Решение №186/09.01.2018 ГД № 6920/2013 СГС

РЕШЕНИЕ №186/09.01.2018 ГД № 6920/2013 СГС Гражданско дело № 6920/2013 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е образувано по подадена от Тошко Русолов искова молба, в която твърди, че на 03.10.2012 г. в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия „Проф. Параскев Стоянов“ му била направена операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния вляво. В резултат на некачествено извършена операция последвала атрофия на левия тестис. С виновно поведение на лице, на което ответникът възложил работа, на ищеца били причинени неимуществени вреди, които оценява на сумата от 25 500 лева и счита, че следва да бъдат обезщетени от болничното заведение.

След като направили на ответника изследвания лекарите му обяснили, че операцията е лека, без последствия и че няма от какво да се притеснява. Тъй като бил млад и нямал странични здравословни проблеми, Р. щял а се възстанови бързо. Според лекарите извършената на 03.10.2012 г. операция преминала успешно. Веднага след интервенцията обаче ищецът видял, че левият му тестис е значително уголемен – два пъти в сравнение с десния, бил посинял, твърд и силно болезнен. Уведомил незабавно лекарите, но те го успокоили, че това е нормално и представлявало естествен ход на възстановителния процес.

Хернията била в отвора, през който преминавали кръвоносните съдове, снабдяващи левия тестис. Препоръчали му компрес с разреден спирт, но проблемът не бил решен, а вместо това Р. започнал да вдига температура. Изписали му антибиотик и го успокоили, че всичко е нормално. След изписването и по време на двата контролни прегледа тестисът останал уголемен, оточен и със син цвят. Единствено болката му намаляла. Р. обърнал внимание на лекарите, но те го успокоили, че възстановителният процес е продължителен и че всичко е в норма. Постепенно размерът на тестиса започнал да намалява, без промяна на твърдостта. Свил се до размери, по-малки от тези на десния.

След преглед при уролог и извършена ехография се оказало, че има атрофия на левия тестис в резултат на направената операция. Нарушено било кръвоснабдяването на тестиса и това била причината за атрофията. Лекарят препоръчал повторна операция за отстраняване на тестиса поради висок риск от развитие на усложнения. Препоръчали му да си направи и спермограма, за да се установи налице ли е пълна загуба на детеродна способност. Мисълта за безплодие на 28-годишния мъж шокирала ищеца и семейството му. Р. започнал сериозно да се страхува за потентността си и това го потискало и депресирало. Вероятността за трайна невъзможност за нормален социален, професионален и семеен живот се отразила негативно на ищеца и близките му. Р. станал раздразнителен и непрекъснато мислел за здравословния си проблем. Ограничил контактите с приятелите си, срамувал се от познатите си и смятал, че другите го мислят за непълноценен мъж. Страхувал се от предстоящата операция и бъдещи усложнения, което пречило на съня му, на работоспособността му и на отношенията със съпругата му.

Атрофията на тестиса била необратимо състояние. Лекарите, извършили операция на хернията не обърнали внимание на оплакванията му непосредствено след операцията, когато е имало възможност настъпилата увреда да бъде предотвратена. Не назначили допълнителни изследвания за установяване на причината за очевидните признаци и белези на проблеми с левия тестис, нито консултации със специалисти от други области, въпреки повишаването на температурата. Не помогнал и изписаният му антибиотик. Последиците могли да се избегнат, ако екипът действал съгласно медицинските стандарти и трайно установената практика за този вид оперативни интервенции. При извършване на операцията персоналът на лечебното заведение проявил немарливост и небрежност при лечението, довело до трайно усложнение и засягане на други органи. Сочи са нарушение на императивни разпоредби от действаща нормативна уредба – Закона за здравето (ЗЗ), Наредба № 20/23.06.2010 г., в резултат на което настъпили усложнения и загуба на орган. Търпените от Р. неимуществени вреди подлежали на обезщетяване, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 500 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът У. „А.“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва предявения от ищеца иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му поради липса на противоправно виновно поведение на лица, на които е възложена работа, в причинна връзка с изпълнение на която за ищеца са настъпили описаните в исковата молба вреди.

При преглед на пациента преди операцията на 03.10.2012 г. се установило, че в ляв ингвинален канал преди седем години е била извършена оперативна интервенция – пластика без поставяне на платно. Това прекъсвало причинно-следствената връзка между първата операция и виновното поведение и противоправно поведение на служители при ответника относно последващото общо състояние на ищеца. Още след първата операция левият тестис бил с намален размер. Отделно от това, пациентът търпял болки и дискомфорт една година преди постъпването му за оперативно лечение през 2012 г. Индикациите за оперативно лечение били правилни и отговаряли на оперативния стандарт. Лекарите знаели за алергия от ухапване от пчели, болки в гърлото; избрали подходяща анестезия за намаляване на болките по време на лечението. Интраоперативните находки – намален обем на тестиса били описани в оперативния протокол от 03.10.2012 г.

От водените декурсузи се установявало, че оплакванията на пациента били предимно от болки в гърлото, за което била назначена антибиотична терапия. Наличието на спокойна оперативна рана и липса на оток в тестиса било записано и като резултат от прегледа на 05.10.2012 г. При изписването били назначени два контролни прегледа, проведени на 12.11.2012 г. и на 15.11.2012 г., при които пациентът не съобщил за оплаквания. Такива се появили шест месеца по-късно, като през този период евентуални възпалителни заболявания могли да предизвикат възникналия при Р. проблем. Поради това не било налице влошаване на здравния статус на Р. вследствие неправилна медицинска диагностика и манипулация. Ответникът оспорва и изгубване функциите на тестиса, както и наличие на отклонения във физиологията на ищеца, които да му пречат за води нормален социален живот, включително загуба на репродуктивната способност. Евентуално възразява за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който потърсил медицинска помощ една година след появилия се здравословен проблем.

Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „ДЗИ-О.З.“ АД, срещу когото е приет за съвместно разглеждане обратен иск за осъждането му да заплати сумата от 10 000 лева, до която сума е определен лимита за отговорност за един иск, съгласно застрахователна полица № 211012213000063 от 05.09.2012 г. Ответникът по обратния иск „ДЗИ-О.З.“ АД изразява становище за неоснователност на иска и липса на пасивна материално правна легитимация за ангажиране на отговорността му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 229Чл. 229. ⚖️ Практика (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години. от КЗ (отм.) вр. чл. 189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето (ЗЗ). За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на ищеца беше да докаже, че от определено деяние (действие или бездействие) са настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли вредите. В случая ищецът Т.Р. извежда основанието на иска си за обезщетяване на претърпени от него вреди от противоправно действие на служители при ответника, изразяващо се в некачествено извършена операция на рецидивирала ингвинална херния на 03.10.2012 г., от която последвала атрофия на левия тестис.

Съгласно чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК, в тежест на страната, която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и относими по делото доказателства. В тежест на ищеца беше да докаже извършеното от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, действие, засягаща по неблагоприятен начин правната сфера на ищеца, настъпването на вреди в посочения размер и причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Според разпоредбите на чл. 79 от 3З медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ). В чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са установени основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Поради това, противоправно е поведение на лекар, което се намира в противоречие с възприетите от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ в областта „Хирургия“.

По делото е приета история на заболяването № 24421/1321 от 2012 г. на У. „А.“ ЕАД, като в анамнезата, снета по данни на болния е вписано, че постъпва в клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия по повод самоустановена подутина в лява слабинна област в областта на стария оперативен цикатрикс. Оплакванията датирали от около една година. Преди седем години пациентът претърпял оперативна интервенция – пластика на ляв ингвинален канал, без поставяне на платно. В лява ингвинална област е установена репонибилна мекоеластична подутина с размери около 2 см в горния полюс на стария оперативен цикатрикс от ляв параингвинален разрез. Пациентът е бил приет за оперативно лечение на рецидивна ингвинална херния вляво. В оперативен протокол № 790/03.10.2012 г. е вписана интраоперативната находка: състояние след пластика на задна стена на ингвинален канал и кордон в подкожието, чиито елементи са прираснали към съседни тъканни структури, вероятно поради невъзстановяване на кремастерния мускул след отстраняване на сак от индиректна херния при предходна оперативна интервенция. Намерен е и намален обем на тестис без видими палпаторни промени в тъканите му. В декурзусите е описан хода на възстановяването на Т.Р., като в периода от 04.10.2012 г. до изписването му на 09.10.2012 г. е отразено добро общо състояние на пациента, освен болки в гърлото, за което била назначена антибиотична терапия.

По делото е изискана и приложена и ИЗ № 17233/2013 г. на МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – София, като в епикризата от 22.05.2013 г. е вписано, че е постъпил в секция по спешна и детска урология за оперативно лечение на установен атрофичен ляв тестис. Приети са като писмени доказателства спермограми от 02.04.2013 г. и 29.05.2015 г. и амбулаторен лист № 103/26.05.2015 г., в който е отразено, че левият тестис е с леко уголемени размери.

Първоначалната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) е дала отговор на поставените от страните в производството въпроси. Д-р М., уролог е заключил, че данни за времето на настъпване на атрофията на тестиса липсват, но е констатирано изменение при оперативната интервенция на 03.10.2012 г. Установено било при операцията и кордон извън ингвиналния канал, вследствие от предходна операция. В мястото на оперативната интервенция преминавали артериални, венозни и лимфни съдове, нервни окончания, които отговаряли за храненето на тестиса, като при тяхното засягане можело да се стигне до атрофия на тестиса, като не се изключвала и появата й при първата оперативна намеса. При процесната интервенция от 2012 г. били извършени в пълен обем всички необходими дейности за отстраняване на хернията. Други мероприятия, свързани с намален обем на тестиса и оставения в подкожието кордон не могли да бъдат извършени, дори и при наличие на уролог в оперативния екип. Наличието на атрофия на тестиса не представлявало риск за пациента, а отстраняването на тестиса не водело до безплодие. Такова не се установявало и от данните в проведената спермограма. Налице била само намалена оплодителна способност, но не и липсваща такава. Вещото лице д-р М. изключва получаване на атрофията на тестиса по време на интервенцията през 2012 г., като сочи, че тя може да е в резултат на прекаран възпалителен процес в миналото, травма в областта, предхождащи интервенции и др.

При изслушване на заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза вещото лице е заявило, че снемане на урологичен статус преди операцията не е било необходимо. Дори и да е констатиран различен размер на тестиса, не е било необходимо да се провеждат процедури, различни от извършените. Задължително е било вписване на находката в оперативния протокол и това е било сторено. Целта е била лечение на хернията, но не и задължение на лекаря да предприема мерки във връзка с тази находка.

Повторната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) също е отговорила, че констатацията на тестис с намален размер не налага предприемане на каквито и да било мерки преди изследване на причините за това. Като причина за намален размер на тестиса се сочи намаленото кръвоснабдяване на органа поради стесняване просвета на изхранващите го кръвоносни съдове, нарушение на инервацията, продължителен натиск върху органа и нарушен хормонален баланс. Вещото лице д-р Р. е категоричен, че по време на операция не може да настъпи атрофия на тестиса, тъй като това патологично изменение изисквало определен период от време. В случая преценката на хирурзите в областта на херниопластиката била водеща и колаборация с уролог не се налагала. Не са констатирани и пропуски от страна на лечебното заведение във връзка с водената документация и спазване на лечебния процес. Нямало и документация, съдържаща данни за увреждане на здравния статус на Т.Р..

В съдебното заседание на 13.10.2017 г. вещото лице е пояснило, че алгоритъмът за лечение на ингвинална херния не включва консултация с уролог. Нито преди, нито след операцията на 03.10.2012 г. Р. бил консултиран с уролог.

Съдът напълно възприема становището и на двете вещи лица, изготвили първоначалната и повторните съдебно-медицински експертизи като обосновани и компетентни. Заключенията се базират на наличната медицинска документация и съдържат отговор на поставените от страните въпроси. Кредитирането на заключенията на вещите лица се основава и на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“, одобрени с Наредба № 20 от 23.06.2010 г. на министъра на здравеопазването (ред. ДВ, бр. 92/23.11.2010 г.).

Съгласно т. 2.5.4. на раздел ІV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура“ на приложението към наредбата, необходимо е информирано писмено съгласие на пациента за извършване на допълнителни медицински дейности, включително и операции извън планирания обем, възникнали като необходимост от извънредни ситуации и спешност и настъпили след локална или обща анестезия или в хода на оперативната намеса. По аргумент от посочената разпоредба, хирургичният операционен екип е длъжен да предприеме допълнителни медицински дейности само при необходимост, при извънредност на ситуацията и спешност на намесата в хода на интервенцията. Безспорно случаят не е такъв. Атрофия нито е настъпила, нито е констатирана, съгласно съдържанието на оперативен протокол № 790/03.10.2012 г. Освен херниалният дефект, за лечение на който е предприета плановата операция на 03.10.2012 г., описан е и намереният вляво тестис с намален обем. Тази малформация вече е била налице към 03.10.2012 г. Причините за нейното наличие следва да се търсят назад във времето, като в тази насока следва да се отбележи и вписаното оплакване на ищеца от подутина в лява слабинна област.

Поведение на лице от състава на хирургичния екип по провеждане на интервенцията от 03.10.2012 г., което да е в отклонение от медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика не се установява. Съгласно действащите към 03.10.2012 г. общи стандарти по хирургия, при планова операция са задължителни консултации със специалист по анестезиология и интензивно лечение и с кардиолог и такива са били проведени и документирани в история на заболяването. Налице е и информирано съгласие на Т.Р. по клинични пътеки № 167 „Оперативни процедури при хернии“ и № 168 „Оперативни процедури при хернии с инкарцерация“. Пропуски в алгоритъма на извършване на интервенцията не са налице, като в тази насока и двете вещи лица са дали категоричен извод.

Неоснователни са доводите на представителя на ищеца, че изписаното антибиотично лечение е било предназначено за овладяване повишаването на температурата, появило се вследствие усложнение от оперативната процедура. Видно от предоставената от самия Р. информация в лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, пациентът е декларирал, че от два дни страда от болки в гърлото. Това е оплакване е отбелязано и в следоперативното наблюдение. Що се отнася до хода на възстановителния процес, до изписването на 09.10.2012 г. Р. не е заявил каквото и да било оплакване в областта на операцията, а обективно е установена спокойна рана без видими кръвонасядания и оток по тестиса. Заболяването на дихателните пътища не е представлявало пречка за хирургичната намеса, а и в исковата молба не се твърди именно това заболяване да е било пречка за предприетото лечение, а още по-малко - за атрофиране на тестиса. Не би представлявало пречка за оперативната процедура и диагностициран намален обем на тестис при снемане на улокален статус, каквито са твърденията на ищеца. Явилият се проблем - намален обем на тестиса, дори и да бил констатиран в предоперативния период, не е препятствал извършването на операцията. Това е така, защото намаленият обем не се свързва непременно с атрофия или анормално физиологично отклонение. Допустимо е чифтните органи да се различават един от друг по размери.

В постановеното по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК решение № 77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че задължение на решаващия съдебен състав е да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин. При вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение следва да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. В случая такава причинно-следствена връзка между поведението на опериращия ищеца екип и соченият вредоносен резултат не е налице. Атрофичният тестис не само не се намира в причинна връзка с операция на рецидивирала ингвинална херния, но и не е причина за намалената оплодителна способност, в какъвто смисъл е заключението, дадено от вещото лице д-р М..

При установена по делото липса на елементи от състава на непозволеното увреждане – противоправно поведение на лекар, което да се намира в причинна връзка с настъпилите вреди, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие за уважаване на главния иск, не следва да се разглежда предявеният от ответника срещу третото лице помагач „ДЗИ-О.З.“ АД обратен иск. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съгласно списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Ц.Р., ЕГН ********** срещу У. „А.“ ЕАД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от атрофия на левия тестис вследствие операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния вляво на 03.10.2012 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, Т.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на У. „А.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** сумата от 300 лева разноски за производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника У. „А.“ ЕАД - „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА Свързани дела: Решение № 213/ 25.01.2019 ВГД № 2794/2017 АпС София