Решение № 21/ ГД № 407/2005 ОС Ст. Загора

Решение № 21/ ГД № 407/2005 ОС Ст. Загора Гражданско дело № 407/2005 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Предявени са обективно съединени искове за сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за сумата от 4900,00лв., представляваща пропуснати ползи и за сумата от 1101,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с правно основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

Ищецът П.Г.Б. твърди в исковата си молба, че на 03.12.2000г. постъпил по спешност за лечение в МБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" АД Стара Загора, на 04.12.2000г. бил опериран от перитонит, като във връзка с операцията му била прелята кръв и при преливането бил заразен с хепатит "Тип С". Твърди, че един месец след изписването му от болницата, което е средния инкубационен период за развитие на болестта, състоянието му рязко се влошило и отново бил приет на лечение в инфекциозно отделение на М. „П.Д.С.К.“" АД С.З. с диагноза "Вирусен хепатит тип С", като лечението му продължило до 19.02.2001г.

Заявява, че в резултат на заразяването претърпял следните имуществени и неимуществени вреди: В интензивния период на лечението, което продължава поне шест месеца, стойността на лекарствата била 150лв. месечно, или общо разходите за лекарства и спазването на диета във връзка с болестта възлезли на 4000лв. Наложило се да продаде личният си апартамент на стойност 4800 щатски долара, за да си осигури средства за възстановяването си. Заявява, че хранителния режим, който е от определящо значение за възстановяването, предполагал закупуването на скъпи пресни продукти в зимния и пролетния сезон на годината. Възстановяването траело от един до няколко месеца. За предпазването от остатъчни явления и хронифициране на заболяването било абсолютно необходимо преболедувалия да спазва много изисквания: да остане на домашна почивка за определеното от лекаря време при режим и диета близка до тази в инфекциозно отделение; в продължение най-малко на шест месеца да употребява предимно въглехидратно-белтъчна храна, с ограничаване на мазнините, особено животинските; ограничаване на физическите усилия и продължителните пътувания; диетата е свързана с консумиране на захарни изделия, компоти, сиропи, конфитюри, мармалади, всички плодове и зеленчуци, прясно и кисело мляко, прясна извара, сирене, хляб и хлебни произведения, макарони, юфка, ориз, месо, нетлъсти месни произведения, растителни мазнини - олио, зехтин, фъстъци, бадеми, прясно краве масло, липов и шипков чай, варени и задушени ясния. Забременяване да се избягва една година след преболедуването.

Ищецът твърди, че в резултат на заболяването останал без работа, тъй като с договор от 06.11.2000г. поел задължение, което трябвало да изпълни в тримесечен срок при възнаграждение 1500,00лв., но поради заболяването това станало невъзможно Договорът бил анексиран още за месец, но въпреки това не можал да го изпълни. Освен това следвало след приключването му да сключат трудов договор, но такъв не бил сключен с оглед болестта и ако се приеме, че трудовото възнаграждение което следвало да получи е 120,0 0лв. месечно /минималната работна заплата за страната/ до момента на завежда на иска пропуснал полза от 4900,00лв. Заявява, че нематериалните вреди, изразяващи се в болките и страданията, които е преживял и продължава да преживява оценя на 1101,00лв. Физическата болка в резултата на заболяването била неописуема, освен това се намирал под огромно психическо напрежение, свързано не само с болката, но и с мисълта дали ще се възстанови някога; загубил много голяма част от контактите си, тъй като болестта е заразна, което довело до допълнителни страдания за него. Ищецът сочи, че до края на живота си ще продължава да търпи вреди, поради характера на заболяването, което налага спазването на особен режим на хранене, като последиците никога няма да се заличат напълно. Заболяването засяга детеродните способности на заболелите и застрашава поколението. Цялото съществуване на ищеца, начина му на живот, контактите, общуването и работата му никога нямало да бъдат същите. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 10001,00лв., от които 4000,00лв. имуществени вреди, 4900,00лв. пропуснати ползи и 1101,00лв. неимуществени вреди.

Ответникът М. „П.Д.С.К.“" АД С.З., чрез упълномощения си представител взема становище, че оспорва изцяло така предявените искове. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита. Моли съда да отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените по делото епикриза №18243/2000г. и история на заболяването №18243, че на 03.12.2000г. ищецът е постъпил по спешност в М. „П.Д.С.К.“" АД С.З., с окончателна диагноза "ИЛЕУС МЕХАНИКУС. ПЕРИТОНИТИС ДИФУЗА. СТРАНГУЛАЦИО ИНТЕСТИНИ ТЕНУИ", опериран и изписан на 15.12.2000г. с добър хирургически статус.

Не се спори също и се установява от представените епикриза №1671/2001г. и история на заболяването №1671, че на 27.01.2001г. ищецът е постъпил в М. „П.Д.С.К.“" АД С.З. с диагноза при постъпването "хепатит виралис", при изписването: "хепатит виралис тип С" и изписан на 19.02.2001г.

Във връзка с твърдението на ищеца, че при проведеното му оперативно лечение във второ хирургично отделение на М. „П.Д.С.К.“" АД С.З. през м.12.2000г. и в частност при преливането на кръв е бил заразен с хепатит "тип С" и с оглед изясняване на обстоятелствата по делото беше назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно /неоспорено от страните/ е видно, че при направена проверка във второ хирургично отделение, ОАРИЛ и инфекциозно отделение е вещото лице е установило, че през периода 03.12.2000г. до 15.12.2000г. не са регистрирани други болни с хепатит "тип С"; след изследване на медицинската документация и в частност ИЗ №18243 от II ХО е установено, че на 05.12.2000г. на ищецът е прелята нативна плазма 230мл с № на сака 072 997, която е взета от РЦТХ С.З. с искане за кръв №1246; на 07.12.2000г. е прелята нативна плазма 230мл с № на сака 070 515 с искане за кръв №1253, като при направена проверка в РЦТХ С.З. и от работната документация ВЛ е установило, че изследваните кръвни продукти са отрицателни за хепатит "тип С".

В заключението се сочи, че преливането на плазма е било напълно обосновано, тъй като болния е имал отклонения в коагулационния статус, което може да бъде коригирано само чрез преливане на кръвна плазма. ВЛ сочи още, че инкубационния период на хепатит "тип С" варира от 30 дни до 120 дни; също, че един от методите на изследване на преливаната кръв е изследване с антитела на хепатит "тип С", методът на изследване се е извършвал със специални тестове на фирмата АББОТТ САЩ, доставени от Министерство на здравеопазването, антителата се създават след 70 дни от заразяването, а тестовете, с които са изследвани антителата на болния по това време се откриват след 80 ден от заразяването; изследването на кръвта и кръвните продукти се извършва в специализирана лаборатория РЦТХ, антителата на хепатит "тип С" на болните се изследват в ХЕИ, такова изследване е регистрирано на 02.02.2001г. положително за HCV ИЗ 1671 от Инфекциозно отделение; след 2000г. у нас е въведена реакцията PCR, метод, чрез който заразата се установява след 22 дни от заразяването, като този тест не се прилага при рутинно изследване на кръвта и не е извършван на пациента.

В експертизата е отразено, че необходимата реанимационна терапия се преценя от специалиста анестезиолог, провежда се в отделението по реанимация и включва преливането на кръв, плазма, водно-солеви разтвори, антибиотици, атникоагуланти. Вещото лице дава заключение, че заразяването освен чрез кръвопреливане може да стане и чрез венозни манипулации, най- често при наркомани, по полов път - средно 1,5% перинатален /майка-бебе/ и спорадични. Източниците на заразата от хепатит "тип С" са болните с остър хепатит "тип С" и многобройните хронични носители; в медицинската документация няма информация за наличие на такива източници.

В заключение вещото лице сочи, че изключва възможността заразяването на болния да е чрез преливане на плазма /отрицателни резултати на дарителите/ и манипулации, проведени в стационара /недоказани други лица заболели от хепатит "тип С" за периода, за който се твърди, че е заразен П.Б./; липсата на информация за носителството на хепатит "тип С" от болния при постъпването му за лечение на 03.12.2000г. и доказването на антитела на 55 ден потвърждава вероятността болният да е носител на вирусния хепатит "тип С" и в следствие на тежкото му заболяване да отключи дремещата инфекция.

По делото за ангажирани и доказателства за необходимото лечение /съдебно-медицинска експертиза, стр.З/ и доказателства за стойността на закупените лекарства и разходи за диета /съдебно-икономическа експертиза/ и писмени доказателства досежно претенцията на пропуснати ползи. За да се ангажира отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД закона изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника или служителя да има вина за причинените вреди.

По делото безспорно е установено, че ищецът на 27.01.2001г. е приет на лечение и лекуван в М. „П.Д.С.К.“" С.З. с диагноза: "хепатит виралис тип С", т.е. налице е увреждане, но по делото остана недоказано наличието на останалите предпоставки по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, чиято кумулативна даденост изисква закона за ангажиране на отговорността по този текст. Не се доказа увреждането и в частност заразяването с хепатит "тип С" да е причинено от лице, на което ответникът е възложил работа - оперативното лечение на ищеца през периода 03.12.2000г. до 15.12.2000г.; не се доказа заразяването да е причинено при или по повод изпълнение на работа - провеждането на оперативното лечение през периода 03.12.2000г. до 15.03.2000г., не се доказа и наличието на вина. Предвид горното съдът намира, че така предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.64 ал.2Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение 300,00лв. и възнаграждение за вещо лице 30,00лв.

Водим от горните мотиви, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Б., ЕГН **********, гр.С.З., ***, против "М. П.Д.С.К." АД С.З., със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, вписано в Търговския регистър при СтОС по фирм.дело №1622/2000г. по описа на СтОС, представлявано от Изп.директор К.И.Б.-К., ЕГН **********, искове за сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за сумата от 4900,00лв., представляваща пропуснати ползи и за сумата от 1101,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.Г.Б., с п.а. да заплати на "М. П.Д.С.К." АД С.З., с п.а. направените по делото разноски общо в размер на 330,00 /триста и тридесет/лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Апелативен съд П..