Решение № 2297/03.2016 ГД № 7607/2012 СГС

РЕШЕНИЕ № 2297/03.2016 ГД № 7607/2012 СГС Гражданско дело № 7607/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка). Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Ищец: Производството е образувано по искова молба от Е.Ц.Д., А. В. Ф. и Ц.Д.Ц., с която са предявени срещу Първа специализирана акушеро гинекологична болница Света София ЕАД искове както следва: иск с правно основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от 75000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинена трайна увреда на дясната ръка, настъпила при израждането на ищцата, осъществило се на 02.04.2009 г.; иск с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата от 23872,61 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2012 г.; иск с правно основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от по 37500 лв. за втория и третия ответник, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болки и страдания от увредата на детето им – първата ищца и неудобства, свързани с начина им на живот, изискващ постоянна подкрепа и обгрижване на детето; иск с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата от по 11936,31 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2012 г., иск с правно основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от 17141,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи при провеждане на лечението на първата ищца.

Ищците твърдят, че при настъпили усложнения при раждането на първата ищца е увредена дясната й ръка, което е довело до трайна ивналидизация и ограничения в начина й на живот, както и в начина на живот на родителите и цялото семейство. Причина за настъпване на увреждането е неправилна преценка от лекарския екип на начина, по който да се извърши раждането на детето.

Ответник: Ответникът оспорва иска. Твърди, че лекарски екип е действал при крайна необходимост и при изначално непредвидимо усложнение, настъпило в хода на раждането и застрашаващо живота на майката и детето, са предприети действия, при които е запазен животът на родилката и плода.

Третите лица – помагачи на ответника оспорват иска, оспорват да е извършен деликт.

Мотиви: Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.45, ал.1, вр. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за неимуществени вреди на ищцата Е.Ц.Д.: Установява се от представените писмени доказателства – медицински документи (Епикриза – л.23 и История на бременността и раждането – л.191-195) и първоначалната и допълнителната медицинска експертиза, изготвена от акушер-гинеколог, както и от свидетелски показания на свидетелите д-р Х. и д-р П., че на 02.04.2009 г. в 7.10 ч. сутринта ищцата А.Ф. е постъпила в Родилното отделение на ответника за раждане. Съгласно записванията в документа История на бременността и раждането, ищцата Ф. е насочена към стационара на ответника от третото лице помагач – д-р Р. В.. Видно от представените от ищцата платежни документи – приходен касов ордер и фискален бон от 08.04.2009 г., ищцата е ползвала услугата, предоставяна от ответника „избор на екип“, по силата на която раждането да се извърши от избрания специалист – третото лице–помагач д-р Р. В., за което е платена съответното възнаграждение в размер на 500 лв. Първият етап от раждането преминал нормално, родилката имала необходимото разкритие и главата на бебето е заела правилна позиция в таза, в следствие на което свидетелят д-р Х. е дал разрешение за поставяне на анестезия. През втората фаза от раждането и след раждане на главата настъпило усложнение – затруднение при изваждане на раменния пояс на бебето. Поради настъпване на това усложнение свидетелят, д-р Х. е бил извикан в качеството му на старши лекар и последният приложил метод за израждане на плода „М.Р.“, при който са отведени краката на родилката в опредЕ.позиция и се осъществява натиск на симфизата, след което се захваща бебето и се тегли максимално надолу, за да се освободи рамото (виж разпит на вещото лице д-р Ч., л.537). При този метод раменния пояс на бебето се опира в твърдата кост – симфизата на матката и се получава механична увреда от притискането на нерва. Видно от комплексната съдебно-медицинска експертиза на детето (л.449-463), детето – първата ищца Е.Д., е получила родовотравматична пареза на раменния сплит, причинена от преразтягане, притискане или прекъсване на брахиалния плексус. Сред факторите, които вещите лица сочат за възникване на това травматично увреждане, са високо тегло на плода при раждането (повече от 4 кг) и несъответствие между раменете и родовите пътища (раменна дистокия) – 50% от случаите. В случая теглото при раждане на детето Е.Д., видно от Епикризата (л.24) е 4,700 кг.

Медицинският деликт, известен още като лекарска небрежност или несъзнателно противоправно поведение на лекаря, представлява неизпълнение от страна на лекар или друго медицинско лице на задължението да изпълнява дейностите в кръга на службата си в съответствие с утвърдените медицински стандарти, от което са възникнали вреди за пациента. Фактическият състав, от които произтича вземането за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие), противоправност, вреда, причинно-следствена връзка и вина. Съгласно чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. ЗЗ медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Това поставя рамката, съгласно която ще се преценява наличието на противоправност на действията или бездействията на лекаря, от които се твърди да са произтекли вредите, а именно: дължимата грижа на лекаря изисква при извършване на диагностика и лечение да се съобрази с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика (чл.79 и чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ).

В конкретния случай се установява, че при раждане е настъпило усложнение, свързано със заклещване на раменния пояс на бебето, което е причинило увреда на раменния сплит. Това поставя въпроса дали лекарското решение за извършване на раждането по нормалния механизъм на естественото раждане е съобразено с медицинските норми съобразно правилата за добра медицинска практика или дължимата грижа е изисквала да се пристъпи към раждане с операция Цезарово сечение.

За установяване на общоустановените медицински стандарти в изследваната област и за да установи какви са медицинските критерии за определяне на начина на раждане, съответно – предвидимо ли е било настъпилото усложнение и какви са способите за предотвратяването му, съдът съобрази приетите по делото първоначална и допълнителна експертизи, изготвени от вещо лице акушер-гинеколог и разпита на вещото лице при приемане на заключенията. Установява се от експертизите, че при избора на родоразрешение се вземат предвид много фактори, както от страна на майката, така и от страна на плода. По правило винаги се избира раждане по нормален механизъм, когато липсват индиции за оперативно раждане. Раждане чрез Цезарово сечение се избира при наличие на една от абсолютните индикации за Цезарово сечение или най-малко две относителни индикации. Абсолютните индикации са свързани с предлежанието на плацентата или форми на отлепване на плацентата, тесен таз, миоми на долния маточен сегмент, рак на маточната шийка, еклампсия, която не се повлиява от медикаменти или сърдечна недостатъчност, асфиксия на плода и невъзможност за бързо извършване на вагинално раждане, пролапс на пъпната връв, неправилно предлежание на плода и др. Сред относителните индикации са еклампсия и прееклампсия, съдречни пороци, диабет, миопия, бременност при предишно цезарово сечение, недоносеност, преносеност и др. Вещото лице сочи, че при Цезарово сечение, бебето нямаше да получи увредите (виж разпита на вещото лице на гърба на л.540), тъй като до усложнението се е стигнало поради несъответствие на раменния пояс на бебето с големината на таза на майката.

Спорния по делото въпрос е именно дали съгласно утвърдените стандарти в медицинската наука увреждането на ищцата Е.Д. е предвидимо усложнение и дали дава основание за вземане на решение за извършване на раждането по оперативен път. Видно от разпита на вещото лице Ч. при приемане на допълнителната експертиза – л.616-гръб, добрите медицински практики изискват при постъпване за раждане да се направи ултразвук, за да се установи: предлежанието на плода, състоянието на околоплодните води, къде е плацентата и ориентировъчното тегло на плода. Искат се и всички документи на бременната, включително изследвания от фетална морфология. Въз основа на тези показатели се прави преценка как ще се води раждането, като тази преценка подлежи на промяна в хода на процеса на раждане. Допълнително влияние на преценката за начина на раждане указва наличието на гестационен диабет у майката, тъй като в този случай е характерно, че децата са с по-едър раменен пояс и при тях рискът от усложнението раменна дистокия е много по-голям (виж разпита на вещото лице, л.618). В процесния случай се установява, че на ищцата Ф. не е правено специализирано изследване за установяване на гестационен диабет. Вещото лице Ч. е установило, че по време на проследяване на бременността само в един кръвен тест е изследвана кръвната захар и показанията й са над допустимите референтни стойности. Това обаче не е достатъчно, за да се постави диагнозата гестационен диабет и съответно – да се процедира съгласно рисковете, обусловени от това състояние. В документацията на бременната е налично едно изследване, сочещо по-голям размер на плода - изследването от фетална морфолофия, проведено от д-р М.. Съгласно показанията на вещото лице Ч., при бебе над 5 кг се прави задължително раждане с операция. В конкретния случай, ако се вземе предвид факта, че за ищцата Ф. процесното раждане е било второ и съобразно измерванията на таза на майката и посочените в медицинските документи измервания от ултразвуково изследване на плода на два параметъра, тези показатели обосновават решение за раждане по нормален механизъм. Ако се отчетат обаче изследването от феталната морфология и изследването на кръвната захар, това според вещото лице Ч. обуславя необходимост от допълнителни изследвания, тъй като при установяване на действителния размер на плода и риска от диабет, това ще доведе до пристъпване към Цезарово сечение. В разпита си при приемане на основната и в разпита при приемане на допълнителната експертиза вещото лице Ч. сочи, че съмнения за гестационен диабет обуславят решение за предприемане на оперативно раждане чрез секцио.

Следващ спорен въпрос по делото е извършено ли е ултразвуково изследване на ищцата при приема й за раждане. По въпроса са събрани множество доказателства – писмени и гласни и сред тях се установява противоречие. Видно то вписванията в документа История на бременността и раждането (л.193) е вписано ултразвуково изследване на плода, от което са отчетени два показателя на плода. Установява се от разпита на свидетеля д-р П., дежурен при приемане на пациентката, в приемния кабинет към 2009 г. не е имало ехографски апарат Видеозон, а само акушерски монитор. Свидетелят отрича той лично да е извършил ехографско изследвано, но твърди, че е назначил такова, след което поради приключване на смяната му е предал пациентката на лекарите от следващата смяна. При предявяване на писменото доказателство – л.193 от История на бременността и раждането, свидетелят сочи, че описаното ултразвуково изследване с конкретните цифри не изхожда от него – той е назначил изследването и е записал параметрите, които трябва да се изследват, но цифрите срещу посочените параметри не са попълнени от него. По делото не се установява кой е попълнил цифрите и дали измерванията на плода по назначеното ехографско изследване е извършено от лекар или от друг служител на ответника. Това от друга страна не е от значение, доколкото съгласно заключението на вещото лице Ч., за определяне на приблизителното тегло на плода са необходими измервания на четири параметъра, каквито измервания не са направени. По посочените на л.193 от История на бременността и раждането два параметъра не е възможно да се определи очакваното тегло на плода. Следва да се посочи още, че по делото са събрани безпротиворечиви доказателства, че към момента на процесното събитие ехографският апарат в приемния кабинет е бил старо поколение и е давал само ориентировъчни данни: в този смисъл са показанията на свидетелите д-р Х. (л.384), д-р П. (л.470-гръб), д-р Г. (л.573-гръб). В болницата е бил наличен един апарат от по-ново поколение, който е правел измерване на плода с относително точно (при отклонение 10-15%) определяне на размера на плода, но той не е бил в приемния кабинет. Вещото лице Ч. също потвърждава, че към 2009 г. са съществували ехографски апарати, който по измерени четири параметъра определят приблизителен размер на плода.

При така установените факти съдът приема, че по делото се установява противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в предприемане на израждане на ищцата Е.Д. по нормален механизъм, без да са отчетени реално съществуващите рискове от усложнение и несъобразено с големината на плода, с данните от изследването на феталната морфология и лабораторните изследвания на ищцата Ф., сочещи повишена кръвна захар. До вредоносния резултат се достигнало поради едновременно въздействие на няколко фактора, всички от които стоящи във вина на служители на ответника.

От една страна се установява безпротиворечиво, че наличият ехографски апарат в приемния кабинет при постъпване на ищцата Ф. в болницата е бил технологично остарял – не е позволявал измерване на параметрите, определящи очаквания размер на плода. Към 2009 г. развитието на медицинските технологии е позволявало чрез ултразвук да се определи с относително малко отклонение размера на плода и такъв апарат е бил наличен в ответната болница, но не в приемния й кабинет.

Израждането на здраво бебе и опазване живота и здравето на майката следва да бъде основната цел на специализирано акушер-гинекологично заведение. В този смисъл решението за начина, по който да протече раждането, следва да бъде взето след съобразяване на всички възможни фактори, които обуславят риск от настъпване на усложнения както за майката, така и за бебето. Такъв фактор е големината на плода и то не само поради показанията на вещото лице, че тегло на плода над 5 кг е индикация за раждане чрез секцио. Както бе посочено по-горе, заключението на експерта е, че съвместната преценка на следните фактори: наличие на повишена кръвна захар, очакван размер на плода над 4 кг и данни от феталната морфология за по-голям плод от обичайното за съответната гестационната седмица от развитието на бебето, обуславят очакване за усложнения при раждане по нормален механизъм и съответно – следва да мотивират решение за раждане чрез Цезарово сечение.

Необезпечаване на приемния кабинет с ехографски апарат, който позволява определяне на очаквания размер на бебето, макар и такъв да е бил наличен в болницата, сочи на противоправно бездействие на длъжностни лица от ответното болнично заведение, водещо до неизпълнение на изискванията на чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. ЗЗ и съответно – препятстващи възможността лекарите от заведението да оказват медицинската помощ на раждащите жени чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. В този смисъл ръководство на болницата е било длъжно да обезпечи извършването на медицинската дейност включително чрез съответната апаратура, необходима за правилно протичане на процеса на раждане, включително за определяне на механизма, по който да се извърши раждането. Кръгът от лицата от ръководството на болницата не е установен, но това не е и необходимо. Допуснато е състояние на риск в противоправна степен, т.е. извън пределите на неизбежния медицински риск спрямо конкретния пациент. Това състояние е обусловило невъзможността за предвиждане на риска от настъпилото усложнение и чрез това е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. В този смисъл са възприетите в практиката на ВКС по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК критерии за дължима грижа от страна на лечебното заведение и съответно – преценката за осъществяването й – виж Решение № 130 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 640/2009 г., III Г. О., ГК и др.

От друга страна по делото се установи, че ищцата е разполагала с извършените по време на бременността изследвания, включително това, сочещо повишени нива на кръвна захар и изследването от феталната морфология, сочещо по-голям размер на плода, отговарящ на бебе с две гестационни седмици по-голямо от съответното на термина развитие на плода. Това обстоятелство обаче не е отбелязано в документите, съставени при приемане на пациентката, а именно – в Анамнезата, представляваща лист 2 от История на бремеността и раждането (л.191-гръб). Невписването на тези данни и съответно – несъобразяването им при преценка за начина, по който да се извърши раждането, е довело до несъобразяване на реално съществуващ риск от усложнение, който впоследствие се е осъществил. Това обуславя извод за противоправно поведение от страна на служители на ответника – лекарят, извършил приемането на пациентката и лекарят, извършил израждането. Противоправността се изразява в неполагане на дължимата грижа за събиране на информация за начина на протичане на бременността, която е от значение при преценка за възможните рискове, които могат да се очакват при раждането, съответно – да се вземат предвид при определяне на механизма, по който да се извърши раждането.

Установява се от показанията на свидетелите Ф. и Т. и комплексната съдебно-медицинска експертиза (л.449 и сл.), че в следствие на травматичната увреда на плексис брахиалис ищцата Е.Д. има пареза на дясната ръка, хипотрофия на мускулите и скъсяване на ръката с 5 см, както и ограничение на активните движения на увредената ръка с между 47 и 56%. Макар дясната ръка да е водеща за детето, увредата й налага невъзможност за използването й поради намалената й сила и невъзможността да задържа с нея предмети и да манипулира с тях. Освен двигателния е налице и сензорен дефицит, водещ до разстройство на повърхностната сетивност за болка, допир, температурен усет. Парезата е засегната мускулите на раменната става, мишницата, предмишницата, китката и пръстите и това определя ограничения в ежедневните дейности. Състоянието на детето не е обратимо, не се очаква подобрение, но ако се прекъсне с физиотерапията, това ще доведе до влошаване на състоянието на ръката. Физиотерпията за ищцата Е.Д. ще бъде поддържаща и доживотна, а в случай на прекъсването й, ще се загуби възможността за движенията, които в момента детето може да извършва. За ищцата Д. лечебният процес е започнал от първия й месец, включвал е извършване на физиотерапия в болнични заведения и в дома на детето. Лечението в болница е било ежемесечно – в рамките на 10 дни през всеки месец до навършването на двугодишна възраст, след това е продължило с по-редки приеми в болница. Развитието на детето изисква повишена грижа и подкрепа както от родителите, така и от учителите. Физическото увреждане го възпрепятства да се включва във всички игри и занимания с връстниците си и това води до негативни емоционални преживявания.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт, изразяващ се в противоправно деяние, извършено от служители на ответника и представляващо неполагане на дължимата грижа при оказване на медицинска помощ при раждане чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии при избора на механизъм за раждането, който да е съобразен с реално съществуващия риск от настъпване на усложнения и съответно – увреждане на плода. От раждането са настъпили вреди – увредено е здравето на ищцата Е.Д.. Вредите са в причинно-следствена връзка с деянието, тъй като са настъпили при избрания от медиците механизъм на естествено раждане и не биха настъпили при раждане чрез Цезарово сечение. При преценката на размера на вредите съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – периода на проведеното лечение и налагащото се продължаване на същото за в бъдеще, наличието на трайни последици за здравето на пострадалата Е.Д. без прогноза за възстановяване, наличието на естетичен дефект и как увреждането се е отразило върху пострадалата с оглед нейната възраст, начина на живот и среда, съответно – начинът, по който ще влияе в бъдещото й развитие. Поради което съдът намира, че справедливото обезщетение превишава претендирания размер от 75000 лв. и искът следва да се уважи изцяло в предявения размер.

По иска по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД на ищцата Е.Ц.Д.: Вземането на ищцата за обезщетение е възникнало с осъществяване на делкита и по силата на чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД ответникът е изпаднал в забава в същяи момент – на 02.02.2009 г. Ответникът предявява възражение за изтекла погасителна давност. По силата на чл.111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.), б. „в” ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба, по която е образувано делото, е постъпила в съда на 28.05.2012 г. Поради това вземането за лихва за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2009 г. е погасено по давност. Извън давността е вземането за лихва за периода 28.05.2009 г. – 27.05.2012 г. Законната лихва върху главница от 75000 лв. за периода 28.05.2009 г. – 27.05.2012 г. е в размер на 23873.05 лв. Искът е основателен в предявения размер от 23872,61 лв. и за периода 28.05.2009 г. – 27.05.2012 г. и следва да се отхвърли за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2009 г.

По иска по чл.45, ал.1, вр. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за неимуществени вреди на ищците А.Ф. и Ц.Ц.: Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а това са самият пострадал или в случай на смърт - деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи. В практиката си Върховният съд посочва, че „когато пострадалият от деликт не е загинал, а е получил телесно увреждане, само лично засегнатият търпи вреди и понася физически болки и морални страдания. Ако близките му понасят морални страдания, те са в сравнително ниска степен и затова нямат правно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди“ – Решение №498/10.11.2080 г. по н.д. №510/1980 г. на I Н.О. на ВС. В практиката си по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК ВКС последователно поддържа становището си, че кръга на имащите право на обезщетение за неимуществени вреди лица е изчерпателно определен с ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. и разширяването му е недопустимо – виж решение № 181 от 30.11.2012 г, постановено по гр. дело № 958/2011 г, ТК, II ТО на ВКС, Решение № 313 от 9.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2015 г., IV г. о., ГК и др. По изложените съображения съдът намира, че ищците А.Ф. и Ц.Ц., които са родители на пострадалата от телесното увреждане, не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от деликта, осъществен спрямо дъщеря им. Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Поради неоснователност на иска за главница и доколкото главното вземане не е възникнало, не възниква и обезщетение за забава и исковете за лихва също следва да се отхвърлят.

По иска по чл.45, ал.1, вр. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за имуществени вреди на ищеца А.Ф.: Установява се от показанията на свидетелите Ф., Т. и М., че веднага след раждането на бебето е започнало лечение на травматичното увреждане, но тъй като процедурите, плащани от Здравната каса не са се оказали достатъчно, ищцата е заплащала за домашни посещения на физиотерапевт – по 20 лв. на една процедура, правена е Войт – терапия – специфичен точков масаж за стимулиране на муслулатирата, за което са плащани по 20 лв. на посещение на терапевта по 10 посещения месечно. Направени са две посещения в Украйна за лечение на пострадалата по специфичен метод, който е различен от прилагания в България. През есента на 2010 г. е започнала терапия чрез водна гимнастика, която продължава и до момента. Всички тези описани процедури са извън заплатеното от Здравната каса лечение. Установява се от комплексната съдебно-медицинска експертиза, че всички ползвани методи по различните физиологични механизми активират двигателните функции на увредената ръка. В разпита в съдебното заседание при приемане на експертизата вещото лице Ч. сочи, че процедурите, за които лечението по Здравна каса е безплатно, не са достатъчно. Според вещото лице без рехабилитацията, която е провеждана, ръката на пострадалата нямаше на има наличната 50% активност. Поради това съдът приема, че всички извършени от ищцата разноски за лечението на пострадалото дете, са необходими за подобряване на здравословното му състояние и съставляват имуществена вреда, която е в причинно-следствена връзка с увреждането. Искът е основателен в пълният му предявен размер от 17141,82 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в допринасяне за вредите от ищцата Ф. чрез бездействие – непроследяване на бременността пълно и компетентно и по-специално – нивата на кръвната захар. Необходимостта да се ползва медицинска помощ е именно поради обстоятелството, че се касае за високо специализирана дейност, изискваща познания в областта на медицинската наука и специална правоспособност за упражняване на медицинска професия. Ако всеки може сам да проследява здравния си статус и да полага за себе си необходимите грижи при нужда лечение или извършване на медицинска процедура, то медицинската професия не би съществувала. Не би могло да се очаква ищцата да разполага със специални знания в областта на медицината, поради което не може да й се вмени в дължима грижа да проследява изследванията си и съответно – да преценява рискови фактори при раждане по нормален механизъм. Както бе посочено по-горе, решението за механизма, по който да се осъществи раждането, е било изцяло във волята на лекарите, извършили прием в болницата и израждане на ищцата. Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.

Разноски: По разноските: На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ГПК съразмерно с уважената част от исковете - в размер на 3019,92 лв. На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертизи, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 3861,66 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК дължимата държавна такса – в размер на 3685,67 лв. и разноските за медицинска експертиза – в размер на 385,91 лв. По силата на чл.78, ал.10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Р Е Ш И: Поради което Софийският градски съд

ОСЪЖДА П.С.А.Г.Б.А.Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, да заплати на Е.Ц.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, както следва: на основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД сумата от 75000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинена трайна увреда на дясната ръка, настъпила при израждането на ищцата, осъществило се на 02.04.2009 г., заедно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД сумата от 23872,61 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода 28.05.2009 г. – 27.05.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2009 г.

ОСЪЖДА П.С.А.Г.Б.А.Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, да заплати на А. В. Ф., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД сумата от 17141,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинена трайна увреда на дясната ръка, настъпила при раждането на Елена Ц.Д., осъществило се на 02.04.2009 г., заедно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Ф., ЕГН:**********, и Ц.Д.Ц., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, срещу С.А.-Г. Б. ЗА А. Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от по 37500 лв. за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болки и страдания от увредата на детето им и искове с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата от по 11936,31 лв. за всеки, представляваща лихва за забава за периода 02.02.2009 г. – 27.05.2012 г.

ОСЪЖДА П.С.А.Г.Б.А.Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. М. М. Ц., адрес: ****, сумата от 3019,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА А. В. Ф., ЕГН:**********, и Ц.Д.Ц., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да заплатят на П.С.А.Г.Б.А.Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 3861,66 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА П.С.А.Г.Б.А.Л. „С.С.“ ЕАД, ЕИК:***, адрес: гр. ******, да заплати на основание да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 3685,67 лв., представляваща дължима държавна такса и 385,91 лв., представляваща дължими разноски.

Решението е постановено с участието на трети лица – помагачи на страната на ответника: Р.К. В. – Запрянова, ЕГН:********** и ЗАД „А.“, ЕИК:****. Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7607 по описа за 2012 г.,