Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 77
  • Дата на решението: 2017-05-30
  • Година нa делото: 2016
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: С. О. С. (Ищец/Пациент) срещу МБАЛ [фирма] (Ответник/Лечебно заведение)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от усложнения след раждане (перитонит и отстраняване на матката) поради твърдения за неправилна диагноза и неадекватно лечение.
  • Ключови моменти: Въззивният съд е приел, че перитонитът е следствие от непроведено адекватно лечение и недиагностициране на причината за болките в корема, въпреки че Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) е заключила, че медицинският екип е действал по правилата на добрата медицинска практика. Върховният касационен съд (ВКС) намира, че въззивният съд не е обосновал по безсъмнен начин изводите си за причинна връзка и противоправно поведение на лекарите, нито е посочил конкретни нарушения на медицински стандарти или добри медицински практики, особено в контекста на заключенията на СМЕ. Не са изтъкнати пропуски в медицинската документация или детайлни свидетелски показания като ключови за решението на ВКС.
  • Решение: Върховният касационен съд ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията за лекарска грешка.

РЕШЕНИЕ №77/30.05.2017 ГД №2956/2016 ВКС Гражданско дело № 2956/2016 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията. Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.

С определение № 913 от 09.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 45 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 59/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, предявен от Ищец: С. О. С. от [населено място], Л. област против Ответник: МБАЛ [фирма], [населено място] за сумата 26000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради усложнения на здравословното и състояние.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД: Съгласно утвърдената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора.

В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.

В производството по иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност.

Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, качеството и се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че на 15.03.2013 г. ищцата е постъпила в ответното болнично заведение поради настъпили силни болки по време на бременността и. Поставена и е била система за предизвикване на контракции и раждане и на 16.03.2013 г. ищцата е родила здраво дете. След раждането болките в корема продължили, а на петия ден от приемането и поради оплаквания за коликообразни болки, стомашно разстройство и температура 37,4 градуса, ищцата е била консултирана с лекар инфекционист и след назначената и проведена терапия и отзвучаване на оплакванията е била изписана на 23.03.2013 г. в добро общо състояние.

След изписването и от болницата, ищцата се е обаждала по телефона на д-р И. П., ординатор в А. при МБАЛ, [населено място] с оплаквания за непостоянни болки в корема, локализирани ниско вляво. След второто обаждане е бил извършен преглед в болницата с палпация и ултразвук и предписана терапия с антибиотик. На 05.04.2013 г., поради силни болки в коремната област и общо влошаване на здравословното и състояние, ищцата е била отведена от съпруга си в С. „Майчин дом”, [населено място], където е била приета и оперирана по спешност. При отварянето на коремната и кухина е било установено, че е развила перитонит, възпалението е обхванало целия корем, а матката и е била обхваната от некроза. Извършената операция е била животоспасяваща с отстраняване на гнойните огнища и матката.

Прието е, че перитонитът се е развил в периода от раждането на 16.03.2013 г. до операцията на 05.04.2013 г., причина за което е непроведеното адекватно лечение на ищцата по време на престоя и в родилното отделение – не е била диагностицирана причината за болките в корема, въпреки влошеното и здравословно състояние, а процеса на развитие на перитонита е бил потиснат чрез проведеното антибиотично лечение. Тези изводи на съда са формирани при заключения на съдебно-медицински експертизи, че екипът на ответното болнично заведение е действал по правилата на добрата медицинска практика, оказвайки необходимата медицинска помощ с оглед здравословното състояние на пациента към момента на престоя му в болницата и последващия преглед.

Въз основа на доказателствата за претърпени от ищцата болки и страдания, вкл. и във връзка с отстраняването на детеродните и органи и лишаването и от възможност да има други деца, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лева, които е присъдил на основание .чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от Ответник: МБАЛ [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото и е формирал неправилен извод за наличие на виновно поведение от медицински екипи на лечебното заведение. Ответницата по касационната жалба С. О. С. я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е изброил всички приети по делото доказателства, в т.ч. медицинска документация, свидетелски показания и съдебно-медицински експертизи с описание на установените с всяко от тях факти. Игнорирайки напълно заключенията на двете тройни медицински експертизи, без да изложи мотиви защо не възприема становището на експертите; ценейки свидетелски показания избирателно, без да обоснове защо дава вяра само на част от показанията на отделни свидетели, съдът е приел за установени само фактите, сочещи за влошено здравословно състояние на ищцата след раждането и настъпилите последващи усложнения на здравето и въз основа на тях е изградил свои изводи в какво се изразяват допуснатите от медицинските специалисти неточности и пропуски в лечението на ищцата – приел е, че лекарите при ответното лечебно заведение не са предприели адекватно лечение на ищцата след раждането и по време на престоя и в родилното отделение и са допуснали съществуващия абсцес да перфорира по време на раждането и да се развие в дифузен перитонит в рамките на периода до извършената животоспасяваща операция в „Майчин дом” [населено място], без да посочи кои мерки не са били предприети, кои стандарти на лечение и правила на добрата медицинска практика са били нарушени.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на изискванията на чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК и чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК и при необоснованост следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

Съгласно приетите по делото медицински заключения, както по време, така и след раждането на ищцата на 16.03.2013 г., медицинските специалисти при МБАЛ [фирма], [населено място] са предприели своевременно всички адекватни действия за здравето и; изпълнени са били всички диагностично-терапевтични изисквания; състоянието и е проследявано адекватно – медицинският екип е действал по правилата на добрата медицинска практика. След раждането ищцата е била консултирана своевременно със съответни специалисти, а лечението и е било правилно и резултатно.

Възникналия дифузен перитонит, наложил операцията на 05.04.2013 г., при която са били отстранени гнойни огнища и матката на ищцата, не е свързан с раждането (в противен случай родилката не би могла да преживее двадесет дни до операцията на 05.04.2013 г.), нито е усложнение на раждането; процесът се е развил в период от 24 до 48 часа преди приемането и в С. “Майчин дом”, [населено място], а причините за произхода му могат да се дължат на различни фактори, но не са в резултат на действие или бездействие на лекарите в ответното лечебно заведение.

В същия смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели - лекари в МБАЛ [фирма], [населено място] и в С. “Майчин дом”, [населено място], съгласно които след раждането не е имало клинична картина, сочеща за възможност от перитонит, а за причините за възникването му могат да се изграждат различни хипотези, без доказателства за верността им.

Изхождайки от събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключенията на изслушаните по делото експерти (лекари специалисти по хирургия, патология и акушеро-гинекология), сочещи еднозначно, че медицинските специалисти при ответното лечебно заведение са действали съобразно установените стандарти, съблюдавайки правилата на добрата медицинска практика, а възникналото възпалително огнище, наложило операция на дифузен перитонит няма връзка с действия или бездействия на медицинския персонал при ответното лечебно заведение, предявеният иск за вреди следва се явява неоснователен. Претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от наложилата се по спешност операция от дифузен перитонит не са в причинна връзка с неправомерни действия на служители на ответника, поради което претенцията с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.

На основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1900 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 59/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ищец: С. О. С. от [населено място], Л. област с ЕГН [ЕГН] против Ответник: МБАЛ [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, за сумата 26000 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени поради усложнения на здравословното и състояние.

ОСЪЖДА С. О. С. от [населено място], Л. област с ЕГН [ЕГН] да заплати на МБАЛ [фирма], [населено място] сумата 1900 лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: