПК е отменено влязло в сила решение № 4/28.01.2013 г по в.гр.дело №352/2012 г по описа на Бургаския апелативен съд. С посоченото решение ВКС е приел, че е налице новооткрито обстоятелство, което е от значение за изхода на спора. Тъй като предявеният иск е основан на твърдения, че вредите са произтекли от некачествено лечение, проведено без да бъде установено действителното състояние на ищеца при липса на снимки в историята на заболяването, според касационната инстанция, следва да бъде приета по делото приложената към молбата за отмяна епикриза от 18.01.2015 г на Т. болница София, съгласно която действителната диагноза е А. на крайниците, А. спурия.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ищец: Д. Г. Д. , подадена от процесуалния му представител адв. К. против решение № 62 от 05.10.2012г. по гр.д. № 16/2012г., с което Я. окръжен съд е отхвърлил предявеният от него иск против Ответник: М. „С" АД Я. , представлявана от изп. директор д-р П. за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 342.60 лв. – за имуществени вреди, причинени му от лекарска грешка на лекарския екип, грижел се за състоянието му при престоя му в ответното медицинско заведение за периода 01.06.2011г. – 15.06.2011г.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за необоснован изводът на съда, че лекарите са разпознали усложнението „тромбоза на байпаса" независимо, че не са го вписали в епикризата. Счита, че усложнението е било пренебрегнато, поради пропуски във водене на документацията. Наред с това подържа, че лекарите не са разчели правилно резултатите от медицинските изследвания и не са разпознали усложнението, като липсата на снимки в „И" според въззивника е в причинно-следствена връзка с лекарската грешка – недиагностициране на настъпилото усложнение. Подържа се, че лечението на ищеца, свързано с възникналото усложнение, е неадекватно. Твърди се, че липват мотиви на съда по отношение на твърдението му за нехуманното отношение на лекарите от ответната болница към него, както и относно твърдението му, че диагнозата в Я. болница е поставена погрешно. По изложените в жалбата подробни съображения се подържа, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие неправомерното поведение на ответника, забавило лечението му с близо един месец като счита, че е налице причинна връзка между вредите и неправомерното поведение на лекарите на ответника. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените от ищеца искове.

В срока по чл.263, ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, подаден от пълномощника му адв. Д. , с който оспорват жалбата като неоснователна. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно факта, че усложнението на пациента е разпознато като незаписването му в графа „усложнения" на епикризата не дава основание да се направи извод в обратния смисъл. Твърди се, че правилно съдът е приел, че следоперативните действия на лекарите и тези след констатираното усложнение не са противоправни по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, както и че от тези действия не са причинени вреди на ищеца. Намира за неоснователни твърденията в жалбата, че лекарите са действали противоправно като не са издали направление за хоспитализация на ищеца в друго лечебно заведение предвид безспорните доказателства, че същият по свое желание е напуснал болницата. Счита за неоснователни и оплакванията в жалбата за липса на декларация за информирано съгласие, каквато посочва, че е налице към ИЗ, подписана от ищеца. Подържа, че не се подкрепят от събраните доказателства твърденията в жалбата, че раната била инфектирана, а оплакването за нехуманно отношение на медицинския персонал към ищеца, се съдържа само в свидетелски показания, поискани от него, които намират за изолирани от останалите доказателства по делото. Считат, че по отношение на ищеца не само няма допусната лекарска грешка, но и по време на целия престой на ищеца в болницата, за него са полагани всички необходими грижи, довели до значително подобряване на състоянието му.

Доказателства: Съобразно указанията, дадени в постановеното по реда на чл.303, ал.1, т.1Чл. 303. ⚖️ Практика (12) (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29; 7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. Отмяна по молба на трето лице ГПК на ВКС, по делото е приобщена представената с молбата за отмяна на влязлото в сила решение епикриза, издадена от ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ от 18.01.2015 г .

Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания, приема следното: Ищецът е постъпил в ответното дружество – отделение „С" на 01.06.2011 год. с оплаквания от постоянни болки в десния крак, които изпитвал от около 20 дни при вървене до 100 метра. Приет е в болничното отделение по клинична пътека (КП) № 1* оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, приложение № 18 към НРД за 2011 година. В анамнезата ( на л. 31 от делото) в специализирания статус е отразено, че липсват периферни пулсации на десния крайник, назначени са изследвания и е взето решение за оперативно лечение. Операцията е извършена на 03.06.2011 год. с оперативна диагноза „Ханк гр. І. тромбозис артерия илиака декстра", при която е поставен бай-пас на дясната надхълбочна артерия. Същата е извършена при интратрахиална анестезия (пълна упойка), с оглед преценката на екипа, че операцията е продължителна, въпреки че обикновено при този вид операции се започва със спинална упойка.(вж.свидетелските показания на свид. д-р М. на л.380 от делото). Лекарският екип, който е извършил операцията е посочен на л. 129 от делото и не се спори, че всички лекари са в трудовоправно отношение с ответното дружество. Отговорността на лечебното заведение е ангажирана на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

Вредоностите действия на лекарите в нарушение на медицинската практика са описани като поставяне на дефектен / запушен/ байпас, неинформиране на пациента, че с оглед състоянието му е по-добре да бъде поставен само стенд, не му е дадена възможност да прецени къде да бъде извършена операцията и какво лечение да предприеме, неинформиране, че при необходимост ответната болница не може да постави стенд. Като лекарска грешка се посочват няколкото неуспешни опита да се постави спинална упойка, липса на снимки предхождащи оперативната интервенция, нехуманно отношение предвид отказ да се смени превръзката в чести интервали, отказ да се дават обезболяващи.

Към твърденията посочени в исковата молба, така и направените от ищеца чрез процесуалния му представител допълнителни възражения относно точността на диагнозата и ефикасността на лечението са проверени в хода на делото от две самостоятелни медицински експертизи пред първата инстанция и нова единична експертиза пред настоящата инстанция с оглед нововъзникналото доказатлество. По спорния въпрос за правилността на диагнозата Вещото лице д-р Г. , съдов хирург, гл.асистент в М. ССЗ София / НКБ/ е категорична че поставената в ответната болница диагноза е правилна от медицинско гледище и вярно отразява състоянието на пациента. Своето мнение тя заявява че е изградила не само от приложените епикризи, но и от личен прочит на представените по делото изследвания- ангиографии. Вещото лице посочва кои други специалисти са дали мнение за правилно поставената диагноза/ л. 321/. Вещото лице д-л В. , пред настоящата инстанция потвърждава този извод включително и на основата на новопредставото доказателство- епикриза от болница Т. от 2015г. Потвърждава се и от новопредставената епикриза, че диагнозата е „А" с придружаващи заболявания. Състоянието „аневризма спурия" вещото лице определя като макар и рядка, но възможна късно следоперативна компликация, която е изключено да е съществувала през 2011г. както при операцията в ответната болница, така и към проведената един месец по-късно операция в болница Т. Вещото лице по категоричен начин заключава, че за състоянието „А" по никакъв начин не е допинесло лечението в ответната болница. И двете вещи лица независимо един от друг потвърждават, че всички протези, които се поставят на български граждани са сертифицирани като здравина и продължителност на употреба, като материалите от които са направени правят невъзможно да се „ раздуят" и да предизвика аневризма спурия, както се твърди, което е естествено, тъй като медицинските състояния като аневризма спурия са състояние на човешките тъкани/съдове, но не и на материята на имплантите. При поставяне на байпаса лекарите от ответната болница не са могли обективно да предположат, че в по- късен момент / около 4 години/ може да възникне такова усложнение. Вещите лица са категорични, че диагнозата е поставена при наличието на достатъчно от научно гледище изследвания- лабораторни, ултразвукови, ангиографски. Извършената проверка от РЗОК с установени административни нарушения не дава заключение, че проведеното лечение е увреждащо пациента.

По въпроса за проведеното лечение Е. поясняват, че научно са възможни двата основни метода- оперативно и медикаментозно. Избраният от лекарите подход е правилен, тъй като е съответен на стадия на заболяването на ищеца Iiб- ІІІ по скалата на Ф. / л. 320/ и е признат като стандарт за лечение на артериални заболявания на големите съдове, каквато е хълбочната артерия / вещо лице д-р Г. и вещо лице д-р В. /. Вещите лица не споделят мнение, че проведената в ответната болница операция е неуспешна. Последвалите състояния на пациента те квалифицират като усложнения вследствие на хроничния характер на заболяването и изключват като причина за тях неправилни от медицинско гледище действия на лекарите при ответната болница. Данните от епикризата от 2015г. издадена от |. Т. обсъдени от вещото лице пред настоящата инстанция не обосновават извод за допусната лекарска грешка и вследствие на това евреждане на пациента от проведеното лечение в ответната болница. Използваната различна медицинска терминология при описание на диагнозата според експерта се дължи на промяната в състоянието на пациента почти 4 години по-късно вследствие на хроничното му заболяване. Заболяването „А" вещото лице описва като рядко но очаквано късно постоперативно усложнение дори и при перфектно извършена операция, а не се дължи на неправилно лечение през 2-11г. в ответната болница. Допълнително основание за адекватността на проведеното лечение, вещото лице д-р В. вижда и в обстоятелството,че и досега поставения през 2011г. байпас не е отстранен изцяло, а само частично на мястото, където тъканта на кръвоносния съд е отслабена за необходимото налягане и кръвоток.

Относно липсата на информирано съгласие Т. въпрос е от значителна трудност при преценката от страна на съда доколко по делото са събрани доказателства. Това е така защото наличието на писмен документ – формуляр „И" подписан от ищеца за провеждане на оперативно лечение и анестезия и декларация за кръвопреливане установяват по несъмнен начин документалната изрядност на болницата. Въпросът за възприемане на предадената информация от страна на пациента остава открит. От обективна страна съдържанието на подписаните от ищеца декларации за информирано съгласие сочи, че при внимателен прочит пациентът може да изгради собствено мнение за това какво му предстои като процедури и очаквани резултати. Вещото лице д-р Г. споделя своя опит, че в състоянието на стрес, в което обичайно се намират пациентите, те често подценяват внимателния прочит. Не се събраха доказателства пациентът умишлено да е въведен в заблуда. Неговото оплакване, че лекарите са избрали погрешен подход- да поставят байпас, а не стенд не се подкрепя от становището на вещите лица. Не се доказва твърдяното нехуманно отношение към ищеца по време на болничния престой. При минимален болничен престой 3 дни по КП № 1* той е престоял в болничното заведение и е бил под лекарско наблюдение и грижите на болничния персонал от 01.06.2011 год. до 15.06.2011 год., когато е бил изписан по негова молба, според твърдението в исковата молба и свидетелските показания на свид. д- р Р. От приложената документация се установява, че през това време са му направени всички изискуеми от медицинската практика изследвания за след оперативен контрол на пациента. От приема до извършване на операцията е изминало време, което според вещите лица се вписва в изискванията на Наредба № 20 на МЗ от 23.06.2010г. за нормален темп на работа. Отказът да му бъдат давани обезболяващи не може да се вмени във вина на лечебното заведение, защото за тези медикаменти има т.-нар. максимална дневна доза. Не се доказва твърдението за закъсняла смяна на стерилната следоперативна превръзка, която да е причинила загнояване на раната. В тази връзка, от свидетелските показания на разпитаните като свидетели д-р Р. старшата сестра на отделението Я. Г. е видно, че назначеното лечение му се е спазвало. Св. Г. посочва, че не е имало случай ищецът да поиска грижи и такива да са му били отказани от медицинския персонал и тя лично е поставяла инжекции на ищеца когато е имал болки. Същата свидетелка обяснява, че не е чувала ищецът да се е оплаквал от грижите на обслужващия персонал. След настъпване на постоперативните усложнения болницата е предложила реоперация, което е правилна практика в такива случаи, но пациентът е отказал и затова е бил насочен по-висока степен болнично заведение.

Мотиви: Въз основа на изложените съображения, въззивният съд достига до крайни изводи за неоснователност на предявения иск, които съвпадат с възприетите от окръжния съд в обжалваното решение поради което го потвърждава.

Решение: Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 05.10.2012г., постановено по гр.д. № 16/2012г. на Я. окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Бургаски апелативен съд граждански състав На шести април 2016г. В публично съдебно заседание ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА КАЗЛАРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ К. разгледа докладваното от съдия Х. в.г. дело № 368 по описа за 2015 г. на Апелативен съд – Б.

Свързани дела Решение № 4/28.01.2013"В.гр.Д. № 352/2012 АпС Бургас Решение № 62/05.10.2012 гр. д. № 16/2012 ОС Ямбол Решение №145/26.11.2015 К.Гр. д. №3210/2015 ВКС