Решение № 273/17.11.2017 ГД № 4347/2016 ВКС

РЕШЕНИЕ № 273/17.11.2017 ГД № 4347/2016 ВКС Гражданско дело № 4347/2016 г., разгледано от Върховния касационен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка). Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение.

Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).

Производството е образувано по касационни жалби на ответниците по делото К. Г. Н. и П. с. а.-г. б. за а. л. (П.) [фирма], подадени срещу решение № 374/29.02.2016 г., постановено по гр. дело № 4369/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС).

Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 57/06.01.2015 г. по гр. дело № 5235/2011 г. на Софийския градски съд (СГС), жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на ищцата И. Н. И.-С., на основание чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, следните суми: сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие противоправно бездействие след гинекологична операция от 21.04.2008 г.; и сумата 6 044.26 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие същото противоправно бездействие, от която сума: 5 990.26 лв. – за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 24.06.2008 г. - 01.09.2008 г., и 54 лв. – за разноски за стент при последваща урологична операция на 25.06.2008 г.; както и законната лихва върху обезщетенията за периода от 21.04.2008 г. до пълното им изплащане, на основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД; в тежест на касаторите са възложени и разноски по делото.

В касационните жалби се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваната осъдителна част от въззивното решение, като постановена свръх петитум и по непредявен иск, както и за неправилност на същата част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение от ГПК.

Изложеното в жалбите се поддържа в откритото съдебно заседание, както и в писмена защита на жалбоподателя Н..

Ответницата по касационните жалби – ищцата И. Н. И.-С. в отговорите на жалбите, в откритото съдебно заседание и в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбите.

Третото лице [фирма] – помагач на ответната болница, не заявява становище в касационното производство.

С определение № 176/06.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 4346/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, последното дело е присъединено към настоящото гр. дело № 4347/2016 г. за общото им разглеждане и постановяване на общ съдебен акт по тях.

Присъединеното частно производство е образувано по частна жалба на ищцата и по частна жалба на ответната болница срещу определение № 2261/04.07.2016 г., с което САС е оставил без уважение техните молби за изменение на постановеното по делото решение № 374/29.02.2016 г. в частта му за разноските за въззивното производство.

В частните жалби се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.

В подадените отговори на частните жалби ответната болница и ищцата излагат доводи за неоснователност на жалбата на насрещната страна, а другият ответник и третото лице-помагач не са заявили становища по частната жалба на ищцата.

Мотиви:

С определение № 398/06.04.2017 г. касационното обжалване по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК, тъй като с обжалваното въззивно решение апелативният съд е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС следните три процесуалноправни въпроса: 1) допустимо ли е събиране на доказателства във въззивната инстанция, които не са били събрани пред първата инстанция поради процесуални нарушения; 2) длъжен ли е съдът да изложи мотиви за несъгласие с изводите на приетите по делото медицински експертизи; и 3) следва ли в случаите, когато за първи път във въззивното решение бъде прието, че е налице противоправно действие, съдът да изложи собствени мотиви относно причинната връзка между това действие и настъпилите вреди.

Разрешение на първия въпрос е дадено с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В мотивите към тълкувателното решение изрично е разяснено, че в тази хипотеза е налице извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание от ГПК за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Разрешението на останалите два въпроса се съдържа в задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

В решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Допуска се съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 188, ал. 1Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице от ГПК (отм.) и чл. 157, ал. 3Чл. 157. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 157 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция съдът се произнася с мотивирано определение, в което се обосновава необходимостта от провеждане на видеоконференция. Срок за събиране на доказателствата от ГПК (отм.) (чл. 12 и чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица от действащия ГПК), ако съдът възприеме медицинско заключение с даден отговор за „най-вероятна причина”, без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални (в случая медицински) знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал.

Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания.

Затова и преценката на всички доказателства по делото, включително при изграждане на извод за причинно-следствена връзка, е задължение на съда.

В решение № 77/30.05.2017 г. по гр. дело № 2956/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: В производството по иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за вреди от деликт съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи.

Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност – чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ, чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ.

Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите – какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

По касационните основания: Оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на обжалваната част от въззивното решение, като постановена свръх петитум и по непредявен иск, се изразяват в това, че с въззивното решение те са осъдени да заплатят процесните обезщетения за вреди, причинени от противоправно бездействие на жалбоподателя Н., осъществено след процесната гинекологична операция от 21.04.2008 г., а според касаторите в исковата молба не се съдържали твърдения за такова бездействие и исковете били основани единствено на твърдения за действията при самата гинекологична операция.

Оплакването е неоснователно.

Видно от исковата молба, още в първия ѝ абзац ищцата е изложила твърдения за бездействие на касатора-ответник Н., а именно – че след операцията и изписването ѝ от ответната болница на 25.04.2008 г., тя дълго време не се чувствала добре, изпитвала постоянна тъпа тежест и болки в лявата поясна област, засилващи се в седнало положение, които споделяла с опериращия хирург – жалбоподателя-ответник Н. – първо по телефона и при проведен на 26.05.2008 г. контролен преглед, но той обяснявал оплакванията ѝ с постоперативното състояние и уверявал, че всичко е наред и с течение на времето ще се оправи.

В мотивите към първоинстанционното решение по делото, към тази част на които (относно процесното бездействие) въззивният съд е препратил по реда на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК, като по този начин ги е направил мотиви към обжалваното въззивно решение, е прието именно, че е налице такова противоправно бездействие на касатора-ответник д-р Н. във времето след извършването на процесната операция, когато той е следвало да наблюдава ищцата поне 30 дни според медицинските стандарти и да предприеме всички възможни действия за предотвратяване на усложнения или своевременното им установяване и лечение.

Прието е също, че при наличие след операцията на персистиращи болки и на индикации за предразположение на ищцата към усложнения, д-р Н. е могъл и е бил длъжен да предприеме възможните превантивни мерки, а впоследствие – и необходимите изследвания, чрез които да установи настъпващото усложнение и своевременно да изпрати ищцата на консултация с уролог, както и че като не е сторил това, той е нарушил задължението си да проведе своевременно и достатъчно лечение на ищцата.

По този начин съдът не се е произнесъл по нещо различно от твърдяното в исковата молба, респ. – не е налице произнасяне свръх петитум или по непредявен иск (в подобен смисъл са и разясненията, дадени с решение № 80/03.04.2014 г. по гр. дело № 5554/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).

При извършената служебна проверка, също не се установиха пороци на въззивното решение, водещи до нищожност на същото или до процесуална недопустимост на обжалваната му част.

В обжалваната част, въззивното решение е неправилно.

Въпреки изложените в исковата молба твърдения относно процесното бездействие след операцията на 21.04.2008 г., което в решенията и на двете инстанции по делото (при приложението на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК) е прието за установено и за противоправно, в доклада по делото по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК това бездействие не е посочено по никакъв начин, като там лаконично е отразено единствено, че предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са за обезщетения на вреди от действия на ответниците, изразяващи се в извършената хирургична операция на 21.04.2008 г.

Във въззивната си жалба ответникът Н. е направил изрични оплаквания, че по време на процеса пред първата инстанция е визирано единствено и само негово поведение, изразяващо се в действие – процесната хирургична операция, поради което защитата му е била организирана в тази посока, като за първи път се коментира поведението му във формата на бездействие след операцията, едва след приключване на устните състезания – в самото съдебно решение, като по този начин той е бил лишен от възможността да организира защитата си в тази посока и да ангажира доказателства за това.

В тази връзка с въззивната жалба е направено искане за събиране на писмено доказателство – протокол от преглед на ищцата на 27.05.2008 г. в [фирма] по повод издаден ѝ болничен лист от същата дата, както и за изслушване на нова съдебно-медицинска експертиза, която след запознаване и с това писмено доказателство, да даде заключение, какви оплаквания на ищцата са били отразени в него и какво е било обективното ѝ здравословно състояние един ден след проведения от ответника Н. на 26.05.2008 г. контролен преглед; съществуват ли индикации, които да пораждат съмнения за наличието и/или протичането на урологични усложнения и/или възпалителни процеси у ищцата.

Тези доказателствени искания са оставени без уважение от въззивния съд както с определението по чл. 267, ал. 1Чл. 267. ⚖️ Практика (9) (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните. (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Открито заседание на въззивния съд, изр. 1 от ГПК, така и в откритото съдебно заседание.

Както вече беше посочено, с въззивното решение по отношение процесното бездействие изцяло е препратено към първоинстанционното решение по реда на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК, като в отговор на доводите във въззивната жалба на ответника Н., апелативният съд, въз основа показанията на свидетеля С. – съпруг на ищцата, единствено е приел за установено, че тя е съобщила за болките долу вляво, изкачващи се към бъбрека, при прегледите, извършени от този ответник, като при преценката на свидетелските показания по чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК съдът е приел, че същите не са опровергани, тъй като ответната страна е имала възможност също да доведе свидетели.

При така установеното, предвид разрешението на първия поставен по делото процесуалноправен въпрос, дадено с цитираната по-горе т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва изводът за основателност на оплакванията на жалбоподателите, че като е оставил без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба на ответника Н., апелативният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК.

Това нарушение е съществено, тъй като при събирането на поисканите с въззивната жалба, писмено доказателство и съдебно-медицинска експертиза, и при тяхното обсъждане от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото, биха могли да се установят релевантни за спора обстоятелства, които евентуално могат да доведат до различни изводи относно процесното бездействие на ответника Н..

Това ясно следва и от цитираните в обжалваното въззивно решене, становища както на вещото лице д-р Марияновски: „ако след гинекологичната операция ищцата е съобщила на д-р Н. за болки вляво (както свидетелства съпругът ѝ), би трябвало лекарят да наложи провеждане на задълбочени изследвания“, така и на вещото лице д-р Ч.: „обикновено болката и тежестта са симптоми, които са характерни не само за състоянието след операцията, те са общи оплаквания и ако е имало такива, редно е било да се направят и допълнителни изследвания; характерни са и за възпалителен процес, и за бъбречни заболявания, важна е локализацията на болката“.

Неоснователни са оплакванията и доводите в касационната жалба на ответната болница, че въззивният съд неправилно е приел, че съставеният от ответника Н. протокол № 189/21.04.2008 г. за процесната операция от същата дата, е частен документ, както и че неправилно не го е ценил като годно доказателство.

Относно характеристиката на оперативния протокол като частен документ е налице трайно установена практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав – решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 457/01.07.2010 г. по гр. дело № 1264/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 264/12.02.2015 г. по гр. дело № 6457/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 565/19.06.2009 г. по гр. дело № 94/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

С оглед на това, апелативният съд правилно е приел, че при направеното от страна на ищцата оспорване на отразеното в съдържанието на оперативния протокол, отстраняване и на сраствания (освен на яйчника с ендометриозната киста, за които няма спор, че са били отстранени) при процесната операция, в тежест на ответната страна, която е представила протокола по делото, е да докаже неговата истинност.

Правилно също така, предвид преценката на заключението на съдебно-почерковата експертиза, съгласно която не е изключена вероятността да е била извършена подмяна на оперативния протокол, в съвкупност с останалата медицинска документация, въззивният съд не е ценил като годно доказателство оперативния протокол относно отразеното единствено в него, отстраняване на сраствания.

Напълно обоснован е и изводът, че такива сраствания, които са били установени при последващата операция на ищцата от 25.06.2008 г., са настъпили след извършването на процесната операция от 21.04.2008 г. – този извод следва както от писмените доказателства, така и от експертните заключения по делото.

Предвид възприетото по-горе разрешение на останалите два процесуалноправни въпроса, дадено с цитираната практика на ВКС по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК, основателни са оплакванията на касаторите, че е неправилен – необоснован и при допуснато нарушение на чл. 12, чл. 202 и чл. 236, ал. 2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК, изводът на апелативния съд, че ответникът Н. е проявил небрежност и при извършването на самата процесна операция.

Правилно в тази връзка САС е приел, че следва да се даде отговор на въпроса, дали е налице недопустимо медицинско действие от страна на ответника Н., който като опериращ хирург да е причинил вреда на ищцата, наложила последващата, спасяваща бъбрека ѝ операция, и има ли причинна връзка между тези факти.

Правилни са и съображенията, че след като в медицината е известно, че след такива операции настъпват сраствания, опериращият хирург е длъжен да положи дължимата грижа, за да сведе до минимум опасността от това неизбежните сраствания да застрашат нормалното функциониране на останалите органи, намиращи се в близост до отстранения яйчник, както и че налагането на лигатура (оперативен конец) не е неправомерно действие, а е необходимо такова.

Напълно необоснован е обаче следващият, решаващ извод на въззивния съд, – че поставянето на лигатурата по начин, който е довел до придърпване на тъканите към тазовата стена и оттам до сериозно запушване на уретера, представлява професионална небрежност, която е неправомерна.

Основателни са доводите на касаторите, че липсват мотиви относно това, защо съдът е приел, че лигатурата е била поставена по неправилен начин от ответника Н., след като медицинските експертизи по делото еднозначно сочат, че при поставянето ѝ не са допуснати отклонения от добрите медицински практики.

Основателни са и оплакванията, че съдът не е изложил никакви съображения, защо не се е съобразил с тези експертни заключения по делото, нито е изложил ясни и пълни мотиви относно причинната връзка между това действие на ответника и увреждането на ищцата, за разлика от първата инстанция, която след изключително подробно обсъждане на доказателствата по делото и най-вече – на експертните заключения, подробно е обосновала и извода си, че по делото не е установено противоправно поведение на лекарите и/или медицинския персонал на ответната болница и в частност – на ответника Н., изразяващо се в неправилност (липса на качество) при непосредственото оперативно лечение на ищцата.

В тази връзка следва да се отбележи, че се е стигнало и до съществено противоречие между мотивите към въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, в диспозитива на което присъждането на обезщетенията за вреди е основано единствено на процесното бездействие след операцията от 21.04.2008 г.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на от ГПК въззивното решение – в обжалваната осъдителна част, като неправилно, следва да бъде отменено.

Тъй като допуснатото от въззивния съд, съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане в същата част от друг състав на апелативния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 3 и с чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне събирането и да събере доказателствата, поискани с въззивната жалба на ответника Н., като, ако прецени, че е необходимо – да уточни задачите и/или да постави и допълнителни задачи на експертизата.

След събирането на поисканите доказателства, при постановяването на новото въззивно решение, същите следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност с вече събраните по делото доказателства, и след изясняване и на обстоятелствата, какви оплаквания е имала ищцата след процесната операция, и дали и по какъв начин ги е довела до знанието на ответника Н., съдът следва да формира изводите си относно процесното бездействие след операцията, неговата противоправност и наличието на причинна връзка между него и процесното увреждане на ищцата, като се съобрази и с посочената по-горе практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК.

Същата следва да бъде съобразена и при обсъждането на обстоятелствата при извършването на самата процесна операция, и формирането на изводите на съда относно наличието или липсата на противоправно поведение при извършването ѝ от ответника Н. и екипа му, и на причинна връзка с процесното увреждане на ищцата.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2Чл. 294. ⚖️ Практика (5) (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски по делото, включително за настоящото касационно производство.

Това налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските по делото, както и на обжалваното определение № 2261/04.07.2016 г., постановено от въззивния съд по реда на чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене от ГПК.

Частните жалби срещу него са и основателни, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че след като не е уважил всички въззивни жалби, разноските за въззивното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях, респ. – че не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Този извод е в нарушение на разпоредбите на чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, съгласно които разноските и пред трите съдебни инстанции се присъждат съобразно крайния изход на делото, и конкретно – съгласно ал. 1 и ал. 3 – съразмерно с уважената част от тях – в полза на ищеца, респ. – съразмерно с отхвърлената част – в полза на ответника.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 374/29.02.2016 г., постановено по гр. дело № 4369/2015 г. на Софийския апелативен съд, – в обжалваната осъдителна част, с която предявените по делото искове с правно основание чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са уважени за сумата 20 000 лв. и сумата 6 044.26 лв., ведно със законните лихви, както и в частта относно разноските по делото, и постановеното по реда на чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене от ГПК по същото въззивно гр. дело, определение № 2261/04.07.2016 г.

ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.