Решение № 913/05.05.2025 ГД № 4105/2014 АпС София

Решение № 913/05.05.2025 ГД № 4105/2014 АпС София Гражданско дело № 4105/2014 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Въззивното производство по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл.ГПК е образувано по три въззивни жалби - и трите насочени против Решение № 3578/21.05.2014 г., постановено по гр.д. № 14058/2011 г. по описа на СГС, ГО, 21-и състав, с което МБАЛ [фирма] и МБАЛ [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на П. М. П. сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в резултат на неправилно лечение за периода м.май 2008 г. – м.юни 2010 г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 26.05.2008 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 6 363,64 лв., като искът за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 000 лв. е бил отхвърлен.

Въззивната жалба на адв.Т. Д. от САК, в качеството й на пълномощник на П. М. П., е насочена против частта на решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлен искът за претърпени имуществени вреди. В нея се правят оплаквания за постановяване на тази част от атакувания съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна преценка на приобщените по делото доказателства и недопускане на поискани от страната такива/, както и за необоснованост и се иска отмяната му, а по същество - уважаване в пълен размер на предявената претенция за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Въззивната жалба на МБАЛ [фирма], чрез юрисконсулт М. Г., е насочена против частта от атакуваното решение, с която предявената претенция е била уважена солидарно срещу двамата ответници до размер от 300 000 лв. В нея се пратят оплаквания за постановяването му в тази част в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и неправилна преценка на приобщените по делото доказателства/, в нарушение на материалния закон – ЗЗД, както и за необоснованост и се иска отмяната му, а по съществото на спора отхвърляне на предявената претенция. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е индивидуализирал конкретната отговорност на този въззивник, не е изследвал въпросът какви са конкретните вреди, настъпили от твърдяното неизпълнение на задължения на лекари на МБАЛ”Св.А.”, не били обсъдени наведените съждения и аргументи за съпричиняване на настъпилите вреди по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, липсвали мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между действията/бездействията на лекарите от МБАЛ”Св.А.” и настъпилите в резултат на тях вреди, неправилно е определен моментът, от които следва да се присъди мораторната лихва.

Въззивната жалба на МБАЛ [фирма], чрез юрисконсулт И. също е насочена против осъдителната част на атакуваното решение. В нея също се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила /допуснати при преценка на доказателствата, събрани по делото/, за противоречие с материалния закон – чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и за необоснованост и се иска отмяната му. В отговора по въззивните жалби на ответниците по иска ищецът П. чрез процесуалния си представител оспорва наведените в тях доводи.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното: Производството пред СГС е било инициирано по предявената при условието на субективно съединяване претенция с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД от П. М. П. от [населено място] насочена против МБАЛ [фирма] и МБАЛ”Т. болница С.”.. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че на 01.05.2008 г. ищецът вдигнал висока температура – над 40 градуса, със симптоми на грипно заболяване, а впоследствие се появили силни болки в гърба и гръдната област. Личният му лекар го посъветвал да посети спешен кабинет, където му била направена ренгенова снимка на белите дробове, която не установила съмнения за тяхно заболяване. Отново посетил личния си лекар и невролог в Д. Студентски град – П.. В края на м.май, т.к бил без подобрение, отново посетил д.р П. и му били направени нови снимки на белия дроб, след което бил приет за лечение в МБАЛ”Св.А.” със съмнения за двустранна бронхопневмония. Било му проведено лечение, но не настъпило подобрение. В това лечебно заведение му направили и изследване – ядрено-магнитен резонанс на гръбначния стълб и му била поставена диагноза „Спондилописцит.Болков синдром”. Установило се възпаление на ниво Тх5, Тх6 прешлени на гръбначния стълб, но в клиниката по неврохирургия нямало свободни легла. Бил преведен в клиниката по кардиология, където му било направено изследване – ангеография, след което бил изписан на 29.05.2008 г. По този начин била направена първа грешка в неговото лечение – не му било проведено лечение за заболяването „Остеомиелит”. Състоянието му започнало да се влошава и на 17.06.2008 г. след консултация с неврохирург в МБАЛ”Т. болница С.” му били направени нови изследвания – скенер на бял дроб и Я. на гръбначен стълб, като според разчитането им ставало въпрос за злокачествено заболяване. На 18.06.2008 г. П. бил приет по спешност в посочената болница и на следващия ден – опериран. При операцията му били допуснати други лекарски грешки – не му бил проведен курс с мощен антибиотик и не му би извършена стабилизация на гръбначния стълб на мястото на увредения сегмент, не бил взет материал за микробиологично изследване. След операцията започнал лечебна физкултура /Л./, като на десетия ден, след като се изправил в болничната стая, почувствал силно изпукване в увредената зона и нетърпима болка, изгубил контрол над тазовите резервоари, подвижност от кръста надолу и изпитвал нетърпима денонощна болка в гръдната област. На 04.07.2008 г. му била направена втора операция, с цел декопресия на миелона, като в хистелогичното изследване на взетия при нея материал било записано, че се касае за резортивно-репаративен процес, асоцииран с Кафяв тумор. И при тази операция не бил взет материал за микробиологично изследване и не била извършена надеждна вътрешна стабилизация. След консултация с външен специалист – доц.К. от „Пирогов” се установило, че има данни за възпалителен процес – остеомиелит с огнищни некрози. На 22.07.2008 г. претърпял трета операция – резивия, на която му бил поставен промивен дрен с йод и бил взет секрет за микробиологично изследване, което установило наличие на бактерия – Staphylococcus Aureus /St.Au./. Било му назначено единствено лечение с Пенецелин и вместо да лекуват бактериалната инфекция, лекарите се опитвали да потвърдят тяхното предположение за онкологично заболяване.

В края на август бил изписан за домашно лечение с препоръка за поставяне на стабилизация в началото на м.октомври. В къщи се наложило за него да се грижи 80 год. му майка, защото бил жив труп с пампреси и катетър. На 06.10.2008 г. ищецът отново бил опериран в болница „Т.” – четвърти път, за поставяне на стабилизация – система „Одалис”, на стойност 5 000 лв., която била заплатена от него самия. След зарастване на раната била препоръчана рехабилитация в същата болница и П. постъпил в това отделение, като заплатил 450 лв. за избор на екип, защото му казали, че всички пратят така. Бил изписан на 06.11.2008 г. за домашно лечение, с препоръка за продължаване на рехабилитацията. Такава П. провеждал всеки ден в продължение на шест месеца, като наел двама рехабилитатори и мед.сестра, които да му полагат в ежедневието, т.к. не можел да се обслужва самостоятелно. За техните посещения заплатил 12 000 лв. През април 2009 г. бил на рехибилитация в П. Баня – [фирма], за която заплатил 1 200 лв. за него и един придружител. Към нейния край се появила фистула в горния край на оперативната зона, която била оперирана отново /за пети път/ в болница „Т.”. При нея отново се изолирала St.Au., но не му било проведено адекватно антибиотично лечение. При микробиологично изследване на ранев секрет на 07.07.2009 г. отново била изолирана същата бактерия, но тя не била лекувана и продължавала да разрушава структурата на гръбначния му стълб. В период от една година – от м.май 2009 г. до м.май 2010 г. ищецът продължавал да посещава болница „Т.” веднъж седмично за смяна на превръзката на все още течащата фистула, като при вземането на секрет за микробиологично изследване отново изолирали горепосочената бактерия, но д-р К. от болница „Т.” бил категоричен, че тази бактерия не може да бъде повод за притеснения. Заради натичането на раната през м.юни 2010 г. ищецът бил приет в МБАЛСМ”Пирогов”, където бил опериран за шести път – за екстракция на остеосинтезата, поради инфекциозния процес, протичащ на това място повече от две години. В хода на операцията се установило възпаление на металната стабилизация и цялото оперативно поле, а образните изследвания от началото на 2010 г. показвали, че два от винтовете на поставената стабилизация са разхлабени и тя вече не изпълнява функцията си. Взетият секрет за микробиологично изследване отново изолирало стафилококова бактерия. Било му назначено антибиотично лечение в продължение на два месеца – един в болницата и един в къщи. На 09.09.2010 г. бил вертикализиран в МБАЛСМ”Пирогов”, но останал в състояние на долна пареза, по-силно изразена в ляво. Продължил рехабилитацията, продължаваща и до днес, като периодично посещавал [фирма] в П. баня, но състоянието му не се подобрявало. В резултат на погрешното лечение на ликуващите лекари от двете ответни болници ищецът бил със 100% намалена работоспособност с чужда помощ, останал в инвалидна количка и не бил в състояние да се обслужва сам и да посреща ежедневните си нужди. Живеел в изолация и бил депресиран, за всяко излизане от дома си трябвало да ангажира кола и придружител, не можел да изпълнява родителските и съпружеските си задължения, лишен бил от възможността да работи и да се радва на живота. По изложените съображения е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди двете ответни болници да му заплатят солидарно сумата от 300 000 лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на допуснати лекарски грешки и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законните лихви от момента на увреждането до окончателното изплащане на присъдените суми.

Ответникът МБАЛ [фирма] е оспорил предявените претенции по основание и размер. Оспорил е твърденията, че от страна на болничния персонал в посоченото лечебно заведение по време на престоя на ищеца не е било причинено увреждане, нито е била създадена предпоставка за такова, липсвало и виновно поведение от страна на лекуващите лекари и болничния персонал. Навел е подробни доводи в подкрепа на наведените възражения. Ответникът МБАЛ [фирма] също е оспорил претенциите по основание и размер. Оспорил е всяко едно от наведените в исковата молба твърдения на ищеца за неправилно и неадекватно лечение по отношение на същия, проведено в тази болница.

Третото лице помагач на страната на ответника МБАЛ [фирма] – [фирма], чрез процесуалния си представител, на първо място е оспорило надлежната си материална легитимация, предвид че застрахователното събитие било настъпило извън срока на покритие на застрахователния договор. Алтернативно е оспорило предявените претенции по основание и размер.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема за установено от фактическа страна следното: С. анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства установяват безсъмнено, че в началото на м.май 2008 г. /по твърдения на ищеца още на 01.05.2008 г./ въззивникът П. П. е вдигнал висока температура и освен нея е имал симптоми, подобни на грип. Установяват също, че на 15.05.2008 г. той е постъпил за лечение в МБАЛ [фирма]. Според отразеното в двата броя епикризи, изготвени в това лечебно заведение, П. е постъпил с оплаквания от кашлица, бодежи в гърдите при вдишване и фебрилитет до 39 градуса, след проведено амбулаторно лечение с Оспексин без ефект. Били са му направени множество параклинични изследвания, сред които и микробиологично изследване на храчка, дало резултат за нормална гърлена флора /така първата епикриза – от отделението по ревмо-кардиолотия, пулмология и обща терапия/.

Проведени са били и образни изследвания, дали резултат за тежки дегенеративни промени на Тh6 – Тh 12 костни мостове, както и за течност в предната част на големия интерлоб в дясно /на белия дроб/, малък плеврен излив в ляво, както и за бронхопневмония билатералис / в дясно перихилерно и в ляво ретрокардиално/. Установена е КТ находка като при възпалителни изменения двустранно в различни фази – в дясно на обратно развитие, а в ляво – на фиброзирани. Магнитно-резонансната томография на шийно-гръден гръбнак е установила компресираност на интервертебралния диск, както и ангажираност на паравертебралното пространство двустранно, повече в ляво, от нехомогелнна маса, както и плеврална реакция и пулмонална инфиртрация в ляво. При разчитането на изследването е прието, че моделът на засягане на аксиалния скелет е като при спондилодисцит с перевертабрална екстензия на възпалителен процес. Препоръчана е консултация с невролог и неврохирург. Представената медицинска документация от самото лечебно заведение не установява такава консултация с неврохирург да е била направена. Данните от изследванията са дали основание на лекуващите лекари да приемат, че П. е с бронхопневмония, която е била лекувана антибиотично с Максипим, който е четвърто поколение широкоспектърен антибиотик. Обсъдена е била и възможността за БТЕ, поради което болният е бил изпратен в Клиниката по инвазивна кардиология за ангиопулмография и по-нататъшно уточнение.

В тази клиника след допълнителни изследвания е прието, че липсват данни за масивна и субмасивна БТЕ /белодробна тромбемболия/, както и че не може да се изключи рецидивираща БТЕ, като е прието, че пациентът може да бъде изписан за домашно лечение. В окончателната епикриза – тази от 29.05.2008 г., поставената диагноза на П. въз основа на изследванията и лечението в МБАЛ [фирма] е: стенокардия при усилиев БТЕ – микроемболична форма. Състояние след пневмония. Спондиоартроза. Спондилодисцит. Болков синдром. Посочено е, че болният се изписва без оплаквания. В хода на производството пред първоинстанционния съд са били допуснати една двойна и една шесторна медицински експертизи, като последната е дала основно и допълнително заключение. Решаващият състав намира, че следва да кредитира заключенията на шесторната експертиза, която не се е оспорила от страните по делото, изпълнена е от компетентни вещи лица и е обективна, изградена изцяло въз основа на писмените данни за заболяването на ищеца и направения преглед на последния от експертите. Анализът на заключенията и на трите изслушани експертизи сочи, че в МБАЛ”Света А.” П. П. е бил лекуван от двустранна пневмония с плеврална реакция. Според отразеното в експертизите е било проведено адекватно за диагнозата Бронхопневмония лечение с антибиотика Максипим, както и с др.медикаменти. Освен това пациентът правилно е бил насочен към клиниката по кардиология, за да се изключи животозастрашаващо сърдечно-съдово заболяване. Прието е от вещите лица, че провокираният от основното заболяване /остеомиелит Тх5-Тх6/ болков синдром с характер на опасваща, невралгична болка, е преценен като стенокардна болка. Същите са докладвали, че БТЕ е микроемболична форма на животозастрашаващо сърдечно-съдово заболяване и лекарският екип е действал правилно, т.к. необходимостта от изключването му поставя на втори план всички останали диагностични търсения. Пояснили са, че диагностичното заключение от Я. на шийния и гръден отдел от 26.05.2008 г. не съдържа данни за компресия на гръбначния мозък, но отбелязва, че има незначителна интраспинална пропагация / разпростиране към гръбначния канал/. Данните от изследването не са сочили на спешна хирургична намеса, в смисъл на операция. Експертите от шесторната експертиза са пояснили също, че при своевременно подозиране и диагностициране, поне с голяма степен на вероятност, на бактериален възпалителен процес на гръбначния стълб, и започване на адекватно, мощно и продължително лечение /с антибиотици като Линкомицин и Ванкомицин/, агресивното протичане на процеса е възможно да бъде овладяно и деструкцията на прешлените би била значително по-малка. Задължително е било обаче изключване на неоплазмена генеза на процеса и специфичен спондилит, като последният е изключен чрез провеждане на тест на 16.06.2008 г. в болница „Т.”. Докладвали са и че до голяма степен двете заболявания – бронхопневмония и спондилодисцит имат сходни белези – и при двете има висока температура, както и болки в гърдите, кашлица /първото заболяване/ и опасващи болки в гръдния отдел на гръбнака /второто заболяване/. Според тях находката от Я. на шийно-гръден гръбнак от 26.05.2008 г. дава основание, дори задължава да бъде извършена хистологична верификация – или оперативно или пункционна биопсия, която би установила точната диагноза и определила правилно етилогично лечение. Вместо тава болният е бил изписан за домашно лечение. Вещите лица отбелязват, че в медицинската документация няма данни за отпадна неврологична симптоматика при престоя на П. в МБАЛ [фирма], както и че препоръчаната консултация от неврохирург не е записана в историята на заболяването /ИЗ/.

Анализът на приобщените писмени доказателства и на експертизите сочи, че след изписването му от МБАЛ [фирма] П. не е се е явявал на контролен преглед в това лечебно заведение. Според тях обаче категорично заболяването му „Остеомиелит” е диагностицирано именно в това лечебно заведение с матнитно-резонансната томография от 26.05.2008 г., но целенасоченото му лечение е започнало след третата операция в МБАЛ [фирма], при която е изолиран причинителя – стафилококовата бактерия. Започнатото антибиотично лечение за възпалението на белия дроб – антибиотика Максипим се оказало, че влияе и върху причинителя на спондилодисцита – стафилококус ауреус, т.к. е чувствителен към този антибиотик. По делото няма спор, а се установява и от анализа на приобщените писмени доказателства и заключенията на експертизите, че на 18.06.2008 г. П. П. е постъпил в МБАЛ [фирма] /Т. болница/, поради наличие на силни болки в гърба /по данни на болния/, а от две седмици със слабост в краката до невъзможност за ходене. След направен Я. е преценено, че следва да му бъде извършено оперативно лечение. Образното изследване показало, че са налице тежки деформации на телата Тх5 и Тх6 прешлени и с масивно ангажиране от процеса на паравертибралните пространства. Според заключението на шесторната експертиза, към този момент диагнозата на П. вече е изяснена, но не е била изяснена с категоричност причината на заболяването, като основните възможности в диагностичен план били туморен процес или активен възпалителен процес. Затова и правилното и в пълен обем диагностициране на заболяването без оперативна верификация и хистологична и микробиологична диагностика не е възможно. При осъществената на 19.06.2008 г. операция е било извършено само декомпресия на гръбначния мозък и вземане на проба за хистологично изследване. Не е била поставена стабилизация на гръбначния стълб, нито е взета проба за микробиологично изследване.

Според заключенията и на трите изслушани по делото експертизи, тази операция /първа по ред в Т. болница/ е била извършена в спешен порядък при напреднала неврологична симптоматика и данни за компресия на гръбначния мозък и нейна основана цел е била освобождаване на гръбначния мозък от компресията и хистологично верифициране на патологичния процес. Този извод е обоснован предвид на факта, че не винаги е възможно да се докаже преди операцията причината за деструкция на прешлените. Според експертите в такива случаи неврохирургичната практика цели премахване колкото е възможно по-скоро на причината за компресията – туморна, следвъзпалителна, от болестно счупване на кости структури, а не да се докаже предварително причината. Експертите от шесторната експертиза обаче приемат за пропуск неизвършването на микробиологично изследване интраоперативно, т.к. вече има изказано съмнение за възпалителен процес – спорнилодисцит. От взетият при операцията материал е било извършено само имунохистохимично изследване на тъканните материали /25.07.2008 г./, което е потвърдило морфологичните данни за възпалителен процес – остеомиелит с огнищни некрози, кръвоизливи и зони на абсцедиране, съпроводени с репаративни процеси. Последното дава основание на експертите за заключат еднозначно, че това е вече категорично поставена диагноза, която е определена само 30 дни след първата операция, а не една година след това, както поддържа ищецът. Еднозначен е и изводът им, че при тази операция е била необходима стабилизация на увредения сегмент на гръбначния стълб, освен при отказ на пациента или др. причини /напр. финансова невъзможност/, като по делото няма данни за наличие на такива. Освен това са категорични, че поставянето на стабилизиращ корсет е било абсолютно необходимо в следоперативния период, особено при започване на рехабилитация и вертикализиране /изправяне/ на пациента.

По делото е установено безсъмнено /така първата епикриза от Т. болница/, че в ранния следоперативен период след първата операция при П. е настъпило клинично подобрение и той започнал лечебна физкултура /Л./, като се стигнало до самостоятелно движение. На 10-12 ден след операцията болният почувствал опасваща болка на ниво мамили дистално, с невъзможност за движения на долни крайници, което наложило провеждане на КТ /компютъртомографско изследване/. То установило силно деструирано прешленно тяло на нито Тх5, а нивата Тх5 и Тх6 се представят с нарушена структура. Нарушена била нормалната форма и структура на вертебралния канал, а в околните меки тъкани около прешленното тяло, в областта на параспиналната мастна тъкан на това ниво и в областта на вертебралния канал се намирали множество костни фрагменти. Така се взело решение за повторно оперативно лечение с цел декомпресия на миелона. По отношение на спорния по делото въпрос дали Л. след първата проведена операция е била провеждана със или без стабилизиращ корсет, решаващият състав, след съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства в тази насока /писмени и гласни/ приема за установен фактът, че Л. е била провеждана без стабилизиращ корсет. По отношение на гласните показания, събрани в тази насока /показанията на свидетелите А. и К./ решаващият състав счита, че същите следва да се преценяват в светлината на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, предвид пряката им заинтересованост от изхода на делото /те са лекарите от екипа, извършил няколкото поредни операции на П. в Т. болница/, поради което и не следва да се кредитират. На самостоятелно основание техните показания в насока, че Л. е била извършвана със стабилизиращ корсет, по никакъв начин не се подкрепят от установеното от писмените доказателства, ангажирани именно от страна на Т. болница – приложените ИЗ и рапортна тетрадка, като в първия документ липсва отбелязване рехибилитацията и Л. да са правени с поставен стабилизиращ корсет от страна на П., а във втория няма дата на отбелязването, че Л. е извършвана с корсет. Това отбелязване обаче е придружено и от друго – за поставен дрен, което навежда на извод, че се отнася до по-късен етап от лечението на П. /дрен е поставен след третата операция на 22.07.2008 г/. Въззивната инстанция не обсъжда по същество представената гаранционна карта /л.540 от първоинстанционното дело/, доколкото същата не установява релевантните за предмета на спора факти от кого и за кого е закупен посочения в нея колан. На 04.07.2008 г. в Т. болница е била извършена втора операция по отношение на П., при която е търсен декомпесивен ефект. Било е взето изследване за хистологичен резултат, според който лекуващите лекари стигнали до извод, че се касае за резорбтивно-репаративен процес, асоцииран с кафяв тумор, т.нар. остеосластом. При тази операция отново не е бил взет материал за микробиологично изследване, което според експертите от шесторната епикриза е задължително, като не е извършена и вътрешна стабилизация, която, пак според експертите, е била задължителна при манифестираната нестабилност на гръбначния стълб /приплъзване на прешлен, констатирано още на КТ преди втората операция/, освен при категорични данни за бактериален възпалителен процес. На 14-я следоперативен ден при извършване на превръзка в областта на оперираната рана се забелязало натичане на гноевидна секреция, която находка довела до ревизия оперативната рана. Така на 22.07.2008 г. П. отново е бил опериран, под обща анестезия, като му е поставен промивен дрен. Едва при тази операция е взет материал за микробиологично изследване, което е дало резултат за наличие на стафилококус ауреус. Започнала е антибиотична терапия.

Според заключението на шесторната експертиза, проведеното антибиотично лечение по отношение на П. в Т. болница /според данните от епикризите и ИЗ/ е било с Цефтриаксон – от 18.06. до 26.06.2008 г. /след първата операция/ и Амикацин от 04.07. до 14.07.2008 г. /след втората операция/. Включено е било и Авелокс и Микомакс след фибробронхоскопия. Тази антибиотична терапия не е била насочена към специфично установения по-късно микроорганизъм, но същият е чувствителен към прилаганите антибиотици /според приложената по-късно антибиограма/. Тази терапия е била адекватна, но недостатъчна по продължителност. След третата поредна операция и вторично зарастване на оперативната рана последният е бил изписан от Т. болница, според епикризата му – клинично подобрен, но с персистираща долна парапареза. Дадени са му указания за режим и Л. в домашни условия. На 01.10.2008 г. П. постъпил отново в същото лечебно заведение, за ново оперативно лечение – стабилизация. В епикризата при приемането му е отбелязано, че има долна тежка парапареза. На 06.10.2008 г. същият е опериран и му е поставена стабилизация с технология Одалис. Според заключението на шесторната експертиза, така извършената стабилизация не е описана правилно в издадената на П. епикриза от Т. болница, по повод престоя му за извършване на тази планова операция. Експертите сочат, че независимо от посоченото в епикризата, при тази интервения спондилолистезата е незначително преодоляна. На контролните следоперативни снимки от 08.10.2008 г., неописани в епикризата, се установило, че долните два винта са пласирани /въведени/ в тялото на Тх8 /VІІІ гръден прешлен/, а не в тялото на Тх7, както е описано в епикризата. Горните два винта са в тялото на Тх4 /ІV гръден прешлен/. Според документацията от Т. болница след тази четвърта по ред операция П. е постъпил в Отделението по физикална терапия и рехабилитация на това лечебно заведение /на 27.10.2008 г./ и е изписан на 06.11.2008 г. Там му е проведена рехабилитационна програма със стабилизиращ корсет. На 25.05.2009 г. П. П. постъпва за трети път в Отделението по неврохирургия на Т. болница, поради установена фисула в горния полюс на раната и минимална секреция. Тя е оперирана, като пациентът е изписан на 30.05.2009 г. При тази операция не е взет секрет за микробиологично изследване. Такова е направено по-късно – на 07.07.2009 г. и приложените резултати от Д. Т., по повод изследване на раневи секрет от П. М. П., установяват наличие на стафилококус ауреус. Експерите от шесторната експертиза сочат, че тези данни навеждат на извод, че повече от година бактериалната инфекция не е била излекувана. На 24.06.2010 г. ищецът е претърпял нова операция, този път в МБАЛСМ”Пирогов” за отстраняване на поставената му в Т. болница стабилизация, поради инфекция. С експертно решение № 1301/30.06.2009 г. на ТЕЛК Общи заболявания, І МБАЛ, ІІІ състав, същият е освидетелстван със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, за три години. С друго експертно решение - № 1192/21.06.2012 г. П. е преосвидетелстван, като оценката на работоспособността му – също 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, е продължено със срок до 01.06.2015 г. Шесторната експертиза дава заключение, че микробният причинител на заболяването на П. – стафилококус ауреус /т.нар. златист стафилокок/, е изолиран едва след третата операция. Проведеното антибиотично лечение в двете лечебни заведения преди изолирането му се явявало правилно спрямо причинителя, но то не е било достатъчно продължително и в непрекъснат срок. Окончателно излекуване на инфекцията не е било постигнато поне до м.октомври 2010 г.

В резултат именно на ненавременното откриване и лекуване на микроба на П. е причинена продължаваща деструкция на прешленовите тела, нарушена анатомична форма на гръбначния стълб, увреждане на гръбначния мозък от механично притискане, интоксикационни и хопоксични промени, с краен резултат – тежко инвалидизиране. Според експертите заболяването на ищеца – бактериален спондилит /остеомиелит на гръбначния стълб/ е тежко и високорисково заболяване, изискващо квалифицирано болнично лечение и диагностично уточняване, дори в спешено порядък, поради което и при категорични клинични данни за процес на ниво V- VІ гръдни прешлени, най-вероятно с възпалителен характер, е било неправилно болният да се изписва за домашно лечение и да му се назначава лечение с Линкомицин. Остеолиемитът е гнойно възпаление на костите, в частност на прешлените на гръбначния стълб, като може да се причини от разсейка на гноеродни бактерии по кръвен или лимфен път и лечението му трябва да започне с мощен антибиотик. Ако антибиотичното лечение се окаже неефективно или се забави, се оформят деструкции и абцеси и се налага незабавно оперативно лечение. Поради незапочване на адекватно и навременно лечение в МБАЛ”Св.А.” при постъпването си за първи път в Т. болница П. е бил именно в такова състояние. В лечебното заведение обаче мисленето е било насочено към туморен процес, какъвто е изключен по-късно, вкл. след проведени външни консултации /констултации от доц.К. от МБАЛСМ”Пирогов”/. При първата операция не е взет материал за микробиологично изследване, не е извършена оперативна стабилизация /не са прецезирани показания за това/ на увредения сегмент от гръбначиня стълб, не са взети мерки за външното му укрепване със стабилизиращ корсет, не е проведено пълноценно антибиотично лечение. Тези факти и закономерното развитие на болестотворния процес, са довели до допълнително разрушаване на засегнатите от процеса прешленни тела, нарушаване на нормалната структура на гръбначния канал, увеличение на компресията върху гръбначния мозък, утежняване на неврологичната симптоматика. Това е наложило втората операция – разширяване обема на задната декомпресия чрез ламинектомия на Тх4 и Тх6 прешлени и допълнителна предна декомпресия чрез премахване на няколко костни фрагмента. Въпреки вече наличните хистологични изследвания, изключващи туморна генеза, отново не е взет материал за микробиологично изследване, което направено едва при третата поредна операция, при която е отстранено обилно количество гной.

Според експертите от шесторната експертиза, приложената в случая инструментация от лекуващия екип не може да се приеме за оптимална и осигуряваща добро алиниране и надеждна стабилност на увредения гръбначен сегмент. Извършената стабилизация при третата операция не е достатъчно надеждна в случая – би трябвало да се захваната двата горни и двата долни прешлена спрямо увредения гръбначен сегмент. Вещите лица считат също, че поради вида и характера на заболяването на ищеца, в случая премахването на компресията е било по-правилно да се осъществи посредством задно-страничен хирургичен достъп, а не чрез декомпресивна ламинектомия, независимо, че последната е приемлива е и е постигнала желания резултат. Те отчитат като пропуски в лечебния процес, довели до забавяне на видовата диагноза и настъпване в ранния следоперативен период на усложнения – задна спондилолистеза на ниво Тх5-Тх6 с нарушаване на нормалната форма и структура на гръбначния канал и утежняване на неврологичната симптоматика, посочените вече невземане на материал за микробиологично изследване, неосъществяването на надеждна вътрешна стабилизация, а при категоричната гръбна нестабилност, неподсигурена от вътрешна или външна стабилизация – вертикализирането в ранния следоперативен период, което е противопоказно. Постигнатия резултат като цяло е незадоволителен – тежка прешленова деструкция и деформация на гръбначния канал с дефинитивно увреждане на гръбначния мозък и нервни коренчета. Прогнозите за възстановяване са песимистични. Експертите са категорични също, че факторът време е бил от изключително значение за овладяване и адекватно лечение на заболяването на ищеца. Лечението му не е започнало да се провежда по най-правилния начин, като отпадната неврологична симптоматика се е изявила 15 дни преди постъпването на Т. болнца – т.е. била е пропусната възможността за своевременно прилагане на адекватно антибиотично лечение в острия период на развитие на заболяването, което би могло да доведе до коренно различно протичане. Отбелязали са обаче, че едно такова заболяване би могло да има и по-тежки последици, като не е изключен и фатален изход при развитие на септично състояние. Доколкото в хода на производството не се ангажираха доказателства за наличието на валидно трудово правоотношение между лекарите, провеждащи лечението на П. в двете въззивни болници, решаващият състав намира горният факт за установен с оглед на обстоятелството, че този факт не се е оспорил от ответниците в производството. На самостоятелно основание всички документи, касаещи провежданите на въззивника П. изследвания, медицински интервенции и лечение, изхождат именно от страна на въззивните болници, като са подписани от практикуващи в тях лекари. Пред първоинстанционния съд са били събрани и гласни доказателства. Въззивната инстанция намира, че не следва да обсъжда по същество показанията на свидетелите С. и Н., т.к. не установяват релевантни за предмета на спора факти, а тези на свидетелите А. и К., преценени, както вече се посочи, в светлината на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, следва да се кредитират единствено в частта им, в която се подкрепят от установеното от приобщените писмени доказателства, касаещи хода на заболяването и провежданото лечение на ищеца. В показанията си свидетелката А., бивша съпруга на П. П. е заявила, че след изписването му от болница „Света А.” тя и съпругът й не са имали точно обяснение какво да правят, защото не са имали реална представа какво се случва, какво трябва да се направи и какви мерки да се вземат. Тя е заявила, че в продължение на една година в дома им е идвал рехабилитатор, всеки ден – от края на 2008 г. до късно през 2009 г., след това идвала и медицинска сестра, и те за всичко плащали. Здравословното състояние на П. влияело върху неговото и на семейството му емоционално състояние. Решаващият състав приема, че също следва да прецени показанията на свидетелката А. съобразно нормата на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, поради близките й отношения й с ищеца, и ги кредитира в частта им, в която се подкрепят от установеното от останалите приобщени по делото доказателства /писмени и СМЕ/.

Намира също, че не следва да кредитира допуснатата и изслушана в хода на въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, т.к. същата се базира на факти, установени от документи, които не са приобщени като доказателства по делото /справки от НОИ, трудов договор, експертно решение от 21.06.2012 г. - според вещото лице, представени му от ищеца/, а от друга страна, са неконкретни и не установяват релевантни за предмета на спора обстоятелства /данните за стойността на рехабилитационните процедури не ес съобразени с вида и характера на здравословното състояние и нужди на П./. При гореустановеното от фактическа страна, решаващият състав приема от правна страна следното: Нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД установява, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Уредената от цитираната норма отговорност е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД при и по повод извършването на последната. Фактическият състав на деликтната отговорност изисква установяването в кумулативно наличие на: 1/ деяние/действие или бездействие/; 2/ което да е противоправно; 3/ да е извършено виновно; 4/ да причинява вреда другиму и 5/ наличие на причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. При приетото за установено по-горе от фактическа страна се налага изводът, че в конкретния казус действието/бездействието, извършителят, причинената вреда и причинната връзка са безспорно установени. С. анализ на приобщените по делото доказателства според решаващият състав водят на еднозначен извод, че поради неточно изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, каквото несъмнено е изпълнението на длъжността лекар, в частност - хирург, при и по повод изпълнение на възложената им работа, лекарите, провеждащи лечението на П. П. в двете въззивни болници, са му причинили телесно увреждане, изразяващо се в необратимо увреждане на гръбначния стълб, довело напрактика до трайното му и тежко инвалидизиране, със 100% чужда помощ. Според решаващият състав доказателствата установяват безсъмнено, че описаното увреждане е причинено на ищеца от бездействията и действията на лекарските екипи и на двете въззивни болници, поради което следва да бъде ангажирана солидарната им отговорност, по арг. от чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД. Този извод се налага предвид безсъмнено установения факт, че още при престоя му в МБАЛ [фирма], в резултат на направените образни изследвания, на П. е била поставена диагнозата „Спондилодисцит”. Тя е била описана като придружаващо заболяване и в изготвените от това лечебно заведение епикризи за лечението на П.. Именно поради характера на посоченото заболяване, тежко и високо рисково, и категоричните данни от извършеното образно изследване за наличието му при П., е било задължително извършването на допълнителни изследвания – хистологично потвърждение, или оперативно или пункционна биопсия, които да установят точната диагноза и определят правилното етимологично лечение. Вместо това, вкл. без да бъде извършена задължителна консултация с неврохирург, П. е бил изписан на 29.05.2008 г. от болница „Света А.”, като му е било назначено неадекватно за заболяването му домашно лечение. Гореизброените действия, респ. – бездействия на лекарите в посочената болница, са довели до влошаване на здравословното състояние на П. до степен, че при постъпването му в Т. болница на 18.06.2008 г., - т.е. около двадесет дни след изписването му от „Света А.”, той вече е бил в състояние, нуждаещо се от спешно оперативно лечение – с невъзможност да ходи и силни болки в гърба. Ненавременните и неадекватни действия /бездействия/ на лекуващите лекари от МБАЛ”Света А.” чрез своевременно точно диагностициране на заболяването на ищеца, както и започването на адекватно /мощно и продължително/ антибиотично лечение, е препятствало възможността развитието на възпалителния процес да бъде спряно и деструкцията на прешлените да бъде по-малка. Посочените пропуски и грешки в провеждания лечебен процес по отношение на П., според решаващия състав, съставляват противоправни действия и бездействия от страна на лекуващите лекари в МБАЛ”Св.А.”, които са в пряка и причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат – тежкото му и трайно инвалидизиране.

Безспорно установени такива действия са и тези на лекуващите го лекари от МБАЛ [фирма], изразяващи се в несвоевременно вземане на материал за провеждане на микробиологично изследване, което е било задължително при наличие на съмнение за възпалителен процес – спондилодисцит; непоставянето своевременно оперативно на вътрешна стабилизация на увредения сегмент от гръбначния стълб още при първата операция, при липса към този момент на данни за възпалителен процес; при липса на оперативна стабилизация – вземане на мерки за външно укрепване на гръбначния стълб със стабилизиращ корсет преди началото на рехабилитацията; непровеждането на адекватна антибиотична терапия, както в ранния следоперативен период, така и след категоричното установяване на причината за възпалението при ищеца – бактерията стафилококус ауреус – т.нар. „златист стафилокок”; неправилното поставяне на стабилизацията на гръбначния стълб с технологията „Одалис” при четвъртата по ред операция /вкл. неправилното й описване в епикризите – извършена на едно ниво, а е посочено друго/; използването на оперативни методи, които не са били най-доброто решение за конкретния случай – декомпресивна ламинектомия, вместо задно-страничен хирургичен достъп. Изброените действия, респ. – бездействия на лекарския екип, провеждащ лечението на П. П. в Т. болница, са в пряка и причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат за него – тежкото му и трайно инвалидизиране. Доколкото при деликта вината се предполага до доказване на противното, то тежестта за опровергаване на посочената презумпция е за ответниците в производството.

Ангажираните доказателства от страна на двете въззивни болници, според решаващия състав, не оборват тази презумпция, а тези, ангажирани от страна на ищеца в производството, категорично я установяват. От гореизложеното следва, че в настоящия казус безсъмнено се установи наличието на елементите на сложния юридически факт на непозволено увреждане – деяния /действия и бездействия/, настъпила вреда за пострадалия от деликта и причинната връзка деяние-вреда, вкл. наличието на вина от страна на лекуващите П. П. лекарски екипи от двете въззивни болници. Установи се и че действията и бездействията от страна на тези екипи са били извършени при и повод изпълнение на възложената им работа /по този факт страните не спорят/. Ето защо решаващият състав приема, че са налице всички кумулативни елементи и от сложния фактически състав на нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, който факт дава основание за ангажиране на безвиновната отговорност на двете въззивни болници. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е такава за лични действия, а има гаранционно-обезпечителен характер и е отговорност на възложителя на работа на друго лице. Възложител може да бъде и юридическо лице, както в случая, и в тази хипотеза неговата отговорност произтича от вината на натовареното с изпълнението на работата лице. Въззивната инстанция намира за несъстоятелно наведеното възражение във въззивната жалба на МБАЛ [фирма], че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от нейна страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид факта, че не се е явил на двата контролни прегледа след изписването му, вкл. как и къде се е лекувал до постъпването му в Т. болница. Следва да се посочи категорично, че възражение на съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД не е изрично формулирано в отговора по исковата молба от страна на МБАЛ [фирма], поради което и не е разглеждано в хода на производството. За пълнота и с оглед наведеното оплакване решаващият състав счита за необходимо да посочи, че съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства не установява наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Като действия/бездействия в такава насока не може да се вменяват неявяването на контролен преглед в лекуващото го лечебно заведение в рамките на месец след изписването му, доколкото при проведеното в същата болница лечението на П. заболяването на пострадалия, след като е било диагностицирано, не е било лекувано, в резултат на което състоянието му се е влошило и той е потърсил своевременно – в рамките на по-малко от месец, лекарска помощ в друго лечебно заведение. Отделен е фактът, че в случая факторът време е бил изключително важен, но той е трябвало да бъде преценен адекватно именно от лекуващите въззивника П. лекари, доколкото именно те, е не той, разполагат със специални познания относно вида и характера на заболяванията му, вкл. тези, преценени като съпътстващи. Самият пациент е потърсил отново лекарска помощ когато е осъзнал, че състоянието му драстично се влошава, независимо от проведеното му лечение в МБАЛ”Св.А.” и предписаното от специалистите в същата болница домашно лечение, което, установи се от кредитираното заключение на шесторната експертиза, е било неадекватно за състоянието на пациента. Ето защо въззивната инстанция намира, че и двете въззивни болници, допринесли независимо една от друга до настъпването на вредоносен резултат за пострадания, следва да го обезщетят солидарно за вредите, които действително е претърпял. При определяне на конкретния размер на причинените неимуществените вреди на П. П., решаващият състав съобрази критериите за справедливост, установени от чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и наложеното разбиране от трайната съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, като при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят тези вреди /така ППВС № 4/68 г./.

Именно те трябва да намерят отражение в мотивите към решенията на съдилищата, като се посочат самите обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Съобразявайки горното и установеното от фактическа страна в настоящия казус, въззивната инстанция взе предвид на първо място необратимия характер на настъпилите за П. вреди в резултат на действията /бездействията на лекарките екипи на двете въззивни болници – той е трайно е тежко инвалидизиран, със 100% чужда помощ. Решаващият състав съобрази и продължителността на периода от време, от откриване на заболяването и отпочване на лечението му до настоящия момент, през който период П. е търпял непрекъснати болки и страдания, които не се облекчени и към момента. Взе предвид и фактът, че е бил подложен на общо шест оперативни интервенции – четири от които в Т. болница, които не са подобрили здравословното му състояние, а операциите след първата такава са се наложили поради допуснатите при извършването й лекарски грешки. Съобрази също възрастта на пострадалия, който към момента на диагностициране на заболяването е бил на 57 г., както и фактът, че в резултат на трайната си и тежка инвалидизация същият не е в състояние не само да изпълнява пълноценно своите родителски задължения и да полага труд, но и да се обслужва сам в ежедневието. Взе предвид и прогнозите за възстановяване на П., които, според шесторната експертиза, са мрачни и песимистични. При гореизложеното въззивната инстанция в решаващия състав счете, че установения от чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД принцип на справедливостта ще бъде зачетен, като в конкретния казус се определи размер на обезщетението за причинените на П. П. неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. При преценка адекватността на последния настоящата инстанция съобрази и обществено-икономическите условия в страната към релевантния момент /датата на причиняване на деликта/, която приема, че е 26.05.008 г. – датата на установяване на заболяването на П., довело до инвалидизирането му, поради неоказването на навременната и адекватна лекарска помощ. Определеното обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на деликта – както се посочи – 26.05.2008 г. до окончателното изплащане. По изложените съображения и поради частично съвпадение на изводите на настоящата инстанция и тези на първоинстанционния съд, в частта им, касаещи предявената претенция за заплащане на неимуществени вреди, първоинстанционното решение следва да се отмени частично, като се уважи до посочения по-горе размер от 120 000 лв. и се отхвърли в останалата му част, като неоснователен. По иска за имуществени вреди. На първо място следва да се посочи, че исковата си молба и в хода на процеса ищецът не е конкретизирал каква част от имуществените вреди претендира като пропуснати ползи /загубени трудови доходи – така исковата молба/ и каква – като разноски за лечение и рехабилитация. Освен това независимо от твърденията му, в хода на производството и пред двете инстанции не са ангажирани никакви писмени доказателства от негова страна, т.к. е негова доказателствената тежест да установи при условието на пълно и главно доказване този факт, за заплащане на разноски за провежданото му лечение – консумативи, такси и заплащане на рехабилитационни процедури. Единственото ангажирано писмено доказателство в горната насока е гаранционна карта /л.540 от първоинстанционното дело/, от която не може да се установи кой и за кого е закупил посочения колан. Фактури, разходни ордери и касови бонове за заплащане на други разноски за лечение, не се ангажираха. Въззивната инстания прие, както вече се посочи, че не може да кредитира и изслушаната в хода на въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, доколкото изводите на същата не почиват на конкретно установени за настоящия казус факти относно цените на рехабилитационни процедури, касаещи аналогично на П. състояние, а и не установяват реалното им заплащане.

Вън от горното в първата й част изводите на експертизата се основават на факти, установени от документи, които не са били представени, нито приети като писмени доказателства по делото. По изложените съображения решаващият състав намира, че в отхвърлителната му част, касаеща претенцията за присъждане на причинени имуществени вреди, решението на първоинстанционния съд, като правилно, следва са се потвърди. Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта му, касаеща присъдените на страните разноски, като в полза на ищеца се присъдят 2 546 лв. за адвокатсто възнаграждение, съобразон уважената част от претенциите, а в останалата част до присъдените 6 363,64 лв. решението се отмени.

В полза на МБАЛ [фирма] ще следва да се присъдят общо 5 440 лв., съобразно отхвърлената част на предявените претенции и представения списък с разноски. Първоинстанционното решение ще следва да се отмени и в частта му, с която двамата ответници са осъдени да заплатят по сметка на СГС като ДТ по производството сумата над 4 800 лв. Съобразно изходът на спора пред въззивната инстанция в полза на въззивниците следва да се присъдят сторените от тях пред въззивната инстанция разноски, който за МБАЛ”Св.А.” са в размер на 1 800 лв. /при претендирани 3 000 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба/ а в полза на Т. болница, претендираща юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА – в размер на 5 930 лв., на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 3578/21.05.2014 г., постановено по гр.д. № 14058/2011 г. по описа на СГС, ГО, 21-и състав, в частта му , с която МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [улица], представлявана от изп.директор Д. В. Д. и МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от изп.директор Я. Н. Д. са осъдени да заплатят солидарно на П. М. П. – ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от неправилно лечение за периода м.май 2008 г. – м.юни 2010 г., над сумата от 120 000 /хиляда и двеста лева/ до сумата от 300 000 /триста хиляди/ лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2008 г. до окончателното й заплащане, и сумата над 2 546 лева до сумата от 6 363,64 лева разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите, както и в частта, с която МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [улица], представлявана от изп.директор Д. В. Д. и МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от изп.директор Я. Н. Д. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на СГС като държавна такса по производството сумата над 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева до сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева и вместо него

ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД от П. М. П. – ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] против МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [улица], представлявана от изп.директор Д. В. Д. и МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от изп.директор Я. Н. Д., солидарно, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от неправилно лечение за периода м.май 2008 г. – м.ни 2010 г., над сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева до сумата от 300 000 /триста хиляди/лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 26.05.2008 г. до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 2 545 лева до сумата от 6 363,64 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3578/21.05.2014 г., постановено по гр.д. № 14058/2011 г. по описа на СГС, ГО, 21-и състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА П. М. П. – ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [улица], представлявана от изп.директор Д. В. Д. сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева разноски по делото пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА П. М. П. – ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от изп.директор Я. Н. Д. допълнително сумата от 4 635 лева разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от претенциите, както и сумата от 5 930 лева разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на МБАЛ [фирма] – [фирма].

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на основания по чл.280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, дванадесети състав, в публично заседание на втори април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЬОНА ЗАПРЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : В. Б. Г. Н. при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Б. гр. дело № 4105 по описа за 2014 година,