Решение № 2/ ГД №287/2014 АпС Пловдив

Гражданско дело № 287/2014 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията.

Производството е въззивно по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „УМБАЛ Стара Загора“ ЕАД – С.З., заместено във въззивното производство от правоприемника си „МБАЛ С.К.“ АД – С.З., против решение № 12/02.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1135/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, в която е ОСЪДЕНО да заплати на П.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., представляващи претърпени вследствие на операция на 07.02.2007 г. болки и страдания, и 10 885.48 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и неполучена заплата за периода от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съдът да го отмени в обжалваната му част и да постанови друго, с което предявените против дружеството искове бъдат ОТХВЪРЛЕНИ. Претендира разноски за всички инстанции по представен списък за понесени такива.

Въззиваемата П.К. счита, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пловдивският апелативен съд, като прецени доказателствата по делото, във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П.В.К. против „УМБАЛ С.З.“ ЕАД – С.З., на чието място във въззивното производство е конституиран правоприемникът му „МБАЛ С.К.“ АД, С.З., обективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 07.02.2007 г. постъпила в Първа хирургична клиника към „УМБАЛ“ АД – С.З. за лечение, поради влошаване на здравословното й състояние, дължащо се на хиперфункция на щитовидната жлеза, за което заболяване била третирана в продължение на две години с медикаменти, но след прекратяване на терапията, настъпил рецедив.

Твърди, че на 09.02.2007 г. й била извършена операция от д-р К., който й направил тиреоидектомия, след което престояла в болница една седмица и била изписана с диагноза „Тиреоидит на Хашимото – нодозен вариант с хиперфункция на жлезата“.

Твърди, че след това в състоянието й настъпило драстично влошаване, изразяващо се в задушаване в областта на шийната област, затруднено дишане и говор. Тя решила, че това са нормални симптоми, свързани с по-продължителен възстановителен период след подобна операция, но с течение на времето те не само не отминали, но се появили нови.

Започнала консултации с различни ендокринолози, които й назначили медикаментозно лечение и физиотерапия, но състоянието й продължавало да се влошава, дишането й ставало все по-тежко и трудно, не можела да извършва никакви физически натоварвания, дори елементарните, необходими за обслужване на ежедневните й нужди, и се появили придружаващи неврологични заболявания, вследствие невъзможността й да диша правилно, а оттам и нарушаване на оросяването на мозъка й. започнала да получава силно главоболие, повръщане, шум в ушите, припадъци, железонедоимъчна анемия и настъпила пълна парализа на гласните й връзки и ларинкс.

Това наложило на 14.03.2008 г. извършването на нова операция в МБАЛ „Ц.Й.“ ЕАД С. – трахеотомия, евапоризация на дясна гласна гънка, поставяне на трахеостомна канюла, а окончателната диагноза била: „Двустранна парализа на рекуренсовите нерви, ларингеална стеноза“.

С решение на ТЕЛК към МБАЛ „п.. д-р С.К“ ЕАД - № 2750/107/11.11.2008 г. била инвалидизирана, като й била определена 80% трайна нетрудоспособност, а впоследствие се наложило да бъдат извършени нови седем операции през периода 13.05.2008 г. – 27.08.2009 г., като след последната й било обяснено, че всеки месец трябва да ходи на контролни прегледи и ако бъде установено ново срастване на ларинкса, ще се наложи извършване на нова операция.

Твърди, че е постъпила в ответната болница за извършване на обикновена и рутинна операция на щитовидната жлеза, а я е напуснала със срязани нерви на гласните връзки, които впоследствие били изцяло отстранени и няма да бъдат възстановени.

Твърди, че с противоправните и виновни действия д-р К. и неговият екип са я обрекли до края на живота й да не може да говори, освен по някоя дума шепнешком, да диша нормално Чувствала се безпомощна и слаба, не можела да обслужва елементарните си ежедневни нужди, без да получи задух или световъртеж, което се отразило пагубно не само на нея, но и на семейството й, най-вече на 17-годишниия й син, който имал нужда да разговаря с нея и да получава съвети, а невъзможността да осъществяват нормални взаимоотношения я кара да се чувства като непълноценен родител, както и непълноценна като съпруга.

Твърди, че поради лечението и операциите се наложило да спре работа, като известно време била в болнични, а от м. март 2009 г. в неплатени болнични.

Доколкото екипът, извършил операцията, при която били срязани нервите на гласните й връзки, което впоследствие довело до двустранна парализа на рекуренсовите нерви и ларингеална стеноза, са на работа по трудово правоотношение при ответника и от тяхното противоправно поведение са и били причинени описаните имуществени и неимуществени вреди, моли съда да постанови решение, с което да ОСЪДИ „УМБАЛ С.З.“ ЕАД – С.З. да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди, в общ размер на 10 885.48 лв., направени разходи за лечение и разликата между трудовото възнаграждение, което би получила за периода 09.02.-2007 г. – 21.10.2009 г. /датата на завеждане на исковата молба/, ако е работела по сключения от нея трудов договор, и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност до м. март 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от увреждането /09.02.2007 г./ до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ.

Счита, че ищцата е постъпила в болницата с две заболявания – хиперфункция на щитовидната жлеза и хронично прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер, като операцията е решила успешно първия проблем, но не е могла да повлияе на второто заболяване, което с течение на времето е довело до описаните промени у ищцата.

Самата операция била извършена при спазване на всички медицински правила и при нея не е възможно да са били срязани възвратните нерви на гласните връзки, тъй като това би довело до моментално преустановяване на функцията на гласните връзки и невъзможност на пациента да говори и диша, каквито симптоми не са се появили тогава.

По тези съображения счита, че няма противоправно поведение на лица, на които той е възложил работа, както и причинно-следствена връзка между извършената операция и последвалото постепенно настъпване на затруднено дишане и загуба на говорни функции. Претендира разноски.

В исковата молба ищцата изрично е посочила, че причинените й вреди са вследствие на това, че по време на проведената на 09.02.2007 г. от д-р К. и екипа му, служители на ответното дружество, операция е бил срязан възвратният нерв на гласните й връзки, които впоследствие били изцяло отстранени и не могат да бъдат възстановени, а това е довело до двустранна парализа на рекуренсовите нерви и ларингеална стеноза, пречещи на К. да говори и диша нормално, което от своя страна й причинило редица неблагоприятни последици.

Уважените искове са квалифицирани от решаващия съд като искове по реда на чл. 45-49 във вр. с чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.-86 ЗЗД.

Наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ответника, основан на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл. 45 ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинно-следствена връзка, остава на този, който претендира вредите, т.е., в случая ищцата е следвало да доказва факта на твърдяното увреждане, връзката му с последващото влошаване на здравословното й състояние.

Отговорността на работодателя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД е отговорност за действия и бездействия на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите.

В обжалваното решение окръжният съд е приел, че исковете по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се основават на твърдяното от Н. противоправно поведение от страна на служители на ответника при извършване на рутинна операция, изразяващо се в срязване на нервите на гласните й връзки, от което са настъпили имуществени и неимуществени вреди за нея.

Този извод на решаващия съд е в противоречие със събраните по делото доказателства и най-вече с представените и приети като доказателство медицински експертизи и история на заболяването на ищцата.

Отговорността на ответника е следвало да бъде ангажирана само при доказани противоправни действия, или противоправни бездействия на неговите служители, с които той е обвързан в трудово-правни отношения.

По делото е налице съответния документ, отразяващ информираното съгласие на ищцата за извършените действия спрямо нея.

Няма нито един факт, от който да се направи извод, че има нарушение или неспазване на задължителните медицински практики.

Липсват данни и за нарушения по отношение състоянието и ефекта от терапията, следоперативно, които да имат причинно-следствена връзка с причинно-следствения процес, довел до увредата.

Всички приети експертизи са констатирали единодушно,че всички действия и бездействия на опериращият екип са съответствали на медицинските стандарти.

Няма налице груба небрежност, умишлено или неумишлено действие или бездействие на лекарите и помощния медицински персонал.

Установено е безспорно по делото, че две години преди операцията на ищцата е било извършено медикаментозно лечение с „Метизол“ / към който тя е развила алергия/ и „Пропицил“, като е установено също така, че медикаментозното лечение е неуспешно и при преустановяването му ищцата прави рецидиви на заболяването.

Именно поради тези симптоми, които са съществували и преди операцията, същата е насочена от ендокринолог за оперативно лечение.

Операцията е решила успешно проблема с хиперфункцията на 6щитовидната жлеза, но не може да повлияе на съществуващите преди това и прогресиращите с времето след това промени на тъканите и структурите в тази област, вследствие на възпалителното автоимунно заболяване „Тиреодит на Хашимото“.

Видно от представения амбулаторен лист № 620/28.02.2007г. – 15 дни след операцията, освен съществуващите преди операцията симптоми, други не са констатирани.

В амбулаторния лист № 1551/14.05.2007г. е констатирана пареза на гласни връзки, а това означава частична загуба на функцията на гласните връзки, което не може да е в резултат на срязване на възвратния нерв.

Срязването би довело до пълна загуба на функцията им още в момента на операцията, а в случая е констатирана частична загуба на функция и то три месеца след операцията.Срязването на възвратните нерви на гласните връзки представлява тяхното физическо прекъсване и не подлежи на медикаментозно лечение.

От назначената терапия, отбелязана в амбулаторния лист, е видно, че такова лечение е назначено и проведено, което е довело до подобрение на симптомите, а това води до извода, че не се касае за физическото им прекъсване, а до нарушаване на функцията им от заболяването - тиреодита на Хашимото / прогресиращо възпалително автоимунно заболяване/.

Едва на 20.02.2008 г. – една година след операцията – видно от амбулаторен лист № 192/20.02.2008 г. е констатирана неподвижност /парализа/ на двете гласни връзки и на 22.03.2008 г. е проведено повторно оперативно лечение в МБАЛ „Ц.Й.“, ЕАД- С..

Следвали са поредица оперативни интервенции, наложени от постепенно прогресиращите възпалително фиброзни процеси на тъканите в тази област, довели до напредваща ларингеална стеатоза.

От представените амбулаторни листове, се установява, че загубата на функциите на гласните връзки е настъпила постепенно, в интервал значително след операцията и е провеждано лечение с временен положителен ефект и следователно не се касае за последици от срязване на възвратни нерви на гласни връзки, а на друго хронично прогресиращо заболяване.

Становищата на медицинските експертизи – д-р К. и вещото лице д-р Т. са, че ако са увредени възвратните нерви по време на операцията, пациентът не може да бъде изписан след четири дни, а увреждането следва да се прояви в първите часове след интервенцията.

Безспорно установено е, че първите оплакванията за някакви проблеми датират 3 месеца след интервенцията.

Или, настоящата инстанция счита противно на приетите от решаващият съд изводи, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между операцията и претендираната вреда от страна на ищцата.

Липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане водят до неоснователност и недоказаност на исковете на ищцата и като такива следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ след отмяна на решението в обжалваните му части.

С оглед изхода на процеса, въззиваемата дължи на жалбоподателя разноски по производствата за всички съдебни инстанции в общ размер 28 694.52 лева.

Водим от горното Апелативният съд,

ОТМЕНЯ решение № 12/02.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1135/2009 година, с което Старозагорския окръжен съд е ОСЪДИЛ ответника „УМБАЛ-С.З.“ ЕАД – гр.С.З., ЕИК 123536104 със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „А.“ № 11 да заплати на ищцата П.В. Господинова, ЕГН: ********** от гр. С.З. със съдебен адрес – гр. С., ул. „К.Б.П.“ № 96, ет. 1, ап. 3 – адв. Г.Г. от АК гр. С., общо сумата 90885.48лв, от която 80000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от операцията, извършена й на 07.02.2007г. от екип на ответника и 10885.48лв обезщетение за разходи за лечение и неполучена заплата от 09.02.2007г. до 21.07.2009г., ведно със законната лихва върху 90885.48лв от деня на увреждането – 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски общо 8739 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.В.К.,*** със съдебен адрес – гр. С., ул.“К.Б.П.“ № 96, ет. 1, ап. 3 – адв. Г.Г. от АК гр. С. за заплащане от „УМБАЛ-С.З.“ ЕАД – гр.С.З. на сумата 90885.48лв като неоснователен и недоказан.

В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА П.В.К.,*** със съдебен адрес – гр. С., ул.“К.Б.П.“ № 96, ет. 1, ап. 3 – адв. Г.Г. от АК гр. С. да заплати на „УМБАЛ-С.З.“ ЕАД – гр.С.З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „А.“ № 11, чрез адв. Кр. М. – 28694.52 лв, разноски за всички съдебни инстанции.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.