Решение №1710/11.03.2015 ГД № 12053/2012 СГС

РЕШЕНИЕ №1710/11.03.2015 ГД № 12053/2012 СГС Гражданско дело № 12053/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

С исковата си молба С.М.А. *** против МБАЛ „Света София” – гр.С., бул.”*** твърди, че са й причинени неимуществени вреди и имуществени вреди вследствие на действия на лекуващите я лекари в същата болница, при извършване на изследване и при което на 05.03.2009 г. й било причинено увреждането - перфорация на дебелото черво. Вследствие на това тя получила услонение, изпитала силни болки и имала оплаквания от гадене, поради което и била насочена за лечение в МБАЛ „Рахила Ангелова.”***. Там й било назначено и незабавно проведено оперативно лечение по повод на полученото перфорацинно отвърстие. След операцията (след около месец) тя получила и пъпна херния, вследствие на лабилността на коремните органи, която не би се получила, ако не е било извършено наложителното оперативно лечение. Ищцата търпяла болки, силно се ограничили възможностите й да извършва физическа дейност, дори домакинска работа и се влошило общото й здравословно състояние, особено на фона на съществуващите други заболявания, за които също провеждала лечение; тя изпитвала и постоянен страх от по-нататъшни усложнения и имала неприятни спомени от престоя си в лечебното заведение и отношението на лекуващия я лекар. Ищцата твърди, че в резултат на действията на лекуващия я екип в ответното болнично заведение е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведеното лечение, както и пътни разходи за пътуване до лечебни заведения в гр.С.. Поддържа, че е налице пряка причинно-следствена връзка с извършеното й в ответната болница злополучно изследване фиброколоноскопия и настъпилите вреди.

ИСКАНЕТО - заявено с исковата молба и в уточняващите я молби, е да се осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 80 000, 00 лв. за претърпените неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 28.00 лв., разходи за пътни, 600.00 лв., разходи за лекарства, медикаменти и 300.00 лв., разходи за закупуване от нея банки кръв, както и законна лихва върху тези суми считано от датата на увреждане до окончателното им погасяване.

Ответникът: оспорва иска като твърди, че не е налице връзка между извършеното изследване фиброколоноскопия в МБАЛ „Св. С.” гр. С. и твърдяното непозволено увреждане, както оспорва изцяло иска по размер - както за имуществени вреди, така и за неимуществени вреди, и счита същият за недоказан. По делото е конституирано трето лице помагач застраховател ДЗИ „О.З.” АД, който изразява становище за недопустимост на исковата молба и неоснователност на исковите претенции. С определение от открито съдебно заседание на 11.11.2013 г., производството е прекратено, в частта му по искането за присъждане на сумата от 322.00 лв., „ мораторни лихви” заявена с молба от 26.04.2013 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна прие следното: Безспорно се установи, че ищцата е постъпила за лечение в ответната МБАЛ „Св.С.” – гр.С. на 04.03.2009 г. по повод болезнена и нередовна дефекация, подуване на корема, газове, дългогодишен запек, оплаквания неповлияващи се от проведено амбулаторно лечение. След постъпването й са извършени изследвания на кръвната картина, които показали че е завишена е само кръвната захар - 7.7, а левкоцитите са в норма; електрокардиограма - без патологични отклонения, ехография на корем - нормален ехографски образ на коремните органи и фиброколоноскопия (метод, при който с флексибилен апарат се прониква през ануса и се може да се огледа цялото дебело черво, а понякога и крайната част на тънкото черво). При ищцата е било достигнато само до част от напречното дебело черво. Описано е, че лигавицата е леко хиперемирана, а еластичната сигма се е разгънала добре след инсуфлация(вкарване на въздух в червото). Взетата при това изследване биопсия от сигмата показва дебелочревна лигавица без патология. В този смисъл е заключението на вещото лице по едночленната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) от 11.06.2014 г.

От заключението и от приложената медицинска документация, се установяват извършените оперативни интервенции, по какви показания и в кое лечебно заведение, какви са били и кога са извършени. Конкретно - на 03.05.2009г. в МБАЛ „Света С." - гр. С., на ищцата е извършена инвазивна процедура – фиброколоноскопия, като манипулацията е извършена за диагностично уточняване по повод посочените вече оплаквания. Такива са снети и отразени и в Амбулаторен лист №389/23.02.2009 г. от д-р Ю.П. и отразени в Епикриза – история на заболяването № 1181/251 от 04.03.2009 г. на МБАЛ „Св.С.”. Поставената на ищцата диагноза е хроничен спастичен колит и придружаващи заболявания ( дислипидемия; нарушен глюкозен толеранс). От заключението на вещото лице – хирург се установи, че усложненията при тази манипулация –фиброколоноскопия, са най-вече кървене от червото (мястото на биопсията или друга инвазивна манипулация) или перфорация на червото. Установи се, че на 07.03.2009 г. в МБАЛ „Р. А."***, Хирургично отделение на ищцата е извършено спешно оперативно лечение по повод перфорация на сигмата (част от дебелото черво) и фибропурулентен перитонит. некроза на сигмата.

Заключението на тричленната СМЕ, че поради отбелязването в Епикризата на МБАЛ „Р. А.", че същото лице е прието по спешност и оперирано на 07.03.2009г. и направения от това извод, че от медицинската документация не може да се направи заключение, на коя дата точно е била дехоспитализирана (изписана) С.А. от МБАЛ „Св. С." ЕООД не може да бъде кредитирано, а и то не опровергава направените от съда изводи за хронологията на настъпването на релевантните факти. От експертното заключение на д-р Й. относно давността на оплакванията на ищцата (3 дни преди приема, т.е. след извършването на колоноскопията (това е отбелязано в епикризата от История на заболяването) и разясненията, дадени в съдебното заседание на 23.06.2014 г. става ясно, че перитонитът е възникнал след перфорацията (в момента на диагностицирането в МБАЛ – П., е бил с давност не по-малко от 24 часа) и е непосредствена последица от перфорацията на дебелото черво в съответния участък. Вещото лице разяснява, че това е едно от усложненията, които се получават при такова изследване и данните за развитието му категорично сочат, че е настъпило към момента на извършването на тази инвазивна процедура. Така се установи по несъмнен начин пряката причинно-следствена връзка между изследването и настъпилата перфорация, перитонит и операция на ищцата. От експертното заключение се изясни, че оплакванията на ищцата, дали повод за провеждането на изследването и хоспитализацията й в МБАЛ „Св.С.” са различни от тези, които тя е имала след провеждането му и от състоянието на перитонит след перфорацията и съответната клинична картина. Тези изводи категорично следват от писменото заключение. В него се посочва, че преди постъпването в МБАЛ „Света С." - гр. С. ищцата се е оплаквала от болезнена и нередовна дефекация, подуване на корема, газове, дългогодишен запек. При постъпването в МБАЛ „Р. А."***, Хирургично отделение .се е оплаквала от болки в лявата долна половина на корема (областта където се намира сигмовидното черво) с давност от 3 дни като болката се е появила след извършване на колоноскопия. Оплаквала се е и от гадене, без повръщане. При обективния преглед при приемането са отбелязани клиничните белези на перитонит, а от изследването на кръвта са установени значително завишени стойности на левкоцитите - 25.0 (при норма до 10.0). Данните от Рентгеновото изследване са за свободен газ в коремната кухина (сигурен белег за перфорация на кух коремен орган).

От заключението на едночленната и тричленната СМЕ се установи, че в следствие на претърпяното оперативно лечение по повод перфорация на сигмовидното черво и перитонит, ищцата е получила голяма следоперативна херния (евентрация) като дефекта обхваща цялата дължина на разреза. При самото извършване на фиброколоноскопия не може да се получи евентрация. Тя е резултат на проведено оперативно лечение по повод перитонит получен след провеждането на фиброколоноскопията. От категоричното заключение на вещите лица по тройната СМЕ се установи, че Хернията на предната коремна стена е в следствие на оперативната интервенция проведена в МБАЛ „Рахила А." АД . При наличие на констатираната перфорация на кух коремен орган (наличие на свободен газ в коремната кухина) и перитонит ( фибропурулентен по характер) оперативното лечение е задължително и се състои от ликвидиране източника за възникване на перитонита (в случая ексцизия и зашиване на сигмовидното черво), промивка на коремната кухина (т.н. лаваж) и поставяне на дренове в коремната кухина (броя и разположението им се определят от самия оператор. Вещите лица заключават, че не съществува възможност за друго лечение на констатирания перитонит, освен проведеното в МБАЛ „Рахила А." АД, което да не доведе до констатираната коремна херния, а проведеното оперативно лечение е в следствие от проведената инвазивна процедура в МБАЛ „Св. С." ЕООД, от където й следва причинната връзка с вредоносното деяние. От заключението на тричленната СМЕ се установява, че категорично не е възможно полученият перитонит да е в следствие на някое от съпътстващите заболявания, от които страда ищцата - ***************). С оглед на изложеното, съдът намира че в съответствие с доказателствената си тежест ищцовата страна установи, че са извършени деянията - действията или бездействията, от лицата, на които ответникът е възложил извършването на работа, че тези действия са неправомерни, както и че е налице причинна връзка между същите и между причинените й вреди от болки и страдания от настъпилото усложнение от инвазивно изследване и извършването на задължителната в тези случаи оперативната интервенция по повод перфорацията (зашиване, промивка на коремната кухина и дренажи), което в случая е било извършено без резициране на цялото дебело черво и със запазване на анатомичните структури на органа. Въпреки дадените указания от съда относно посочването и представяните но доказателства относно вида и размера на причинените и описани в исковата молба имуществени вреди, такива доказателстван не се представиха по делото. Тези претенции са недоказани и порад итова неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Искът с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е частично основателен. За да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното поведение и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно. Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно. По силата на чл.45 ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказвaне в процеса за последиците от деянието по общото правило на чл.153Чл. 153. ⚖️ Практика (1) На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Доказателствена тежест от ГПК.

В конкретния казус несъмнено се установи вида и характера на претърпените от ищцата вреди, техния интензитет и продължителност. Ищцата е претърпяла болки и страдания, вследствие на перфорация на дебелото черво при инвазивно изследване – фиброколоноскопия, извършено в ответното болнично заведение, с усложнение перитонит и наложителна операция за зашиване на отверстието и ограничаване на последиците от перфорацията на органа. Установи се категорично наличието на причинно-следствена връзка между проведеното оперативно лечение, болките и страданията на ищцата при операцията и в периода на възстановяване и проведеното изследване, както и с получената евентрация (следоперативна херния). Същата налага извършването на ново оперативно лечение (корекция) като е необходимо и поставянето на укрепващо платно с оглед да се избегне рецидив, а констатираните сраствания на червата могат за в бъдеще да доведат до пасажни смущения (в най-тежкия случай до чревна непроходимост). В следствие на това, към момента ищцата не може да извършва физически труд, влошено е здравословното й състояние и без да се извърши нова операция няма да може да се възстанови напълно. Не се оспорва, че изследването е извършено в болничното заведение – ответник, и не се опроверга презумпцията, установена от закона относно вината на деликвенти, комуто ответникът е възложил диагностициране и провеждането изследвания и манипулации във връзка с тях (вредоносна дейност). Несъмнено се установи, че уврежданията са причинени пряко в резултат на фиброколоноскопията, следователно налице е причинна връзка между тях и действията, респ.бездействията на деликвентите. С оглед на това, налице са предпоставките на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, обуславящи пораждане на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, предвид безспорния факт, че е възложител на дейностите, при осъществяването на която са настъпили и установените по делото вредни последици. Тази отговорност не може да отпадне поради доводите, че е подписано т.нар. „информирано съгласие” на пациента – такова липсва сред медицинската документация.

Като съобрази разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и извърши преценка на относимите към определяне на критерий справедливост обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените на ищеца вреди, както и доказаността на размера на вредите, като взема пред вид произхода, вида и характера на вредите, тяхната продължителност, обстоятелството, че увреждането не е трайно и е възстановимо, намира, че искът е доказан до размера от 40 000 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лева, законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 05.03.2009 г. до окончателното им изплащане. Ето защо искът следва да бъде уважен до този размер, като в останалата му част се отхвърли. Следва да се отхвърлят като изцяло недоказани и неоснователни претенциите за обезщетения за имуществени вреди - 28.00 лв., разходи за пътни, 600.00 лв., разходи за лекарства, медикаменти и 300.00 лв., разходи за закупуване от нея банки кръв.

Следва на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 273, 10 лв., съобразно отхвърлителната част от иска и да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради лапса на доказателства, че са направени и в какъв размер (договор за правна помощ – л.38). Следва да се осъди ответника да заплати на адвокат И. адвакотско възнаграждение на осонавние чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 1730 лв. . Следва да се осъди ответника да заплати на СГС сумата от 1600 лв. за държавна такса и 100 лв. за разноски за възнаграждание на вещи лица.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Света С.” с ЕИК ***** гр.С., бул.”*** със съдебен адрес *** – адвокат К.А., да заплати на С.М.А. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***/* – адвокат С.И., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл.49, ал.1 вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2009 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над уважения размер, до размера от 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявените С.М.А. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***/* – адвокат С.И. против Многопрофилна болница за активно лечение „Света С.” с ЕИК ***** гр.С., бул.”*** със съдебен адрес *** – адвокат К.А. иск по чл.49, ал.1 вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 28.00 лв., разходи за пътни, 600.00 лв., разходи за лекарства, медикаменти и 300.00 лв., разходи за закупуване от нея банки кръв, ведно съсзаконна лихва върух тях считано от 05.03.2009 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***/* – адвокат С.И. да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света С.” с ЕИК ***** гр.С., бул.”*** със съдебен адрес *** – адвокат К.А. сумата от 273, 10 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Света С.” с ЕИК ***** гр.С., бул.”*** със съдебен адрес *** – адвокат К.А., да заплати на Софийски градски съд сумата от 1600 лв. за държавна такса и 100 лв. за разноски за възнаграждание на вещи лица. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „ДЗИ О.З.” АД с ЕИК ***. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение, І-16 състав, в п у б л и ч н о заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното гражд. дело № 12053 по описа на съда за 2012