- Страни: Сдружение ”Център за защита правата в здравеопазването” срещу Министерство на здравеопазването
- Предмет на спора: Колективен иск за вреди от медицински деликт. Конкретният вид на лекарската грешка (диагноза, лечение, операция, инфекция и др.) не е детайлизиран в настоящото процесуално определение. Предмет на настоящото съдебно определение е допустимостта на касационно обжалване на прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на съдебни разпореждания за разгласяване на колективния иск.
- Ключови моменти: Производството по делото (колективен иск) е прекратено на предходни инстанции поради това, че ищецът (Сдружението) не е изпълнил изцяло съдебните разпореждания за разгласяване на предявения колективен иск по определен начин (чрез публикации и излъчвания в медии) и в определен срок. Съдът е приел, че неразгласяването е пречка за разглеждане на делото, тъй като възпрепятства възможността увредените лица да участват или да бъдат изключени от процеса. Върховният касационен съд намира, че поставените от жалбоподателя правни въпроси относно тълкуването на чл. 382Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК (относно разгласяването на колективен иск) не са от значение за изхода на процесуалноправния спор, тъй като определението за начина на разгласяване е влязло в сила и не е обжалвано. Също така е установено, че ищецът е изпълнил частично определението, което показва разбиране на изискванията. Липсват данни за обсъждане на съдебно-медицински експертизи, медицинска документация или свидетелски показания относно съществото на медицинския деликт, тъй като решението е чисто процесуално.
- Решение: Върховният касационен съд НЕ допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, което потвърждава прекратяването на производството по делото.
Определение № 334/30.06.2015 ЧГД № 859/2015 ВКС Гражданско дело № 859/2015 г., разгледано от Върховния касационен съд.
Предмет на спора са твърдения за медицински деликт .
Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .
Определение № 334 от 30.06.2015г, ВКС, I-во ГО, ч.гр.д. № 859/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал.3Чл. 274. ⚖️ Практика (25) Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Оспорване на вземането на присъединен кредитор ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Христина Николова в качеството й на процесуален представител на Сдружение ” Център за защита правата в здравеопазването” със седалище и адрес на управление, против въззивно определение № 31.03.от 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4392/2014 г. на Софийски апелативен съд.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответната страна Министерство на здравеопазването изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 11.09.2014 г. по гр.д. № 6773/09 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Сдружение ” Център за защита правата в здравеопазването” против Министерство на здравеопазването колективен иск.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с определение от 08.03.2010 г., влязло в сила като необжалвано, съдът е определил разгласяването на предявения колективен иск да бъде извършено чрез излъчване на съобщения в дневните новинарски емисии и сутрешни блокове на Б.- 6 съобщения, B.- 10 съобщения/ и Pro Bg - 6 съобщения, чрез публикуване на съобщения в редакционните страници на вестник ”Труд”- 4 съобщения, вестник”Монитор”- 4 съобщения и вестник”Сега”- 4 съобщения, както и чрез поместване на съобщенията на интернет страниците на електронните издания Bg. nes и Zdrave. net, като е определил и срок за това - от 22.03.2010 г. до 05.04.2010 г.
Въпреки многократно даваните указания и продължаването на срока за разгласяване на предявения колективен иск по определения от съда начин, това не е било сторено.
Въззивният съд е приел, че неизпълнението на определението на съда относно начина за разгласяване на предявяването на колективния иск съставлява пречка за разглеждане на делото, тъй като препятства възможността увредените лица да узнаят за предявяването му и да реализират правото си да вземат участие в процеса или да бъдат изключени, а това създава опасност от увреждане на интересите им предвид предвиденото в чл. 386, ал.1Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен. (2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица. (3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. (4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по ГПК действие на решението.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси, по които се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, са свързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 382Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК- кой е длъжен да извърши разгласяване на предявяването на колективния иск – страната или съда, пред който е висящ спора; следва ли съдът да задължи определени медии да извършат разгласяването, без това да означава отпадане на задължението на ищеца да заплати стойността на обявленията; кой определя обема и начина на разгласяване; следва ли мотивите на съда относно избрания начин на разгласяване, включително и такива за целесъобразност, да са изложени писмено; могат ли тези мотиви да се обжалват отделно от останалата част на определението; следва ли да се формулира от съда точния текст на обявлението или е достатъчно да се посочат фактите в свободен текст.
Така поставените въпроси не са от значение за изхода на процесуалноправния спор, предмет на въззивното определение, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК за допускане на касационно обжалване.
Това са предварителни въпроси, които са предмет на определението по чл. 382, ал.2Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК.
По тях съдът се произнася в условията на състезателност, след като призове страните в открито съдебно заседание и изслуша становищата им.
Разпоредбата на чл. 382, ал.3Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК изрично предвижда обжалваемост на определението по ал.2.
В случая начинът на разгласяване на предявения колективен иск и сроковете, в които увредените лица следва да заявят искане за участие или за изключване от процеса, са определени с определението на Софийски градски съд от 08.03.2010 г., което не е било обжалвано с частна жалба и е влязло в сила.
С него съдът е възприел като подходящ за разгласяване на иска начина, предложен от ищеца.
Фактът, че ищецът е изпълнил частично определението на съда, като е организирал излъчването на 6 съобщения в национални телевизии от общо определените 24, както и публикации в някои от печатните издания, сочи, че неразгласяването на иска по начина, посочен от съда, не е последица от липсата на мотиви или други неясноти относно изпълнението на определението по чл. 382, ал.2Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК, което изключва обусловеността на изхода на делото от поставените от касатора въпроси във връзка с тълкуването на чл. 382Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) ГПК.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът Определи: НЕ допуска касационно обжалване на определение № 31.03.от 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4392/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Свързани документи: Частна жалба по гр.д. 6773/09 до АпС - София Определение № 3103 по ч.гр.д. 4392/14 АпС - София Касационна частна жалба по гр.д. 859/15 до ВКС