Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 82
  • Година нa делото: 2017
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: ЗЛЗ
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: М.Т.М. (законен наследник на Е.Р. М.) срещу „МБАЛ-Шумен“ АД и „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД (трето лице помагач на ответника и ответник по обратен иск)
  • Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди от смърт на пациентка, настъпила вследствие на твърдения за техническа грешка при операция и проблеми в следоперативната реанимация.
  • Ключови моменти:
    • Пациентката (с анамнеза за тромбоза и на антикоагулантна терапия) е приета със силни коремни болки, диагностицирана е с илеус и е оперирана по спешност за мезентериална тромбоза.
    • След операцията е назначена антикоагулантна терапия с "Фраксипарин".
    • Въпреки трикратно назначени коагулограми на 05.02.2011 г., показващи, че кръвта не се съсирва, през целия ден на 06.02.2011 г. не е провеждана коригираща кръвосъсирването терапия.
    • Настъпва рязък спад на хемоглобина (от 118 г/л до 35,8 г/л), състоянието на пациентката рязко се влошава и тя екзитира.
    • Аутопсията установява постоперативна хеморагия в коремната кухина и остра анемия на вътрешните органи.
    • Болницата (ответник) твърди, че ищецът не е установил конкретно физическо лице-служител и негови конкретни действия или бездействия в пряка причинно-следствена връзка със смъртта.
    • Според болницата, Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) не е установила такава пряка причинно-следствена връзка.
    • Няма информация за показания на свидетели.
  • Решение: Окръжен съд Шумен ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен (отменяйки решението на първоинстанционния съд, който е осъдил болницата да плати обезщетение).

РЕШЕНИЕ № 82 ГД № 67/2017 ОС Шумен Гражданско дело № 67/2017 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Производство по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

С решение №633/15.09.2016г. по гр.д.№2883/2015 г., допълнено с решение №842/23.11.2016г., ШРС е осъдил „МБАЛ-Шумен“ АД-гр.Ш. да заплати на М.Т.М., законен наследник на Е.Р. М., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка и, в размер на 25 000лв., на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдил ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-гр.С./трето лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск/ за заплати на „МБАЛ-Ш.” АД-гр.Ш. по обратния иск, застрахователно обезщетение за допуснат по небрежност застрахователен риск при професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, в размер на 10 000лв., на основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./ вр. чл. 189 ЗЗдравето. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответника „МБАЛ-Шумен” АД-гр.Ш. в частта, с която заявената срещу му претенция е уважена, ведно със законните последици. Жалбоподателят намира същото за постановено при неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. За да носела болницата като юридическо лице отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, ищецът следвало да установи конкретното физическо лице-неин служител или служители, които с конкретни противоправни действия са причинили вредоносния резултат - смъртта на пациентката М., а това не било установено. Съдът се произнесъл извън рамките на сезирането, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се сочели действия само от лекуващия екип, довели до смъртта. В заключението на назначената по делото СМЕ, липсвали констатации служител от болницата, с действията или бездействията си, в пряка причинно-следствена връзка, да е причинил смъртта на М.. Не можело да се вмени във вина на болницата, че разполагала само с витамин К, а не и с други медикаменти. От представения медицински одит от изпълнителна агенция „Медицински одит” при МЗ, не можели да се направят категорични изводи и да се установи пряка причинно-следствена връзка между действие на конкретно лице от персонала и смъртта на пациентката. Неправилно съдът бил уважил предявения частичен иск в пълен размер, тъй като последният се явявал прекомерен и несправедлив. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила. Третото лице помагач взема становище по основателността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно удостоверение за наследници №3328/15.09.2014г., ищцата М.Т.М. е наследник по закон, дъщеря на Е.Р. М., поч. на 06.02.2011г.. Видно от от отразеното в журнала за постъпване, последната в 02.15ч. на 05.02.2011г. е постъпила в Спешно отделение на МБАЛ-Ш.“ АД-гр.Ш.. Консултирана е с д-р М., д-р Й. и д-р Н., като са и назначени изследвания: ЕКГ, кръвна картина, рентген и амилаза. Съгласно фиш за консултативен преглед амбулаторен № 2295 М. е била със силни болки в корема и повръщане. Били й назначени изследвания: консулт с хирург, ПКК, амилаза и ехо на коремни органи, както и прием на NaCl-1 банка, Degan 1 ампула, No spa 1 ампула, Papavérin 1 ампула. В 8.00 ч. и е направена ехография на коремни органи, при която не са установени отклонения. В 9 ч. 42 мин. е направена рентгенография - с рентгенови данни за илеус. В история на заболяването /л.287/ е отразена консултация с интернист - д-р Н., според която болната е с анамнеза за операция по повод на тромбоза на десен долен крайник през м. 11.2010 г. и провеждано лечение със „синтром” и „аспирин”. Назначена е КЗП, коагулограма и ИПР, като е отбелязано повишен оперативен риск. В 10.00ч. след консулт с хирург-д-р Й., са отразени данни за „илеус” и същата е насочена за оперативно лечение по спешност. В журнала за постъпване е отразено, че същата е постъпила в І хирургическа отделение на болницата в 11.20ч..

Съгласно история на заболяването/л.266/, М. е оперирана на 05.02.2011г. в 11.55ч. от д-р У.. Видно от лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на Е. М.“ /л.310/ по данни на пациентката, последната е приемала 4 вида лекарствени средства, сред които и „синтром”. Според оперативен протокол № 23/05.02.2011 г. /л.308/ операцията е започнала в 12 ч. при предоперативна диагноза „Илеус”. Интраоперативно е установено, че се касае за мезентериална тромбоза на тънки черва на 30 см. от лигаментум Трайче на протежение 70 см.. Тънките черва са били с некротичен цвят,,без пулсации на мезентериални съдове. Направена е резекция на тънки черва с LAT-LAT анастомоза. Съгласно Реанимационен лист № 1/05.02.2011г. /л.350/ пациентката е приета в ОАИЛ в 14.20ч. на 05.02.2011г., без болков синдром, със стабилни показатели и без данни за следоперативни усложнения. При постъпването й/ лекарствен лист № 032323/05-06.02.2016г. , поз. 5-л.321/ е изписано лечение с „Фраксипарин по 0.4“.

На 06.02.2011 г. през деня пациентката е била спокойна, без оплаквания, със сухи превръзки. Според реанимационен лист № 2/06.02.2011г. /л.351 / през целия ден не е провеждана коригираща кръвосъсирването терапия, въпреки че на 05.02.2011г. трикратно е назначена коагулограма, като и трите резултата са - кръвта не се съсирва. Стойностите на хемоглобина са били с тенденция към понижение от 118 г/л. на 05.02.2011г.; 78 г/л на 06.02.2011г. и в 20 ч. на 6.02.2011г. са 35,8 г/л. В 17.40 ч. на 06.02.2011 г. е настъпила синусова тахикардия. Към терапията е добавен антиаритмик - кордарон. В 19.30 ч. състоянието на М. рязко се влошава със загуба на съзнание, повърхностно дишане с апноични паузи, екстремна брадикардия. В 19.30ч е включен Вит. К - 2 амп., и е назначена нова коагулограма. Назначената следоперативно терапията с „Фраксипарин“ е отменена. В 21.30 ч. пациентката екзитира.

Съгласно аутопсионен протокол № 14/07.02.2011 г. /л.271/ патологоанатомичната диагноза е: „Мезентериална тромбоза- състояние след операция - частична резекция на тънко черво и латеро-латерална анастомоза, дренаж. Състояние след операция на долен ляв крайник за тромбоза на венозната система. Аптикоагулантна терапия. Постоперативна хеморатия в коремната кухина с наличие на кръв, кръвопропиване на коремната стена и мезентериума, кръвни коагулуми, наличие на хематинни материи в стомаха и сегментно по хода на тънкото и дебелото черво. Остра анемия на вътрешните органи. ОССН, белодробен оток, перицелуларен и периваскуларен мозъчен оток. Дегенерация на бъбречния тубуларен епител в кората. Хипертонична болест. Хипертонично сърце. Прояви на ХЛСН. Атеросклероза на аортата – тежка с усложнени, разязвени ронливи атеросклеротични плаки, сегменто в гръдната и най-вече в коремната аорта, Нефросклероза, Емфизем и начални прояви на ХОББ. Видно от отразеното в епикриза/л.272/ и аутопсионен протокол №14/07.02.2011г./л.271/, преди постъпване по спешност в „МБАЛ-Ш.” на 05.02.2011г., Е. М. била оперирана за тромбоза на десен долен крайник през м.11.2010г. и е била на антикоагулатна терапия. Съгласно изготвената в болничното заведение епикриза, окончателната диагноза на М. е „Остри съдови болести на червата. Мезентериална тромбоза на тънки черва. Друго частична резекция на тънко черво. Ендотоксичен шок. Стомашно-чревен кръвоизлив неуточнен.”, придружаващи заболявания: „Хипертонично сърце със ЗСН, състояние след тромбоза на десен долен крайник.”

Видно от писмо № МО 05-53-11/01.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при МЗ, по повод писмо-оплакване на Т.М., съпруг на М., е извършена проверка в „МБАЛ – Ш.“ АД-гр.Ш., като са установени следните нарушения: През нощта на постъпването, на пациентката Е. М. не била предоставена своевременна и достатъчна медицинска помощ. Не била проведена консултация с хирург, не бил извикан дежурният на разположение рентгенолог, не били направени ЕКГ и ехография на коремни органи, дежурният екип не бил спазил разписания и утвърден от ИД на МБАЛ „Ш.” алгоритъм за поведение при коремна болка, според който при остър хирургичен корем, предизвикан от илеус или панкреатит, каквито са работните диагнози при приемането следва да се извърши: консулт с хирург, спешни диагностични изследвания на кръв /ПКК, кр. захар, урея, креатинин, амилаза електролити/ и урина, ехография на корем, ЕКГ. Съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на СО при МБАЛ „Ш.“ / т. 7/, в спешно отделение за минимално време /средно два часа/ трябвало да се извършат необходимият минимум изследвания, консултации и диагностични процедури с оглед на хоспитализация на болните с мотивирана приемна диагноза. Нощният дежурен екип изчакал до сутринта и не е провел своевременно необходимите консултации и изследвания, с което била нарушена т. 1.3.2.9.2 на Наредба № 45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“; В ОАИЛ при МБАЛ „Ш.” на 06.02.2011г. дежурният екип не предприел необходимите мерки за корекция на кръвосъсирването /преливане на прясно замразена плазма и др./ и за изясняване на причините за анемичния синдром. През целия ден не била провеждана коригираща кръвосъсирването терапия, с което била нарушена т. 3. 3 от Наредба 10/4.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, съгласно която: „Всички специализирани клинични структури за интензивно лечение задължително трябва да имат готовност и да прилагат при наличието на индикации: 3.3.5. лекарствена терапия и терапевтични техники: ... лекарствени продукти за контрол на хемостазата…“. За констатираните нарушения бил съставен АУАН по реда на ЗАННП.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), преди постъпване по спешност в „МБАЛ-Ш.” на 05.02.2011г., Е.Р. М. е страдала от придобита тромбофилия /състояние на повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци в артериалните и венозни съдове, които могат да доведат до фаталното им запушване, протичащо с тежка клинична картина/. Израз на това състояние било образуването на тромб в брахиалната артерия, който наложил в миналото оперативно лечение. След такава операция задължително пациентите оставали антикоагулантна терапия /предписване на лекарства, които пречат на повишената склонност към съсирване на кръвта/. Препаратът, предписан на Е. М. бил „синтром” - старо лекарство и с най-голяма склонност към предозиране/водещо до кръвоизливи/. Използването на „синдром” налагало периодичен контрол на показателите на съсирването на кръвта, които трябвало да се движат в определени граници, за да се профилактира появата на нови тромбози, но и в същото време да се избегне нарушаването в кръвосъсирването, довеждащо до кръвоизливи. При удължаване на времето за съсирване на кръвта дозировката на този медикамент следвало да се намали, така че да се спазят т. нар. терапевтични граници. Продължителността на това лечение се определяло от състоянието на пациента през следващите години и въз основа на подробни изследвания за причините, довели до развитие на тромбофилия с евентуалното им премахване. Вещото лице сочи също, че системата на кръвосъсирване на Е. М. била силно увредена, от една страна поради склонността й да образува тромби/резултат от която била мезентериалната тромбоза, станала причина за операцията й/, а от друга страна от лечението със „синтром”, който бил предозиран. През последните години били налице много такива случаи на повтарящи се тромбози, развиващи се при пациенти с предозиран „синтром”, поради която причина и този медикамент бил изписван все по-рядко. Съгласно същото заключение, „мезентериалната тромбоза” било животозастрашаващо състояние, при което ако не се осъществи оперативно лечение, пациентът загива и в тази връзка оперативната интервенция е била единствения възможен изход за евентуалното спасяване на пациентката. Предвид съпътстващите заболявания, оперативният риск е бил изключително висок и това било отчетено от реанимационния екип. Тъй като пациентката е приемала „синтром”, допълнително съществувал риск от кървене, каквото обаче, през първите часове след операцията не било наблюдавано, а настъпило по-късно. Вещото заявява също, че не може да прецени дали е бил инжектиран хепарин/фраксипарин/, рутинно приложим медикамент в постоперативния период, но противопоказен в конкретния случай, тъй като не разполагало с копие от провежданите изследвания, но теоретично, ако стойностите на протромбиновото време били с нисък процент, то това било само в резултат на предозиран „синтром”. Този медикамент потискал синтеза в черния дроб на няколко фактора на кръвосъсирването, поради което и обичайно при инжектиране на витамин К, синтезът на тези, необходими за нормалното съсирване фактори се възстановявал и рискът от кръвоизливи намалявал. При някои пациенти обаче това лечение било неефективно/най-често такива с нарушена чернодробна функция/.Освен това действието на витами К изисквало „технологично време”, т.е. не настъпвало моментално. Ето защо и в такива случаи се използвало вливането на готови фактори на кръвосъсирването, които действали веднага и каквито се използвали над 10 години. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е сигурно дали пациентката действително е третирана с /хепарин/фраксипарин, тъй като от медицинската документация липсвал терапевтичния лист, в който в реанимационните отделения се отбелязвало всяка минута какво се случва. В история на заболяването/л.301/ бил изписан хепарин,след което със стрелка било отбелязано „екс”,което означавало, че е спрян, но дали междувременно били приложени една или две ампули, не можела да каже. След като на вещото лице е предявен лекарствения лист, в който е изписано лечението, което лекарът смята да проведе и в който е отбелязан „фраксипарин по 0.4.”, същото е отговорило, че от това отразяване не може да се извлече извод дали този медикамент е действително приложен, тъй като много често в постоперативния период се изписвали профилактично лекарства, които можело и да не бъдат приложени, но за да може реанимационния екип да разполага с тях по всяко време, тъй като нямало резерви в отделните болнични отделения, се изписвали по стандарт. Прилагането на хепарин (фраксипарин) удължава времето на друг показател на кръвосъсирването-парациалното протромбиново време, което също било изследвано и при него нямало увеличение. Или според вещото лице дори да била приложена ампула „хепарин”, то не било налице предозиране на „хепарин”, а кръвоизливът на пациентката, довел до смъртта й, е в резултата на предозирането със „синтром”. Вещото лице е посочило също, че има медикамент, който да предотврати кръвоизлива и това е спешния медикамент-концентрат, който съдържал всички фактори на съсирването и чието действие било моментално, т.е същият би спрял моментално кръвоизлива. Такива медикаменти, които действат веднага се използвали от 10 год., а според вещото лице такъв препарат в миналото дори се е произвеждал в страната. С такива медикаменти разполагала и се прилагали ежедневно в МБАЛ „С.М.“ – В..

В съдебно заседание свид.П.З. /началник на ОАИЛ към правнорелевентния момент/ е изяснил механизма на проведеното по отношение на М. лечение. Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Ищцата М.Т.М. претендира заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Е.Р. М. следствие несвоевременно и неправилно лечение в ответната болница. Т.е. същата претендира обезвреда в хипотезата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Заявената претенция е частична – за заплащане на част - 25000лв. от 100 000лв.. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ищецът следва да установи твърдяното действие или бездействие на персонала от съответното лечебно заведение, противоправността му/нарушение на правилата на добрата медицинска практика/, вредите, настъпили в неговата сфера, причинна връзка между деянието и вредата/вината се предполага до доказване на противното/, и специфичните за състава на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД - наличие на правоотношение между причинителите на вредата и възложителя, по силата на което изпълнителите да са били натоварени с извършването на опредЕ.та медицинска дейност; преките причинители на вредата да са извършили вредоносното деяние виновно; вредите да са причинени при или по повод извършването на възложената работа/. Ответникът следва да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да предостави своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ по чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ, както и доказателства във връзка с изложените от него възражения. В настоящия случай безспорно се установи, че ищцата М.Т.М. е дъщеря на Е.Р. М., като последната на 05.02.2011г. е била приета за лечение в “МБАЛ-Ш.” АД - първоначално в спешно отделение, а след това в ОАИЛ, в тежко здравословно състояние. Установи се, че същата е била оперирана на 05.02.2011г. в 12.00ч., а вечерта на следващия ден 06.02.2011г. е починала/в 9.30ч./. Безспорно се установява и че ищцата е претъпряла вреди от смъртта на майка си, представляващи изживяни от нея тревоги, силно чувство на загуба на най-близък човек, притеснения и стрес/свид.Е.Т., А.Д./. Тъй като отгворността на лечебното заведение е вторична, тя е обусловена от това дали лекар или друг от персонала на това заведение е осъществил противоправно деяние по повод проведеното лечение на Е. М., т.е. ищцата следва да докаже, че е налице нарушение правилата на добрата медицинска практика. Съгласно чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.6, т.4Чл. 6. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) За изпълнението на функциите по чл. 5 съборът на БЛС и конгресът на БЗС приемат устави на организациите. Глава трета. УСТРОЙСТВО Раздел I. Централни органи от ЗСОЛЛДМ. Разпоредбата на чл.19, ал.1Чл. 19. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности: 1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; 2. родилна помощ; 3. рехабилитация; 4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 4а. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 4б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор; 4в. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) диспансеризация; 5. (отм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони чрез мобилни структури; 6. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; 7. учебна и научна дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: 1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти съответно на лекарските асистенти; 2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор; 3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение; 4. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в съответствие с утвърдените стандарти за финансова дейност - в случаите по чл. 6, ал. 6. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението... от ЗЛЗ сочи, че лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от изброените в текста дейности , а ал.2 на същия член гласи, че лечебното заведение извършва дейността си в съответствие с утвърдените по реда на чл.6, ал.1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика; при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор; при наличие на определените в медицинските стандарти по чл.6, ал.1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение. Съгласно Наредба № 10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение/в редакцията към правнорелевнатния период/, интензивното лечение задължително изисква: непрекъсната и равностойна 24 часа в денонощието организационна и материална готовност, както и налични човешки ресурси за осъществяване на интензивно лечение; непрекъсваема 24 часа в денонощието готовност за прием на индицирани за интензивно лечение пациенти в специализираните структури за интензивно лечение; непрекъсваемо и равностойно 24 часа в денонощието наблюдение,проследяване и поддържане (контрол) на основните жизнени функции на пациента/р.ІІІ,т.2/. Прилагането на интензивно лечение в болнично заведение изисква също така подсигуряване на лекарствена терапия и терапевтични техники, включително и лекарствени продукти за контрол на хемостазата. Или доколкото в ответната болница съществува отделение по анестезеология и интензивно лечение, то в същото следва да се спазват съответните медицински стандарти, включително и по отношение на необходимата апаратура и лекарствени терапии.

В разглежданата хипотеза се установи от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, неоспорено от страните, че извършената оперативна интервенция на Е. М. е била единствения възможен изход за спасяването й и същата е била успешно проведена, въпреки изключително високия оперативен риск. Вещото лице е обосновало извода си с факта, че първите часове след оперативния период/най-рисковите/, пациентката е била в добро състояние, стабилна, четирикратно е била изследвана за ниво хемоглобин и е нямало данни за кръвоизлив. Кръвоизливът и последвалата смърт са настъпили чак вечерта на следващия ден. Т.е. не се установява наличието на причинно-следствена връзка между действията на екипа във връзка със самото оперативно лечение и смъртта на Е. М..

Ищцовата страна, върху която пада доказателствената тежест не ангажира доказателства и досежно твърдението за инжектиран на пациентката хепарин/противопоказен в нейния случай/, съответно наличието на причинна връзка между евентуалното приемане на този медикамент и настъпилата смърт. Съгласно показанията на свид.д-р З., на лицето не е приложен хепарин, а и според отразеното в реанимационен лист №2 от 06.02.2011г./л.351/, срещу сочения медикамент е отразено /ех./, сочещо, че прилагането му е отменено. Срещу същия медикамент е посочен и час - 22ч., който за пациентката не е настъпил/същата е починала в 21.30ч. на сочения ден/. Горното налага извод, че въпреки изписването на „хепарин”, същият не е приложен. В този смисъл е и становището на вещото лице, която заявява, че съгласно представената документация хепарин е предписан, но приемът му е отменен. Вещото лице заявява също, че дори да са били приложени една или две ампули „хепарин”, не това е причина за настъпилия кръвоизлив и последвалата смърт. От заключението на вещото лице се установи също, че добрата медицинска практика изисква, за предотвратяване на кръвоизливи се вливат готови фактори на кръвосъсирването, каквито се използват над 10 години в страната/ с каквито разполага и МБАЛ-С.М.-гр.В./ и каквито не са били приложени по отношение на Е. М.. По отношение на същата бил приложен само „витамин К”, който бил старият начин на лечение и който също фактически подпомагал започването на синтеза, но за разлика от концентратът на факторите на кръвосъсирването, който действал моментално, имал много дълго време на действие и не можел да бъде приложен. Съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание приложението на медикамента, представляващ сбор от различни фактори на кръвосъсирващата система, моментално би спрял кръвоизлива. Предвид това и съдът намира, че е налице причинна връзка между неприлагането на този медикамент и настъпилата смърт на лицето. Видно от медицинската документация, дори когато в 19.30ч. състоянието на пациентката се е влошило, на нея й е приложен „витамин К”, а не готови фактори на кръвосъсирването. Не е спорно между страните, че към правнорелевантния момент този препарат не е бил в наличност в ответното лечебно заведение. Но това не е основание за отпадане отговорността на последното. Като пациент всеки има право на достъпна и качествена медицинска помощ, на достъп до модерни методи на лечение/чл.96, т.3 и т.11Чл. 96. ⚖️ Практика (4) (1) Палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗ/. На пациента наред с правилна диагноза се дължи и прилагането на терапия, която отговаря на нивото на медицината. Така при постъпване на пациент със здравословен проблем в лечебно заведение, разполагащо както със спешно отделение, така и с такова по анестезиология и интензивно лечение, адекватните очаквания са, че ще бъде предоставена помощ съобразно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика. Тъй като това в случая не е сторено, то е налице противоправно поведение на персонала на болничното заведение, неосигурил наличието на необходимия медикамент - оказаната помощ е била в недостатъчен обем. Нарушен е принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Ответната страна не е ангажирала надлежни доказателства, че нейните служители/ръководство или лекарски екипи/, нямат вина за липсата на медикамента. Напротив, съгласно показанията на свид.д-р П.З., същият не се прилагал, тъй като в България към 2011г. съществувал само „витамин К”, което твърдение се опроверга от заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Ответната болница е с функции на областна, а и се касае за медикамент използван в страната, включително и в болницата в гр.В./която е само на на 90км.от гр.Ш./ и то от близо 5-години преди процесния случай. Неоснователно се явява твърдението на ответната болница, че не следвало да носи отговорност като юридическо лице по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, тъй като ищецът следвало да установи конкретното физическо лице- неин служител или служители, които с конкретни противоправни действия са причинили вредоносния резултат - смъртта на пациентката М., а това не било установено. Отговорността на болничното заведение възниква и когато не може да се установи кой конкретно от медицинския персонал е причина за увреждането, като извършителят може и да не е известен. Персоналът на болницата с отделение за интензивно лечение не е изпълнил задължението си за осигуряване наличието на изискуемите се лекарствени продукти за контрол на хемостазата, наложени от добрата медицинска практика. За прецизност следва да се отбележи, че медицинска се явява и дейността по избор на медикаменти и осигуряване наличието им в лечебното заведение. Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд се произнесъл извън рамките на сезирането, тъй като в обстоятелствената част на молбата се сочели само действия на лекарския екип, довели до смъртта. В случая ищцата е посочила, че претърпените от нея вреди са следствие на неправилно проведено лечение на майка й в ответната болница, посочила е и че на майка й не е била приложена надлежна коригираща кръвосъсирването терапия. Не може на ищцовата страна да се вмени задължението да посочи кой точно е отговорен за липсата на необходим медикамент в лечебното заведение. Съгласно чл. 127,ал.1т.4Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба ГПК в исковата молба ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които основава претенцията си, но когато е за вреди , в резултат на лекарска намеса това изискване на процесуалния закон не следва да се тълкува буквално, тъй като обичайно пострадалият ищец не разполага със специални медицински познания. Размерът на обезщетение, което следва да се присъди се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства – внезапната загуба от най-близък човек, изградената връзка между ищцата и нейната майка, възрастта и здравословното състояние на последната. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви досежно размера на обезщетяването и на основание чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК препраща към същите.

Предвид изложеното съдът намира, че решението в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно се явява направеното от ищцовата страна пред въззивната инстанция искане, на основание чл.214, ал.2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК, обезщетението да бъде присъдено от въззивната инстанция ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на Е. М..К. С исковата молба е депозирано искане за присъждане на законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба и в този смисъл искането е уважено от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.214, ал.2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК касае възможността за прибавяне само на изтекли след предявяването на иска лихви, а не и на мораторни такива, преди датата на завеждане на иска/определение №520/02.05.2012г. по гр.д.№1499/2012г., ІVг.о./. С оглед изхода на спора и на основание чл.78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата разноски пред настоящата инстанция в размер на 1300лв..

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №633/15.09.2016г. по гр.д.№2883/2015г. на ШРС, допълнено с решение №842/23.11.2016г . в частта, с която „МБАЛ-Ш.” АД-гр.Ш. е осъдено да заплати на М.Т.М., законен наследник на Е.Р. М., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка и, в размер на 25 000лв./частичен иск от 100000лв./, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015г. до окончателното му изплащане и са присъдени разноски /при участие на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-гр. С., като трето лице помагач на страната на ответника/. Оставя без уважение депозираното пред въззивната инстанция искане за присъждане, на основание чл.214, ал.2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК на законна лихва върху обезщетението, считано от 06.02.2011г.-датата на деликта до датата на завеждане на исковата молба. ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение-Ш.”АД-гр.Ш., адрес на управление: ..., представлявано от изпълнителния директор д-р А.А., чрез адв.С.П. при ШАК да заплати на М.Т.М. с ЕГН**********, съдебен адрес: ***, ..., чрез адв.И.Г. при САК, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1300лв.. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. В частта, касателно произнасянето по чл.214, ал.2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК, имащо характера на определение, решението не подлежи на обжалване. Председател:Р.Хаджииванова, Членове:1.М.Маринов, 2.Й.Димов