- Страни: Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД срещу К. И. С.
- Предмет на спора: Иск на болницата срещу пациента за неоснователно обогатяване (чл. 55Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД), тъй като пациентът е получил безплатно лечение по клинична пътека, за която вече е бил ползвал правото си през същата година, както и за мораторна лихва (чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД). Въпреки началната фраза в текста, че "Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка)", съдържанието на решението ясно показва, че делото *не е* за лекарска грешка/деликт, а за финансови претенции на болницата към пациента.
- Ключови моменти: Делото е решено с неприсъствено решение (чл. 238 и чл. 239Чл. 239. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защита срещу неприсъственото решение ГПК) поради неявяване на ответника (К. И. С.), непредставяне на писмен отговор и неискане делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдът е приел иска за "вероятно основателен" въз основа на представените писмени доказателства, без да са описани конкретни доказателства. Не е назначена Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), тъй като предметът на спора не е медицинска грешка. Няма данни за пропуски в медицинската документация или показания на свидетели, касаещи качеството на медицинската услуга.
- Решение: Съдът ОСЪЖДА К. И. С. да заплати на Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД сумата от 289 лева за неоснователно обогатяване, 15,64 лева мораторна лихва и 204,40 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕ №/26.02.2013 ГД № 52642/2009 СРС Гражданско дело № 52642/2009 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . Решение от 26.02.2013г., Софийски районен съд, I-во ГО, 49-ти, гр.дело №52642/2009год.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Делото е образувано по искова молба, подадена от Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД гр. Б. с ЕИК 130523915 срещу К. И. С. с ЕГН.
Ищец: „Тилком” ООД поддържа в исковата молба, че през 2009 г. е провел на ответника специализирано лечение съгласно изискванията на клинична пътека № 241 от 2009 г. на НЗОК на нормативно установената по същата клинична пътека стойност от 289 лева, но впоследствие стойността на лечението не била заплатена от НЗОК поради обстоятелството, че ответникът преди постъпване в ищцовото лечебно заведение, през същата 2009 г., вече бил провеждал лечение по същата клинична пътека. По тези ответникът дължал на ищеца сумата 289 лева, с която неоснователно се обогатил поради проведеното му безплатно лечение, без да е имал право на такова, както и мораторна лихва в размер на 15,64 лева за периода от 09.06.2009 г. до 23.11.2009 г. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми и направените по делото разноски.
Ответник:, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Мотиви: Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките на чл.238 и чл.239Чл. 239. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защита срещу неприсъственото решение ГПК. Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, т.к. ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формално правните основания за постановяване на такова решение, установени в чл.238, ал.1Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява. Постановяване на неприсъствено решение ГПК. Налице са и предпоставките на чл.239Чл. 239. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защита срещу неприсъственото решение ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена. На основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса-104,40 лева и платено адвокатско възнаграждение-100 лева (видно от отбелязването в приложеното пълномощно за преупълномощаване от 31.03.2010 г.), а именно в размер на 204,40 лева.
Р Е Ш И: ОСЪЖДА К. И. С. с ЕГН да заплати на Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД гр. Б. с ЕИК 130523915 сумата 289 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил поради проведеното му безплатно лечение през 2009 г. в ищцовото лечебно заведение по клинична пътека № 241 от 2009 г. на НЗОК, без да е имал право на такова, сумата 15,64 лева-мораторна лихва за периода от 09.06.2009 г. до 23.11.2009 г., както и на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 204,40 лева, направени по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
