Решение №6982/6.11.2017 АД №7776/2016 АССГ

РЕШЕНИЕ №6982/6.11.2017 АД №7776/2016 АССГ Гражданско дело № 7776/2016 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е образувано по искова молба от Ищец: Елеонора Петрова от [населено място] срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която се иска Ответникът: да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи страдания, страх, напразни очаквания, в резултат на незаконосъобразен административен акт, отменен по предвидения за това ред.

В исковата молба ищцата твърди, че след като е диагностицирана с Болест на Ходжкин., за лечението й е предписана имунотерапия с медикамента „Б.“. Тъй като не е имала възможност да заплати цената на медикамента за първия курс на лечение, която е в размер на 60 000лв., по съвет на лекуващите я лекари в Н. по хематология е подала молба за заплащането на медикамента за сметка на НЗОК. По подаденото от нея заявление в законоустановения 14 дневен срок не е имало произнасяне, като по този начин е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е оспорен пред съда, който с решение по адм.д. No 5625/2014г. е отменен. Последвал е изричен отказ от НЗОК, който по адм.д. No 10770/2014г. на АССГ, 36 състав е прогласен за нищожен.

Твърди, че в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ първо, а и на последвалия незаконосъобразен изричен такъв, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, безпокойство, страх, напрежение от обективната иреална опасност за живота й, напразни очаквания, попарени мечти за нормален живот и професионално развитие. Твърди още, че в резултат на незаконосъобразните актове и преживения допълнително стрес се е стигнало до допълнително влошаване на здравословното й състояние. Моли за постановяване на решение, с което предявения иск да бъде уважен, ведно с натрупаната лихва за забава. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Н., която моли същата да бъде уважена. Депозира писмени бележки и претендира направените по делото разноски.

Ответникът: НЗОК и ответникът С. се представляват от юрк К., която оспорва исковата молба, като намира, че липсва причинно-следствена връзка и моментното здравословно състояние на ищцата. Налице била хипотезата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като след месец юни, ищцата доброволно е прекратила лечението си , което в нарушение на чл. 94, т.1 и т.3Чл. 94. Пациентът е длъжен: 1. да се грижи за собственото си здраве; 2. да не уврежда здравето на другите; 3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му; 4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения. от Закона за здравето и чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (1) Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите. от Закона за здравното осигуряване. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Депозира писмено становище. Претендира разноските по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Софийска градска прокуратура чрез прокурор Малинова изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция, като счита, че съдът следва да съобрази размера й.

Настоящето производство е образувано след отмяна на Решение No4762/06.07.2015г ., постановено по административно дело No 2751/2015г. по описа на АССГ, с Решение No 8907 от 15.07.2016г. на ВАС по АД No 9977/2015г. по описа на на същия съд. С отмененото Решение на АССГ, постановено по същата искова молба е осъдена НЗОК да заплати на настоящата ищца Е. П. обезщетение в размер на 120 000 лева за претърпени неимуществени вреди заедно с лихви за забава, считано от момента на влизане в сила на Решение No183/12.01.2015г. по административно дело No 5625/2014г. по описа на АССГ – 09.02.2015г. до окончателното им изплащане. НЗОК е осъдена да заплати и разноските по делото в размер на 4010 лева.

Това решение е отменено с цитираното Решение на ВАС, при следните съображения: Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Искът е предявен по мл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменен като незаконосоъбразен административен акт, а АССГ се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, без да уточни всички факти, които обуславят претенцията по делото.

В исковата молба е посочено, че вредите се претендират от отменен мълчалив отказ на С., като се излагат и съображения относно писмо на управителя на НЗОК, което е обявено за нищожно. Не били дадени указания в проведеното производство за уточнение на претенцията. Съдът възприел, че претенцията произтича от два отменени административни акта, но не било посочено в диспозитива на решението от кой отменен акт произтичат вредите, които са компенсирани с решението.

В хода на делото не били изяснени още фактите, свързани с причинените вреди и причинната връзка. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като тежестта за доказването им е върху ищеца. С исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ на С. е настъпило влошаване на здравето на лицето. ВАС приел, че не е достатъчно само на основание свидетелски показания да се приеме влошаване на състояние на ищцата, за което е следвало да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза.

Указано е още, че следва да бъде съобразено административно дело No 3323/2015г. на АССГ, с решението по което Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на ищцата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлена исковата й претенция за разликата до 120 000 лева. По същото е образувано касационно административно дело No 2307/2016г. по описа на ВАС.

Административен съд София - град, в настоящи състав, в изпълнение на указанията на отменителното Решение на ВАС е извършил следното: Указано е на ищцата, че следва да посочи конкретните фактически обстоятелства, от които претендира вреди, като индивидуализира актовете, от които произтича претенцията й, както и вредите, произтичащи от всеки от отменените актове и Указано е ангажиране на съдебно-медицинска експертиза съобразно с указанията на ВАС. Изискани са данни от Ответника: за крайния резултат по административно дело No преписката е върната на административния орган.

Постъпило е уточнение от 23.11.2016г. от адв. Н. като пълномощник на ищцата, в което се сочи следното: Фактическите обстоятелства, от които претендира вредите са порочни административни актове, отменени по надлежния ред, на служители на НЗОК. Претендираните вреди произтичат и от двата акта – мълчалив отказ по заявление вх. No 94-П-385/04.04.2014г., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение по административно дело No 5626/2014г. по описа на АССГ и изричен отказ, индивидуализиран в писмо No 20-22-217/21.05.2014г. на Управителя на НЗОК , прогласен за нищожен с Решение по административно дело 10770/2014г. на АССГ. Вредите, които се претендират по съответно по 60 000 лева от всеки от отменените актове.

Вредите, които търпи лицето се изразяват във влошено здравословно състояние, поради забавено лечение, страх, психическо напрежение, липса на нормален социален и професионален живот – детайлно описани в исковата молба и потвърдени от свидетелите. Причинната връзка между отменените два акта, с които на практика се отказва финансиране на лечението на лицето и настъпилите неимуществени вреди се изразява в това, че именно липсата на произнасяне от компетентния орган, последвало от произнасяне от некомпетентен орган / прогласено за нищожно/ са причина П. да забави лечението си и да търпи негативни психични емоции и страдания. Поискано е назначаването на СМЕ с поставени задачи.

С Определение от 14.12.2016г. АССГ е назначил съдебно-медицинска експертиза с Вещо лице д-р Д. Д.. Изискана е справка за движението по административно дело No 3323/2015г. , образувано по искова молба на настоящата ищца срещу Министерство на здравеопазването, от която е видно, че същото – към момента на изпратената справка– е висящо пред ВАС. Като страна е конституирана Столична здравноосигурителна каса С.. Изискани са амбулаторни изследвания на ищцата от 2014г. от лечебни заведения Н. по хематологични заболявания С.; С. по онкология С. и УМБАЛ „А.“, като представените такива са приобщени по делото.

От назначената и приета по делото СМЕ се установи, както следва: Болестта на Х. представлява малигнено /злокачествено/ кръвно заболяване, което засяга предимно лимфните възли, далака и други органи с пролиферация /разрастване/ на злокачествена лимфна тъкан. Причините за възникването са неизвестни. Заболяването започна постепенно с увеличаване на лимфните възли в една област, най – често лява шийна, като постепенно се въвличат лимфните възли в съседни области и най-сетне настъпва генерализиране на процеса. По-късно се втвърдяват, поради настъпване на фиброза в тях, като са неболезнени, несрастнали, не нагнояват, не фистулизират. В началото обикновено няма общи симптоми, които настъпват по-късно – лесна уморяемост, повишена температура, загуба на тегло, сърбеж по кожата, нощни изпотявания, загуба на апетит.

Процесът на разпространение включва четири стадия:1. Клиничен стадий. Засегнати са лимфните възли в една или две съседни области. 2-ри клиничен стадий: Засегнати са лифните възли в повече от две или в две несъседни области; 3-ти клиничен стадий: Засегнати са лифните възли от двете страни на диафрагмата, като може да бъде увеличена и слезката / далака/ -генерализиран стадий. 4-ти клиничен стадий: освен лимфните възли и слезката, са засегнати и други органи – черен дроб, костен мозък, бели дробове, плевра, кости, кожа, бъбреци, стомах, черва – дисеминиран стадий. Усложненията представляват плеврални и перикардни изливи, лимфогрануломатозни инфилтрати в стомаха и червата, засягане на костите, притискане на нервни стволове или увеличени ЛВ в главния и гръбначен мозък, анемии, кръвоизливи и др. Протичането на заболяването е различно. При първи и втори стадий развитието е бавно и болните живеят 10-15 години, като много от тях могат да бъдат излекувани. При трети стадий протичането е по-бързо, като болните живеят около 3-5 години. При четвърти стадий болестта за месеци или години води до смърт. Лечението включва полихимиотерапия – с цитостатици по определени схеми, лъчетерапия – облъчване на определени ЛВ, органи или области, оперативно лечение. Критерият за спиране на лечението е липсата на оплаквания от страна на пациента и нормализиране на изследванията след третата година от началото на заболяването.

По отношение на лекарствения продукт, който е отказан на П. с постановените и отменен, респ. прогласен за нищожен отказ на НЗОК се установява следното: „Б. В.” с търговско име А. – флакони по 50 мг прах за концентрат на инфузионен разтвор. Препаратът представлява свързано антитяло – лекарство, състоящо се от: 1. А. CD 30 – моноклонално антитяло, произведе от рекомбинирана Д. технология в клетки от яйчници на китайски хамстер. 2. Ковалентно свързано антимикротубулно средство монометил ауристатин – цитотксична, убиваща раковите клетки молекула.

Употребата на А. представлява имунотерапия, която се насочва към CD протеин на повърхността на някои лимфомни / ракови/ клетки и доставя силна доза химиотерапия с цел да ги разруши. Механизмът на действие се изразява в това, че моноклоналното антитяло представлява протеин / белтък/, която разпознава определен вид ракови преминавайки през клетъчната мембрана, навлиза в C. експресиращата ракова клеткаи по пътя ендозоми-лизозоми, се освобождава вътрешно, като причинява ракова смърт. В CD позитивните ракови клетки моноклоналното антитяло освобождава монометил ауристатин и след навлизането му в раковата клетка, предизвиква спиране на клетъчното делене чрез апоптоза селективно в туморните клетки.

Лекарството се прилага чрез интравенозна инфузия / вливане/ в доза до 1.8 на килограм за 30 минути на всеки три седмици. Лекарството е регистрирано за първи път в САЩ през месец август, 2011г. На 25.10.2012г. Европейската лекарствена комисия / Е./ издава разрешително за употреба на А. в страните от Европейския съюз. Препаратът е разрешен за употреба „ под условие”, тъй като се изчакват допълнителни данни за дългосрочните ефекти от употребата му и преживяемост на пациентите. На 01.02.2013г. е одобрен в К. при следните индикации: 1. Лечение на пациенти с болест на Х. след неуспех от автоложна стволово клетъчна трансплатнация АСКТ и след неуспех от най-малко две предходни линии полихимиотерапии при пациенти, които не са кандидати за АСКТ. 2. Лечение на пациенти със системен анапластичен едроклетъчен лимфон след неуспех от най-малко една полихимиотерапия.3. А. се използва и за намаляване на опасността от повторна проява / рецидив/ след автоложна К. при пациенти с определени рискове. Препаратът е регистриран в Б. от месец януари, 2015г.

Данни за петгодишна преживяемост след лечение с А. – изпитание във втора фаза. Проучвани са 102 пациенти с болест на Х., на които са направени 16 вливания с препарата. При 34 от тях лекарите са постигнали пълен отговор – с изчезване на рака за определен период от време. От тези 34 , 13 болни са останали в ремисия в продължение на 5 години. При още 2 ма пациенти заболяването не е прогресирало след употреба на препарата и след алогенна К. / от донор/ са постигнали ремисия също за 5 години. Около 64 % от пациентите преживяват с или без заболяване / средната петгодишна обща преживяемост е около 40.5 месеца, т.е. около 3 и половина години/ и около 52 % проживяват без прогресия на заболяването. Посочени са странични ефекти от продукта – неутропения, периферна сензорна невропатия, адинамия, гадене, анемия, диария, температура, обриви, тромбоцитопения, кашлица, повръщане. Посочени са 5 изследвания, чийто предмет е визирания лекарствен препарат към момента.

Относно Е. П. Вещо лице сочи: П. страда от болестта на Х. от месец септември, 2011г., когато е на 45 години. Заболяването се изявило с увеличени шийни лимфни възли, като впоследствие се влошило – отпадане, силна уморяемост. В алерголочината клиника на МБАЛ „Св. И. Р.” се оплаквала от алергия и дермографизъм по тялото. Поставена е диагноза „Тумор на медиастинума” и е насочена към С. по белодробни болести – клиника по гръдна хирургия – за хирургично лечение. На 16.11.2011г. е направена оперативна интервенция в обем дясна субмамарна оракотомия. Открита е туморна формацияс рацмери 10/5см, силно налобена и с множество сателитни мезии в медиастинума. Г. – суспектна за болест на Х.. Установена е диагноза Болест на Х. – слеронодуларна форма. Болната е докладвана на онкокомисия, като следоперативният период протекъл гладко. Изписана на 23.11.2011г. с така постановената диагноза.

През месец май-юни, 2012г. след 4 курса полихимиотерапия е облъчвана двустранно шийно и в медиастинума. На 08.11.2012г. при КТ на тялото откриват данни за ангажиране на лимфни възли и скелет. Решение на Експертната група по лимфози – 03.12.2012г. За П. по схема Д. с оглед последваща АСКТ, поради прогресия на заболяването. В хода на лечението – 6 курса АБВД и недиафрагмална лъчетерапия. От 26.03.2013г. до 16.04.2013г. е лекувана в НСБАЛХ – отделение по клинична хематология с проведени 6 курса полихимиотерапия по схема. На 04.04.2013г. в СБАЛХ е осъществена автоложна стволова костномозъчна трансплантация, като в посттранспланталия период лечението е преминало с антибиотици, антимикотици, Н блокери, антиеметици, растежен фактор, заместителна терапия с три сака тромбоциден концентрат.

На 19.08.2013г. П. е приета на лечение в НСБАЛО – клиника по коремна хирургия. Опериран е уголемен лимфен възел в дясната слабинна област – метастаза от М. Х.. Изписана е на 26.08.2013г. Към този момент болната е преминала в трета фаза на заболяването. На 22.11.2013г. П. отново е приета на лечение в НСБАЛХ- отделение по клинична хематология. Лекувана е с нов курс полихимиотерапия и е изписана на 18.12.2013г. с диагноза – Болест на Х. – нодуларна склероза, втори клиничен стадий.

На 04.02.2014г. П. е приета за лечение в НСБАЛО – клиника по лъчелечение в диспансер. Проведено е лечение с облъчвана област – паддиафрагмални и друстранно ингвино-феморални лимфни възли. Изписана е на 17.03.2014г. с диагноза – Б. на Х. , втори КС. След лъчелечението е направена двумесечн терапевтична пауза до м. юни, 2014г.

Считано от месец януари, 2015г., лекарственият продукт е включен в позитивния лекарствен списък –приложение No2, като от този момент той се изплаща извън стойността на КП No252 и клинична процедура, два пъти седмично, така както се прилага по кратката характеристика, неразделна част от разрешението за употреба – в условията на болнична медицинска помощ. На 09.02.2015г. Комисия при С. взема решения за отказ за заплащането на А. на Е. П. при следните мотиви: За да получи терапия с този лекарствен продукт, лицето следва да е консултирано с онко-хематолог, както и лекарството се прилага само в болнични заведения при необходим прецизен контрол на клиничните индикации и реалните възможности за повлияване на пациента. Лекарски екип на трансплантационният център при СБАЛХ уведомил брата на П., че е възможно да се опита лечение с имунотерапия чрез Б. или Д., то получили отговор да не ги безпокоят повече, тъй като лицето се лекува на друго място. клетки в [населено място], Италия от 10.10.2016г. Поради влошено състояние на пациентката през месец март, 2015г. в посоченото отделение в Р. е извършена терапия в Б. ведотин -7 приема, при стабилно състояние след преоценка с КТ/ПЕТ. Отчетен е добър ефект от препарата. На 15.09.2015г. пациентката е подложена на А. трансплантация на хемопоетични стволови клетки от несвързан донор с усложнения.

През месец февруари, 2016г. е извършена оценка на заболяването чрез нова КТ/ ПЕТ, която установила персистиране / наличие и обостряне/ на болестта, поради което преустановили имунопотискащата терапия с Ц..През месец май, 2016г. – поради проява на хронична кожна и разширена интерстициална G., италианските хематолози започнали високодозова стероидна терапия до 22.07.2016г. След последвала КТ/ПЕТ е установена ремисия на заболяването. Според италианските хематолози, около 10.10.2016г. пациентката е била на 1 година и 1 месец от трансплантацията, с ремисия от заболяването и с пълен химиризъм /поносимост към донора/. Предвид проведените терапии, пациентката показала състояние на дълбок спад на имунитета, което я излага на риск от потенциално опасни за живота инфекции, поради което се нуждае от контрол от специалисти. Към момента на приключване на делото, по данни на адв. Н., пациентката все още е хоспитализирана в клиника в Р., Италия, поради което Вещото лице не е могло да осъществи преглед.

Вещото лице е извело извод, че при Е. П. не е налице забавяне на лечението, поради липса или отказ за приложение на препарата Б.. На 04.04.4014г. П. изпраща молба до директора на С. с искане за разрешаване на заплащането на препарата на стойност 60 000 евро за сметка на бюджета на НЗОК.

На 05.06.2014г. й е направена Р./КТ на цялото тяло в УМБАЛ „А.” – отделение по нуклеарна медицина, поради съмнение за рецидив на болестта на Х., което приключва със заключение: ПЕТ/КТ данни за персистираща патологична активност в лимфните възли в дясно параилиачно, ингвинално и в по-голямата степен парафеморално с прогресия в сравнение с предходната ПЕТ/КТ, като нов момент е мекотъканната лезия в областта на фоса илиака, патологична активност в един лимфен възел ретроезофагеално / зад хранопровода/ - под бифуркацията /разклонението/ на трахеята и още един нов вдясно – ретрокрурарно; активно фокално натрупване на ФДГ в корпус утери / в тялото на матката/, ангажиране на кости и костен мозък. Посочено е, че засягането на черния дроб и костния мозък при това заболяване задължително води до извод за 4-та степен /КС/.

На 04.02.2014г. П. е приета за лечение в НСБАЛО – клиника по лъчелечение в диспансер, където е проведено облъчване, като е изписана на 17.03.2014г. След лъчелечението е направена двумесечна терапевтична пауза до м. 06, 2014г. Изведен е извод, че като е направила постъпки за заплащане на лечението с препарата Б. на 04.04.2014г., не е била изтекла задължителната терапевтична пауза до месец юни за лечение със същия, от което е изведено, че не е налице забавено лечение.

По делото се изясни и не се спори и по следното: С решение No 604 от 12.08.2013г. на експертна група по лимфоми при Н. по хематология – [населено място] е взето решение лечението да се извърши с три курса I., както и за представяне на ТК комитет за търсене на фамилен/нефамилен донор с предложение за лечение с Б. (B.). С молба вх. No 94 – П – 385 от 04.04.2014г., отправена до директора на С., ищцата е поискала на основание чл. 56Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО да се реши заплащането на лечението с препарата Б. за сметка на бюджета на здравната каса.

По така подадената молба за заплащане на лекарството, поради липса на произнасяне от страна на Директора на С., ищцата е подала жалба срещу мълчалив отказ на Директора на С. по молбата й от 04.04.2014г. По жалбата срещу мълчаливият отказ е образувано адм.д. No 5625/2014г. на АССГ, 24 състав. По това дело с решение No 183 от 12.01.2015г. е отменен мълчаливият отказ на директора на С. по молбата от 04.04.2014г. на Е. П. и преписката е върната на Директора на С. за произнасяне съобразно мотивите дадени в решението в 14 дневен срок от получаване на преписката.

По подадената молба от 04.04.2014г. от представените писменни доказателства се установява, че с писмо изх. No 35 – 00 – 529 от 10.04.2014г. директорът на С. я е препратил на управителя на НЗОК. В тази връзка с писмо изх. No 20 – 22 – 217 от 21.05.2014г. управителят на НЗОК е уведомил Е. П., че не може да приложи чл. 56, ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО, поради невъзможност да отдели средства от бюджета си за заплащане на лекарствени продукти, извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 56Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО.

Писмо изх. No 20 – 22 – 217 от 21.05.2014г. на Управителя на НЗОК е оспорено от П., като е образувано адм.д. No 10770/2014г. на АССГ, 36 състав. С решение No 1475 от 11.03.2015г. по адм.д. No 10770/2014г. писмо изх. No 20 – 22 – 217 от 21.05.2014г. на управителя на НЗОК за отказ за заплащане на лекарството е обявено за нищожно. Постановен е изричен отказ, обективиран в Решение No 21-17/09.02.2015г. на Директора на С., за който няма данни да е оспорен.

На база на така отменените незаконосъобразни административни актове, ищцата претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени от нея болки и страдания, както следва: влошаване на здравословно състояние, поради забавено лечение, страх, психическо напрежение, липса на нормален професионален и социален живот. Твърди се, че причинната връзка между твърдяните вреди се изразява в това, че именно липсата на каквото и да е произнасяне от компетентния орган / Директорът на С./ и последващо нищожно отказване от некомпетентен орган са обективна пряка причина за забавяне на лечението на П. и да търпи индивидуални негативни психически емоции.

В тази насока от ищцата са ангажирани гласни доказателства - Свидетелски показания на свидетеля Л. Г. В., изслушани по АД No 2751/2015г., която е разпитана и в настоящето производство. Същата посочи, че познава ищцата отпреди да се разболее, като тогава е била весел, състрадателен и добър човек. Посочва, че в началото след като се е разболяла е била голям оптимист, че ще оздравее, тъй като според лекарите ако нейното заболяване – болест на Х. – се „хване на време“ и се лекува правилно, е лечимо. Посочва, че отначало лечението й е започнало с вид химиотерапия, която с течение на времето е ставала все по – високо дозова, като и химиотерапията е спряла да й помага. В резултата н химиотерапията й е опадала косата и са се появили сърдечни проблеми, като ракът се е разпространил. Посочва, че в този период на лечението е започнала да се отчайва.

Появила се е надежда у ищцата с откриването на ново лекарство в САЩ – Б. – което е специално за болест на Х.. Посочва, че ищцата е поискала финансиране от Министерство на здравеопазването за лечението с това лекарство, от фонда за лечение в чужбина и от здравната каса, но не й е отпуснато. Посочва, че в началото е имала надежда, но отказът на финансиране за лекарството й се е отразил много зле и физически, и психически. Започнала е да събира пари от приятели, както и до момента събира, за да може да си осигури това лечение.

В настоящото производство е разпитан и втори свидетел – Е. С. С., които настоящият състав кредитира като достоверни и безпристрастни. Посочва, че познава Е. П. от края на 2010г., когато тя е започнала работа в Съвета за електронни медии, където двете са били колеги и са работили в един кабинет. Около година след като е започнала работа в С. П. се е разболяла, като свидетелката е знаела за нейния проблем. След като се е й е направена трансплантация, химио- и лъчетерапия, но не е преодоляно заболяването.

Посочва, че П. е направила опит чрез министерство на здравеопазването, Фонд за лечение в чужбина да се лекува в чужбина, но оттам не еимало отговор. Посочва, че лекуващите лекари са й казали за лекарство, от което болни от нейната болест са стигнали до излекуване. Тъй като към края на 2013г. лекарството не е прилагано в Б., е потърсила съдействие от МЗ и фонда за лечение в чужбина. След като от началото на 2014г. лекарството е започнало да се прилага и в Б., П. е поискала финансова помощ от институциите – от С., поради невъзможност да си го закупи сама. Посочва, че междувременно състоянието й се е влошавало постоянно, поддържала е постоянна темперетура и са се проявявали други активности на болестта. Посочва, че от С. не е получила отговор. Посочва, че това, че не може да осигури средства за лекарството, е травматизирало П. и обстоятелството, че не може да се лекува с лекарството, я е отчайвало. Посочва, че към момента Е. П. не може да работи и ползва неплатен отпуск, поради изчерпването на платения такъв и не може да се издържа, а се издържа с помощта на приятели и колеги.

По допустимостта на иска: В чл. 204Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 на този член, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред, а именно – по правилата на чл. 97 ал. 1Чл. 97. ⚖️ Практика (7) (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела. (2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения. (3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. (4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи." 19. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите "състава на" се добавя "на колегиите и". 20. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите "т. 13" се заменят с "т. 14". 21. В чл. 125: а) създава се нова т. 4: "4. съдия в административен съд;" б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7. 22. В чл. 125а: а) в ал. 1 се създава нова т. 3: "3. председателят на административния съд;" б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. 23. В чл. 125в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите "т. 2 - 4" се заменят с "т. 2 - 5". 24. В чл. 127: а) създава се нова ал. 3: "(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд."; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5; в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1 - 4" се заменят с "ал. 1 - 5"; г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4", а думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5". 25. В чл. 132, ал. 2 думите "ал. 1 - 5" се заменят с "ал. 1 - 6". 26. В чл. 143: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: "(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1." 27. В чл. 146, т. 2 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6". 28. В чл. 147: а) създава се нова ал. 4: "(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една г... АПК след оспорване пред по – горестоящия административен орган, при възобновяване на административното производство (чл. 99 ал. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (9) Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Инициатива за възобновяването от АПК) или по съдебен ред. Т.е., при тази предпоставка се изисква предварителното установяване по предвидения от закона ред на незаконосъобразността на административния акт със съответен влязъл в сила акт – решение, преди да се пристъпи към производството по чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и следващите от АПК по претендирането на вреди.

В конкретния случай е налице именно тази предпоставка за допустимост на иска. В исковата молба се претендират причинени вреди от два незаконосъобразни акта – мълчалив отказ на Директора на С. и изричен отказ на Управителя на НЗОК – и двата отменени по предвидения за това ред, а именно отменени с влезли в сила съдебни решения. Поради изложеното и във връзка с предпоставките за допустимост на иска по чл. 204Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК настоящият състав намира, че искът е процесуално допустим.

По отношение на пасивната легитимация: Искът е предявен срещу НЗОК, като се претендират вреди от незаконосъобразен акт на управителя на НЗОК и незаконосъобразен акт на директора на С.. Съгласно изискванията на чл. 205Чл. 205. ⚖️ Практика (6) (1 ) (Предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. (2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отделяне на иска от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Настоящият състав намира, че искът следва да е насочен срещу НЗОК, която е конституирана като Ответник: в това производство.

Това е така, тъй като на първо място единият от отменените актове, от които се претендират вредите е издадена от управителя на НЗОК, който е органът издал незаконосъобразният акт, а НЗОК е юридическото лице в чиято структура е този орган. Другият незаконосъобразен акт, отменен по предвидения за това съдебен ред, е издаден от Директора на С., който е органът, а НЗОК е юридическото лице, в чиято структура се намира и този административен орган. Горното следва от чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК във връзка с чл. 19 ал. 1 и чл. 36 ал. 1 от посочения правилник.

Съгласно чл. 2 от Правилника НЗОК е юридическо лице със седалище в [населено място] и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване, а съгласно чл. 36 ал. 1 от правилника Р., включително С., която е районната здравноосигурителна каса за столицата са организационните структури на НЗОК. В тази връзка съдът намира, че следва да заличи С. като Ответник:, поради липса на надлежна пасивна легитимация на Ответник:.

Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Структурата на администрацията и правомощията й са уредени в Закона за администрацията. Съгласно чл. 3 от ЗА органите на държавната власт осъществяват общото ръководство на съответната администрация. Съгласно чл. 19 от ЗА са разписани органите на изпълнителната власт, който са и органите на държавна власт на централизирано или териториално ниво. Ал. 4 на чл. 19 от ЗА са разписани и онези органи на изпълнителната (държавна) власт, които макар и да не изпълват точно понятието, по силата на волята на законодателя са приравнени на органи на държавна, съответно на органи на изпълнителната власт. Съгласно ал. 4 т. 4 на чл. 19 от ЗА „За органи на изпълнителната власт се считат и“ т. 4 „ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт“. НЗОК изпълва съдържанието именно на орган на държавната власт, който по силата на чл. 19 ал. 4 т. 4 от ЗА от законодателят е определен за такъв. Това е така, тъй като е създадена със закон, а именно чл. 6 ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. от ЗЗО и има функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, а именно функции по осъществяването на задължителното здравно осигуряване, което пък от своя страна е дейност по набиране на здравноосигурителните вноски и премии, тяхното управление и разходване, т.е. функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Поради всичко гореизложено настоящият състав намира, че НЗОК и в частност управителят и е административен орган, а НЗОК, като юридическото лице, в чиято структура е този орган, както и директора на С., е именно пасивно легитимирания Ответник: по предявения в настоящото производство иск. В тази връзка е неоснователно възражението на Ответника: за недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация у посочени от ищцата Ответник:.

По основателността на иска: Чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК предвижда за неуредените в тази глава случай да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие осъществяването на административна дейност. За да бъде основателен искът по чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК във връзка с чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред, е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място – претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки за основателност на исково производство са налице по следващите съображения.

На първо място, следва да се установи дали е налице незаконосъобразен акт, отменен по предвидения за това ред, тъй като в исковата молба се претендират именно вреди от незаконосъобразен акт. В процесния случай се претендират вреди от два незаконосъобразни акта, а именно - мълчалив отказ по заявление на ищцата за финансиране на лекарство по реда на чл. 56 ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО, отменен към настоящия момент, но действал към момента на постановяването му и незаконосъобразен изричен отказ на управителя на НЗОК по същото заявление. Съгласно чл. 56 ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО в действащата редакция към момента на подаване на заявлението от ищцата – 04.04.2014г., която е от ДВ бр. 102 от 2012г. „Предписването и получаването на лекарствени продукти, напълно или частично заплащани от НЗОК извън тези по ал. 1 и 2 от изпълнител на медицинска помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането на тези лекарствени продукти става с разрешение на директора на съответната Р.“. Видно от цитираното, заплащането на лекарства от вида на поисканото от ищцата в проведеното административно производство по нейно заявление от 04.04.2014г. става с разрешение на съответната Р., в конкретния случай директорът на С.. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че директорът на С. не се е произнесъл по заявлението на П., като съответно е постановил по него мълчалив отказ. Съгласно чл. 21 ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК във връзка с чл. 58 ал. 1Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт от АПК мълчаливият отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Този акт е отменен по предвидения за това ред, а именно със съдебно решение No 183 от 12.01.2015г. на АССГ, 24 състав. В тази връзка, преписката е изпратена на друг орган, а именно НЗОК. В разрез с правомощията разписани в чл. 56 ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО, управителят на НЗОК се е произнесъл с изричен отказ по заявлението на П. от 04.04.2104г., като с писмо изх. No 20 – 22 – 217 от 21.05.2014г. е отказал разрешаването на заплащането на исканото от П. лекарство от бюджета на НЗОК, поради невъзможност да се отделят средства от бюджета на НЗОК. Този изричен вече отказ е прогласен за нищожен със съдебно решение No 1475 от 11.03.2015г. на АССГ, 36 състав. Видно от изложеното, и двата административни акта, от които се претендират вреди в настоящото производство са отменени по предвидения за това ред. Поради това следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на държавата в лицето на пасивно легитимирания Ответник: (НЗОК) за причинените на ищцата вреди.

На второ място, дейността по своевременното произнасяне и подсигуряване на скъпоструващи медикаменти, заплащани изцяло или отчасти от здравната каса по съществото си представлява административна дейност, като по това между страните не се спори. Това е така, и тъй като това е част от дейността по управлението и разходването на средствата за здравно осигуряване, съответно и това е вмененото задължение на административните органи съгласно чл. 56 ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО (отм.). В тази връзка е налице и вторият елемент от фактическия състав, а именно отменените административни актове са постановени при и по повод осъществяването на административна дейност.

На трето място, следва да бъде установено, дали твърдяните и претендирани от ищцата неимуществени вреди са следствие на неизпълнение на задължението на Ответника: своевременно да се произнесе по заявлението за отпускане на лекарството и поради постановяването на двата незаконосъобразни отказа за това, ищцата е претърпяла тези вреди в сочения размер. Съдът намира жалбата за частично основателна, поради следното: Приема за напълно установено по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, представляващи страдания, изразяващи се в страх, стрес от отказаното лечение, чувство на отчаяние, обреченост, безперспективност, напразни очаквания и попарени мечти за нормален живот. Това следва от лишаването й като работещ и пълноценен човек до този момент от нормален и пълноценен живот. Следва да бъде отбелязано обаче, че така установените претърпени болки и страдания са нормални и очаквани в ситуацията на установеното заболяване и неговото прогресиране.

Спорът за нуждите на настоящето производство се свежда до това, доколкото установените морални страдания са пряко и единствено следствие от отменените административни актове. Съдът намира на първо място, че следва да даде отговор на въпроса – дали евентуалната липса на постановените откази, респ. назначаването на търсеното лечение с препарата Б., биха били осуетени тези установени болки и страдания. Отговорът на този въпрос следва да се даде след анализ на евентуалните резултати, които биха били постигнати при допуснато такова лечение. При установяване на обстоятелството, че назначаването на такова лечение би довело до трайно подобряване на състоянието на пациентката, би се следвал отговор, че препятстването му е пряката причина за преживения стрес. Съдът намира обаче, че не се доказва по делото, вкл. от назначената съдебно-медицинска експертиза, че назначаването на такова лечение чрез положително произнасяне от страна на Директора на С. по заявление No94-П-385/04.04.2014г. би довело до сигурно и трайно подобряване на състоянието на лицето, респ. би й спестило болките е страданията, чиято обезвреда претендира.

Установява се и не се спори, че използването на Б. В. с търговско име А. представлява имунотерапия, която се насочва към CD протеин на повърхността на някои лимфомни / ракови/ клетки и доставя силна доза химиотерапия с цел да ги разруши. Препаратът е регистриран в Б. от месец януари, 2015г., т.е. към момента на търсеното с него лечение, същият не е в П.. На 04.02.2014г. П. е приета за лечение в НСБАЛО – клиника по лъчелечение в диспансер. Проведено е лечение с облъчвана област – паддиафрагмални и друстранно ингвино-феморални лимфни възли. Изписана е на 17.03.2014г. с диагноза – Б. на Х. , втори КС.След лъчелечението е направена двумесечна терапевтична пауза до м. юни, 2014г. Към този момент е подадено от лицето заявлението – 04.04.2014г., по което е постановен отмененият по-късно мълчалив отказ на Директора на С.. Направеният от Вещо лице извод е, че към този момент е било недопустимо по медицински показатели да се проведе така търсеното лечение, поради необходимост от двумесечна терапевтична пауза. Срокът за валидно и законосъобразно произнасянена органа по това заявление отговор следва да е от дата 18.04.2014г. съгласно установеното от Вещо лице обаче, до месец юни, 2014г. такова лечение би било противопоказно. Решението на АССГ, с което е отменен отказа на директора на С. е от 12.01.2015г. Считано от месец януари, 2015г., лекарственият продукт е включен в позитивния лекарствен списък –приложение No2, като от този момент той се изплаща извън стойността на КП No252 и клинична процедура, два пъти седмично, така както се прилага по кратката характеристика, неразделна част от разрешението за употреба – в условията на болнична медицинска помощ. На 09.02.2015г. Комисия при С. взема решения за отказ за заплащането на А. на Е. П. при следните мотиви: За да получи терапия с този лекарствен продукт, лицето следва да е консултирано с онко-хематолог, както и лекарството се прилага само в болнични заведения при необходим прецизен контрол на клиничните индикации и реалните възможности за повлияване на пациента. Лекарски екип на трансплантационният център при СБАЛХ уведомил брата на П., че е възможно да се опита лечение с имунотерапия чрез Б. или Д., то получили отговор да не ги безпокоят повече, тъй като лицето се лекува на друго място. Следователно, периодът, през който е можело да се проведе такова лечение, считано от датата, на която би било допустимо по медицински показатели до датата, на която лицето е отказало търсената помощ чрез финансирането му / чрез отказа на брата на ищцата за комуникация със С./ е от месец юни, 201е4г. до месец февруари, 2015г.

Поради влошено състояние на пациентката през месец март, 2015г. в клиника в [населено място], Италия е извършена терапия в Б. ведотин -7 приема, при стабилно състояние след преоценка с КТ/ПЕТ, като е отчетен добър ефект от препарата. През месец февруари, 2016г. е извършена оценка на заболяването чрез нова КТ/ ПЕТ, която установила персистиране / наличие и обостряне/ на болестта. От гореизложеното съдът прави извод, че неизвършването на лечението на ищцата в периода месец юни, 2014г. до месец февруари, 2015г. с препарата Б., който представлява вид имунолечение, не е факторът, довел до влошаване на здравословното й състояние. Именно това е периодът, през който лицето не е финансирано вследствие от отменените актове. Съдът намира обаче за недоказано, че евентуалното лечение именно през този интервал от време с препарата, би повлияло еднозначно положително върху състоянието на лицето. Последното обуславя липса на пряка причинна връзка между постановените и отменени откази – административни актове и влошаването на здравословното състояние на лицето, тъй като съдът приема за недоказано, че издаването на позитивни актове от същите чрез назначаване на съответното лечение за посочения период, би довело да трайно подобряване на състоянието на лицето, респ. би й спестило установените болки и страдания.

Съдът приема за доказани вредите, представляващи болки и страдания у ищцата, които са следствие на отменените актове - създаденото у нея отчаяние и недоверие в институциите и в гарантираното от Конституцията право на здравеопазване. Съдът приема , че у ищцата е било създадено убеждението, че може да бъде излекувана посредством препарата, чието финансиране е заявила. Липсата на каквото и да е произнасяне от компетентния орган, респ. произнасянето с отказ от некомпетентен такъв в момент, когато при лицето е установено животоопасно заболяване, за което у него е налице съзнанието, че може да бъде преустановено посредством положително произнасяне, няма как да не повлияе допълнително върху състоянието на стрес иотчаяние, предизвикано от болестта. От изслушаните свидетелски показания безспорно се установява, че ищцата е претърпяла допълнително страдание, изразяващо се и в чувство на безсилие и отчаяние от невъзможността да продължи лечението си. Настоящият състав намира и че същото е подсилено от мотивите на изричния отказ на управителя на НЗОК, отменен по предвидения ред, а именно от посоченото, че се отказва поради невъзможност да се отделят средства от бюджета на НЗОК. Последното е влошило силния стрес и страх, напрежение от реалната опасност за живота и и невъзможността да й бъде осигурено адекватно реално лечение, с доказани положителни резултати, от появилата се надежда за излекуване, която е била загубена в резултат на незаконосъобразните откази на администрацията. Ищцата е преживяла и допълнителен стрес с оглед на това, че й се е наложило да се опита сама да осигури лечението си и да намери средства за закупуване на лекарството, при прогресираща загуба на работоспособността й, поради развитието и активното проявление на заболяването.

Съдът намира, че така описаните болки и страдания са следствие именно от отменените актове. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, настоящият състав намира, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. – по 60 000 лева от всеки отменен акт, следва да бъде коригирано до сумата от 20 000 лева – вследствие от отменения мълчалив отказ на Директора на С. и сумата от 20 000 лева – за отменения изричен отказ на Управителя на НЗОК.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на влизане на съдебните решения в сила до окончателното изплащане на дължимото, както и направените за съдебното производство разноски, съдът излага следното: Съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния отказ е влязло в сила на 12.01.2015 г., респ. на 11.03.2015г. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове /т.4 от Тълкувателно решение No 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. No 3/2004 г., ОСГК /. Искът по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, вр.§1 от ЗОДОВ за мораторно обезщетение от датата на забавата-12.01.2015 г., респ. 11.03.2015г. в случая до датата на предявяване на иска-23.03.2015 г., макар да следва главния иск, е самостоятелен иск. Затова при предявяването му трябва да отговаря на условията за предявяването на иск, чрез посочване на фактите, на които се основава и в какво се състои искането. Това означава да бъде очертан както периодът от време, за който се претендира, така и размерът, за да е налице надлежно сезиране на съда с претенция с определен петитум. /Решение No89 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д. No700/2008 г./ По тези съображения, съдът не дължи разглеждане на претенцията за законната лихва от датата на влизане в сила на решенията, с които са отменени незаконосъобразните откази – мълчалив и изричен - до датата на предявяване на иска. По аргумент за по-силното основание от чл.214, ал.2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК, вр.чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, според който не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, се налага извод, че претендиране на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на паричното задължение не съставлява според ГПК самостоятелен иск и не може да бъде конкретизирано по размер. Макар да няма характер на самостоятелен иск, тази претенция има самостоятелно правно съществуване и представлява различно от главницата вземане, което се включва в предмета на делото, след като е предявена от ищеца /Определение No160383.02.2011 г. на СГС по г.гр.д.No90782011 г./, поради което следва да бъде разгледана, а в случая и уважена, като Ответникът: бъде осъден да заплати законната лихва от датата на предявяване на иска-23.03.2015 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение по главницата от общо 40 000 лева. На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 69 ал. 1Чл. 69. ⚖️ Практика (13) (1) Размерът на цената на иска е: 1. по искове за парични вземания - търсената сума; 2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право; 3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2; 4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2; 5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година; 6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи; 7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години. (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска. Определяне на цената на иска от ГПК във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК настоящият състав намира, че следва да ОСЪЖДА Ответника: да заплати на ищеца платената държавна такса по делото, както и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ да заплати възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска – 1333 / хиляда триста тридесет и три/ лева при претендирани 4000лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, заплатената сума от 200 лева за депозит от бюджета на АССГ следва да бъде възложена Ответника: – НЗОК.

На основание горното, АССГ, 48-ми състав Р Е Ш И: Заличава С. като Ответник: по делото.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати в полза на Е. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие отмяна на мълчалив отказ на Директора на С. по заявление No94-П-385/04.04.2014г. от П..

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати в полза на Е. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие отмяна на писмо, изх. No 20-22-217/21.05.2014г. на Управителя на НЗОК по заявление No94-П-385/04.04.2014г. от П..

ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата й част до 120 000 лева като неоснователна.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса , на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Е. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сума в размер на 1333 / хиляда триста тридесет и три/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в размер, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса , на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Е. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сума в размер на 10 / десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса , на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати в полза на АССГ сумата от 300 / триста/ лева, представляващи заплатен депозит от бюджета на съда за назначаване на СМЕ с протоколна определение от 24.04.2017г. – л. 90 по делото. Решението подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните. Преписи от Решението да се изпратят на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 48 състав , в публично заседание на 06.11.2017 г. в следния състав: СЪДИЯ : Калина Пецова при участието на прокурора Моника Малинова, като разгледа дело номер 7776 по описа за 2016 година