Решение № 4/28.01.2013 ВГД № 352/2012 АпС Бургас

РЕШЕНИЕ № 4/28.01.2013 ВГД № 352/2012 АпС Бургас Гражданско дело № 352/2012 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за медицински деликт .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията.

Производството по делото е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Д. от гр. Я., подадена от процесуалния му представител адв. К. против решение № 62 от 05.10.2012г. по гр.д. № 16/2012г., с което Ямболският окръжен съд е отхвърлил предявеният от него иск против М. „С" АД-Ямбол, представлявана от изп.директор д-р П. за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 342.60 лв. – за имуществени вреди, причинени му от лекарска грешка на лекарския екип, грижел се за състоянието му при престоя му в ответното медицинско заведение за периода 01.06.2011г. – 15.06.2011г.

Ищец: Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за необоснован изводът на съда, че лекарите са разпознали усложнението „тромбоза на байпаса" независимо, че не са го вписали в епикризата. Счита, че усложнението е било пренебрегнато поради пропуски във водене на документацията. Наред с това подържа, че лекарите не са разчели правилно резултатите от медицинските изследвания и не са разпознали усложнението, като липсата на снимки в „История на заболяването" според въззивника е в причинно-следствена връзка с лекарската грешка – недиагностициране на настъпилото усложнение. Подържа се, че лечението на ищеца, свързано с възникналото усложнение, е неадекватно. Твърди се, че липсват мотиви на съда по отношение на твърдението му за нехуманното отношение на лекарите от ответната болница към него, както и относно твърдението му, че диагнозата в Ямболската болница е поставена погрешно. По изложените в жалбата подробни съображения се подържа, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие неправомерното поведение на ответника, забавило лечението му с близо един месец като счита, че е налице причинна връзка между вредите и неправомерното поведение на лекарите на ответника. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените от ищеца искове.

Ответник: В срока по чл.263, ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, подаден от пълномощника му адв. Д. , с който оспорват жалбата като неоснователна. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно факта, че усложнението на пациента е разпознато като незаписването му в графа „усложнения" на епикризата не дава основание да се направи извод в обратния смисъл. Твърди се, че правилно съдът е приел, че следоперативните действия на лекарите и тези след констатираното усложнение не са противоправни по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, както и че от тези действия не са причинени вреди на ищеца. Намира за неоснователни твърденията в жалбата, че лекарите са действали противоправно като не са издали направление за хоспитализация на ищеца в друго лечебно заведение предвид безспорните доказателства, че същият по свое желание е напуснал болницата. Счита за неоснователни и оплакванията в жалбата за липса на декларация за информирано съгласие, каквато посочва, че е налице към ИЗ, подписана от ищеца. Подържа, че не се подкрепят от събраните доказателства твърденията в жалбата, че раната била инфектирана, а оплакването за нехуманно отношение на медицинския персонал към ищеца, се съдържа само в показанията на свидетелите, поискани от него, които намират за изолирани от останалите доказателства по делото. Считат, че по отношение на ищеца не само няма допусната лекарска грешка, но и по време на целия престой на ищеца в болницата, за него са полагани всички необходими грижи, довели до значително подобряване на състоянието му.

С определение в закрито заседание от 22.11.2012г. по настоящото дело Бургаският апелативен съд в изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1Чл. 267. ⚖️ Практика (9) (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните. (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Открито заседание на въззивния съд ГПК е приел въззивната жалба за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт.

Бургаският апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:

Ищец: Производството по делото е образувано по предявен от Д. Г. Д. от гр. Я. иск, с който претендира на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД във вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД да бъде осъден отговорникът М. „С" АД-гр. Ямбол да му заплати обезщетение от 30342,60 лв. за допусната лекарска грешка, от които 30 000 лв. – за претърпени неимуществени вреди и 342.60 лв. – за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В исковата си молба ищецът твърди, че лекарите в ответната болница са допуснали лекарска грешка, поставяйки му дефектен /запушен/ байпас, не са го уведомили, че за неговото състояние е по-добре поставянето на стент, както и че не го уведомили, че те не могат да му поставят такъв стент и е по-добре да потърси специализирана клиника. Определя като неправилни и действията на лекарите по повод неуспешно поставяне на спинална упойка, а след това и на пълна упойка, както и нехуманното отношение на лекарския екип към него – отказ за ежедневна смяна на превръзките му, отказ да му се дават обезболяващи медикаменти. Ищецът твърди, че неуспешната операция в ямболската болница и неадекватното му лечение са причина за настъпилото след операцията усложнение.

Ответник: Ответникът в подадения в срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Д. счита предявеният иск за неоснователен предвид липсата на допусната лекарска грешка както при поставяне на байпаса на ищеца в лечебното заведение, така и в следоперативното му лечение. По изложените в отговора съображения се твърди, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, поради което моли за отхвърляне на ищцовата претенция.

В подадения писмен отговор на исковата молба от коституираното пред първата инстанция трето лице помагач – З. „В" – гр. С. се оспорват исковете на ищеца както по основание така и по размер. Подържа се, че нито едно от твърденията на ищеца по исковата молба не се доказва от събраните доказателства, поради което считат, че предявените искове са неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени.

Доказателства: От фактическа страна въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че ищецът е бил приет в отделение „Съдова хирургия" на ответната болница на 01.06.2011г. с болки в десния му крак, където е престоял от 01.06.2011г. до 15.06.2011г., като на 03.06.2011г. му е извършена операция на този крак, при която е поставен бай-пас.Установено е, че както при постъпване в ответната болница на 01.06.2011г., така и при постъпване в болница „Токуда"-София ищецът е подписал декларации за информирано съгласие /на л.95 и л.188 от делото/.

От свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели Х. ,Г. и Г. се установява, че ищецът е изпитвал силни болки в десния си крак след извършената операция в Ямбол до извършване на операцията в болница Токуда.

Спорният въпрос, който е останал за разрешаване и във въззивното производство е свързан с установяване наличие на противоправно поведение на длъжностните лица при ответника – лекари под формата на допусната от тях лекарска грешка при лечението на ищеца, подробно формулирана в исковата му молба.

В първоинстанционното производство е разпитан като св. д-р Р. ,завеждащ отделение „Съдова хирургия" в ответната болница, който обяснява, че при постъпването на ищеца в болницата му е уточнена диагнозата и след направени и разгледани от клиничния съвет в отделението изследвания, се е избрал метод на лечение – поставяне на бай-пас. Свидетелства, че след операцията са констатирали запушване на бай-паса, но предвид лошото състояние на кръвоносните съдове на ищеца, което са установили по време на самата операция и опасността от по-големи усложнения, не са пристъпили към втора операция, а са започнали лечение със съдоразширяващи и противосъсирващи медикаменти. Обяснил е на ищеца, че може да му се постави стент, какъвто те обаче не поставят. Десет дни след напускане на отделението по свое желание ищецът е посетил д-р Р. , който го посъветвал, че е най-добре да отиде в болница „Токуда"-София като лично уведомил д-р Ч. от тази болница за състоянието на ищеца и необходимостта от отпушване на байпаса чрез поставяне на стент. Свидетелят д-р Р. изрично отбелязва, че след завръщането му от София ищецът лично му благодарил.

Според приетите в първоинстанционното производство заключения на допуснатите две съдебно-медицински експертизи, изготвени от д-р В. съдов хирург към „М. -Бургас" АД и д-р Г. съдов хирург към Национална кардиологична болница-София диагнозата на ищеца при постъпването му в ответната болница е била поставена правилно и е потвърдена от лекарите в болница „С. Екатерина"-София и от д-р С. доц. Ч. от болница „Токуда". Касае се за хронична артериална недостатъчност на долните крайници в стадий Іiб-ІІІ по възприетата в Европа скала за оценка на това заболяване на Фонтен, която се изразява в поражения на цялата артериална система, включително аортата и артериите на долните крайници, в резултат на което се наблюдават значителни стеснения на кръвоносните съдове. Според вещите лица възможното лечение при лица с такава диагноза е медикаментозно и оперативно. В случая, вещите лица считат, че избрания метод от лекарите - специалисти в ямболската болница-извършване на операция на ищеца с поставяне на бай-пас с изкуствена протеза е съобразено с неговото състояние и поставената му диагноза. Според вещите лица артериалната тромбоза се лекува съгласно стандартите на добрата медицинска практика, публикувани в Наредба № 20 на МЗ именно оперативно с бай-пас, каквато операция е извършена на ищеца. Относно полученото запушване на артерията в ранния следоперативен период, вещото лице д-р Г. обяснява, че нерядко в първите 24 часа след операцията се наблюдава ретромбозиране /запушване на оперирания участък/. От приложените ангиографии д-р Г. е констатирала, че тромбозата при ищеца е била с такава дължина, че друга операция на този увреден участък не би могло да бъде извършена. Вещото лице д-р В. посочва, че от документацията на ищеца не е установил хирургична причина за тромбозата и според него тя се дължи на кръвоносните съдове на ищеца, който е бил с „етажни стенози на съдовете и запушване на същите". Настъпилото усложнение при ищеца, според вещите лица, не е основание да се приеме, че извършената в ямболската болница операция е неуспешна. Те категорично заявяват, че по време на престоя на ищеца в съдовото отделение в гр. Я. не е съществувала непосредствена опасност от ампутация на крайника. В тази връзка, както пояснява д-р В. , втората операция чрез поставяне на стент е високотехнологична и не би могло да бъде извършена в съдовото отделение в гр. Я., а и д-р Г. посочва, че ответната болница не е в категорията на болничните заведения, оторизирани и оборудвани за стентиране. Затова и ищецът е бил насочен към болница „Токуда" в София, където му е извършена тази втора операция.

Мотиви: Настоящият състав възприема заключенията на вещите лица по извършените съдебно-медицински експертизи, тъй като са обективно и компетентно изготвени. Съдът намира, че в заключенията и в дадените пред съда обяснения от вещите лица не са налице противоречия като по делото не са установени факти, които да му дават основание да не възприеме заключенията на вещите лица. Фактите, на които се позовава ищецът, преценени в съвкупност с всички, установени по делото факти и събрани доказателства, не водят до изводите, до които е достигнал ищецът.

За уважаване на предявените искове в тяжест на ищеца е да докаже по категоричен начин наличие на противоправно поведение на трети лица при или по повод изпълнението на работа, че тази работа им е възложена от ответника, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и че те се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което ищецът не дължи да я доказва. Безспорно е установено, че лекарите, извършили операцията на ищеца и провели след това лечението му са в трудово – правни отношения с ответника по делото.

По отношение на останалите изискуеми предпоставки за уважаване на предявения от ищеца иск, въззивният съд намира, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и извършени съдебно-медицински експертизи не установяват наличието на противоправно поведение на служители на ответната болница. Твърденията на ищеца за неправилно, неадекватно на състоянието му лечение, довело до полученото след операцията му усложнение, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От тези доказателства се установява, че още при постъпването на ищеца в ответната болница на 01.06.2011г. му е поставена диагнозата – Хронична артериална недостатъчност на долните крайници, с определен стадий, която диагноза впоследствие е потвърдена от специалистите в болниците „С. Екатерина" и „Токуда"–София. По делото липсват данни за забавяне приемането на ищеца за болнично лечение и същият е опериран на втория ден след постъпването му като преди извършване на операцията са му направени необходимите клинични изследвания, лабораторни изследвания, както и ултразвукова доплер сонография 2 бр. – преди и след оперативната интервенция, и 2 бр. ангиографии. Вещото лице д-р Г. посочва в заключението си, че темпът на работа на лекарския екип е бил съобразен с изискванията за планови операции на Наредба № 20 на МЗ от 23.06.2010г. По делото липсват каквито и да са категорични доказателства за неправилно извършване на операцията на ищеца в ямболската болница като твърденията му за поставен му запушен бай-пас са голословни и не се подкрепят от събраните доказателства.

Неоснователни са твърденията на ищеца, подържани от него и във въззивната му жалба, че лекарският екип не е разпознал настъпилото усложнение тромбоза на бай-пас, което според ищеца се дължало и на липсата на направените му снимки към История на заболяването, в резултат на което не било предприето и адекватно лечение на ищеца. Настъпилото усложнение е записано както в епикризата в КАТ ангиография, така и в извършената след операцията доплерова сонография, като на ищеца са били обяснени двата варианта на лечение, към които може да се пристъпи – втора по-голяма операция или поставянето на стент, което, обаче, д-р Р. му е обяснил, че не може да стане при тях. Това, че болница „С"-гр. Ямбол не е сред оторизираните болнични заведения за лечение чрез стентиране не дава основание да се приеме, че лекарите от съдовото отделение към тази болница са допуснали лекарска грешка като са отказали на ищеца да приложат този метод на лечение.

Констатираните от РЗОК-Ямбол административни пропуски в изготвената документация – неприложени към История на заболяването на ищеца направените му снимки от проведени изследвания според вещото лице д-р В. не се отразяват върху лечението му. Затова и при липса на доказателства в противния смисъл, съдът приема, че този пропуск сам по себе си не представлява противоправно поведение на лекуващия лекарски екип и не е причинил на ищеца вреди, от които той да претендира обезщетение.

Неоснователни са и оплакванията на ищеца, че получения от него радикулит е вследствие на неправилно поставена упойка при операцията му. В тази връзка, по делото е разпитана като свидетел д-р М. невролог в ответната болница, която пояснява, че поради болки на ищеца в крака и по искане на колегите й е извършила преглед на ищеца на 06.06.2011г. и е констатирала „Радикулитен синдром по хода на десния седалищен нерв". Същата свидетелка категорично заявява, че е невъзможно „Радикулита" да е получен от ищеца вследствие на спиналната упойка, тъй като достъпа е такъв, че е невъзможно да се засегне коренче на нерв. Разпитана е като свидетел и лекарят-анестезиолог д-р М. , която пояснява, че най-често при операция на съдовете започват със спинална упойка, като в случая според записаното в протокола, поради продължителността на операцията са преминали към интратрахиална анестезия. Заявява, че след операцията не е била информирана за оплакванията на ищеца, свързани с поставяне на анестезията.

Липсват доказателства в подкрепа на оплакванията на въззивника, че е бил изписан с незаздравяла напълно рана. От показанията на св.д-р Р. , а и видно от изготвената му епикриза, при изписването на ищеца, което е станало по негово настояване, раната на този етап е била първично заздравяла, като са му били свалени конците. Желанието му за напускане на болницата при ненапълно зараснала рана, не може да бъде вменено във вина на лекарите, поради което и твърдението му за допуснато нарушение на КП № 190 е неоснователно и недоказано.

Неоснователни са и твърденията на ищеца за нехуманно отношение на лекарския екип към него, изразяващо се в отказ за смяна на превръзките му, отказ да му бъдат давани обезболяващи медикаменти. В тази връзка, от показанията на разпитаните като свидетели д-р Р. старшата сестра на отделението Я. Г. е видно, че назначеното лечение му се е спазвало. С. Г. посочва, че не е имало случай ищецът да поиска грижи и такива да са му били отказани от медицинския персонал и тя лично е поставяла инжекции на ищеца когато е имал болки. Същата свидетелка обяснява, че не е чувала ищецът да се е оплаквал от грижите на обслужващия персонал.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че формулираният от ищеца извод за допусната лекарска грешка от лекуващите го лекари при ответната болница, не намира опора в събрания доказателствен материал и не може да бъде възприет. Не е установено противоправно поведение при планирането и извършването на операцията и при лечението на ищеца в следоперативния период. Не се установи допускане на „лекарска грешка", изразяваща се в посочените от ищеца и разгледани по-горе действия на лекарския екип и медицински персонал.

С оглед изложеното и като установява, че изводите за неоснователност и недоказаност на предявения иск съответстват на изводите на Ямболския окръжен съд, Бургаския апелативен съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.

При така събраните по делото доказателства липсват основания въззивният съд да приеме друга от приетата в атакуваното решение фактическа обстановка и за евентуалната му отмяна.

С оглед изхода на спора съгласно чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на въззивника-ищец не следва да се присъждат разноски, а на ответника не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Р Е Ш И: Водим от горното, Бургаския апелативен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 05.10.2012г., постановено по гр.д. № 16/2012г. на Ямболския окръжен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Бургаският апелативен съд, гражданско отделение На шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател: ЗЛАТИНА ИВАНОВА

Членове: МАРИЯ ТОНЧЕВА

РУМЯНА МАНКОВА

Секретар Пенка Шивачева като разгледа докладваното от съдия М. Тончева гр.д. № 352 по описа за 2012 година,

Свързани дела: Р ешение по гр. д" № 16/2012 ОС Ямбол Решение №145/26.11.2015 К.Гр. д. №3210/2015 ВКС