Определение № 3103 по ЧГД № 4392/2014 АпС София

Определение № 3103 по ЧГД № 4392/2014 АпС София Определени № 3103 от 17.12.2014г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, ч.гр.д. № 4392/2014 г.

Производството е по реда на чл.274Чл. 274. ⚖️ Практика (25) Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Оспорване на вземането на присъединен кредитор и сл. ГПК.

С протоколно определение от 11.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 6773 / 2009 г. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, І отделение , 2 състав, е прекратено производството по делото, образувано по подадена от Ищец: Сдружение „ЦЗПЗ” искова молба срещу Ответник: Министерство на здравеопазването , с която е предявен иск с правно основание чл.379 ал.1Чл. 379. ⚖️ Практика (1) (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси. (4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на във вр. с ал.3 от ГПК във вр.с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

Определението е обжалвано с частна жалба от Сдружение „ЦЗПЗ „ , с оплаквания за неправилност и с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се процесуални действия по разглеждането на предявения иск.

Частната жалба е допустима - подадена е в законоуставения срок , от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения :

Софийски градски съд е сезиран с предявен от Ищец: Сдружение „ЦЗПЗ „ – София срещу Ответник: Министерство на здравеопазването колективен иск с правно основание чл.379 ал.1Чл. 379. ⚖️ Практика (1) (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси. (4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на във вр. с ал.3 от ГПК за установяване на противоправно бездействие на ответното министерство, поради неизпълнение на задължението му да осигурява безплатно лекарствено лечение през периода 2006 г. – до 14.07.2009 г., вследствие на което неограничен кръг лица са претърпели и търпят увреждания поради неподсигуряване в достатъчна степен на лекарството „Херцептин”.

С определение от 8.03.2010 г. съдът е определил начина за разгласяване на предявения иск чрез съобщения в три посочени телевизии, чрез публикуване на съобщение на три вестника и чрез поместване и поддържане на съобщението на Интернет страниците на посочени електронни издания, с определен начален срок - 22.03.2010 г. и краен срок 5.04.2010 г.,като срокът е продължен с разпореждане от 12.04.2010 г.

С молба от 21.01.2011 г. сдружението е предоставило данни за разгласяване на колективния иск.

С протоколно определение от 14.12.2012 г. съдът е указал на ищците в едномесечен срок да представят доказателства за изпълнение на определението от 8.03.2010 г. за разгласяване на колективния иск, както и да представят молбите за участие в процеса на увредените лица.

На 17.12.2012 г. сдружението е представило молбите на девет присъединили се лица, а с молба от 24.01.2013 г. е представен списък на обявленията, излъчени по различни електронни медии и вестници във връзка с разгласяването на колективния иск.

Отново с протоколно определение от 19.04.2013 г. съдът е указал на ищците в едноседмичен срок да представят на електронен носител данните за извършените от тях обявления.

С протоколно определение от 12.07.2013 г., съдът след като е извършил проверка на видеоматериалите относно обявленията е констатирал, че от общо 26 разпоредени от съда излъчвания в три телевизии, искът е бил разгласен само чрез две излъчвания в две телевизии, както и в два от определените три вестника и в двата определени електронни страници.

С определение от 22.11.2013 г. съдът е указал на Ищец:, че следва да извърши обявления за разгласяване на предявения иск чрез 5 съобщения в телевизия „Б.”,10 съобщения в телевизия „Б.”, 10 съобщения в телевизия „ПРО БГ „, а ако тя не съществува – телевизия „ТВ 7” и 4 съобщения във вестник „Труд”, като в същите следва да бъде посочен и кръгът на увредените лица, описан в определението на съда от 5.03.2013 г. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания, производството по делото ще бъде прекратено.

В изпълнение на определението, с молба от 24.03.2014 г. Ищец: е представил доказателства за излъчените обявления за предявения колективен иск.

С протоколно определение от 27.06.2014 г съдът, след извършена проверка на представените материали, е констатирал, че от общо изискваните 24 съобщения в национални телевизии, са извършени само 6, които отговарят на съдържанието на обявлението , както и че липсват доказателства за извършените обявления във вестник „Труд”.

С оглед на това съдът отново е указал на процесуалните представители на сдружението в двуседмичен срок да представят доказателства за осъществяване на определеното от съда разгласяване на иска.

С молба от 8.07.2014 г. Ищец: е поискал да бъде отменено определението, с което е посочен начин за осъществяване на обявленията за разгласяване на колективния иск, като бъде постановено определение, с което разгласяването да бъде определено с едно обявление в „Държавен вестник”.

В проведеното съдебно заседание на 11.09.2014 г. ,съдът след като е констатирал, че от страна на Ищец: не е осъществено определеното от съда разгласяване на предявения иск, с атакуваното протоколно определение е прекратил производството по делото.

Мотиви:

Определението е правилно. Наред с общото изискване за посочване на обстоятелствата, на които се основава колективният иск, законът предвижда допълнителни изисквания към Ищец: да посочи обстоятелствата, определящи кръга на лицата, съставляващ груповия процесуален субект, както и начинът,по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска, като липсата на тези допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба, посочени в чл. 380, ал. 2Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава. (2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска. (3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Проверка на условията за предявяване на колективен иск ГПК съставлява нередовност на същата.

Ищец: по колективния иск е група лица, определяеми по определени обективни признаци, характеризиращи колектива, като с предявяването му се упражнява правото на защита на всички засегнати лица.

Реализирането на последиците от успешното провеждане на колективния иск е обусловено от установяване на кръга лица, засегнати от твърдяното нарушение на Ответник: министерство ,което може да бъде реализирано чрез максимално разгласяване на предявяване на иска.

С оглед на изложеното, при проверката на допустимостта на исковата молба, съдът на основание чл.382 ал.1Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска. (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) от ГПК е задължен да определи кръга на увредените лица, така и начина за разгласяване предявяването на иска, след като това е предвидено в чл.ал.2 на същия текст.

Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

В разглеждания случай определението ,с което е определен начина за разгласяване на иска не е обжалвано и е влязло в сила, поради което е недопустимо същото да бъде изменяно от постановилия го съд.

С оглед на това молбата за Ищец: за промяна на начина на разгласяване чрез публикация в „Държавен вестник” не обвързва съда за промяна на влязлото в сила определение.

Неизпълнението на многократно даваните от съда указания за разгласяване на предявяването на колективния иск по начина, посочен в определението от , е пречка да се проведе производството по същия, тъй като препятства възможността увредените лица да узнаят да предявяването му ,за да преценят дали ще участват в процеса или ще осъществят правата си самостоятелно и би довело до засягане интереса на им, тъй като постановеното решение разпростира силата на присъдено нещо върху абсолютно всички лица от кръга.

Наред с това следва да бъде съобразено, че Ищец: не е доказал ,че му е възможно сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира,че след като Ищец: не е изпълнил въпреки дадената му възможност от съда задължението да разгласи по определения начин предявяването на колективния иск съобразно изискванията на процесуалния закон, правилно производството по делото е прекратено.

Р Е Ш И:

Водим от горното , Софийски апелативен съд Определи: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 6773/2009 г. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, І отделение , 2 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от подадена от Ищец: Сдружение „ЦЗПЗ” искова молба срещу Ответник: Министерство на здравеопазването колективен иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Свързани документи: Частна жалба по гр.д. 6773/09 до АпС - София Касационна частна жалба по гр.д. 859/15 до ВКС Определение № 334 по ч.гр.д. 859/15 ВКС