Решение №/06.04.2017 ГД № 3386/2015 ОС Варна

РЕШЕНИЕ №/06.04.2017 ГД № 3386/2015 ОС Варна Гражданско дело № 3386/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е образувано по предявен от Иванка Христова Даскалова, ЕГН 4905011179 с адрес - гр. Варна , кв.“Младост“ бл.155, вх.1, ап.94, ет.14 срещу МБАЛ “Св.Анна –Варна“АД, със седалище и адрес на управление –гр.Варна,бул.“Цар Освободител“ № 100, вписана в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК 130367715, представлявана от Славчо Сотиров Близнаков, искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, да бъде осъден отговорника да заплати на ищеца сумата от 100 000 /сто хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпруга й Владимир Иванов Даскалов ЕГН 5106081044, починал на 09.10.2015г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа, възложена от отговорника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2015г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищцата твърди, че починалият Владимир Даскалов е неин съпруг. През месец април 2015 г. Владимир Иванов Даскалов бил диагностициран с исхемичен мозъчен инсулт. Наблюдаван е от лекари през последвалите пет месеца. Нямало е видими увреждания и парализи. През месец септември започват оплаквания от схващане на мускулите на долните крайници и слабост. На 18.09.2015 г. в Диагностично-консултативен център „Света Марина" Варна, Електромиографски кабинет от невролога д-р Яна Кокарешкова на Владимир Иванов Даскалов е направено изследване със следното заключение. ЕМГ данни за перифернонервна увреда на долни и горни крайници по типа на сензомоторна демиелизиращо-аксонална полирадикулоневропатия с проводен блок. Сочи се, че е възможно да се касае за хронична възпалителна демиеизираща полирадикулоневропатия. Налице, съгласно заключението, са и фасцикулации в изследваните мускули в ДЦ подостра полирадикулоневропатия. Дадено е мнение за клинично уточняване( л. 32). Това клинично уточняване не се случва поради липса на дата за прием в „Св. Марина" Варна преди последвалото влошаване.Постъпил е в Клиника по Неврохирургия МБАЛ „Св. Анна - Варна" за уточняване и лечение, по спешност от д-р Бакалов на 28.09.2015 г.,т.к. долните крайници напълно спират да функционират. При диагностицирането и снемането на анамнезата изследването със заключението на д-р Кокарешкова не е отчетено - данни за него в епикризите и останалата медицинска документация няма. Установени са придружаващите заболявания на Владимир Иванов Даскалов, а именно: ХБ III степен, СМФ, МСБ, ИМИ в ТЛСМА, ХКВБСН, язва на стомаха.Направени са изследвания: спондилография, ЯМР томография на поясен отдел на гръбначния стълб, биохимични изследвания. Владимир Иванов Даскалов бил диагностициран с тежка многоетажна дегенеративна спиналнастеноза в поясната област с компресия на невралните елементи.Проведена била профилактика с нискомолекуларен хепарин - клексан от деня на приемането поради факта, че Владимир Иванов Даскалов не можел да се движи пълноценно и бил прекарал преди 5-6 месеца исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ЛСМА. На Владимир Иванов Даскалов и на близките му било казано, че е показен за оперативно лечение. Уверени били, че такива операции се правят ежедневно и грешки при тях няма; повтаряно им било, че Владимир Иванов Даскалов щял да се оправи и да живее нов живот: развеждани са да видят други възстановили се пациенти. На въпрос на близките относно възможни проблеми заради инсулта им било казано, че ИМИ няма да е проблем. След обмисляне на решението със съпруга си, ищцата подписала документите относно информирано съгласие за анестезия и оперативна интервенция.Твърди, че същите документи препращат към устна консултация с лекарите и техните обяснения, които не били записани никъде. Твърди, че поради липсата на медицинско образование, както и сложната терминология Владимир Иванов Даскалов и близките му фактически не са били наясно с високия риск от анестезията за провеждане на операция - операция за декомпресия на невралните елементи и педикуларна фиксация Л1- Л2- ЛЗ-Л4. Операцията ламинектомия Л1 - Л4, проведена от д-р Ридиан Неделко на 05.10.2015 г., протекла без усложнения. Извършена била декомпресивна ламинектомия на Л1-Л4, медиална фасектомия и фораминотомия на същите нива, последвана от педикуларна фиксация и конектор между родовете. Оперативните процедури били извършени под ренгенов контрол без увреждане на прилежащи неврални структури.За осъществяване на оперативната интервенция д-р Йосифова извършила обща интубационна анестезия. Ищцата твърди, че предприетата анестезията била в нарушение на нормативните изисквания на Наредба относно безопасността и адекватността на анестезията, като при посочените придружаващи заболявания и тежкото състояние на пациента Владимир Иванов Даскалов анестезията не е била нито безопасна, нито адекветна. След приключване на операцията пациентът бил обърнат по гръб и започва изваждането от наркоза, опитът за екстубация бил неуспешен и д-р Йосифова преценява, че същата била невъзможна и решава болният да се настани в ОАИЛ. Поради съмнение за мозъчно-съдов инцидент на следващия ден 06.10.2015 г. бил напревена КТ на главен мозък. Установява се масивен мозъчен инфаркт, ангажиращ мозъчните полукълба и мозъчния ствол. Провеждано било интензивно лечение. На 09.10.2015 г. в 09:10 ч. Бил регистриран летален изход. Ищцата претендира неимуществени вреди. Твърди, че смъртта на съпруга е тежка загуба, води до дълбока мъка и скръб. Той й давал морална подкрепа през целия им съвместен живот, опора, сигурност и стабилност. Неговата обич и разбиране били загубени в бъдеще за Иванка Даскалова. След веднъж влошеното му здраве и последващо възстановяване, при новото влошаване през месец септември и уверенията на лекарите, че той ще се възстанови и ще живее нов живот, съпругата му Иванка Даскалова била обнадеждена и окуражена, а след това била шокирана и травмирана при настъпилата смърт. На фона на положителни прогнози, съществена и значима фигура от живота на Иванка Даскалова изчезва.Твърди , че претендираното обезщетение е справедливо и съобразено с практиката на ВКС.

В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, както и излага, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на съпруга на ищеца и проведеното лечение. Излага, че ищцата лично е подписала информирано съгласие за проведеното оперативно лечение, като преди това лекарския екип бил разяснил на нея и пациента риска от лечението. Оспорва твърденията за извършени от лекуващите лекари и в частност Д-р Елена Йосифова нарушения при лечението на съпруга и. Твърди, че от наличната медицинска документация се установява, че всички медицински специалисти, участвали в лечебния процес са действали екзатно и във всеки един етап в съответствие с цитираната разпоредба на чл.3 от Кодекса за професионална етика,т.е. в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента. Оспорва претендирания размер на претърпените неимуществени вреди като силно завишен. Моли иска да бъде отхвърлен като се присъдят направените по делото разноски. Предявява обратен иск срещу ЗАД „Армеец“ ,ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление – гр.София, с който същото да бъде осъдено да му заплати до размера на уважената ищцова претенция, включваща главница, законна лихва от деня на застрахователното събитие до окончателното изплащане, както и всички съдебно деловодни разноски направени от лечебното заведение.

В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на отговорника – ЗАД „Армеец“ ,ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление – гр.София , в който оспорва предявения иск като неоснователен, поради липса на елементите на фактическия състав, а именно вреда, вина противоправно поведение на отговорника, както и причинно-следствена връзка между тях. Оспорват и цената на претендираното обезщетение като завишена. Моли иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено. Оспорва предявения обратен иск, като неоснователен. Твърди, че с отговора на исковата молба не е посочена застрахователна полица, която да ангажира отговорността на застрахователя. Посочената полица № 1451913100000452097 е със срок на покритие от 26.06.2014г. до 25.06.2015г. Застрахованите лица по нея са в приложения към полицата списък – висш и среден медицински персонал. Лимитът по полицата е 50 000лв.единичен лимит за всяко едно събитие за всяко застраховано лице от висшия медицински персона, като над него застрахователя не носи отговорност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146 ал.1 т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, че ищцата е съпруга на Владимир Иванов Даскалов и че Владимир Иванов Даскалов е починал на 09.10.2015г. в гр. Варна в МБАЛ „Св. Анна“. Също така прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146 ал.1 т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, че за периода м. септември – м. октомври 2015г. д-р Радиан Неделко е бил в трудови правотношения с МБАЛ „Св. Анна“ Варна, както и че продължава да работи в болницата и към настоящия момент. Видно е от приложената на л.12 епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна“ - Варна, че Владимир Иванов Даскалов е постъпил в болницата на 28.09.2015г. – 09:50 ч. и е починал на 09.10.2015г. – 09:10ч. Поставената му окончателна диагноза е „спинална спиноза в поясна област. Състояние след ламинектомия L1- L4. Стабилизация“. Владимир Иванов Даскалов е постъпил за планова оперативна интервенция, като в хода й е настъпило усложнение: „ОДН. Исхемичен стволов мозъчен инсулт“, като изход от заболяването е настъпил летален изход. На л. 13 до л.65 /идентични с тези приети като приложени към отговора на исковата молба – л. 83 до л.150/ са приети медицински документи, сред които Аутопсионен протокол No 25 м. октомври 2015г., издаден от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, от който е видно, че на Владимир Иванов Даскалов е извършена аутопсия на 10.10.2015г. и е поставена патологоанатомична диагноза: „О Хипертонична болест; У Масивен Исхемичен инсулт в мозъчния ствол и С Стар масивен исхемичен инсулт в лявата голямомозъчна хемисфера. Изразен хроничен атрофичен гастрит.“. Сред приетите медицински документи са и подписани от Владимир Иванов Даскалов информирано съгласие за медицински и хирургически процедури /л.23/, декларация за информирано съгласие /л.24/ и декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване /л.25/. На л.26 и л. 27 е приет лист за предоперативна анестесиологична консултация и преценка /документ No 2/, на който е отбелязано, че „по настояване на пациента, съпругата дава писмено съгласие за операция и анестезия в присъствието на анестесиолога“. В този лист е посочен анестезиологичен риск ASA клас: IV /85/ - категория с животозастрашаващи придружаващи страдания. На л. 32 е приет Документ No 4- Информация за пациента, който е подписан от ищцата, като съпруга на Владимир Иванов Даскалов. На л. 30 от делото е прието издадено от д-р Яна Кокарешкова удостоверение за високо-специализирани дейности, от което е видно, че за пациент Владимир Иванов Даскалов са извършени следните процедури „Електромиография (ТЕЛК) – 2514 / ЕМГ данни за перифернонервна увреда на горни и долни крайници по типа на сензомоторна демиелинизиращо-аксонална увреда с проводен блок. Възможно е да се касае за хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия; налице са и фасцикулации в изследваните мускули. В ДД подостра полирадикулоневропатия. С мнение за клинично уточняване. Извършени на 18.09.2015г.“ От епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Марина“ Варна /л.33/ е видно, че Владимир Иванов Даскалов е постъпил на 27.05.2015г. в Клиниката по нервни болести и е изписан на 01.06.2015г. с окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт в територията на ЛСМА. Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии. Степен: лека. От епикризи на л.38 и л.39, издадени от МБАЛ „Св. Анна“ се установява, че Владимир Иванова Даскалов е лекуван и от остри язви на стомаха, нестероидна ентеро-колопатия. Хематохезия. Герб. Рефлукс езофагит I ст. Хроничен обострен пангастрит. Дивертикуларна болест. Хроничен обострен дивертикулит на колона. На л. 185 от делото е приета Застрахователна полица No 15 519 1310 0000483372, сключена между отговорника МБАЛ Св. Анна и ЗАД Армеец за периода 26.06.2015г. до 25.06.2016г., като вид на застраховката е гражданска отговорност на юридически лица и с лимит на отговорността: 100 000 лв. – единичен за всяко едно събитие и 200 000 лв. – агрегатен за всички събития в агрегат на периода на застраховката. Видно е от приетият на л. 249 до л. 258 констативен протокол за извършена проверка No КП 27-19 / 01.03.2016г. от Изпълнителна Агенция „Медицински одит“, че не се установяват нарушения в проведения лечебно-диагностичен процес, нарушения на икономическите права на пациента, както и нарушения на чл. 82бЧл. 82б. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. от Закона за здравето.

Ангажирани са в хода на производството гласни доказателства в полза на ищцата, с които същата да установи претърпените от нея болки и страдания в резултат на загубата на съпруга си. Разпитани са в тази връзка – св. Ваня Тодорова Ганчева – дъщеря на ищцата и св. Иво Владимиров Даскалов – син на ищцата. Техните свидетелски показания съдът кредитира в частта за фактите и обстоятелствата, за които са допуснати и намира, че и двамата свидетели установиха, че майка им след смъртта на баща им не е същия човек, не може да спи, пие хапчета за сън и успокоителни, сринала се е, не общува нормално с близки и приятели. Не се обажда на никого, докато преди е била отворен и общителен човек. Не контактува с хората, дори на внучаката си в Дания не се обаждала да пита как е. Пие Двамата свидетели се пренесли при ищцата, за да се грижат за нея.

Ангажирани от ответната страна са гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите – д-р Елена Емилова Йосифова – Колева, мед.сестра Кремена Драгомирова Тодорова, д-р Светослав Калчев Калевски и д-р Ридиан Неделко, които са участвали в операцията на пациента Владимир Даскалов. От свидетелските показания на д-р Йосифова – Колева се установява, че д-р Теодора Попова е анестезиологът, който е участвал от началото на операцията, а свидетелката е присъствала на предоперативната визита и последния час и час и половина от операцията. Д-р Попова е трябвало да бъде сменена от колега със съответната компетентност по стандартите, т. к. нейното работно време беше свършило и тя имаше ангажимент. В присъствие на свидетелката пациентът бил абсолютно стабилен. В края на анестезията, когато били спрени съответните медикаменти, пациентът не се събудил, не възстановил съзнание, останал на изкуствена белодробна вентилация, което наложило веднага привеждането му в реанимация. Свидетелката е извършила предоперативната анестезиологична консултация и сочи, че е изискала от пациента Владимир Даскалов преди операцията всички документи от пролжаване в болница въобще. Взела ги, отишла в манипулационната, с жената, която се представила за негова съпруга. Трябвало й доста време да изчете множеството епикризи и не получила ясен отговор на въпроса какви медикаменти приема в момента. След това се върнали в болничната стая, където бил г-н Даскалов, където отново се провел изключително подробен разговор с него. Той не бил насяно с медикаментите, които приема, и казал, че други негови близки били по-наясно. Съпругата му присъствала на разговора. Свидетелката сочи, че за да се стандартизират рисковете от операция със съответна анестезия, световната анестезиологична организация била приела класификация, имала четири категории. На базата на обективния преглед и съпътстващата медицинска документация се прави кратък обзор, доклад в информираното съгласие за анестезия, където се описани подробно всички заболявания и тяхната степен на компенсация. Г-н Даскалов попадал в ASA 4 /анестезиологичен риск 4/ предвид обективната си инвалидизация – долна тежка парапареза. В съпътстващия доклад били описани заболяванията му, които към момента на визитата били в компенсирано състояние.Твърди, че всичко това било изложено пред пациента и неговата съпруга в болничната стая. Информираното съгласие било направено в присъствие на съпругата му, по негово настояване, казал: ”Съпругата ми да си напише имената и да се подпише.” Свидетелката сочи, че изрично била записала в преданестезиологичния доклад, че пациентът е настоявал за това. Преданестезиологичен консулт под формата на бланка бил наравен пред пациента и ищцата, попълвайки бланката. Когато свидетелката разговаряла с пациента и съпругата му в стаята, той бил адекватен и контактен. Не можело да се говори за практика друг да подписва информираното съгласие, всичко било индивидуално, а свидетелката била имала и друг такъв случай. От торбичката, която изсипали пред очите й, докато била в стаята, разбрала какви медикаменти приема. Свидетелката е била с цялата документация от ИЗ-то, всички информирани съгласия за операцията / 3 бр./, като за анестезията е последното. Твърди, че г-н Даскалов й задал въпроси във връзка с риска. Рискът ASA 4 бил висок риск. Разговаряла е преди операцията и с негови близки – мъж и жена. Спрели я в коридора, тя вече не била на работа. Задали й въпроси. Първо попитала защо не са присъствали на уточняването с пациента и съпругата. Обяснила им, че били взети адекватни мерки, за да бъде в стабилно състояние за оперативна интервенция. Твърди, че пациентът и съпругата му са били предупредени, че може да настъпи пореден инсулт, какъвто казали, че бил имал преди около три-четири месеца. Свидетелката сочи още, че разбрала за настъпилия мозъчно-съдов инцидент след прекратяване на наркозата, когато пациентът не дошъл в съзнание. От свидетелските показания на свидетелката Кремена Драгомирова Тодорова - мед. сестра в Клиника „Неврохирургия” при МБАЛ „Св. Анна” ЕАД Варна, която е участвала в операцията на пациента Владимир Даскалов се установява, че операцията е протекла абсолютно нормално, като не са настъпили никакви усложнения. Екипът се състоял от проф. Калевски, д-р Неделко и третият асистент, който не помни кой бил. Анестезиологът бил д-р Попова, която се сменила след това с д-р Йосифова. Твърди, че преди операцията видяла пациента, когато го вкарвали, но не може да си спомни в какво състояние бил тогава. Не си спомняла да е имало нещо необичайно по време на операцията или при пациента. Не знае точно кога е настъпила смъртта на този пациент, защото е била само в операционната, а след операцията изкарвали пациентите в интензивен сектор. Случвало се било и друг път да има смяна на анестезиолози по време на операция, но не било практика. Свидетелят д-р Светослав Калевски е началник на Клиника „Неврохирургия” при МБАЛ „Св. Анна” ЕАД Варна и е участвал в операцията на пациента Владимир Даскалов, като асистент. От свидетелските показания му се установява, че помни пациента Владимир Даскалов, поради цялата тази ситуация. Операцията преминала перфектно. Твърди, че пациентът бил постъпил по собствено желание. Заболяването му била тежка, многоетажна, дегенеративна лумбална стеноза, водеща до обездвижване. Била насрочена операция, т. к. това състояние абсолютно било показано за декомпресия с последяваща педикуларна фиксация. Това бил стандарт, който се използвал в целия свят. Твърди, че пациентът бил бсъден на клинична конференция, взето било решение за оперативно лечение. Направени били всички необходими лабораторни изследвания, които били в референтни стойности, т. е. били нормални. Направени били и необходимите образни изследвания. Пациентът бил консултиран, както се изисквало по медицинския стандарт с кардиолог и анестезиолог, които определяли умерен оперативен риск, както било при почти всички болни, които биват оперирани. Нямало хора без риск, дори и млади хора. На болния била проведена и профилактика за тромбоемболизъм с нискомолекулярен хепарин, което означавало, че били отчетени всички потенциални заплахи и били взети съответните лечебни и терапевтични мерки. Операцията била извършена на 05.10.15 г.,направена била както трябва - без кръвозагуба, без усложнения нито от оперативен, нито от анестезиологичен характер. Свидетелят сочи, че не останал до края на операцията, обикновено 10 - 15 минути преди да се затвори окончателно пациента, излизал. Не познава роднините на пациента, но съпругата му го поссрещнала до вратата на операционната на излизане и попитала как била минала операцията. Казал ѝ, че била минала идеално, въпреки че страшно се озорили, т. к. той имал много тежка стеноза, но това им била работат. Разбрал, че е имало опит за екстубация, както се правело при всички пациенти. Той се бил раздишал, но без да идва в съзнание, при което д-р Йосифова била взела правилното решение пациентът да бъде приведен в реанимация. Понеже търсили причина защо това се случва, тъй като по време на операцията нямало как да е имало усложнение от този характер, направена била компютърна томография на мозъка, на която се установявал масивен исхемичен мозъчен инсулт, с ангажиране и на мозъчния ствол, където са центровете на дишането, сърдечната дейност и т. н. Около 4-5 дена след това пациентът починал. Твърди още, че на 28.09.2015 г. пациентът бил постъпил в болницата, като шест дена по-късно бил опериран, значи 2-3 дена след постъпването били направени изследванията, това било стандарт. За всяка операция трябвало да се проведе консулт с кардиолог и анестезиолог и, ако те преценели, че имало нужда, се правели още изследвания. По време на операцията не било имало потенциална заплаха за пациента и затова не са вземани мерки. Преди операцията било започнато лечение с нискомолекулярен хепарин за тромбоемболизъм, т. к. причината за инсултите била в следствие на тромби или емболи, това било за профилактика на съдови инциденти, т. к. става въпрос за залежал се болен. Решението за оперативно лечение било взето на клинична конференция, като нямало друг начин за лечение и затова не бил обсъждан друг начин за лечение с близките. Озонотерапията, според свидетеля била една класическа измислена шарлатания. Инсултът бил получен по време на операцията. Всеки инсулт можел да стане всякога – по време на сън, по време на ядене, по време на операция, по време на секс, по време на всичко. Това бил исхемичен инсулт, който обикновено бил емболичен, за който били взети всички превантивни мерки, но той се случвал и то навсякъде по света. Не било възможно, дори било абсурдно да се отчете, че бил получен такъв инсулт по време на операцията. Пациентът бил под упойка, интубиран, обдишвал се с апарат и не можели да отчетат мозъчната му дейност. Видно е от свидетелските показания на свидетеля, разпитан по искане на отговорника – д-р Ридиан Неделко, че същият е неврохирург в Клиника „Неврохирургия” при МБАЛ „Св. Анна” ЕАД Варна и е участвал в операцията на пациента Владимир Даскалов. Свидетелят приел по спешност пациента, т. к. това било едно от спешните състояния в неврохирургията - синдром на долна парапареза. Свидетелят е прегледал пациента, прегледал документацията, анамнезата, статуса, оформено било ИЗ-то и се преценило, че било редно да се направи ЯМР. Твърди, че той бил лекуващия лекар, но преценката не била само негова, а на целия екип. След това ЯМР се съпоставял с клиничната картина на болния, която напълно обяснявала това и преценили, че болният бил показан за оперативно лечение. Болният бил подготвен по стандартите на неврохирургията – направени били кръвни изследвания, образна диагностика, консулти с други специалисти. За този пациент, като при всеки друг, се взели предвид придружаващите заболявания. При него нямало нищо по-особено. Не се установило нищо притеснително, единствено че бил преживял исхемичен мозъчен инсулт и от документите му станало ясно, че не приемал антикоагуланти или антиагреганти. Това негово състояние – обездвижването, значително повишавало риска от тези болести, за тази цел била взета мярка и се правила профилактика с нискомолекулярен хепарин. След което отново болният бил предложен на клинично обсъждане и бил предложен за операция, след което се пристъпило към оперативно лечение. Свидетелят бил оператор на операцията. В екипът бил проф. Калевски и от специализантите, мисли, че бил д-р Салиева, но не бил сигурен. Не помни анестезиолога, мисли, че бил д-р Йосифова. Не може да каже дали имало смяна на анестезиолога по време на операцията, но често се случвало. Операцията преминала по план, гладко. Изпълнена била целта от предоперативната епикриза – да се направи декомпресия и фиксация. Всичко минало по план и гладко. Останал до края на операцията, след което при обръщане на пациента от операционната маса в леглото на болния. Това ставало вече след превързването му. Следвал процес на екстубация, т. е. събуждане на болния. В този момент анестезиологът установил, че болният не възстановява съзнание. В такъв случай болният не се екстубирал, а се превеждал в реанимация. Направен бил скенер на главния мозък, който документирал исхемичен стволов мозъчен инсулт. Няколко дни след това се регистрирал exutis letalis /летален изход/. Свидетелят се бил виждал с пациента и с негови близки – дъщеря му, сина му и съпругата му, за разясняване. На тях им обяснил много подробно състоянието на болния, находката на резонанса, клиничната картина и че трябвало да се пристъпи към операция. След което и на болния бил обяснил лично. Според свидетеля, нямало алтернативно лечение освен хирургично. Близките не си спомня какво становище са имали, но поискали 2-3 дена, за да помислят върху това. Разбира се, имали това време. Нито един болен не можел да бъде опериран на сила. Така решили близките и болният най-вече. Информираното съгласие било за това, като свидетелят бил присъствал на това вземане на информираното съгласие. И на близките, и на болния, се обяснявало подробно какво предстои, обема на операцията, кое и за какво се прави. Съответно се обяснявало, че всяка операция крие рискове, както и това, което правели по стандарт, за да намалят рисковете, но, че въпреки това няма 100 % гаранция. Това съгласие пациентът бил дал още при постъпване в клиниката, а после, след 2-3 дена, били дали такова за операцията. Не си спомня кога била попълнена декларацията за информирано съгласие. Попълвали го всички болни при постъпване в клиниката, но, ако пациентът бил за операция и не бил съгласен, тогава изрично подписвал отказ в ИЗ-то. Това конкретно информирано съгласие било подписано лично от пациента. Информираните съгласия, които свидетелят трябвало да вземе са: съгласие за лечение в тяхната клиника, после едно за всички осигурени лица и подпис на розовия талон в здравната каса. Това били трите подписа, които болният полагал и следели да има. Твърди, че е обяснил рисковете от операцията на болния. Не помни дали са присъствали и негови близки. До леглото на болния бил, когато му обяснявал, понеже той бил обездвижен. Не било необходимо да се правят допълнителни изследвания преди операция. На пациента бил направен ЯМР, което било златен стандарт за този вид заболявания и операции. Нямало стандарт за извършване на пълни изследвания точно определено време преди операция. Преди операцията пациентът бил адекватен и в съзнание. Инсулт се бил получил по време на операцията. Той бил исхемичен и би могъл да бъде в следствие тромботичен или емболичен. Би могло да има белези за такъв инсулт по време на операцията, но не е имало, т. к., ако има, анестезиологът уведомявал веднага хирурзите и те преустановявали всичко. Причината за конкретния случай бил тромб. Преди операцията не бил правен скенер, т. к. не било имало показания за това. Не си спомнял, предоперативно да е бил консултиран с кардиолог, не били сметнали, че било имало показания. Сочи, че той попълвал оперативния протокол като оператор. Честа практика била, като му свърши смяната на анестезиолога, да застъпва друг, или, когато работи на повикване на едно място, се викал друг колега. Смяната на анестезиолога можело да се отрази в оперативния протокол, но, по принцип, се записвал този, който екстубирал болния, т. е. който завършвал операцията. Имало отделен анестезиологичен лист - формуляр, където се записвали имената на анестезиолозите, ако се сменяли. Разяснил бил рисковете от операцията на съпругата му още в лекарския кабинет, след като излязъл резултата от ЯМР, мисля, че там били и синът, и дъщерята на болния. Полученият исхемичен мозъчен инсулт бил с друга причина, а не бил причинен от анестезията. Свидетелства още, че непосредствено след операцията, съпругата на пациента била в коридора и говорил с нея. Обяснил на близките, че операцията е минала гладко, но болният не можел да бъде екстубиран и затова отива в реанимация, както и, че вероятната причина била мозъчен инсулт.

По делото е изслушано и прието заключението на вещите лица – д-р Петър Илиев – специалист по неврохирургия и по нервни болести и проф. д-р. Стоян Миланов – специалист по анестезиология и интензивно лечение по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от която се установява, че за правилното диагностициране на пациента Владимир Даскалов е била необходима предоперативна неврологична консултация и компютърна томография на мозъка. Неврологично болният не е бил изследван и няма регистрирана предоперативна неврологична консултация. Недооценено е заключението в ЕМГ на д-р Кокорешкова за възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия в съчетание с анамнезата за исхемичен мозъчен инсулт преди 3 мес. В противен случай, оперативният риск би се повишил значително за въздържане от хирургична корекция на спиналната стеноза и нестабилност на гръбначния стълб в поясния при болния Владимир Иванов Даскалов. Вещите лица приемат с категоричност изпълнението на условията за безопасност и адекватност на анестезията, при правилно изпълнени и медицински издържани в синхрон с добрата анестезиологична практика всички компоненти на анестезията -клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия; въвеждане, поддържане и възстановяване от анестезия; мониториране по време на анестезия. В анестезиологичния лист липсват отбелязани периоди на сериозни флуктуации на мониторираните жизнени функции и параметри, с изключение на периода на увода в анестезия, в който е отбелязано краткотрайно (моментно) спадане на артериалното налягане до приемливи хипотензивни стойности, което се определя от вещите лица като нормален анестетичен ефект върху циркулацията. Този период е компенсиран сравнително бързо чрез адекватни действия на анестезиологичния екип. Вещите лица приемат, че въпреки правилните действия на анестезиологичния и интензивния екип по време на анестезията и съпътстващите я дейности, настъпилите усложнения при пациента са обусловени от налични предшестващи патологични подлежащи процеси. Те не могат да се отдадат на грешки на анестезиологичната практика по време на анестезията и интензивното лечение, както и на нарушения на медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение", и правилата за добра анестезиологична практика. Според вещите лица е било възможно избягването на оперативната интервенция и заместването й с друго лечени, като за алтернатива можело да бъде консервативно лечение с противъвъзпалителни, аналгетични, противосъсирващи и антиагрегантни лекарства и др. Допустимо е, според вещите лица, че Владимир Иванов Даскалов не е имал необходимия жизнен ресурс за извършената му радикална гръбначна операция. Като причина за смъртта на Владимир Даскалов вещите лица сочат исхемичен мозъчен инсулт с оток и вклиняване на мозъка в съчетание с двустранната бронхопневмония. Също така вещите лица отговарят и че съществувщите заболявания Артериална хипертония III стадий и Мозъчносъдовата болест са хронични, винаги могат да декомпенсират и да предизвикат следващия мозъчен инсулт. Факт са изявените мозъчни промени при компютърна томография от предишния моз. инсулт през м. май 2015 г. Независимо от гръбначната операция при болния е съществувал риск от следващ исхемичен мозъчен инсулт до 90%. Неизвършването на операция и липсата на профилактика с антикоагуланти и антиагреганти при прогресивно обездвижане на пациента, създават риск от пореден мозъчен инсулт, но няма гаранция, че във всички случаи и винаги се предотвратява рискът от следващ мозъчен инсулт. Има връзка между претърпения ИМИ /Исхемичен мозъчен инсулт/ преди 5месеца и мозъчно-съдовия инцидент по време на операцията, като всеизвестна е повторяемоста на исхемичните мозъчни инсулти - до 90% от болните.

След оспорване на заключението в частта по неврохирургия, е изслушано и прието заключението на вещите лица – д-р Хрисан Митев – специалист по неврохирургия, д-р Димитър Николов - специалист по неврохирургия и д-р Зарко Йовчев - специалист по неврохирургия по допуснатата повторна съдебно-медицинска експертиза в частта по неврохирургия, от която се установява, че правилното диагностициране на всеки пациент, вкл. и в конкретния случай, се базира на подробни анамнестични данни за началото и развитието на оплакванията; подробен общ и неврологичен статус; провеждане на необходимите консултации; пълна лабораторна диагностика; образна диагностика - рентгенова (вкл. динамични снимки), КТ, МРТ и електрофизиологични изследвания. Необходима е била предоперативна неврологична консултация. Поставената предоперативна диагноза е: Долна парапареза. Спинална стеноза в поясната област. Липсват подробни анамнестични данни и пълен неврологичен статус за началото и развитието на оплакванията: След преживения ИМИ е изписан в добро общо състояние с латентна десностранна централна хемипареза; При приемането е с оплаквания от болки и изтръпване в десния крак. (Какъв е характерът на болката - в кръста, в крака, болката по коренчен тип ли е, изтръпването по дерматомен тип ли е или по проводен, имал ли е слабост в крака и от какъв вид). От 20 дни е започнал трудно да се придвижва, (неясно поради болка, поради слабост, или по тип „клаудикацио интермитенс неврогенес"). Не е проведена консултация с невролог. Образна диагностика - не е направена конвенционална рентгенова (вкл. динамични сниьжи) диагностика. Описанието на МРТ: На нива L1-L4 се визуализира масивно концентрично пролабиране на дисковете с реактивни остеофити с стеснение на неврофорамените двустранно. Релативно стеснение на сагиталния диаметър на спиналния канал 12мм при норма над 15мм. На ниво L4-L5 се изобразява бълджинг диск. На ниво L5-S1 се визуализира нормален диск. Нормална сигнална характеристика на конус медуларис и кауда еквина. Заключение: Тотални дискови протрузии L1-L4. Бълджинг диск L4-L5. Спондилоза и спондилоартроза. Костно-мозъчна дегенерация, (д-р Калин Цонев - образна диагностика). Има извършено ЕМГ изследване, но не е обсъдено в клиничен аспект. Изборът на метод се решава все пак от оперативния екип при всеки пациент. Сочат, че класически метод е ламинектомия с допълнителна метална задна стабилизация при данни за гръбначна нестабилност или с цел на предотвратяване на такава. По-съвременни методи са минимално инвазивните хиругични достъпи -едностранна или двустранна ламинотомия, фораминотомия на необходимите нива, при които не се нарушава стабилността на гръбначния сегмент и не се налага допълнителна метална стабилизация. Заключението на ЕМГ изследването на д-р Кокарешкова за възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия на долните и горните крайници не е обсъдено в клиничен аспект. Резултатът от това изследване налага по-задълбочен анализ на цялостната клинична картина при пациента, респективно търсене на причината за оплакванията на друго, по-високо гръбначно ниво, или системно неврологично заболяване. В случай че действително се касае за остро настъпил синдром на кауда еквина, изразяващ се в долна вяла парапареза, макар и без тазово-резервоарни нарушения, оперативното лечение няма алтернатива - освен при наличие на много висок оперативен риск. И то би трябвало да се извърши по спешност. Но, при липса на остро начало - каквото очевидно е при пациента, оперативното лечение може да се отложи след провеждане на медикаментозно, физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в пълен обем, и при липса на задоволителен ефект от същото. Извършената оперативна интервениця е била съпроводена с висок оперативен и анестезиологичен риск, поради придружаващите заболявания. Непосредствената причина на настъпване на смъртен изход са тежките промени, настъпили в главния мозък, като от описанието в направеното мозъчно изследване на 06.10.2015г. (скенер) , особено в частта „загуба на диференцияция между бяло и сиво мозъчно вещество", може да се зададе въпроса: Изпаднал ли е пациента в т.нар. „състояние на мозъчна смърт", което състояние, на фона на придружаващите сърдечно-съдови заболявания, е довело непосредствено до смъртен изход. Вещите лица сочат и че, по отношение на установената неврологична симптоматика за долните крайници, при неоперативно лечение, последствията са свързани с предприемането на съответните мерки - агресивна и системна физиотерапия и рехабилитация, придружена със съответната адекватна медикаментозна терапия. Това са мерките, имащи за цел, ако не подобрение (а то е напълно възможно) в симптоматиката, то поне задържане на съществуващото ниво. Ако не се провеждат тези мероприятия (настойчиво и постоянно), последствията са постепенно влошаване на неврологичната състояние за долните крайници (имайки предвид и електромиографските данни и данните от образното изследване - МРТ), до пълно обездвижване за долните крайници, което може да доведе до решението за оперативна помощ. Рисковете от наличните придружаващи заболявания са добре установени и обсъдени, видно от данните в представената документация - и от кардиологична гледна точка, така и от страна на анстезиолог. Но, при липса на остро начало - каквото очевидно е при пациента, оперативната намеса би могло да се отложи след провеждане на медикаментозно, физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в пълен обем, при категоричната липса на задоволителен ефект от същото. Прогресивно обездвижане на пациента при неизвършването на операция неминуемо би създало риск от пореден мозъчен инсулт. Но дали такова „прогресивно обездвижане" би настъпило, никак не е сигурно. Най-малкото поради недостатъчно убедителните данни - анамнестични, клинични, образни и ЕМГ, за синдром на компресия на кауда еквина, наложил оперативната интервенция в неотложен порядък. Според вещите лица патоанатомичната диагноза и причината за смъртта не може да се приеме за безупречна. Силно изразената коликвационна некроза на мозъчния ствол и малкомозъчно вклиняване, е установената патоанатомично пет дни след настъпване на мозъчно-съдовия инцидент и при продължително коматозно състояние.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съставът на непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД урежда една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението на която е причинена вреда, като в този случай отговорността е винаги производна, обективна такава. Предявеният иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД изисква доказването на следните предпоставки за уважаването му: описаните в исковата молба вреди; противоправно поведение на лице, на което отговорника по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между вредите и това поведение; безспорно доказване на възлагането на работата именно от отговорника по исковете; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от отговорника и наличие на вина /причини, за които отговаря/ от работника, на когото е възложена работа за причинените вреди. Ищцата по делото претендира за ангажиране на отговорността на отговорника МБАЛ "Света Анна" – Варна с твърденията, че същият е работодател на д-р Елена Йосифова – анестезиолог, като именно нейните действия или бездействия довеждат до смъртта на Владимир Иванов Даскалов. Ищецът твърди, че д-р Йосифова дава положително мнение за извършване на анестезия и оперативна интервенция и предприема анестезията при висок риск и без да са били налице условия и предпоставки за възстановяване от анестезия. Ищцата не е посочила, изрично че болницата следва да носи отговорност, като възложител на работата и на други лица, нито за конкретни противоправни и виновни действия на такива лица и за връзка на тези действия с вредите. Те не са твърдяли неизпълнени задължения на трети лица - д-р Ридиан Неделко или друг лекар от медицинския персонал. Твърдението е, че лекарският екип погрешно е преценил, че пациентът е с абсолютни показания за оперативно лечение при поставената диагноза, като лекуващите лекари не са се съобразили с изследването на д-р Кокарешкова, но основното твърдения и претенцията на ищцата е заради противоправните действия или бездействия на д-р Йосифова. В тежест на ищцата е да докаже, че именно д-р Йосифова и членовете на медицинския екип, извършил операцията /не се посочват поименно от ищеца, но са установени в производството/ са служители на ответната болница и са извършили действията/бездействията, които могат да се определят като „лекарска грешка“, така както са описани в исковата молба – погрешно взето решение за операцията от медицинския екип и даденото от д-р Йосифова положително мнение за извършване на анестезия и оперативна интервенция и предприемане на анестезията при висок риск и без да са били налице условия и предпоставки за възстановяване от анестезия. Също така следва ищцата да установи, че деянията са противоправни, както и наличието на увреждане и причинната връзка между тях. При наличието на останалите елементи, вината на лекарите, на които е възложена работа за причинените вреди се предполага до доказване на противното. Спорен в производството е въпросът дали има допусната „лекарска грешка“ - дали са извършени посочените действия от лекарите и дали тези действия са противоправни. Отговорът на въпроса за противоправността на поведението на медицинския екип се определя от това, дали д-р Неделко и д-р Йосифова са спазили стандарта за добра медицинска практика, утвърден със съответната наредба на министъра на здравеопазването, както и дали пациентът е получил адекватно на състоянието му лечение по време, на които да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Отговорност ще е налице, ако при диагностициране на заболяването и провеждането на лечението е проявена небрежност, която от своя страна е довела до очевидни пропуски и вследствие на това е поставена неправилна диагноза или е проведено неадекватно лечение или при самонадеяност, при която са предприети действия извън компетентността или квалификацията на лекаря. Свидетелските показания по делото, съдът следва да цени, съобразно разпоредбата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК, доколкото разпитаните в полза на отговорника свидетели са участниците в медицинския екип, извършил операцията и за които се твърди, че е причинил непозволеното увреждане. Показанията на членовете на медицинския екип са еднопосочни, като също така те кореспондират с писмените доказателства по делото, както и със заключенията на вещите лица, поради което съдът кредитира тези показания. Свидетелските показания, събрани в полза на ищцовата страна са били поискани и допуснати за доказване на претърпените от ищцата болки и страдания и причинно-следствената връзка между тях и смъртта на съпруга й, като в тази част съдът се позовава на показанията и ги възприема, но в останалата част / за установяване на други, извън посочените дакти и обстоятелства/ показанията на свидетелите не следва да се обсъждат. Спорен в производството се явява обстоятелството дали операцията е била показна за пациента или дали е предприета след съобразяване на конкретно изследване на лекар невролог- д-р Кокарешкова. Не е спорно, че въпросното изследване е било представено на лекуващия лекар при престоя в болницата преди планиране на операцията. Спорен е дали е взето предвид и дали д-р Неделко е съобразил заключението на д-р Кокарешкова, когато е направил всички необходими консултации преди да предложи консервативното лечение чрез оперативната намеса. „Лекарска грешка“ би било и ако лекарят е извършил повърхностен клиничен преглед, като не е назначил всички необходими изследвания, каквито добрата медицинска практика изисква. В този смисъл и в процесния случай, съдът следва да прецени какво би било и значението на извършването на подобно изследване за лечението на пациента. От заключението на вещите лица, както по първоначалната, така и по повторната съдебно-медицинска експертиза се установява, че не е извършена предоперативна неврологична консултация, като заявяват, че заключението на ЕМГ изследването на д-р Кокарешкова не е обсъдено в клиничен аспект. Всички вещи лица са категорични, че това би било от значение за повишаване на оперативния и анестезиологичен риск. В конкретния случай, пациентът е дал своето информирано съгласие за извършване на оперативната интервенция, като е бил надлежно информиран от д-р Йосифова и при посещения в стаята на болния, че за него е налице най-високият възможен анастезиологичен риск. В този смисъл и обстоятелството, че не е извършена неврологична консултация, която ако бе извършена вероятно би повишила риска при операцията, съдът не следва да възприема като нарушаване на стандартите и на добрата медицинска практика. В исковата молба се сочи, че пациентът е провел неврологична консултация с д-р Кокарешкова преди постъпването в болницата, като това изследване е направено десет дни преди постъпване на пациента в болницата, т.е. консулт с невролог е извършен, който е насочил пациента към болнично заведение. Самата ищца сочи, че на 28.09.2015г. долните крайници на Владимир Даскалов напълно спрели да функционират и същият е приет по спешност в болницата. От свидетелските показания на медицинския екип се потвърждава и установява, че пациентът е приет по спешност, изследването е взето предвид, като друга алтернативно лечение на пациента не е предлагано, защото според лекарите – д-р Неделко и проф. Калевски не съществува /това изявление правят и в хода на производството/. От събрания доказателствен материал се установява, че пациентът е бил информиран за рисковете при операцията, имал е време да обмисли със своите близки дали да се подложи на нея и е взел информирано решение да го направи. Действително, че вещите лица и в двете заключения сочат, че би могло да се предложи алтернативно лечение – медикаментозно, рехабилитационно и друго и след него да се направи операция, като операцията е представлявала риск. От друга страна, обаче, вещите лица сочат и че, прогресивно обездвижване на пациента при неизвършването на операция неминуемо би създало риск от пореден мозъчен инсулт, както и че независимо от гръбначната операция при болния е съществувал риск от следващ исхемичен мозъчен инсулт до 90%. Също безспорно от писмените доказателства, гласните такива и от заключенията на вещите лица е, че рисковете от наличните придружаващи заболявания на Владимир Даскалов са добре установени и обсъдени- и от кардиологична гледна точка, така и от страна на анстезиолог. При цялата тази обстановка, съдът приема, че д-р Неделко и медицинския екип не е извършил противоправно действие, като не е предложил алтернативно лечение / извън оперативното/ на спешното състояние на пациента, който е с придружаващи заболявания и прекаран мозъчен инсулт и при който в случай на обездвижване съществува риск от следващ исхемичен мозъчен инсулт до 90%. Пациентът е бил информиран за риска, който поема с извършване на операцията – най-високият възможен / както е посочено в документацията и както сочи и вещото лице – анестезиолог/ и е дал своето съгласие да се оперира. Настъпилото по време на операцията усложнение, в резултат на което е починал и пациентът Даскалов не се дължи на действията на лекарския екип. От заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните експертиза в частта по анестезиология се установява също така безспорно, че действията на анестезиологичния и интензивния екип по време на анестезията и съпътстващите я дейности са правилни, като отговарят на стандартите и добрата медицинска практика. В този смисъл и твърденията за извършените от д-р Йосифова противоправни действия останаха недоказани. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от ищцата противоправни действия и липсва една от предпоставките за уважаване на претенцията, като в този случай произнасяне по наличието на останалите предпоставки съдът не дължи, като искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отговорникът е предявил в условия на евентуалност обратен иск срещу ЗАД „Армеец“ ,ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление – гр.София, с който същото да бъде осъдено да му заплати до размера на уважената ищцова претенция, включваща главница, законна лихва от деня на застрахователното събитие до окончателното изплащане, както и всички съдебно деловодни разноски направени от лечебното заведение. Поради отхвърляне на първоначално предявения иск и несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност обратен иск.

По претенцията за разноски: По делото е направено искане от страните за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищцата следва да понесе сторените от отговорника разноски в настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а именно: 2351,86 лв. – разноски за заплатени депозити за вещи лица и 3 530 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 5881,86 лв. Ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Заплатеният и претендиран от отговорника размер е съобразен с минималния размер, установен с Наредба № 1 от 09 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Иванка Христова Даскалова, ЕГН 4905011179 с адрес - гр. Варна , кв.“Младост“ бл.155, вх.1, ап.94, ет.14 срещу МБАЛ “Св.Анна –Варна“ АД, със седалище и адрес на управление –гр.Варна, бул. “Цар Освободител“ № 100, вписана в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК 130367715, представлявана от Славчо Сотиров Близнаков, иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, да бъде осъден отговорника да заплати на ищеца сумата от 100 000 /сто хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпруга й Владимир Иванов Даскалов ЕГН 5106081044, починал на 09.10.2015г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа, възложена от отговорника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2, конституирано на страната на отговорника МБАЛ “Св.Анна –Варна“ АД, със седалище и адрес на управление –гр.Варна, бул. “Цар Освободител“ № 100, вписана в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК 130367715, представлявана от Славчо Сотиров Близнаков.

ОСЪЖДА Иванка Христова Даскалова, ЕГН 4905011179 с адрес - гр. Варна , кв.“Младост“ бл.155, вх.1, ап.94, ет.14 да заплати на МБАЛ “Св.Анна –Варна“ АД, със седалище и адрес на управление –гр.Варна, бул. “Цар Освободител“ № 100, вписана в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК 130367715, представлявана от Славчо Сотиров Близнаков, сумата от 5 881,86 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи сторени по делото разноски за депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3385 по описа за 2015 г.,