- Страни: П.Г.Б. срещу О „М.П.Д.С.К.” АД гр. С.З.
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от заразяване с хепатит тип С, дължащо се на кръвопреливане по време на спешна операция в болницата.
- Ключови моменти: Единична и тройна съдебно-медицинска експертиза изключват възможността пациентът да е заразен с хепатит С по време на престоя му в болницата. И двете експертизи установяват, че прелетите кръвни продукти са били изследвани за хепатит С с отрицателни резултати. Експертите допускат възможността пациентът да е бил носител на вируса, който да се е отключил вследствие на тежкото заболяване и операцията, или да е имало друг неустановен източник на заразяване. Липсват доказателства за пропуски в медицинската документация, а представената епикриза и история на заболяването са използвани за експертизите. Няма данни за свидетелски показания по същество.
- Решение: Отхвърля иска като неоснователен и оставя в сила решението на първоинстанционния съд. Осъжда ищеца да заплати разноски на ответника.
РЕШЕНИЕ № /9.05.2008 ГД № 207/2007 АпС Пловдив
Гражданско дело № 207/2007 г., разгледано от Апелативен съд.
Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние .
Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Обжалвано е решение № 21/20.IIL2006 г., постановено по гр. дело № 407/2005 г. по описа на С. окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на П.Г.Б. *** против О „М.П.Д.С.К.” АД гр. С.З.за заплащане на сумите: 4000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, 4900 лв. пропуснати ползи и 1101 лв. неимуществени вреди, като неоснователен.
Жалбоподателят П.Б. моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което се уважат предявените от него искове.
Въззиваемата страна иска решението да остане в сила.
П.ския апелативен съд прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съвкупно и във връзка с направените оплаквания, намери за установено следното:
Исковете са предявени на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. във вр. с 49 от ЗЗД.
Ищецът П.Б. е бил опериран по спешност в М.” П.Д.С.К.” гр. С.З.на 4.XII.2000 г..
Твърди, че във връзка с наложилата се оперативна интервенция му е прелята кръв .
При това кръвопреливане според него е заразен с хепатит т. С, поради което и търси обезщетение за нанесените му щети- имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се изразявали в разходи за закупуване на лекарства и спазване на специална диета за срок от шест месеца- 4000 лв. и пропуснати ползи за това, че не е могъл да изпълни задълженията си по договор 6.XI.2000 г. с ЕТ ’’Дорадо- Любомир Славов”, в размер на 4900 лв. и неимуществени вреди с търпените болки и страдания-1101 лв..
Ответната страна оспорва иска, възразявайки, че няма доказателства заразяването на ищеца да е станало във връзка с извършените манипулации при престоя му в болницата.
По делото е представена епикриза № 18243/2000 г. и история на заболяването № 18243, от които безспорно се установява, че Б. е постъпил по спешност в болницата, с окончателна диагноза- „илеус механикус. перитонитис дифуза.. Странгулацио интентини тенуи”, опериран е на 4.XII.2000 г. и на 15.XIL 2000 г. е изписан с добър хирургически статус.
На 27.1.2001 г. ищецът постъпва отново в М.” П.Д.С.К.” с диагноза- хепатит виралис- т. С
Първоинстанционният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза с в. лице д-р М. Щ. , която е изслушал на 17.1.2006 г. и приел същата като компетента, почиваща на представените по делото доказателства по делото и неоспорена от страните.
В. лице Щ. е прегледала болничната документация , свързана с лечението на Б. и е дала заключение, че изключва възможността, той да е бил заразен от хетатит тип „С” по време на престоя му в болницата.
На ищеца е прелята нативна плазма, 230 мл с № на сака 072997, на 7.XII.2000 г..
Прелята е втори път нативна плазма 230 мл с № на сака 070515, които са взети от РЦТХ С.З..
Д-р Щ. е установила, че кръвните продукти са изследвани за хепатит т. С и резултатите са отрицателни.
Установила е също така от извършената проверка, че през периода, за който се твърди, че е заразен Б., не са регистрирани други болни от хепатит.
В. лице Щ. допуска, с оглед липсата на информация за носителство на хепатит тип С от болния, при постъпването му за лечение на 3.XII.2000 г. и доказването на антитела на 55 ден, Б. да е бил носител на вирусния хепатит т. С и вследствие на тежкото заболяване дремещата инфекция да се е отключила.
Според в. лице, лечението продължава около 6 месеца и с хепатопротоктивни лекарства/карзир/ 60 лв. месечно и витамини-общо 15 лв. месечно.
Въззивната инстанция изслуша тройна съдебно-медицинска експертиза, която също не даде положителни изводи, че пациента е заразен от хепатит тип С по време на лечението му в болницата.
Отговорите на зададените въпроси за теоретични.
В. лица считат, че не може с точност да се отбележи момента и източника на заразяване и дават теоретични възможности за това заразяване.
И теса констатирали, че нативната плазмма, прелята на пациента е изследвана за хепатит тип С, и резултатите са били отрицателни.
Според тях, при някои пациенти тестът за HCV антитела не се позивитира до 6-9 месеца след началото на болестта.
Възможно било и вследствие на тежката операция пациентът да развие токсичен хепатит , протичащ с пожълтяване и останалите клинико- лабораторни синдроми на фона на HCV носителство.
Възможно е според заключението им, в резултат на операцията да се е обострил и неманифистиран до този момент хроничен хепатит.
Съществувала и трета възможност - неустановен източник на заразяване.
По делото са представени писмени доказателства, че в ответната болница за периода- 8.II.2004 г.- 12.11.2004 г. са постъпили три случая на пациенти с данни за остър вирусен хепатит, пролежали преди това през м. януари в Урологично отделение и предписание за извършвани хигиенни мероприятия от Хигиенно- епидемиологична инспекция .
Но тези данни са за случаи три години след лечението на Б..
От гореизложеното не може да се приеме, че има доказано заразяване на пациента , лекуван през периода 3.XIL2000 г.- 15.XII.2000 г. от хепатит тип С, при престоя му в болницата.
Доказателствата не установяват факти, на основание на които да може да бъде ангажирана гаранционно- обезпечителната отговорност на работодателя.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е стигнал до същите правни и фактически изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
П.Б. следва да бъде осъден да заплати на М.” П.Д.С.К.” АД, направените разноски за тази инстанция , в размер на 540 лв..
Водим от гореизложеното, П.ския апелативен съд Р Е Ш И:
Оставя в сила решение 21/20.III.2006 г., постановено по гр. дело № 407/2005 г. по описа на С. окръжен съд.
Осъжда П.Г.Б. *** да заплати на „М. П.Д.С.К.” АД гр. С.З., направените разноски за тази инстанция, в размер на сумата 540-петстотин и четиридесет лв..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.
В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД На 9.V.2008 г. В публично заседание в състав състав трети Председател Красимира Ангелова Членове Венета Махмудиева Севдалин Божиков Секретар Росица Чолакова Прокурор Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева гр. дело номер 207 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното: