Определение №1072/16.11.2017 ГД № 2118/2017 ВКС

Определение №1072/16.11.2017 ГД № 2118/2017 ВКС Гражданско дело № 2118/2017 г., разгледано от Върховния касационен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Обжалвано е решение от 23.11.2016г. по гр.д.№2899/2015г. на АС София, с което е отхвърлен иск за вреди от непозволено увреждане, предявен на основание чл.49, вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Жалбоподателят – Н. К. Д., чрез процесуалния си предстатвител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, коите са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът - У. „А . ” Е., в писмено становище, чрез процесуалния си прадставител, поддържа че не следва да се допуска касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлилн предявения от Н. К. срещу У. [фирма] иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило вследствие на извършени през 2008г. и 2009г. оперативни интервенции, ведно със законната лихва от 18.11.2011г. до окончателното плащане.

Съдът е приел за установено, че в резултат на травма в ранна детска възраст /два пъти ухапана от куче/ ищцата имала деформация (гърбица) на носа си, създаваща й естетичен дисконфорт, поради което по нейна инициатива, пожелала да й бъде извършена естетична интервенция за премахване на споменатия дефект, като за целта след консултации на 19.11.2008г. и повторно на 29.04.2009г. постъпила в К. по п.в. и е.х.при У. [фирма] , за да й бъде извършена оперативна интервенция за естетична хирургия.

Обект на оперативни интервенции и в двата случая е носът на ищцата; като оператор и при двете интервенции е д-р Х., както и медицински екип от специалисти в К. по пластично- възстановителна и естетична хирургия; която е структурно звено на ответното дружество У. [фирма] .

Констатирано е, че жалбоподателката е подписала декларация от 19.11.2008г. за информирано съгласие на пациента, от съдържанието на която се установява, че са й обяснени подробно възможните рискове и усложнения, с които тя се е съгласила предварително, като е заявила и че не може да изисква гаранции за крайния резултат.

Установено е, че след сваляне на гипсовата лонгета /шина/ на носа, две седмици след първата операция, жалбоподателката е констатирала, че е нарушена симетрията между лява и дясна ноздра, а лявата ноздра била хлътнала навътре и на 29.04.2009г./около 5 месеца след първата операция/ тя постъпила в същата болница и при същия лекар – д-р Х., като е подписала втора декларация от 29.04.2009г. за информирано съгласие на пациента.

Съдът, вземайки предвид заключенията на допуснати по делото съдебно-медицински експертизи, е приел, че извършените оперативни интервенции не могат да доведат до нарушаване общото здравословно състояние на пациентката, като след извършената трета операция, според представения снимков материал, гърбицата на носа е премахната, носът е стеснен и скъсен и заема приблизително една трета от дължината на лицето, което допринася за симетрията на лицето като цяло.

Прието е, че липсата на правилно попълнена информация във формулярите при първата операция по правило не може да доведе до негативни последствия, тъй като преди втората операция е направен пълен преглед на лицето. Съдът е посочил, че от събраните материали по делото липсва обективен метод на изследване/ КАТ или ядреномагнитен резонанс/ на носа и носните кухини преди и след извършените три оперативни интервенции, при третата операция са установени интраоперативно недостатъци на носа. , не може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, като е взето предвид заключение на медицинска експертиза, приета по делото, за това че при извършване на пластични операции на външния нос окончателния ефект от операцията се наблюдава минимум след 1 година, резултатите в общи линии са постоянни, с времето обаче хрущяла, поддържащ носа, продължава да расте и да се измества, което може да доведе до промени във визията на носа.

При тези данни съдът е счел за недоказано твърдението за влошено здравословно състояние при ищцата, което да се намира в причинно-следствена връзка с първата операция.

Прието е, че изслушаните и приети без оспорване три заключения на съдебно- медицински експертизи не мотивират категоричен извод, че е било допуснато нарушение на добрата медицинска практика: в смисъл на необходимите за успешно извършване на операциите познания, техники и преценки на д-р Х., при провеждане на процесиите оперативни интервенции.

Съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата, че е била третирана със силни обезболяващи лекарства непосредствено след двете ринопластики, както и че при втората оперативна намеса д-р Х. е имплантирал „силиконов продукт , в носа й.

Посочено е, че в медицинската документация липсва информация за такива намерения на лекуващия лекар, още по-малко за предприети действия в тази насока от последния, като по същия начин стои и въпросът относно „премахването на носната преграда и на лявата камерна хрущялна част на носа, което ищцата твърди, че е извършено по време на първата интервенция.

Анализирайки всички доказателства по делото съдът е счел, че отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана, поради „обезобразяване на сетивния й орган- нос, поради премахване на костта на носната преграда и лявата хрущялна част на носа, с което е нарушена пропорционалността на лицето, носното дишане, което налага дишане през устата, обонятелната и сетивната функция на носа, както и синусите, постоянни, твърди полипи в носа, причиняващи хронична хрема, придружена с постоянно главоболие, безсъние, кашлица и ежедневни кръвоизливи от носа", тъй като в хода на делото няма ангажирани доказателства в тази насока.

При тези данни съдът е отхвърлил предявения иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД катоо неоснователен.

В изложение по чл.284, ал.3Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:неизваршване на медицински изследвания и липса на прецизна диагностика преди извършване на козметична опреция може ли да се приеме за проява на небражност, неправилно извършване на оперативната намеса представлява ли лекарска грешка,воденето на непълна документация представлява ли лекарска грешка, ако допусната лекарска грешка не може да бъде установена с прегледи от вещи лица по делото може ли това да стане с донументи от последващи операции и когато лицето не се е подписало на всеки лист от декларация за информирано съгласие налице ли е токова.

Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решенвие от 19.11.2010г. по гр.д.№1711/2009г., ІІІ г.о. на ВКС за протовоправното бездействие на лакаря, което също може да увреди пациента и решение от 13.09.2010г. по гр.д.№1329/2009г., ІІІ г.о на ВКС за възможността да се претърпят вреди от нехуманно отношение на лекар към близък на пациент.

Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания.

В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпросите относими към предпоставките за възникване отговорност на възложителя на една работа. Отговор на тези въпроси е даден в трайната практика на ВКС - постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, включително и по някои въпроси във връзка с отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и Постановление № 9 от 28.X..1966 г., Пленум на ВС.

В същата се приема, че отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност и е такава за чуждо противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия. Приема се, че границите на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, тъй като отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата.

В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните.

В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането.

Посочва се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца , който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат.

Приема се също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. При липсата на който и да било от тези елементи не се носи отговорност за деликт , като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

В този смисъл е и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1398/2013г., ІІІ г.о. на ВКС.

За да отхвърли иска въззивният съд , в съответствие с тази практика, е приел, че след като не е налице деянието, от което жалбоподателката твърди, че търпи вреди, то не може да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата-в случая ответника по иска и по жалба.

Съществуваща практикатакава е неправилна и не следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК/ ред.дв.в.бр.47 от 2009г./ основание за допускане на касационното обжалване.

На основание чл.78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.2016г. по гр.д.№2899/2015г. на АС София.

ОСЪЖДА Н. К. Д. да заплти на У. „А . ” Е. сумата 100 лева разноски.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: светла бояджиева ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2118 описа за 2017 год. Производството е по чл.288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.