Решение № 6440/02.08.2016 ГД № 8658/2014 СГС

РЕШЕНИЕ № 6440/02.08.2016 ГД № 8658/2014 СГС Гражданско дело № 8658/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: М.И.Н. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано предварително производство по пр.пр. № 7064/2005 г. по описа на СГП. По предварителното производство дал писмени обяснения на 11.05.2006 г. Като свидетел бил разпитан на 10.01.2007 г., а впоследствие бил призован за обяснения още няколко пъти. На 30.07.2008 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. вр. ал. 1 от НК за причинена на 09.07.2005 г. смърт на родилката К.С.А.. СГП внесла обвинителен акт и било образувано НОХД № 2882/2009 г. по описа на СГС, 16 състав. След девет проведени съдебни заседания, разпит на петнадесет свидетеля и изслушване на заключения на две съдебно-медицински експертизи, на 26.11.2010 г. била постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 14.12.2010 г. Наказателното производство продължило пет години, през който период ищецът бил подложен на напрежение и стрес. Изпитвал чувство на тревожност, нервност и бил напрегнат. Повдигането на обвинение накърнило човешкото му и професионално достойнство. Самочувствието му на квалифициран специалист било смазано. Изпитал съмнение в собствените си възможности, проявявал мнителност и нежелание за контакти с околните, което рефлектирало на отношенията му с колеги, семейство и приятели. Вследствие напрежението се влошило здравословното му състояние, страдал от безсъние и главоболие. През септември 2008 г. посетил личния си лекар и при прегледа се установило, че е развил артериална хипертония със стойности на кръвното налягане 150/100, достигащо и до 200/100. Подобни оплаквания допреди образуване на наказателното производство ищецът нямал. Появила се и аритмия, което наложило прием на медикаменти. Хипертонията се оказала необратим процес, а медикаментите спомагали само за забавяне на развитието на заболяването. За да съхрани здравословното си състояние и да предотврати бъдещо влошаване се налагало да се съобразява с ограничения до края на дните си. Повдигнатото и поддържано от ответника обвинение причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошени социални контакти с колеги, приятели и членовете на семейството му, уронване на доброто му име в обществото; в компрометиране на професионалния му авторитет сред колегите; в сериозно, трайно и необратимо увреждане на здравословното състояние – артериална хипертония ІІ степен. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 43 000 лева и моли съдът да осЪЖДА ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва от 14.12.2010 г. до датата на завеждането на исковата молба – 18.06.2014 г., както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответник: В подадения от него отговор по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответникът П. на РБ оспорва исковете по основание и размер. Твърди и че претендираният размер на обезщетението е прекомерен.

Мотиви: Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на престъпление, за което М. И.Н. е оправдан, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца. Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и че прокурор при СГП е изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу М.И.Н. за извършено на 28.06.2005 г. престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., алт. 1 от НК. С присъда от 26.11.2010 г. М. Н. е признат за невиновен в това, че на 28.06.2005 г. в акушеро-гинекологична клиника на ПСАГБАЛ „Св. С.“ АД, причинил смърт на К.С.А. поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност – „лекар – анестезиолог“ в нарушение на чл. 79 и чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, чл. 6 от Закона за лечебните заведения, Наредба № 11/2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, чл. 18, ал. 2, чл. 24 и чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в отделение „Родилно“ на ПСАГБАЛ „Св. С.“ АД от 25.01.2005 г. и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., алт. 1 от НК. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 14.12.2010 г. При така установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдан. Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с влошените му социални контакти с колеги, приятели и членовете на семейството му, уронване на доброто му име в обществото, компрометиране на професионалния му авторитет сред колегите, сериозно, трайно и необратимо увреждане на здравословното състояние.

Свидетелски показания: Свидетелката К. разказва, че познава ищеца и като човек, и като негов колега. Бил общителен и диалогичен, но след като му повдигнали обвинение станал затворен, нервен и сприхав. Споделял, че обвинението го потиска. Това се отразило на отношенията му с хората, както и на отношенията с членовете на семейството му. Имал проблеми в комуникацията със сина си, но свидетелката не съобщава те да са свързани със сигурност с обвинението. Случаят имал широк отзвук в болницата и извън нея, а Н. бил изключително честолюбив. Зле му се отразили явяванията в съдебните заседания. Отношението на колегите на ищеца не се променило, тъй като той бил отличен анестезиолог, който се ползвал с доверие сред колегите си. И до момента има отлична репутация сред лекарите в болницата. Н. споделял със свидетелката за появилите се здравословни проблеми – главоболие и безсъние. Помни, че при едно от дежурствата кръвното му налягане било 200/110. Започнал да ходи на консултации с кардиолози. В момента продължавал да приема медикаменти. Преди това спортувал и нямал никакви здравословни проблеми.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Въз основа на документацията за здравословното състояние на ищеца е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че М. Н. страда от артериална хипертония ІІ ст. сърдечна форма. Това заболяване се провокирало от странични фактори като психо-емоционално напрежение, стрес, промяна в начина на живот. Характеризирало се с продължителност и налагало постоянна терапия, без която се превръщало в основен рисков фактор за възникване на исхемична болест на сърцето. Необходимо било спазване на хигиенно-диетичен режим в съответствие с препоръки за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. В съдебното заседание на 24.06.2016 г., при изслушване на заключението на съдебно-медицинската експертиза вещото лице е заявило, че преустановяването на приема на медикаментите може да причини хипертонична криза, каквато ищецът получил през 2014 г. Събраните по делото доказателства, относими към настъпването на вредите и тяхната тежест и поради това обуславящи размера на дължимото обезщетение, водят до извода, че в причинна връзка с обвинението са чувствително и трайно влошеното здравословно състояние на ищеца и психо-емоционалния дискомфорт, който е изпитал в работна среда. Неминуемо характерът на повдигнатото обвинение за немарливо изпълнение на занятие подкопава самочувствието на служител, който полага усилия да върши добросъвестно задълженията си и с нужния професионализъм. Притеснението, че му се отправя обвинение за неспазване на утвърдени медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика са от естество да разколебаят увереността в собствените възможности за справяне с предизвикателствата на професията. Несъмнено ищецът е мобилизирал допълнителен личностов ресурс, за да продължи да изпълнява служебните си задължения. Това е довело до напрежение и необходимост да работи под стрес, което от своя страна трайно се е отразило на психическото и физическото му състояние. В този смисъл са изводите вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза със заключение, че артериалната хипертония се провокира от психо-емоционално напрежение и стрес. Следва да се отчете и обстоятелството, че въпреки тежестта на обвинението ищецът не е загубил от авторитета, който е имал сред колегите си. Промененото му поведение на недиалогичност и нежелание за общуване е отражение на начина, по който той е възприемал реакцията на околните, без обаче да се установява явното и обективно променено отношение към него в негативна насока. Не се установи и на повдигнатото срещу него обвинение да се дължат проблемите с членовете на семейството му, и в частност със сина на ищеца. Както свидетелката К. споделя, по време на висящността на наказателното производство синът на ищеца е във възраст, която се характеризира с особености в психо-физиологичното състояние на подрастващите. Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Ищецът е привлечен към наказателна отговорност през 2005 г., а наказателното производство е приключило през 2010 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за продължителността на досъдебната фаза на наказателното производство. Освен че прокурорът е орган на досъдебното производство (чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (1) Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи от НПК), той упражнява ръководство и надзор върху разследването, непосредствено следи за законосъобразното му провеждане и приключването му в определения срок (чл. 196Чл. 196. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 7 от 2018 г.; изм., бр. 84 от 2023 г., в сила от 01.03.2024 г.; изм., бр. 16 от 2026 г.; доп., бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да: 1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; 2. дава указания по разследването; 3. участва при извършването или извършва действия по разследването; 4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; 5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг; 6. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 7 от 2018 г.; изм., бр. 84 от 2023 г., в сила от 01.03.2024 г.; изм., бр. 16 от 2026 г.; доп., бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи, на Комисията за противодействие на корупцията, на Държавна агенция "Национална сигурност" или на Агенция „Митници" извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; 7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган. (2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.Задължителни указания на прокурора от НПК). При това П. на РБ е легитимирана да носи отговорност и при прекратяване на наказателното производство преди достигането му до съдебна фаза – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и 3 от ЗОДОВ. Като съобрази критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказателна отговорност лишаване от свобода до пет години (чл. 2, ал. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК), възрастта на обвинения – 37 г. към момента на образуване на наказателното производство, броя на проведените спрямо ищеца процесуални действия и на проведените съдебни заседания, настъпилите промени в личността, психиката и здравословното състояние на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено на 30 000 лева. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 14.12.2010 г. Размерът на дължимата мораторна лихва в този случай е предмет на изпълнителното производство, а във фазата на исковия процес съдът определя единствено началния период, от който същата се дължи. Основателно е направеното от ответника възражение за погасителна давност на претенцията за мораторна лихва. Съгласно чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.), б. „в“ от ЗЗД, вземането за лихва се погасява с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е заведена на 18.06.2014 г., поради което извън погасителната давност са лихвите за периода след 18.06.2011 г. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението възлиза на 2 424 лева, поради което не се установява прекомерност. На ищеца се дължат разноски в размер на 2 023.26 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. С., бул. „***“ № * да заплати на М. И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, за което е оправдан с присъда от 26.11.2010 г. по НОХД № 2882/2009 г. по описа на СГС, влязла в сила на 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 43 000 лева и за заплащане на мораторни лихви за периода 14.12.2010 г. – 17.06.2011 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, П. на Р.Б., с адрес гр. С., бул. „*****“ № ** да заплати на М. И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 033.26 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8658 по описа на съда за 2014 г.,