Решение № 633/15.9.2016 ГД № 2883/2015 РС Шумен

РЕШЕНИЕ № 633/15.9.2016 ГД № 2883/2015 РС Шумен

Гражданско дело № 2883/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е образувано по искова молба, от М.Т.М. - законен наследник на Е. Р. М., против „МБАЛ – Шумен“ АД, с допуснато участие на трето лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр. София, като са приети за съвместно разглеждане първоначален осъдителен иск, от наследник на пострадал срещу възложител на работа, за плащане на обезщетение поради нанесени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майката на ищцата – медицински деликт, причинен от изпълнител, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, предявен като частичен, за сумата 25 000 лева, от 100 000 лева, и обективно кумулативно съединен, в условията на евентуалност, обратен иск от застраховано лице срещу трето лице - застраховател, за обезщетение поради застрахователно събитие, с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./ вр. чл. 189 ЗЗдравето.

Ищец: Ищцата обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 04.02.2011 г. около 17,00 часа майката на ищцата - Е. Р. М. получила болки в корема съпроводени с повръщане. Около 2.15 часа на 05.02.2011 г. М. била приета в „СО“ на ответното дружество. В 21.30 ч. на 06.02.2011г. пациентката умира в ОАИЛ при „МБАЛ – Шумен“ АД. Ищцата счита, че в следствие на несвоевременното оказана медицинска помощ, изследвания и лечение, поради действия и бездействия на лекуващите лекари, се стига до кончината на Е. М. В следствие на преживения стрес, без да е имал проблеми със сърцето, след три инфаркта съпругът на починалата – Т. М., починал на 17.11.2012г.. На 05.11.2013 г. почива и братът на ищцата - Р. Т. М., от масиран инсулт. Твърди, че причина за всичко това е стрес, притеснения, извънмерно безпокойство и тревоги, последвани от безценна загуба на близък и обичан човек. Моли ответника да бъде осъден да плати сумата от 25 000 лв., обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Е. М., като частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.

Ответник: В предоставения по реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК срок, ответникът „МБАЛ – Шумен“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба с изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна. Оспорва фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба относно действията на персонала по оценката на клиничните и параклинични показатели и провежданото съобразно тях лечение на починалата. Предявява, в условията на евентуалност, обратен иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като моли, ако бъде уважен първоначалния иск, ответникът по обратния иск да бъде осъден да плати сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски .

В предоставения по реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК срок, ответникът по обратния иск, в писмен отговор, оспорва изцяло претенцията, както по предявения главен иск, така и тази по обратния иск. Счита, че гражданската отговорност на работодателя, явяващ се възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, е извън предмета на застрахователния договор с „МБАЛ-Шумен“ АД. Претендира разноски .

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. Ч. от АК Разград, поддържа предявените искове, като моли за постановяване на осъдително решение срещу ответника. Ответникът, чрез процесуален представител адв. П. от ШАК, взема становище, като счита исковите претенции за допустими, но неоснователни и недоказани. Ответникът по обратния иск – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален представител адв. Д. от ВАК, счита, както исковата претенция по първоначалния иск, така и исковата претенция по обратния иск, че не се подкрепят от събраните по делото доказателства и поради това са неоснователни.

Доказателства: От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

Ответникът по главния иск е многопрофилна болница за активно лечение, която към 05.02.2011г. е осъществявал лечебна дейност въз основа на Разрешение № МБ – 125/21.12.2009г. от Министъра на здравеопазването, както и в изпълнение на Договор № 270305/01.02.2010г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с възложител НЗК. През процесния период, между „МБАЛ-Шумен“ АД и ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, е имало сключена валидна застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал” по Застрахователна полица № 211010271000036/30.08.2010 г., със срок: от 00.00 часа на 30.08.2010г . до 24.00 часа на 29.08.2011г.; предмет: професионална отговорност за причинено телесно увреждане или смърт на пациент в резултат на небрежност, грешка или пропуск, допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или би трябвало да бъде предоставено от застрахования и лимит на отговорността: при един иск 10 х. лева – за висш медицински персонал и 3 х. лева – за медицински специалисти. От Удостоверение за наследници /приложение 1 към исковата молба/ се установява, че ищцата - М.Т.М., е дъщеря на Е. Р. М., починала в 21.30 часа на 06.02.2011г., на 73 годишна възраст, след като в 2.15 часа на 05.02.2011г., е приета по спешност в „МБАЛ-Шумен“ АД, със силни болки в корема, повръщане – съгласно фиш за консултативен преглед амбулаторен № 2295 /приложение 4 към исковата молба/. В Спешно отделение /СО/ на „МБАЛ-Шумен“ АД Е. М. е записана под № 002295, /лист 264 от делото/. След снемане на анамнеза и направен преглед е поставена работна диагноза „Остър гастрит с диференциална диагноза – панкреатит“. Назначени са кръвни изследвания. В СО са направени назначения– Ser. Gtucosae 1 банка, Degan 1 ампула, No spa 1 ампула, Papavérin 1 ампула. Пациентката е настанена в обсервационна зала, поставен е венозен път и е започната венозна инфузия сьс спазмолитици. Във Фиш за консултативен преглед амб. № 2295/05.02.2011 г. /лист 270 от делото/ са назначени изследвания: консулт с хирург, ПКК, амилаза и ехо на коремни органи. В амбулаторния приемен журнал на СО са отразени назначени: ЕКГ, кръвна картина, биохимия /амилаза/, ренгеново изследване. Около 7 ч. на 05.02.2011 г. състоянието на пациентката се влошава - отново започва да повръща. В 8.00 ч. е направена ехография на коремни органи, при която не са установени отклонения. В 9 ч. 42 мин. е направена рентгенография - с рентгенови данни за илеус. В История на заболяването /лист 287 от делото/ е отразена консултация с интернист - д-р Н., според която болната е с анамнеза за операция по повод на тромбоза на десен долен крайник през м. 11.2010 г. и провеждано лечение със Синтром и Аспирин. Назначена е КЗП, коагулограма и ИПР, като е отбелязано повишен оперативен риск. Около 10 часа повиканият хирург преглежда болната и препоръчва оперативно лечение по спешност. В 11,15 ч. е извикан хирургичен и анестезиологичен екип. Съгласно „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на Е. М.“ /лист 310 от делото/ пациентката изрично е декларирала и съответно, в позиция 5, е отразен прием на Синтром. Преди постъпване по спешност в „МБАЛ-Шумен“ на 05.02.2011г. Е. М. е страдала от придобита тромбофилия - състояние, което през месец ноември 2010г. е наложил оперативно лечение на десен долен крайник. Това обстоятелство е отразено, както от Епикриза /лист 272 от делото/, така и от Аутопсионен протокол № 14/07.02.2011г. /лист 271 от делото/, в който е отбелязано, че пациентката е на „Антикоагулатна терапия“. След такава операция на пациентите задължително се предписват лекарства, които пречат на повишената склонност към съсирване на кръвта. Препарата, който бил предписан на Е. М. е Синтром. Според Оперативен протокол № 23/05.02.2011 г. /лист 308 от делото/ операцията е започнала в 12 ч. при предоперативно диагноза илеус /лист 313 от делото/. Интраоперативно е установено, че се касае за мезентериална тромбоза на тънки черва на 30 см. от лигаментум Трайче на протежение 70 см.. Тънките черва са били с некротичен цвят без пулсации на мезентериални съдове. Направена е резекция на тънки черва с LAT-LAT анастомоза. Съгласно Реанимационен лист № 1/05.02.2011г. /лист 350 от делото/ пациентката е приета в ОАИЛ в 14.20 ч. на 05.02.2011 г., без болков синдром, със стабилни показатели и без данни за следоперативни усложнения. При постъпване в „Лекарствен лист № 032323/6-6.02.2016г.“ – поз. 5 /лист 321 от делото/ е изписано лечение с „Фраксипарин по 0.4“. На 06.02.2011 г. през деня пациентката е била спокойна, без оплаквания, със сухи превръзки. Според Реанимационен лист № 2/06.02.2011г. /лист 351 от делото/ през целия ден не е провеждана коригираща кръвосъсирването терапия, въпреки, че на 05.02.2011г. трикратно е назначена коагулограма, като и трите резултата са - кръвта не се съсирва. Стойностите на хемоглобина са били с тенденция към понижение от 118 г/л. на 05.02.2011г.; 78 г/л на 06.02.2011г. и в 20 ч. на 6.02.2011г. са 35,8 г/л. В 17.40 ч. на 06.02.2011 г. е настъпила синусова тахикардия. Към терапията е добавен антиаритмик - кордарон. В 19.30 ч. състоянието на М. рязко се влошава със загуба на съзнание, повърхностно дишане с апноични паузи, екстремна брадикардия. В 20.00ч е включен Вит. К - 2 амп., и е назначена нова коагулограма. Назначената следоперативно терапията с „Фраксипарин“ е отменена. В 21.30 ч. пациентката екзитира. Съгласно аутопсионен протокол № 14/07.02.2011 г. /лист 271 от делото/ патологоанатомичната диагноза е: Мезентериална тромбоза- състояние след операция - частична резекция на т. черво и латеро-латерална анастомоза, дренаж. Състояние след операция на долен ляв крайник за тромбоза на венозната система. Аптикоагулантна терапия. Постоперативна хеморатия и коремната кухина с наличие на кръв, кръвопропиване на коремната стена и мезентериума, кръвни коагулуми, наличие на хематинни материи в стомаха и сегментно по хода на тънкото и дебелото черво. Остра анемия на вътрешните органи. ОССН, белодробен оток, перицелуларен и периваскуларен мозъчен оток. Хипертонична болест. Хипертонично сърце. Прояви на ХЛСН. Атеросклероза на аортата – тежка с усложнени, разязвени ронливи атеросклеротични плаки, сегменто в гръдната и най-вече в коремната Ао, Нефросклероза, Емфизем и начални прояви на ХОББ.

Изложеното относно приема и лечението на Е. М. в „МБАЛ-Шумен“ АД на 05.02.2011г. се установява, както от събраните по делото, по реда на чл. 190Чл. 190. ⚖️ Практика (1) (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно ГПК, писмени доказателства, така и от писмо № МО 05-53-11/01.06.2011 г., по описа на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при МЗ, за извършена проверка в „МБАЛ – Шумен“ АД /приложение 2 към исковата молба/, от което е видно, че са установени нарушения, както следва: 1/в СО при МБАЛ „Шумен“, през нощта на постъпването, на пациентката Е. М. не е предоставена своевременна и достатъчна медицинска помощ. Не е проведена консултация с хирург, не е извикан дежурният на разположение рентгенолог, не е направена ЕКГ и ехография на коремни органи. Дежурният екип не е спазил разписания и утвърден от ИД на МБАЛ „Шумен” алгоритъм за поведение при коремна болка, според който при остър хирургичен корем, предизвикан от илеус или панкреатит, каквито са работните диагнози при приемането следва да се извърши: консулт с хирург, спешни диагностични изследвания на кръв /ПКК, кр. захар, урея, креатинин, амилаза електролити/ и урина, ехография на корем, ЕКГ. Съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на СО при МБАЛ „Шумен“ в т. 7 – „В СО за минимално време /средно два часа/ трябва да се извършат необходимият минимум изследвания, консултации и диагностични процедури с оглед на хоспитализация на болните с мотивирана приемна диагноза“. Нощният дежурен екип е изчакал до сутринта и не е провел своевременно необходимите консултации и изследвания, с което е нарушена т. 1.3.2.9.2 на Наредба № 45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“; 2/в ОАИЛ при МБАЛ „Шумен“ на 06.02.2011г. дежурният екип не е предприел необходимите мерки за корекция на кръвосъсирването /преливане на прясно замразена плазма и др./ и за изясняване на причините за анемичния синдром. През целия ден не е провеждана корегираща кръвосъсирването терапия, с което е нарушена т. 3. 3 от Наредба 10/4.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, съгласно която: „Всички специализирани клинични структури за интензивно лечение задължително трябва да имат готовност и да прилагат при наличието на индикации: 3.3.5. лекарствена терапия и терапевтични техники: ……… лекарствени продукти за контрол на хемостазата…“. За констатираните нарушения бил съставен АУАН по реда на ЗАННП.

По искане на ищцата съдът допусна, изслуша и прие съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от чието заключение, се установява, че преди постъпване по спешност в „МБАЛ-Шумен“ на 05.02.2011г. Е. Р. М. е страдала от придобита тромбофилия /състояние на повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци в артериалните и венозни съдове, които могат да доведат до фаталното им запушване, протичащо с тежка клинична картина/. Израз на това състояние е образуването на тромб в брахиалната артерия. Това е наложил в миналото оперативно лечение. След такава операция задължително пациентите остават на т. нар. антикоагулантна терапия /предписване на лекарства, които пречат на повишената склонност към съсирване на кръвта/. Препарата, който бил предписан на Е. М. е Синтром. Лечението със Синтром е след когато пациент е преболедувал от тромбоза и е получил в първите дни лечение с хепарин. Синтрома продължава това лечение и най-често тази продължителност е между шест месеца и една година, но не повече, т. е. лечението със Синтром не е лечебно, а профилактично, за да не се повтори събитието. Синтрома, като старо лекарство, дава странични явления и най-тежкото от тях е предозирането, което протича с кръвоизливи, тъй като кръвта на пациента престава да се съсирва. Понастоящем съществуват редица по-безопасни антикоагуланти, при които възможностите за предозирани са сведени до минимум. Използването на Синдром налага периодичен контрол на показателите на съсирването на кръвта, които трябва да се движат в определени граници, за да се профилактира появата на нови тромбози, но и в същото време да се избегне нарушаването в кръвосъсирването, довеждащо до кръвоизливи. При удължаване на времето за съсирване на кръвта дозировката на този медикамент се намалява, така че да се спазят т. нар. терапевтични граници. Продължителността на това лечение се определя от състоянието на пациента през следващите години и въз основа на подробни изследвания за причините, довели до развитие на тромбофилия с евентуалното им премахване. В тази част съдът приема заключенията на вещото лице, като обективни и професионални. В следващата част, в която вещото лице приема, че системата на кръвосъсирване на Е. М. е била силно увредена, от една страна поради склонността да образува тромби (резултат от която е мезентерпалната тромбоза, станала причина за хоспитализацията и операцията й), а от друга страна от лечението със Синтром, който е бил предозиран, съдът намира, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Както самото вещо лице посочва, при изслушването в съдебно заседание, лечението със Синдром следва да е с продължителност от 6 месеца до 1 година, поради риска от предозиране, като приема, че в процесния случай синдром е прилаган три години. От събраните по делото доказателства се установява, че оперативно лечение на десен долен крайник на Е. М., наложило антикоагулантна терапия със Синдом, е проведено през месец ноември 2010г. - обстоятелство отразено, както от Аутопсионен протокол № 14/07.02.2011г. /лист 271 от делото/, така и от Епикриза /лист 272 от делото/. Доколкото медицинската епикриза, като официален писмен документ /изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда /в този смисъл е Решение № 250/21.11.2012г., ГД № 1504/2011 г., III г. о., постановено по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК/, следва, че терапията със Синдом при Е. М. е продължила по- малко от 4 месеца. Следователно заключенията на вещото лице за предозиране в доболничната помощ, проявило своите странични явления без да има терапевтичен ефект, както и, че въпреки провежданото антикоагулантно лечение при Е. М. се развива второ усложнение на тромбофилията, а именно мезентериална тромбоза, довела до фаталния изход, не се споделят от настоящия съдебен състав.

По втория поставен въпрос относно дължимите и необходими действия на лекуващите лекари от МБАЛ „Шумен“ АД, при така съществуващата клинична картина, вещото лице аргументирано е посочило, че оперативната интервенция е била единствения възможен изход за евентуалното спасяване на пациентката и оперативното лечение е било успешна, но доколкото от ответното дружество не е представен, като доказателство по делото, терапевтичен лист или температурен лист, в който се отбелязват в реанимационните отделения във всяка минута какво се инжектира, то вещото лице е в невъзможност да отговори, дали изписания, но протовопоказен за прилагане в този случай хепарин (фраксипарин) е инжектиран на Е. М. и в какви количества. Прилагането на хепарин (фраксипарин) удължава времето на друг показател на кръвосъсирването и не повлиява протромбиновото време, като потиска синтеза в черния дроб на няколко фактора на кръвосъсирването, чрез намаляване нивото на вит. К в чернодробните клетки - витамин, вземащ участие в синтезирането на няколко фактори на кръвосъсирването. Ето защо, обичайно при инжектиране на вит. К синтезът на тези, необходими за нормалното съсирване фактори, се възстановява и рискът от кръвоизливи намалява. В такива случаи добрата медицинска практика изисква вливане на готови фактори на кръвосъсирването. Това е концентрат, който съдържа всички фактори на кръвосъсирването, чиито синтез в черния дроб, поради приложен антикуагулант, е потиснат. Такива медикаменти, които действат веднага се използват от 10 год., а според вещото лице такъв препарат в миналото дори се е произвеждал в страната. С такива медикаменти разполагат и се прилагат ежедневно в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна. В МБАЛ „Шумен“ - АД с такъв препарат не са разполагали, обстоятелство което се потвърждава и от свидетелските показания на П. З., който към процесния период е заемал длъжността Началник АОИЛ, при ответното дружество, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК. Според свидетеля поради липса на такъв медикамент е приложен вит. К, но едва в 20.00ч, след като състоянието на М. се влошава и когато назначената следоперативно терапията с хепарин /фраксипарин/ е отменена. Прилагането на витамин К е стар начин на лечение и също подпомага започването на синтеза на тези фактори, но има много дълго време на действие и не може да задейства толкова бързо. Докато прилагането на липсващия МБАЛ Шумен концентрат действа моментално. Вещото лице е установило, че след процесния случай в тази болницата вече разполагат с такъв концентрат, който според свидетеля З. е специален бързодействащ препарат „Фактоплеск“, прилага се венозно и е закупен по негово настояване.

След смъртта си, освен ищцата, Е. М. е оставила наследници по закон: Т. Д. М. - съпруг и Р. Т. М. – син. От свидетелските показания на допустнатите по делото Е. Т. и А. Д. се установява, че смъртта на Е. М. се е отразила емоционално на нейните близки, които до този момент били сплотено и задружно семейство, в много добри и топли отношения. Е.Т. свидетелства, че след смъртта на Е. М. съпругът на починалата – Т. М., буквално паднал духом и след година и половина на 17.11.2012г. умира, а година по – късно, на 05.11.2013г., след тежък инсулт умира и синът Р. М.. Вторият свидетел А. Д. описва живота на ищцата преди и след смъртта на близките и. Свидетелят сочи, че ищцата е била много близка с родителите си, въпреки, че не живее в страната. В резултат на загубата на тези най - близки хора, тя от енергичен и добре организиран човек, се променила и станала черногледа и негативно настроена. Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Мотиви: Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното: По осъдителният иск, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (39) Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Връчване на търговци и юридически лица вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане /деликт/ е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и деянието. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД настъпва, след като натоварено лице, при или по повод изпълнението на възложена работа, причини виновно вреди на пострадал. По принцип отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия на работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД са необходими следните предпоставки: противоправност в действията или бездействията на работници или служители, които при и по повод изпълнение на възложената от работодателя им работа са причинили /причинно-следствена връзка/ вреди. Ищцовата страна носи доказателствена тежест да установи всички кумулативни елементи на отговорността по иска, с правно основание по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, като вината на персонала на ответника се предполага въз основа на презумпцията по чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Последното означава, че възраженията за липсва на вина на персонала, трябва да се установи от работодателя, който отговаря не заради своя вина - действие или бездействие, а заради вината - действията или бездействие на своя персонала, на който е възложил работата. Следователно вина – действие или бездействие, се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последните виновно са причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. В процесния случай, предвид исковата претенция, в тежест на ищцовата страна бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в следствие на противоправно деяние от действията или от бездействията на лица от персонала на ответното здравно заведение, на които е възложена работа, изразяващо се в нарушение правилата на добрата медицинска практика, е допусната медицинска грешка довела до смъртта на Е. М., при което в сферата на ищцата е причинена неимуществена вреда, която е в причинно-следствена връзка със смъртта на майка и. Вината на прекия извършител от персонала на здравното заведение се предполага, предвид законовата презумпцията по чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. В този смисъл е Постановление № 7/29.XII.1958 г., Пленум на ВС. Особеното при медицинския деликт е, че деянието представлява част от правно регламентирана рискова професия.

По делото е установено, че в 2.15 часа на 05.02.2011г. Е. Р. М. е постъпила по спешност в „МБАЛ-Шумен“ АД, за да получи медицинска помощ. Медицинската помощ, като вид медицинска дейност, е правно регламентирана, както от Конституцията, така и от Закона за здравето /ЗЗ/, Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/. Качеството на медицинската помощ се основава и на „Правилата за добра медицинска практика“ /ПДМП/, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... ЗСОЛЛДМ, които са валидни за всички лекари в Р.България, както и „Кодекс за професионалната етика на лекарите в България“ /КПЕЛБ/. Лекар е лице, което, на основание чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ, е длъжно да осъществява дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване правата на пациента. Лекарските екипи в СО, Хирургично отделение и ОАРИЛ при ответното дружество са поели задължение да осъществят определени дейности по медицински стандарт, като извършат и са извършили медицинска интервенция с лечебна /диагностична, превантивна и рехабилитационна/ цел, насочена към телесния интегритет и личната неприкосновеност на пациентката. На основа събраните по делото доказателства, настоящият състав на ШРС счита, че оперативната интервенция е била единствения възможен изход за евентуалното спасяване на Е. М.. При настаняване в Хирургично отделение, пациентката е уведомила, че е на следоперативна антикоагулантна терапия със Синдом - обстоятелство изрично отразено в „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на Е. М.“ - позиция 5. От лекарски екип при ответното дружество, като следоперативно терапия, е предписан хепарин (фраксипарин), който в този случай е бил протовопоказен за прилагане. Терапията с „Фраксипарин“ е отменена в 20.00ч. на 06.02.2011г.. Предвид, че от ответника, въпреки че бе задължен по реда на чл. 190Чл. 190. ⚖️ Практика (1) (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно ГПК, да представи цялата налична медицинска документация, свързана с проведено лечение на М., за времевия период от 05.02.2011г до 07.02.2011г., не е представен температурния лист /терапевтичния лист/, съдът счита, че страната създава пречки за събиране на допуснати доказателства, поради което, на основание чл. 161Чл. 161. ⚖️ Практика (10) Раздел VII. Обезпечение на доказателства Обезпечение на доказателства ГПК, с оглед обстоятелствата по делото, приема че изписаният по този ред хепарин (фраксипарин) е инжектиран на Е. М., но поради създадените пречки не е установено в какви количества. Приложената от лекарските екипи в ОАИЛ при МБАЛ „Шумен“ – АД, следоперативна терапия с хепарин (фраксипарин), е довел до влошаване на кръвните показатели на пациентката. Установено е, че лекарите не са взели предвид, стойностите на хемоглобина при М., които са били с тенденция към понижение - от 118 г/л. при приема на 05.02.2011г. до 35,8 г/л. в 20 ч. на 6.02.2011г. В такива случаи добрата медицинска практика изисква вливане на готови фактори на кръвосъсирването. Следоперативна терапия, с такива медикаменти, с каквито са разполагали и се прилагат в други здравни заведения, не е назначена. Такива от лекарите в МБАЛ „Шумен“ – АД, не са била изобщо изписани. От показанията на свидетеля П. З., който към процесния период е заемал длъжността Началник АОИЛ, се установява, че в ответното дружество, към процесния период единствения антидот, който са прилагали е медикамента вит. К и едва кончината на М. ги е накарала в следващите години внимателно да се заинтересуват от световната практика, но от показанията на вещото лице стана ясно, че в медицинската практика в страната от 10 год. съществуват и при случаи като на Е. М., в следоперативен период, се прилагат бързодействащи кръвосъсирващи коагуланти. Следователно в следоперативното лечение от персонал, който е част от персонала на МБАЛ „Шумен“ – АД, като не се предприети мерки за корекция на кръвосъсирването и за изясняване на причините за анемичния синдром, с което са допуснати нарушения, на следните правила на добра медицинска практика: 1/ Наредба 10/4.03.2010 г., за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, издадена от министъра на здравеопазването, съгласно която в т. 3.3.5. е посочено, че всички специализирани клинични структури за интензивно лечение задължително трябва да имат готовност и да прилагат, при наличието на индикации, лекарствена терапия и терапевтични техники: лекарствени продукти за контрол на хемостазата; 2/ чл. 35 КПЕЛБ, съобразно която лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това; 3/ чл. 38, ал. 3 КПЕЛБ, съобразно която за определени заболявания при нужда се използват консултациите на национални и републикански консултанти. Настоящият състав на ШРС счита, че задължение на ответната болница, като субект, приел да предоставя здравна услуга, е да организира така дейността, че при приемане на пациент да се установи, какви лекарства приема, от колко време, на основата на което да се изгради индивидуална лечебна стратегия. Съдът намира, предвид установената към процесният период, липса на подходящ бързодействащ медикамент, че бездействието по набавяне, на посочения от вещото лице такъв, също е довело до леталния край на М., поради което е налице противоправно поведение от страна и на ръководството на лечебното заведение, което не е успяло да достави и поддържа наличието на същия, чиято липса, а от там и неприлагането, се е оказала фатална за пациентката. Съдът счита, че в такива случаи ответната болница е била длъжна да предприеме своевременни мерки или за доставяне на необходимия крьвосъсирващ медикамент, или своевременно да транспортира пациентката до най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това, ако състоянието на пациента позволява, предвид което счита, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 100, ал. 3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. ЗЗ, съобразно която при невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че както действията на лекуващите екипи в ОАИЛ, така и бездействието на ръководството на МБАЛ „Шумен“, през периода от 14.30 часа на 05.02.2011г. до 20.00 часа на 06.02.2011г., са противоправни. Същите са и виновни, извършени небрежно, защото не е положена дължимата грижа за спазване медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ на майката на ищцата, което е могло да предотврати фаталния край и да увеличи шансовете за продължаване живота на болната.

Относно вредите причинени на ищцата. По принцип право на иск за обезщетение по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има пострадалият от деликт – в случая Е. М.. М.Т.М., като дъщеря на починалата видно от Удостоверение за наследници /приложение 1 към исковата молба/, претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в тревоги, притеснения и стрес в резултат от неочакваната загуба на майка и, чиято смърт се е отразила и на другите нейни близки – баща и брат. По своя характер това са т. нар. в правната литература „шокови вреди“ – вреди претърпени от лице различно от починалото или получилото увреждане /телесно или на здравето/. Те възникват тогава, когато трето лице, което не е засегнато пряко, на практика претърпява болки и страдания в резултат на деликта. Противоправните и виновни действия и бездействие на лица, които са част от персонала на ответното дружество, съдът намира, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на ищцата. Самите вреди се установяват от показанията на свидетелите Е. Т. и А. Д., имали непосредствени впечатления от съвместния живот на ищцата с нейните починали близки, както и психическото и емоционалното състояния на последната след смъртта им, поради което съдът кредитира техните показания. Преценявайки, съобразно критерия за справедливост, обстоятелството, че ищцата внезапно и травмиращо е загубила своя майка, от което е настъпил емоционален шок, прераснал в апатия, поради близостта с починалата и непосредствените обстоятелства около нейната кончина, отчитайки социално-икономическата условия в страната при настъпване на вредите и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав на ШРС приема, като обезщетение на неимуществени вреди, търсени от ищцата, доколкото те изобщо подлежат на парична оценка, че следва да се определи сумата в размер на претендираната от 25 000 лева.

Относно евентуалното съпричиняването, за което страните излагат становища с писмените защити. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, момента, до който могат да бъдат въведени възражения, за ответника е с отговора на исковата молба, в който той следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133Чл. 133. ⚖️ Практика (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Раздел II. Съдебни заседания Видове заседания ГПК губи възможността да го направи по-късно. В процесния случай твърдения за съпричиняване на крайния резултат в отговора на исковата молба не са изложени, поради което правото на ответника за такова възражение е преклудирано, тъй като с изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т. ч. възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт. В този смисъл е Решение № 17/6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.

По обективно кумулативно съединения, в условията на евентуалност, обратен иск предявен от ответника срещу ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, като застраховател, за плащане на обезщетение поради настъпило застрахователно събитие, с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./ вр. чл. 189 ЗЗдравето. Предвид основателността на главния иск, както и че е причинената смърт в резултат на небрежност, допусната при професионално обслужване на пациент от висшия медицински персонал на ищеца по обратния иск, съдът намира, че този медицински деликт, съставлява застрахователен риск покрит от предмета на застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал” и е в срока на застрахователно покритие по валиден застрахователния договор, между „МБАЛ-Шумен“ АД, съгласно Застрахователна полица № 211010271000036/30.08.2010 г., поради което следва, че е основателен и следва да бъде уважен до предявения размер при лимит на отговорността от 10 х. лева. Относно възражението на ответника по обратният иск, че искът е предявен за първи път след договорен 36 месечен срок. В отговора на исковата молба ответникът по обратния иск се позовава на договорен ретроактивен срок, като счита същия за давностен. Доколкото уговорката за ретроактивно действие е разширение на застрахователната защита, при което Застрахователят обезщетява искове, срещу Застрахования, предявени в срока на застраховката, но основани на събития, настъпили след ретроактивна дата вписана в полицата, която предхожда началната дата на застраховката, то договорения 36 месечен срок не е давностен, поради което възражението е неоснователно. Възражението на ответника по обратният иск, че не е бил уведомен от застрахования в разумен срок, но не по – късно от узнаването, за характера и причините довели до настъпване на застрахователното събитие, при което застрахователят може да намали или откаже изцяло или отчасти изплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира за неотносимо към предмета на доказване в настоящия спор и е въпрос на последващо уреждане на отношенията между страните по застрахователния договор.

Относно разноските: При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза ищцата, се явява основателно и ответника следва да бъде осъдена да плати сумата 2 550 лева, съгласно списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК – стр. 393, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Мотивиран от така изложеното, Шуменски районен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „МБАЛ-Шумен“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „В. Априлов“, № 63, да плати на М.Т.М., законен наследник на Е. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка и, в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. 45 ЗЗД

ОСЪЖДА ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Г. Бенковски“, № 3, да плати на „МБАЛ-Шумен“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „В. Априлов“, № 6, застрахователно обезщетение за допуснат по небрежност застрахователен риск при професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./ вр. чл. 189 ЗЗдравето.

ОСЪЖДА „МБАЛ-Шумен“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „В. Априлов“, № 63, да плати на М.Т.М., с ЕГН: ********** и адрес *** 550 /две хилади петстотин и петдесет/ лева, съгласно списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК. Препис от решението да се връчи на страните Районен съд: Димитър Димитров свързани дела ОС Шумен Решени № 82